Ятаган и меч исторически роман в пет части пета част битката

При това отделяне човек се затваря в нещо като голям мехур – като каза това, старецът очерта с пръст нещо въображаемо около себе си, така че момчетата почти го видяха. – Този мехур ни отделя от останалия свят и ни защитава, той определя нашата индивидуалност, но в същото време ни отделя от Бог или ако искате, наречете го "реалността".

Отначало ви казах, че всеки човек живее в собствен свят. Това е така, защото всеки, за да съществува, за да го има, е изградил тази преграда. И макар тази преграда да е прозрачна, тя винаги изкривява действителността. Това, че е прозрачна, изгражда у нас илюзията, че сме заедно, че сме на едно място, че сме общност и общество. Но всъщност ние възприемаме света по различен начин, защото всеки от нас изкривява действителността според себе си. Обвивката на всеки един от нас е с различна дебелина и пречупва различно реалността. Затова много често не се разбираме помежду си и не разбираме това, което ни се случва. Затова по-нисшите духом смятат, че винаги са прави и невиждайки своята ципа, се опитват да ни убедят, че те са прави и най-близо до действителността. Действителността не е толкова важна. Първото нещо, което човек трябва да направи, е да научи за тази своя преграда и ако знаеш за нея, ако я познаваш, ще можеш да изчисляваш пречупването на истината и да си много по-близо до Бог. Това се нарича самопознание. Но не е достатъчно само да знаеш за тази ципа, а трябва винаги да я имаш предвид. Това означава да осъзнаеш, че си спящ човек и едва след това ще имаш шанс да се събудиш.

Всички хора отначало са спящи и първото нещо, което трябва да направят, е да се събудят, да станат духовно будни. Повечето са затворени в своите сфери и никога дори не поглеждат към другите хора и към обективността (Бог). Те не се познават, нямат истински живот, а живеят единствено в своите преживявания. Преживяванията на човек нямат връзка с религията. Християните, мюсюлманите, евреите, а и тези, които не вярват в Бог, преживяват живота си по един и същ начин. Те смятат, че винаги са прави и не виждат прозрачната сфера, която ги обгражда. Преживяващите хора или тези, които сънуват, са щастливи и доволни, те не познават друг свят освен собствения си. Понякога получават потвърждения от световете на околни преживяващи и мислят, че всички са като тях. Така те създават закони и изграждат така нареченото общество или социум. Понеже са преживяващи, те искат всички останали хора да са като тях и започват да излъчват послания. Това ние наричаме общество или обществено мнение. Обществото излъчва "законите" непрекъснато и отвсякъде. Това може да стане явно и директно, а може и по най-невинен и подмолен начин. Тези закони са ни насаждани още от бебета от нашите родители, баби, клюкарки, учители. Всичко се свежда до нас като закони, нетърпящи възражение. При нас те се свеждат със следните фрази и ключови думи: "Прави това!", "Видя ли?", "Не прави това, че ще стане това!", "Така трябва!" Ако ги приемеш, се превръщаш в неосъзната част от обществото и започваш да излъчваш същите послания. Това аз наричам "калъп". Всички ние трябва да бъдем отгледани и възпитани по този калъп.

Това са спящите хора. Това, че са спящи, не означава, че не са агресивни. Те се опитват да наложат посланията си със сила. Обществото не търпи различните и инакомислещите. Кладите, бесилките, войните – всичко това е все в името на обществото. Винаги някой, обикновено по-силният, се е опитвал да наложи своята истина над по-слабите. Хората не осъзнават, че силата не ги доближава до истината.

Колкото по-ограничен, незнаещ и нисш духом е един човек, толкова по-убедено смята, че е прав. Такива хора си мислят, че познават истината, но всъщност дори не подозират, че познават единствено собствения си свят, че той е ограничен и може да не е валиден за всички хора. Колкото по-малко човек знае за сферата, в която е затворен, толкова по-силно е усещането му, че сферата я няма и Бог се разкрива пред него. Такива хора се опитват да налагат своите възгледи и ги представят за истина само защото те самите са подведени от преживяването си за истина.

Хората, които знаят за своята сфера или подозират за съществуването ѝ, са много по-деликатни, защото са преодолели собственото си подвеждащо изкривяване.

За съжаление светът винаги е бил изграден от хора, ограничени в своя си свят. Те виждат еднаквостта с останалите не по вътрешния си свят, а по това, че всички са в сфери. Това е обществото. Обществото се опитва да изгради всеки човек подобен на другия. Спящите хора лесно се моделират, те нямат друг избор освен да бъдат част от обществото. Най-важното нещо за всеки уважаващ себе си човек е да познава себе си и обвивката, която сам е създал и поддържа.

– Това какво означава, учителю, че трябва всички да живеем отделно от хората ли? – попита Атанас, който слушаше с голямо внимание думите на дервиша.

– Не, това къде живеете няма никаква връзка с това какви сте. Може да живееш в пещера и пак да си преживяващ, пак да си живееш в своя свят. Дори като се отделиш от обществото, може още повече да засилиш приказката, в която живееш. Да преживяваш означава да смесваш фантазиите си, очакванията и въображението си, никога да не познаваш себе си и да си далеч от действителността. Разбира се, има и "мъдреци", които са такива, за да задоволят своите егоистични стремежи. А може да постигнете това, за което ви говоря, и в най-големия град.

Сега нека се върнем към момента, в който човек се обособява. Всъщност нещата стоят така. Бог е нашият отец, всичко, което имаме, е от него, щом съществуваме, това означава, че той има нужда от нас. Бог е един огромен огън, а хората са искрички, за малко отделили се от него. Това, че сме отделени от Бог, става благодарение на нашето Его. Именно то е това, което ни прави отделни личности, ние съществуваме благодарение на Егото. То ни кара да бъдем това, което сме. И ако Егото е това, което ни отделя от Бог, в нас през цялото това време има още една част, която се нарича Аз. Азът е това, което ни казва, че един ден отново ще се върнем при нашия създател, ще се завърнем там, откъдето сме тръгнали. Азът е паметта за смъртта на Егото.

Най-важното за всеки човек е да познава своето Его и Аз. Егото и Азът не могат да съществуват разделени. От момента, в който имаме Его, се появява и Азът и те са постоянно обвързани. Някои хора мислят, че Егото е лошо, а Азът – добър. Това не е вярно, тъй като това са просто двете същности на всеки човек. За да бъдеш духовно буден човек, трябва да познаваш и двете си същности, и да живееш чрез тях. Повечето хора познават само Егото си, живеят като егоисти и действат единствено от името на Егото. Егото е като малко човече, което живее в нас, но то има много интересна същност. То иска непрекъснато да обсебва Аза. Най-доброто нещо за Егото е да обсеби Аза и човек да мисли, че действа от името на Аза, но това да е от Егото. Така, когато човек казва първото и най-важно изречение, което го самоопределя – "Аз съм!", всъщност "Аз" е Азът, но "съм" е проява на Егото. И така, когато човек казва "Аз съм!", той мисли, че разкрива себе си, но всъщност това показва, че Азът на човека е превзет от Егото. Егото ни кара да мислим, че е единствената ни същност. И така Егото иска да обсеби Аза, и човекът никога да не познае истинската си същност.

Най-дълбоката същност на Егото е, че то иска да притежава. Егото иска да има все повече и повече и никога не може да бъде заситено. То може да се разширява до безкрай, като винаги се стреми да завзема, да привлича, да се стреми. Затова хора, които са подвластни на Егото, колкото и да притежават, никога не могат да се заситят. И колкото и да се опитват хората да се заситят, няма да успеят. Решението е да се откъснете от Егото си. Егото не може да бъде унищожено, докато човекът е жив. То трябва да бъде ограничено и човекът да не му робува, а да го контролира и ограничава. Първото нещо в пътя на всеки човек, претендиращ, че е стъпил на духовния Път, е да познава Егото си и да може да го различи от Аза си, защото Егото се опитва да погълне Аза, да застане пред него и да действа от негово име, за да го подмени. Такива хора се наричат хора на самопознанието.

Егото е играч. То се опитва да обсеби живота на човека и да отговори на всичките му желания. Егото обича да бъде в центъра на вниманието, на сцената под светлината на факлите. То е живо същество и се храни с вниманието на човека. Егото се опитва да се вкопчи в Аза, двете да бъдат неразделни и човекът да не може да ги различи. То действа така. Дайте ми една аспра! (аспра – дребна сребърна монета) – като каза това, дервишът протегна ръка и Иван му подаде една сребърна пара. От едната ѝ страна имаше гравирана глава на султан, а от другата страна – туграта му.(тугра – калиграфски надпис с арабски букви, изписващ името на султана, султански подпис. На османските монети не се е изписвало сума или стойност. Знаело се е, че щом това е аспра, значи тя съдържа 2.5 грама сребро.)

Дервишът взе парата и каза:

– Това, което става между Егото и Аза, е като тази пара.

Старецът държеше в ръка дребната бяла монета, като показа страната, върху която бе гравирана главата на султана, и каза:

– Това е нашата личност. Това сме ние. Ето, има лице, образ, лик. Това е Егото. Другата страна е Азът – това е Бог – каза дервишът и показа туграта. – Така всичко е ясно, но всъщност ситуацията е такава – той подпря аспрата между показалеца и палеца си, а след това я перна с нокътя на средния пръст на другата ръка, при което монетата се завъртя. – Погледнете! – каза той.

Момчетата се взряха в бързо въртящата се монета. Образите се бяха смесили.

– Всъщност нещата стоят така. Всеки преживяващ човек се намира в такова състояние – при него всичко е смесено. Докато човек е преживяващ, той е в такова състояние. Когато тръгне по Пътя на духа, той спира въртенето.

В този момент дервишът стегна пръстите си и въртенето на монетата спря.

– Егото непрекъснато занимава и обсебва Аза. То се опитва непрекъснато да занимава личността ни. То е като шут и е готово да се прави на палячо, но да бъде в центъра на съществуването ни. Егото е готово да изпълни всички наши желания, защото самото то ги поражда. Готово е да изиграе всички роли, за да го има. Игрите на Егото са безброй. Животът на повечето хора е едно представление. В него нищо не е истинско. Отначало мислех, че Егото е главният актьор в този театър. По-късно разбрах, че всъщност Егото е много повече, то е строител на декора, то е сцената, сценаристът, режисьорът и в същото време е най-важният и първостепенен актьор. Всъщност вие сигурно никога досега не сте виждали представление.

Момчетата поклатиха глави. На моменти те наистина не можеха да разберат това, което старецът говореше. Много от думите, които той използваше, бяха непознати за тях и те, дори да искаха, не можеха да разберат какво казва старият дервиш. Той обаче продължаваше. Риз баба знаеше, че момчетата няма как сега да го разберат, но той щеше да "посади" в тях думите и идеите и някой ден те щяха да "избуят", когато дойдеше подходящо време, но можеше и това никога да не стане.

– Всичко това е Егото на човека. Много хора смятат, че това е най-големият враг на всеки един от нас. Аз не бих казал така. Егото не е нито добро, нито лошо. Лошо е да го задоволяваш, да го подхранваш и да не го познаваш или въобще да не подозираш за неговото съществуване.

Много е опасно, когато Егото играе духовност. Така то задоволява търсенето на хората, стремящи се към духовно развитие, и ги подвежда. Много хора смятат, че се занимават с тази или онази религия и духовно учение, четат, мислят, молят се, медитират, но всъщност не правят нищо повече от това да участват в поредната игра на Егото си. И докато игрите на Егото, когато то задоволява емоционални желания или интелектуални стремежи, са много по-ясни и лесни за разпознаване, когато то представя духовност, играта много трудно може да бъде разкрита. И мнозина са се загубили в тези дебри, и не могат да осъзнаят къде се намират.

Егото иска да притежава и да преживява, запомнете това! То поражда желанията, мечтите и копнежите. Аз вече ви разказах за това. Егото иска да притежава, да обсебва, да се прикрива, да преживява, но най-важното нещо за него е да съществува. Егото е вкопчено в живота. Това ние наричаме инстинкт за самосъхранение. Егото е това, което ни държи отделени от Бог. То ни казва, че сме ценни на себе си и че животът ни е дар. Това е негово естествено свойство. Егото е готово да убива, за да оцелее. То има собствен инстинкт за оцеляване. За да оцелее, то е готово да потисне всеки и да го унищожи, готово е да убие същността на човека и неговия стремеж към себепознание и себереализация.

За да тръгнете по духовния път, преди да направите каквото ѝ да е и да претендирате, че поне малко се познавате, трябва да познаете Егото си. Най-високият връх, който трябва да изкачите, и най-могъщият противник, с когото трябва да се преборите, е Егото. Ето, аз се явявам пред вас като негов разобличител. То не може да бъде победено, но с него трябва да се воюва, поне в началото, докато го опознаете. Битката с Егото е най-добрият начин да го опознаете. След това може да се помирите с него, но задължително преди това трябва да сте воювали и да сте го подчинили. Ако не го подчините, вие ставате негови роби. И всеки един от вас трябва да знае с коя час от себе си мисли – с Егото или Аза си, и коя част от себе си задоволява. Едва след като изясните това, можете да се наречете хора. Преди това сте просто твари и малко се различавате от животните.

Така цял живот всички смятаха, че аз ще създам масова религия. И аз мислех така. Цял живот съм бил водач. Запознах се с всички религии, но те ми се сториха тесни и прекалено условни. С времето разбрах, че ако въобще ще създавам нещо, това ще бъде учение без граници, в което всеки сам да върви по своя Път. Исках моята философия да не обвързва хората, а само да ги насочва по личния им Път. Така разбрах, че не мога и не искам да създам масова религия, която да има много последователи.

Повечето хора разсъждават за това кое е добро и кое зло, но всъщност това има значение само за тези, които живеят с Егото си. Когато Азът ви започва да доминира, изчезва отношението ви към света, защото отношение имат само преживяващите същества. За човек в Аза няма Добро и Зло, няма разделяне на нещата, няма отношение. Едва тогава човек започва да възприема нещата такива, каквито са.

– Аз не съм съгласен с много от нещата, за които говорите – каза Атанас, а брат му учудено погледна към него.

– Естествено, че няма да си съгласен! Аз не искам да се съгласявате с мен, а само да ви провокирам! Единствено вие сами можете да стигнете до това, което ще приемете за вярно и истина. Важното е да не се привързвате към описанието на света, което сте си изградили. Да се съмнявате, да допускате, че може и да не сте прави и да не спирате по Пътя си. Затова се нарича "духовен път", защото това е истинският Път и в него не бива да спирате. Трябва постоянно да вървите и да се променяте. Това стои в основата на себепознанието и самоусъвършенстването. Докато религията означава просто да приемеш нещо. Вяра означава да приемеш нещо за вярно, нещо, което не можеш, не искаш или те е страх да изследваш. Това, което се приема наготово, се нарича аксиома. Тя не може да се разбере, докаже или обясни. Това могат да направят само хора, които следват своя духовен Път и така чрез него те могат да превъзмогнат и "осветят" своите аксиоми. И понеже повечето хора са малки човечета, затова приемат определени "готови истини" и допускат голяма част от тях да бъде аксиома. С това започва вярата. Колкото повече неща си приел наготово в живота си, толкова по-голям фанатик си, защото така изграждаш и затвърждаваш света на Егото си. И понеже това е светът на твоето Его, започваш все повече да го защитаваш и да оцеляваш чрез него. Така, когато човек живее чрез Егото си, не е цял и единен, а е разделен от себе си и от Егото си. И винаги Егото живее като "разделено". Най-важното за Егото е, че е разделено. То самото е едната част. Затова хората, които тръгват по Пътя на собственото си Его, ги наричаме "малки" или "деца", защото този Път произтича от преследването на малките цели и от разделянето на живота на части. Поради това хората в света на Егото са такива – вътрешно разделени на части. И чрез "очите" на своите части виждат и живеят в "свят на части". Затова хората разделят света на "добро и зло", на "светло и тъмно". Светът на Егото се познава по разделеното и разделението.

А винаги, когато нещо е "разделено", е налице противопоставяне, борба и битка. Тази битка е вътре – в мехура на всеки човек, живеещ в света на Егото си. Тя е във всичко и навсякъде – едно желание срещу друго желание; "Искам!" срещу "Не мога!"; "Копнея!" срещу "Не трябва!" Тази борба се превръща в нещо естествено за всеки човек в Еговия му мехур. Така тези, които водят в себе си борба, пренасят тази борба и извън себе си. Това е причината за войните – едни хора срещу други хора. Едни приети истини срещу други такива.

Главната разлика между Аза и Егото е, че Азът се явява нещо единно на уж различни неща, които обаче не са в противоборство и не си противостоят. Така те не са в битка, а в мир със себе си. По този начин те вече могат да не са "разделени", а да са в единство. Всъщност това е изначалното им състояние, но Еговите хора изкуствено, ненужно ги разделят.

Моето учение не се нуждае от вяра. Ако мога да кажа така, аз изповядвам пътя на антивярата. Според мен всеки човек трябва непрекъснато да изследва себе си и душата си, непрекъснато да контролира Егото си и да опознава всичките си същности. Това е пътят на себепознанието. И не трябва да казваш: "Ще потискам Егото и ще възвися Аза! Ще потисна тялото си и ще се стремя към Бог!", защото всичко това са отношения, а това означава нови разделения: на "истинско и лъжовно", на "добро и зло", на "правилно и неправилно". Това означава, че мислиш с Егото си. В Аза няма Добро и Зло! Опознай и приеми всичките си същности, за да ги събереш в едно цяло, да ги направиш отново едно! Не допускай приемането на една част пред друга! Ти си едновременно всички си части! Приемането не е предпочитание, харесване, избиране на едно пред друго. Приемане на собственото Его може да има само когато сърцето ти вече е в Аза! Тогава то събира, а не подбира, не предпочита и не изживява!

Не очаквам да приемеш думите ми, защото моят Път не е твоят Път! Ти ще оформиш своята истина по свой си начин, със свои думи! Никой не може да те научи на нищо! Всяко нещо, до което достигнеш, дори подсказано ти отвън, ще трябва да го трансформираш през себе си! Ти ще възприемеш думите ми само дотам, докъдето си стигнал в духовното си развитие, ще навлезеш само толкова, колкото можеш да понесеш! Аз не мога да направя за теб нищо повече от това да те провокирам, да оставя следа в теб! Това и правя. Но като истински учител знам, че това, което правя с теб, е да ти дам поредното описание на света. Моето описание на света може да е на по-високо ниво от твоето, но то ти е чуждо и всъщност е толкова далеч от истината, колкото и твоето описание на света. Ти не се нуждаеш от следващо и следващо описание на света, защото те са от Егото и нямат край! Аз искам да те науча на това как да спреш да правиш и да търсиш описания на света!

Естествено, че много неща няма да ти харесат от това, което ще чуеш, и много от тях няма да приемеш. Твоето Его воюва, то не обича да бъде разобличавано и побеждавано. Това за него е равнозначно на смърт.

Не ме приемай като враг и противник, защото Егото ти иска точно това! Докато ме слушаш, през цялото време мисли за себе си! Не слушай какво ти говоря за себе си, а помисли как стоят нещата за теб! Спомни си колко пъти си действал заради другите и кой стои зад всичките ти стремежи! Помисли какво те кара да вършиш дадени неща, защо постъпваш по този или онзи начин! И много пъти се оказва, че дори най-съкровените стремежи, мечти и желания, за които хората цял живот се борят, са подменени, внушени са им отвън и не са техни. Това според мен е най-важната причина на света да има толкова много нещастие, защото повечето хора, като не познават себе си, цял живот вървят и действат срещу себе си, срещу същността си. Те или се подценяват, или се надценяват, но никога не правят това, за което са предопределени и което би им доставяло удовлетворение.

Вижте колко е просто! Познанието за Егото и Аза ни отваря вратите към себе си, а по този начин и към Бог. Вие знаете, че много хора се молят. Привидно много вярващи искат да стигнат до Бог. Те издигат вой до небесата, че молитвите им не биват чути. Готови са да обвинят Бог, защото не е чул дребните им нещастни и себични молитви.

Молитвата е нещо велико! Тя е начин да общуваме с най-висшата сила! Замисляли ли сте се над това?

– Да, ние често се молим! Ние сме правоверни християни! – гордо отговори Атанас.

– Правоверни християни! – повтори думите му Риз баба със същото произношение, с което ги бе казало момчето. В интонацията му личеше чувство на превъзходство, защото дервишът бе мюсюлманин, а момчето – правоверен християнин. Риз баба си спомни как, когато беше Петко, като християнин бе презирал мюсюлманите и ги беше смятал за тъмни, мракобесни и тесногръди, объркани и отделени от правилната религия. По-късно, когато прие исляма, осъзна колко малко всъщност знае за исляма, както и за християнството. Тогава реши, че ислямът е по-висш и започна да презира християните и раята. Спомни си Васил, как от пламенен християнин се бе превърнал във фанатичен мюсюлманин. После Абдаллах ефенди го беше учил, че религиите са еднакви. Вярващият човек си е вярващ, независимо коя религия изповядва. Този, който е фанатик в една религия, ако приеме друга религия, става фанатик и в нея. Така беше станало с Васил. Нека се замислят тези, които са фанатици и смятат, че всичко им е ясно и че религията, която изповядват, е единствено права!

– Това "правоверен християнин" е като етикет и нищо не показва! Не означава, че си по-близо до Бог от останалите. До Бог може да те доближи личният ти Път, самопознанието и самоусъвършенстването ти. Вижте колко е просто! Повечето хора искат да общуват с Бог, но без да правят нещо особено. Религията им обещава изключителен контакт с Бог. Всяка религия твърди, че тя е истинската и Бог слуша и подкрепя именно нейните вярващи. Всъщност Бог не обича вярващите. Бог обича смелите, самостоятелните и тези, които се самоопознават, които се борят и вървят по Пътя. Хората, които се молят, приличат на хора, нагазили в река. Бог е създал реката, препятствието, той им е дал силата, свободата и възможността да преодолеят реката. Вместо да се борят с течението, да рискуват и да изживеят достойно живота си, тези хора, едва нагазили до колене във водата, се обръщат към брега, от който идват, и започват да молят за помощ, която да ги пренесе от другата страна. По този начин те показват пълно неуважение и непознаване на божията воля. Знаете ли защо става така?

Момчетата само повдигнаха рамене. Те не бяха мислили за това и не знаеха какво да отговорят.

– Всичко е толкова просто. Когато хората се молят, всъщност те го правят с Егото си. Затова молитвите им звучат смешно. Повечето хора не благодарят, а просят. Затова те са нарекли общуването с Бог молитва, от "моля се". Те искат здраве, сила, власт, дълъг живот, пари... все неща, които иска Егото. Най-много хората се молят за здраве, като че ли Исус Христос е лечител. Цялата религия – християнството, е сведена до едно просене за здраве. Вслушайте се в молитвите на хората, които влизат в черквите и в манастирите! Всичко е толкова принизено! Повечето хора никога не са правили молитва, защото молитва може да произнесе само човек, опознал Аза си, защото само с Аза можеш да произнесеш молитва и само чрез него можеш да общуваш с Бог. Ако сте слушали внимателно, сте разбрали, че най-нормалното нещо е това да общувате с Бог чрез Аза си. Чрез Егото никога не можете да го направите, защото то разделя човека от Бога. Егото е това, което ни прави отделна личност. Повечето хора обаче се молят и искат именно с Егото си, а после "плачат", че молитвите им остават нечути – като каза това, Риз баба замълча за малко, като че ли да остави малко време на момчетата да осъзнаят смисъла на думите му. Чак след това продължи: – Много хора казват, че човек е това, с което се храни. Други казват, че човек е образованието, което е получил, или че той е миналото си. Всъщност човек е това, за което мисли. И колкото пъти си си задавал сериозно въпроси за духовния си Път, за смисъла на живота, за това как да бъдеш по-близо до Бог, толкова си бил човек. Това са истинските въпроси, това са въпросите на Аза. Повечето хора цял живот се замислят само за това какво да ядат, как да работят, какво да правят през деня, как да се забавляват, как да имат повече, как да оцеляват, занимават се с клюки и личностни отношения. Те никога не мислят за нищо друго освен за неща, породени от Егото, и никога не осъзнават, че са живи. Такива хора никога не стават човеци и остават жалки и привързани към ежедневието.