Въведение, или няколко думи за статистиката и други, по-интересни неща

Преди да продължим с подробното разглеждане на начините на постигане на Утешение, е необходимо да се спрем за малко на възможните техники на утешаване, използвани от Утешителния анализ. Разбира се, тези способи или техники на утешаване ще зависят от множество фактори, по-важните от които са: конкретните дискомфорти, коя част от Его е най-засегната - Родител, Възрастен, Адаптирано Дете, Естествено Дете, кой от дискомфортите се нуждае от спешно удовлетворяване (утешаване), какво е конкретното влияние на Суперего, в каква степен е балансирана и адаптирана личността, емоционално състояние, конкретно соматично и соматопсихично състояние и функциониране на тези структури и т.н...

Казано по друг начин, за да определим конкретния подход към дадената личност, към даденото Его с цел да бъде достигнато състояние на Утешение (или поне миг-утешение), ние трябва да предприемем определени действия с цел изясняване на конкретния именно случай. Главното ще бъде да осъществим максимално точна Его-диагностика. Как на практика би могло да стане това?

Когато става въпрос за Утешителен Автоанализ, то тогава е необходимо да се отчитат и интелектуалните възможности на личността. Често конкретният дискомфорт се дължи на чисто соматични или сомато-психични моменти, които могат да бъдат правилно и точно определени само от квалифициран специалист - т.е. лекар. В други случаи, за да се постигне конкретно Успокояване на Адаптираното Дете, например е необходимо личността да е въобще запозната с концепциите на Ерик Бърн. Естествено е, да се предположи, че по-пълноценен, по-качествен Утешителен анализ е възможен само с помощта на специалисти - лекари, психолози, психоаналитици, психиатри, психотерапевти. Това, разбира се, не трябва да ни отчайва и да допринася за допълнително развитие на Дискомфорт - всички знаем, че такива услуги (на такива специалисти) са обикновено скъпи. Но от друга страна - кой да ни помогне в опознаването на себе си? Можем само ние да си помогнем и... посочените по-горе специалисти.

Обаче, бих искал постепенно да ви предам уверенността, че прочитайки тази книга, вие постепенно ще можете да се справяте с повечето случаи на автоанализ, използвайки повече или по-малко елементарни техники, и ще прибягвате към посочените специалисти по-рядко и само по същество. Ние отделно ще се спрем на понятието "заболяване", т.е. на това, кога казваме, че човекът е "болен". Засега, както вече споменах, за нас са важни именно тези "гранични състояния", които и най-често се срещат, при които ние (т.е. и вие самите) можем да се справим сами, провеждайки сравнително елементарен автоанализ.

Приемете, че когато чувствувате дискомфорт, т.е. "абе, нещо не ми е добре", "никакво настроение нямам днес, нали е понеделник?", "сигурно магнитни бури има пак", "не мога да спя спокойно, нещо ме мъчи, ама не знам какво", "постоянно се чувствувам неспокоен, като че ли съм виновен за нещо", "определено трябва да поспя, чувствувам се преуморен" и прочие подобни изказвания - вие винаги можете да се опитате сами от "височината" на своите собствени познания да си направите анализ и, сигурен съм, в повечето случаи ще откриете причината за вашето състояние. Ето такива състояния нека най-напред да определим като състояния на Дискомфорт и най-напред да потърсим възможност за постигане на адекватно Утешение.

Определено ми се струва, че е по-добре да се възприеме една такава "философия на живота", отколкото веднага да се уплашим, че сме се разболели и е необходима някаква сериозна терапия. Тук естествено изключвам спешните състояния, които изискват квалифицирани, понякога, животоспасяващи манипулации, но дори и тогава лекарите, специалистите, които помагат на пострадалите хора, би трябвало да не забравят за този изключително важен елемент от възстановителната терапия - Утешението.

Да започнем с това, че ние с вас първо трябва да определим кой е главният (или кои са най-главните) фактор, който предизвиква у нас Дискомфорт - откъде произхожда той. Дали от Соматичното (зъбобол, например) от Сомато-психичното (неопределено беспокойство, фобии, безсъница и пр.), дали от Его и от коя негова част (или части), или нас ни депресира постоянно въздействието на някоя съставка на Суперего. Как ни влияят останалите, посочени по-горе фактори - консумират ли те нашите утешителни запаси и можем ли да избегнем някои от консуматорите на утешение. Защото нашата цел е - какво? Ликвидиране на Дискомфорта (или конкретния дискомфорт) и постигане на състояние на Утешение (или миг-утешение) за колкото може по-дълго време. Изхождайки от това, трябва да ни стане ясно, да осъзнаем, какво ни е нужно да постигнем - Успокояване на Детето (ЕД или АД или и двете), Признание на Родителя, Свобода на Възрастния, или конкретна комбинация от тези цели.

Не бих искал всичко да ви изглежда толкова трудно или неопределено, или прекалено отрупано с термини и непознати понятия. Поради тези причини ние с вас ще се спрем по-нататък конкретно именно на тези техники на утешаване, които са най-разпространени, най-универсални, най-достъпни, най-често приложими и най-ефективни. Който може да си позволи да използва повече - моля, нямам нищо против! Главното е да достигнем целта - Утешението.

Всички състояния, при които ние страдаме по някакъв начин, се съпътствуват от състояние на повече или по-малко изразен Дискомфорт. Именно поради това е необходимо да се обърне внимание не само на "основното страдание", но и на отстраняването на Дискомфорта и постигането на Утешение. Нека се постараем да осъзнаем, че въздействието върху "основното страдание" и неговото премахване не предполага автоматично отстраняването на Дискомфорта в Его. Не. Дискомфортът остава и е необходим адекватен процес на Утешаване.

По този начин, бих искал да ви накарам да приемете предположението или идеята, че каквото и да е страдание, от каквото и да е причинено то, винаги има елемент на Дискомфорт в Его, в смисъла, който разгледахме по-горе. Тоест, ние с вас разглеждаме именно тази съставка на страданието, която се отнася до нашето Его - точно нея и наричаме Дискомфорт или липса на Утешение, а не например соматичната страна на болките и страданията при бъбречна криза. Дори след прекратяването на бъбречната криза по медикаментозен път, да кажем, на пострадалия му е необходима и... "порцията" Утешение. Защото Дискомфортът не преминава заедно с болката - той се нуждае от своето "лечение" - постигането на Утешение, чрез конкретен процес на адекватно утешаване.

А сега, смятам да ви посоча и съвместно да разгледаме съвсем накратко някои от най-разпространените, най-универсалните, най-достъпните, най-често приложимите и най-ефективните техники на Утешаване:

В някои случаи тази техника преминава в най-елементарния си вид - издаването на определен(и) звук(звуци) е напълно достатъчно, ако то е от адекватния (съответния) утешител - човек, животно, играчка и пр. В други случай техниката "говорене" (и в двете посочени позиции) преминава в "по-висши" свои форми - например пеене на песен или просто припяване (без определени думи). И отново, резултатът е налице - постига се именно това, което не достига на нашето Аз - Утешението. Сами разбирате, че дали ще пее (припява) нуждаещият се от Утешение или този, който се стреми да го утеши, няма значение по отношение на крайната цел.

Може би вече не си задавате въпроса защо толкова много хора искат да пеят - даже и тези, които знаят, че не могат да пеят (вярно). И, съответно, защо толкова много хора обичат да слушат, когато някой пее.

Разбира се, тук не изключвам естетическата компонента, естетическата наслада от това, когато слушаш гласа на някой талантлив (или не толкова) певец. Но, от друга страна, какво представлява тази "естетическа наслада"? Не е ли тя чувството (или чувствата), което (които) изпитваме, благодарение на това, че сме достигнали някакво състояние на Утешение (на нашето Естествено Дете, например)? Спомнете си, че не винаги можем да осъзнаем защо изпитваме Дискомфорт, както и обратното - не винаги разбираме (осъзнаваме) защо определени "обекти", или "явления" ни утешават.

Отделно стои въпросът за изпитването на миг-утешение, при използването на глас на различни псувни и ругатни, но ние няма да разглеждаме подробно тази тема...

Докосването - друга основна и достатъчно универсална техника на утешаване, представена главно чрез милването (в частния случай - докосвания от определен тип или по определен начин, или "ласки чрез докосване"). Почти веднага можем да предположим, че то е насочено към Успокояване на Детето в нас (няма значение дали става въпрос за Естественото или Адаптираното Дете). За тази техника можем да твърдим, че тя е първична по своята същност, защото се използва още след раждането на бебето, та чак до края на живота на всеки от нас. Милването не може да бъде "забравено" от Естественото Дете, когато то вече е усетило неговото благотворно въздействие. Ако погледнем отстрани - какво толкова? Защо въобще е необходимо милването? Но експериментално е доказано, че деца, които са били милвани, и такива, които не са били милвани - при равни други условия - се различават по своето развитие. По-точно, немилваните изостават в развитието си и понякога дотолкова са драстични пораженията, че водят до необратими промени и даже смърт. Случайно ли е това? Едва ли. Коя част от нашата биология се нуждае от милване? Тялото - заради специфичните усещания при докосването? Или някои неосъзнати психични функции се нуждаят от милване, за да се развива нормално целия организъм, защото в противен случай ще загине - какво... нашето Его?

Мисля, че всеки ще признае, колко е важен и колко е универсален този тип докосване, който наричаме милване. По-късно, милването се оказва и елемент от сексуалното общуване; оказва се, че можем да "помилваме" самочувствието (разбирайте неговото Аз) на човека - даже Ерик Бърн нарича това "поглаждане", "погалване" и също ни убеждава колко е важно то за нас в психологически (а и не само) план; и накрая - това се прави през целия ни живот...

Не бива, разбира се, да пропускаме, че подобно на милването въздействия имат и някои определени видове масаж - както по начина на извършването им, така и в зависимост от масажираните зони на тялото.

Както и при говоренето, така и при милването, позициите могат да бъдат две - когато нуждаещият се от Утешение милва някого, и когато някой милва нуждаещия се от Утешение. Освен това, самите форми на милване също могат да бъдат най-разнообразни - не само коя част от тялото се милва, но и по какъв начин (с какъв натиск, с каква честота и т.н.). Можем да приемем, че конкретна форма на милване (съвсем естествено различните форми ще наричаме милувки) е целувката. Макар целуването да не е разпространено сред всички народи, то този вид милувка въздейства (когато е адекватно приложена) изключително утешаващо...

Съществуват най-разнообразни милувки (граница е само въображението), но най-важното условие, за да се получи максимален утешителен ефект, е те да бъдат приложени своевременно и адекватно.

Плач - колкото и елементарна да ви изглежда, тази техника си има своите преимущества, когато Дискомфортът е главно в Естественото Дете (а понякога и в Адаптираното). Не случайно казват: "Поплачи си и ще ти мине!". И наистина минава, защото това е една от най-първите, най-първичните техники за разряд на натрупани Напрежения, а оттам и за Успокояване на Детето. Когато знаете, че тя е адекватен утешител за вас - използвайте я! Не се стеснявайте - вие ще имате на разположение една от най-достъпните (и безплатна, при това!) техники на утешаване.

Сънят - още една изключително универсална техника на утешаване. Той е състоянието, в което като че ли изпадаме непроизволно и което наричаме сън. Сънят е една прекрасна възможност за постигане, ако не на пълно Утешение, то на една сравнително добра степен на утешеност, т.е. въздейства се на всички структури на Его едновременно (макар и не винаги в еднаква степен). За съня е написано и казано много. Още повече - сънят и сънищата са нещо, което и досега предизвиква интереса на хора с най-различен мироглед, специалност, професия, а също така и на "обикновените редови граждани". Тук обаче става въпрос и за промяна в съзнанието, поради което, за разглеждането на съня като състояние въобще, е необходимо по-подробно изследване, което не е нашата цел тук. Сега само, още веднъж, ще изкажем твърдението, че предизвикването или изпадането в състояние на сън, може да бъде разглеждано като една универсална техника на утешаване, която обаче с течение на времето обикновено намалява своето значение с увеличаването на календарната възраст на личността...

Количествени и качествени промени в съзнанието - това са универсални, но обикновено краткотрайни по действие техники на утешаване, които много често представляват всъщност утешителни заместители. Насочени са обикновено към утешаване на цялото Его, но могат да бъдат и по-диференцирани. По своя произход и същност те могат да бъдат най-различни, но по-популярни са синтетичните химически средства - например лекарства, наркотични вещества, халюциногени и др., средства с растителен или животински произход - билки, тютюн, алкохол, смеси от изсушени части на различни животни и т.н., медитациите, както и различните групови техники за изпадане в определени количествени и/или качествени състояния на съзнанието.

Определено може да се каже, че ако съществува риск използваната техника да е утешителен заместител или да се превърне в такъв, то по-добре е да не се прилага - техниките, променящи по някакъв начин съзнанието, освен всичко друго, могат да се използват и за манипулация на личността. Така че постигнатото краткотрайно Утешение, с помощта именно на техники от този тип, може да ви струва скъпо - в смисъл, влизането ви след това в продължителен и тежък Дискомфорт (и не само това).

Освен това, техниката подаряване е свързана и с още една близка до нея техника на утешаване - колекционирането. Няма да се спираме подробно на него, но ще кажем, че то се използва еднакво добре както спрямо Естественото Дете, така и за системата Родител-Адаптирано Дете.

Възможна е и другата позиция - Утешение се постига, когато подаряваш на някого нещо (най-често, според теб, ценно за него). В този си вариант техниката на утешаване се използва главно за постигане на Признание за Родителя и чрез него преодоляване на Дискомфорт и достигане до Утешение.

За утешавания подаряването е ценно и с това, че предполага възможност за постигане на Утешение (когато тази техника на утешаване е адекватна и приложена точно) без особени усилия. Това прави подаряването още по-универсално - "...подарете ми точно това, което искам (и което други постигат в течение на години) и аз ще изпитам максимално удовлетворение и удоволствие (утешение)!". Тук има и още една характерна особенност - при разгледания по-горе вариант на "самостоятелно подаряване" е възможно личността да стигне до редица крайности и насилие над други хора... Ние ще разгледаме стремежа към завладяване на нови обекти, както и предизвикания от него Дискомфорт, а съответно и способите за постигане на Утешение, по-подробно на друго място, тъй като тези въпроси касаят пряко повечето от нас - представете си, че желаният "подарък" е... друг човек!

Обратно, когато нуждаещият се от Утешение го получава като наказва някого другиго, причинявайки му страдание - независимо дали има основания за това или не - то, в този случай, техниката наказание е призвана да утеши или разгневения Родител или Родителя и Детето едновременно. Тук значително по-често се намесва Естественото Дете и услужливо предлага на Родителя удивителни понякога по своята жестокост и изобретателност възможности за наказване на избраната жертва. Предполагам, че в самия процес на осъществяване на наказанието се губи известна част от конрола върху ЕД и даже се допускат към реализация мортидни (разрушителни) импулси и образи, попаднали в ЕД от Ид. Ето как, "плъзгайки се по тази стръмнина", личността постепенно придобива така наречените садистични наклонности, които, в съчетание с редица случайности и конкретни обстоятелства, каквито се предлагат от живота ежедневно, могат да се оформят като водеща индивидуална особеност за дадената личност, наричана най-често садизъм - получаване на удоволствие и утешение от страданието на друга личност.

Необходимо е да се осъзнае, че техниката наказание, може да се прилага под най-различни форми и варианти. Част от тях въздействат на Соматичното (телесни наказания, причиняване на болка), друга част върху Психичното (унижение, мъмрене, подигравка и пр.), а може и върху Социалното, присъщо за дадената личност (понижаване временно в служебната йерархия, глоба, уволнение и прочие). Но независимо от това колко е трудно да се повярва, че наказанието може да носи Утешение, сами разбирате от описаните случаи, а и от вашия личен опит, че това наистина е така. Наказанието вкарва личността в Дискомфорт само когато е нежелано от нея или се счете за неправомерно голямо за извършеното деяние - в останалите случаи то или е безразлично за личността, или даже носи миг-утешение ("така му се пада").

Сами се досещате вече, че така наречените мазохисти (особено активните) и тяхната противоположност - садистите, са "взаимодопълващи" се помежду си и биха могли да си доставят взаимно огромно Утешение, ако предварително се уговорят и съгласуват формите на приложеното наказание. Трябва да се има предвид също, че тази техника често се прилага с множество ритуални елементи и/или игрови моменти. Това само я "обогатява" и прави по-бързо и по-пълноценно достигането на поставената цел - постигане на Утешение.