За вида, местоположението и множествеността на адовете

582.
В духовния свят — света на духовете и ангелите, нещата изглеждат същите, както в природния свят или в света на хората и са толкова сходни, че във външния им вид няма никаква разлика. Там има равнини и планини, хълмове и скали, а между тях долини, води и много друго, което го има на земята; но всичко това е от духовен произход; затова всичко от духовния свят се явява пред очите на ангели и духове, но не пред очите на човека, понеже хората са от природния свят; духовните създания виждат онова, което има духовен произход, а природните виждат онова, което има природен произход. Поради това човекът никога не може да види е очите си онова, което е в духовния свят, освен ако не му се даде да бъде в духа и когато стане дух след смъртта. По същия начин ангелите и духовете нищичко не могат да видят в природния свят, ако не са сред хората, на които е дадено да общуват с тях; очите на човека са пригодени да приемат светлината на природния свят, но очите на ангелите и духовете са пригодени да приемат светлината на духовния свят, макар че на външен вид очите на едните и на другите са съвсем същите. Природният човек не може да разбере, че духовният свят е такъв, а още по-малко може да го разбере чувственият човек, тоест онзи, който не вярва в нищо освен в онова, което вижда със своите телесни очи, и в онова, което докосва със своите ръце; [чувственият човек] вярва само в онова, което е видял и усетил; той мисли според видяното и усетеното и следователно неговото мислене е материално, не духовно. Тъй като между духовния и природния свят има такава прилика, след смъртта човекът не осъзнава, че не е на света, където е роден и от където е дошъл; по тази причина смъртта нерядко се нарича пренасяне от един свят в друг, подобен нему. Че има такова сходство на световете, може да се види по-горе (гл.170-176), където става дума за представяното и явяваното на Небето.

583.
На най-високите места в духовния свят са небесата, по-долу е светът на духовете, а под тях (под небесата и света на духовете - бел. ред.) се намира Адът. Небесата не се явяват пред духовете от света на духовете, освен когато се отвори тяхното вътрешно зрение; понякога обаче се появяват като лека мъгла или снежнобели облаци; причината е, че небесните ангели са в най-вътрешното състояние относно своята разумност и мъдрост и следователно извън зрението на онези от света на духовете. Онези духове, които живеят в равнините и низините, обаче, се виждат взаимно, но щом се разделят, което става тогава, когато се въведат в своето вътрешно начало, злите духове не виждат добрите; добрите духове могат да виждат злите, но се отвръщат от тях, а дух, който се отвръща, става невидим. Адовете не се виждат, защото са заключени; виждат се само входовете, наречени порти, когато се отварят, за да допуснат духове, подобни на другите. Всички порти, които водят към Ада, се отварят от страната на света на духовете и нито една не се отваря от страната на Небето.

584.
Адове има навсякъде: под планините, под хълмовете и скалите, под равнините, под долините; отворите или портите на Ада, които са под планините, скалите и хълмовете, изглеждат на пръв поглед като пещери или скални процепи; някои са широки и просторни, други са тесни и сякаш непроходими, но почти всички са назъбени; когато се взреш, скалните процепи изглеждат тъмни и мрачни, но адските духове, които се намират в тях, обитават в светлина като от запалени въглища; очите на злите духове са пригодени да възприемат тази светлина, защото докато са живели на света, са били в мрак относно Божиите истини, отричали са ги, и са били, тъй да се каже, осветявани от лъжите, понеже са ги утвърждавали; ето защо зрението им е такова, че дори небесната светлина за тях е мрак и когато излизат от своите убежища, нищо не виждат. От което става ясно, че човекът навлиза в небесната светлина, доколкото признава Божественото, и доколкото утвърждава в себе си свързаното с Небето и Църквата, а попада в мрака на Ада, доколкото отрича Божественото и се убеждава против онова, което е свързано с Небето и Църквата.

585.
Отворите или портите към Ада, които са под равнините и долините, изглеждат различни на външен вид: някои са същите като онези, които се намират под планини, хълмове и скали; други са сякаш пещери и кухини; трети са като огромни пропасти; някои са досущ като кални тресавища, а други са като застояли блата; всички са покрити отгоре и се откриват само, когато зли духове от света на духовете се хвърлят в тях. Когато адските врати се отварят, от тях изригва един вид огън с дим, какъвто се появява във въздух при пожар, или само пламък без дим, или сажди като от гореща пещ или гъста мъгла и тъмни облаци. Чух, че адските духове не ги виждат и не ги усещат, понеже, бидейки в тях, се чувстват като в своята атмосфера и значи изпитват насладата на своя живот; това е така, понеже съответстват на злините и лъжите, в които те живеят: огънят съответства на омразата и отмъстителността, пушекът и саждите съответстват на лъжите, които произлизат от омразата и отмъстителността; пламъкът съответства на злото от любов към себе си, докато гъстите мъгли и тъмните облаци съответстват на родените от тази любов лъжи.

586.
Бе ми дадено да надникна в адовете и да видя какви са отвътре, понеже, когато бъде угодно на Господ, ангел и дух, които са горе, могат да проникнат с поглед чак до дълбините на Ада и да ги огледат: за тях нищо не остава скрито; на мен също ми бе дадено да погледна вътре. Някои от адовете външно изглеждат като пещери и кухини в скалите, които първо водят навътре, а после се спускат под наклон или отвесно към дълбините. Други бяха като бърлоги, каквито са скривалищата на дивите зверове. Трети изглеждаха като дълбоки коридори и подземия, напомнящи галериите в рудниците, с отвори надолу. По-голямата част от адовете са разделени на три: горните етажи изглеждат тъмни, понеже там обитават онези, които са в лъжите от злото; долните са огнени, тъй като там живеят онези, които са в самото зло; тъмнината съответства на лъжата от злото, а пък огънят съответства на самото зло; всъщност, в най-дълбоките адове пребивават онези духове, които са действали, вътрешно подбудени от злото, а в не толкова дълбоките адове са онези, които са действали външно, тоест от лъжите на злото. В някои адове се виждат сякаш развалини от домове, както и опожарени градове, в които адските духове обитават и се крият. В недотам зловещите адове се явяват грубо градени къщи, понякога обединени в нещо като град с улици и площади: в къщите живеят адски духове и там непрестанно има разправии, спорове, вражди, изтезания; по улиците и площадите се извършват нападения и грабежи. В някои от адовете има гнусни бордеи, тъжни за гледане, изпълнени с всякакви мръсотии и изпражнения. Има и мрачни гори, из които адските духове бродят, подобно на зверове, както и подземни убежища, където бягат преследваните от другите. Също така има пустини. Където няма нищо друго, освен безплодие и пясък, а тук-там назъбени канари, осеяни с пещери и някоя-друга колиба. Именно в такива пустинни места биват прогонвани от Ада онези, които са понесли най-крайни мъчения, но най-вече онези, които на света са надминавали останалите в изкуствата на машинациите и коварствата; такава е тяхната участ накрая.

589.
За да съществува нещо, всичко трябва да бъде в равновесие; без равновесие няма нито действие, нито противодействие, защото равновесието е между тези две сили, като едната действа, а другата противодейства; състоянието на покой между еднакви действие и противодействие се нарича равновесие. При природния свят има равновесие във всичко и всяко; в самата атмосфера също, където ниските слоеве противодействат и се съпротивляват, докато високите слоеве въздействат и оказват натиск; в природата има също равновесие между топлина и студ, между светлина и сянка, между суша и влага, като умерената среда е един вид равновесие; равновесие има също между всички членове на трите царства от света - минерално, растително и животинско, понеже без равновесие нищо в тях не съществува и не пребъдва; навсякъде има усилие на действащо и усилие на противодействащо. Всяко съществуване, или всяко явление, става в равновесието, обаче става чрез това, че едната сила действа, а другата поема действие, или чрез това, че едната сила действено влияе, а другата поема влиянието и отстъпва, колкото е нужно. Онова, което въздейства, и онова, което противодейства, в природния свят се нарича сила или усилие, а в духовния свят то се нарича живот и воля; там животът е жива сила, волята е живото усилие, а самото равновесие се нарича свобода: следователно, в духовния свят съществува и пребъдва духовно равновесие или свобода между доброто, което действа от една страна, и злото, което противодейства от друга страна, или пък между злото, което действа от една страна, и доброто, което противодейства от друга. При добрите има равновесие между действащо добро и противодействащо зло, докато при злите има равновесие между действащо зло и противодействащо добро. Има духовно равновесие между добро и зло, защото целият човешки живот се отнася към тях и волята е техен приемник. Има също равновесие между истинно и лъжовно, но то зависи от равновесието между добро и зло; равновесието между истинно и лъжовно е като равновесието между светлина и сянка, което действа в членовете на растителното царство, доколкото в светлината и сянката има топлина и студ. Че светлина и сянка сами по себе си не вършат нищо, а че топлината е онази, която действа чрез тях, може да се установи по обстоятелството, че през зимата светлината и сянката са същите, както през пролетта. Сравнението на истинното и лъжовното със светлина и тъмнина идва от съответствието, понеже истинното съответства на светлината, лъжовното съответства на тъмнината, топлината съответства на благото от любовта; при това духовната светлина е истината, духовната тъмнина е лъжата, а духовната топлина е благото на любовта; по този въпрос може да се види главата относно светлината и топлината на Небето (гл.126-140).

590.
Има постоянно равновесие между Небето и Ада; от Ада постоянно възхожда усилието да се върши зло, а от Небето постоянно низхожда усилието да се върши добро; тъкмо в това равновесие е светът на духовете, за които като среда между Небето и Ада може да се види по-горе, гл.421-431. Светът на духовете е в такова равновесие, защото всеки човек след смъртта най-напред отива в света на духовете, където се задържа при същото състояние, в което е бил на света, а това никога не би станало, ако там нямаше върховно равновесие. Чрез него всички се изследват какви са, защото остават в свободата, която са имали на света; духовното равновесие е свободата при човека и духа, както малко по-горе (гл.589) се каза. Чрез съобщаване на чувства и мисли ангелите на Небето узнават каква е свободата на всекиго; тя се явява пред очите на ангелите и чрез онзи път, по който всеки тръгва добрите духове следват пътищата, които водят към Небето, а злите духове поемат по пътищата, които водят към Ада; на онзи свят пътищата действително се явяват и затова в Словото пътищата обозначават истините, които отвеждат към доброто, а в обратния смисъл - лъжите, които отвеждат към злото. Затова да вървиш, ходиш и да идваш в Словото обозначава напредъка на живота; често можех да виждам тези пътища, по които духовете се движеха свободно според своите чувства и мисли.

591.
Злото постоянно възхожда от Ада, а доброто постоянно низхожда от Небето, защото всеки [човек] е обкръжен от духовна сфера, която извира и изтича от живота на чувствата и на мислите. Тъй като такава сфера на живота произлиза от всекиго, значи извира както от всяко небесно общество, така и от всяко адско общество, следователно от всички общества едновременно, значи, от цялото Небе и от целия Ад; доброто се излива от Небето, защото всички там са в добро, а злото затова излиза от Ада, защото всички там са [в] зло; доброто от Небето идва от Господ, тъй като всички небесни ангели странят от своето собствено присъщо и са в собствено присъщото на Господ, което е самото добро; но всички духове от Ада са в своето собствено присъщо, а собствено присъщото във всекиго не е нищо друго, освен злото, и от тук, понеже не е нищо друго освен злото, то е адът. От тук може да се установи, че равновесието, в което се намират небесните ангели и адските духове, не е като равновесието в света на духовете; равновесието на ангелите зависи от това колко са желали да бъдат в доброто, или колко са живели в добро на земята и колко са били против злото; а равновесието на духовете в Ада зависи от това колко са желали да бъдат в злото и колко са живеели в зло на света, което значи, колко са били срещу доброто по сърце и душа.

592.
Ако Господ не управляваше както небесата, така и адовете, не би имало никакво равновесие, а ако нямаше равновесие, не би имало Небе и Ад; всичко и всяко във вселената, това ще рече, колкото в природния свят, толкова и в духовния, се изгражда от равновесието; всеки разумен човек може да разбере, че това е така. Ако едната страна рязко натежава без съпротива от другата, то не ще ли загинат и двете? Ето това би станало в духовния свят, ако доброто не противодейства на злото, ако постоянно не усмирява неговите бунтове; ако едното Божествено не поддържаше равновесието, Небето и Адът биха се погубили, а с тях би се погубил и човешкият род; казвам „ако едното Божествено не поддържаше равновесието“, понеже собствено присъщото за всеки ангел, дух и човек не е друго, а злото (виж гл.591): никой ангел и никой дух не могат да устоят на злото, което постоянно се издига от Ада, понеже от своето собствено присъщо всички те клонят към Ада. От тук става ясно, че ако Един Господ не управляваше както небесата, така и адовете, по никакъв начин не би имало спасение за никого. Освен това, всички адове работят като едно цяло, понеже злините в Ада са взаимосвързани, като благата на Небето, а да устои на всички адове, които са безброй и действат едновременно срещу Небето, както и срещу всички негови обитатели, не може никой друг, освен едното Божествено, което произхожда единствено от Господ.

593.
Равновесието между небесата и адовете намалява и се увеличава според броя на пристигащите на Небето или в Ада, които са много хиляди всеки ден; нито един ангел не може да знае и да разбира, а също да изравнява и да уточнява везните, но Един Господ, понеже Божественото, произлизащо от Господ, е вездесъщо и вижда навсякъде, където нещо се колебае. Ангелът вижда само онова, което е близо до него и дори не може да възприеме в себе си онова, което става в неговото собствено общество.

594.
По какъв начин всичко на небесата и в адовете се подрежда така, че всички и всеки, които обитават там, да бъдат в своето равновесие, донякъде може да се установи от казаното и показаното по-рано за небесата и адовете, а именно: че всички общества на Небето са съвършено разграничени според благата, техните родове и видове; че всички адски общества са разграничени според злините, техните родове и видове; както също и че под всяко небесно общество има противоположно съответстващо нему адско общество, от което противоположно съответствие възниква равновесието. Ето защо Господ винаги взема мерки адското общество под небесното да не придобива надмощие, но ако то все пак започне да надделява, с различни средства бива удържано и се привежда в нужното равновесие. Тези средства са многобройни, така че ще спомена само някои: едно средство представлява силното присъствие на Господ; второ средство е общуването и тясното свързване на едно или повече небесни общества; трето средство е прогонването на излишните адски духове на пустинни места; четвърто средство е преместване на някои от един ад в друг; пето средство е пренареждането на обитателите на Ада, което също става по разнообразни начини; шесто е скриването на някои адове под груб и плътен покров; седмо пък е спускането им по-надълбоко. Има и други средства, някои от които в небесата над адовете. Това се каза, за да може донякъде да бъде разбрано, че Единствен Господ предвижда навсякъде да има равновесие между доброто и злото, това ще рече, равновесие между Небето и Ада, понеже върху такова равновесие се основава спасението за всички на Небето и за всички на земята.

595.
Нека се знае, че адовете постоянно нападат Небето и се мъчат да го унищожат, но че Господ постоянно закриля небесата, държейки обитателите им настрана от злините, идващи от тяхното собствено присъщо, а ги удържа в доброто, което идва от Самия Него. Често ми се даваше да възприемам сферата, която изтича от адовете, и тя цялата е усилие да се унищожи Божествеността на Господа, а от там - усилие да се унищожи Небето; няколко пъти видях също така кипежа на някои адове, който беше усилия да се измъкнат и да унищожат [всичко]; небесата, напротив, по никой начин не нападат адовете, защото Божествената сфера, произлизаща от Господ, е вечното усилие всички да бъдат спасени; но тъй като обитаващите адовете не могат да бъдат спасени, понеже всички, които са там, живеят в злото и срещу Божествеността на Господ, вълненията в адовете се усмиряват, колкото е възможно, и тяхната свирепост се укротява, щото [адовете] да не се обърнат един срещу друг, преминавайки всякакви [допустими] граници. Това също се извършва чрез безброй средства на Божието могъщество.

597.
По-горе се говори за равновесието между Небето и Ада, като се показа, че това е равновесие между доброто, което е от Небето, и злото, което е от Ада, следователно, духовно равновесие, което в своята същност е свобода. Духовното равновесие представлява в своята същност свобода, защото то стои между доброто и злото, между истинното и лъжовното, а те са духовни същности. Поради това да можеш да желаеш доброто или злото, да мислиш истинното или лъжовното, да избираш едното пред другото е свобода, за която тук ще се говори. Тази свобода е дадена на всеки човек от Господа, като никога не [му] се отнема. По своя произход тя принадлежи не на човека, а на Господ, понеже идва от Господа, макар че се дарява на човека заедно с живота като нещо негово. Целта е да може човекът да се преобрази и да се спаси, понеже без свобода няма никакво преобразяване и спасение. Чрез рационалното прозрение всеки може да види, че човекът е свободен да мисли зло или добро, искрено или неискрено, почтено или непочтено; свободен е също така да говори и да действа добре, искрено и почтено, но не е свободен да говори и да действа лошо, неискрено и непочтено - поради духовните, нравствените и гражданските закони, чрез които неговото външно начало се държи в окови. От това става ясно, че духът на човека, онова, което мисли и желае, е свободен, но не и външното на човека, онова, което разговаря и действа - освен доколкото следва гореспоменатите закони.

598.
Обаче човекът не ще може да се преобрази, ако не е свободен, понеже се ражда във всички видове зло, които все пак трябва да се отстранят, та той да може да се спаси; но злото не би могло да се отстрани, ако човекът не го види в себе си, ако не го признае, ако след това не го отрече и не се отвърне от него - едва тогава той ще отхвърли злото. Това не може да стане, ако човекът не беше еднакво в доброто и злото, понеже из доброто може да види злините, но из злото не може да види благата; той научава духовните блага, за които може да мисли, от детство, чрез четене на Словото и слушане на проповедите, нравствените и гражданските блага пък усвоява от живота в света; ето първата причина, поради която човекът трябва да бъде свободен. Друга причина е тази, че човекът усвоява само онова, което върши според чувствата,

599.
За да бъде човекът свободен, та да се преобрази, той се свързва духом с Небето и с Ада; при всеки човек има духове от Ада и ангели от Небето; чрез духовете от Ада човекът попада в своето зло, чрез ангелите от Небето човекът е в благото от Господа; това положение е духовно равновесие, т.е. свобода. При всеки човек има ангели от Небето и духове от Ада, което може да се види в главата за свързването на Небето с човешкия род (гл.291-302).

600.
Нека се знае, че съединяването на човека с Небето и с Ада не е пряко с тях, а чрез духове, които са в света на духовете; тези духове са при човека, но никой от тях не принадлежи на самия Ад и на самото Небе; чрез злите духове в света на духовете човекът се съединява с Ада, а чрез добрите духове, се съединява с Небето; поради това светът на духовете е средина между Небето и Ада и там е самото равновесие. Че светът на духовете е средината между Небето и Ада, може да се види в главата относно света на духовете (гл.421-431), а за това, че там е самото равновесие между Небето и Ада, може да се види в предишната глава (гл.589-596). От тук сега става ясно откъде произлиза свободата на човека.

601.
Ще кажа и няколко думи за духовете, присъединени към човека. Цяло общество може да общува с други общества или с един дух, където и да се намират, чрез изпращан от него дух, който се нарича представител (Subjectum plurium); пак така, чрез духове, присъединени към човека от света на духовете, се осъществява и общуването на човека с небесните и адските общества.

602.
Накрая трябва да се спомене за вродената в човека чрез въздействие от Небето идея за неговия живот след смъртта. Няколко духа от простолюдието, които били живели на света в благото на вярата, били въведени в същото състояние, в което са били някога (това може да се случи на всеки, когато Господ позволи), като тогава им било показано каква идея са имали за състоянието на човека след смъртта: [духовете] заявили, че когато умни хора на света ги питали какво мислят за своята душа след живота на света, казвали, че не знаят какво е душата; когато след това ги питали какво смятат за своето състояние след смъртта, те отвърнали, че ще живеят като духове; тогава ги питали каква идея имат за духа, а те казали - духът е човек; запитани откъде го знаят, отвърнали: „Знаем го, защото така стоят нещата“; умните се учудили как така простите хора имали такава вяра, докато сами те не вярвали. От тук проличава, че във всеки човек, който е свързан с Небето, съществува вродена идея за неговия живот след смъртта; тази идея няма друг източник, освен влиянието от Небето, иначе казано, влиянието на Господ от Небето чрез духовете, придадени от света на духовете към човека. Такава идея е присъща на онези, при които свободата на мисленето не е угасена от различни лъжливи твърдения за душата на човека, било като за чиста мисъл, било като за одушевен принцип, чието място се търси в тялото, докато все пак душата не е нищо друго освен животът на човека, а духът е самият човек; земното тяло, в което той е облечен на земята, е само помощно средство, чрез което духът, тоест самият човек, да бъде пригоден да действа в природния свят.