За осигуряване безопасността на ядрените централи глава първа общи положения ч

Манипулиране и съхраняване на ЯГ

1. 
   предотвратяват с достатъчен запас възможността за достигане на критичност при най-неблагоприятните условия чрез осигуряване на съответни физически средства или процеси, като геометрична конфигурация, характеристики на компонентите и средата;
   
2. 
   осигуряват възможност за входящ контрол на горивото, техническо обслужване и извършване на периодични инспекции и изпитване на компонентите, важни за безопасността;
   
3. 
   осигуряват контрол на условията на съхраняване;
   
4. 
   намаляват до минимум възможността за повреждане или неоторизиран достъп до ядреното гориво;
   
5. 
   предотвратяват падането на горивни касети при превоз;
   
6. 
   предотвратяват падането на тежки предмети върху горивните касети.
   

(2) Освен изискванията, приложими за съхранение на свежо ядрено гориво, в проекта на КСК за съхранение и манипулиране на ОЯГ се отчитат следните допълнителни мерки и средства:

1. 
   наличие на достатъчно надеждни и при необходимост на диверсифицирани системи и средства за отвеждане на остатъчното топлоотделяне при всички експлоатационни състояния и аварийни условия;
   
2. 
   мерки за предотвратяване на недопустими въздействия върху горивните касети при манипулиране;
   
3. 
   средства за съхранение на нехерметични или повредени горивни касети или топлоотделящи елементи;
   
4. 
   системи за местна вентилация и други мерки за осигуряване на радиационната защита;
   
5. 
   средства за идентификация на касетите.
   

1. 
   средства за контрол и управление на параметрите на средата в басейна (включително ниво на водата, химически състав и активност), както и средства за откриване на изтичане;
   
2. 
   средства и мерки за запазване целостта на строителната конструкция на басейна, включително екстремни външни събития;
   
3. 
   мерки за предотвратяване на изпразването на басейна вследствие на сифонен ефект и в случай на скъсване на тръбопровод;
   
4. 
   средства за контрол на концентрацията на разтворимия поглътител на неутрони.
   

(2) Изискванията по отношение на класификацията на зоните и помещенията, радиационния мониторинг, средствата за индивидуална защита и санитарно-пропусковия режим се определят с отделна наредба по чл. 26, ал. 2 от ЗБИЯЕ.

1. 
   използване на конструктивни материали, съдържащи минимално количество химични елементи с голямо сечение на активация и образуващи дългоживеещи радиоактивни продукти на корозия;
   
2. 
   очистване на топлоносителя от радиоактивните продукти на делене и корозия;
   
3. 
   контрол на водохимичния режим;
   
4. 
   минимална дължина на тръбопроводите с минимално количество изолиращи органи и присъединителни връзки;
   
5. 
   проверка на херметичността на работещите компоненти;
   
6. 
   провеждане на дезактивация на външните и вътрешните повърхности на конструкциите, системите и компонентите;
   
7. 
   предотвратяване на неконтролирани радиоактивни изтичания в помещенията на ЯЦ;
   

(2) Сградите, помещенията и компонентите, които могат да бъдат замърсени с радиоактивни вещества, трябва да се проектират така, че да бъдат лесно дезактивирани с химични или механични средства.

(3) Достъпът на персонал до помещения с високо радиоактивно замърсяване трябва да се контролира посредством заключващи устройства с блокировки и сигнализация за задействане и за неработоспособност.

Чл. 154. (1) Биологичната защита трябва да се проектира консервативно и с отчитане на натрупването на радионуклиди в периода на експлоатация на ЯЦ, на възможната загуба на ефективност вследствие ефектите от въздействието на неутронното лъчение и гама-лъчението, другите материали, дезактивационните разтвори и на очакваните температурни ефекти.

(2) Изборът на материали за биологичната защита трябва да се основава на характеристиките на йонизиращите лъчения, защитните, механичните и други качества на материалите и пространствените ограничения.

1. 
   предотвратяване на разпространението на газообразните радиоактивни вещества в помещенията на ЯЦ;
   
2. 
   намаляване и поддържане на концентрациите на аерозоли в помещенията под установените граници и на разумно достижимо ниско ниво при всички експлоатационни състояния и проектни аварии;
   
3. 
   вентилиране на помещенията, съдържащи инертни или вредни газове.
   

1. 
   механизмите на механично и термично смесване;
   
2. 
   ограничената ефективност на очистване на аерозолите;
   
3. 
   изтегляне на въздуха от потенциално замърсените зони в близост до източника на замърсяване;
   
4. 
   осигуряване на отдалеченост между местата за изхвърляне и вземане на въздуха;
   
5. 
   осигуряване на по-високо налягане в зоните с по-ниско замърсяване от това в зоните с по-високо замърсяване;
   
6. 
   предотвратяване на разпространението на димни продукти, отделяни при пожар към съседни помещения.
   

(2) Филтриращите компоненти на очистващите системи трябва да бъдат достатъчно надеждни, за да изпълняват функциите си с необходимия коефициент на очистване при всички режими на експлоатация. В проекта трябва да се предвиждат средства за изпитване на ефективността им.

(2) Техническите средства на автоматизираната система за радиационен контрол трябва да осигуряват изпълнението на:

1. 
   радиационен технологичен контрол;
   
2. 
   радиационен дозиметричен контрол;
   
3. 
   радиационен контрол на помещенията и площадката на ЯЦ;
   
4. 
   радиационен контрол за ограничаване на разпространението на радиоактивно замърсяване.
   

(2) Производството на конструкции и компоненти на площадката на ЯЦ, методите за строителство, монтажните дейности, единичните изпитвания и инспекциите по време на строителството трябва да бъдат съгласувани с проектанта на ЯЦ.

(2) Дейностите на доставчиците трябва да се изпълняват в съответствие с процедури, спецификации и чертежи, с определени изисквания за осигуряване на качеството.

(2) Целият персонал, включително на доставчиците и външните изпълнители, който участва в строителните и монтажните дейности и при въвеждането в експлоатация, трябва да бъде обучаван за формиране на култура на безопасност в съответствие с чл. 24 и чл. 25.

(2) На конструкциите и елементите, които могат да влошат своите характеристики по време на строителството, трябва да се извършва техническо обслужване. Техническото обслужване при въвеждане в експлоатация трябва да отговаря на същите изисквания както при експлоатация.

(3) На КСК, на които впоследствие ще бъде извършван контрол на метала, трябва да бъде проведен встъпителен контрол.

(4) На откритите и незащитените компоненти трябва да се извършват подходящи дейности за защита от попадане на чужди тела и от замърсяване.

1. 
   организационни документи за управление на въвеждането в експлоатация;
   
2. 
   предели и условия при въвеждане в експлоатация;
   
3. 
   експлоатационни инструкции, процедури за техническо обслужване, изпитвания и надзор на КСК, важни за безопасността;
   
4. 
   документи от системата за управление, включително за контрол на измененията;
   
5. 
   инструкции за действие на персонала в случай на авария и вътрешен авариен план на ЯЦ.
   

1. 
   да бъдат монтирани, изпитани и работоспособни средствата и системите за осигуряване на физическата защита, на пожарната безопасност и за контрол на достъпа до ЯЦ;
   
2. 
   да бъде осигурен достатъчен по количество и квалификация персонал.
   

1. 
   изпълнени са всички изпитвания, които са необходими за демонстриране на съответствието на изградената ЯЦ с проектните изисквания;
   
2. 
   изпитванията са изпълнени в логична последователност;
   
3. 
   определени са точките на задържане в процеса на въвеждане в експлоатация;
   
4. 
   експлоатационния персонал е обучен и процедурите са валидирани.
   

(2) Всяка етапна програма трябва да описва:

1. последователността, времетраенето и логическата връзка между отделните дейности на етапа;

2. началното и крайното състояние на етапа;

3. организацията на изпълнение и необходимия персонал;

4. предпоставките за изпълнение на изпитванията;

5. изискванията за технологична подготовка и осигуряване на енергоизточници и работни флуиди;

6. критериите за приемливост и за оценка на тяхното изпълнение;

7. условията за преминаване към следващия етап.

(3) Етапните програми трябва да съдържат график и списък на процедурите за изпълнение на изпитванията.

1. 
   въвеждане и извеждане на временните изменения, необходими за провеждане на изпитването;
   
2. 
   проверка за изпълнение на предпоставките и началните условия за провеждане на изпитването;
   
3. 
   използваните средства за измерване и тяхното калибриране;
   
4. 
   пределите и условията за провеждане на изпитването;
   
5. 
   средствата за водене на записи за резултатите от изпитването;
   
6. 
   критериите за приемливост на резултатите и техните допустими диапазони;
   
7. 
   ясни и недвусмислени указания за изпълнение на изпитването;
   
8. 
   ясни правила при неизпълнение на критериите за приемливост;
   
9. 
   възстановяване на нормалното състояние на ЯЦ след изпълнение на изпитването.
   

1. 
   извършено е сравнение на поведението на ЯЦ с проектните изисквания;
   
2. 
   осигурени са достатъчно данни за преоценка на проектните основи когато поведението на блока се различава от очакванията;
   
3. 
   може да бъде установено, че ЯЦ, така както е изпитана, позволява продължаване на следващия етап от въвеждането в експлоатация или изпълнение на следващото изпитване.
   

(2) В процеса на въвеждане в експлоатация трябва да бъдат проверени приложимостта и качеството на процедурите за експлоатация.

(2) Преди първоначалното достигане на критично състояние на активната зона трябва да са проведени функционални изпитвания на КСК, важни за безопасността, за потвърждаване изпълнението на предвидените функции и съответствието с проектните характеристики.

(3) Преминаването на различни нива на мощност трябва да се извършва след успешни неутронно-физически експерименти на реакторната инсталация и завършване на всички строителни и монтажни дейности.

(4) Опитната експлоатация като етап от въвеждането в експлоатация трябва да се изпълнява за еволюционни ЯЦ.

(2) С политиката на безопасност трябва да бъде запознат персонала, който изпълнява дейности, които имат влияние върху безопасността, по такъв начин че политиката да бъде разбрана и приложена. Ключови елементи от политиката на безопасност трябва да бъдат представени на външните изпълнители, за да бъдат разбрани и приложени очакванията и изискванията на експлоатиращата организация.

(2) Политиката на безопасност трябва да изисква непрекъснато повишаване на ядрената безопасност посредством:

1. 
   непрекъснат процес на преоценка на безопасността на ЯЦ с отчитане на експлоатационния опит, изследванията и анализите на безопасността и достиженията на науката и технологиите;
   
2. 
   навременно прилагане на практически възможните подобрения;
   
3. 
   използване без забавяне на съществена нова информация, която може да бъде свързана с безопасността на ЯЦ.
   

1. 
   решенията, свързани с безопасността, трябва да бъдат навременни и да се предхождат от съответните проучвания и консултации, за да бъдат отчетени всички аспекти на безопасността;
   
2. 
   проблемите на безопасността трябва да бъдат предмет на анализи на безопасността, изпълнени от квалифициран и независим от експлоатацията персонал;
   
3. 
   на персонала трябва да бъдат осигурени необходимите технически средства и работни условия за изпълнение на дейностите по безопасен начин;
   
4. 
   изпълнението на дейностите трябва непрекъснато да се контролира чрез подходящи управленски процеси, за да се осигури поддържане на нивото на безопасност и при необходимост – неговото повишаване;
   
5. 
   приложимият експлоатационен опит, развитието на международните стандарти за безопасност и новите знания, придобити от научно-приложните проекти трябва да бъдат анализирани и непрекъснато използвани за подобряване на ЯЦ и на дейностите на експлоатацията.
   
6. 
   процесите трябва да бъдат управлявани чрез документирана система за управление, която обхваща всички дейности, включително дейностите на доставчиците и външните организации, които могат да имат влияние на безопасната експлоатация.
   

(3) Мерките за техническа безопасност на персонала трябва да бъдат интегрирани с програмите за ядрена безопасност и за радиационна защита по начин, който осигурява поддържане на риска за безопасността толкова нисък, колкото е разумно постижимо.

(2) Мониторингът и самооценката трябва да определят постигнатото ниво на безопасно изпълнение на дейностите и всички признаци на понижаване на това ниво.

(3) Мониторингът трябва да включва поведението на персонала и неговото отношение към безопасността и нарушенията на експлоатационните предели и условия, експлоатационните процедури, регулиращите изисквания и условията на лицензиите за експлоатация. Мониторингът на състоянието на ЯЦ, изпълняваните дейности и поведението на персонала трябва да се подкрепя от систематични обходи на ръководния персонал.

(4) Трябва да бъдат разработени и използвани подходящи индикатори за безопасно изпълнение, които да позволяват ръководния персонал да открива и да реагира на слабостите и несъответствията в управлението на безопасността.

(5) В резултат на мониторинга и прегледа на безопасното изпълнение се определят и изпълняват коригиращи мерки, които се контролират и оценяват.

Чл. 179. (1) Периодичните прегледи на безопасността трябва да оценят последствията от кумулативния ефект на стареенето, измененията и преквалификацията на КСК, експлоатационния опит, съвременните стандарти за безопасност и постиженията на науката и технологиите, промените в характеристиките на площадката на ЯЦ и организационните и управленски проблеми. Периодичните прегледи трябва да бъдат насочени към осигуряване на високо ниво на безопасност през целия експлоатационен срок на ЯЦ.

(2) Обхватът на прегледа трябва да включва факторите на безопасност по чл. 89, които да бъдат оценени с детерминистични методи. При изпълнение на изискванията по чл. 80, ал. 1 вероятностните анализи могат да бъдат използвани в обобщената оценка на безопасността най-вече за определяне на приноса на установените факти в общото ниво на безопасност.

(3) На основата на получените резултати трябва да бъдат изпълнени всички коригиращи мерки и практически изпълними изменения за постигане на нивото на безопасност, определено в съвременните стандарти за безопасност.

Чл. 180. (1) При нормална експлоатация всички физически бариери трябва да бъдат работоспособни, а всички нива на защита да се намират в състояние на готовност. При установена неработоспособност на физическа бариера или липса на готовност на ниво на защита реакторната инсталация трябва да бъде спряна и приведена в безопасно състояние.

(2) Неработоспособността на физическа бариера или неготовността на ниво на защита при всички експлоатационни състояния трябва да бъдат обосновани в проекта и оценката на безопасността на ЯЦ.

(2) Пределите и условията за експлоатация трябва да бъдат определени и обосновани на базата на проекта, анализите на безопасността и изпитванията при въвеждане в експлоатация, и периодично и при необходимост да се преразглеждат за отразяване на експлоатационния опит, извършените изменения на КСК, важни за безопасността, новите анализи на безопасността и развитието на науката и технологиите.

(3) Измененията на пределите и условията за експлоатация трябва да бъдат обосновани чрез анализи на запасите на безопасност и независим преглед на тези анализи.

Чл. 182. (1) Пределите и условията за експлоатация трябва да обхващат всички състояния на нормална експлоатация, включително работа на мощност, подкритично състояние на реакторната инсталация, презареждане на активната зона и всички преходни между тези състояния режими на работа или временни състояния, вследствие на техническо обслужване и изпитвания и да включват като минимум:

1. 
   предели за безопасност;
   
2. 
   стойности на параметрите за сработване на системите за безопасност;
   
3. 
   експлоатационни предели и условия;
   
4. 
   изпитвания, проверки, надзор и оперативен контрол на КСК, важни за безопасността;
   
5. 
   минимално количество оперативен персонал в експлоатационните състояния, включително правоспособния и квалифициран персонал на БПУ;
   
6. 
   действия на персонала при отклонения от пределите и условията за експлоатация.
   

(3) При определяне на пределите за безопасност трябва да се използва консервативен подход с отчитане на неопределеностите в анализите на безопасността.

(4) Експлоатационните предели и условия трябва да включват предели на експлоатационните параметри, минималното количество на работоспособните КСК ( в работа или в резерв) за всяко състояние при нормална експлоатация, действията, които да бъдат предприети в случай на отклонение от експлоатационните предели и времето за изпълнение на тези действия.

(5) В случаите, в които условията за работоспособност на КСК, важни за безопасността не могат да бъдат изпълнени, трябва да бъдат определени действията и времето за привеждане на енергийния блок в безопасно и стабилно състояние.

(2) Енергийният блок не може да бъде пуснат в експлоатация след непланово спиране докато не бъде демонстрирано, че това може да бъде извършено безопасно.

(2) В случаите на несъответствие с пределите и условията за експлоатация трябва да бъдат предприети незабавни действия за възстановяване на съответствието с изискванията. За предотвратяване на такива несъответствия в бъдеще трябва да бъдат изпълнени коригиращи мерки.

(3) Случаите, при които предприетите действия при отклонение от пределите и условията за експлоатация не са такива, както са предписани, включително и когато са превишени допустимите времена за изпълнение на тези действия, трябва да се считат за несъответствия с пределите и условията за експлоатация.

Чл. 185. Пределите и условията за експлоатация, събрани в един документ (технологичен регламент за експлоатация) трябва да бъдат леснодостъпни за персонала на БПУ, който да е запознат с тях и техните технически основи. Ръководният персонал на експлоатиращата организация трябва да има ясна представа за тяхното значение за безопасността.

Чл. 186. (1) Дейностите, които имат влияние върху безопасността, трябва да бъдат анализирани и контролирани за да се осигури, че радиационният риск при тяхното изпълнение е толкова нисък, колкото е разумно постижимо.

(2) Всички оперативни дейности трябва да бъдат оценявани за техния потенциален риск. Нивото на оценката и контрола на дейностите трябва да зависи от степента на тяхната важност за безопасността.

(3) Изпитвания на КСК, важни за безопасността, особени режими на експлоатация или експерименти, които не се съдържат в технологичния регламент за експлоатация или в експлоатационните процедури, трябва да се оценяват за тяхното влияние върху безопасността и да се изпълняват по специални програми и процедури след положително становище на Агенцията за ядрено регулиране.

Чл. 187. (1) Ядрената централа трябва да се управлява от компетентни ръководители, запознати с принципите за осигуряване на безопасността, особеностите на технологичния процес и рисковете, свързани с него. Всички дейности, които имат влияние върху безопасността, трябва да се изпълняват от персонал, който притежава необходимата квалификация и опит.

(2) Експлоатационното състояние на ЯЦ и на измененията в него трябва да се контролира и управлява от правоспособен и квалифициран оперативен персонал при условията и по реда на ЗБИЯЕ.

(3) При експлоатация на ЯЦ на БПУ трябва да се намират поне двама оператори, притежаващи удостоверения за правоспособност, издадени от председателя на Агенцията за ядрено регулиране.

(4) Отговорностите и правомощията на оперативния персонал и на лицата, отговорни за безопасността при експлоатация, трябва да бъдат определени в длъжностни инструкции и длъжностни характеристики за всяко работно място.

(2) Нивото на изчерпателност на инструкциите и процедурите трябва да зависи от тяхното предназначение. Указанията трябва да бъдат ясни и кратки, верифицирани и валидирани.

(3) Инструкциите, процедурите и помощните материали трябва да бъдат ясно идентифицирани, различими съобразно тяхното предназначение и лесно достъпни в БПУ и при необходимост, в други пултове за управление.

Чл. 189. (1) Експлоатационните инструкции и процедури за нормална експлоатация трябва да бъдат разработени въз основа на проектната и техническата документация, пределите и условията за експлоатация и резултатите от въвеждането на ЯЦ в експлоатация.

(2) Действията на оперативния персонал при аварийни условия, възникнали при всички експлоатационни състояния, трябва да бъдат определени в аварийни инструкции и в ръководства за управление на тежки аварии (РУТА).

(2) Аварийните инструкции за проектни аварии трябва да дават указания за достигане на стабилно безопасно състояние на ЯЦ, а аварийните инструкции за сценариите, при които може да бъде предотвратено значително повреждане на ядрено гориво – за възстановяване или компенсиране на загубени функции на безопасност и за действия за предотвратяване на повреда на ядреното гориво в активната зона или в басейна за съхранение на отработено гориво.

(3) Комплектът на СОАИ трябва да съдържа:

1. 
   процедури за диагностика на състоянието;
   
2. 
   процедури за оптимално възстановяване при преходни режими и проектни аварии;
   
3. 
   процедури за следене на състоянието и за възстановяване на функции на безопасност като подкритичност, охлаждане на активната зона, отвеждане на остатъчното топлоотделяне, наличие на топлоносител, цялост на контура на топлоносителя на реактора и цялост на херметичната конструкция;
   
4. 
   процедури за преход към РУТА.
   

1. 
   дават конкретни, точни и достатъчни указания на персонала за извършване на предписаните действия, включително при необходимост от преход към други процедури, инструкции и ръководства, като се отчита работата само на квалифицираното за съответните условия оборудване и измервателни средства;
   
2. 
   лесно се отличават от инструкциите за нормална експлоатация и са удобни за използване;
   
3. 
   съдържат указания за наблюдение на определени технологични параметри (симптоми) за следене на автоматичните действия на системите, основни операторски действия за непосредствено изпълнение и очаквания резултат от тях, алтернативни операторски действия при неуспех на основните;
   
4. 
   ясно разграничават допълнително приложената справочна информация, необходима на операторите при изпълнение на процедурите.
   

(2) Ръководствата за управление на тежки аварии и СОАИ трябва:

1. 
   да осигуряват възможност за управление на аварии, които едновременно въздействат на реактора и на басейна за съхранение на отработено гориво и да отчитат възможното взаимодействие между реактора и басейна за съхранение;
   
2. 
   да отчитат възможностите един енергиен блок да осигурява друг енергиен блок на площадката на ЯЦ без да компрометира своята безопасност;
   
3. 
   да осигуряват своето изпълнение дори когато всички ядрени съоръжения на площадката на ЯЦ са в аварийни условия при отчитане на зависимостите между системите и общите ресурси;
   
4. 
   да отчитат очакваните условия на площадката на ЯЦ, включително радиологичните условия, свързани с авариите, за които са предназначени и изходното събитие или външната опасност, която може да е причината за него.
   

(3) Аварийните инструкции и ръководства трябва да бъдат верифицирани и валидирани от независима група експерти съгласно установени вътрешни правила (програми) във вида, в който те се използват. Практическата възможност за изпълнение на операторските действия да бъде валидирана със симулаторни средства.

(4) Актуалността на аварийните инструкции и ръководства трябва да се проверява периодично от експлоатиращата организация.

Чл. 193. (1) При експлоатацията трябва да се разработи и да се прилага процес за управление на конфигурацията на ЯЦ с цел осигуряване на съгласуваност между проектните изисквания, физическата конфигурация на КСК, важни за безопасността и експлоатационните документи.

(2) Организационните мерки за управление на конфигурацията трябва да осигурят, че измененията на ЯЦ и КСК, важни за безопасността са идентифицирани, проектирани, оценени, изпълнени и документирани.

(3) Подходящи организационни мерки трябва да бъдат предвидени за измененията в конфигурацията на ЯЦ, произтичащи от техническото обслужване, изпитванията, ремонтите и модернизацията на ЯЦ.

Чл. 194. Временните и постоянните изменения на КСК, важни за безопасността, трябва да се планират, контролират и изпълняват по начин, който не влияе на способността ЯЦ да бъде експлоатирана безопасно. Измененията, включително тези на организационната структура, на пределите и условията за експлоатация, на инструкциите и процедурите, на методите и компютърните програми за оценка на безопасността трябва да бъдат категоризирани, използвайки степенуван подход с подходящи критерии съобразно тяхната важност за безопасността.

Чл. 195. (1) При изменения на КСК, важни за безопасността, трябва последователно да бъдат изпълнени следните стъпки:

1. 
   определяне на причините и обосноваване на необходимостта от изменението;
   
2. 
   определяне на изискванията за проектиране и за обхвата и методите за оценка на безопасността;
   
3. 
   проектиране и обосноваване на безопасността, производство, доставка, инсталиране и изпитвания;
   
4. 
   внасяне на изменения в документите и обучение на персонала;
   
5. 
   въвеждане в действие на изменението.
   

(3) Изпълнението и изпитванията на измененията на КСК, влиянието им на процедурите и обучението на персонала, включително на пълномащабния тренажор, трябва да бъдат изпълнени в съответствие с процесите и документите на системата за управление.

(4) Преди въвеждане на измененията в работа персонала трябва да бъде обучен да ги обслужва и експлоатира, а всички приложими експлоатационни документи да бъдат преработени или обновени.

Чл. 196. (1) Временните изменения на КСК, важни за безопасността, трябва да бъдат управлявани съгласно специфични процедури. Всички временни изменения трябва ясно да бъдат маркирани на тяхното технологично място, на съответните алармени сигнализации и органи за управление. Оперативният персонал трябва да бъде запознат с тези изменения и за техните последствия за експлоатацията на ЯЦ.

(2) Броят и времетраенето на временните изменения трябва да бъде ограничаван до минимум. Оставащите в действие временни изменения периодично се оценяват за тяхната необходимост.

(2) Оценката на експлоатационния опит на ЯЦ трябва да определи всички скрити недостатъци, свързани с безопасността, потенциални предпоставки и възможни тенденции на влошено изпълнение на дейностите, които имат влияние върху безопасността или намаляване на запаси на безопасност. Съществените заключения и тенденции се докладват на ръководството на ЯЦ.

(3) За изпълнение на програмата по ал.1, за разпространение на важните за безопасността заключения и за определяне на препоръки за подобрения трябва да бъде определен персонал, който е подходящо обучен и получава адекватни ресурси и подкрепа от ръководството на ЯЦ.

(4) За предотвратяване на повторения и за противодействие на нежелани за безопасността събития трябва да бъдат изпълнени препоръките за подобрения, да бъдат приложени навременни и подходящи коригиращи мерки, а добрите практики да бъдат отчетени.

(5) Информацията, свързана с експлоатационния опит и с безопасността, се организира, документира и съхранява по начин, който позволява лесно да бъде търсена и намирана, сортирана и оценявана от определен за тези цели персонал.

Чл. 198. (1) Важните за безопасността експлоатационни събития трябва да бъдат докладвани в съответствие с установени процедури и критерии. От персонала на ЯЦ трябва да се изисква да докладва отклоненията от нормалната експлоатация и да бъде окуражаван да докладва почти събитията, важни за безопасността.

(2) В случай на значими за безопасността откази или отклонения от нормалната експлоатация трябва да се осигури получаването на съвети за необходимите коригиращи мерки от производителя на КСК, проектанта или научния ръководител на ЯЦ.

(2) В активната зона трябва да се зарежда само ядрено гориво, което е произведено съгласно утвърдените спецификации, проектните критерии за ядреното гориво и за неговото обогатяване.

(3) Използването на нов тип ядрено гориво трябва да се счита за изменение, което съществено променя конфигурацията на ЯЦ и трябва да бъде предшествано от детайлна и задълбочена оценка на безопасността.

Чл. 202. (1) Решенията, планирането, оценката, изпълнението и контрола на всички операции или изменения, които включват ядрено гориво и могат да повлияят на управлението на реактивността, трябва да бъдат предприети в съответствие с програма за управление на реактивността, утвърдени процедури и експлоатационните предели за ядрено гориво.

(2) За мониторинг на активната зона трябва да бъде разработена и приложена програма, която осигурява че:

1. 
   параметрите на активната зона са измерени, тенденциите са анализирани и са оценени за откриване на дефекти на ядреното гориво;
   
2. 
   действителното състояние на активната зона е в съответствие с проектните изисквания;
   
3. 
   стойностите на основните експлоатационни параметри са записани и съхранени по логичен, последователен и лесен за използване начин.
   

(2) Експлоатационните процедури за пускане на реактора, работа на мощност, спиране на реактора и презареждане на активната зона трябва да включват предпазни мерки и ограничения, необходими за осигуряване на плътността на ядреното гориво и съответствието с експлоатационните предели и условия за целия срок на експлоатация на ядреното гориво.

(3) Процедурите за работа с ядрено гориво и компоненти на активната зона трябва да осигуряват контролирано преместване на свежо и облъчено ядрено гориво, подходящо съхранение и подготовка за превозване или транспортиране. За контрол и за изпълнение на операциите с ядрено гориво трябва да бъде определено отговорно лице с достатъчен опит, знания и квалификация.

Чл. 204. (1) Планирането на основните ремонти трябва да бъде непрекъснат, насочен към подобрения процес, който отчита проведените, предстоящия и бъдещите основни ремонти.

(2) В процеса на планиране и на изпълнение на основните ремонти трябва да бъдат отчитани факторите на безопасността и да бъде осигурен техния приоритет. Специално внимание трябва да бъде отделено на управлението на реактивността, отвеждане на остатъчното топлоотделяне, манипулиране с ядреното гориво и осигуряването на цялост на контура на топлоносителя на реактора и херметичната конструкция. Управлението на конфигурацията на ЯЦ в това експлоатационно състояние трябва да бъде в съответствие с пределите и условията за експлоатация.

(3) За управление на основните ремонти и за обезпечаване на необходимите ресурси за осигуряване на безопасността трябва да бъдат разработени програми и процедури.

(4) Задачите, отговорностите, правомощията и линиите на взаимодействие на групите и лицата, включени в подготовката, изпълнението и оценката на графиците и дейностите на основните ремонти трябва да бъдат определени в административни процедури и да бъдат изпълнявани от персонала на ЯЦ и на външните изпълнители.

(5) Оптимизацията на радиационната защита и на техническата безопасност на персонала, минимизирането на генерираните радиоактивни отпадъци и контрола на химичните опасности трябва да бъдат отчетени в програмите и процедурите за основните ремонти.

(6) След завършването на всеки основен ремонт трябва да се извърши изчерпателен преглед на дейностите за документиране на научените уроци.

(2) Аварийните инструкции и стратегия за борба с пожарите, които ясно определят отговорностите и действията на персонала при пожар, трябва да бъдат разработени, усвоявани чрез аварийни учения и поддържани актуални. Стратегията трябва да обхваща всяка област, в която вътрешен пожар може да засегне КСК, важни за безопасността и защитата на радиоактивните материали.

(2) Когато в борбата с пожари е включен персонал на ЯЦ трябва да бъдат документирани и потвърдени от компетентно лице по пожарна защита неговата организация и количество, изискванията за правоспособност и за обучение.

1. 
   предварителни условия, включително лицензионната основа, изпълнените мерки за повишаване и верификация на нивото на безопасност и наличните експлоатационни програми;
   
2. 
   определяне на КСК, които ще бъдат предмет на програмата;
   
3. 
   категоризиране на КСК по отношение на процесите на стареене и деградация и избор на стратегия за продължаване на техния експлоатационен ресурс при необходимост;
   
4. 
   провеждане на нови анализи на безопасността на основата на ограничаващи във времето предположения и начални условия;
   
5. 
   план за подготовка на дългосрочната експлоатация.