12 правила за живота
Доминантност, йерархични маневри и остроумие
Изтегляне 3.6 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
КУРСОВА ЗАДАЧА, Kursova rabota na tema Organizacionnata kultura na moia rabotodatel Kaufland Bylgariia (2)
| Доминантност, йерархични маневри и остроумие Говоренето невинаги означава мислене, както и слушането невинаги спомага за настъпването на промяна. Когато говорим или слушаме, ние се ръководим от най-различни мотиви, част от които предизвикват нежелани, неблагоприятни и дори опасни последствия. Такъв е разговорът между двама души, при който единият участник говори с ясното намерение да затвърди позицията си в йерархията на доминиране. Например единият започва да разказва интересна случка, съдържаща нещо достатъчно хубаво, лошо или смайващо, което си струва да бъде чуто. Другият, силно обезпокоен, че започва да губи позиции и да се превръща в по-неинтересната личност, набързо измисля нещо по-добро, по-лошо или по-смайващо, което да разкаже. Това няма нищо общо с приятелския словесен двубой, при който двама души изпитват остроумието си на едни и същи теми за забавление и на двамата (и на всички останали). Първата ситуация е ясен пример за нечестно печелене на позиции. Винаги се усеща, когато протича такова общуване. То поражда (у всички участници и присъстващи) неприятното чувство, че изреченото е фалшиво и преувеличено. Има една сходна форма на разговаряне, при която никой от участниците не слуша какво казва другият, тъй като е зает да обмисля собствения си отговор. Този отговор обикновено се оказва извън темата, тъй като участникът, който няма търпение да вземе думата, просто не слуша. При това положение разговорът прилича на влак, който рязко спира – всички пасажери замлъкват учудени и се споглеждат неловко, след което или се разотиват, или пък някой подхвърля остроумна забележка и влакът отново потегля. Възможен е и такъв разговор, при който един от участниците се стреми да докаже превъзходството на собствената си гледна точка. Това е друг вариант на разговора за печелене на доминантност. При този вид разговори, които често придобиват идеологически уклон, говорещият се опитва: 1) да принизи или осмее всяка теза, която противоречи на неговата; 2) да привежда само онези доказателства, които подкрепят тезата му; и 3) да впечатли слушателите (голяма част от които споделят същите идеологически убеждения) с твърдата обоснованост на твърденията си. Крайната цел е да спечели подкрепа за някаква твърде обща, унифицирана и силно опростена представа за света. Тоест целта на разговора е да покаже, че да не мислиш, е най-правилното поведение. Хората, които използват подобен начин на го- ворене, вярват, че победата в спора доказва правотата им и узаконява съмнителната структура на йерархията, с която се идентифицират. Най- често, както може да се очаква, това е йерархията, в която са се издигнали 263 най-високо, или тази, която им приляга най-точно по темперамент. По този начин протичат почти всички дискусии на политическа или икономическа тема, като участниците в тях обикновено се опитват да затвърдят установеното положение, статуквото, вместо да се стремят да научат нещо ново или да възприемат различна нагласа (поне към новото). По тази причина и консерваторите, и либералите вярват, че възгледите им са очевидни сами по себе си и не се нуждаят от доказателство – особено когато тези възгледи стават прекалено крайни. Мненията, които се основават на емоциите, водят до предсказуеми заключения – но само ако пренебрегнем факта, че мненията имат свойството да се променят. Описаните дотук разговори се различават съществено от онези, които изискват активно слушане. При този вид общуване участниците вземат думата един по един, докато всички останали слушат. Говорещият получава възможност да опише и обсъди някакво преживяване, обикновено неприятно или дори трагично. Всички останали реагират със съчувствие. Тези разговори са особено важни, защото, разказвайки какво се е случило, говорещият систематизира преживяното в ума си. Това твърдение е толкова важно, че си струва да бъде повторено: с помощта на разговора хората подреждат ума си. Ако няма на кого да разказват преживяванията си, това може да ги побърка. Също като някой „плюшкин“, те не могат сами да се справят със собствения си безпорядък. Съдействието на общността е изклю- чително важно за целостта на индивидуалната психика. Или с други думи: нужно е цяло село 244 , за да се организира един-единствен ум. Много от това, което смятаме за нормална умствена дейност, е резултат от способността ни да използваме реакциите на другите, за да може сложният вътрешен Аз да работи правилно. Ние делегираме извън себе си проблема за Изтегляне 3.6 Mb. Сподели с приятели:
|