Ятаган и меч исторически роман в пет части пета част битката

ЕПИЛОГ

Цялата тази история, читателю, разказах, за да те запозная с историята на едно село и един род.

Днес селото около Боляровия хан се нарича Болярци. В миналото то се е наричало Караризово или Карареизово. То се намира на 7 км. Източно от Асеновград и на 20 км. Югоизточно от Пловдив. И днес селото има Горна и Долна махала и Гроб махала, която е по пътя за село Богданица.

Когато стигнете Гроб махала, питайте за Кьоравото изворче и Старата черква долу под баира. Тя няколко пъти е подслонявала дякона на свободата Васил Левски при обиколките му из България. Днес Старата черква все още може да се види, макар следите на времето да са оставили своя неумолим отпечатък върху нея. Ако искате да я видите, побързайте, защото скоро може да рухне.

Като излизате от селото, вдясно ще видите гробищата, а покрай тях надолу може да отидете до параклиса "Свети Георги", а от другата страна на това, което е останало днес от река Черкезица и което всички наричат Свинския канал, ще видите текето, издигнато в чест на Риз баба. Тази местност по български и днес се нарича Тикията.

До днес всяка година на Гергьовден тук се събират християни и се провежда голям събор. Мюсюлманите пък се събират на същото място на 28 август, за да почетат паметта на Риз баба. И никой не си задава въпроса защо в Болярци има теке на мюсюлмански светец, след като в селото не живеят и никога не са живели нито турци, нито мюсюлмани.

В това място има нещо магическо – християнски параклис и мюсюлманско теке на едно място и реката, която ги разделя.

APPENDIX V

"Битката" не е роман, в който се описва борбата на някой с някого. Много хора прочетоха първите страници и казаха: "Знаем защо си я нарекъл така!" Те имаха предвид битката между Яне и Петко. Всъщност нарекох по този начин тази част от петлогията, защото исках да разкажа за вътрешната, духовна битка, която всеки от нас води в живота си. Борба със себе си, а после и битката с обстоятелствата, които се опитват да направляват и прекършат волята ни на воини. Всеки воин на Пътя води тази непрекъсната битка между своя дух и свободна воля и силата на предначертанието или съдбата. От това се ражда участта на воина и той я гравира (чертае) върху живота си със собствената си сила, саможертва и кръв. Затова воинът приема участта си, но не се примирява. В книгата исках да разкажа за тази битка, за духовното учение, за Личния път и то не само на един, а на цял род воини. Учението, което е създал Риз баба, се характеризира само с една дума и тя е "Битка". Това е битка между Егото и Аза, битка със себе си, битка вътре в себе си... Битка, докато престане да има Битка.

Когато писах книгата, исках да разкажа историята многопластово и задълбочено. Действието, разказа и историята да се развиват на много нива и всеки читател сам да достигне до тази дълбочина, до която му позволяват възможностите и желанието. Не исках да създавам учение или религия, а само да оставя следи и някой ден хората, които вървят по собствения си Път на самопознание, да ги разпознаят. Знам, че не мога да ги науча, нито да им помогна лично, но тези следи ще ги направляват по Пътя на собственото им израстване да разберат, че не са единствените, макар да са сами в Пътя си. Аз мога да направя единствено и само това. Това и правя. Това е книгата "Ятаган и Меч". Това е книга за хора, излезли от социума, надскочили "матрицата", хора, занимаващи се със самоусъвършенстване и себепознание. Тази книга е за изключително малкото хора, способни да надраснат социалната клетка като етап в развитието си.

Аз оставих своите следи. Ако ти, читателю, разбираш това, което пиша, означава, че сме от една порода. Виж следите, които оставих и дерзай! Това е учението на Махди! Ние сме Месията, Последният пророк, този, който ще сложи печат на ученията и ще разруши света! Нашето учение и Път разрушават света, такъв, какъвто го знаете, ще го променят и той вече никога няма да е същият! Мога да пиша още много за това, но ако ме разбираш, няма смисъл, защото ти вече осъзнаваш какво искам да кажа. Ако не ме разбираш, каквото и да кажа, няма да има никакво значение и нищо не ще помогне да ме разбереш. Ще ме разбереш едва когато си готов за това, едва когато сам достигнеш до това ниво. Единственото, което мога и искам да кажа е: "Ятаган и Меч! Биз гилиндж Махди!"

Зад историческия роман, който държите в ръце, всъщност се крие книга за днешния ден, както и за всички епохи. В тази книга исках да опиша Пътя и живота на човек. Опитах се да представя развитието, генезиса и изборите, които всеки човек прави в своя живот и Път. Написах книга, която не е е валидна само за една историческа епоха. "Ятаган и Меч" не е историческа книга, не е само книга за философия, религия или психология. "Ятаган и Меч" е книга на Пътя. В нея се опитах да изложа един съвсем нов тип духовно учение, което стъпва върху личния стремеж на всеки човек да се самоопознае, да опознае света и да създаде лично отношение към себе си и заобикалящото го, лична религия, лично духовно учение. Тази книга иска да покаже, че освен религии, секти, учения от типа "Трябва!", стъпили върху догми, вери, постулати чертаещи една парадигма, има и друг алтернативен Път – личното учение, учението за самоусъвършенстването и себепознанието. Именно до това учение достига Риз баба през целия си живот, докато минава през различни перипетии, религии, докато прави своите избори. Личното вървене по Пътя. Личната религия. Опознаване на себе си и вече себепознал се, опознаване на Вселената. Това е учението, за което цял живот се бори Ибрахим. Това е учението на Махди. Наистина това е единствено възможният начин човек не просто да преживява духовност, а да постигне "тук и сега", да се развива и да се издигне над вменените му знания, правила и закони, да върви напред, търсейки отговорите на въпросите и в същото време да изследва и "атакува" аксиомите на съществуването си. Това учение днес може да промени света. Това е учението на новото време. Това духовно учение може да се постигне от всеки човек. При него няма вяра, няма догми, това е едно живо изследване на себе си, изучаване, разбиране и промяна. Това е учение, в което променяш себе си, но едновременно променяш и този, който променя. Това учение не е ново. Него винаги го е имало. То винаги е било алтернатива на социума и социалните религии, макар единици да са можели да се докоснат до него и един човек само да го задържи. Ти ще си помислиш, че този човек е Христос, Мохамед, Буда или... може би Махди! Не, читателю! В целия този разказ, ако си чел внимателно, ти си се запознал с живота на един еничар. Страдал си с него, ранявали са те с него, правил си любов, бил си с него в строя, участвал си в бойните походи, грешал си и си побеждавал с него, понякога си се съгласявал, а друг път си спорил с него, но най-важно е, че този човек, който постига това Учение, беше Незнаещият – Петко, Отричащият и приемащ нова религия – Ибрахим Абдаллах, Воинът – Ибрахим Джаббар, Мислещият за религии и философии – Ибрахим Селяхаддин, Стремящият се към опознаване на себе си – Ибрахим, Самоосъзнаващият се – Ибрахим Фердоуси, Предаващият мъдростта – Риз баба. Това е единственият човек, който досега е постигнал това духовно учение. Разбра ли, читателю?! Всъщност този човек... си Ти!!!

От вас зависи как ще прочете тази книга, дали ще се "хлъзнете" по повърхността на разказа, или ще я прочетете като самоусъвършенстващ се човек. Това е ваш избор. Това е въпрос на възможност, желание и сила. Аз написах книгата така, а как ще я четете вие си е лично ваша работа. Ако искате, не я четете, но щом сте стигнали дотук и щом сте решили да прочетете апендиксите, значи търсите в книгата нещо повече от исторически роман или сага. Значи търсите себе си. Ако четете тези редове и сте спазили всички изисквания при четене на апендиксите, и ако внимателно сте прочели главата "Дяволската дупка", значи сте разбрали изключителната дълбочина на книгата. Значи вече имате кода, който ви е помогнал да я прочетете по различен начин и да разберете нещата по различен, много по-дълбок начин. Ако е така, можете да се считате за посветени. Това означава, че сте хора на Пътя! Вие сте Махди! Вие можете да разберете новото духовно учение и имате свой Път! Вие сте в кръга на посветените! Това тайно общество, което може да се нарече секта на Махди или Кръг на самоусъвършенстващите и самоопознаващите се! Древните българи наричали това саракт. Във всичките си книги аз пиша само за саракта и за посветени хора.

Много хора, които явно нищо не разбраха от книгата, ме обвиниха, че съм изповядвал и насаждал фундаментален ислям, други ме обвиниха, че съм настроен срещу християните или срещу евреите, обвиниха ме също, че книгата изопачавала исляма и че съм проеврейски настроен. Не искам да слизам на нивото на тези нещастни хора, изпитвам съчувствие към тях, но тези спорове и мненията им не ме касаят. Не желая да общувам е хора, които са с ниско ниво на духовна будност и да обсъждам възгледите на "малки хора", които гледат на света с незавършената си и наранена същност. Техните очи са свикнали да разделят света, ученията и всичко, към което се насочат. Те не виждат единството на нещата, а винаги разделящото, но това не е заради света, а заради очите им. Аз разказвам за другия свят – единния, който може да се види с очите на духовно будно същество. Именно затова много хора казаха, че това, което пиша, не е вярно. Разбира се, че за повечето хора е така. И всички вярващи, последователи на тази или онази религия, правещи се на яростни християни, мюсюлмани или патриоти, повърхности хора, фанатици няма да видят Светлината в тази книга. Тук те няма да прочетат тяхната истина, защото това е книга, която разтърсва, а не препотвърждава парадигми и вери, както те биха искали. Повечето хора, които се изказаха яростно срещу "Ятаган и Меч" и се опитаха да влязат в открит спор с мен, се оказа, че дори не са прочели книгата. Някой им бил казал какво пише в нея, били прочели във форумите и т.н. Отначалото се учудвах и възмущавах, а после разбрах, че това е съвсем нормално. Разбира се, че няма да я прочетат, защото тя не е написана за тях. Те не искат, а и не могат да четат нещо ново, а да критикуват и да си докажат колко са прави. Това са хората, свикнали да поставят етикети, смятащи, че само те знаят истината и имат монопол над нея, това са хората на воинстващата посредственост, дали са антисемити, християни или мюсюлмани няма значение, те навсякъде са едни и същи. Разбира се, че такива хора няма как да прочетат "Ятаган и Меч", но те дори не говорят за книгата, а единствено за себе си. Но дори и така книгата все пак е свършила своята работа, защото, макар и да говорят за себе си, те са провокирани от нея. Всъщност това е единственият начин, по който тя може да им въздейства.

Когато писах книгата, нарочно на няколко места я направих по-трудна за четене. Исках по този начин да отблъсна повърхностните хора, без воля и достатъчна мотивация. По този начин се опитах да отсея случайните читатели. Тези, които хитро са се опитали да "прескочат" тези абзаци, също не са ме надхитрили, защото, без да вникнат в тези пасажи, те няма да могат да разберат смисъла на всичко написано. Затова казвам, че тези, които са стигнали до тук и четат апендиксите, са избрани и посветени хора, доказали волята, желанието и истинския си дълбок стремеж към духовност. Това е така не защото аз съм ги избрал. Всички вие сте се самоизбрали, а аз съм щастлив, че мога да общувам с вас, макар и индиректно.

Най-важното нещо в тази книга беше извеждането на духовното учение. "Ятаган и Меч" е книга за Пътя и Пътуващия. Тези, които кажат, че това е историческа книга, ще са прави. Няма да сгрешат и тези, които кажат, че това е книга за българската народопсихология, за философия, религии, за лична психология. Вярно е! Тя е и всичко това, но най-важното нещо е, че е книга на Пътя.

В нея исках да опиша как един човек под напора на предопределението формира вътрешния си свят и се променя. Как успява да наложи самоконтрол над живота си и се самоопознава. Как открива, че Сънуващият не е Спящият и Събудилият се не е Сънуващият. Това е книга за духовно будни хора. Много хора казаха: "Трудна е! Напиши я по-леко!" Аз не искам да пиша халтури и бестселъри. Не съм изкушен да ме нарекат писател и да се изживявам като такъв. Написах книгата така както може да бъде написана. Едни ще я разберат и ще я харесат, зная, че те ще са малцина, а на другите няма да им хареса и няма да я разберат. На тях бих казал: "Дерзайте!" Някои хора дори няма да могат да се "закачат" за книгата. Затова отделих апендиксите от останалата книга. Всички, които четете апендиксите, сте избрани и посветени. Вие творите собствената си религия, духовно учение и живот! На вас бих казал: "Биз гилиндж Махди!" Бих казал още нещо и вие ще го разберете.

"Ятаган и Меч! Ятаган и Меч! Ятаган и Меч! ..."

© автор: Токораз Исто

гл. редактор: Христина Шопова

редактори: Владимир Фриш, Стоян Цветков, Алпер Мюмюн

тех. редактор: Йорданка Цветкашка

предпечат: Христина Шопова

корица: Ваньо Янков, Мирослав Хинков

Издателство „Оренда“

ISBN 978-954-25-0130-5

 

http://4eti.me ™

 

ISBN 978-954-25-0134-3

Издателство "Оренда,

Пловдив, 2009