Емоциите управляват главно тази част от нашето Его

Всичко, описано по-горе, ни подсказва, че при извършване на Утешителен анализ е много важно да отбележим в самото начало кои "психични функции" са с най-изявен Дискомфорт. Така например наличието на признаци на неутешеност, свързани главно с емоционалното състояние на анализираната личност, веднага ще ни подскаже, че основния, действащ в момента, Дискомфорт се намира в Детето. От друга страна, това означава също, че Възрастният не се е справил с възникналата ситуация и не намира начин да утеши (да успокои) Детето, т.е. не е намерил адекватна техника на утешаване (или утешител). Това би могло да означава също, че думите може и да не помогнат - може да е по-перспективно използването на образи (!). Би трябвало също да се провери веднага дали причината не е у самия Родител, който е поставил някаква "забрана" относно определено желание на ЕД или е "порицал" АД за някакво действие (или бездействие), изхождайки от "богатия" си опит, сравнявайки на базата на паметта, изпълняването на желанието, действието (или бездействието) и вариантите на последиците - все пак Родителят обикновено знае кое как се прави и как е правилно да се постъпва.

В случая, когато се забелязва обърканост в действията, несигурност в себе си, елементарни пропуски в поведението и когато човек се сблъсква с една и съща ситуация всеки път така, като че ли попада в нея за първи път - можем да се насочим към Родителя. Най-вероятно основният Дискомфорт произлиза от него. Това, по необходимост, ще доведе до несигурно, слабо обособено, обезпокоено и даже плахо Адаптирано Дете - следователно, налице ще се появи и специфична "емоционална окраска", изразена в сдържаност на емоциите, т.е. дори и да бъдат проявявани, те ще бъдат със значително снижена интензивност, страх да не се проявят вътрешните противоречия на личността и невъзможност за емоционално съпреживяване с други хора. Следователно на преден план ще изпъкват, от една страна, паметови (но те не са такива!) разстройства, а от друга - емоционални. Чувствувайки слабостта и объркаността на Родителя и Адаптираното Дете, Естественото Дете ще се опитва периодично да взима инициативата в свои ръце - отстрани това ще изглежда като временни, но силни емоционални взривове, което ще влоши окончателно позицията на Възрастния в рамките на разглежданата личност.

Трябва да признаем, че този случай е един от сложните, тъй като възстановяването или още повече преизграждането на Родителя, който след това да възстанови и успокои Адаптираното Дете, е задача не само трудна, но и ако е осъществима, заемаща продължителен период от време. Казано най-просто и грубо - трудно е (ако не е невъзможно) да превъзпиташ някого. Още повече - Възрастният в подобни случаи рядко е свободен в действията и мислите си. Първо, той обикновено не разполага с най-елементарна информация (даже и да е специалист по "отварянето" на врати например), която обикновено се поднася "наготово" от Родителя и се извършват автоматизирани действия от Адаптираното Дете и, второ, не разполага с адекватни методи за точна оценка на околната действителност. Това естествено ще му пречи да намери адекватната техника на утешаване (доколкото тя съществува) и единственият изход ще бъде използването на утешителни заместители. Такива хора се нуждаят както от изключително подробен Утешителен анализ, така и от Транзакционен и Психоанализа, а често и от психиатрично лечение с използването на невролептици (и различни други лекарства).

Пълната картина в случая би могла да ни даде възможност да намерим поне една адекватна техника на утешаване - това ще бъде достатъчно, за да се излезе постепенно от порочния кръг на утешителните заместители и Псевдоутешението. Много по-леко е когато всички описани промени (и проблеми) с Родителя и АД са възникнали поради конкретна, известна причина и имаме основание да смятаме, че са временни. В такива случаи, най-често се налага да се отстрани консуматорът на утешение (причинил и/или продължаващ да причинява Дискомфорта) и нещата постепенно се нормализират, т.е. достига се до Утешение.

В случаите, при които страда интелектът, но са сравнително запазени паметовите и емоционалните функции, се наблюдава Дискомфорт у Възрастния - той не е свободен в своите действия и мисли. Това се дължи главно на факта, че липсата на информация и/или методи за адекватна оценка на действителността, постепенно води до натрупване на "грешки", от които започва да страда цялата личност. В следствие на това, Естественото Дете и/или системата Р-АД установяват контрол върху личността, поради което се наблюдава или възможност за нейното пълно манипулиране, или проявен почти във всяко отношение конформизъм с обществото, в което се намира дадената личност. Разгледаният случай не може да бъде отнесен към тежките, или трудните за повлияване - в смисъл, намиране на адекватно Утешение. Ако липсват соматични (органични) причини за "пропуските" в интелекта, т.е. Възрастният е само функционално нестабилен, то даването на поне определен минимум от информация и методи за оценка на действителността ще доведе до "чудеса". Всъщност, най-общо казано, такава е една от основните цели на образованието - именно ефективността на образователната система може да ни подскаже дали случаите с Дискомфорт у Възрастния ще бъдат повече или по-малко.

"Каква е ролята на възпитанието, тогава?" - може би ще попитате. Ами, то според мене е насочено главно към укрепването на системата Р-АД и използването на методи за потискане на естествените желания на ЕД. Това не означава, че тези "желания" изчезват - те ще търсят начин да бъдат освободени, да се свали натрупаното напрежение (а значи Дискомфорт) у Естественото Дете. Тогава, помощта би трябвало да дойде от три страни: от образователната система, която да включва всевъзможни игри по време на обучението (както на ЕД, така и на В), възпитателната система (от страна на семейството, училището, обществото, "улицата"), която да усили позициите на Р-АД, но и същевременно да даде възможност на ЕД да изяви своята неповторимост по обществено приемлив, "правилен" начин, и накрая - Възрастният, който ставайки все "по-зрял", да организира и структурира времето на личността по такъв начин, че да въвлече ЕД в някаква творческа дейност, като му я представи за "изключително интересна" и му обещае, че тя ще му донесе (на ЕД) изключителна самоизява и удовлетворение от собствената неповторимост. При това добре е Възрастният да положи всички усилия и да използва всички свои умения, но да спази даденото на ЕД обещание...

Има обаче случаи, и те са повечето, при които не може да бъде определено "ядрото" на Дискомфорта. Той като че ли се е разпространил върху цялото Его. Нещо повече - различните субструктури "претендират", че именно тяхното положение е "най-сериозно", най-засегнато. Как да се постъпи в такива случаи, особено, ако няма квалифицирана помощ наблизо или се налага да се направи Утешителен автоанализ (независимо от причината) с цел - намиране на повече или по-малко универсална техника на утешаване (утешител)? Въпросът може да бъде зададен и по друг начин: ако са засегнати от Дискомфорт всички субструктури - ЕД, АД, Р и В, с коя да започнем утешаването, ако не знаем универсална адекватна техника на утешаване (утешител), която да утеши всичките?

Ами, подходите могат да бъдат различни, но изборът на който и да е от тях зависи главно от конкретната личност (съдържанието на нейната структура и цялостното й състояние в конкретния момент).

Първи вариант: Универсален утешител - използва се една или повече от посочените в първата част на книгата универсални техники на утешаване. Така или иначе те помагат при почти всички хора - може да не доведат до Утешение, а само до Псевдоутешение, но това е печелене на време, през което можете да се обърнете към специалист или сами да откриете търсения универсален утешител. Тук особено са ефективни споделянето (ако е налице адекватен човек), съпреживяването, подаряването (на себе си), развлечението (ако то е от любимите), игра, смях и т.н.

Втори вариант: "Утешете Детето!" - дайте възможност първо да бъде успокоено вашето Дете (ЕД или АД, или и двете заедно). Особено е чувствително ЕД, то е и най-натоварено - не забравяйте, че именно то е подложено на натиска на Ид. Едва след като сте успокоили ЕД (или Детето въобще), за да не ви пречи със своите "капризи", можете да преминете към утешаващи техники за Родителя и Възрастния (в случая, именно в тази последователност).

Трети вариант: "Оставете на мен!" - този вариант се препоръчва само при личности, които имат изключително силен Възрастен, за когото те знаят, че ако е във форма, ще "измисли" нещо и "нещата ще се оправят". Тогава ще трябва да "върнете" свободата на действие и мислене на Възрастния. Следователно, необходими са три неща: първо, информация, второ - яснота на съзнанието (например може да е достатъчно да се наспите добре или просто да си осигурите почивка), а третото, той го има "по условие" (щом е силен Възрастен) - методи за точна оценка на реалността. След като Възрастният се възстанови, т.е. получи свободата си - той взима инициативата и намира необходимата техника на утешаване на останалите субструктури и възстановява баланса на личността.

Четвърти вариант: "Така правеше мама!" - това е вариант, който се препоръчва да бъде използван, когато имате дори и най-малки подозрения, че Дискомфортът се развива (или се е развил) главно в системата Р-АД. Тогава, именно тогава, е най-добре да се премахне напрежението (или да се снеме до минимум) у Адаптираното Дете и Родителя. Следователно, изберете си осъществяването на някакъв ритуал, такъв, който вероятно множество пъти са извършвали вашите родители пред вас. Особено ефективно ще бъде, ако се съчетаят личен (или лични) ритуал с някой обществен ритуал. Едва тогава, когато не ви "досаждат" Р и АД, можете да пристъпите към успокояването на ЕД или ЕД и В едновременно, включвайки се в някаква игра например.

Пети вариант: Сексуален контакт (когато е физически възможен естествено) - тук става въпрос именно за секса - такъв, какъвто го разбират повечето хора, за сексуална близост (интимност) и пр. Макар че по своя механизъм този вариант не се отличава от варианта "Утешете Детето!", ние го представяме отделно, защото, съгласете се, това е, от една страна, съвсем естествен начин за постигане на краткотрайно успокоение на Естественото Дете (снемат се множество напрежения у ЕД), а от друга - обяснява до голяма степен популярността на проституцията още от древността.

Тук стои съвсем отделно въпроса за моралните, икономическите и законовите страни на проституцията и нейното място в обществото. Фактът обаче, че има търсене, което продължава от векове, говори, че това е една необходимост - необходимост от сексуален контакт без никакви други обвързвания, а именно под формата на оказана услуга, за която естествено си плащаш.

Но сексуалният контакт може да бъде осъществен не непременно с професионалист(ка), т.е. жиголо или проститутка, а дори и със собствения съпруг (или съпруга) чрез така наречения "бърз секс" или с предвидения за подобни случаи любовник (любовница). След като сексуалният контакт е осъществен и е успокоено (временно) ЕД, личността трябва да продължи с даването на признание на Родителя (че е прав, както винаги) и да освободи Възрастния (да действа и да мисли), в противен случай до Утешение няма да се стигне.

Тук няма да разглеждаме състоянието на личностите, оказващи сексуалните услуги - какво изпитват те: комфорт или Дискомфорт, оказвайки такива "услуги". Това за тях е вид дейност (работа), която може да им харесва или да не им харесва - както при всички останали хора, които работят.

Но, разбира се, много по-добре са тези, които могат да получат Утешение чрез сексуална близост (интимност), което обаче е съвсем отделна тема.

 2. КОНСУМАТОРИ НА УТЕШЕНИЕ. УТЕШИТЕЛНИ ЗАПАСИ

Консуматорите на утешение (КУ) - толкова са много, толкова са разнообразни по произход, сила на въздействие, възможност да ги отстраним и пр., че за тях може да се напише отделна (и не една!) книга. Нека само си припомним, че с това понятие ние определяме всички възможни причини, които скъсяват по време или прекъсват нашето състояние на Утешение, довеждат до Дискомфорт или повишават съществуващия Дискомфорт.

Това са всички фактори и причини, поради които нашето Естествено Дете се чувствува нещастно, изоставено, страхува се, изпитва завист, страда от липса на внимание, копнее да притежава нещо, а му пречат, иска да удовлетвори любопитството си, но не получава такава възможност, иска да му се възхищават, а никой не прави това, търси любов и близост, но не намира или му отказват и т.н., и т.н. Въобще, винаги когато на Искам получава отговор от типа: "Не!", "Не може!", "Не трябва!"; а на Неискам му се отговаря: "Трябва!", "Длъжен си!", "Така е правилно!" и т.н.

Тук са и факторите и причините, поради които Адаптираното Дете се чувствува, обидено, порицано, виновно за допусната грешка, тъгува, че другите са по-добри в дадена област или умения, принудено е да се оправдава, негодува от несправедливостта и наказанията на Родителя, не го хвалят и т.н., и т.н., винаги когато не се е справило с "така се прави", когато му напомнят "това е неправилно", когато му казват "ти си лошо дете!" и прочие.

Консуматор на утешение е и всичко, което предизвиква ужас и непризнаване на Родителя - на неговите знания и опит, незачитането на реда, който "трябва да се поддържа", непризнаването на неговите оценки за правилно или неправилно поведение и постъпки, неспазване на неговите съвети, и въобще - всичко, което му пречи да живее в един напълно "правилен" и предсказуем свят, където, ако не цялата личност, то поне Адаптираното Дете ще е на негова страна, и където бунтът на Детето (особено Адаптираното) се смята за най-голямо оскърбление на Родителя и води до повишен Дискомфорт.

Към консуматорите на утешение спадат и всички фактори, ограничаващи достъпа до необходимата за Възрастния информация, подаването на дезинформация, което води до вземане на неадекватни решения и поставя Възрастния в компрометирана позиция в рамките на Его, обучаване с несъответни методи за оценка на околната среда, предлагането на аксиоми, без правото да бъдат проверявани, ограничаването на мисленето в рамките на някаква идеология, ограничаването на действията, поради ограничена свобода на личността въобще, и т.н.

Така представени обаче консуматорите на утешение изглеждат някак си тайнствени, мистични, непознати. Всъщност нещата са в известен смисъл по-прости - ще ги разпределим на групи, в зависимост от произхода им, а после ще отбележим коя субструктура на Его е най-честият обект на тяхната "атака"...

• 
  болка;
  
• 
  повишена температура;
  
• 
  вегетативни смущения - сърцебиене, изпотяване, гадене, повръщане, виене на свят, запек, разстройство и др., когато са с доказан соматичен произход;
  
• 
  функционални и/или органични нарушения на нервната система;
  
• 
  функционални и/или органични нарушения на сетивата - зрение, слух, вкус, обоняние, тактилност;
  
• 
  функционални и/или органични нарушения на конкретни органи;
  
• 
  стоматологични проблеми - главно свързани със зъбите и венците;
  
• 
  функционални и/или органични нарушения на половата система - особено нарушенията във възможността за осъществяване на полов акт и повечето венерически заболявания;
  
• 
  функционални и/или органични нарушения на отделителната система;
  
• 
  "заболявания" - остри и хронични;
  
• 
  инвалидност - независимо от степента на изразеност;
  
• 
  "неестетични" соматични особености - според съвременните представи или представите на личността;
  
• 
  наднормено тегло - от втора степен и нагоре;
  
• 
  соматични особености извън "общоприетите норми", включително генетично обусловени аномалии.
  

И така, КУ със соматичен произход влияят главно на ЕД, АД, по-малко на Р, и сравнително слабо на В. Последното е валидно при запазен интелект. Освен това, ако КУ със соматичен произход влияят пряко върху Детето (ЕД и АД) и върху Родителя както пряко, така и косвено, то върху Възрастния - предимно косвено.

• 
  нарушения в наклонностите, нагоните и инстинктите;
  
• 
  проблеми със съня - по-специално сънуването на "кошмари";
  
• 
  невротични реакции - когато са с "неизвестна" етиология (произход);
  
• 
  хистерични реакции и припадъци;
  
• 
  фобии ("необясними" или "безпричинни" страхове);
  
• 
  повишена тревожност с "неизвестна" етиология;
  
• 
  мигрена - пристъпно главоболие;
  
• 
  сомнамбулизъм - ходене по време на сън (когато се възприема като "проблем");
  
• 
  епилепсия - става въпрос за формите с "неизвестна" етоилогия;
  
• 
  язвена болест на стомаха или дванадесетопръстника;
  
• 
  вегетативни смущения - когато са с "неизвестна" етиология;
  
• 
  сомато-психични заболявания - когато е доказано значителното участие на психичната компонента;
  
• 
  невротична анорексия - "безпричинна" загуба на апетит;
  
• 
  хипербулимия - повишено консумиране на храна с "неизвестна" причина;
  
• 
  невротични и психични нарушения и "заболявания" - с "неизвестна" етиология;
  
• 
  функционални нарушения на вниманието, волята, паметта, емоциите и интелекта.
  

• 
  частично или напълно неразвитие на субструктура от Его;
  
• 
  блокиране или разрушаване на субструктура на Его;
  
• 
  функционален дисбаланс между субструктурите на Его - вътрешна борба помежду им, с цел поемане на управлението на личността (обикновено при слаб Възрастен);
  
• 
  избор на неадекватен утешител или неадекватна техника на утешаване - обикновено изборът се осъществява от Възрастния (само той "мисли за всички"), но и той не е безпогрешен. Когато избира ЕД или АД, или Р - изборът е винаги в полза само на избиращата субструктура за сметка на останалите, които изпадат в Дискомфорт;
  
• 
  особености в съдържанието на образите у една или повече субструктури на Его, което води до консумиране на утешение, т.е. личностовите особености в тесен смисъл в рамките на структурата и съдържанието на Его;
  
• 
  конфликт между две (или повече) субструктури на Его - това, което е "добро" за едната, е винаги "лошо" за другата, т.е. наличие на антагонизъм (непреодолимо противоречие);
  
• 
  междуличностни конфликти и водене на "спорове";
  
• 
  "отклонения" от набелязания от страна на Родителя "жизнен сценарий", при реализирането му от Адаптираното Дете. Дискомфортът е в системата Р-АД, но покрай тях се въвличат и ЕД ("не обича сценариите, а спонтанността", следователно - Дискомфорт) и В ("предпочита" да прави плановете си и да пише "сценарии" сам, следователно - ограничава се свободата на В, което е Дискомфорт) - т.е. страда цялото Его.
  
• 
  събития, водещи до отнемане (или "кражба") на утешителни запаси, от която и да е субструктура на Его - например: загуба на близък човек (ЕД, В), отнемане на любим предмет, обект или "играчка" (ЕД, АД, В), ограничаване свободата на мислене и/или действие (В), насилие спрямо индивида - физическо, психическо, сексуално и пр. (Р-АД, ЕД, В - въобще, най-често страда цялото Его), нещастни случаи и катастрофи, засягащи ни пряко и т.н.