Форми на обективно съединяване на искове.Възражение за прихващане

49.Форми на обективно съединяване на искове.Възражение за прихващане

1.1. Предмет на иска може да е само едно правоотношение, което има преюдициално значение за предмета на първоначалния иск, но не и факти. Например ако се търсят вреди от вещи на ответника върху имота, въпросът за правото на собственост е преюдициален за обезщетението. Няма пречка да се предяви отделен установителен иск, но за безпротиворечивост и процесуална икономия е допустимо въпросът за съсобствеността да се разреши в процеса за обезщетение. Не може да бъде предмет на инцидентния установителен иск, правоотношение настъпило след спорното правоотношение. Искът е инцидентен, защото по разглеждания въпрос съдът по принцип ще трябва да се произнесе инцидентно в мотивите без сила на пресъдено нещо. Законът дава възможност чрез инцидентния установителен иск съдът да се произнесе със сила на пресъдено нещо.

1.2. По инцидентния установителен иск ищец може да бъде ищецът или ответника по главния иск. В зависимост от това, кой го предявява искът може да бъде положителен или отрицателен установителен.

1.3. Във връзка с инцидентния установителен иск се забелязва разликата в двете разбирания, тъй като според това на проф. Сталев, той е пример за кумулативно съединяване, а според виждането на проф. Стамболиев за евентуално.

1.4. По инцидентния установителен иск се плаща самостоятелна държавна такса.

1.5. Тъй като вторият иск е обуславящ съдът трябва да се произнесе и по главния. Съдът дължи два диспозитива, въпреки че често въпросите повдигнати с инцидентния установителен иск се обсъждат в мотивите. Ако съдът не се произнесе по инцидентния установителен иск може да се иска допълване на решението по чл. 193, ал. 1: Страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане.

1.6. Срокът за предявяването на инцидентния установителен иск е краят на устните прения пред първата инстанция. Ако се пропусне този срок съдът може да вземе становище в мотивите по повдигнатия въпрос, но без сила на пресъдено нещо. Ако се заведе отделен установителен иск, производството по главния иск следва да бъде спряно. Инцидентния установителен иск според проф. Сталев може да бъде предявен и устно, ако противната страна присъства в залата, в противен случай – с писмена молба, препис от която следва да се връчи на противната страна.

1.7. Инцидентния установителен иск трябва да отговаря на всички общ изисквания за исковете, включително ищецът да има правен интерес. В този случай правният интерес винаги е на лице, тъй като правоотношението е спорно. Според проф. Стамболиев не винаги спорността на преюдициалното правоотношение води до правен интерес за предявяване на инцидентен установителен иск. В този смисъл той вижда инцидентния установителен иск като не особено нужен и предлага de lege ferenda да се разширят обективните предели на силата на пресъдено нещо и върху преюдициалните правоотношения.

2. Насрещен иск – чл. 104, ал. 1: Най-късно в първото по делото заседание ответникът може да предяви насрещен иск, ако той по рода си е подсъден на същия съд и ако има връзка с първоначалния иск или ако може да стане прихващане с него. Това е искът, който има право да предяви ответника по един вече предявен срещу него иск. Насрещния иск е именно иск да се реши правен спор със сила на пресъдено нещо, а не възражение на ответника. С предявяването на насрещния иск възниква последващо обективно съединяване по инициатива на ответника, за което важат по принцип общите правила за допустимост на съединяването. Специфични условия за допустимостта на насрещен иск:

2.1. Насрещният иск трябва да има връзка с първоначалния или поне и двата да произтичат от едно събитие. Връзката може да е общ юридически факти или да е на зависимост пък била тя и житейска, т.е. правоотношението по единия иск да е обуславящо за другия. В този случай според проф. Стамболиев са възможни две хипотези: 1) правото на ответника изключва правото на ищеца – напр. право на собственост или 2) евентуален насрещен иск. Ако ищецът предяви ревандикационен иск, а ответникът иск за подобренията това ще е насрещен иск. Видът на насрещния иск може да бъде всякакъв. Законът допуска насрещен иск, когато няма връзка, но насрещното искане е такова, че може да се осъществи прихващане. Поради тези обстоятелства, които сочат някакъв вид правна връзка, се дава възможност при насрещния иск законодателят да се отклони от изискването за еднаква местна подсъдност – достатъчно е делата да са подведомствени на съдилища, които са еднакво родово подсъдни или насрещният иск да е подсъден на районен съд. Всички други предпоставки са приложими на общо основание, включително изискването за писмена искова молба. Според проф. Стамболиев насрещния иск може да съчетава няколко искания.

2.2. Въз основа на тези особености според проф. Стамболиев насрещния иск е нападателно средство, с което ответникът търси самостоятелна защита на свое право.

 2.3. Срок за предявяване. За да не се саботира търсената от ищеца защита, законът предвижда, че крайният срок за предявяване е първото по делото заседание. Предявяването на насрещен иск (почти) винаги води до отлагане на делото, тъй като и за този иск трябва да има първо заседание. Определените на съда, с което се отхвърля насрещния иск подлежи на обжалване, тъй като то ограничава правото на защита.

2.4. При насрещния иск съединяването с оглед критерия “съотношение” може да бъде кумулативно или евентуално. Според проф. Сталев насрещния иск не е акцесорен спрямо първоначалния и даже производството първия иск да бъде прекратено, делото относно насрещния иск ще продължи своя ход.

2.5. Според проф. Стамболиев насрещния иск, когато може да стане прихващане с него е допустим само когато: 1) насрещното вземане е по-голямо; 2) когато ответникът отрича въобще вземането срещу него.

3. Случаи, в които може да се извърши компенсация (прихващане).

3.1. Вместо насрещен иск може да се използва възражението за прихващане като процесуално действие за разлика от материалноправното волеизявление за прихващане. Възражението за прихващане е процесуално изявление до съда (защита срещу иска), което може да се основава на вече извършено материално прихващане извън съда (според проф. Сталев с възражението за прихващане винаги се твърди, че се е осъществило материално правно прихващане). Ако съдът уважи възражението, той следва да отхвърли иска, но ако компенсационното вземане е по-голямо съдът няма да присъди нищо на ответника. Материалното и процесуалното прихващане могат да се извършват и паралелно.

3.2. Допустимо е съдебно прихващане и когато насрещното вземане е спорно. Според проф. Сталев ако е едно от вземанията е спорно, т.е. неликвидно с него е изключена възможността за извънсъдебно прихващане. Той подържа и, че чак със съдебното решение взимането ще стане безспорно, т.е. чак тогава ще настъпи компенсацията. Според друга теза няма еднозначност между ликвидност и безспорност и компенсацията настъпва от момента, когато е била възможна.

3.3. Евентуално възражение за прихващане – то се използва, когато ответникът оспорва вземането в иска на други основания и казва, че ако все пак съдът намери, че вземането съществува, той моли искът да се отхвърли въз основа на възражението за прихващане. Евентуалното възражение за прихващане има всички особености на евентуалните процесуални действия, като най-съществената е, че към него ще се премине ако се осъществи поставеното условие, т.е. ако съдът отхвърли всички останали възражения по иска. Ако съдът първо се занимае с възражението за прихващане и отхвърли иска на негово основание, ответникът може да обжалва решението.

3.4. С последното тълкувателно решение на ВКС се приема, че когато се извършва съдебно прихващане, то не може да се извърши пред въззивна инстанция заради силата на пресъдено нещо. Обикновено се подържа тезата, че възражението не е иск и за това фактите, на които се основава могат да се релевират пред всяка инстанция (възражението няма за цел да се получи осъждане, а цели защита на ответника). С това си тълкувателно решение ВКС приравнява изискванията към възражението на тези към исковете, защото в противния случай ищецът ще се лиши от една инстанция за обжалване.

3.4. Ако се сравняват възражението за прихващане и насрещния иск ще се види, че всеки институт има плюсове и минуси, т.е. собствена процесуална ниша. Ако насрещното вземане е по-голямо ще се предпочете насрещния иск, за да има осъждане и за горницата. Ако е по-малко или равно ще се използва възражение за прихващане. Ако е пропуснато първото заседание по делото единствената възможност е възражението. То ще се предпочете и когато вземането е по-голямо от 10 000 лева.

4. Обратен иск – чл. 175, ал. 2: Страната, която има обратен иск срещу третото лице, може да го предяви за съвместно разглеждане с висящото дело най-късно в първото заседание. Това е процесуална възможност да се предяви, за съвместно разглеждане заедно с един вече висящ процес, искане на подпомаганата срещу подпомагащата страна.

4.1. Предмета на иска е регресното притезание, което е обусловено от изхода на делото по главния иск, т.е. правото предмет на първоначалния иск е преюдициално за регресното. Пример за това е хипотезата, когато кредитор предяви иск към един от солидарните длъжници, а последния е привлякъл другия и е подал обратен иск срещу него. Чрез обратния иск се цели да се изнесе напред регресната защита в случай, че се загуби първото дело. Тук става дума за последващо съединяване, което винаги е евентуално, тъй като има връзка на зависимост между регресното притезание и главния иск. Обратният иск е свързан с това, че като има за предмет регресното притезание, той има за предмет едно невъзникнало право. Ако по обратния иск бъде осъден да плати солидарния длъжник подпомагаща страна, то това решение не може да се изпълни веднага, а следва първият длъжник да плати на кредитора. Според проф. Сталев има възможност ответник по обратния иск да е лице, което е встъпило като помагач на другата страна.

4.2. Срокът за предявяване на обратен иск е първото по делото заседание, като и при встъпване може да се предяви обратен иск. Когато обратен иск се предявява от ищеца, той може да бъде заявен в исковата молба едновременно с привличането. Ако се пропусне срока ще трябва да се води самостоятелен регресен иск, но след като се постанови решение по първото дело и длъжника изпълни.

4.2. Ищец по обратния иск може да е не само ответника по първоначалния, но и ищеца – зависи кой е подпомаганата страна.

4.3. Някои автори отричат, че това е обективно съединяване на искове, защото няма пълно покриване на страните. Покриването на една страна по двата иска е достатъчно.

4.4. Всички останали условия са като при обикновените искове.

Като обща бележка може да се каже, че de lege ferenda проф. Стамболиев счита, че право на насрещен и инцидентен установителен иск трябва да се признае и на помагачите или поне на тези от тях, които разполагат с право на иск.