Законът за регионалното развитие, в сила от 20. 02. 2004 година формулира "Регионалното развитие"
Изтегляне 0.86 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ВОДОСНАБДЯВАНЕ
- КАНАЛИЗАЦИЯ
- ЕНЕРГИЙНА МРЕЖА
- Топлофикационна мрежа
- КОМУНИКАЦИОННИ МРЕЖИ
- Защитени територии и биоразнообразие
МЕЖДУСЕЛИЩНА ПЪТНА МРЕЖАМеждуселищните пътища на територията на общината са с обща дължина 41,686 км и в по-голямата си част са в добро състояние. Пътната мрежа на територията на общината е разделена на Държавна пътна мрежа и Общинска пътна мрежа. Държавната пътна мрежа е втори и трети клас с обща дължина 31,346 км и се поддържа от ИА”Пътища”, чрез Областно пътно управление гр. Враца. През територията на общината преминават: път ІІ-15 Враца – Оряхово, който осигурява достъп до Фериботен комплекс Оряхово –Бекет и е пряка връзка с път Е-79; път ІІ–11 Оряхово – Козлодуй; път ІІІ-1503 Крушовица - Софрониево– Бутан. Общинската пътна мрежа е с обща дължина 10,340 км и се поддържа от общината с целеви средства предоставени от МРРБ. Територията на общината се обслужва от следните общински пътища: -Път ІV-13302 Галиче – Липница – Ботево с дължина 5,840 км и ширина на настилката 6 м, в сравнително добро състояние-само отделни участъци се нуждаят от изкърпване; -Път ІV – 15024 – отклонение за с. Сараево с дължина 1,250 км и ширина 3,5 м в лошо състояние и се нуждае от почистване на банкетите и преасфалтиране; -Път ІV- 13017 – Софрониево – Ботево с дължина 3,250 км и ширина 6м с трошенокаменна настилка, която поради рядкото му използване е обрасла с трева и пътя е станал неизползваем. Успоредно на него е прокаран земен път, който се използва от селскостопанските производители за движение на техниката в рамките на землището на с. Софрониево. Общината има възможност, с отпусканите средства от МРРБ, да извършва само текущи ремонти. През наша територия минава теснолинейната ж.п. линия Червен бряг – Оряхово, която с Министерско решение е закрита и не функционира, но е консервирана. Връзката на селищата от общината с останалата част на страната се извършва единствено чрез пътната мрежа.
На територията на общината по регулационните планове има площи предвидени за тротоари с обща дължина около 255 км, от тях са благоустроени около 90 км или около 39 %. Част от благоустроените тротоари са разрушени и обрасли с трева следствие на нехайното отношение на живущите по тези улици, недостига на средства през последните години за поддържане и благоустрояване и естественото им износване. Във всички селища, с изключение на селата Войводово и Сараево, са изградени площади, които в гр. Мизия и с. Софрониево са с настилка от Врачански камък и с обща площ – 4800 кв.м , а в селата Крушовица и Липница с настилка с базалтови плочи – с обща площ 2000 кв.м. В гр. Мизия е обособена пешеходна зона с настилка от бетонови плочи и площ 7700 кв.м. Състоянието на площадите и пешеходната зона е сравнително добро, тъй като те се поддържат и въпреки това следствие въздействието на климатичните условия и слягането на отделни места се нуждаят от ремонт с цел повдигане на пропадналите участъци, а на други с цел подмяна на ерозиралите настилки. ИЗВОДИ: Уличната мрежа като цяло задоволява нуждите на населението в общината, не се налага изграждане на допълнителна улична мрежа. Неблагоустроените и разрушени улични платна и тротоарни настилки затрудняват достъпа, при лоши атмосферни условия, до имотите на жителите на общината, с което селищата стават непривлекателни . В общината няма възможност и не се отделят средства в бюджета за благоустрояване на улици. ВОДОСНАБДЯВАНЕПроблема с водоснабдяването на територията на общината количествено е решен. На територията на общината има общо 4420 домакинства потребители на вода, които на 100 % са водоснабдени. Подаването на вода от мрежата на В и К е помпажно навсякъде. Няма водохващане извън територията на общината. Във всички селища на общината се подава редовно вода. В последните години не е имало селище на режимно подаване. Водата, която използва В и К е главно от дълбоки подземни води (100-150м дълбочина на кладенците), с изключение на с.Крушовица – “Старо село” – един дренажен кладенец. Във всички селища, с изключение на с. Сараево, са изградени самостоятелни водоснабдявания, в които се подава помпажно вода, от 7 бр. ТК и 3 бр. ШК, които на този етап задоволяват количествено потребностите на населението. С. Сараево има изградена водопроводна мрежа на 100 %, в която се подава вода чрез препомпване от водопроводната мрежа на гр. Мизия. Водоснабдяването на населените места в Община Мизия се извършва от следните водоснабдителни групи.
Средното годишно количество подадена вода е в рамките на 540 000 м3. Загубите на вода са в рамките на 60 – 65%. От една страна вече остарялата и амортизирана водопреносна мрежа води до аварийни течове, които изискват много усилия и ресурси за отстраняването им и от друга – незаконното използване на вода. Основни “В и К – приоритети” са подмяната на амортизираната водопроводна мрежа, изграждането на пречиствателна станция за питейни води – “ПС “Герена” гр.Мизия, максимално намаляване на процента “незаконно използване на вода”. Водопроводните мрежи в населените места са изградени предимно от етернитови тръби с диаметри от ф60 – ф250 мм и обща дължина 101,410 км, които в последните години все по-често дефектират.
В гр. Мизия преди 2000 г. започна изграждането на нов Главен водопровод в рамките на населеното място, от който са изпълнени 1500 м със стоманени тръби. Той беше довършен през 2004 г. от ВиК ООД гр. Враца с тръби ПЕВПс дължина 1200 м. Общата дължина на водопровода е 2700 м. Въпреки недостига на средства ВиК ООД гр. Враца, през 2002 – 2004г. е подменило общо около 2100 м етернитови тръби с РЕВП. В с.Липница обема на водоема осигуряващ вода на селото не е достатъчен, което налага често включване на помпата в кладенеца и довежда до появата на мътност в питейната вода. С. Крушовица има два водоема – един стар и един нов. В момента водоснабдяването трябва да ползва новия водоем, а стария да бъде като резервен вариант, но това на практика не става, тъй като една от камерите на новия водоем е спукана и не задържа питейна вода. Качеството на питейните води се изследва, както от В и К гр.Враца, така и от ХЕИ гр.Враца. Вземането на проби се извършва от определени контролни пунктове в населените места, утвърдени, съвместно с ХЕИ гр.Враца. Съкратени химични анализи се извършват всяко тримесечие, а пълен химичен анализ – един път годишно. Микробиологични анализи се извършват ежемесечно. Данните на ХЕИ гр.Враца, сочат добри качества на питейните води в общината, съгласно БДС 2823-83 “Вода за пиене” и Наредба № 9/2001г. на МЗ. Предвид случаите на регистрирани отклонения на наднормено съдържание на манган в гр. Мизия, поради хидрогеоложки особености или случайни причини, В и К има проектна готовност за изграждане на пречиствателна станция за питейни води на обща стойност 62 хил.лв. Източникът на средства не е определен. По отношение на мътността такава се забелязва в определени случаи в гр. Мизия и с. Липница. На територията на общината няма изградени пречиствателни станции за питейни води. Поддръжката на водоснабдителната мрежа на територията на община Мизия се осъществява от В и К ООД гр.Мизия.
Локалната канализация на ЖК на КЦХ отвежда отпадните води до Главен колектор на бившия Комбинат за целулоза и хартия /частично приватизиран, а останалата по- голяма част – ликвидиран/, заустен в р.Скът извън регулацията на града. Въпросната канализация е стара, амортизирана, често се запушва и отпадните води се изливат на повърхността на околния терен. Отпадъчните води от останалите домакинства и тези от домакинствата в съставните на общината селища са заустени в попивни ями или дерета. В гр. Мизия има изградени три канала за отвеждане на повърхностните води в р. Скът. Липсата на градска канализация, наличието на два водоупорни пласта и два водонапорни, в дълбочина до 12 м, перфорирани от попивните ями и кладенците за поливане, предизвикаха появата през 1998 и 1999 год. на критично високи подпочвени води в най-ниските квартали на гр. Мизия, които в продължение на няколко месеца се задържаха над нивото на терена. Проблемът с високите подпочвени води е преодолян частично с реализирането на част от първи етап от проект “Дъждовно – дренажна канализация” в кв. Ново село – гр.Мизия. От проекта са реализирани 850 м., които на този етап решиха частично проблема. До изграждането на Пречиствателна станция канализацията ще работи като дренажна, като събира подпочвените и повърхностни води, които чрез помпа се прехвърлят в р. Скът. Наличието на локални канализации и попивни ями на еднофамилните жилища, замърсява почвата, подземните и повърхностни води, което от своя страна се явява един постоянен замърсител на р. Скът, която по информация на РИОС след гр. Мизия се категоризира – ІІІ-та степен на замърсеност. С цел опазване на околната среда и по – точно компоненти води и почви е наложително изграждане на Пречиствателна станция за отпадни води и канализация на населените места в общината. ИЗВОДИ: В селищата на общината няма изградена канализация, което създава проблем на живущите особено в районите с високи подпочвени води. В гр. Мизия е решен частично проблема с високите подпочвени води. Необходимо е в близко бъдеще да се проектират и реализират пречиствателни станции за битови отпадни води и канализации в селищата като се започне от гр. Мизия. Да се продължи изграждането на Дъждовно – дренажна канализация, която в последствие да се включи в ПСОВ. ЕНЕРГИЙНА МРЕЖА
Землището на община Мизия граничи със землището на АЕЦ – Козлодуй, ето защо през нашата територия преминават много проводи от енергийната система на страната, която се разделя на ел.проводи собственост на държавата и ел.проводи собственост на Електроразпределение, което е приватизирано. От своя страна собствеността на Електроразпределение се дели на електропреносна мрежа и разпределителна мрежа. Електропреносната мрежа е мрежата извън населените места и е с напрежение 20 kv. През нашата територия преминават 6 бр. далекопровода. Разпределителната мрежа е мрежата, чрез която се обслужват населените места. На територията на общината тя е представена от: -Подстанция, от която излизат 11 бр. далекопроводи с напрежение 20 kv, които захранват селищните мрежи както на селищата в общината, така и съседните общини Козлодуй и Хайредин. -Трафопостове общо 57бр., от които 42 бр. собственост на Електроразпределение и 15 бр. собственост на фирми. Трафопостовете се захранват от проводи средно напрежение(СН) с напрежение 20 kv и обща дължина 72 км. Част от проводниците са положени подземно в изкоп без каналки останалата част са изтеглени въздушно по стълбове. -Разпределителна селищна мрежа е ниско напрежение(НН) с напрежение до 400V, с обща дължина 246 км, захранваща потребителите на ел. енергия. Основната част от проводниците е въздушна, а там където е невъзможно да премине въздушно тя е положена в изкоп без каналки. Разпределителната селищна мрежа е остаряла физически, проводниците са с малко сечение, а мощностите в последните години се увеличават и мрежата не е в състояние да осигури необходимата мощност и напрежение. Около 100 км от мрежата НН се нуждае от подмяна, за да се осигурят качествени услуги.
В общината няма изградена отоплителна централа. Локални парни или водни инсталации за отопление има изградени във всички обществени сгради, но не всички функционират, тъй като издръжката им не е по възможностите на общината. Работещи са отоплителните инсталации на сградите, в които се ползва ежедневно над 50 % от обема им. Поради икономиите, които общината е принудена да прави в отопляваните с отоплителни инсталации сгради не се достигат оптимални температури. Останалите общински сгради, при които се ползва ежедневно обем под 50% се отопляват с печки на твърдо гориво. В училищата и детските градини с изключение на ОУ ”Цанко Церковски” бяха преустроени инсталациите от течно на твърдо гориво, което не навсякъде се оказа ефективно. Все повече домакинства в общината се ориентират към изграждане на домашни водни отоплителни инсталации. Общината съвместно с община Оряхово е извършила проучване и е подготвила проект за газифициране на гр. Мизия. Осъществяването на този проект ще доведе до подобряване качеството на живот и подобряване на околната среда и по точно компонент въздух. ИЗВОДИ: Локалните отоплителни инсталации са скъпи за експлоатация и чрез тях, поради наложените от финансовото състояние на общината ограничения, не се достигат оптимални температури през отоплителния сезон. Газифицирането на гр. Мизия и общината ще доведе до икономии на електроенергия бита и ще осигури екологично чисто гориво за отоплителните инсталации. КОМУНИКАЦИОННИ МРЕЖИТелекомуникации Във всички по-големи селища на територията на общината има самостоятелни аналогови телефонни централи в близко бъдеще не се предвижда да се подменят с цифрови. Двете по малки села нямат самостоятелни телефонни централи и са обслужват както следва: с.Войводово от централата на с. Крушовица; с. Сараево от централата на гр. Мизия. В общината са разкрити 3300 телефонни постове, както следва: -гр. Мизия и с. Сараево -1400 абоната; -с. Крушовица и с. Войводово – 700 абоната; -с. Липница - 400 абоната; -с. Софрониево - 800 абоната. Телефонните комуникации на територията на общината се осъществяват чрез селищна телефонна мрежа; междуселищна телефонна мрежа. Селищната мрежа е с обща дължина около 66 км, както следва: -гр. Мизия - 30 км -с. Войводово - 1 км -с. Крушовица - 17 км -с. Липница - 6 км -с. Софрониево - 12 км На този етап селищната мрежа задоволява нуждите на потребителите. Междуселищната мрежа се състои от 5 бр. кабели за аналогови централи и един оптичен кабел, чрез който се осигурява по цифров път междуселищното избиране. Тази мрежа осигурява както връзката между селищата в общината така и тази със съседните ни общини и цялата страна. На територията на общината са монтирани 4 бр. Мобилно телекомуникационни съоръжения GSM оператор: 2бр. на GLOBUL; 2 бр. на M-Tel. Пред пуск е и съоръжение на третия GSM оператор БТК. Територията на общината има покритие на 100 % от GSM операторите.
В общината има лицензирана една кабелна телевизия със седалище в гр. Мизия, тя обслужва само града. Кабелите преминават въздушно. В останалите селища с изключение на Войводово и Сараево също има разпространена кабелна телевизия, но от оператори със седалище извън територията на общината. С. Софрониево и с. Крушовица се обслужва от оператор от съседната община Козлодуй, с. Липница се обслужва от оператор от съседната община Бяла Слатина. ИЗВОДИ: Изградените мрежи за кабелна телевизия на този етап задоволяват нуждите на потребителите и имат техническа възможност за разширяване на мрежите при необходимост. Интернет На територията на града има трима доставчици на интернет: двама на кабелен и БТК – телефонен, използвайки собствените си линии. В гр. Мизия има изградена локална интернет мрежа. Кабелния интернет е сравнително нова услуга, която не е получила достатъчно популярност. Доставчиците на кабелен интернет получават по безжичен път сигнала и го разпространяват по кабелен. Има възможност при проявен интерес от съставните селища на общината да се предоставя тази услуга в цялата община. Кабелите за интернет преминават въздушно по стълбовете на Електроразпределение. Разпространението на този вид комуникация е ограничено поради финансова невъзможност на голяма част от населението да станат потребители на Интернет. ИЗВОДИ: Изградените мрежи за ползване на интернет на този етап задоволяват нуждите на потребителите и има техническа възможност за разширяване на мрежите при необходимост. 1.2.ЕКОЛОГИЯ И ОПАЗВАНЕ НА ПРИРОДНАТА СРЕДА
1.Кратка характеристика на климатичните и метеорологичните фактори. Съгласно климатичната подялба на България, районът на община Мизия се отнася към Севернобългарската умерено континентална климатична подобласт на Европейската континентална климатична област. Източната част на Балканския полуостров се характеризира с влияние на континенталните и на морските площи.
Слънчевата радиация представлява основен климатообразуващ фактор и главен източник на топлинна енергия за природни процеси върху земната повърхност, атмосферата и хидросферата. Общото времетраене на слънчево греене в района на община Мизия достига до 2180ч. годишно, като максималната му продължителност е през юли и август. Дните без слънце през годината са средно около 80 /таблица за слънчевото греене/.
За Дунавската равнина температурните условия са с добре изразен сезонен характер – температурния минимум е през м.януари, а максимумът през юли. Съгласно данните от най-близката ХМС-гр.Оряхово, средногодишната денонощна температура за района на община Мизия е 12.20С. Средногодишната максимална температура на въздуха достига до 16.30С, а средногодишната минимална е 7.80С. Абсолютните максимални температури за ХМС – гр.Оряхово са през юли и август – съответно 38.80С и 39.70С, а абсолютните минимални температури са през януари и февруари – съответно - 23.10С и -24.90С.
Характерни за община Мизия са фронталните валежи т.е. целогодишните по количество и качество.Средногодишната сума на валежите /мм/ за ХМС – гр.Оряхово е 518мм. Най-обилни са валежите през май и юни, а най-оскъдни през февруари и март. Средногодишната относителна влажност на въздуха в % достига до 73%.
Преобладаващи са ветровете по посока изток-запад с обща повторяемост над 60%, както и по посока северозапад /повторяемост 14 -19%/. Това определя характерната двупосочна “роза на ветровете” по течението на р.Дунав . Средно – месечните стойности за скоростта на вятъра варират от 2.5 – 3.2 м/s през месец март – май, до 1.4 – 2.0 м/s през септември - декември. Високата средна скорост на вятъра спомага за разсейването на вредности в приземния атмосферен слой. Районът на общината се характеризира с относително малък дял “тихо време” - средногодишно около 33% /средно благоприятно/, което способства да не се натрупат вредни вещества в приземния въздушен слой. Метеорологичните характеристики са в тясна връзка с разпространението на замърсителите в атмосферния въздух. За оценка на възможното замърсяване на въздуха се използва понятието “потенциал на замърсяване” на въздуха.Във връзка с този показател общината се характеризира с нисък потенциал на замърсяване на въздуха, тъй като и в случаите и на най – тихо време /септември – декември/, средната скорост на вятъра е над 1.4 м/s, т.е. не е под критерия 1 м/s. Като извод може да се обобщи за община Мизия, че климатичните условия не благоприятстват задържане на атмосферни замърсители в приземния въздушен слой. 2.Качество на атмосферния въздух в приземния слой. Контролът на атмосферния въздух на територията на община Мизия се извършва от Мобилната автоматична станция на РИОСВ гр.Плевен Показателите подложени на контрол са: прах, аерозоли на тежки метали, серен диоксид, азотен диоксид, въглероден оксид, сероводород, амоняк, азотен оксид, озон, въглеводороди. Преценката за промишлената активност в района след преустановяване през 1993 – 1994год. на производството в КЦХ “Мизия”АД, както и за състоянието на техническата инфраструктура и транспорта в града, дава основание да се приеме, че няма антропогенно натоварване над допустимите норми за замърсителите във въздуха. Общинският център заедно с петте населени места, не е съществен фактор за битово замърсяване от отоплителни уредби на твърди горива /дърва, въглища/. Селскостопанската дейност е една от основните в района на разглеждания обект – главно земеделски земи и малко горски фонд. Съгласно утвърдения през 2001г. от Министъра на околната среда и водите списък с райони за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух, община Мизия попада в район Козлодуй, който обхваща общините Козлодуй, Оряхово и Мизия. При извършените емисионни замервания на: въглероден оксид, серен диоксид, азотни оксиди, озон, прах, амоняк и сероводород с мобилните станции за контрол на МОСВ, в района на гр.Мизия и гр.Козлодуй не са установени наднормени концентрации с изключение на азотни оксиди в сутрешните часове. Превишението е в следствие, активизиране автомобилния трафик сутрин в посока на АЕЦ Козлодуй.Във всички останали населени места от община Мизия, източниците на замърсяване са с минимални емисии. Като такива могат да се явят горски и полски пожари, бита, автотранспорта, енергетиката. Източниците на емисии от битови отоплителни уредби и отоплителни инсталации на обществени сгради имат сезонен характер.Масово използваните горива са дърва, въглища и газ. Неорганизираното замърсяване с прах в населените места от общината, резултат от нивото на благоустрояване и почистване е под допустимите норми и се наблюдава главно през летния сезон и сухите дни.. По отношение на показателят “неприятни миризми” – като такъв специфичен източник на неприятни миризми за гр.Мизия се явява заустването на отпадъчни битово-фекални води в попивни ями или във водоприемника – р.Скът, минаваща през централната част на града. През летния сезон се създава дискомфорт поради активно протичащите процеси на гниене на органичната част в отпадъчните води, от локалните канализации на жилищните блокове. Липсата на изградена канализационна мрежа, довеждащи колектори и пречиствателни съоръжения са причина за това. Въз основа на гореизложения анализ могат да се направят следните изводи:
1.Количествена и качествена характеристика През територията на община Мизия преминават и се следи качеството на водата на следните реки: -Долното течение на р.Огоста -Притока на р.Огоста - р.Скът Река Огоста се характеризира със сравнително непостоянен поток. В поречието и пълноводието настъпва през април – май. Пълноводието се прекратява през юни и от юли настъпва лятното маловодие. Водният и обем се разпределя по сезони приблизително така: 68% през пролетното пълноводие, 15% през есенното повишаване и 17% през летния период. Река Скът е с широчина от 10-20м, като площите от двете и страни са работни имоти за добиване предимно на зърнени култури. Река Огоста протича през силно урбанизиран район и в следствие понася съответните промени в количествено и качествено отношение. Водите в поречието на р.Огоста се използват за напояване, водоснабдяване и енергетика. В поречието на р.Огоста в района на с.Софрониево /югозападно от гр.Мизия/, реката е приемник ІІ-ра категория.Преди заустването в р.Дунав, под влияние на р.Скът, водите на р.Огоста преминават в ІІІ-та категория. Водите на р.Скът се използуват за водоснабдяване и напояване. Водното количество се изменя в зависимост от годишни сезони и валежите – 0.23-4.3м3/s. Периодично при пролетно пълноводие се повишава рязко нивото на реката.Причина за това е наличието на микроязовири в горното течение на р.Скът и притоците й, които нямат системи за контролирано изпускане на водите и когато започне топенето на снеговете тези микроязовири неконтролирано преливат, рязко повишават нивото на реката, което понякога води до преливането й през изградените диги.Корекция на р.Скът в участъка на гр.Мизия е правена през 60-те години на миналия век. В момента по дъното и бреговете на реката има много наноси, които ограничават оттока й. По данни на РИОСВ гр.Враца водите на р.Скът до гр.Мизия са във ІІ-ра категория, а след гр.Мизия, до вливането на р.Скът в р.Огоста преминават в ІІІ-ра категория. Състоянието на водите в изброените реки се контролира ежемесечно чрез пробонабиране и анализиране на водни проби, взети в определени пунктове от националната автоматизирана система за екологичен мониторинг /НАСЕМ/.Водите на р.Огоста преди вливането и в р.Дунав отговарят на проектната категория на водния обект. Като цяло участъкът от р.Огоста е в границите на проектната си категория. За водите на р.Скът, в пункта преди вливането и в р.Огоста /след гр.Мизия/ показателя “нитритен азот” присъства почти постоянно, макар и с инцидентни превишения. Това се дължи вероятно на липсата на градска канализация в гр.Мизия и плитките подпочвени води в целия град, които пренасят бързо замърсяването от попивните ями в течащата през града река. Състоянието на подземните води на територията на община Мизия като воден ресурс и питеен източник се контролира от РИОСВ гр.Враца, като то се определя като добро и лошо. Пробонабиране и анализ на подземните води на територията на общината се извършва от Тръбен кладенец “ПС КЦХ “МИЗИЯ”, който се използва за питейно-битово водоснабдяване на гр.Мизия и с.Хърлец,общ.Козлодуй. Източниците на замърсяване на подземните води с биогенни елементи /нитратни, нитритни, амониеви йони, фосфати/ са битово – фекалните води, смивните снежно – дъждовни води от наторявани площи, отпадъчните води от личните животновъдни стопанства в съчетание с плитките подпочвени води в общинския център. Отсъствието на изградена градска канализационна мрежа е съществен източник на замърсяване с биогенни елементи, тъй като отпадъчните води от домакинствата се заустват директно в попивни ями или във водоприемника р.Скът. 2.Качество на водите, използвани за питейни нужди Качеството на питейните води се изследва, както от В и К гр.Враца, така и от ХЕИ гр.Враца. Пробонабирането се извършва от определени контролни пунктове в населените места утвърдени съвместно с ХЕИ гр.Враца. Съкратени химични анализи се извършват всяко тримесечие, а пълен химичен анализ – един път годишно.Микробиологични анализи се извършват ежемесечно. Данните на ХЕИ гр.Враца, сочат добри качества на питейните води в общината, съгласно БДС 2823-83 “Вода за пиене” и Наредба № 9/2001г. на МЗ. Предвид случаите на регистрирани отклонения поради хидрогеоложки особености или случайни причини В и К има проектна готовност за изграждане на пречиствателна станция за питейни води на обща стойност 62 хил.лв. Източникът на средства не е определен. 3.Основни замърсители на територията на община Мизия Общинският център гр.Мизия е без изградена канализационна мрежа. Има изградени локални канализации на жилищните блокове, заустени в р.Скът. Тази схема поставя жителите на града на влиянието на силни неприятни миризми и причинява допълнителна ерозия на почвата, повишава здравният риск за населението на града, имайки предвид плитките подпочвени води характерни за района. Останалите населени места от общината нямат канализация. ИЗВОДИ: 1.Община Мизия не изпитва затруднения със снабдяването на населението и икономическите субекти с питейна вода; 2.Степента на снабденост на населението с питейна вода е 100%; 3.В гр.Мизия няма градска канализационна мрежа, което излага жителите на повишен здравен риск и неприятни миризми. 4.Наличието на наноси по дъното и бреговете на р.Скът ограничава нейния отток.
Основната информация за анализа на тази сфера бе получена от съществуващата програма за управление на ТБО, която е основния документ по който се развиват дейностите, свързани с управлението на отпадъците. В състава на отпадъците преобладават биологичните, хранителните, пластмасовите и стъклените. За общината на този етап не са правени изследвания на състава и свойствата на отпадъците. За оценка на съществуващото състояние са използвани обобщени данни за периода 2001 – 2004г. Количества генерирани отпадъци за периода 2001-2004:
Поради липса на кантари на всяко едно от депата, оценката на количествата битови отпадъци е твърде трудна. Количествата се отчитат по транспортните документи. Трудно би могло да се отчете количеството на строителните отпадъци, които в повечето случаи се транспортират и депонират едновременно с битовите. Затова приемаме отчетените резултати за завишени. Дейността по събиране, извозване и обезвреждане на битовите и строителни отпадъци се извършва от общинско звено „БКС” . Машинният парк за сметоизвозване на фирмата е представен от контейнеровоз ГАЗ 53-Б, МТ – 4 “Специален”, Фадрома, Трактор Т-40 и нов сметоизвозващ автомобил ISUZU – NAR. Последният е закупен през 2003г. по линия на реализиран проект/средствата са под формата на безлихвен заем към ПУДООС/ за подобряване системата на сметосъбиране и сметоизвозване. Реализацията на същия проект включваше и закупуването на 113 контейнери тип “Бобър”. Твърдите битови отпадъци на територията на общината се депонират в 11 броя депа, разпределени в 6 населени места. В гр.Мизия отпадъците се депонират в депо, намиращо се в м.”През ушите”. Депото е отредено, неконтролирано с площ 12 дка на разстояние 2.5км от централната част на града, като отговаря частично на изискванията на Наредба № 13. В съставните на общината селища отпадъците се изхвърлят на 10 броя, които не отговарят на екологичните изисквания – част от тях се изгарят без възстановяване. През 2003г. се реализира първи етап от проект “Почистване на замърсени с отпадъци площи, тяхното озеленяване и въвеждане на разделно събиране на отпадъците”-гр.Мизия за обект “Райони в ромски квартал “/55дка/, с който община Мизия кандидатства пред ПУДООС.Бяха събрани, натоварени и извозени до градското депо 345 куб.м отпадъци. През 2004г. бе разработен и реализиран проект на тема:”Най-икономичен проект за почистване, озеленяване на замърсени с отпадъци площи, възстановяване или изграждане на чешма.”Проектът включва почистването на замърсени с отпадъци терени с обща площ 52 дка разположени в землището на град Мизия; залесяване със 189 броя фиданки и възстановяване на чешма.Чрез неговата реализация се дава възможност за трайно саниране на тези терени със стари замърсявания; разширяване на площите, подходящи за развитие на агро и горски екосистеми и биолого-оздравително въздействие на прилежащите зони с елиминиране на здравния риск за населението. Обхват на населението в системата на организирано сметосъбиране по населени места в %,както следва: -гр.Мизия-90% -с.Крушовица –20% -с.Войводово - 10% -с.Липница – 10% -с.Софрониево –30% За решаване проблемите с управление на отпадъците през 2002г. в землището на община Оряхово започна строителството на обект: Регионално депо за ТБО на общините Оряхово и Мизия. С цел увеличаване на броя обслужвано население и оптимизиране на капиталовложенията към този обект са присъединени общини Козлодуй, Хайредин и Вълчедръм, с което чувствителни ще бъде подобрена екологичната обстановка в района. В момента се разработва план за закриване на нерегламентираните сметища на територията на общината. Като резултат от извършваната контролна дейност от страна на общинска администрация гр.Мизия и РИОСВ гр.Враца, по отношение опазване чистотата на водни обекти и земеделски земи са регистрирани изхвърляния на торова маса, битови отпадъци, строителни отпадъци по бреговете на р.Скът и Огоста, в самите водни обекти или в сухи дерета, върху земеделски земи, неопределени за целта, което представлява потенциална опасност за човешкото здраве, влошава качествените показатели на водните обекти и превръща плодородните земеделски земи в нарушени терени. Вторични суровини /акумулаторна скрап, оловни отпадъци, отпадъци от черни и цветни метали и сплави/ се изкупуват от ЕООД “Косаня”гр.Мизия и ЕТ “Пировски” гр.Мизия, които обслужват цялата община. Събраните вторични суровини не се преработват в общината. Чистотата на местата за обществено ползване в населените места в общината преди стартирането на програмата “От социални помощи към осигуряване на заетост” се поддържаше от групите за почистване и озеленяване по кметства към общинската администрация. След внедряването на тази програма, функцията “чистота на местата за обществено ползване” се осъществява от ангажираните лица по селища към съответните дейности по график.
Анализ на качеството на почвите в община Мизия. 1.Замърсяване на почви с тежки метали и нефтопродукти. В община Мизия няма производства, които да замърсяват почвите с тежки метали /олово, мед, цинк, арсен, кадмий, никел, хром и нефтопродукти/. Като единствен значим източник на замърсяване с оловни аерозоли могат да бъдат идентифицирани моторните превозни средства с бензинови двигатели. Няма данни за концентрация на тежки метали над ПДК, вследствие замърсяване от автотранспорта.
През 2001г. с цел опазване от замърсяване на вододайни зони и прилежащи терени беше реализиран проект /около 39.5т/ за преопаковане и извозване на пестициди с изтекъл срок на годност от община Мизия до склад на “Агроекохим”АД гр.Враца и саниране на складове. През последните години в условията на остра икономическа обстановка се създадоха предпоставки за нови форми на стопанисване и земеползване. Основни организационни единици днес са производствени кооперации, арендни стопанства и множество дребни земеползватели. Липсата на средства и подходяща техника постави въпроса с правилната и навременна обработка на земеделските земи и растителната защита.За района на община Мизия в последните години останаха необработени около 30 000дка земеделска земя. В тежките финансови условия силно се ограничи употребата на изкуствени торове.В този смисъл замърсяване на почвите с устойчиви органични съединения в района на община Мизия не е установено.
Незасетите обработваеми земи са подложени на около 30 пъти по интензивни ерозионни процеси в сравнение с тези под горска покривка. Незаконните масови сечи и ниската степен на лесистост /за 96г. – 13%/ провокират ерозионните процеси. Крайречните терени /р.Скът и р.Огоста/ са подложени на водна ерозия със загуба на горния хумусен слой на почвите. Мярка за ограничаване и предотвратяване на ерозионните процеси е залесяването на тези терени с широколистни насаждения.
Вкиселяването на почвите се дължи на емисиите от автотранспорта, електроцентралите и др.промишлени процеси, а за обработваемите почви – и от едностранчивото /без фосфор и калии/ торене с азотни торове. Като добър източник на Р и К – фосфор и калии може да бъде добре узрелия торов отпадък от птицеферми, свинеферми. Няма данни за вкиселени и засолени почви на територията на общината.
Характеризира се с почти безлесно пространство/заето от житни култури и лозя/, нарядко бивши гори-цер и вергилиев дъб, нарядко космат дъб, формиране вторични горски съобщества. Поради наличието на карбонати в льоса и карбонатните черноземи са запазени храсталаци-смрадлика, люляк, леска, глог, като на безлесните райони вторично са се формирали и тревни формации-власатка, луковична ливадина и др. Община Мизия не разполага с общински горски фонд.Горският фонд на територията на общината е поделен на държавен горски фонд и горски насаждения на частни лица. По данни от Червената книга на РБ /1985г./ за Златийския район се съобщава за следната ценна флора: Застрашени видове-блатно кокиче, горска съсънка, седефче; Редки видове-шлемов салеп, недоразвит лимодорум, изправеноплодна злина, гол сладник; По зоогеографско райониране районът на община Мизия попада в Евросибирска зоогеографска подобласт, Дунавски район.Континенталният климат е причина за по-голямото разнообразие. Фауната тук е представена от следните видове гръбначни животни: Клас Земноводни - зелена крастава жаба, гребенест тритон, дървесница; Клас Риби-в реките Огоста и Скът се срещат следните видове:червеноперка, горчивка, речен кефал, каракуда, кротушка, шаран, уклей; Клас Влечуги-кримски гущер,зелен гущер, сива водна змия, пъстър смок, пепелянка, стенен гущер;
Застрашените животни в Дунавския район са представени от : шаран-див, къдроглав пеликан, червеногуша гъска, орел рибар, черногръд златист хомяк, пъстър пор. Има сведения за повишен интерес като обекти на ловен туризъм към някои представители на фауната: лисици, чакали, зайци.По отношение на други видове- представители на животинския свят, проблем е бракониерството на диво прасе и фазан. Животински вид под специален режим на ползване са охлювите.По сведения най-голям търговски интерес се проявява към плод шипка и цвят липа. Защитена местност, охраняваща рядък растителен вид на територията на община Мизия е ЗМ”Коритата”-находище на червен божур в землището на с.Софрониево, с площ от 2ха, стопанисвана от общината.Друга защитена местност е местността “Данева могила” с площ 4,9 ха в землището на с.Софрониево-естествен пейзаж, групи от вековни дървета и останки от праисторическо селище.
Каталог: images -> stories -> documents documents -> До директора на риосв, гр. Плевен у в е д о м л е н и е documents -> Съобщение за заявления за гласуване в местни избори на 25 октомври 2015 г documents -> Регламент 1907/2006 Лице, което пуска на пазара Дата на издаване: 20. 07. 2010г documents -> Lovech Rock Fest 2016 documents -> Спецификация на техническите характеристики на предложеното оборудване documents -> Форма за съобщаване на инциденти/ потенциални инциденти с медицински изделия, в съответствие с чл. 104 от зми incidents/ potential incidents Report Form for medical devices, in accordance with art. 104 of mdl documents -> Доклад за коригиращи действия от производителя, свързани с безопасността Изтегляне 0.86 Mb. Сподели с приятели:
|