За студенти) „…и вдъхна в лицето му дихание за живот, и стана човекът жива душа” (Бит. 2,7) Изготвил: отец Йоан-Милен Найденов Молитва към Светия Дух
Изтегляне 1.13 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2.2.2.2. Духът на вярата и на освещаването
2.2.2.1. Христос и ДухаАп. Павел никога не е срещал земния Исус, но държи много (Рим. 1,3 и нт.) на това „евангелието на Сина [на Бога]” да проповядва този който е „роден по плът от Давидово семе”, и „който се роди от жена и се подчини на закона” (срв. Гал. 4,4), но от момента на възкресението „е Син с власт”, а именно „според Духът на освещаване”. Възкресен от Духа, Исус Христос на свой ред става „последният [новият] Адам”, есхатологичният човек, „животворен дух” (1 Кор. 15,45: „Тъй е и писано: "първият човек Адам стана жива душа", а последният Адам - животворен дух”). Сърцевината на теологията на ап. Павел се състои в следното: в своето пневматично съществуване възкръсналия Разпнат, Който бе изпратен от Отца във формата на плът [срв. Йн 1,14: „и Словото стана плът”; Рим. 8,3], за да счупи силата на греха, прави възможен новия живот, който не зависи повече от условията на плътта и последствията на безсилния закон, а следва „закона на Духа и на живота в Исус Христос” (Рим. 8,2 и нт.). Който се съединява с Господа „е един дух с Него” (1 Кор. 6,17). От една страна Духа има функцията да предаде на Господа, Исус Христос: „Никой неможе да нарече”: ʻИсус е Господʼ, освен чрез Духа Светаго”(1 Кор. 12,23). Заради това Духът е Духа на Христос (срв. Филип. 1,9; Рим. 8,9: „Вие живеете не по плът, а по дух, само ако Духът Божий живее във вас. Ако пък някой няма Духа на Христа, той не е Христов.”), Духа на „Своя Син” (Гал. 4,6). От друга страна, ап. Павел може да характеризира този нов живот, без разпознаваемо разграничение, като живот „в Христа” или като живот „в Духа” (срв. например Гал. 2,17 с 1 Кор. 6,11; 1 Кор. 1,2.30 с Рим. 15,16; 2 Кор. 2,17 с 1 Кор. 12,3; Рим. 12,5 и Гал. 3,27 с 1 Кор. 12,13) и правейки го в Рим. 8,1-11 дори повече пъти като в един миг. Че тук не трябва да се мисли за една отегчителна идентичност го показва заключението на аргументацията цитирана последно: „Но ако Духът на Оногова, Който възкреси от мъртвите Иисуса, живее във вас, то, Който възкреси Христа от мъртвите, ще оживотвори и смъртните ви тела чрез живеещия във вас Негов Дух” (Рим. 8,11). А какво да кажем за толкова обсъжданият стих в 2 Кор. 3,17а: „Господ е Духът”? Тук Духът все още е разглеждан като дар на прославения Господ, като този, който се отнася към Христос и прави възможен новия живот в Христос? Идеята за една пълна идентичност (Христос = Господ = Дух) не отговаря на пневматологията на ап. Павел в своя пълен смисъл, дори изглежда, че няма да издържи пред изявлението, което следва в стих 17б („дето пък е Духът Господен, там има свобода”) (срв. също и стих 18: „А ние всички с открито лице, като в огледало, гледайки славата Господня, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, като от Духа Господен”). В 2 Кор. 3,4-4,6 ап. Павел се занимава с контраста между писмо (lettera) и дух, между скритата слава и показаната слава. В своята свободна (духовна?) интерпретация на Изх. 34 той твърди, че покривалото, която обгръща Писанията на стария завет се отстранява „кога се обърнат към Господа, покривалото се снема” (2 Кор. 3,16). Този Kýrios е Христос, който бележи края на стария (2 Кор. 3,14: „Ала умовете им се затъпиха, понеже и до днес, кога се чете Ветхият Завет, остава неснето същото покривало, което се снема чрез Христа”) и дава свободен достъп до славата на Бога (2 Кор. 3,17б.18). Той го прави като прославен Господ в Духа и чрез неговия Дух. В смисъла на ап. Павел, можем да говорим за една динамична идентичност или за единство на действието между прославения Господ и Духа, като есхатологичен дар. По силата на своето пневматично съществуване възкръсналия Разпнат действа в Духа върху своите си; тези изпитват чрез Христос в Духа живото присъствие на Бога. 2.2.2.2. Духът на вярата и на освещаванетоТова, че ап. Павел търси по сотериологични мотиви в 2 Кор. 3 да определи връзката „Христос - Господ - Дух” го показва увода на 3,3, където той противопоставя на „каменните плочи, и закон, и заповеди” (Изх. 24,12; 34,1) обещаните сърца от плът в Иезек. 11,19 и 36,26 („И ще им дам едно сърце, ще вложа в тях нов дух, ще взема из тялото им каменното сърце и ще им дам сърце от плът”). Ето какво казва точно ап. Павел: „Вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, което узнават и четат всички човеци; вие се явявате, че сте писмо Христово, стъкмено чрез нашето служение, написано не с мастило, а с Духа на живия Бог, не върху каменни скрижали, а върху плътени скрижали на сърцето. [Такава увереност в Бога имаме чрез Христа]” (2 Кор. 3,2-4). Със своето евангелие за животворния Дух, Апостолът преследва в писмата си (посланията си) към общностите две цели (срв. напр. Гал. 3,1-5): припомня на вярващите, че бил Духът на Христос, който ги води към вярата и ги насърчава да живеят по начин съответстващ на този Дух. а. Духът като дар на вяратаСъс смъртта си на Кръста Месията Исус, Христосът на Бога, изкупи от робството на силата на греха и освободи от всяка необходимост да се оправдаваме пред Бога. Който вярва в това ще получи Духа, есхатологичния дар обявен от пророците (срв. Гал. 3,13 и нт.). Вярващите, мъртви, възкръснали в кръщението с Христос, получават Духа, който ги прави свободни деца на Бога (така в двата пъти, в един контекст говори за вяра и кръщение, Гал. 4,6 и Рим. 8,15). Тук, между вяра и приемане на Духа, сме свидетели на едно противоположно действие: както получаването на Духа предполага вярата, самопредаването (l’autoconsegna) в (на) Христос, така само Духът позволява истинското познаване на Бога (срв. 1 Кор. 2,10-16)102 и истинското изповядване на вярата в Христос (срв. 1 Кор. 12,3: „Затова ви обаждам, че никой, който говори чрез Дух Божий, не казва анатема на Иисуса, и никой не може да нарече Иисуса Господ, освен чрез Духа Светаго”). Както вярата така и Пневмата (Pneuma) са дарове на Бога и на прославения Господ, дарове, които ап. Павел свързва помежду им, когато говори за „Духът на вярата” (2 Кор. 4,13; срв. 5,5.7). Ап. Павел също споделя старозаветната и раннохристиянската истина, според която Духът може да бъде само получен и даден. Подобно на Деяния на Апостолите също и той използва в този контекст – почти като технически термини – глаголите λαμβάνειν (lambánein = поучавам: Гал. 3,2.14; 1 Кор. 2,12; 2 Кор. 11,4; Рим. 8,15) e διδόναι (didónai = давам: 1 Сол. 4,8; 1 Кол. 12,7s.; 2 Кор. 1,22; 5,5; Рим. 5,5; 12,6). Духът е дар, е един есхатологичен дар. Затова поканата на Апостолът да се пазим от един фалшив спасителен ентусиазъм важи и тук: актуалния дар на Духът е счетен като един „залог”(2 Кор. 1,22; 5,5), като „начатък” (Рим. 8,23), така както Христос е „начатък за умрелите”(1 Кор. 15,20). Ап. Павел обяснява по един красноречив начин есхатологичното напрежение на същото пневматично съществуване в Рим. 8,18-30: „но и ние сами, които имаме начатъците на Духа, и ние сами стенем в себе си, очаквайки осиновение - изкупване на нашето тяло. Защото нашето спасение е в надежда” (Рим. 8,23.24а). Дарът на Духа остава един есхатологичен дар, който в съответствие с древните обещания е свързан с всички, дори и с езичниците (срв. Гал. 3,14), дори според Рим. 8 на цялото сътворение. Каталог: uploads uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014 uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта! Изтегляне 1.13 Mb. Сподели с приятели:
|