Задачата и нейните граници 2 Глава първа 4 Ученията на деветнадесетия век 4
§ 10. Същност на съдийската дейност
Изтегляне 3.87 Mb.
|
§ 10. Същност на съдийската дейностErich Jung мисли Lеibnitz за автор на знаменитата формула, според която юриспруденцията била „смятане с понятия“100. Дали е наистина така, аз не бих могъл да кажа. Но който и да е бил неговият автор, този образ действително е имал изключителен успех. При изгрева и при заника на историческата школа той е имал за себе си блясъка на две големи имена — на Savigny и на Windscheid. В Русия Васиковский е изразил възторга си от него. А във Франция един неюрист – Liard – е писал, че чистият юрист бил геометър, който трябвало, третирайки членовате на кодекса като теореми, да докаже тяхната връзка и да излече изводите по дедуткивен път101. В основата на образа лежи една доктрина за същността на съдийската функция, която не е нито по-малко стара, нито по-малко разпространена, и която през осемнадесетия век е имала дори изключителния шанс да бъде изрично санкционирана в един законодателен текст: „Съдията, който съди за каквото и да било престъпление, е длъжен да направи само един силогизъм или съразсъждение, в което първото предложение или първата предпоставка, е общият закон; второто предложение или втората предпоставка изразява действието, за което се отнася делото, сходно ли е то с законите или им е противно? Заключението съдържа оправданието или наказанието на обвиняемия“. Така е гласяла ст. 153 от „Наказа“ на Екатерина Втора102. Това е доктрината, че функцията на съдията се изчерпва с една обикновена логическа операция на подвеждане частния конкретен случай под общото абстрактно правило и в извеждане на съответното заключение. Правоприлагането според това схващане било само умозаключаване на съдията, основано на закона, едно „съждение“. Двоякият смисъл на немската дума Urteil - съждение и решение - е вероятно допринесъл за укрепяването на тази доктрина, доминирала и в течението на целия деветнадесети век. В не един учебник от това, пък и от по-късно време, могат да се прочетат описания за „логическата същност на правоприлагането“, в които съдията действително се явява само като „апарат за субсумиране“ или като „машина за смятане с понятия“. И на това учение е бил нанесен решителен удар в 1885 г. - от Oskar Bülow103. Bülow си е поставил за задача да разгледа същността на съдийската дейност, но е сметнал, че трябва преди това да разреши един по-общ въпрос: какво трябва да се разбира под правен ред. Според Bülow цялостният правен ред не се състоял само от сбора на правилата постановени от закона и не се създавал само от законодателя, но наред с него бил в постоянно действие още един орган на държавната регламентираща власт — съдийската служба, на която била възложена благородната и творческа задача да сътрудничи непрекъснато в изграждането на правния ред чрез своето съдийско право - успоредно с правото на закона и допълващо го: „У всички народи съдийската служба участва съществено в създаването на правото. Тя е допринесла за създаването и развитието на правото толкова, колкото законодателството, дори много повече от него“ (16). В епохи, като тази на римското право, до периода на късното му развитие, и на средните векове, значението на съдийското право било тъй очевидно, че никога не е било подлагано под съмнение. Но и при правни системи, в които преобладава законодателното право, призванието на съдъйската служба за правонамиране и правосъздаване било само ограничавано, но не отнето (29). Общ и абстрактен по своята природа, законът сам по себе си не бил действащо право, но план, проект за един бъдещ желан правен ред (3), който се превръщал в социална действителност едва в процеса на правоприложението и, доколкото то се осъществява чрез съдилищата, само благодарение на дейността на съдията и на неговата власт. Нищо не било по-погрешно от мнението, че същността на тази дейност се изчерпва е пасивно подвеждане на конкретните случай под общия прицип на закона: „И най-съвършеното законодателство не е в състояние да установи самò един завършен правен ред. То не може да изработи, с всички подробности, дори план за това. Много и съществени неща законът трябва да предостави на самостойната, по-точна и по-определено проникваща в единичното, правоуреждаща работа на другата правна институция - на съдийската служба. Ден след ден действителният живот се надсмива над законодателното предвиждане. Неговото неизчерпаемо разнообразие постоянно показва колко дръзка би била надеждата, че законодателят ще успее да обозре и да обмисли всичко, което бъдещето би донесло и да го вмести в своите вкаменени мъртви правила“ (30). Новите задачи поставени пред правното нормиране от нови форми на живота, индивидуалното и неповторимото - тъй често явление даже при спорове на всекидневието, неопределеното в формулата на закона или дори съзнателното премълчаване от страна на законодателя, предоставил на „науката“ да разреши известен проблем, очертаването на фактически състави или на правни последици с понятия, нормативното съдържание на които трябва да се търси извън самия закон, това били само някои от очебийните доказателства, че, наред с прилагане на завършените законни принципи към визирани от тях конкретни хипотези, правният ред не можел, и при режим на развито законодателство, да не изисква от съдията сам да твори право: „Защото не законът, а законът и съдийската служба създават за народа неговото право“ (48). За мнозина тези изказвания биха могли да изглеждат днес само като ненужно припомняне на познати истини. Съдбата на духовните ценности е като тази на материалните придобивки: погледът на наследилите ги поколения често е толкова свикнал с тях, че не успява да измери действителния ръст на прогреса, който някога се е осъществил чрез тях. Сам Bülow е мислел, обаче, че трябва да огради тезата си с редица пояснения и съпоставки. Не защото е искал да предложи някакво нововъведение в съществуващата правна организация на модерната държава. Не да се реформира и разширява съдийската служба е била целта му, а само да се посочи действителната й същност. Но понякога дори само да се осъзнае действителното означава революция в представите за него. Затова Bülow е очаквал съпротива и противопоставяне. Те биха могли лесно да бъдат породени от неправилно разбиране на мислите му. При по-късните разисквания за източниците на правото и за същността на правоприложението искането за „съдийско творчество“ или дори за „свободно съдийско творчество“ е станало лозунг за мнозина от крайните новатори. Някои са разбирали това съдийско творчество в смисъл, че на съдията трябва да се позволи, в известни случаи и при известни условия, да решава срещу закона: например, Stampe и Reichel104. Други, като Cruet, са задължавали съдията само за „критичен респект“ към закона105. Трети са предпочитали тълкувателни методи, които биха ограничили практическото значение на закона, за да остане повече простор за „свободно търсене на правото“106, и т.н. Всичко това не е могло да не предизвика реакция срещу самата идея, че съдията може да твори право. Но то е било безкрайно далече от мисълта на Bülow. „Съдийско право“ и „творческа дейност на съдийската служба“ не са в неговото учение сили враждебни на закона, които се стремят да ограничат приложението му, да намалят с нещо неговата стойност, като един от съществените елементи на всеки развит правен ред, или да накърнят дължимото му уважение. Не за да се отнеме нещо от действителния престиж на закона е трябвало да се хвърли светлина върху истинското достойнство на съдийската функция, а за да станат по-ясни големите задачи, които тя има да изпълнява, наред с закона и в рамките на закона. В това отношение твърденията на Bülow не са били нито оборени, нито оспорени от някого. Че въз основа на извънзаконни критерии съдията има тепърва да попълва съдържанието на понятия като небрежност, добри нрави, добросъвестност и други такива; че той сам цени, а не субсумира под законни норми, когато законът го е овластил да решава „по справедливост“ или по „справедлива преценка“; че решаването по аналогия „не е механична дейност“107 на умозаключаване с готови премиси; че самото изработване на премисите изисква деликатна и самостоятелна дейност от страна на правоприлагането108; че приспособяването на формулираното в общи и абстрактни понятия законоположение към конкретната и индивидуална действителност предпоставя един нов момент на самостоятелна преценка: тези истини са днес общо познати и общо признати. Но то е защото, след Bülow и върху поставените от него основи, на правната наука е вече присъщо едно по-дълбоко разбиране за същността на съдийската функция. Разбира се, не всичко в тази област е установено и спокойно. Някои и днес отказват да признаят, че дейността на съдията е нещо повече от обикновено субсумиране. Спори се оживено дали съдията твори право и дали дейността му е творческа дейност. Понякога този спор не отива по-далеч от думата: при еднакво, инак, разбиране на естеството на функциите, които съдията изпълнява, се спори само дали някои от тези функции трябва да се нарекат творчески. Stoll сметнал този спор за напразен, и е имал право109. Но много по-често несъгласието се отнася не до термина, а до същината: до границите на съдийската компетентност. Веднъж върху тази плоскост - разрешението на въпроса е в пряка зависимост от съдържанието на позитивното право, с оглед на което е поставен. Специално у нас то е извънредно много улеснено от самия законодател, който изрично е посочил, че законът не е в състояние да даде на съдията средства за разрешаване на всички мислими случаи. В какви други източници трябва съдията да търси тези средства и какви са границите на неговата инициатива: тези въпроси принадлежат на догматиката на позитивното ни гражданско право. Но в казаното от Bülow има и наблюдения, които са очевидно верни за всяки правен ред. Каталог: static -> 5502d30ee4b0f063546540ec 5502d30ee4b0f063546540ec -> Закон за устройството на съдилищата в България (зус), с който се поставя началото на правната уредба на съдебната система на Третата българска държава 5502d30ee4b0f063546540ec -> Фpaгмeнти от историята на изграждането на правната култура при българите 5502d30ee4b0f063546540ec -> Организация на съдебната власт в българия в периода 1878-1941 г 5502d30ee4b0f063546540ec -> Държавен съвет №402742 ecli: fr: 2016: 402742. 20160826 5502d30ee4b0f063546540ec -> Какво научихме от германските затвори Изтегляне 3.87 Mb. Сподели с приятели:
|