Що е адски огън и скърцане със зъби
566.
Що е вечен огън и що е скърцане със зъби, както се казва в Словото за онези, които са в Ада, досега е било известно само на малцина; така е, понеже хората са приемали буквално казаното в Словото, без да знаят духовния му смисъл. Ето защо под „огън“ някои разбират материалния огън, други разбират мъченията изобщо, трети разбират угризенията на съвестта, а четвърти пък смятат, че огънят е споменат, само за да вдъхва страх от злото; под скърцане със зъби някои разбират буквално скърцане, докато други разбират само ужаса, от който настръхваш, щом чуеш скърцането. Но онзи, които познава духовния смисъл на Словото, може да знае що е вечен огън и що е скърцане със зъби; всъщност всяка дума и всеки звук в Словото съдържат духовен смисъл, понеже по същината си Словото е духовно, а духовното не може да се изрази пред хората по друг начин, освен чрез природното, тъй като човекът е в природния свят и мисли въз основа на онова, което среща там. И така, по-долу ще се каже, що е вечен огън и що е скърцане на зъби, сред които злите хора попадат духом след смъртта, или които измъчват техните духове, намиращи се тогава в духовния свят.
567.
Има два източника на топлина: едната е от Слънцето на Небето, тоест Господ, а другата е от слънцето на света; топлината, идваща от Слънцето на Небето, тоест Господ, е духовна топлина. Която в своята същност е любов (виж по-горе гл.126-140), а топлината, идваща от. слънцето на света, е природна топлина, която в своята същност не е любов, обаче служи за приемник на небесната топлина или любовта; че любовта в своята същност е топлина, може да се установи по пламването на душата и от там на тялото от любов според нейните степен и качество - при човека това става колкото зиме, толкова и лете и се потвърждава със сгряването на кръвта; че природната топлина, която съществува из слънцето на света, служи като приемник на духовната топлина, се установява чрез топлината на тялото, която се възбужда от топлината на неговия дух и сякаш я замества; това се вижда най-вече при пролетната и лятната топлина, когато всички видове животни ежегодно се завръщат към любовните си игри; не защото тази топлина ги предизвиква, а защото предразполага телата им към възприемане на топлината, която идва от духовния свят и се влива в тях, понеже духовният свят влияе върху природния, както причината влияе върху следствието. Който вярва, че природната топлина предизвиква любовта при животните, много греши, защото влиянието е на духовния свят в природния, а не на природния свят в духовния, както и [защото] всяка любов, която представлява самият живот, е духовна; който вярва, че нещо съществува в природния свят без въздействие на духовния свят, също се лъже, защото природното не възниква, не съществува, не пребъдва другояче, освен благодарение на духовното; дори членовете на растителното царство добиват сила да израстват чрез влияние от там: природната топлина през пролетта и през лятото само разполага семената в тяхната природна форма, налива ги и ги отваря — така че да може влиянието от духовния свят да въздейства като причина. Това се каза, за да се знае, че има две топлини, а именно, духовна и природна, и че духовната произлиза от Слънцето на Небето, докато природната произлиза от слънцето на света, а също така че влиянието [на едната в другата] и после съвместното им действие пораждат резултата, който на света [ни] е видим за очите.
568.
При човека духовната топлина е топлината на неговия живот, понеже животът в своята същност, както се каза по-горе, е любов; тази топлина се разбира в Словото, когато става дума за огън: под небесен огън се разбират любовта към Господа и любовта към ближния; под адски огън пък се разбират любовта към себе си и любовта към света.
569.
Адският огън или адската любов съществуват от същия източник, както небесният огън или небесната любов, а именно, от Слънцето на Небето или от Господа, обаче той става адски чрез онези, които го приемат, понеже всяко влияние от духовния свят се променя според възприемането или според формата, в която въздейства; по същия начин се приемат светлината и топлината от слънцето на света: топлината, която се влива от там в дръвчетата и цветчетата, прави така, че растенията се развиват и пораждат благоухания, но същата топлина действа върху боклуците и труповете, поражда гнилост и зловония; пак така и светлината от едно Слънце поражда красиви и приятни цветове в един предмет, а в друг грозни и скучни; същото е при топлината и светлината от Слънцето на Небето, тоест от Любовта; когато топлината или любовта се влива в добри приемници, какъвто например е случаят при добрите хора или добрите духове, както и при ангелите, тя ги кара да плодоносят, а при злите поражда обратния резултат, защото техните злини или я задушават, или я извращават; пак така небесната светлина, докато влияе в истините на благото, дава разумност и мъдрост, но когато влияе в лъжите на злото, се превръща в безумия или разни видове фантазии.
Всичко навсякъде е така - според възприемането.
570.
Адският огън, който е любов към себе си и любов към света, е и всяка страст на тези любови, понеже страстта е любовта в нейното постоянно действие, защото онова, което човекът обича, той страстно желае, и тъкмо това е насладата, защото когато човекът получи онова, което обича или което желае, изпитва наслада; сърдечната радост на човека не идва от другаде. Значи адският огън е желанието и насладата, бликащи от двете любови като от свои източници. Злините, присъщи на двете любови, са презрение към другите, неприязън и враждебност към онези, които не са на тяхна страна, също така завист, омраза, отмъстителност и свързаните с тях свирепост и жестокост; относно Божественото съществува отрицание и от там презрение, осмиване и охулване на свещените предмети, които принадлежат на Църквата; след смъртта, когато човекът стане дух, те се преобръщат в гняв и омраза, което може да се види по-горе (гл.526). Тъй като тези видове зло непрестанно желаят да унищожат и да изтребят онези, които имат за врагове и към които хранят пламенна омраза и страст за отмъщение, то насладата на техния живот е стремежът да унищожат и да изтребят другите или, когато не могат, биха искали поне да им нанесат вреди, да им попречат, да проявят към тях жестокост. Това е, което се разбира в Словото под „огън“, когато се говори за злите и за Ада; като потвърждение бих искал да приведа някои места: „Защото те всички са лицемери и злодеи, и устата на всички говорят нечестиво. При всичко това гневът Му не ще се отвърне, и ръката Му е още простряна. Защото беззаконието като огън се е разгоряло, поглъща глог и трънак и пламти в горски гъстаци, и се повдигат стълбове дим. Яростта на Господа ще опали земята, и народът ще стане сякаш храна за огъня; човек брата си не ще пожали“ (Исай, 9: 17-19 ); „И ще покажа личби на небе и земя : кръв, огън и стълбове дим. Слънцето ще се превърне в тъмнина“ (Иоил, 2:30, 31); „И земята му ще бъде запален катрана : няма да гасне ни денем, нито нощем; и димът й вечно ще възлиза, от рода в род ще остава запустяла; во веки веков не ще мине никой по нея“ (Исай, 34:9, 10); „Защото ето, ще дойде ден, пламтящ като пещ; тогава всички надменни и ония, които постъпват нечестиво, ще бъдат като слама, и ще ги изгори идещият ден, казва Господ Саваот, тъй че няма да остави у тях ни корен, ни клони“ (Малахия, 4:1); „Падна Вавилон - великата блудница, и стана жилище на бесове и свърталище на всякакъв нечист дух ... викаха, като гледаха дима от изгарянето му ... А димът възлизаше во веки веков“ (Откровение, 18:2,18; 19:3); „Тя отвори кладенеца на бездната, и излезе дим от кладенеца като дим от голяма пещ; слънцето и въздухът потъмняха от дима на кладенеца“ (Откровение, 9:2); „Главите на конете бяха като глави на лъвове, и от устата им излизаше огън, дим и жупел. От тия три язви - огън, дим и жупел, излизащи от устата им, умря третината от човеците“ (Откровение, 9: 17-18); „Който се поклони на звяра и на образа му, и получи белег на челото си или на ръката си, той ще пие от виното на яростта Божия, вино неразводнено, наляно в чашата на гнева Му, и ще бъде измъчен с огън и жупел пред светите Ангели и пред Агнеца“ (Откровение, 14:9-10); „Четвъртият Ангел изля чашата си върху слънцето; и даде му се да опалва с огън човеците. И силна жега опали човеците“ (Откровение, 16:8-9); „И двамата бидоха живи хвърлени в огненото езеро със запален жупел“ (Откровение, 19:20; 20:14-15; 21:8); „Всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огъня“ (Матей, 3:10; Лука, 3:9); „Ще изпрати Син Човеческий Ангелите Си, и ще съберат от царството Му всички съблазни и ония, които вършат беззаконие, и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби“ (Матей, 13:41-42, 50): „Тогава ще каже и на ония, които са от лявата страна идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели“ (Матей, 25:41); „Да отидеш в геената, в неугасимия огън, дето червеят им не умира, и огънят не угасва“ (Марк, 9:43-49; Матей, 18:8-9); „Отче Аврааме, смили се над мене ... защото се мъча в тоя пламък“ (Лука, 16:24); тук, а и на много други места, под огън се разбира страстта, идваща от любовта към себе си и към света, а под дим се разбира лъжата, идваща от злото.
571.
Тъй като под адски огън се разбира страстта към злодеяния, която произтича от любовта към себе си и към света и тъй като тази страст е присъща на всички в Ада (виж предната глава), когато Адът се разтвори, изглежда като огнена и димяща маса, както обикновено става при пожари; гъстият огън идва от онзи Ад, където властва любовта към себе си, а пламъците идват от Ада, където властва любовта към света. Когато Адът е затворен, огънят не се вижда, като вместо него се появява нещо тъмно, наподобяващо гъст дим; вътре в Ада обаче всичко гори и това се усеща по горещината, която се разнася от там - понякога тя е досущ като горещината около догарящи останки след пожар, понякога е като дъх на разпалена пещ, а друг път е като пара от гореща баня; когато горещината влияе върху хората, тя възбужда техните желания - при злите омразата и отмъстителността, а пък при болнавите - безумието. Такъв огън или такава горещина усещат [всички] онези, които пребивават в гореспоменатите любови, понеже са обвързани духом с Ада, още когато живеят в тялото. Но нека се знае, че онези, които са в Ада, всъщност не се намират в огън, тъй като огънят е привиден - те не усещат никакво горене, а само изгаряща топлина, както и преди на света; огънят се явява поради съответствието, понеже любовта съответства на огъня, а всичко, което се явява в духовния свят, се явява според съответствията.
572 .
Трябва да се знае също, че този адски огън или тази адска горещина се превръщат на силен студ, щом в Ада проникне топлина от Небето — това ужасява онези, които са там; тогава те сякаш се разболяват от простуда и вътрешно се измъчват, а това е, защото са изцяло против Божественото и Топлината от Небето, това ще рече, Божията любов, унищожава адската топлина, тоест любовта към себе си, и с нея - огъня на техния живот; ето от къде [обитателите на Ада изпитват] такива студ, ужас, мъки; остават и в пълен мрак, при тях настъпва затъмнение и помрачение на мислите. Но това става рядко, само когато техните нападки, преминали разумните граници, трябва да бъдат усмирени.
573.
Тъй като под адски огън се разбира всяка страст към злодеяния, произтичаща от любов към себе си, под него се разбират също и мъченията в Ада, понеже страстта, породена от тази любов, е страстта на обитателите на Ада да навредят на другите, които не ги почитат, не им се кланят, не ги тачат; колкото повече ги завладява гневът, както и идващите от гнева омраза и отмъстителност, толкова по-силно става при тях желанието да свирепстват; щом такава страст се разгори във всеки от някое общество, където за нея няма външни прегради, каквито са страхът от закона, притесненията заради репутацията, честта, облагите, живота, тогава всеки, поради своето зло, напада другия и, ако му се отдаде, го подчинява, а после иска да завладее също и останалите, като с наслада свирепства над онези, които не се подчиняват: тази наслада е така свързана с насладата да повеляваш, че двете са от една и съща степен, понеже насладата да вредиш [на другите] принадлежи към същността на ненавистта, на завистта, на омразата и отмъстителността, каквито са злините на любовта към себе си, както беше казано по-горе. Всеки ад представлява такова общество: затова всеки там крие в сърцето си омраза към другия и при случай, неговата свирепост излиза наяве. Под адски огън трябва да се разбират също тези свирепости, както и мъченията, които пораждат - защото са следствия на страстта.
574.
По-горе гл.548 беше показано, че злият дух се хвърля в Ада по своя воля, поради което с няколко думи ще кажа как става това, след като в Ада съществува такова мъчение. От всеки ад се издига сферата на онези страсти, в които пребивават неговите обитатели; когато тази сфера се почувства от някой, отдаден на същата страст, тя веднага докосва сърцето му и го изпълва с наслада, понеже страстта и нейната наслада представляват едно цяло всеки намира наслада в предмета на своята страст; ето защо духът се обръща в тази посока и поради насладата на сърцето си копнее да отиде там. Той още не знае какви мъчения го очакват, но и онези, които знаят, пак се стремят натам. Никой в духовния свят не може да устои на своята страст, тъй като страстта принадлежи на неговата любов и любовта е неговата воля, волята пък е неговото естество, а всеки действа според своето естество. Значи, когато духът по своя воля или чрез своята свобода отива към своя ад и влиза в него, първо бива посрещнат приятелски, поради което смята, че е дошъл сред приятели, но това трае само няколко часа; междувременно [онези от Ада] проучват колко хитър и колко силен е той; когато го разберат, се хвърлят върху него, започват да го дразнят по разни начини, като постепенно стават все по-остри и по-нагли; това става, като го завеждат все по-навътре и все по-дълбоко, защото колкото по-навътре и колкото по-надолу е някое място в Ада, толкова по-зли са духовете, които го обитават; след тези нападки започват да го измъчват чрез жестоки наказания, докато не го доведат до робско състояние. Но тъй като там непрестанно има опити за бунтове, понеже в Ада всеки иска да бъде най-велик и изгаря от омраза към другите, отново настъпват вълнения; така една сцена се сменя с друга: които са робували, се освобождават, за да окажат помощ на някой нов дявол при завладяване на другите, и тогава онези, които не се подчиняват, нито искат да му служат, се подлагат на разнообразни мъчения, и така постоянно. Ето това са адските мъчения, които се наричат адски огън.
575.
Скърцането със зъби пък е постоянното напрежение и сблъскване между лъжи и следователно между онези, които са в лъжите, свързани с ненавист към другите, презрение, надсмиване, нечестност и богохулство, които също се преобразяват в разни жестокости, понеже всеки се бори за своята лъжа и я нарича истина. Извън Ада това напрежение и сблъскване се чува като скърцане със зъби, дори става скърцане със зъби, щом им повлияе истината от Небето. В този Ад пребивават всички, които са признавали природата и са отричали Божественото: най-дълбоко обитават онези, които са се утвърдили в това; тъй като не могат да приемат никаква светлина от Небето и да видят каквото и да било вътре в себе си, мнозина от тях са чисто плътско-сетивни, т. е. вярват само на онова, което виждат с очи и докосват с ръце; от тук, за тях всички заблуди на сетивата са истини, от където идва ново напрежение: затова техните спорове се чуват като скърцане със зъби, понеже всяка лъжа в духовния свят скърца, а зъбите съответстват на последното начало в природата, значи низшето при човека — плътската сетивност. Че в Ада има скърцане със зъби, може да се види на няколко места: Матей, 8:12; 13:42, 50; 22:13; 24:51; 25:30 и Лука 13:28.
За коварството и изкусните хитрини
на адските духове
576.
Всеки, който мисли дълбоко и знае нещо за деянията на своя ум, може да види и да разбере колко голямо е превъзходството на духа над човека: само за една минута човекът може да съобрази, да разгледа и да разреши вътре в ума си повече проблеми, отколкото би могъл да изрази за половин час чрез речта или писмото. От тук се вижда колко [много] превъзхожда себе си човекът, когато пребивава в своя дух, и съответно колко [много] превъзхожда себе си, когато става дух; защото духът е онзи, който мисли, докато чрез тялото духът изразява мислите си в говор и в писмо. Ето защо човекът, който след смъртта става ангел, добива разумност и мъдрост, неописуемо големи спрямо неговите разумност и мъдрост, когато е живял на света; когато е живял на света, неговият дух е бил свързан с тялото и е бил в природния свят; тогава неговата духовна мисъл се е изливала в природни идеи, които са общи, груби, неясни, съответно и неспособни да възприемат безбройните съдържания на духовното мислене: дори ако приемат някаква духовна мисъл, я обгръщат с плътната пелена на светските грижи. Съвсем различно е, когато духът се отдели от тялото и достигне духовното си състояние, а това става, когато премине от природния свят в духовния, който му е истински присъщ; че тогава неговото състояние, що се отнася до мисли и чувства, неизмеримо превъзхожда предишното му състояние, става ясно от казаното досега; ето защо, ангелите мислят неописуемото и неизразимото - тоест онова, което не може да влезе в природните мисли на човека, въпреки че всеки ангел е роден като човек, живял е като човек и тогава не му се е струвало да е по-мъдър от другите човеци.
577.
Адските духове имат коварство и лукавство в същата степен, в каквато степен ангелите имат мъдрост и разумност; степента е една и съща, понеже човешкият дух, когато се отдели от тялото, пребивава в своето добро или в своето зло - ангелският дух остава в своето добро, а дяволският дух остава в своето зло; това е така, защото всеки дух е своето добро или своето зло, тоест своята любов, както често беше казано и показано. Поради това, както ангелският дух мисли, желае, говори и действа от своето добро, адският дух върши това от своето зло: да мислиш, да желаеш, да говориш, да действаш от самото зло означава да го правиш от целостта на онова, което представлява злото; иначе са стояли нещата, когато [той] е живял в тялото, понеже тогава злото на духа е било във вериги, които всеки човек си поставя по силата на закона, на облагите, на честта, както и поради страха да не ги загуби. Ето защо злото, присъщо на неговия дух, не е могло да се прояви или да се покаже такова, каквото е всъщност, а е лежало прикрито и забулено от външната благост, искреност, почтеност, любов към истината и доброто, които човекът на думи е представял и е разигравал заради света, като под тези престорени качества злото се е стаявало и скривало в тъмата - дори сам човекът почти не е знаел, че неговият дух съдържа толкова много коварство и лукавство, че вътре в себе си [вече] е такъв дявол, какъвто става след смъртта, когато духът му идва при себе си или при своето естество. Тогава човекът показва такова коварство, че надминава всички очаквания, а неговото зло се проявява по хиляди начини и в различни форми, като някои от тях са толкова ужасни, щото думите на които и да е език не могат да ги изразят. Чрез много опити можах да узная и да разбера какви са неговите прояви, понеже ми се даде от Господ да пребивавам духом в духовния свят и същевременно тялом в природния свят. Ето, мога да свидетелствам за коварството на злите духове, което е толкова огромно, че надали и една хилядна от него може да бъде описана; освен това, мога да твърдя, че ако Господ не закриляше човека, никой не би могъл да избегне Ада, защото при всеки човек има толкова духове от Ада, колкото ангели от Небето (виж по-горе гл.292, 293); но Господ не може да закриля човека, ако човекът не признава Божественото и не живее живот във вяра и обич към ближния: иначе той се отвръща от Господ, обръща се към адските духове и така попива духом същото коварство; все пак, Господ постоянно отдалечава човека от злото, което [зло] той прилага в живота и като че ли привлича .към себе си поради общуването с тези духове: [Господ го отдалечава от злото] ако не чрез вътрешните окови на съвестта тях човекът, който отрича Божественото, не приема, то чрез външните прегради, които, както бе казано по-горе, са страхът от закона с неговите наказания, както и притесненията за облагите, за лишаването от почит и слава. Въпреки че може да се откъсне от злините чрез насладите на своята любов и чрез страха да не ги загуби или да не му бъдат отнети, такъв човек не може да бъде отведен към духовните блага, защото колкото повече стига до тях, толкова повече се развиват при него коварство и лукавство, той се преструва и разиграва ролята на доброто, искреното и почтеното, с цел, веднъж убедил другите, да ги измами; тази хитрост се прибавя към злото на неговия дух, формира го и прави така, щото той да бъде онова зло, каквото е по своето естество.
578.
Най-лоши от всички са онези, които са живели в злото от любов към себе си, като същевременно вътре в себе си са действали чрез измамата, понеже тя е просмукала техните мисли и намерения, отровила ги е и така е унищожила целия им духовен живот; повечето от тях живеят в задния ад и се наричат гении; там тяхната наслада е да се правят на невидими, да летят, подобно на призраци, около другите и тайно да вършат зло, което се разпръсква в кръг като змийска отрова; те биват измъчвани по-тежко от другите. Онези пък, които не са били измамници и са се наситили на злостни хитрини, но все пак са живели в злото от любов към себе си, също са в задния ад, но не толкова надълбоко. Онези, които са живели в злото от любов към света, са в предния ад и се наричат духове; те не са пълни с такива злини, тоест, не носят такава омраза и отмъстителност както онези, които са живели в злото от любов към себе си, нито имат такива коварство и лукавство; ето защо и техният ад не е така зловещ.
579.
Даде ми се от опит да узная какво е коварството на онези, които наричат гении; гениите не влияят на мислите, а на чувствата; те ги разбират и ги надушват както кучета надушват следите в гората; доловят ли добри чувства, веднага ги превръщат в зли, като ги насочват и повеждат по чуден начин чрез насладите на другия, толкова потайно и с такава хитрост, че другият нищо да не забележи, и хитроумно се грижат никак да не смущават мислите, за да не бъдат забелязани; при човека те се намират зад тила. На света те са били онези, които с измама са завладявали умовете на другите, ръководели са ги и са ги убеждавали чрез насладите на техните чувства и страсти. Все пак Господ ги пропъжда от всеки човек, за когото има надежда да се преобразува, понеже те не само могат да унищожат съвестта, но и могат да събудят в човека наследствени злини, които иначе биха лежали скрити. За да не могат те да въвличат човека в такова зло, Господ е предвидил този ад да бъде напълно затворен, а когато някой човек, който е такъв гений, премине в другия живот след смъртта, той веднага, без да пребивава в света на духовете, се хвърля в този Ад; впрочем, разглеждани според коварството и лукавството, гениите изглеждат като змии.
580.
Какво е коварството на адските духове, може да се установи от техните хитрини, които са тъй много, че изброяването им би изпълнило цяла книга, а за тяхното описание биха били потребни още множество книги. Тези хитрини са почти неизвестни на земята. Едни засягат злоупотребата със съответствията; други се отнасят до злоупотреба с целите на Божия порядък, трети имат предвид споделянето и повлияването на мисли и чувства чрез обръщания, чрез вглеждания и чрез други духове, извън някого или вътре в него; четвърти засягат действието чрез фантазии, пети се отнасят до отделянето от себе си, както и до присъствието на места, където ги няма, шести важат за преструвките, убеждаванията и измамите. Духът на злия човек усвоява тези хитрости, когато се отдели от тялото и е при себе си, понеже те произтичат от естеството на неговото зло, в което той тогава пребивава. Онези, които са в Ада, се измъчват взаимно чрез тези хитрини. Тъй като обаче всички тези хитрости са неизвестни на света, ако не броим онези, които се вършат чрез преструвки, съблазни и измами, не бих искал да ги описвам тук подробно, колкото защото са непонятни, толкова и защото са нечестиви.
581.
Мъченията в Ада са позволени от Господ, защото злите не могат да се удържат и усмирят по никакъв друг начин; страх от наказанието е единственото средство за тяхното укротяване, а освен това няма друго средство за успокояване и потушаване на адските вълнения. Без страха от наказанието и без мъчението злото щеше да изпадне в ярост и щеше да разруши всичко, както при някое земно царство, където няма нито закон, нито наказания.
Сподели с приятели: |
