Това основание е предвидено в чл. 26, ал. 1 ЗЗД като специален случай на договори, които накърняват добрите нрави и същевременно противоречат на закона. Тези договори представляват разпореждане с имуществени права, които лицето не притежава, но очаква да придобие при откриване на наследство в негова полза. Неморалният характер на тези сделки се състои в това, че придобиването на имуществените права в бъдеще зависи от смъртта на наследодателя, а евентуалният наследник се разпорежда с тях в момент, когато притежателят на правата е още жив и единствено той може да сключва сделки с тях.
Чрез това основание за нищожност се защитават освен добрите нрави и сигурността в оборота. Да се допусне разпореждане с вещи или дялове от неоткрити наследства би означавало да се признаят сделки, при които липсва яснота в няколко насоки: дали евентуалният наследник ще преживее наследодателя, кои лица ще бъдат наследници и какви права и задължения ще се включат в наследството.
Това основание за нищожност следва да се приложи и спрямо останалите видове сделки, а не само спрямо договорите. Едностранни сделки като завещания или многостранни сделки, като напр. договор за групов строеж с неоткрити наследства, също следва да се считат за нищожни. Това основание рядко намира приложение в практиката. С р. 474 на I г. о., Сб. 64,1985, ВС се е произнесъл, че продажба на дял от неоткрито наследство е нищожна, независимо дали евентуалният наследодател знае и не се противопоставя на сделката.
Нищожност по § 5 от допълнителните разпоредби на ЗППДОП
От случаите на нищожност поради забрана в специални правни норми заслужава да се отбележи тук този по § 5 от допълнителните разпоредби на ЗППДОП. Според тази разпоредба нищожни са сделките за придобиване по този закон, осъществени чрез подставено лице или скрит пълномощник. Имат се предвид онези случаи, при които приобретателят по приватизационната сделка прикрива името си като си служи с чуждо име (подставено лице) или едно лице от свое име придобива приватизирано имущество действа като довереник (страна по договор за поръчка) за чужда сметка със задължение да прехвърли на доверителя придобитото имущество. Чрез строгата санкция, предвидена в посочената разпоредба, законодателят цели да осигури максимална откритост при придобиванията чрез приватизационни сделки. Изискването да се разкрие личността на приобретателя по сделката е гаранция срещу злоупотреби със служебно и обществено положение и дава възможност обществеността да следи дали чрез последващи действия не се заобикаля законът.
