Въпрос №1 Конституционализмът – възникване и същност. Сравнително правен преглед на Конституциите от 1879г., 1947г и 1971г. Основни начала на конституцията на Република България от 1991г
Изтегляне 5.06 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 5. Контрол върху големите и вътрешните експозиции Пряко свързан със стабилността на банката е контролът върху големите експозиции и вътрешните експозиции . 5.1.
- В. 64 ПРАВЕН РЕЖИМ НА ТЪРГОВСКИТЕ БАНКИ. УЧРЕДЯВАНЕ И УПРАВЛЕНИЕ. СОБСТВЕН КАПИТАЛ И РЕЗЕРВИ
- 1. Правен режим 1.1.
- (2) Търговци са: 1. търговските дружества – банките са винаги АД 1.2.
- 2. Учредяване и управление 2.1. учредяване
- 3. Собствен капитал и резерви 3.1.
- В. 65 ВАЛУТНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО. ВАЛУТЕН РЕЖИМ. ВАЛУТНИ ЦЕННОСТИ. МЕСТНИ И ЧУЖДЕСТРАННИ ЛИЦА. ПРАВЕН РЕЖИМ НА СДЕЛКИТЕ С ВАЛУТНИ ЦЕННОСТИ. ВАЛУТЕН КОНТРОЛ 1.
- Предмет на съдебната проверка
- Индивидуален административен акт
4. Вътрешнобанков контрол За разлика от банковия надзор, вътрешният банков контрол се осъществява в рамките на търговската банка от нейни органи и затова той не е държавен контрол. Чл.9 ЗКИ задължава банките да създадат специализирана служба за вътрешен контрол, чието ръководство се избира от общото събрание на акционерите. Уставът трябва да съдържа данни за вътрешния контрол. Тъй като не става дума за държавни органи, органите за вътрешен контрол не могат да съставят властнически актове, нито да налагат санкции. Те информират управителните органи или БНБ за установените нарушения, а те от своя страна могат да предприемат съответните мерки за въздействие. 5. Контрол върху големите и вътрешните експозиции Пряко свързан със стабилността на банката е контролът върху големите експозиции и вътрешните експозиции. 5.1. Нормативната уредба на изискванията спрямо големите експозиции е в чл.44 ЗКИ и Наредбата за големите експозиции. Под експозиции разбираме вземанията на банката, включително и по кредитите. Експозицията към едно лице или към свърани лица е голяма, когато е по – голяма или равна на 10% от собствения капитал на банката. Експозицията към едно лице не може да надвишава 25% от собствения капитал, а общият размер на всички големи експозиции не може да е по – голям от 8 пъти капитала. Особен е начинът на вземане на решения. За тях е предвидено решение на УС като икономическата логика е банката да не концентрира вземанията си спрямо ограничен кръг лица. 5.2. Под вътрешни експозиции (чл.45) се имат предвид вземания на банката към нейни администратори, акционери, органи на управление. Тук има две ограничения – единодушно решение на колективния орган на управление и да не се предоставят по – облагодетелстващи условия. За формираните експозиции банките уведомяват централната банка, а когато са нарушени тези две разпоредби, администраторите носят солидарно отговорност за предоставените суми, заедно с техния получател. 5.3. Тъй като банковата дейност е рискова, са въведени и други ограничения: 1) общият размер на дяловите участия в дружества , които не са банки, не може да надвишава 50% от собствения капитал, а заедно с вложенията в недвижими имоти – собствения капитал. 2) Също така банката не може да бъде неограничено отговорен съдружник в търговско дружество. Ограниченията са въведени, защото банката е АД, в основата на което стои паричен капитал и могат да настъпят неблагоприятни последици за широк кръг лица. 3) Също така в чл.41 е предвидено задължението да се заделят средства за фонд Резервен преди изплащането на дивидента. Всички тези ограничения са предмет на банков надзор
Банковата дейност се извършва основно в търговските банки, докато централната банка действа предимно като държавен орган. 1. Правен режим 1.1. Банките са търговци, независимо от наименованието си, не защото са свързани с отрасъла търговия, а защото са търговци по смисъла на чл.1 ТЗ (1)Търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от следните сделки: 7. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) банкови и валутни сделки; (2) Търговци са: 1. търговските дружества – банките са винаги АД 1.2. Търговските банки са гражданскоправни субекти и участват в правоотношенията като равнопоставени субекти. 1.3. Основната нормативна уредба е в ЗКИ, като се имат предвид и другите посочени източници, включително и Валутния закон. ЗКИ е водещ закон. Той е специален спрямо ТЗ, който се явява общ и се прилага за неуредените в специалния закон случаи. В същото време в рамките на банковото право ЗКИ е общ, доколкото разпоредбите му се прилагат и за банки, създадени със специален закон, ако в този специален закон не е предвидено нещо друго. Друг източник на уредбата на търговските банки са уставите на съответните търговски банки. Това са вътрешни актове като при учредяването на всяка банка трябва да е изработен устав преди издаването на лицензията. Принципно приемането на уставите е по волята на учредителите, но съдържанието им не може да противоречи на императивните норми, съдържащи се в банковото законодателство. Без наличието на задължителното съдържание, БНБ няма да издаде лицензия и така акционерното дружество няма да бъде вписано в търговския регистър към АВ. 1.4. Легалното определение за банка се извежда от чл.2 и чл.7 ЗКИ - банка е АД, което извършва публично привличане на влогове и използва привлечените парични средства за предоставяне на кредити, за инвестиции и други предвидени в закона дейности за своя сметка и на собствен риск. Понятието “публично привличане на влогове” е определено в §1 т.3 от допълнителните разпоредби като критерият е да се привлекат влогове от повече от 30 лица, които на са банки или институционални инвеститори. 2. Учредяване и управление 2.1. учредяване - като АД има някои важни особености. 1) Внесеният капитал трябва да е не по – малък от 10 млн. лв. 2) Вноските са само парични. 3) Акциите са само безналични като всяка акция дава право на един глас. 4) Чл.9 има важно значение в това отношение – съдържа задължителното съдържание на устава на банката. Освен данните, предвидени за акционерните дружества в ТЗ, трябва да се посочат сделките, които банката ще извършва, представителството на банката и данни за вътрешния контрол. 5) Освен че е създадено АД, трябва да се получи писмено разрешение за осъществяване на банкова дейност. Това означава, че банките се създават по разрешителния режим, а не по регистрационния и това се определя от рисковия характер на банковата дейност и защитата на вложителите. Разрешението се издава от централната банка и се нарича лицензия, като режимът се съдържа в гл.3 ЗКИ и Наредба № 2 за лицензиите. Освен устава и другите учредителни актове, се изискват и други документи (данни за квалификацията и професионалния опит на лицата, които ще управляват банката, план за деловата дейност и др.). В чл.14(3) кумулативно са описани 15 условия, от наличието на които зависи издаването на лицензия. В 3месечен срок БНБ вема решение за издаване на лицензия, след което тече още един 3месечен срок, в който се изпълняват други условия (като внасяне на капитал, получаване на сертификати за управителните органи, осигуряване на сгради) и едва когато са изпълнени те, се издава лицензия. Тя се вписва в регистър, воден от БНБ. В противен случай се отказва. Особеното в случая е, че според чл.151(5), ако БНБ не се произнесе в определените срокове (6 месеца), се смята, че е налице мълчалив отказ, който може да се обжалва пред ВАС. Въз основа на издадения лиценз банката се регистрира в търговския регистър към АВ. Лицензията може да бъде пълна – за всички видове дейности (чл.2(2)), частична – за част от дейностите и под условие. В чл.36 са уредени две хипотези за отнемането на лицензията. При първата (по ал.1) БНБ може да я отнеме (при незапочване на дейността и при нарушения на чл.103(1) ), а във втората хипотеза (чл.36(2)) са уредени случаите, когато задължително се отнема (ако банката не изпълни свое изискуемо парично задължение повече от седем дни или когато собственият капитал е отрицателна величина) – смята се, че банката е неплатежоспособна. Актът за отнемане на лицензията подлежи на обжалване – чл.151(1). 2.2. Управление - Търговските банки са търговци под формата на АД. Редът за тяхното управление е изцяло този, който е предвиден в ТЗ. Според чл.213 ТЗ органи на АД са ОС на акционерите и съвет на директорите при едностепенната система и надзорен и управителен съвет при двустепенната система. Съществува обаче една важна особеност – чл.10 ЗКИ – банката се представлява и управлява съвместно най – малко от две лица, т.е. може и повече, като те не могат да възлагат цялостното управление и представителство на банката на един от тях, но могат да упълномощават трети лица за извършване на определени действия. Юридическо лице не може да бъде член на управителния орган на банката. Наличието на квалификация на управляващите банката се удостоверява със сертификат от БНБ, за който също има наредба 3. Собствен капитал и резерви 3.1. чл.39 и чл.40 ЗКИ – предвидени са изисквания спрямо собствения капитал на банката. Банките освен със собствен капитал, работят и с привлечени средства. Говори се за капиталова адекватност, която най – общо означава съотношението между собствения капитал на банката и вземанията. За структурата и елементите на собствения капитал и за изискванията за капиталова адекватност е издадена специална Наредба за капиталовата адекватност. Капиталовата адекватност също е предмет на текущ банков надзор. ликвидността на банката – чл.42 изисква така да се управлява имуществото на банката, че по всяко време тя да може да изпълни изискуемите си задължения без забава. 3.2. друг важен момент са резервите, които банките заделят. Освен вноските, които се правят във фонд Резервен, чл.43 задължава банките периодично да оценяват кредитите си и другите рискови експозиции и да формират провизии (резерви) при загуби от обезценка на тези кредити. Банките заделят и задължителни минимални резерви в централната банка, които имат две функции – чрез тях се гарантира дейността на банката и са регулатор от страна на централната банка на паричната политика. В. 65 ВАЛУТНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО. ВАЛУТЕН РЕЖИМ. ВАЛУТНИ ЦЕННОСТИ. МЕСТНИ И ЧУЖДЕСТРАННИ ЛИЦА. ПРАВЕН РЕЖИМ НА СДЕЛКИТЕ С ВАЛУТНИ ЦЕННОСТИ. ВАЛУТЕН КОНТРОЛ 1. Всяка държава въз основа на суверенитета си може да установи специален режим за сделки и действия, които имат за предмет чуждестранна валута или благородни метали. Целта е защита на националната парична единица. Съвкупността от нормативни актове, които регулират валутния режим, се обозначава като валутно законодателство. Водещият акт е Валутният закон (ВЗ), но има и издадени въз основа на него подзаконови актове – наредби (например Наредба за добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни). Разбира се норми относно валутния режим се съдържат и в други закони – ЗМ, ЗКИ. Предмет и обхват на ВЗ – чл.1 ВЗ. Става дума за отношения на гражданския обмен, сделки и свързаните с тях плащания, които са поставени във валутен режим или пк е предвидена забрана за тях. 2. Друга характеристика на тези отношения е, че при някои от тях страни са местни и чуждесртанни лица т.е. валутният режим има свои адресати, наречени местни и чуждестранни лица, като определенията за тези понятия са дадени в ДР на ВЗ. Важното е, че за местните физическите лица от значение е постоянното пребиваване в страната, а за местните юридическите – седалището, като остават местни лица и българските дипломати и други представители, както и българските граждани, пребиваващи в чужбина за обучение или лечение. Всички други лица са чуждестранни. Белезите на понятията местни и чуждестранни лица са различни от белезите им в данъчното право. 3. Отношенията, които се обхващат от валутния режим са няколко групи: 3.1. сделки, характеризиращи се със страните по тях или с техния обект. Тук се включват например сделките и плащанията между местни и чуждестранни лица, презграничните преводи и плащания, сделките с благородни метали и скъпоценни камъни, тяхната преработка, внос и износ, сделките с чуждестранна валута по занятие. Принципът, установен в чл.2 ВЗ е за свободно извършване на сделките, действията и плащанията, доколкото в самия закон не е установен регистрационен, разрешителен или забранителен режим. На разрешителен режим е поставена дейността за извършване на сделки с чуждестранна валута в наличност и по безкасов начин на финансовите къщи. Дейността на обменните бюра за извършване на сделки с валута в наличност е на регистрационен режим. Законът предвижда и други регистрационни режими – добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни (има наредба). Регистрацията става в министерство на финансите. Във връзка с преводите и плащанията в чужбина се изисква деклариране на основанието за превода, а за над определени суми – и допълнителни сведения, пак определени в наредба на БНБ. За нуждите на статистическия баланс се водят регистри за сделките между местни и чуждестранни лица и за презгранични преводи и плащания. Такива регистри се водят от търговските банки, инвестиционни посредници, нотариуси, застрахователи. 3.2. отношения, свързани с вноса и износа на левове и чуждестранна валута в наличност. Отделен режим е режимът за внос и износ. В чл.11 ВЗ са определени границите или размерът на внасяната валута или левове, за които не се изисква деклариране или допълнително се декларира произходът на средствата. И за това съществува наредба. Като пример за забранителния режим е забраната за износ и внос на левове и чуждестранна валута, както и на благородни метали и скъпоценни камъни чрез пощенските служби 3.3. организацията на валутния контрол В ДР на ВЗ са дадени и други определения, които са от значение за прилагането на ВЗ. 4. Валутен контрол За всички тези режими законът установява валутен контрол. Валутният контрол е вид финансов контрол и е контрол върху изпълнението на нормативните актове – в случая тези, които уреждат валутния режим. 4.1. От гледна точка на видовете контрол и той може да бъде 1) предварителен, 2) текущ и 3) последващ – чрез извършване на проверки и ревизии. Контролът се характеризира в две посоки – обектите на контрола, сделките и действията посочени в чл.1 ВЗ и адресатите – местни и чуждестранни лица. 4.2. В чл.15 ВЗ са посочени органите, които упражняват валутния контрол – министъра на финансите, БНБ и естествено пощенските служби; А./ В Министерство на финансите – органите на митническата администрация, дирекция Външни финанси. Всеки един от тези органи има различни правомощия. Така министърът на финансите според чл.17 може да издава писмени предписания за отстраняване на нарушения, да запечатва търговски обекти, да отнема удостоверения за регистрация. Б./ БНБ упражнява контрол върху търговските банки, финансовите къщи, като може да регистрация или издаване на разрешение, да издава указания и да прилага мерките по ЗКИ. 4.3. Във връзка с упражнения валутен контрол законът предвижда глоби за физическите лица и имуществени санкции за юридическите лица. Редът за установяване на нарушенията и наказанията – ЗАНН. Глобите варират между 1000 и 5000 лв, включително и имуществените санкции. Предметът на нарушението се отнема в полза на държавата. Във връзка с нарушаването на валутния режим може да възникне и наказателна отговорност, когато стойността на предмета на деянието е особено голяма. (чл.251 НК). Възможно е също така, ако спазването на валутния режим е част от трудовите задължения, да възникне и дисциплинарна отговорност 1 Предмет на съдебната проверка Чл. 168. (1) Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146. (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. 2 Чл. 9, (4) Административният орган и съдът осъществяват процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството, включително със споразумение. 3 Чл. 10. (1) Административният орган осъществява производството самостоятелно. По-горестоящ орган не може да изземе за решаване въпрос от компетентността му, освен ако това е предвидено със закон. 4Чл. 15. (1) Страни в административния процес могат да бъдат административният орган, прокурорът и всеки гражданин или организация, чиито права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт или от съдебното решение или за които те биха породили права или задължения. (2) За подаване на предложение или сигнал не се изисква наличие на личен и пряк правен интерес. 5 Чл. 37. (1) Доказателства в производството по издаване на индивидуален административен акт могат да бъдат данни, които са свързани с факти и обстоятелства от значение за правата или задълженията или законните интереси на заинтересованите граждани или организации и са установени по реда, предвиден в този кодекс. (2) Общоизвестните факти, фактите, за които законът формулира презумпция, както и фактите, които са известни на органа служебно, не подлежат на доказване. 6 Чл. 39. (1) Фактите и обстоятелствата се установяват чрез обяснения, декларации на страните или на техни представители, сведения, писмени и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със закон, освен ако специален закон предписва доказването на някои факти и обстоятелства да се извърши и с други средства. (2) Не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс, или по реда, предвиден в специалните закони. 7 Основните производства са 3 на брой: издаване, контрол и изпълнение; 8Чл. 19. (1) Споровете за компетентност между административни органи се решават от общия им по-горен административен орган. Когато няма такъв, спорът се решава с определение от съответния административен съд, а ако органите са от различни съдебни райони - от Административния съд - град София. (2) Актовете по ал. 1 не подлежат на обжалване. 9 Чл. 20. (1) В производство пред административните органи страните могат да сключат споразумение, ако то не противоречи на закона. (8) Споразумението замества административния акт. 10 (5) Споразумението се сключва в писмена форма и съдържа: обозначаване на органа, пред който е сключено, дата на сключване, страни, предмет и съдържание на споразумението, бележка за изчитането и приемането му и подписи на страните, както и име и подпис на длъжностното лице. 11 (2) Споразумението може да бъде сключено между административния орган и страните в производството или само между страните в производството. В последния случай административният орган одобрява писмено споразумението. 12 Чл. 21. (1) Индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. (2) Индивидуален административен акт е и волеизявлението, с което се декларират или констатират вече възникнали права или задължения. (3) Индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. (4) Индивидуален административен акт е и отказът на административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие. (5) Не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове. 13 (3) Споразумението може да бъде сключено до влизането в сила или до оспорването на административния акт пред съд. 14 Чл. 24. (1) Производството по издаване на индивидуален административен акт започва по инициатива на компетентния орган или по искане на гражданин или организация, а в предвидените в закона случаи - на прокурора, омбудсмана, по-горестоящия или друг държавен орган. (2) Производството по издаване на индивидуален административен акт започва по искане на държавен орган, когато той е сезиран с друго искане за издаване на административен акт, но този административен акт не може да бъде издаден, без да се издаде поисканият от страна на органа административен акт. 15 Чл. 27. (1) С подаването на искането за започване или за участие в производството или с получаване на уведомлението по чл. 26 заявителят, привлечените и встъпилите заинтересовани граждани и организации стават страни в производството по издаване на индивидуалния административен акт. (2) Административният орган проверява предпоставките за допустимостта на искането и за участието на заинтересованите граждани или организации в производството по издаването на индивидуалния административен акт 16 Чл. 33. (1) Когато е налице основание за отвод по чл. 10, ал. 2, длъжностното лице се отстранява от участие в производството по свой почин или по искане на участник в производството. (2) Искането за отвод се отправя незабавно след узнаване на основанието за това. Длъжностното лице, за което е възникнало основание за отвод, предприема само действия, които не търпят отлагане, за да се защитят важни държавни или обществени интереси, да се предотврати опасност от осуетяване или сериозно затрудняване изпълнението на акта или да се защити особено важен интерес на заинтересован гражданин или организация. (3) Спорове по ал. 2 се решават от непосредствено по-горестоящия орган, ако има такъв. 17 (2) Индивидуален административен акт е и волеизявлението, с което се декларират или констатират вече възникнали права или задължения. 18 (3) Индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. 19 Чл. 53. (1) Когато специален закон изисква съгласието или мнението на друг орган и ако не е предвидено друго, административният орган, водещ производството, търси незабавно съдействието на този орган. (2) Другият орган отговаря на запитването в срок, определен от водещия производството орган, но не по-дълъг от 14 дни. (3) Ако другият орган не се произнесе в срок, това се приема като съгласие от негова страна. (4) Ако в определения срок мнението не бъде съобщено, актът се издава без него. 20 Чл. 59. (1) Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение. (2) Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа: 1. наименование на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник. (3) Устни административни актове, както и административни актове, изразени чрез действия или бездействия, се издават само когато това е предвидено в закон. 21 Чл. 60. (1) В административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. В последния случай административният орган изисква съответната гаранция. (2) Предварително изпълнение може да бъде допуснато и след постановяването на акта. (3) Повторно искане на страна по ал. 1 може да се прави само въз основа на нови обстоятелства. (4) Разпореждането, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение, може да се обжалва чрез административния орган пред съда в тридневен срок от съобщаването му, независимо дали административният акт е бил оспорен. (5) Жалбата се разглежда незабавно в закрито заседание, като преписи от нея не се връчват на страните. Тя не спира допуснатото предварително изпълнение, но съдът може да го спре до окончателното й решаване. (6) Когато отмени обжалваното разпореждане, съдът решава въпроса по същество. Ако предварителното изпълнение бъде отменено, административният орган възстановява положението, съществувало преди изпълнението. (7) Определението на съда подлежи на обжалване. 22 Чл. 65. Общи са административните актове с еднократно правно действие, с които се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се издадат такива актове. 23 Чл. 80. За неуредените в този раздел въпроси се прилагат разпоредбите на Каталог: 2010 2010 -> Ноември, 2010 Г. Зад Кое е неизвестното число в равенството: (420 Х): 3=310 а) 55 б) 66 в) 85 г) 504 За 2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика 2010 -> Януари – 2010 тест зад Резултатът от пресмятане на израза А. В, където 2010 -> Библиографски опис на публикациите, свързани със славянските литератури в списание „Панорама” /1980 – 2011 2010 -> Специалисти от отдел кнос, Дирекция „Здравен Контрол при риокоз русе, извършиха проверки в обектите за съхранение и продажба на лекарствени продукти за хуманната медицина на територията на град Русе 2010 -> 7 клас отговори на теста 2010 -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010 2010 -> Код на училище Име на училище Изтегляне 5.06 Mb. Сподели с приятели:
|