1. Наименование на курса
Изтегляне 77.27 Kb.
|
Учебна документация – Филологически факултет ECTS формат на учебен курс; файлът е създаден на ECTS МАКЕТ НА УЧЕБЕН КУРС Пишете или вмъквайте текст само в полетата, оцветени в сиво. Озаглавете файла с името и наименованието на курса. Пример: Neli_Boneva_Morfologia.doc ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТНе се попълваКатедра<катедра към съответния факултет/филиал, която 'отговаря' за провеждането на курса>Катедра по руска филология Професионално направление (на курса)<в някои случаи не съвпада с професионалното направление, към което се отнася учебния план, в който се включва този учебен курс. Например, ако курсът е „Програмиране", професионалното направление е 4.6. Информатика и компютърни науки - без значение дали курсът е за учебен план по специалност в друго направление, например 1.3. Педагогика на обучението по...>.2.1. Филология Специалност(и)<наименование>1Руска филология ОПИСАНИЕ 1.Наименование на курса<текст, който съвпада с названието на дисциплината по учебния план>Българският и руският национален характер, отразени в идиоматиката 2.Код на курса<вътрешен номер - напр. FMI CS001 (курс № 1 към кат. Комп. информатика на ФМИ), или според европейска/международна класификация в областта>Не се попълва от преподавателя 3.Тип на курса<задължителен, избираем, факултативен>Избираем 4.Равнище на курса (ОКС)<едно от: ОКС 'професионален бакалавър'; ОКС 'бакалавър', ОКС 'магистър', ОНС 'доктор'>Бакалавър 5.Година на обучение<1 - 5: зависи от план-програмата, в която се включва - дали е за проф. бакалавър, бакалавър, магистър, доктор)>ІV -та 6.Семестър<номер на семестър, в който се провежда според плана>VІІ-ми 7.Брой ECTS кредити<естествено число>3 8.Име на лектора<акад. дл. ><н. зв. ><име фамилия>Проф. д-р Стефка Георгиева 9.Учебни резултати за курса - усвоени знания, умения, компетенции (цели)текст (общо описание), например: „... успешно завършилите обучение по тази учебна дисциплинаще знаят ...Завършилите тази дисциплина ще са запознати с идиомите в руски и български език, които характеризират българския и руския национален характер. Студентите усвояват част от възможностите на езика да отразява културата на народа. Курсът им дава възможност да погледнат на културата на страната през призмата на фразеологията. ще могат ...Ще могат правилно да употребяват устойчиви словосъчетания, да характеризират поведението на българите и руснаците с идиоматични изрази, да подбират съответни синонимични и антонимични замени, да различават омонимите в речевата си практика, ще могат да работят ползотворно с всички видове текстове. 10.Начин на преподаванетекст (общо описание), напр. аудиторноАудиторно – лекции. 11.Предварителни изисквания (знания и умения от предходно обучение) и изисквания за други (едновременни) курсоветекст (общо описание) и/или указване на списъци от предходни и едновременни курсове)Студентите се запознават предварително със спецификата на устойчивите единици – сравнения, идиоми, съчетания, крилати изрази, с фразеологичните фондове на руски и български език. Запознати са и със стилистичните различия на фразеологичните фондове. 12.Препоръчани избираеми програмни компонентитекст (общо описание)Език и култура. Специфичен характер на фразеологичните фондове на езиците. Етнокултура. 13.Съдържание на курсатекст (общо описание)Курсът „Българският и руският национален характер, отразени в идиоматиката“ запознава студентите с връзката на езика и културата. Всеки език има в своя състав фонд от езикови единици, които са се родили в определена национална среда, свързани са с редица извънезикови фактори и са характерни само за този народ. Във фразеологията особено ярко се проявяват особеностите на националното мислене, възприемането на света, неговата категоризация и концептуализация. Руският и българският език са близкородствени славянски езици, имат общо генетично начало, но във фразеологията са закодирани елементи, които показват различната менталност на носителите на тези езици, различното мислене, което се проявява в образната основа на устойчивите единици. Различията са продиктувани и от различните условия на живот – географски, исторически, социални, битови и др. Силно впечатление при сравняването прави конкретната образна основа на българските фразеологизми, свързани най-често с бита и по-абстрактния, обобщаващ характер на руските устойчиви единици.
14.Библиография (основни заглавия)<списък библиографски източници>Георгиева С. Русская фразеология в зеркале болгарского языка. София, 2011. Алефиранко Н.Ф. Фразеология в свете современных лингвистических парадигм. Москва, 2008. Гачев Г.Д. Национальные образы мира. Болгария в сравнении с Россией (опыт экзистенционального литературоведения). Москва, 2007. Даль В.И. О повериях, суевериях и предрассудках русского народа. Санкт-Петербург, 1994. Дяков Т. Народният календар (празници и вярвания на българита). София, 1993. Караулов Ю.Н. Русский язык и языковая личность. Изд. 7-е. М., 2010. Кириллова Н.Н. Истоки идиоэтнической теории фразеологии // Проблемы идиоэтнической фразеологии. Санкт-Петербург, 1996. Красных В.В. „Свой“ среди „чужих“: миф или реальность? Москва, 2003. Леонидова М.А. Проблемы структурно-семантической типологии болгарских и русских фразеологизмов. София, 1986. Лосский Н.О. Характер русского народа. Книга первая. Москва, 1957. Мокиенко В.М. Образы русской речи. Ленинград, 1986. Ничева К. Българска фразеология. София, 1987. Подюков И.А. Народная фразеология в зеркале народной культуры. Пермь, 1991. Телия В.Н. Русская фразеология (Семантический, прагматический и лингвокультуроведческий аспекты). Москва, 1996. Шанский Н.М. Фразеология современного русского языка. СПб,ГУ 1996. 15.Планирани учебни дейности и методи на преподаванетекст (общо описание)
|