Въведение, или няколко думи за статистиката и други, по-интересни неща
Изтегляне 5.62 Mb.
|
Покаяние и Молитва - две техники на утешаване, които имат много голямо значение отново за Родителя и Адаптираното Дете. Понякога може да бъде включено в "изживяването" и Естественото Дете - в този случай, тези две техники имат много силен утешителен ефект. Още повече, че те се съчетават обикновено с други универсални техники на утешаване като говоренето, ритуалите и поддържането на Надеждата, че Утешението ще ни съпътствува периодически през целия ни живот. Освен това, при покаяние, изповед и даването на прошка се освобождават редица Напрежения, идващи от Суперего и предизвикващи Дискомфорт обикновено в Его като цяло. Споделяне - изключително универсална и ефективна техника на утешаване, използвана главно за Успокояване на Детето (но понякога и на Родителя). На тази техника на утешаване ще се спрем подробно в първата глава на втората част. Оправдание - често предизвиканият Дискомфорт се дължи на извършена от личността постъпка или действие, или обратно - не е свършено това, което е трябвало да бъде направено. В такива случаи особено плодотворна е утешителната техника, наречена Оправдание, но всъщност предполагаща намирането на действително, обективно оправдание, защото фалшивото оправдание бързо ще бъде "разкрито" и след кратко Утешение личността ще влезе в повишен Дискомфорт. Следователно, в последния случай ще става въпрос за утешителен заместител (фалшивото оправдание) и преминаване през състоянието на Псевдоутешение. Обещание - една универсална техника на утешаване, насочена главно към Детето в нас. Особеното в нея е това, че в момента на получаването на обещанието се изпитва търсеното успокоение и утешение, а когато обещанието се изпълни се получава допълнително Утешение. Виждате как някои техники водят до двустепенно получаване на Утешение и натрупване на утешителни запаси (докато очакваме изпълнението на обещанието - Надеждата ни утешава). Съществува, разбира се, и рискът от използването на Обещанието, като утешителен заместител - с всички произтичащи от това последствия. Мечтаене - универсална техника на утешаване, в смисъл, че на нуждаещия се от утешаване му се предлага да си помечтае. Тази техника въздейства само когато Дискомфортът произхожда от Естественото Дете и е насочена към неговото Успокояване. За съжаление техниката мечтаене много лесно може да се превърне от адекватен утешител в дадения момент, в утешителен заместител - в следващия момент... Спомени - използването на спомените, припомнянето на минали, приятни за личността събития, е често срещана и широко прилагана техника за постигане на Утешение. Тя е насочена както към системата Р-АД, така и към ЕД - когато личността е имала възможност в миналото да прояви своята неповторимост. Тук е важно да се посочи, че заедно със спомените се използва и една "скрита" техника - фантазирането, която има за цел главно да усили степента на полученото Утешение. Но и спомените за съжаление лесно могат да се превърнат в утешителен заместител. Забравянето - това е една обратна на предходната техника на утешаване, която се предлага на нуждаещия се от утешение с цел постигане на състояние на Утешение чрез премахване (забравяне) на главния консуматор на утешение. Това обикновено се постига с различни лекарства и/или психологически техники (за отвличане на вниманието, сугестивни методи на въздействие, хипноза и т.н.). Понякога тази техника се използва от личността ни автоматично (така нареченото от Фройд "изтласкване" - при което неприятните изживявания при дадена психотравма, представляващи основния консуматор на утешение, се прехвърлят в зоната на подсъзнаваното, "капсулират" се). За съжаление и забравянето изключително често се превръща бързо от адекватен утешител в утешителен заместител. Нещоправене и нищоправене - напоследък първата техника е по-модерно да се нарече happening, когато се прави нещо заради самото нещо, независимо какво е то. Естествено в зависимост от съдържанието на нещоправенето то ще бъде насочено към една или няколко субструктури на Его, а даже и към цялостното Утешаване на Его. От друга страна, нищоправенето е също възможен вариант за Утешаване, насочен главно към Детето (ЕД и АД), като реакция на вечно изискващия Родител и Суперего. Когато и ако нищоправенето се превърне постепенно в личен ритуал, тогава ефектът от него може да бъде значително облагородяващ (успокояващ Детето като цяло). Тъй като се има предвид, че времетраенето на нищоправенето трябва да е не повече от 20-30 минути дневно, то опасност да се превърне в утешителен заместител - няма, тъй като има време за всичко останало "в живота". Но при хепънинга все пак такава опасност съществува - там отнеманото време за занимания и дейности може да се окаже много голямо и фатално за по-нататъшното развитие и състояние на личността. Следователно риск от влизане в повишен Дискомфорт, "след толкова време занимания", съществува... Пътуване - много често използвана техника на утешаване, особено когато е съчетана с така наречената "почивка", при използване на полагаемата отпуска (когато работиш, разбира се). Но понякога се препоръчва именно като пътуване = пътешествуване, т.е. преместване от едно място на друго в течение на определено време, независимо от способа на придвижване. Техниката е насочена главно към Успокояване на Детето (ЕД и АД). Когато става въпрос за бизнес-пътувания и командировки естествено утешаването може да се насочи или главно към Родител-Адаптирано Дете (Р-АД), или към Р-АД + ЕД, или въобще към цялото Его. Затова пътуването е винаги добра възможност за постигане на някакво Утешение - поне Успокоение на Детето (най-малкото на ЕД). Пътуването обаче може да се използва и препоръчва когато е физически и финансово възможно да се осъществи. Разновидност на тази техника е например сватбеното пътешествие, което е призвано да даде възможност на брачната двойка да натрупа максимално количество утешителни запаси (както у Р-АД, така и особено у ЕД; разбира се, получаването на нова информация е винаги добре дошло и за Възрстния). Медитация - тази техника не се използва толкова универсално, колкото това е възможно, но напразно. Тя е насочена най-напред към Успокояване на Естественото Дете, след това на системата Р-АД и едва тогава, на този фон, се дава възможност за Свобода (в случая на мислите) на Възрастния. Резултатът е обикновено много добър и постигнатото Утешение е пълноценно. Медитацията все пак би имала по-ограничен успех, ако ядрото на Дискомфорта е изключително в системата Родител-Адаптирано Дете - личното Постижение и социалното Достижение в рамките на разбиранията и съдържанието на системата Р-АД и Суперего не може да се постигне чрез медитация. Следователно, Дискомфортът ще си остане... Съпреживяване - ето това е една (освен всичко друго) техника на утешаване, която се използва при всички видове групови терапии, макар и да не е винаги съвсем ясно защо тя е толкова универсална и ефективна. Да не би поради причината, че всички ние се стремим подсъзнателно към най-пълноценното Утешение, което е възможно само при Близост и Любов? На този въпрос ще си отговорим по-нататък... Забелязано е отдавна обаче, че когато хората преживяват съвместно едни и същи емоции, събития, действия, въздействия и пр., винаги е "по-утешително", отколкото, ако събитието ти се случва само на тебе. Предполагам, това е свързано главно с природата, от една страна, на нашето Естествено Дете - чрез съпреживяването то се убеждава, че и други могат да изпитват подобни (или дори същите) усещания, преживявания и чувства, и да споделят неговите представи и нагласи към определени обекти. От друга страна, Адаптираното Дете също се успокоява от съпреживяването, защото се убеждава, че то не върши нещо забранено или неправилно, след като това се върши и от всички останали участници, а и има оправдание (пред Родителя) в случаите на все пак обективно неправилни постъпки или действия - "така правеха всички". До голяма степен съпреживяването може да послужи и като възможност за временно избягване на строгия контрол над Детето като цяло, оказван от Родителя и Възрастния. Това, естествено води до временно Успокояване на Детето и съответно при ненапрегнати Родител и Възрастен - до Утешение. Може би най-силно Утешение чрез съпреживяване се постига в моменти на смях. Но съществува и друга възможност за съпреживяване, която можем да отделим като отделна техника на утешаване, или да я оставим като подвид на тази - става въпрос за показването на изпитването на утешение. Най-често това се осъществява гледайки телевизия, филм, театър. Особено е силен ефектът, когато става въпрос за показване на изпитвано утешение документално (т.е. истинско) - най-често при специални "риелити-шоу" програми по телевизията. Такива предавания има много и стават все повече в последно време. След това вече по ефективност идват филмите и театралните постановки, при които ефектът от показването на изпитвано утешение зависи от майсторството на актьорите, режисурата, оператора и т.н. Смехът - е една от техниките на утешаване, която също е до голяма степен универсална, т.е. подхожда при Дискомфорт от най-различен произход. Да предизвикаш смях у нуждаещия се от Утешение не винаги е по силите дори и на най-големия "специалист" по Утешителен анализ или даже на професионален клоун. Въпреки че е изследван от много хора, включително и от Фройд, смехът и неговата природа не са съвсем точно определени - защо се смеем на едни неща, а на други не (когато на тях се смеят пък други хора). Смехът като техника на утешаване е насочен главно към Детето (понякога повече към ЕД, а друг път - към АД), но например при сатирата също и към Възрастния и Родителя. Ритуали - техника на утешение, насочена главно да "обезпечи спокойствието" и да утеши Адаптираното Дете и Родителя. Ще различаваме лични и обществени ритуали. Първите имат голямо значение, не само като утешаваща техника, но и за съвместното живеене на две или повече личности - особено са важни в брачния живот на двойката, а и въобще за цялото семейство. Обществените обикновено са по-значими за отделната личност, защото съдържат възможност за натрупване на голямо количество утешителни запаси. "... Когато така правят всички, значи и аз имам право да правя същото и то не е лошо, неправилно, забранено или неприлично"; "... ако така правя и аз, както всички останали, значи съм достоен член за това общество" и т.н. Ритуалите дават възможност да се намираш сред много хора и същевременно да се затвориш в себе си - от една страна, уж се реализираш в социален план, а от друга - можеш спокойно да помислиш върху свои собствени проблеми, докато вършиш това, което вършат всички останали. По-късно ние отново ще се върнем на ритуалите и церемониите, тъй като те присъствуват осезаемо в нашия както социален, така и личен живот. Това само ни подсказва, че те могат да играят роля и за снемане на напреженията предизвикани от Суперего и обществото въобще - едни от най-силните консуматори на утешение, което е достатъчно, за да бъдат разгледани по-подробно (вече като конкретен утешител, а не само като техника на утешаване). Развлечение ("приятно" прекарване на времето) - позната на всички ни достатъчно универсална техника на утешаване. В понятието "развлечение", обаче, различните хора могат да влагат съвършено различен смисъл. Особено място заемат Празниците - те могат да бъдат голям извор на Утешение, но това зависи главно от структурата и съдържанието на личността, а не от самия празник. Необходимо е да осъзнаем, че търсенето на развлечение, неговото намиране и отделянето на време за него, действително е важно за нас. Предполагам, че развлечението е насочено главно към успокояване на Детето (ЕД или АД, в зависимост от конкретното развлечение) и Родителя, а и донякъде към използването на Свободата на Възрастния. Сумарният ефект е Утешение в по-голяма или по-малка степен. Развлеченията обаче лесно могат да се превърнат от техника на утешаване в утешителен заместител - не е случайно, че някои развлечения се предлагат в индустриални мащаби. Но като техника на утешаване при правилна преценка те могат да бъдат използвани и ще стигнат до целта... Дейност - тук разбираме извършването на каквато и да е дейност или "работа", която освен всичко останало като ефект (например творчески, икономически, социален и пр.) води до намаляване на напрежението в нашето Его, т.е. ликвидиране на Дискомфорта и постигане на Утешение. Например извършването на произволна дейност с цел постигане на физическо (или сензорно) удоволствие, в резултат на което се намалява Дискомфорта и се постига някаква степен на Утешение - при "общуване с Природата" например. Особено е важно, че дейностите могат да ни донесат пари - всеобщ еквивалент, с който можем да си купим или адекватен утешител, или поне негов заместител. Естествено, дейностите са изключително разнообразни по вид, но ние ще разгледаме по-нататък именно тези, които в съвременния свят ни водят до най-бързо постигане на Утешение, както и обратното - тези, които ни отдалечават от Утешението и увеличават нашия Дискомфорт. Игра - една универсална и много често срещаща се техника на утешаване. Тук отнасяме както всичките "Игри", описани от Ерик Бърн, така и игрите от всякакъв тип. Обикновено, когато дадена игра се използва като техника на утешаване, тя е насочена главно към Детето или Родителя, т.е. търси се снемане на напрежения (Дискомфорт) именно в тези структури на Его. Или от друга страна, играта се провежда с цел поддържане на достигнато ниво на Утешение. Но не трябва да се забравя, че Възрастният участвува в почти всички игри - макар и не винаги да достига своето Най-благоприятно състояние. Независимо от това, че са изключително разнообразни, някои игри се играят значително по-често от останалите. Засега, тук ще посочим например играта, наречена "Флирт". Флиртуването е игра, която се играе практически от всички в една или друга степен, в един или друг момент. Дори и при "най-повърхностно" флиртуване, остава приятна "топлина", която, по мое мнение, "стопля" главно нашето Дете. А това вече е едно добро начало за постигане на така желаното пълно и цялостно (на Его) Утешение. Напоследък, голямо значение придобиха също така наречените виртуални игри. Влизане в социална роля - един изключително интересен вариант за получаване на Утешение, но докато не е за сметка на друга личност. Чест вариант са така наречените ролеви тренинги, които, освен поставената цел да "тренират" нещо или някакви способности у личността, постигат и друга, не по-малко важна цел - Утешение. Все пак тази техника на утешаване би трябвало да се използва с повишено внимание - възможни са пълни провали и обратни ефекти... По-нататък ще се върнем отново към Социалните Роли и особено към тази тяхна особеност, че могат да повлияят значително върху Его като цяло - както в посока постигане на Утешение, така и обратно - консумация на Утешение. Близост - това е една условно приложима техника на утешаване, към която можем да се стремим, да я препоръчваме, но не винаги можем да я използваме директно при провеждане на Утешителен помощен анализ от наша страна (още повече, че частен случай на близостта е сексуалната близост - интимността). Тъй като близостта е нещо много повече от техника на утешаване и до голяма степен състоянието на близост се припокрива с постигнатото състояние на Утешение, ние ще я разгледаме съвсем отделно - в широкия смисъл на понятието. Но в тесния смисъл на това понятие (общуването с "близък" човек, "сродна душа" и т.н.) ние ще го използваме като една възможна, макар и не толкова често приложима, техника на утешаване. Разбира се, съществуват и други, повече или по-малко универсални техники на утешаване, но предложения вече обем от такива техники стана достатъчно голям и аз смятам да спра дотук. По-нататък на съответните места ще правя и необходимите допълнения - още повече, че и вие можете да допълните в този списък други достатъчно ефективни и универсални техники на утешаване. Аз определено смятам, че представените по-горе са само началото. Освен това, много ми се искаше да се спра по-подробно на повечето от тях, но за съжаление не мисля, че това ще облекчи четенето на представения текст. Даже, по-скоро обратното - нека някои неща останат така, както са дадени, защото не можеш да кажеш, да напишеш всичко в една книга. Оставям на вас, приятели, да развивате предложените идеи - или поне тези, които смятате за важни и перспективни...
Както сами разбирате, всичко написано дотук е вдъхновено до голяма степен и главно от постиженията именно на Психоанализата и Транзакционния анализ, т.е. Фройд и Бърн. Това не означава, че напълно се съгласявам с всичко, което са написали тези двама велики учени и философи, но общо взето аз възприемам именно техните виждания по редица въпроси, отнасящи се до същността на човека и неговата личност. Дори голяма част от термините и понятията съм използвал със същото значение и смисъл, каквито са влагали в тях авторите им. Там, където това не е така, е посочено изрично. Естествено не бих могъл да изложа всичко това, което ми е направило впечатление, когато четях техните произведения, но представите, сформирани у мене под въздействието както на принципите на Психоанализата, така и на Транзакционния анализ, а също и на личния ми житейски път, опит и медицинското ми образование, се опитах да предам, чрез формулирания по-горе Утешителен анализ. Отново ще ви помоля да погледнете по-снизходително на този мой опит да подражавам на двамата велики в областта на психологията на човека и разкриването на личностовата му същност. Струва ми се обаче, че дефинираният в най-общи линии Утешителен анализ притежава рационално зърно и има право на съществуване като подход при изследването на личността - ако не самостоятелно, то като приложение или допълнение към посочените по-горе анализи. Във втората част на книгата ще се опитам по-последователно да се спра на най-главните според мен доказателства за важността и необходимостта от Утешение, както и от дефинирания подход - Утешителен анализ. Още веднъж искам да подчертая, че Утешителният анализ не е отрицание на достиженията на Психоанализата и Транзакционния анализ, нито пък опит за тяхна корекция или ревизия - дефинираният Утешителен анализ трябва да се разглежда само като опит за допълнение към тях. Конкретните връзки между Психоанализата, Транзакционния анализ и Утешителния анализ ще бъдат по-очевидни на съответните места в по-нататъшното изложение, но, разбира се, ако сте прочели поне най-основните произведения на Зигмунд Фройд и Ерик Бърн, което аз горещо ви препоръчвам. Подробности ще намерите в приложенията към книгата, но тези, които боравят свободно с Интернет, могат само да напишат в някоя от "търсачките" името Фройд или Бърн и, следвайки линковете, ще намерят всичко, което може да ги заинтересува... А сега - смело напред, в търсене на Утешението, на Вашето Утешение! Пожелавам ви успех!...
Втора част - Утешителният анализ в действие ВЪВЕДЕНИЕ, ИЛИ КАКВО УТЕШАВА ХОРАТА, И КАКВО ГИ ПРАВИ НЕЩАСТНИ Познай себе си! Втората част на книгата е значително наситена в информационно отношение. Даже не мога да си представя, доколко ще проявите интерес към разгледаните въпроси, макар че на мене ми се струват важни за всеки човек и дори ми е интересно да си препрочитам написаното и постоянно да преправям и допълвам към него. В Първа глава са представени и класифицирани различните видове състояния на Утешение и използваните при различаването им критерии. Много подробно е разгледано споделянето и неговото значение за получаване на Утешение. Освен това се постарах да дам нови, от гледна точка на Утешителния анализ, определения на някои често използвани думи/понятия и особено Вяра, Надежда и Любов. Отделно място отделих на адекватността на Утешението и неговата навременност. Малко по-подробно в тази връзка е обяснена същността на Псевдоутешението. Обаче, най-ценна и най-информативна ми се струва последната част на Първа глава – там съм се спрял на различните видове и възможности за структуриране на времето (изхождайки от класификацията на Е. Бърн) и тяхната роля при търсенето и намирането на Утешение. Втора глава дава възможност да се осъзнае, че всеки си избира своите обекти на утешение в зависимост от съдържанието на структурите на своята личност. Особено богата на информация е втората част, където се разглеждат различните видове консуматори на утешение и тяхната "противоположност" - утешителните запаси. За съжаление тук не можах да избегна изброяването и просто обозначаването на повечето от тях, като даже консуматорите на утешение със социален произход са изведени извън текста - в приложенията. Струва ми се, че човек трябва отначало да се запознае с основните консуматори на утешение, за да може да ги избегне. Или да разбере как може да натрупа утешителни запаси от определен тип, за да може да го направи... Просто ще ви помоля да четете, без да бързате - още повече, че и всеки от вас със сигурност може да добави по нещо свое. Въпросите, свързани с така наречените Жизнен Сценарий и Жизнени Позиции, са разгледани от гледна точка на Утешителния анализ, но сравнително бегло. По-скоро това е направено за пълнота на изложението, защото, в противен случай, щеше да е необходимо да им се отдели много повече внимание, а не това е целта ми. Предполагам за вас ще представляват интерес и така наречените утешителни заместители, които също са тук - във Втора глава, но конкретните позиции са изведени от текста в приложенията. Предполагам също, че ще ви е интересно да разберете по какъв начин виждам едно често използвано от нас словосъчетание - бягство от действителността. И накрая, в Трета глава съм ви представил няколко модела. От една страна, накратко се излагат моите представи за това, как човек "отразява" действителността и възможните грешки, при този процес на взаимодействие между сетивата ни и реалността. От друга страна, постарах се да погледна през погледите на Естественото Дете, Адаптираното Дете, Родителя и Възрастния и да ви представя - повече в схематичен вид, моделите на действителността за всяка от тези субструктури на нашето Его. Тези модели между другото могат да бъдат (и вероятно постоянно ще бъдат) допълвани и обогатявани - дори и от Вас. В третата част на главата ви представям няколко идеи за възприемането на времето и пространството, както и ви предлагам да прецените дали съществува дефинираното там "събитийно пространство". Макар и да не се забелязва веднага, връзката между тези въпроси и Утешението е пряка. Накрая съм се опитал да поразсъждавам върху така нареченото "психическо равновесие" и да дефинирам едно ново понятие - "психическа ентропия". Макар и да съдържа значително количество нова информация, тази част - Втората, се чете лесно и бързо. Уверявам ви! Не се плашете от новите понятия и, най-важното - не подхождайте към "познатите" ви термини, думи и понятия предубедено. Предразсъдъците и предубедеността ще ви попречат. И така, спомнете си за известния афоризъм: "Когато държиш чук, всичко наоколо ти се струва гвоздеи!". Изхвърлете чука от съзнанието си и продължете напред! Това е вярната посока. ;-) 1. ВИДОВЕ УТЕШЕНИЕ - КЛАСИФИКАЦИЯ И КРИТЕРИИ
Ежедневието на всеки от нас е изпълнено с повече или по-малко събития, които отнемат голяма част от нашата енергия - както физическа, така и духовна. В резултат на това ние казваме често, че се чувствуваме уморени. Забелязали сте навярно обаче, че понякога нашата умора е от типа "приятна умора", а друг път - не. Защо е така? Кога казваме, че умората е приятна? Естествено е в процеса на нашата активност и извършването на някаква дейност да съществува някакъв праг - от този праг нататък ние започваме да чувствуваме умората. За да продължим, ни е необходимо да се "възстановим". Процесът на възстановяване също често наричаме по друг начин - почивка. Почивката също може да бъде от различен тип - "активна" и "пасивна", например. Защо правим такова разграничаване както на умората, така и на почивката? Не е ли свързано това с някакво наше допълнително, вътрешно състояние, което се стремим да достигнем и в зависимост от това дали сме го достигнали, или не, правим преценка за това каква е умората - приятна или "ужасна" - и каква би трябвало да бъде почивката? Обикновено когато сме работили (или сме правили нещо) цял ден и след това изпитваме "приятна умора", ние можем да отговорим на въпроса "Защо умората е приятна?" по следния начин: "Защото това, което свърших днес, ме удовлетворява и съответствува на моите цели, стремежи и желания - кара ме да се чувствувам така, както се чувствуват хората, когато постъпват правилно". Този перефразиран и обобщен отговор може да бъде разтълкуван и по следния начин: имах възможността активно да осъществявам набелязаните планове (Възрастен - свобода), освен това считам, че начина, по който го правя, е правилен (Родител - признание) и на всичкото отгоре ми беше интересно и колегите ме забелязаха как добре се справям (Дете - успокоение). Така постъпват разумните хора от обществото, в което живея (Възрастен* - чиста съвест). Пътят, по който вървя и съм избрал, за да реализирам целите си, е правилен и наистина ще ме доведе до пълната реализация на замислите ми (Родител* - достижение на позиция в обществото) и вероятно ще постигна мечтата си да живея и бъда като господин Образцов (Дете* - постижение на Идеал-Его). Ние с вас вече можем бързо да се ориентираме и да кажем в заключение, че приятната умора е само за тези, които, благодарение на своята работа (или каквато и да е дейност), са достигнали състояние на Утешение (на своето Его) и временен баланс на личността, поради това, че тяхната дейност е била съобразена с изискванията на тяхното Суперего за Социална Реализация. Следователно, с много голяма достоверност, можем да твърдим, че когато се извършва дейност, отговаряща на горните характеристики, умората винаги ще бъде приятна. Нещо повече - такъв човек ще бъде с пълната убеденост (и за себе си той ще е напълно прав), че това, което прави е ефективно. Освен това, можем да предположим, че приятната умора ще бъде по-бързо преодоляна - дори само поради факта, че на следващия ден се очаква същата интересна и ефективна дейност. Представете си, че само един от горните "елементи" бъде нарушен, т.е. не е спазено някое от изискванията или на Его, или на Суперего. Предполагам, че тогава не само умората ще бъде от "по-друг" тип в качествено отношение, но и в количествено тя ще бъде по-силно изразена, т.е. ще губим допълнителна енергия за решаването на конкретна "дилема", за да могат да бъдат решени останалите в "избраното" направление. Вероятно ще възникнат и известни съмнения относно ефективността на извършваната дейност. Освен това вероятно ще се появи допълнителен дискомфорт и, в крайна сметка, ще бъде необходимо повече време, за "да си починем". Нека например бъде неудовлетворено нашето Дете - "не ми е интересно и никой не ме забелязва как се справям с моята работа (дейност)". Възниква проблем с оформящото се противоречие при решаването (изборът на вариант) на дилемите Трябва - Нетрябва и Искам - Неискам. Първата приема "стойността" Трябва, а втората - Неискам (не ми е интересно, никой не ме забелязва и не ме оценява). Допълнителната енергия, която ще бъде необходимо да се "похарчи" (и което ще доведе до по-голяма умора), е с цел да се приеме решението Искам или поне индиферентният (безразличният) му вариант - "нищо, че не интересно, аз съм най-добрият - просто няма кой да го оцени и щом Трябва (в името на по-голямата цел), ще правя това, което трябва, независимо от това, че Неискам". Следователно, ще трябва да вложим енергия, за да се включи една позната ни (повече или по-малко) психическа функция - волята. Ясно е, че ние прилагаме волята именно тогава, когато Трябва, но Неискам. Или обратно - когато Искам, но Нетрябва. Механизмът, по който се включва тази психична функция, ни позволява да предположим, че тя е подвластна най-вече на Възрастния - като че ли именно той приема решението. Но всъщност това е така само когато се решава дилема от неговата компетентност, т.е. Възрастният активно взема решение, че Трябва в конкретния случай е необходимо да подтисне или преобразува решението на дилемата Искам - Неискам пред Детето в нужната посока. Волята може да бъде използвана и от "съюза" Родител-Адаптирано Дете, както и само от Родителя. В този случай Неискам ще бъде потиснато или преобразувано от Така се прави или това е Правилно. Веднага се досещате, че ако властта е предадена на Родителя, то Възрастният или е безразличен (Трябва, но Не е необходимо), или въобще неадекватен, потиснат и не взема решения (което може да се дължи на най-различни състояния, включително и болестни). Използването на волята от страна на Родителя (или съвместно с Адаптираното Дете) понякога може да доведе до значително по-голямо изразходване на енергия - просто поради обстоятелството, че липсва адекватна и точна оценка на ситуацията. Това, от своя страна, ще доведе до по-голяма умора, а при хронични случаи може да се стигне даже до изтощение. Затова определено е по-добре да използваме това силно "оръжие", наречено воля, само тогава, когато е приложено от един добре ориентиращ се в обстановката Възрастен. От друга страна, именно Възрастният може "да обясни" на Детето защо в случая Трябва е вярното решение и е за предпочитане пред Неискам. (Това "обяснение" не трябва да се възприема буквално).
Каталог: 2010 2010 -> Ноември, 2010 Г. Зад Кое е неизвестното число в равенството: (420 Х): 3=310 а) 55 б) 66 в) 85 г) 504 За 2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика 2010 -> Януари – 2010 тест зад Резултатът от пресмятане на израза А. В, където 2010 -> Библиографски опис на публикациите, свързани със славянските литератури в списание „Панорама” /1980 – 2011 2010 -> Специалисти от отдел кнос, Дирекция „Здравен Контрол при риокоз русе, извършиха проверки в обектите за съхранение и продажба на лекарствени продукти за хуманната медицина на територията на град Русе 2010 -> 7 клас отговори на теста 2010 -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010 2010 -> Код на училище Име на училище Изтегляне 5.62 Mb. Сподели с приятели:
|