Общата смъртност за областта през 2011 г. е 12,7‰. Най-висока е в община Ардино - 15,6‰, следват общините: Кирково - 14,7‰; Крумовград - 13,9‰, Черноочене - 13,6‰; Джебел 12,2‰, Момчилград - 11,6‰ и Кърджали - 11,4‰. Разликата между стойностите на показателя в градовете и селата е значителна: Ардино село - 17,8‰, Крумовград село - 15,4‰, Момчилград село - 15,2‰, Джебел село - 13,6‰, Кърджали село - 13,3‰. Чувствителната разлика в смъртността на градското и селското население е резултат преди всичко на по-интензивния процес на остаряване на населението в селата.
Икажали по общ
Фиг.: 9 Разпределение на смъртността в област Кърджали по общини за 2011 г.,
Източник: Регионална здравна инспекция – Кърджали
През последните години се отчита трайна тенденция за намаляване на детската смъртност. През 2011 г. в областта са умрели 5 деца до една годишна възраст - детска смъртност 2,9‰. През 2011 г. най-висока е детската смъртност в община Крумовград - 8,9‰. В община Кърджали детската смъртност е 3,9‰. През 2011 г. няма регистрирана детска смъртност в общините Ардино, Джебел, Момчилград, Кирково и Черноочене.
Основните причини за умирането на децата на възраст под 1 година и през 2011 г. са някои състояния възникващи в перинаталния период - 7,6%. Сравнително по-ниска е честотата на умиранията сред новородените в неонатална възраст - 2,9%. През 2011 г. няма починали деца в постнеонаталния период.
В област Кърджали през 2011 г. са регистрирани 51 392 заболявания, като коефициентът на заболеваемост в областта е 338,09%. В структурата на заболеваемостта водеща е белодробната патология - с регистрирани 14648 заболявания и коефициент на заболеваемост 96,36%, следват: болестите на органите на кръвообръщението, на пикочо-половата система, травми и отравяния, костно-мускулна система и съединителна тъкан.
При възрастовата група от 0 до 17 години са регистрирани 15482 заболявания, което представлява коефициент на заболеваемост от 101,85%. В структурата на заболеваемостта водеща отново е белодробната патология - регистрирани са 8640 заболявания или коефициент на заболеваемост от 56,84%. Следват: инфекциозни и паразитни заболявания, болести на кожата и подкожната тъкан, травми и отравяния.
При възрастовата група над 18 години са регистрирани 35910 заболявания, коефициент на заболеваемост 236,24%. И в тази възрастова група водещи са болестите на дихателната система, регистрирани са 6008 заболявания с коефициент на заболеваемост 39,52%. Следват болести на органи на кръвообращението, на пикочно-половата система, костно-мускулната система и съединителната тъкан, травми и отравяния, болести на окото и придатъците му.
Здравно заведение на територията на общината е многопрофилна болница за активно лечение „Живот +” ЕООД, гр.Крумовград със 60 легла.
Функциониращи отделения са:
-
Вътрешни болести;
-
Детски болести;
-
Акушерство и гинекология.
През 2010 г. в МБАЛ „Живот +” ЕООД е закрито хирургично отделение, поради непокриване изискванията поставени от Министерство на здравеопазването от норматив 1000 хирургични операции за година.
|
|
|
(Брой)
|
Показател
|
2010
|
2011
|
2012
|
Лечебни и здравни заведения
|
Болнични заведения - общо
|
1
|
1
|
1
|
легла
|
63
|
63
|
61
|
многопрофилни болници
|
1
|
1
|
1
|
легла
|
63
|
63
|
61
|
центрове за психично здраве
|
-
|
-
|
-
|
Лечебни заведения за извънболнична помощ - общо
|
1
|
1
|
-
|
медицински центрове
|
1
|
1
|
-
|
легла
|
-
|
-
|
-
|
Медицински кадри към 31.12.
|
Лекари - общо
|
31
|
27
|
28
|
в т.ч. Oбщопрактикуващи
|
8
|
7
|
9
|
Лекари по дентална медицина
|
7
|
7
|
6
|
Медицински специалисти по здравни грижи
|
57
|
49
|
46
|
Таблица 33: Лечебни заведения и медицински кадри в община Крумовград (2010-2012 г.), Източник: НСИ
Регистрираните практики в община Крумовград са:
-
Лекари първична лекарска помощ - 5;
-
Лекари дентална медицина - 9;
-
Групова практика за първична медицинска помощ - 1;
-
Индивидуална практика за специализирана извънболнична помощ - 7 лекари.
Незаети практики:
-
3 градски практики;
-
10 селски амбулатории за първична извънболнична медицнска помощ.
45 % от общото население на общината в трудоспособна възраст са здравно неосигурени лица. От ДСП Крумовград здравно се осигуряват лицата и семействата, получаващи месечни и целеви помощи, както и безработни лица, които полагат грижи за деца и лица с над 90 % чужда помощ.
Здравният статус на населението в селата е влошен, в сравнение с населението в града. Причина за това са социално-икономическите фактори – условия на живот, социален статус, които са по-лоши от тези в града. В много от селата липсват лекарски практики. Оказването на първа помощ е затруднено, поради отдалечеността и разпокъсаността на населените места в общината. Поради финансови затруднения и липса на възможност да посетят подходящо лечебно заведение, голяма част от възрастното население не провежда адекватно и навременно лечение. Това води до допълнително усложняване на здравословните проблеми на рисковите групи – самотни възрастни, многодетни и социално слаби семейства, хора с увреждания.
Изводи:
-
неравномерно териториално разпределение на практиките, което води до незадоволени потребностите от медицински и здравни грижи;
-
няма осигурен постоянен денонощен достъп до медицински услуги, силно изразено в селата;
-
затруднен достъп до навременна спешна и медицинска помощ поради разпръснати и отдалечени планински селища;
-
остарялата материално-техническа база;
-
непривлекателни лекарски практики, които остават свободни;
-
застаряване на квалифицирания медицински персонал, с тенденция към задълбочаване (липса на млади лекари по определени специалности);
-
демографското остаряване на населението поставя допълнителни изисквания пред структурата на здравните потребности, поради обстоятелството, че възрастните хора са носители на повече от едно хронично заболяване, което води и до по-големи разходи за здравно обслужване;
-
характерно е понижаване, както на количеството, така и на качеството на здравните услуги;
-
навременното осигуряване на спешна медицинска помощ в отдалечените села и тези без лекарски практики;
-
лицата без здравно осигуряване, особено в селата, където голяма част от населението не е здравно осигурено (от 30 до 80 % в отделни селища);
-
липсата на нормативни и финансови инструменти, чрез които Общината да решава тези проблеми.
Сподели с приятели: |