Въпрос №1 Конституционализмът – възникване и същност. Сравнително правен преглед на Конституциите от 1879г., 1947г и 1971г. Основни начала на конституцията на Република България от 1991г
Изтегляне 5.06 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2. Отчетници 2.1. Понятието отчетник
- 2.2. Видове отчетници
- 1. Пълна имуществена отчетническа отговорност
- 2. Солидарна отговорност Такава е предвидена в чл. 21 (2,3,4,) ЗДФИ
- 3 Бригадна отговорност
- В. 52 Предпоставки за възникване на имуществената отчетническа отговорност. Основания за освобождаване от отговорност I . Предпоставки 1.
- 2. Определяне размера на причинената вреда и нейната оценка
- 1. Същност и нормативна основа на освобождаването
- 3. Изпълнение на неправомерна служебна заповед
- 4. Признаването на фири
- 5. Признаване на търговски риск
- 6. Бракуване и обезщетяване на стоката
- 7. Престъпление, извършено от трето лице (най – вече кражби и грабежи)
Чл. 23: Към имуществена отговорност по този закон могат да бъдат привличани лицата, които: 1. получават, събират, съхраняват, разходват или отчитат имущество; 2. упражняват контрол върху лицата по т. 1; 3. упражняват контрол върху бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност на проверяваната организация или лице; 4. управляват или се разпореждат с имущество; 5. са посочени в чл. 21, ал. 3. Условно те могат да бъдат разделени в две групи – по т.1 – т.4 и т.5 Първите четири категории лица са лицата, които са причинили вредата и когато казваме, че те трябва да имат качеството на отченици – това са те. Това е основната група лица, които могат да носят имуществена отчетническа отговорност. Понеже те са причинители на вредата, тяхната отговорност е деликтна (виновна), а втората група – това са лицата, които са се възползвали от вредата, но не са я причинили и тяхната отговорност не е деликтна. Те носят отговорност на друго основание – неоснователно обогатяване. Тук могат да бъдат привлечени под отговорност както физически, така и юридически лица, докато отчетниците са само физически лица. Третите лица винаги отговарят солидарно с причинителя на вредата. Те отговарят в рамките на това, с което неоснователно са се обогатили (вредата може да е и по-голяма). 2. Отчетници 2.1. Понятието отчетник няма легално определение. Изброени са само видовете отчетници и действията, които те вършат. Говори се за това как това лице въздейства върху предметите на труда, вещите, с които работи. В резултат на това въздействие настъпват вредите. В правната теория се говори за два вида въздействие:  производствено – само физическо въздействие. Могат да настъпят вреди, за които се носи отговорност по КТ – по – лека.
отчетническо – могат да въздействат и правно – да сключват сделки, да издават правни актове. Ако в резултат на тях настъпят вреди – отговорност по ЗДФИ.
2.2. Видове отчетници: преки отчетници – лицата, които пряко боравят с имуществото (парични средства и материални ценности). Това са:
 лицата по т.1 на чл.23 – преки са, пряко сключват сделки, пряко издават актове. Най-често те работят по трудов договор. Към преките отчетници се причисляват и фактическите отчетници. Те вършат такава дейност, но не по силата на трудовия договор. Тук се включват 2 групи лица – тези, които заместват отчетниците и тези, на които еднократно им е възложено да извършат такава дейност – и в двата случая, въпреки че не е назначен на такава длъжност, ако бъдат причинени вреди, той ще носи отговорност по ЗДФИ. За определяне качеството отчетник няма значение на каква длъжност е назначено дадено лице, а каква дейност извършва. За да придобиеш качеството е необходимо да имаш една отговорност функциите, а не всички (събиране, съхраняване, разходване...)
Необходимо е да се разграничат понятията за пряк отчетник и материално отговорно лице (МОЛ). Всяко МОЛ е пряк отчетник, но не всеки пряк отчетник е МОЛ. В теорията и практиката под МОЛ се разбира пряк отчетник, на когото лично са връчени материалните ценности и средства и той лично отговаря. За да бъде привлечено едно лице към имуществена отговорност е достатъчно то да бъде отчетник. Не е необходимо да е МОЛ. ръководителите – те не боравят пряко с парични средства и материални ценности. По закон те могат да сключват сделки, да издават правни актове и в резултат на тях да причинят вреди. Ръководители са не само тези на върха на пирамидата, а всички ръководни длъжностни лица – всички, които могат да извършват правни действия. Обикновено когато те причиняват вреди, те са в много по – голям размер. Въпросът опира и до колективните органи (управителни съвети, надзорни съвети). Отговорността между лицата, които ги съставляват ще бъде солидарна. Някое лице от тези колективни органи няма да отговаря, ако е отсъствало или е гласувало против (не и ако се е въздържало се) по време на вземане на решението.
косвени отчетници – не са им връчени средства и материални ценности:
лицата, които упражняват контрол върху преките отчетници. Те упражняват предварителен или текущ финансов контрол (не и последващ). Те не са го упражнили, т.е. противоправното им поведение е под формата на бездействие => причинена е вреда. Отговорността между тях ще бъде солидарна.
контролните органи, които упражняват контрол върху цялото юридическо лице.
2.3. Трети лица Отговорността им почива на плоскостта на неосноватеното обогатяване. За да бъде налице вреда, трябва да има пряк причинител. Третото лице отговаря винаги солидарно с него. То отговаря в рамките на това, с което неоснователно се е обогатило. Третите лица носят отговорност на две основания – получили са нещо без правно основание или на отпаднало правно основание; Ако лицето е получло нещо по дарение, ако то е извлечено от причинената вреда. Този вид дарения са нищожни по силата на закона. Отговорността на третите лица е обективна, безвиновна. Достатъчен е фактът на неосноватеното обогатяване. От него не се търси вина (по отношение на отчетниците се търси). Без значение е дори дали те са добросъвестни или не, т.е. дори ако е било добросъвестно пак носи отговорност (чл.271 КТ – изключение – добросъвестно получено трудово възнаграждение. Третото лице го е получило, считайки че го е изработило – не отговаря и не дължи връщането му – ако не се дължи на техническа или счетоводна грешка. В практиката този член създава много затруднения).Като трети лица могат да бъдат привлечени под отговорност и юридически лица (защото не се търси вина) IV. Видове отговорност 1. Пълна имуществена отчетническа отговорност Говорим за пълна имуществена отчетническа отговорност, защото исторически е съществувала и ограничена и понастоящем в КТ има ограничена отговорност, като възстановяането на вредата е обвързано с размера на работната заплата. И солидарната, и бригадната отговорност водят до пълно възстановяване на вредите, но във възстановяването участват две или повече лица. Отговорността е в пълен размер, но за разлика от отговорността по ЗЗД тук не се възстановяват пропуснати ползи, а само действително причинени вреди. В ЗДФИ са установени особености, изразяващи се в това, че са посочени изчерпателно случаите, в които се носи имуществена отговорност. В останалите случаи може да се стигне до административнонаказателна отговорност. Иначе хипотезите, при които ще се стигне до носене на пълна имуществена отчетническа отговорност са изброени в чл.21(1) – акт за начет:
Когато говорим за солидарна и бригадна отговорност изброените хипотези също имат значение. Извън тях не се носи отговорност. 2. Солидарна отговорност  Такава е предвидена в чл. 21 (2,3,4,) ЗДФИ, а също така в чл.40 ППЗДФИ. ЗДФИ е специален закон и затова субсидиарно ще се прилага и общия закон – чл.121 и сл. ЗЗД, уреждащи института на пасивната солидарност.
При солидарната отговорност две или повече лица отговарят за едно и също задължение в целия му размер. В случая тези лица могат да бъдат отчетници, но към тях могат да се присъединят и трети лица като всички те ще отговарят за едни и същи имуществени вреди. Кредиторът, увредената организация може да насочи изпълнението към който от длъжниците желае и длъжникът не може да направи възражение относно избора, а е длъжен да изпълни. При солидарната отговорност всеки отговаря, но не всеки изпълнява тъй като би могло да възникне и неоснователно обогатяване. Когато един плати задължението на останалите се погасява, а длъжниците уредат отношенията помежду си като могат да използват регресен иск за възстановяване на сумата от плащането. Солидарността по ЗЗД възниква по закон и по договор. Във Финансовото право солдарността възниква, само ако е предвидена в закона, т.е. в случаите, посочени в ЗДФИ. В една от хипотезите е предвидено, че когато вредата е причинена от няколко лица, те отговарят солидарно.
Тук става дума за съпричиняване на вредата. Всяко от лицата трябва да е действало противоправно и виновно. Не става дума за съучастие по смисъла на Наказателното право, където се изисква общност на умисъла, а е достаъчно да има съпричиняване Формата на вината може да е различна. Например когато контролен орган не е осъществил контрол и прекичт отчетник се е възползвал от това и е причинил вреда, т.е. едното лице може да действа с пряк умисъл, а другото – по непредпазливост. Съществуват различни форми на съпричиняване. Например: изпълнение на неправомерна служебна заповед, като адресатът не е възразил срещу нея и солидарността ще е между автора и адресата. Друга хипотеза е отговорността между прекия отчетник и контролния орган, който не е упражнил контролните си правомощия. Следваща хипотеза е, когато не могат да се разграничат отчетническите дейности и не може безспорно да се установи кой точно е причинил вредата. Това е особен случай, но с важно практическо значение, защото често естестото на работата не позволява да серазграничат отчетническите дейности или лицата не са го направили, но са могли да го направят.
Възможно е няколко отчетника общо да боравят с имуществото, осъществявайки едновременно отчетническа дейност. Принудително изпълнение усановените вреди не може да се определи кой ги е причинил. Доколкото има причинена вреда, презумпцията е, че е причинена от всички отчетници. Тази презумпция е и основанието отговорността между тях да бъде солидарна. В чл.40 ППЗДФИ е предвидена солидарна отговорност на предаващия и на приемащия материалните активи, когато се установят липси, а отчетническата им дейност не може да се разграничи. Ако предаващият е бил възпрепятстван, приемащият е длъжен да приеме активите с акт, съставен от комисия. Тук става дума само за липси и за противоправно поведение във формата на бездействие, попречило да се разграничи отчетническата дейност.
Друга хипотеза на солидарната отговорност е между отчетниците и третите лица, които са се обогатили неоснователно. Хипотезата е предвидена в чл.21 (3) ЗДФИ. Солидарността в случая е между причинителя на вредата и неоснователно обогатилия се. Лицата отговарят на различно основание – причинителят – за непозволено увреждане, а третото лице – за неоснователно обогатяване. Няма пречка за пасивна солидарност при различни правни основания, а втората особеност е, че солидарността е в рамките на неоснователното обогатяване.
3 Бригадна отговорност Във Финансовото право и само там говорим за бригадна имуществена отчетническа отговорност. Тя е посочена в чл.40 ППЗДФИ, който препраща към чл.209 КТ. При причинена от няколко лица вреда, те ще отговарят принципно солидарно, освен в случаите на бригадна отговорност. Говорим за бригадна отговорност, но всъщност не става въпрос за самостотелен вид имуществена отговорност. Използва се прилагателното “бригадна”, защото отговорността е спрямо колектив от отчетници (бригада), които работят заедно в един обект, осъществяват заедно отчетническа дейност без да може тя да бъде разграничена и да се установи кой е причинил вредите. В нормалните случаи в такава хипотеза ще се носи солидарна отговорност. Възможно е обаче, членовете на бригадата да сключат договор с организацията, че ако бъдат установени вреди и то само под формата на липси, те ще носят бригадна отговорност. Това е различен договор от трудовия. Самата бригада не е юридическо лице и всеки от членовете сключва договор. Специфичното в съдържанието на този договор е, че се уговаря начинът на съхраняване на имуществото и как ще се разпредели отговорността между отчетниците, в смисъл, как всеки от тях ще участва във възстановяването на вредата под формата на липса. Важно е да се подчертае, че отговорността и в този случай е деликтна, защото договорът не поражда отговорност, а само я разпределя между отчетниците. В противен случай, ако няма договор, те ще носят солидарна отговорност.
Друга особеност е, че ако някой не участва в договора, ще възникне солидарна отговорност между него и бригадата. Презумпцията, че всички са причинили вредите може да бъде оборена в две насоки: напр: един от членовете на бригадата не е бил на работа и не е бил в състояние да причини вредата – тогава отговорността ще се понесе от останалите членове.
напр: ако се установи кой е причинил вредата
В уредбата на бригадната отговорност има и предимства, и недостатъци. Предимствата са организиране на контрол между членовете на бригадата и събираемост от гледна точка на увредената организация. Недостатъкът е, че презумпцията е, че всички са причинили вредата, а е възможно в действителност това да са само част от членовете на бригадата. Принципно лицата, които не са сключили договора, с в по – неблагоприятно положени. В. 52 Предпоставки за възникване на имуществената отчетническа отговорност. Основания за освобождаване от отговорност I. Предпоставки 1. Фактически състав Тъй като това е деликтна отговорност, фактическият състав е същият, който поражда деликтната гражданска отговорност. Най-общо този фактически състав е посочен в Чл. 21. (1) За противоправно причинени вреди на организациите или лицата по чл. 4, т. 1 - 3, установени при финансова инспекция по този закон, които са пряка и непосредствена последица от поведението на виновните лица, те носят пълна имуществена отговорност, когато вредата е: 1. причинена умишлено, или 2. от липси, или 3. причинена не при или по повод изпълнение на служебните задължения. Следователно той включва 4 елемента: вреда, противоправно поведение, причинна връзка между тях (обективни елементи) и вина (субективен елемент). Трябва да са налице кумулативно и четирите елемента. Ако един липсва, фактическият състав е незавършен и отговорност няма да се носи. Вредата е централен елемент, но всички елементи имат равно значение. Друг е въпросът, че когато се изследва фактическият състав, се започва от нея. Ако няма вреда другите не се изследват. 1.1. вреда – означава накърняване на имуществени права и интереси . Вредите по ЗДФИ са само имуществени. Отговорност не се носи за морални/неимуществени вреди. Тези вреди трябва да бъдат реално причинени, да са настъпили, т.е. вредите включват само действително причинените вреди, не и пропуснатите ползи (не че не се носи отговорност за пропуснати ползи, но това става в друг процес). Отговорност се носи в три случая – при умишелно причинени вреди (според формата на вината – умишлено – винаги се носи отговорност и то в пълен размер), когато вредата е под формата на липса (тази специфична форма на вредата е характерна само за Финансовото право, съществуват две определния за липса – разликата между поверено, отчетено и намерено в наличност; вреда с неизвестен произход – т.е. има вреда, но не е известен вредоносният факт; липсата има важно значение, предвидено е и при нея да се носи пълна имуществена отговорност, защото отчетниците посягат.), когато вредата е причинена не при или по повод на служебни задължения – също е пълна имуществената отчетническа отговорност. 1.2. противоправно поведение – финансовият контрол (ревизии, одит) е контрол както за законосъобразост, така и за целесъобразност. Когато се говори за имуществена отговорност трябва да има нарушение на закона. Възниква въпросът защо се упражнява контрол и за целесъобразност. Имуществена отговорност не може да се носи, но могат да се предприемат други мерки! Противоправното поведение може да бъде под формата и на действие, и на бездействие (зависи каква норма е нарушена – забраняваща или задължаваща). Ревизорът, който проверява отчетника, трябва изрично да посочи в какво точно се изразява противоправното поведение, да посочи точно коя норма е нарушена, каква е тя. Това трябва да намери отражение в акта за начет. 1.3. причинна връзка – вредите трябва да бъдат пряка и непосрвдствена последица от това противоправно поведение. 1.4. вината – при деликтната отговорност вината се предполага. Ревизорът трябва да докаже трите елемента. Тук намират приложение и двете форми на вина. Трудовото правоотношение не е елемент от фактическия състав. Ако го няма ще е налице фактически отчетник. 2. Определяне размера на причинената вреда и нейната оценка Това се изисква, когато е увредено имущество (ако са пари – ясно е) и когато е увредена валута. вредата се определя към деня на нейното причиняване. Но този момент може да не е известен – тогава към момента на нейното откриване, т.е. към цените, които са били в сила към този момент (цени на дребно)
при валутата – прилага се тройният критерий – към деня на причиняването, откриването, възстановяването – когато курсът е най – висок
II. Основания за освобождаване от имуществена отчетническа отговорност. 1. Същност и нормативна основа на освобождаването Говори се за основания за освобождоване от имуществената отчетническа отговорност. Не става въпрос за погасяване на отговорността, защото това би означавало, че тя съществува, че е възникнала. Трябва да липсва един от елементите на фактическия състав. Когато той се изследва, се започва от вредата. Става въпрос за гражданска отговорност и в този смисъл основанията за невъзникването на тази отговорност от Гражданското право (неизбежна отбрана, случайно събитие, крайна необходимост) важат и тук. Тези основания условно биха могли да се нарекат общи основания за невъзникване на имуществена отговорност. Освен тях при този вид отговорност съществува друга категория – специални основания. Те се пораждат от това, че лицата, които носят такава отговорност, имат качеството на отчетници. Нормативната основа на този въпрос са разпоредбите на чл.28, 29, 30 ЗДФИ – не е изчерпателна, не съдържат всички основания. Извличат се от гражданското законодателство. 2. Компенсацията между липси и излишъци По време на ревизията може да се открие и излишък (пак е разлика, но положителна). Ако бъде направена компенсация, липсите изчезват, поглъщат се от излишъка. Условия: когато на отчетника се поверяват материални ценности и той се задължава счетоводно да ги отчете, те трябва да се проверяват не само стойностно, но и количествено.
липсите и излишъкът трябва да са настъпили от един и същ факт – т.е. да има причинна връзка между тях. Това е задължение на финансовия ревизор – да го установи и да го докаже
Компенсацията е допустима и между двама отчетници. Тя може да бъде направена и между две ревизии. Основанието за това е, че може в предходната ревизия да е оставил един артикул повече, а в следващата – един по–малко. Тогава в първия случай ще се получи излишък, а във втория – липса. Може да се прави, но двете ревизии трябва да са последователни. Тези две условия трябва да бъдат надлежно доказани от финансовия ревизор. Възможно е и самият отчетник да поиска да бъде направена такава компенсация, ако той представи достатъчно сериозни доказателства в това отношение. На практика между всички основания за освобождаване от имуществена отговорност, това намира най – широко приложение. 3. Изпълнение на неправомерна служебна заповед Ръководителят издава заповед, свързана с материални ценности, връчва я на отчетника, той я изпълни и от това настъпи вреда. Отговорността между автора на заповедта и изпълнителя й ще бъде солидарна. Условия, при които изпълнителят ще бъде освободен от отговорност: лицето, което е издало тази заповед, да има право да издава подобни заповеди
заповедта трябва да бъде издадена в писмена форма (за да може да се види акво е съдържанието й, да се докаже кой я е издал и за какво се издава тя).
отчетникът, който я е получил, трябва да е възразил в писмен вид, т.е. да е изразил несъгласие
трябва да е последвала нова такава заповед
Има случаи, когато тази заповед сочи явно престъпление и отчетникът в този случай не е длъжен да я изпълнява. Кое престъпление е явно? Съдебната практика приема, че за всеки случай се преценява конкретно – с оглед на адресата – дали той е бил в състояние да прецени, че става дума за извършване на такова престъпление. 4. Признаването на фири Определени стоки, при тяхното използване, губят част от теглото си или обема си. Разликата, която е изгубена е фира. Налице е вреда, но тя не е настъпила в резултат на противоправно и виновно поведение на отчетника. Естествено е, че той трябва да бъде освободен от отговорност.(Наредба 13а за признаването на фири). Условия: ако вредата е под формата на липса
да се докаже, че отчетникът е положил грижата на добър стопанин и въпреки това фира е настъпила. Отчетникът трябва да докаже, че е положил такава грижа.
само по отношение на стоки, които са в наливно или насипно състояние (не и ако са пакетирани). Възможно е определени случаи, освен процентът, който е предвиден в наредбата, да се признават и свръхфири при екстремни, форсмажорни обстоятелства.
Възможно е фири/свръхфири да бъдат признати и по инициатива на отчетника. Признаването на фири е нож с две остриета – то е криминогенен фактор, защото отчетникът може да ги присвои, знаейки наредбата. 5. Признаване на търговски риск Това основание намира приложение само в търговските заведения, и то не във всички, а само в “по-модерните”, където купувачите имат допир до стоките (супермаркетите) – Наредба 1а от 1973 г. – допуска, че кражби стават и въвежда съответни проценти, които могат да липсват (около 0,4 – 0,5 % от стокооборота от предходната ревизия до настоящата ревизия се признава за търговски риск). Трябва отчетникът да е проявил грижата на добър стопанин и да има липси. Отчетникът трябва да поиска да се признае търговски риск. По подобие на предходните две основания, и това е криминогенен фактор. 6. Бракуване и обезщетяване на стоката Определени стоки стоят дълго време без да се продават. Стига се до бракуване (което се извършва от комисия). Тези стоки се унищожават. В този случай вредата = стойността на стоката. Може и стоката да се продаде, но на по – ниска цена. И в двата случая е необходимо да бъде избрана комисия, да бъде издадена заповед. Когато се обезценяват – в друг специален магазин. Във втория случай вредата е разликата между старата и новата цена. Отчетникът трябва да е положил грижа на добър стопанин. И в тези случаи се вършат злоупотреби. 7. Престъпление, извършено от трето лице (най – вече кражби и грабежи) Това престъпление се приравнява на действие на непреодолима сила първо се извършва финансова ревизия или инвентаризация и се установява какво/колко е откраднато. Това е вредата. Не е необходимо третото лице да бъде заловено. Нужно е обаче, оперативно – следствената група да установи по безспорен начин, че престъпление е извършено. И в този сучай отчетникът трябва да поиска да бъде приложено това основание и той да бъде освободен от отговорност. Възможно е третото лице да бъде заловено. Тогава:
ако финансовата ревизия установи, че то е откраднало имущество на стойност 1000 лв например и е осъдено за 1000 лв, то ще ги възстанови. Aко третото лице е осъдено за 500 лв, останалите 500 лв ще ги възстанови отчетникът (т.е. имало е липси преди това). Aко е осъдено за 1500 лв – имало е излишъци – третото лице възстановява 1000 лв за откраднатото и 500 лв излишък
Каталог: 2010 2010 -> Ноември, 2010 Г. Зад Кое е неизвестното число в равенството: (420 Х): 3=310 а) 55 б) 66 в) 85 г) 504 За 2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика 2010 -> Януари – 2010 тест зад Резултатът от пресмятане на израза А. В, където 2010 -> Библиографски опис на публикациите, свързани със славянските литератури в списание „Панорама” /1980 – 2011 2010 -> Специалисти от отдел кнос, Дирекция „Здравен Контрол при риокоз русе, извършиха проверки в обектите за съхранение и продажба на лекарствени продукти за хуманната медицина на територията на град Русе 2010 -> 7 клас отговори на теста 2010 -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010 2010 -> Код на училище Име на училище Изтегляне 5.06 Mb. Сподели с приятели:
|