Небето е разделено на две царства

20.
Понеже на Небето има безкрайно разнообразие и нито едно общество не е напълно подобно на другите, даже нито един ангел - на друг, то небето е разграничено на общо, особено и частно. Предвид на общото има две царства, видово има три небеса, за частното пък има неизброими общности. Отсега нататък ще се говори за всяко от тях поотделно. Наричат двете части на цяло­то „царства" понеже Небето бива наричано „Божието царство".

21.
Ангелите приемат в себе си Божественото, произтича­що от Господ; онези от тях, които го приемат по — навътре, се наричат небесни ангели, докато другите, които го приемат по-малко навътре, се наричат духовни ан­гели. Затова Небето се дели на две царства: едното е на­речено небесно царство, а другото - духовно царство.

22.
Онези ангели, образуващи небесното царство, които приемат по — навътре в себе си Божествеността на Гос­под, се наричат вътрешни или висши ангели; затова само­то небе, което те изграждат, се нарича вътрешно или висше. Което се нарича висше и низше, е същото, което се нарича вътрешно и външно.

23.
Любовта, обгръщаща ангелите от небесното царство, се нарича небесна, а любовта, властваща над онези от ду­ховното царство, се нарича духовна: небесната любов е любовта към Господ, а духовната любов е обичта към ближния. Понеже всяко благо идва от любовта (ако някой обича нещо, за него то е благо), благото в едното царст­во се нарича небесно, благото в другото - духовно. От тук става ясно, че двете царства се различават така, както благото на любовта към Господа се различава от благото на обичта към ближния. Тъй като първото благо е вътрешното благо, а първата любов е вътрешната лю­бов, небесните ангели следователно са вътрешни ангели и се наричат висши.

24.
Небесното царство бива наричано също така царство на Свещенството Господне, което в Словото се назовава „Негова обител", докато духовното царство се нарича царство на Неговата власт, а в Словото - Негов Прес­тол. Според небесната Си Божественост, Господ се назо­вава на света Исус, а според духовната Си Божестве­ност - Христос.

25.
Ангелите от небесното царство Господне далеч превъз­хождат по мъдрост и слава онези от духовното царство; причината е, че приемат по — навътре Божествеността на Господ; живеейки в Божията любов, те са по-близки до Господ и са по-свързани с Него. Тези ангели са такива, за­щото са приемали и приемат Божиите истини пряко в своя живот, а не, както духовните ангели, първо в памет­та и мисълта. Затова истините са изписани върху сърца­та им, те ги постигат и сякаш ги съзират в себе си, без никога да разсъждават относно тяхната истинност или неистинност. Ето как са описани от Иеремия: „Ще поло­жа Моя закон във вътрешността им и ще го напиша в сърцата им. И няма вече да учат един другиго, брат бра­та и да Говорят. „ познайте Господа" защото те всички, от малък до голям, сами ще Ме знаят" (Иеремия, 31:33,34). Исай ги нарича „научени от Господа" (Исай, 54:13). Господ учи, че научените от Бога са научените от Господа (Йоан 6: 45,46).

26.
Казва се, че те по мъдрост и слава са преди всички оста­нали, тъй като са приемали и приемат Божиите истини пряко в живота; още щом като ги чуят, те веднага ги въз­желават и осъществяват на дело, без да ги пренасят в па­метта, щото след това да разсъждават относно тяхна­та достоверност. Такива същества веднага узнават. чрез влияние от Господ, дали истината, която чуват. е дейс­твително истина. Тъй като Господ въздейства пряко на волята на човека, а чрез волята също и на неговата мисъл; или иначе казано, Господ въздейства пряко на благото, а чрез благото на истината, защото благо наричат присъ­щото на волята, и от там - на делото, а истина наричат присъщото на паметта, и от там - на мисълта; дори всяка истина се обръща в благо и посява любов, щом преди това прониква във волята. докато обаче истината пре­бивава само в паметта, а също и в мисълта, тя не става благо, не живее, не се усвоява от човека, понеже той е човек по силата на Волята и от там по силата на разума, а не по силата на разума, отделен от волята.

27.
Поради наличието на такава голяма разлика между анге­лите на небесното царство и ангелите на духовното цар­ство, те нито живеят заедно, нито пък имат пряко об­щение; дадено им е да общуват чрез междинните общес­тва, които се наричат небесно — духовни. Чрез тях небес­ното царство прелива в духовното; следователно Небе­то, макар разделено на две царства, винаги остава един­но. Господ Винаги предоставя такива междинни ангели, чрез които се осъществяват общуването и свързването.

29.
Има три небеса, които са много различни едно от друго: вътрешно или трето, средно или второ и крайно или първо. Те са разположени едно след друго и взаимозави­сят, както при човека най-високо е главата, по средата е тялото и накрая краката, Ил така, както при дома се съ­отнасят най-високата, средната и най-ниската части. По същия ред произтича и низхожда Божественото от Господ; поради нуждата от ред, небето е разделено на три части.

30.
По подобен начин са подредени вътрешните начала на чо­века, които са неговите съзнание и душа; те са вътреш­но, средно и крайно, понеже в човека, докато бивал сът­ворен, били събрани всички Божии порядки, така че чове­кът пресъздал във форма Божия порядък, ставайки от тук умален образ на небето. Следователно човекът общува с небето посредством вътрешните начала, и след смърт­та отива при ангелите на вътрешното, средното и вън­шното небе, според това колко е приемал Божието благо и Божията истина от Господ, докато е живял на света.

31.
Божественото, което произтича от Господ и се влива в третото или Вътрешно небе, се нарича небесно Божест­вено и ангелите, които обитават там, се наричат небес­ни ангели; Божественото, идващо от Господ, приемано на второто или средното небе, се нарича духовно Божес­твено, и тамошните ангели са духовни ангели; Божестве­ното, произтичащо от Господ и приемано във външното или първото небе, се нарича природно. Но неговото при­родно не е от природата, а съдържа небесно и духовно, като се нарича природно - небесно и природно - духовно; ан­гелите там са природно - небесни и природно - духовни. Онези, които получават Влиянието на Господа от сред­ното или второто небе - духовното, се наричат природ­но - духовни, докато природно - небесни се наричат онези, които го приемат от третото или вътрешното небе, което е небесното. Тези два вида ангели се различават, но все пак непрестанно изграждат едно единно небе, тъй като се намират на едно и също равнище.

32.
Всяко небе има вътрешна и външна част: ангелите, кои­то обитават вътрешната част, се наричат вътрешни ангели, докато онези, които обитават във външната част, се наричат външни ангели. Вътрешното и външно­то на небесата, или във всяко небе, се отнасят така, как­то волята и разума при човека: вътрешното отговаря на волята, а външното на разума; всяка воля има свои разум, едното не може без другото. Волята може да се сравни с огъня, докато разумът може да се сравни с неговата светлина.

33.
Нека се знае, че вътрешните начала на ангелите опреде­лят дали те ще обитават едното или другото небе; колкото повече вътрешните им начала са отворени към Гос­под, толкова повече те стават част от вътрешното небе. Във всеки ангел, дух и човек има три степени на вътрешните начала. Онези, които са открити в трета­та степен, обитават вътрешното небе; онези пък, които са открити във втората или първата степен, обита­ват средното или крайното небе. Вътрешните начала се откриват за приемане на Божието благо и Божията ис­тина: онези значи, които са докоснати от Божиите ис­тини и ги приемат постоянно в живота, т.е. Във волята и в делата, се намират във вътрешното или третото небе, защото са възприели благото чрез влиянието на ис­тинното. които обаче не ги допускат веднага във воля­та, а първо в паметта и в разума, откъдето ги желаят и вършат, обитават второто или средното небе. Онези пък, които живеят нравствено и вярват в Божественото, без да се грижат много за учеността, обитават първото небе. От тук може да се установи, че състоянието на вътрешните начала изгражда Небето и то не е извън всеки, а вътре в него; Господ учи на това: „Царството Божие няма да дойде забелязано, и няма да кажат: ето, тук е, или: на, там е. Понеже ето, царството Божие вътре във вас е " (Лука, 17:20, 21).

34.
Всяко едно съвършенство нараства навътре и намалява навън, понеже вътрешното е по-близко до Божественото и само по себе си по-чисто, докато външното е по-отдалечено от Божественото и само по себе си по-грубо. Ангелското съвършенство се състои от разум, мъдрост, любов и всяко благо, а от там и от щастие, но не от щастие без разум, мъдрост, любов и благо; щастието без тях е външно, не вътрешно. Тъй като вътрешните начала при ангелите от Вътрешното небе са отворени в трета степен, тяхното съвършенство превъзхожда онова на ангелите от средното небе, чието Вътрешно е отворено във втора степен; по същия начин съвършенството на ангелите от средното небе надминава онова на ангели­те от крайното небе.

35.
Понеже е налице такава разлика, ангел от едното небе не може да влезе при ангели от друго небе, т.е. онези от долните небеса не могат да се качват, а онези от горни­те небеса не могат да слизат. Който започне да се изкачва от долното небе, обзема го безпокойство, стигащо до страдание; той не може да види онези от другото небе, а още по-малко да говори с тях; който слиза от горното небе, той се лишава от мъдрост, заговорва несвързано и изпада в отчаяние. Някога духове от крайно­то небе, които още не били научени, че Небето е вътре в ангелите, вярвали, че ще достигнат висшето небесно щастие, щом се качат на небесата, където те обита­ват. Било им дадено да влязат при тях, но когато го сторили, не видели никой ангел, колкото и да търсели, макар че там имало голямо множество. Понеже техни­те вътрешни начала не били отворени, както вътреш­ните начала на тамошните ангели, те били незрящи. Много скоро изпитали такава силна болка в сърцето, че почти не знаели, живи ли са още или не; ето защо ведна­га се завърнали на небето, откъдето били дошли, радостни, че са пак при своите, обещавайки си в бъдеще да не възжелават нещо по-високо от онова, което им подоба­ва. Видях и пришълци, слезли от висшето небе, които бяха дотам лишени от своята мъдрост, че не знаеха кое небе е тяхното. Но това не се случва, когато Господ из­дига някои ангели от низшето небе до висшето, за да ви­дят тамошната слава, което често става. Тогава те се подготвят отнапред и се съпровождат от междинни ангели, чрез които общуват. Това показва, че трите не­беса много се различават едно от друго.

36.
Онези, които обитават едно небе, могат да се обвързват с всеки там, както поискат; тяхното задоволство от съ­юзяването зависи от сродствата на благата, в които пребивават; обаче за това ще стане дума в следващите глави.

37.
Макар че небесата са разделени така, щото ангели от едно небе да не могат да имат общение с ангели от друго, все пак Господ съединява всички небеса в едно чрез Своето непосредствено и опосредено въздействие: чрез непосредствено Въздействие от Себе Си Самия върху всички небеса, и чрез опосредено въздействие от едно небе върху друго. Това е така, за да бъдат трите небеса едно цяло и всичко - от Първото до последното - да е свързано, да няма нищо извън връзката; онова пък, което не е съединено чрез посредници с Първото, то не пребъд­ва, ами се разрушава и се унищожава.

38.
Който не знае какви са степените на Божия порядък, той не [ще] може да разбере по какъв начин се различават небесата, нито пък какво са вътрешният и външният човек. Мнозина по света нямат друго понятие за вътрешно и външно или пък за висше и низше, освен като за нещо непрекъснато или неразделно от най-чистото до най-грубото; вътрешното и външното обаче нямат връзка, а са разделени. Има два вида степени: непрекъснати и прекъс­нати. Първите наподобяват степените в отслабването на светлината от пламък до мрак, или степените в намаляването на видимостта от осветено до засенчено; или още степените в чистотата на въздуха от долните до горните слоеве; разстоянието е онова, което определя тези степени. Прекъснатите или разделните степени пък се различават както предишното от следващото, причината от резултата, произвеждащото от произвежданото. Който изследва, ще види, че каквито и да са, всичко на света се създава и съставя по такива степени, че от едно произлиза друго, от другото трето и така нататък. Онзи обаче, които не възприема тези степени, никога не ще може да узнае разликите между небесата, нито разликите в способностите на вътрешния и на външния човек, нито пък разликите между духовния свят и природния свят, нито разликите между духа и тялото на човека. Затова той не може да проумее какво са и откъде идват съответствията и представянията, нито какво представлява Божието въздействие. Чувствените хора не схващат тези разлики, а ги разглеждат като на­растване и намаляване - по образеца на непрекъснатата степен; ето защо те не могат да схванат духовното другояче, освен като един вид по-чисто природно; следователно, чувствените хора стоят навън, далеч от разумността.

39.
Накрая ще припомня една тайна относно ангелите на трите небеса, която досега, поради неразбирането на степените, не е дошла наум никому. Във всеки ангел, както във всеки човек, има скрита или висша степен, нещо скрито или висше, в което най-напред и най-отблизо се влива Божественото от Господ, което после, от това вътрешно, разпределя всички качества според степените на порядъка. Ето това скрито или висше може да се нарече вход на Господа към ангела и към човека, или Негово собствено убежище в тях. Чрез това скрито или висше човекът е човек и се различава от низшите животни, които го нямат. Затова човекът, за разлика от животните, може да бъде издигнат от Господ при Него чрез всичките си вътрешни начала, като интелект и душа, може да вярва в Него, може да го възлюби и да го съзре, да получи разумност и мъдрост и да говори смислено. Ето защо той живее вечно. Но онова, което Господ предвижда и разполага във вътрешното скривалище на ангела, не се явява в неговите възприятия, то се намира над неговите мисли и надвишава неговата мъдрост.

41.
Ангелите от всяко небе не са заедно на едно място, а са разделени на по-големи и по-малки общества според разли­ките в благото на любовта и вярата, в което пребива­ват. Онези, които притежават едно и също благо, със­тавляват едно общество; благата на Небето са безкрай­но разнообразни; ето защо, всеки ангел притежава свое собствено благо.

42.
На Небето ангелските общества се намират на различни разстояния едно от друго според родовото и видовото различие на благата, тъй като разстоянията в духовния свят произхождат не от нещо друго, а от разликите във вътрешното състояние: следователно, разстоянията на Небето зависят от разликите в състоянията на любов­та. Ето защо ангелите, които най-много се различават, са най-отдалечени един от друг, онези, които се различа­ват по-малко, са по-близки, докато еднаквите пък изграж­дат едно цяло.

43.
По същия начин са разделени членовете на едно общество; онези които са по-съвършени, тоест показват повече благо, и от там - любов, мъдрост и разум, са в средата. По-малко съвършените, които разкриват по-малка сте­пен на благо, са около тях на разстояния, според колкото намалява [степента на] тяхното съвършенство. Това на­помня начина, по който светлината отслабва от центъ­ра към периферията: онези, които са в средата, са най-силно осветени, докато разположените към краищата биват все по-слабо осветявани.

44.
Ангелите, които си приличат, сякаш от само себе си се събират със себеподобни, защото така се чувстват сред свои, като вкъщи, докато с другите са като чуждоземци, като извън дома. Щом са сред своите, те имат пълната си свобода, и от там - радват се напълно на живота.

45.
От тук става ясно, че благото свързва всички жители на Небето, и че ангелите се различават според неговото ка­чество; обаче не ангелите се свързват така: събира ги Господ, от когото идва благото. Сам Той ги води, свърз­ва, разделя и им отрежда толкова свобода, колкото тях­ното благо позволява; така Той запазва всекиго в живота на неговата любов, неговата вяра, неговата мъдрост и разумност, а следователно - дарява му щастие.

46.
Всички ангели, които споделят едно и също благо, се раз­познават помежду си, както хората тук, на света, разпоз­нават своите близки, своите роднини, своите приятели, дори никога преди да не са ги виждали. Нещата стоят така, защото в другия живот не съществуват други бли­зости, родства и приятелства, освен духовните, отнася­щи се към любовта и вярата. На няколко пъти, когато бях в духа, т.е. извън тялото, общувайки с ангелите, ми бе да­дено да видя това. Забелязах някои измежду тях, които сякаш познавах още от детинство, докато други ми изглеждаха напълно непознати. Онези, които са ми изглежда­ли познати от дете, са били в същото духовно състояние като моето, а пък онези, които са ми изглеждали непозна­ти, са били в различно състояние.

47.
Всички, които образуват едно ангелско общество, общо взето си приличат по лице, но не си приличат в детайлите. Как така има прилики в общото и разнообразия в частното, може да се разбере също от това, което виждаме на земята: знайно е, че всеки народ носи общ белег на лицето и очите, по които го познават и той се разпознава сред другите народи, още повече едно семейство - сред други; много по-съвършено е устроено това на Небето: там всички вътрешни чувства проличават и просветват по лицето, което представлява тяхна външна и изя­вена форма; на Небето не можеш да имаш друго лице, ос­вен изразяващото твоите чувства. Беше ми показано и как общата прилика варира в особеностите на индивиди­те от едно общество. Онези ангелски лица, които ми се явяваха, варираха според състоянията на благото и ис­тинното, каквито те са сред членовете на едно общест­во. Тези промени продължаваха дълго време, но забелязвах, че едно и също общо лице оставаше постоянно като ос­нова, а всички останали бяха само негови отклонения и разширения. Чрез това лице проличаваха чувствата на ця­лото общество, според които претърпяват промени ли­цата на неговите обитатели, понеже, както казахме по-горе, лицата на ангелите са образи на тялото вътреш­но състояние, това ще рече, на чувства, породени от лю­бовта и вярата.

48.
Ето защо, онзи ангел, който се отличава с особена мъд­рост, веднага вижда в лицето на другия какъв е той; на Небето никой не може да скрие чрез изражение на лицето вътрешното си състояние и да се преструва; изобщо, там не можеш да лъжеш и да мамиш чрез хитрост или ли­цемерие. Случва се понякога в обществата да проникват лицемери, обучени да скриват своите вътрешни чувства и да се държат външно така, щото да добиват формата на благото, в което пребивават членовете на общество­то, като чрез това лъжат ангелите на светлината. Оба­че не могат да останат дълго там - чувстват вътреш­на тъга, измъчват се, лицата им посиняват и те почти издъхват; тези промени настъпват вследствие на тяхна­та противоположност спрямо живота, който ги повлия­ва и им въздейства. Ето защо те сами се хвърлят в Ада, при своите себеподобни, и не дръзват никога повече да се изкачват към Небето. Тях имат предвид като онзи, кой­то е сред гостите, поканени на сватбата, без да бъде об­лечен в сватбарска премяна, и бива хвърлен във външната тъмнина (Матей, 22:11-14).

49.
Всички общества на Небето общуват помежду си, обаче не чрез явна връзка. Малцина излизат от своето общество и отиват в друго, понеже да излезеш от обществото е като да излезеш от себе си или от своя живот и да пре­минеш в друг, който не ти подобава. Но всички общуват чрез разпростирането на сферите, които произтичат от живота на всеки; сферата на живота е изпълнена с чувствата на любовта и вярата. Тази сфера се разпрос­тира толкова по — надалеч и толкова по — нашироко върху околните общества, колкото по-вътрешни и по-съвър­шени са чувствата. Ангелите притежават разумност и мъдрост, определени от нейното (на сферата - Бел. ред.) простиране; онези, които са в средата на вътреш­ното небе, разпростират своите сфери из цялото Небе; ето защо, всички ангели общуват с всеки ангел, и всеки об­щува с всички останали. Но за простирането на сферите подробно ще се говори по — нататък, когато ще обясним небесната форма, съобразно която са разположени ангел­ските общества, а също така, когато се стигне до разум­ността и мъдростта на ангелите, защото всяко разпрос­транение на чувствата и мислите зависи от тази форма.

51.
Всяко общество е Небето в по-малък вид, а всеки ангел - в най-малък, защото благото на любовта и вярата изграж­да Небето, съществувайки във всяко небесно общество, както и във всеки ангел от обществото. Няма значение, че благото навсякъде се различава и е разнообразно - то си остава небесно благо, с тази разлика, че на различни места Небето е различно. Ето защо, когато някой бива въздигнат в някое ангелско общество, казват, че е оти­шъл на Небето; за онези пък, които го обитават, казваме, че те са на Небето, като всеки е в своето небе. Това го знаят всички, които са в другия живот; затова онези, които стоят извън или под Небето и гледат отдалеч ангел­ските общества, твърдят, че Небето се намира ту тук, ту там. То може да се сравни с началници, служители и уп­равители, събрани заедно в царски дворец или в един двор; въпреки че всеки от тях обитава свои дом или своя къща, един по-горе, друг по-долу, те все пак са заедно в двореца или при двора, където всеки един изпълнява сво­ята длъжност в служба на владетеля. От тук става ясно какво означават думите на Господ: „В дома на Отца Ми има много жилища" (Йоан, 14:2), както и какво се разбира под „небесно жилище” и „небе на небесата" при Пророците.

52.
От това, че във всяко ангелско общество е налице една и съща небесна форма, каквато е по цялото Небе, може да се установи, че всяко общество е Небето в умален вид. На Небето като цяло по средата са онези, които превъзхож­дат останалите; чак до краищата на Небето ги заобикалят другите, подредени според намаляването на тяхно­то съвършенство. За това вече се говори, както може да се види в предната глава, гл.43. Това следва също така от истината, че Господ предвожда всички обитатели на Не­бето така, като да са един ангел; по същия начин Той предвожда и онези, които са във всяко едно общество. Ето защо, понякога цялото ангелско общество се явява като само едно същество в образ на ангел, което Господ ми даде да видя. Когато се явява сред ангелите, Господ не е заобиколен от тях, ами е един в ангелски образ: ето защо в Словото Господ се нарича Ангел, както целите (ан­гелски - Бел. ред.) общества; Михаил, Гавриил и Рафаил следователно не са нищо друго, освен ангелски общества, наречени така заради задачите, които изпълняват.

53.
Така, както цялото общество е Небето в по-малък вид, ангелът представлява Небето в най-малък; защото Небе­то не е извън ангела, а вътре в него. Неговите Вътрешни начала, принадлежащи на неговия ум, са разположени спо­ред небесния образец, така че да приемат всичко небесно, което се намира извън ангела; той го приема според качеството на благото, съществуващо в него от Господа. Ето защо ангелът е едно и също с Небето.

54.
Не може никак да се каже, че Небето е извън някой [ан­гел]; то е вътре в него, защото всеки ангел приема Небе­то, което е извън него, според Небето, което е вътре в него.  От тук личи, колко греши онзи, който вярва, че да отидеш на Небето означава само да бъдещ издигнат сред ангелите, независимо от своя вътрешен живот, и смята, че Небето е отредено всекиму поради непосредствено­то милосърдие [на Господ]; ако обаче няма никакво небе Вътре в теб, никакво небе извън теб не може да ти пов­лияе и ти да го приемеш. Ред духове, които се придържат към първото мнение, са били възнесени заради тази вяра на Небето. Понеже вътрешният им живот бил противо­положен на този на ангелите, когато дошли там, разу­мът на техните начала започнал да се замъглява толкова, че ставали сякаш глупци, а тяхната воля започнала да се излъчва и те се държали като безумци. Или накратко казано: онези, които живеят лошо и отиват на Небето, влачат там своята душа и се гърчат в мъки - както ри­бите извън водата, оставени на въздух, или както жи­вотните във въздушна помпа, от която въздухът бива източен. Може да се направи значи изводът, че Небето е вътре във всеки, а не извън когото и да било.

55.
Понеже всички приемат небето, което е извън тях, чрез небето, което е вътре в тях, то по същия начин те приемат и Господ, защото Неговата Божественост изграж­да Небето. Ето защо, когато Господ се представя в някое ангелско общество, Той се явява според онова благо, в което обществото пребивава, не по един и същ начин във всяко общество. Не че това различие е в Господа, то е в онези, които Го виждат според своето собствено благо; Самият Му Лик им въздейства според формата на тях­ната любов. Онези, които Го обичат по-силно, се повлия­ват по-силно, онези, които по-малко Го обичат, по-малко се повлияват. Злите пък, обитаващи извън Небето, се из­мъчват от Неговото присъствие. Когато се появява в някое [ангелско] общество, Господ изглежда като ангел, но се различава от другите [ангели] чрез Божественост­та, която излъчва.

56.
Небето е там, където признават Господ, където вярват в Него, където Го обичат. Разните култове към Него, произтичащи от разнообразието на благото във всяко общество, не носят вреда, а полза, защото тъкмо от това разнообразие идва небесното съвършенство. Труд­но би могло да се обясни, че небесното съвършенство произтича от разнообразието, ако не се прибегне до при­етите и обичайни в учените кръгове изрази, чрез които обясняват по какъв начин един съвършен предмет се изгражда от множество разнообразни частици. Всяка съвър­шена цялост същества чрез разнообразията; една ця­лост, която не произлиза от разнообразията, не е нищо, няма форма, а от тук, няма и качество. Когато обаче ця­лостта същества чрез разнообразията и те имат съ­вършен вид, при което всяко нещо е свързано неразделно с друго, като приятели в съгласие, тогава целостта има съвършено качество. Следователно Небето е цяло, съставено от разнообразни части, подредени в най-съвършена форма; защото от всички форми, небесната е най-съвършената. Че от тук идва всяко съвършенство, проли­чава от всяка красота, всяка прелест, всяка радост, кои­то повлияват колкото сетивата, толкова и душата. Те съществуват и произхождат не от другаде, а от съгласие и хармония на множество такива детайли, които се съгласуват и хармонизират - било съществуващи, било последователни. Красотата, прелестта, радостта не ид­ват от едно нещо без множество. За това и се казва, че разнообразието носи задоволство, че задоволството за­виси от качеството на разнообразието. От тук се вижда как съвършенството, дори и на Небето, произлиза от разнообразията, доколкото от разнообразията, които съществуват в природния свят, могат като в огледало да се видят онези в духовния.

57.
Същото, което се каза за Небето, може да се каже и за Църквата, защото Църквата е Небето Господне на земя­та: има множество църкви, като все пак всяка от тях се нарича Църква и дотолкова е Църква, доколкото там царства благото на любовта и вярата; Господ създава там от многото едно, както и от многото църкви една Църква. Същото, което се казва общо за Църквата, може да се каже и за всеки член на Църквата отделно: именно, че Църквата е вътре в човека, а не извън него; че всеки човек, в когото Господ присъства чрез благо­то на любовта и вярата, е Църквата. За човека, в кого­то е Църквата, може да се каже същото, както за анге­ла, в когото се намира Небето: че той представлява Църквата в най-малък вид, както ангелът представлява небето в най-малък вид; че човекът, в когото е Църква­та, е равен на ангела, в когото е Небето; понеже чове­кът е бил сътворен, именно за да отиде на Небето и да бъде ангел; ето защо онзи, в когото е благото от Госпо­да, е човек-ангел. Трябва да се помни какво общо има чо­векът с ангела и кои негови качества ангелите нямат: облото на човека с ангела е, че вътрешното им начало е еднакво създадено по образа на Небето и те стават образ на Небето, доколкото пребивават в благото на любовта и вярата; онова качество на човека, което ан­гелите нямат - че външното начало на човека е форми­рано по образ на света и че доколкото пребивава в благото, дотолкова светът в него е подчинен на Небето и му служи. Тогава, Господ присъства при човека в двете начала, както на Небето; Той е при своя Божи порядък и в двете начала, защото Бог е редът.