Въведение - Анатомия на кавгата

Въведение - Анатомия на кавгата

Лиз се прибира вкъщи и заварва мъжа си да гледа футбол, а невръстната им дъщеричка — да си играе в краката му. Разбира, че Ела е прекарала доста часове на площадката за игра по миризмата на пот, която усеща, когато се навежда да я целуне.

— Добре ли прекара в парка, съкровище? Хубаво ли беше на пързалката?

Къщата е в пълен безпорядък, а трябва да са у родителите на съпруга ѝ и да носят все още не изпечените сладки само след час. Лиз набира телефонния номер на своята колежка, докато изважда продукти от шкафа. Опряла слушалка на рамо, тя научава, че имейлът с важна информация за утрешната среща все още не е получен. Препредава уточнения за предстоящата им презентация, докато изсипва шоколадови стърготини в сместа. Пъха сладките във фурната и се отправя към спалнята, като пътьом се съблича. Вика на Тим през рамо:

— Ще приготвиш ли Ела? Извадила съм ѝ рокличката и обувките. Когато Лиз се появява, съпругът ѝ нервно крачи пред вратата. Навежда се да оправи роклята на Ела и забелязва лепкаво петно в косата на дъщеря си.

— Изми я, нали? — пита тя.

— Да — раздразнено отговаря Тим. — Закъсняваме. Хайде да тръгваме!

Но когато пристигат пред къщата на родителите му и Лиз се пресята да свали Ела от детската седалка в колата, подушва онази позната миризма на спарено от площадката за игра. Само с един поглед Лиз установява, че ръчичките на детето са изцапани.

- Ръцете ú са мръсни, Тим! - изсъсква Лиз.

— Ще ги измия, като влезем вътре — отговаря той, изумен от тона й.

Лиз усеща как нарастващото ѝ раздразнение се превръща в гняв.

Не е там работата, Тим. Как не забеляза колко е мръсна, когато я преобличаше? Погледни ѝ лицето! Трябваше направо да я изкъпеш. Това значи, че е яла пръст, което е направо отвратително, да не говорим, че е опасно. Какво ти става?

Тим, стиснал зъби, се завърта на пета и влиза в къщата. Децата ядат пръст; ще оцелее, едва не крясва той. Лиз го следва, но въпреки пороя от упреци, които сипе, не получава отговор от смръщения си съпруг.

След като се настаняват около масата, Тим си възвръща самообладанието, но съпругата му не откликва на опитите му да завърже разговор. По-скоро смутен, отколкото разтревожен, той се увлича в разгорещено обсъждане на подробностите около днешните новини, след малко дискусията напълно измества недоволството на Лиз от съзнанието му.

Сестрата на Тим, от друга страна, забелязва зачервеното лице и разширените зеници на Лиз и я придърпва в кухнята, за да я прегърне и да си поговорят.

—Не мога да повярвам!—горещи се Лиз. — Тя изглежда като гаврошче от „Оливър Туист”! Къде му е бил умът, облякъл ѝ е хубава рокля, без дори да си даде труда да ѝ избърше лицето и ръцете?!

Примката около врата на Тим се затяга.

Нивата на олово в пръстта в нашия квартал са астрономически. Сякаш не се наплашихме достатъчно, когато излязоха първите ѝ изследвания след ремонта вкъщи. Иска дъщеря ни да получи мозъчно увреждане ли?

И продължава да се затяга:

Помолих го да я преоблече. Попитах дали я е измил. Как по-ясно да се изразя? Когато го оставя да се грижи за нея, трябва ли да му напомням и че не трябва да я пъха във фурната?

Лиз тихо кипи от гняв през останалата част от вечерта. Прехвърля наум всичко на път за вкъщи. Не може да заспи и преглежда бележките си за презентация на следващия ден, като не спира да мисли за караницата.

На следващата сутрин Лиз отклонява поканата на съпруга си да се любят и слиза да закуси, твърдо решена да получи някакво възмездие. Тим, както винаги, устоява на всички нейни опити да проведе съществена дискусия за караницата от снощи и за това какво означава тя за връзката им.

„Не му пука за мен — отчаяно си мисли Лиз. — Изобщо не забелязва, че съм нещастна.”

Всъщност Тим дори не знае защо тя се ядосва. „Защо - за стотен път се пита той, - от всяка дреболия трябва да се прави велика трагедия? Защо винаги прави от мухата слон?

Полово различният мозък. Каква е ролята му за връзката ви

Различията между мъжките и женските екземпляри са огромни и безспорни за всеки, който, макар и бегло, е наблюдавал животните. Мъжкото ми куче, порода мопс, е много по-голямо, силно и пъргаво от сестра си. Тя прекарва часове сгушена в краката ми и се крие, все едно навън е студено и вали, а той се разхожда из къщата, търси си любимата играчка, хапе я леко по крака, сякаш я подканя да стане да поигрят заедно. Мъжкарят обича да се разхожда навън, като преследва всеки гълъб, който му се изпречи на пътя. Защо са различни?

През последните десет години интересът към изучаване на точната природа и значение на различията между мъжете и жените главоломно нараства. Новата дисциплина на джендърната медицина дава изумителна преценка за това как биологичният ни пол определя начина ни на поведение и как ни се отразяват болестите. Различни сме, дори що се отнася до всяка система в телата ни - от кожата, която ни покрива, до сърцата, които бият в гърдите ни, и червата, които обработват храната, която поглъщаме.

Но това се отнася особено много за мозъка, 1.5-килограмовия орган, в който се съдържа всичко онова, което ни прави хора: страстите, мислите, възприемането на света, целият ни интелектуален и емоционален живот.

Защо това не ни е било известно преди? Защото учените не са изучавали жени; изучавали са само мъже. Едва след като самите жени са настояли, на изследователите е било разрешено (дори са били окуражавани) да се занимаят с тях. В резултат от тази голяма крачка в експерименталната медицина сега разполагаме с познанията, които потвърждават онова, което през цялото време ни е било известно: че мъжете и жените не са еднакви.

Смятам, че разликите помежду ни са ключ към преодоляване на пропастта, която понякога се появява между двата пола. Ще ми се да демонстрирам какво имам предвид, затова нека се върнем назад и да видим не кой е прав и кой — крив, а да разгледаме „анатомията“ на кавгата, с която започна тази глава.

Какво всъщност се случва, когато Лиз и Тим се карат?

Анатомията на кавгата. Постфактум

Когато Лиз се прибира вкъщи, организмът и е в пълна бойна готовност. Обработвайки всеки от последвалите стресогенни фактори — разхвърляната къща, неизпечените сладки, неполучения имейл — нейният мозък подава сигнал на хормоните да ѝ помогнат да се справи със ситуацията, като повишава кръвното ѝ налягане и учестява биенето на сърцето ú почти два пъти. При жените амигдалата, мозъчният център, който регистрира и отговаря на стресогенни фактори, е здраво свързан с областите на мозъка, които отговарят за кръвното налягане и сърдечния ритъм. При мъжете обаче тази връзка не е толкова силна; Тим е погълнат от мача и стресът не му се отразява.

Ако зависеше от него и като се вземе предвид малкото оставащо време, Тим най-вероятно би казал, че е забравил за сладките и че и без тях у родителите му със сигурност ще има достатъчно храна. Но в тялото на Лиз е освободен много важният хормон окситоцин, който я стимулилира да установява и запазва социални връзки с други хора, особено с онези, които могат да и помогнат с детето като родителите на Тим например. Нивото на този хормон е особено високо при жените, когато са поставени под напрежение, което определя окситоцина като полово специфичен и мощен инструмент, с който те посрещат предизвикателства, като впрягат на помощ други хора. В случая хормонът дава сили на Лиз да положи извънредно усилие, като изпече сладки, което ще улесни сближаването с роднините на съпруга и.

Във фронталния кортекс, предната част на мозъчна кора, точно зад очите, на Лиз има повече сиво вещество, отколкото при Тим. Това е изпълнителният център на мозъка, който контролира сложните ни поведенчески прояви. Също така между двете мозъчни полукълба на Лиз има повече връзки, което може би обяснява факта, че обработва няколко различни информационни потока едновременно — обсъжда презентация, докато изпълнява готварска рецепта и анализира караницата с Тим, докато преглежда бележките си.

През повечето време, когато Тим анализира информация, е активно само едното му мозъчно полукълбо. Това означава, че не се занимава с повече от едно нещо в даден момент, разпознава проблема, изнамира решение и се заема със следващия. Това е една от причините да не обърне повече внимание на нуждите на Ела: решаването на „проблема“, че ще закъснеят за партито, е да преоблече детето възможно най- бързо.

Лиз естествено се концентрира върху друг проблем: мръсните ръце на Ела. По-големият изпълнителен център на мозъка ѝ го третира като заплаха. Той изпраща сигнал към областта, в която се създават спомени от преживени случки, и към областта, която съхранява спомените от емоционално заредени преживявания — като резултатите от изследването на оловото на Ела преди това, чийто стойности се оказали по-високи след ремонта на къщата.

По онова време и Тим се е притеснил за дъщеричката си, но случката е била много по-неприятна за Лиз, отколкото за него, защото така е устроена биологично майката. При жените нивото на хормона естроген е по-високо отколкото при мъжете, а естрогенът отговаря за две неща, когато жените са под стрес. Първо: удължава секрецията на хормона на стреса, кортизол, затова жената се чувства по-притеснена от мъжа, макар двамата да са в една и съща ситуация. Естрогенът също така активира по-обширно поле от неврони в мозъка отколкото при мъжете. Така при жената активизираните клетки образуват необходимата мрежа за съхраняване на много по-подробни спомени за последователността на събитията. Затова хормоналното ниво на Лиз гарантира, че тя ще има по-детайлни и no-живи спомени за случката от Тим. Поради тази еволюционна адаптация майката се грижи по-добре за детето, като запомня опасните ситуации, за да ги избягва в бъдеще.

Разликите между Лиз и Тим се проявяват и в начина, по който спорят. Лявото полукълбо на Лиз, което отговаря за способността ни да възприемаме изказвания, съдържа повече сиви клетки, отколкото лявото полукълбо на Тим. Лиз използва и двете си полукълба, за да произвежда реч, а Тим — само едното. Тези подробности може би обясняват цветистите, многословни обвинения на Лиз и мълчаливото отегляне на Тим. Тези вербални умения се проявяват и в работата на Лиз, и в реторичните въпроси, които задава на Ела, за прекарването ѝ в парка. Биологично „задължение“ на Лиз е да стимулира непроговорилото дете да говори.

По-добре развитите комуникативни способности обясняват и как сестрата на Тим веднага разпознава притеснението на Лиз. Налага се жените по-успешно да разкодират едва доловимия и изпъстрен с нюанси език на човешките жестове, за да реагират по-добре на нуждите на силно зависимите от тях деца, които не могат да говорят. И както ще се убедим по-късно, разбирателството между двете е добър пример за женския модел на поведение в условията на стрес; той е по-добра форма на самосъхранение от типичната за мъжете реакция да се бият или да бягат.

Бих могла да изброя още много примери, но сами виждате колко сложен и полово обусловен се оказа този наглед дребен битов спор.

Но какво означава всичко това?

Ако мъжете и жените са фундаментално, биологично различни, как се отразява това на съдбата на връзките помежду им? Предопределено ли е Лиз и Тим да се ограничат в полово обусловените си поведенчески модели и биологически заредени с информация мозъци и да се гледат злобно над главицата на мърлявото си дете?

Да се надяваме, че не са. Искрено вярвам, че по-доброто разбиране на разликите помежду ни и непрестореното усилие да си вземем поука от най-добрите поведенчески стратегии на партньора ни ще ни помогнат да се сближим истински.

Какво се задава

Ясно е, че поведението ни се корени в биологичната ни природа, природа, която вече знаем, че варира според пола. Но едно съвсем скорошно откритие — толкова поразително, че спечели Нобелова награда на автора си — показва, че преживяванията, свързани със заобикалящия свят, на всички същества с нервна система променят самата структура на мозъка им. С други думи: мозъкът ви ще се промени от самия факт, че четете тази книга!

Ако преживяното променя химията и структурата на мозъка и ако този орган е изцяло отговорен за поведението на хората, тогава мъжете и жените могат да научат много едни от други, като съществено променят собствените си мозъци. Самото разбиране на разликите помежду ни позволява да им се радваме, а не да се препъваме в тях. Всеки от двата пола може да предложи нещо ценно. Вярно е, че много от същите онези разлики, които предизвикват конфликти във взаимоотношенията ни, ни носят и радост. Не се ли дължи на контраста между неговата груба буза и вашата мека кожа поне част от удоволствието от целувката?

Това ново откритие ме накара да се зачудя дали можем да идем малко по-далеч. Ако свиренето на пиано и изпълнението на гимнастически упражнения променя мозъка ни така, че да усъвършенстваме тези си умения, дали пък е възможно да променим мозъка си, като „практикуваме“ познанията си за противоположния пол? Повече не се налага да се чудим на бездната, която ни разделя: вместо това нека се възползваме от природната пластичност на мозъка така, че повече да заприличаме едни на други.

За вдъхновение ми служи един вид коралова рибка (Thalassoma bifasciatum). Ако някоя женска е най-едрата в пасажа и наоколо няма мъжки, тя променя поведението си по модел на мъжки екземпляр минути, след като установи липсата. Женските ѝ репродуктивни органи се трансформират по-бавно, но стават мъжки дни след промяната в поведението. Човешкото тяло произвежда хормона вазопресин, който е аналогичен на веществото в мозъка на рибката, което предизвиква поведенческата промяна. Дали пък и ние сме способни да си сменяме пола — или поне преобладаващите му характеристики — ако ситуацията го налага?

Но кораловата рибка таласома не вдъхновява само мен; тя е и “музата“ в пиесата „Животът на рибите“ от Илейн Мей, в която се разказва за смяната на властовите позиции на силата между две жени — влиятелна шефка и нейната секретарка. Представете си само че можем да сменяме пола си според ситуацията или настроението си. Аз определено бих избрала да съм мъж, когато преговарям за повече подкрепа и финансиране с деканите в Колумбийския университет, и жена, когато свърша работа и се прибера вкъщи при семейството си.

В края на краищата вярвам, че тази метаморфоза е вече налице, тъй като възможностите за жените все повече заприличват на тези, които се откриват пред мъжете, докато начините ни на живот стават все посходни. Наистина вярвам — и изследването на д-р Ерик Кендъл, професор в Колежа за лекари и хирурзи в Колумбийския университет, потвърждава моята хипотеза, че променящите се роли на мъжете и жените в нашето общество ни правят по-еднакви и размиват границите между изначалните мъжки и женски поведенчески модели. И наистина много от нас откриват, че старите правила вече не важат, докато се борим със следвоенния свят, в който много татковци се занимават с училищни тържества, докато майки бързат към инвестиционните банки.

Докато се учим едни от други и все повече си заприличваме, вярвам, че вместо да се обстрелваме взаимно от окопите правим възможно разгръщането на пълния ни потенциал и по-ефективната комуникация с партньорите ни в любовта и работата.

Тази увереност определя начина, по който съм написала книгата. Голяма част от нея е обобщение на изследванията на различията помежду ни — резултат от уникалната ни биологична природа или от обществото и културата, които ни оформят - и как тези разлики се отразяват на взаимоотношенията ни в различните фази и етапи в живота ни. Интересно е да се проследи и как се променят вижданията ни за тези различия: онези, които ни се струват привлекателни в периода на ухажване, могат да станат повод за разногласия по-късно, когато вече сме партньори. (Забележка: Следвала съм обичайната линия на събитията, макар че хората понякога правят секс, преди да се влюбят или без изобщо да се влюбят, а много двойки избират да нямат деца.) Защото вярвам, че можем да се променим фундаментално. Заради новите невероятни изследвания, които доказват това. Навсякъде съм включила препоръки и съвети, целящи да ви помогнат да се справите с конфликтите, които понякога са следствие от тези различия.

Може би се чудите какво ми дава право да напиша тази книга; нали в крайна сметка съм квалифициран кардиолог и специалист по вътрешни болести, а не мозъчен хирург или брачен консултант. Но се занимавам с джендърна медицина, откакто тя се появи като дисциплина. През 80-те и 90-те години в САЩ се надигна огромна вълна от интерес към сферата на „женското здраве“. Това бе просто рекламен трик от страна на лекари и болници да се харесат на жените, които вземат по-голямата част от решенията, свързани със здравето в семейството. По онова време науката за половите различия далеч не бе добре обоснована; често се изразяваше в просто разпределяне на фондове към някой географски отдалечен, боядисан в пастелни цветове дамски център, в който работят само жени лекари и сестри. Акцентът се поставяше предимно върху обичайната „бикини линия“ на женското здраве: мамограми и цитонамазки. Почти никакво внимание не се обръщаше на специфичните нужди на жената пациент като цяло.

През 1991 г. написах книгата „Женското сърце“, в която за първи път се изследваше разликата между системите от органи при мъжете и жените. Публикацията предизвика небивал интерес и докато пътувах по света, за да изнасям лекции по темата, се запитах дали няма и важни разлики между половете и в другите им органи. Ако имаше, си струваше да преосмислим не само начина на провеждане на изследвания, но и лечението на пациенти: трябваше да признаем, че мъжете и жените не са идентични. Не знаех отговора, но ми се струваше очевидно, че някой — някой със стабилна научна подготовка по строги стандарти — ще трябва да отговори на този въпрос, за да оцелее новата дисциплина на джендърната медицина.

Така през 1991 г. отидох при декана на моя факултет в Колумбийския университет в Ню Йорк и поисках подкрепата му за основаването на програма, която да изучава разликите в това как мъжете и жените преживяват дадено заболяване. Спонсорира ме частният сектор, начело с компанията „Проктьр и Гембъл“, и така се роди Сдружение за женско здраве. От 90-те години насам тази сфера се разшири до много по-всеобхватна концепция: джендърна медицина, науката за различията между мъжете и жените. Името на нашата програма се промени на Сдружение за джендърна медицина — както и исках да се нарича още от самото ѝ начало.

След десетгодишни изследвания вече знаем, че разликите между половете са безбройни и значението им е толкова голямо, че изследването само на мъже вече не е оправдано. Както каза Експертният комитет при Медицинския институт, „Полът има значение. Важен е по начин, който не сме очаквали. Несъмнено е важен и по начини, които още дори не сме си представяли.“ През 1998 г. основах първото по рода си списание за джендърна медицина, което бе включено в каталога на престижната Национална медицинска библиотека. А през 2004 г. редактирах първия учебник по джендърна медицина, в който се включиха над 220 дописници от цял свят. Научната сфера продължава да се разширява и аз много се вълнувам, че съм в нейния авангард.

Винаги съм се интересувала от устройството на мозъка; нали в крайна сметка направих кариера благодарение на този свой орган! Но интересът ми никога не е бил толкова голям, колкото когато започнах да се вглеждам в междуполовите различия. В процеса на работа много пъти възкликвах „Това ли било!“ или „Значи затова става така!“ и когато споделях откритията си с приятели, пациенти и колеги, те реагираха по толкова невероятен начин, че разбрах, че с медицината става нещо жизненоважно и че тази информация трябва да достигне до по-широка публика. Държите резултата в ръцете си.

Какво значи да си мъж или жена?

Поех много рискове, пишейки тази книга, и бих искала да ги споделя в самото ѝ начало. Пример е категоризирането на дадено поведение като „мъжко“ или „женско“, както правя в цялата книга. Предупредителна пародия е сцената от детския филм „Свободни сме да бъдем ти и аз” (Детска телевизионна поредица в САЩ от 70-те години на XX век, в която под формата на песни, стихчета и забавни сценки създателката ú Марло Томас учи децата да са щастливи, че са различни, и че могат да бъдат каквито поискат — бел. прев.), в която две бебета спорят дали са момченца или момиченца.

Момчетата могат да пазят тайна и не се страхуват от мишки, така че бебето, което не може да пази тайна и се страхува от мишки, със сигурност трябва да е момиче, нали? Спорът приключва, когато медицинската сестра идва да им смени памперсите и става очевидно какъв е полът на децата.

Това не е единственият риск, който поех. В много случаи използвах резултатите от експерименти с животни за отправна точка в разсъжденията си за човешкото поведение. Можем да почерпим много информация за себе си от приятелите ни от животинското царство, особено след като правим експерименти с тях, които не е етично да извършваме със себеподобните си. Но да се приема поведението на животните като „доказателство“, че подобни реакции са налице и при хората, е безотговорно.

Друг подобен риск са изводите за начина на функциониране на мозъка, които вадя от анатомията му. Правим относително успешни наблюдения за структурата и функциите на живия мозък, но съвсем друг въпрос е как да ги интерпретираме. По-големият прилив на кръв към определена област в мозъка, докато рецитирате стихотворение, не ни говори нищо за способността ви да го изречете добре, да си го спомните по-късно и така нататък. Не знаем дали от структурните различия в мозъка, които забелязваме, зависят дарбите и способностите ни. Всеки подобен извод - особено що се касае до мозъка, за който ни е известно изключително малко — е чиста проба хипотеза от моя страна. Да изказвам повече от хипотези е равностойно на практикуване на псевдо наука в най-истинския смисъл на думата: да правя заключения въз основа на недостоверни доказателства и изводи, които могат да ни запратят в съвсем грешна посока.

Всички предположения, които изказвам на страниците на тази книга, служат на по-важна концепция: идеята, че каквито и да са различията помежду им, мъжете и жените могат да научат много едни от други. Гледам на тази книга като на първи поглед към нова наука, която може да ни помогне да разберем разликите между двата пола и да тушираме някои от трудностите, които възникват помежду ни в резултат от тях. Препоръчвам ви и вие да възприемате книгата по същия начин.

Без значение дали предизвикателствата са съвсем нови или стари колкото света, не е нужно разликите помежду ни да сеят напрежение и конфликти във взаимоотношенията ни. В крайна сметка, ако ги разберем, ще можем да постигнем по-голяма близост и повече прилики и да се учим едни от други. Помежду ни има много повече общи черти отколкото различни. А и има данни, които предполагат, че бихме могли да развием някои особености на противоположния пол, което ще е от голяма полза за всички ни.

1. 
   
   Каталог: host -> 0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc
   0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc -> Вратите рай II част от
   0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc -> Пчелата Оура Лов Любов извън времето и пространството оура лов пчелата
   0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc -> Слави Трифонов за мен е чест
   0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc -> Физика на тъгата
   0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc -> Emotional intelligence
   0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc -> Вълчанов хем съм сам, хем няма никой
   0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc -> Открито автобиография
   0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc -> Ричард Докинс делюзията бoг
   
   
   
   Изтегляне 2.62 Mb.
   
   Сподели с приятели: