09 декември 2011 г. Тема: здравеопазване

-Г-н Кошорек, българите без здравна осигуровка са голяма тежест за нашата система. Има ли подобен проблем в Германия?

- Не. Преди няколко години неосигурените бяха около 100 хил., а сега са 45 000. За лечението на тази малка на фона на цялото население група хора, които са изпаднали извън системата, плащат социалните фондове на общините. Във всеки случай животоспасяващите мерки в Германия са гарантирани като услуга. Немската здравна система е доста сложно организирана, но дава достъп до постижения в медицината, прилагани в малко европейски страни.

- Може ли някой да получи отказ от здравни услуги, защото не е осигурен?

- Не, ако не общината, все ще се намери някоя служба, която да поеме разходите. Медицинско обслужване в Германия не се отказва, ако човекът наистина се нуждае от него.

-Как се определят здравните вноски? Кой какво плаща?

-Работодателят внася 7,3% върху възнаграждението на работещия, а личната вноска на човека е 8,2%. Но има горна граница от 4000 евро за хората с много високи доходи, за да не плащат те прекалено много, което не отговаря на размера на услугите, които получават. В Германия имаме държавни и частни здравни каси. В държавните са застраховани около 90% от германците. Останалите са в частните каси. Там вноската не е процент от дохода, а твърда сума според договорения обхват на пакета. При изчисляването й се вземат предвид някои индивидуални особености, като риска за боледуване например.

Човекът минава обстоен преглед и ако се установи, че вече има някакви заболявания, плаща повече. За държавните каси здравословното състояние на осигурените няма значение. Те не целят да излязат на печалба, за разлика от частните, които са акционерни дружества.

-Ако в семейството някой е без доходи, кой прави вноски?

-Ако само бащата работи, а майката е домакиня, тя и децата са включени автоматично в застраховката, но без да плащат допълнително, ако са в държавна каса. При частните каси вноските се изчисляват на човек от семейството. Сумата е процент само от заплатата, ако има допълнителни доходи от наеми например, от тях няма отчисления.

-За какво плащат държавните каси?

-Освен за прегледи при лекар и зъболекар, за престой в болница, за лекарства и медицински материали, за важни профилактични изследвания, санаториално лечение, рехабилитация и много други неща. Плащат и болничните. Човек обаче може да се осигури с допълнителна сума, за да получава услуги над основния пакет.

-За какво отиват най-много пари от събраните вноски?

-Най-много харчат болниците. През 2010 г. те са получили 58,82 млрд. евро. В доболничната помощ са отишли 33 млрд. и за лекарства - 32,03 млрд. евро.

- Германия е пословична с многото си здравни каси. Колко са те сега?

-През последната година заради кризата няколко обявиха фалит и сега са 149. Но ние държим на конкуренцията между тях, защото тя води до по-добри условия при сключването на договори с болници, изпълнители и доставчици. Конкурират се и за повече членове. Ако в една каса се концентрират над 10 млн. пациенти, тя вече трудно се влияе от конкуренцията за коригиране на политиката си. Ние не искаме да се стига дотам. Когато през 1996 г. беше въведен свободният избор на каса, те бяха над 500. Имаме такива с общ профил, но и много предприятия си имат собствена каса. Преди 20 г. те бяха над 2000, но постепенно се сливаха.

-Как успявате да разпределите парите между касите?

-Парите от всички вноски отиват първо в един общ здравен фонд. Оттам се разпределят към касите по т.нар. рискова структура. В някои каси са осигурени повече млади хора, но в други преобладават възрастни или хронично болни, които потребяват повече здравни услуги. Търси се справедливост, а не сума на калпак от застрахованите.

-Колко процента от БВП са парите за здраве?

-В Германия за здравеопазване даваме 10,5% от БВП. В тази сфера работят 4,5 млн. души. Прогресът в медицината води до все по-големи разходи. Навлизат нови терапии, които струват скъпо. В Германия през 2009 г. са направени 2772 бъбречни трансплантации,1179 на черен дроб и 363 на сърце. Друго голямо предизвикателство е застаряването на населението.

-Как се определят цените на здравните услуги?

-В Германия работим с диагностично-свързаните групи, които съдържат огромен каталог от заболявания и медицински услуги. Всяко нещо има някаква средна стойност.

Цените се определят с преговори между касите и лекарите, но има и представители на пациентите. Като аргументи за всяка промяна се използват солидни научни доказателства и проучвания. В частните каси това не важи, но те няма да получат лиценз за работа, ако пакетите, които предлагат, не служат за съхраняване на здравето на хората. Там обаче е възможно и такъв модел - например за медицински разходи до 2000 евро плащам сам, а над тази сума се поемат от частната каса. Съществуват и различни кооперации между държавни и частни каси за предлагане на допълнителни екстри.

-Случва ли се касите да похарчат повече пари, отколкото са събрани от вноски и данъци?

-Не, те не могат да формират дефицити. Първо получават твърда сума от здравния фонд за всеки осигурен, а след това всяко тримесечие допълнителни суми според тежестта на заболяването на тези, които са ползвали здравните услуги. Така че не може да излязат на червено. През 2009 г. правителството правеше прогнози, според които през 2011 г. се очакваше дефицит от 16 млрд. евро в здравеопазването. Но ето че след 3-ото тримесечие имаме дори плюс от 4 млрд. евро. Това обаче се случва за първи път у нас.

- Касата тук не може да наложи контрол на разходите на изпълнителите. Как е при вас?

- Имаме една институция - Федерална здравноосигурителна служба, която проверява дали касите държат под контрол разходите си. Тя е независима, не е нито към министерството, нито към здравния фонд, който разпределя парите на касите.


В "Токуда" и "Св Анна" лекуват, а в „Хилтън” гледат на живо
НИКОЛАЙ МОСКОВ

Светила в медицината ще демонстрират у нас водещи световни техники за безкръвното лечение на големите периферни и мозъчни съдове в тялото на започващия днес тридневен ендоваскуларен конгрес. На него в залата на столичния х-л "Хилтън", където се провежда форумът, ще се излъчва в реално време инвазивно лечение на пациенти директно от ангиографските лаборатории в "Токуда" и "Св. Анна". Подбрани са 8 тежки случая с патология на аортата, на сънните артерии и на долните крайници.

"Особено знакова е акредитацията на конгреса от най-голямата и утвърдена асоциация на енодоваскуларните специалисти в света - International Society of Endovascular Specialists, а нейният следващ президент д-р Доналд Рейд ще открие конгреса и ще анонсира подкрепата си той да прерасне в балкански форум през 2013 г", каза доц. Иво Петров, председател на Българското дружество по ендоваскуларна терапия.

Лекции по време на курса ще четат световни имена, едни от най-големите специалисти в ендоваскуларната медицина.

Депутатите решиха да спрат часовника и да дебатират до приемане на бюджета.

В чл.1 на закона (приходи и разходи) залегна, че приходите са на обща сума от 17 029 228 100 лв.. От тях от корпоративен данък трябва да постъпят 1 474 900 000 лв., от ДДС - 7,1 млрд. лв., от акцизи - 4,130 млрд. лв. Разходите са на обща сума 18 585 953 400 лв., от които за общините отиват близо 2,160 млрд. лв., за ДОО - 4,587 млрд. лв., за НЗОК - 946,526 млн. лв. Народното събрание ще има бюджет - 50, 813 млн. лв., БНТ - 67,114 млн. лв., а БНР 42,079 млн. лв. Университетите получават 345,244 млн. лв., БАН - 62,130 млн. лв. Вноската на България в общия бюджет на Европейския съюз е 895,735 млн. лв. Член 2 приема бюджета на съдебната власт за 2012 г., в който приходите са 140 млн. лв., а разходите 400 млн. лв. и трансферите 260 млн. лв. В това число 12,506 млн. лв. са за Висшия съдебен съвет, 150,908 млн. лв. за Прокуратурата (вкл. и специализираните прокуратури), за съдилищата - 198,868 млн. лв. и за Инспектората към ВСС - 2,442 млн. лв. Предложенията на опозицията бяха отхвърлени.

По време на дебатите Румен Петков от Коалиция за България предложи да се отстрани "недоразумението" по-малък бюджет за ДАНС и той да се увеличи с 5 милиона лева. "Така ще се създадат условия за нормална работа. Не са 5-те милиона тези, които ще съборят бюджета", изтъкна Петков. Колегата му Михаил Миков пък заяви, че с тези намаления в бюджета най-качествените хора от ДАНС ще си тръгнат. Предложението на управляващите, което бе прието, е за намаляване на обезщетенията на служителите на ДАНС при пенсиониране - от 20 на 15 заплати. За МВР и МО обаче 20-те заплати остават.

Осем часа ви бием с аргументи и сигурно още осем ще го правим. Това наричам мазохизъм, заяви от парламентарната трибуна депутатът от ПГ на Коалиция за България Корнелия Нинова във връзка с това, че до момента няма изказвания от ГЕРБ по време на дискусията за бюджета. Нинова подчерта, че управляващите не вземат отношение в дискусията за закон, който самите те прокарват.

Павел Шопов от "Атака" пък обвини Дянков в зависимост от Световната банка. Огромни активи, според него, могат да дойдат в хазната от разваляне на неизгодни сделки.

В условията на криза кое е нормалното - параметрите на дълга да слизат надолу или да се качват нагоре? Такава дискусия няма.

Такава дискусия старателно и много упорито се избягва. Вместо нея се налага клишето, че колкото повече се пести, толкова по-правилна е политиката.

Ето няколко числа за "безотговорни и глупави държави", умишлено не се позовавам на Гърция, Италия и други, които в общественото мнение вече са изключително закъсали. Държавен дълг за 2010 г. на Белгия - 97%, Германия - 80%, Холандия - 64%, Австрия - 70%, Полша - 56%. Тези примери изобщо не са специална подборка. Не трябва да крием, разбира се, и списъка на високоотговорните държави, чиито политици не са авантюристи като тези от гореспоменатите. Либия - 0%, Туркмения - 7%, Екваториална Гвинея - 7%, Намибия - 18%, и т.н.

Да си представим, че България стриктно спазва общите правила, в условия, при които много малко страни от ЕС го правят. Ако страната ни вземе заеми, които да вдигнат дълга до изчислените за нормални 40%, сумата ще бъде от порядъка на 16 млрд. лева при прогнозна стойност на БВП за 2012 г. 81 млрд. С такава сума пенсиите например могат да бъдат увеличени повече от два пъти. Почти е сигурно, че цялата сума ще се излее в потреблението, едва ли ще отиде по спестовни влогове. Част от нея ще се върне в бюджета под формата на ДДС и акцизи. Икономистите могат да сметнат какво означава това за икономиката, какъв мултипликатор ще се получи.

Поради изкуствено поддържаното ниво на ниски доходи такива пари осезаемо могат да отпушат производство и търговия.

Което означава ръст на БВП и съответно възможности да се връщат заеми.

Българското правителство не само че няма идея да облекчи финансовото бреме чрез взимане на заем, така както правят всички европейски държави. Точно обратното. В началото на февруари т.г. финансовият министър Дянков обяви намерение България да предплати част от външния си дълг. Да предплати! Защо? По силата на какви държавнически съображения? Нали е ясно, че това ще утежни допълнително положението на българския народ? Налага ли го кризата? Предплаща се тогава, когато си в икономически възход. Може би обяснението е, че основната тежест от дълга се пада през 2013 г. Тогава падежът на глобалните облигации е за над 1 млрд. евро. Може би намерението има връзка с факта, че през 2013 г. са парламентарните избори?

Много е важно да се подчертае в какви условия е това прословуто пестене на пари. През пролетта представително изследване на "Отворено общество" ни съобщи, че две трети от домакинствата едва свързват двата края; че всяко трето семейство ограничава потреблението на основни хранителни продукти, а всяко пето се лишава от необходими лекарства. Сред най-бедната една пета от домакинствата над половината са намалили консумацията на храни, а всеки пети пропуска хранения поради липса на средства (Медиапул 11.04.11 г.).

Разбира се, високи стойности на дълга говорят за проблеми и само конкретни сметки могат да покажат диагноза и да родят прогнози. Ако имаш бум на чужди инвестиции е едно, ако те намаляват с тревожно темпо - е друго. Ако потреблението като цяло расте, е едно, ако намалява - е друго. Ако износът ти расте е едно, ако намалява - е друго, и така нататък.

Да се втълпява, че да взимаш назаем е прахосничество, популизъм и безотговорност, означава да обявиш за несъстоятелен основен механизъм за функциониране на икономиката.

Все едно да посъветваш една фирма, която иска да разшири дейността си, не да вземе кредит, а да спести пари от сегашната си дейност и едва след това да ги вложи за изпълнение на новите си намерения. Или да сметнеш за нормално едно семейство да мисли за собствен дом едва след като спести за това. Вместо да вземе ипотечен кредит. "Спестявай 20 години и тогава си купи къща. В никакъв случай не взимай кредит за 20 години!". Защо? По силата на каква икономическа логика? Все едно да кажеш, че цялата банкова система всъщност съществува заради популисткия и безотговорен характер на икономически субекти. Помним основните аргументи на управляващи по целия свят, когато обясниха защо трябва да се спасяват банките чрез наливане на пари в тях. "Блокира ли банковата система, това означава крах на икономиката". Кредитът е основен инструмент и в личния живот, и в живота на една фирма, и в живота на една държава. Кредитът - най-нормалното нещо на света.

Въпросът е друг - до какво ниво е отговорно и безопасно да задлъжняваш. От "Монд дипломатик" научаваме, че Франция е натоварена с годишно обслужване на дълга си с 2,6% от своя БВП. Това се смята за нормално и поносимо. Когато искат от Гърция да отделя за същото 6%, това се смята за непосилно. Просто трябва да се направят сметките. Ако е безопасно и отговорно България да вземе заем например от 10 млрд. лева и не го прави, при положение, че всичките й социални системи се задушават, то невзимането на заем е цинично и безотговорно, и то не просто спрямо тези социални системи, а и спрямо икономиката като цяло. Това е така, защото в обществото всички системи са скачени. Лошото здравеопазване, слабото образование, ниските доходи нанасят удари върху икономиката. И това не е извод, който има нужда от разясняване.

Същото се отнася и за бюджетния дефицит. Да се гордееш, че можеш да направиш дефицит от 1,3%, когато спокойно можеш да си позволиш 3% и в същото време да не се разплащаш с фирми за извършена работа, когато общините не могат да извършат абсолютно наложителни разходи, когато си орязал всякакви социални разходи и прочие, това граничи с управленска лудост. Тя, разбира се, е възможна, когато народът ти го позволи. Да можеш да планираш допълнително милиард и половина повече разходи и да обясняваш, че търсиш 12 милиона за увеличение на детски надбавки или дори 400 милиона за минимално увеличение на отдавна замразени пенсии, означава да паразитираш в общественото пространство върху върховно невежество. Все едно е детето ми да е с пробити обувки през зимата и аз да му обясня, че нямам пари и не мога да взема заем, въпреки че заплатата ми позволява да го върна.

В учебниците пише едно, по телевизията говорят второ, в живота се случва трето. Особено във време на криза в малък град като Трън.

Ако има община, която изпълнява примерно директивите за реформа и ефективно управление, това е Трън. Закри си болницата, оптимизира училищата, в резултат нараснаха заплати на лекари и учители. Ударно усвоява европейски пари. Благодарение на тях площадът, улиците и градинките са нови, спретнати, блестят от чистота. Безработицата от 25% стана 5%. Кметът Станислав Николов обаче го глождят съмнения. И хората са нещо тревожни, макар че спазиха заръките на премиера Борисов и тръгнаха да садят картофи.

Николов е на 40 години, според демографската структура на общината си е направо младеж. Той е едър земеделски производител, арендатор, сее пшеница и вади картофи. Разполага с техника, работници, печели, инвестира, с една дума - построил си е капитализма. През 2007 г. подобно на много успешни бизнесмени тръгва да строи и благоденствието на общината. След над 4-годишно кметуване дори той - едрият бизнесмен, прозира, че не може всичко на този свят да е бизнес.

Особено в здравеопазването и образованието. "Ако са бизнес - да, нека се управляват като бизнес. Но те не са бизнес, касаят хора. А за да я има една държава, и бизнес да има в нея, трябват здрави и образовани хора", казва Николов. Притеснението му, а и на други негови съграждани идва от смисъла, идеята на реформите. От целите, които се задават вече 22 години.

Началото на мандата е трудно за Николов. То съвпада с училищната реформа, а в община Трън в резултат на обезлюдяването зеят празни училищни сгради. Стартира продажбата на 40 школски имота - купуват ги виладжии, художници, скулптори, предприемачи, които смятат да ги превръщат в хотели. Някои успяват в начинанието, други - не. Важното е, че в общината влизат свежи пари от сгради, за които още от 70-те години на миналия век е ясно, че дете повече няма да стъпи.

В самия Трън е имало техникум и гимназия. Техникумът е бил строителен, казва се "Владо Тричков", през социализма хора от целия регион пращали децата си там. Но и в Перник е открито подобно училище, трънското става ненужно. С въвеждането на делегираните бюджети почват крамоли между техникума и гимназията в градчето.

Борбата за всяко дете е жестока, "Владо Тричков" накрая крета с осем. Николов и общинският съвет сливат двете учебни заведения, вземат 300 000 лв. от държавата (полагат се при оптимизиране), превръщат гимназията "Гео Милев" в защитена. Сега вече наличните класни стаи съответстват на броя на учениците, пари има и за заплати, и за ремонти.

Нещо подобно се случва и с болницата. "Издръжката й ни костваше между 150 000 лв. и 200 000 лв. на година, а бе останала с една пътека - пневмония", разказва Николов. Болницата е закрита, на нейно място се появява медицински център с доста кабинети, рентген, лаборатория. А и спешен кабинет, който си съществува успоредно със Спешната помощ. Някъде при старта на управлението на ГЕРБ спешните кабинети бяха разкрити в райони, където болничното обслужване е затруднено. Но в началото на тази година бяха закрити след поредната приумица на "реформата". Останаха само в Трън, Кула и Драгоман, и то след изключителни молби на местните власти към централната.

Допреди няколко месеца Николов бе единственият кмет на ГЕРБ в Пернишка област. След 2009 г., когато партията състави правителство, пари потекоха към Трън. С пари по европейски проект центърът грейна като нов, улиците светнаха. По програмата "Развитие на човешките ресурси" на 600 от всичките 700 безработни бе намерена работа за една година - пътни строители, охранители, озеленители, поддръжка на сгради. Кметът може да е бизнесмен, обаче мисли социално дори в сфери, за които много социалисти из страната направиха лични пари - общината сама си изпълнява дейностите по БКС.

"Защо да наемаме фирма? Други общини плащат 1.5 млн. лв. за тази услуга, ние - 200-300 хиляди лева през годината", казва Николов. Това пак е благодарение на проектите - взета е нова кола за извозване на боклук и 400 кофи. Сега се чакат още толкова.

В кризата Николов прави всичко възможно да спести пари, очевидно успява, а и е отличник в реформите. Защо обаче е притеснен? Ето защо: "Не виждам перспектива в здравеопазването и образованието. Учителите вместо да учат децата и да ги възпитават, ги молят да идват на училище, за да имат бюджет и да връзват заплатите. Това нормален начин на живот ли е? Детето пораства, отива да учи висше - и то платено. Плаща си, университетът гледа да не му изтърве парите. Младежът става лекар и ще ни лекува. Не само в Трън, но и в цялата държава ще произвеждаме все по-некачествени кадри".

В момента Николов казва, че държавата прави опити да закрие и с мъка запазения спешен кабинет. "Добре де, село Пенкьовци е на 35 километра. Ако някой там се разболее, нашата линейка трябва да отиде, да го откара в болницата Перник, после да се върне. Ако междувременно някой при нас се нуждае от помощ, ще умре. Казват ни: "Имате само двама пациенти на ден в кабинета". Добре, двама да са, ама без кабинета какво правят? Това не са втора ръка хора", ядосва се Николов.

Неговите страхове ги споделя всеки втори общинар в малко населено място и абсолютно всеки техен жител. Защо тогава управляващите винаги правят обратното на това, което смятат хората? "Донякъде съм отвратен от политиката. Всички качествени хора или развиват бизнес, или се занимават с някаква професия. Останалите стават политици. Заемат високи държавни постове, а нямат практика", е обяснението на Николов. Той смята, че общинският бюджет не трябва да зависи от броя на населението, а от територията. Защото в община Трън през лятото идват виладжии от София, Перник и Кюстендил. Искат водопровод, асфалт, здравни грижи. И също като местните не се считат за втора ръка хора.

Кризата е ударила здраво Трън. "Фирмата, която произвежда минералната вода "Торн спринг" и държеше 70 души на работа, в момента ангажира 7", обяснява Николов. Общината смята да й развали концесията, тъй като чака напразно към 250 000 лв. Друга фирма с 50-60 души персонал е затворила напълно. Около 50-тина земеделски производители пък се подмамили по недостига на картофи миналата година. Утроили декарите, садили, но сега нито ги продават, нито ги складират. Просто миналата година в Северна Европа имаше наводнения, сега - няма, нашата продукция пак е неконкурентна.

За 40-годишната Николина Радойчева, която държи заведение, бъдещето на Трън е в туризма. Харесва родния си край, останала е, работила е всякакви професии. Но не вижда бъдеще за двете си деца в градчето. Дъщерята следвала международни икономически отношения, синът - в НСА. Смята, че всеки трябва да търси щастието, като разчита на труд и талант.