12 правила за живота
Отделяне на зърното от плявата
Изтегляне 3.6 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
КУРСОВА ЗАДАЧА, Kursova rabota na tema Organizacionnata kultura na moia rabotodatel Kaufland Bylgariia (2)
| Отделяне на зърното от плявата Точността създава яснота. Когато се случи нещо ужасно, точността ни помага да отделим конкретното ужасно нещастие, което действително се е случило, от всички останали също толкова ужасни нещастия, които биха могли да ни сполетят, но не са се случили. Представете си, че се събуждате от болка. Възможно е да умирате. Възможно е да умирате бавно и мъчително от едно от многото тежки, ужасни заболявания. Ако не разкажете на лекаря за състоянието си, ще си имате работа с нещо неуточнено: то може да е всяко едно от тези заболявания, а самите вие ще бъдете повече от сигурни (понеже избягвате разговора за поставяне на диагноза, тоест процеса на уточняване), че става дума за нещо наистина страшно. Но ако поговорите с лекаря, всички тези предполагаеми ужасни заболявания с малко късмет ще се сведат до едно-единствено ужасно (или не чак толкова ужасно) заболяване, или дори до напразни опасения. В такъв случай вие ще се надсмеете над предишните си страхове или ако все пак нещо не е наред, поне ще бъдете подготвени. Уточняването на проблема невинаги заличава нещастието, но определено прогонва всички зли демони. Това, което чувате, но не виждате дълбоко в гората, може да е тигър. Нещо повече, може да е цяла шайка тигри (един от друг по-гладни и по- кръвожадни), предвождани от крокодил. А може да е нещо съвсем различно. Ако се обърнете и погледнете, вероятно ще установите, че това е просто катеричка. (Имам един познат, който беше преследван от катеричка.) Да, в гората наистина има нещо. Знаете го със сигурност. Най-често това нещо е само катеричка. Но ако се боите да погледнете, безобидната горска твар се превръща в дракон, а вие определено не сте рицари – вие сте като мишка срещу големия страшен лъв или като заек, парализиран от погледа на вълка. Не твърдя, че това, от което се боите, винаги се оказва катеричка. Понякога в гората дебне нещо наистина страшно. Често обаче действителният ужас бледнее значително пред въображаемия. В много случаи това, срещу което не можем да се изправим заради ужаса, създаден от въображението, се оказва факт, който сме способни да посрещнем, щом бъде сведен до неговата проява в реалността, дори и тя да е ужасна. Ако бягате от отговорността да се изправяте очи в очи с неочакваното, дори когато животът го поднася на поносимо малки дози, в заобикалящата ви реалност нахлува неудържим хаос и безпорядък. Това състояние се разраства до такава степен, че поглъща и последната капка ред, смисъл и предсказуемост. Отбягваната реалност (отново) приема формата на великата Богиня на хаоса, на страшния змиеподобен Властелин на неизвестното – това е великият коварен звяр, с който човечеството се бори откакто свят светува. 291 Когато отказваме да признаем зеещата пролука между заблуда и реалност, тя неусетно се разширява и накрая ни поглъща. И тогава не ни чака нищо добро. Отбягваната реалност се проявява като дълбока бездна от объркване и страдание. Внимавайте какво казвате на себе си или на другите за нещата, които сте преживели или преживявате сега, или за пътя, по който сте поели. Подбирайте точните думи. Свързвайте тези думи в точните изречения, а изреченията – в точните параграфи. Миналото може да бъде изкупено, като с помощта на езика извлечете най-важното от него. Разкривайки ясно и достоверно истината за настоящето, вие можете да живеете в него, без да ограбвате бъдещето. Ако подбирате внимателно и мислите, и думите си, вие ще превърнете в реалност едничката предопределена съдба, която оправдава съществуването, като я различите от множеството мрачни и нежелани варианти на бъдещето (които в противен случай е твърде вероятно да се проявят от само себе си). Именно по този начин Окото и Словото създават обитаем ред. Не замитайте проблемите, тези малки чудовища, под килима. Там, в тъмното, те се хранят и растат необезпокоявано. А когато най-малко очак- вате, чудовищата ще изскочат от мрака и ще ви погълнат. Тогава ще про- паднете в ада на вечните съмнения и неопределеност, вместо да откриете рая на достойното и ясно по своята цел съществуване. Смелите и правдиви думи правят реалността по-проста, по-ясна и разбираема и по-поносима за живеене. Когато назовавате нещата с нужното внимание и точно подбрани думи, вие ги представяте като благоприятни „послушни“ явления и обекти, отделяйки ги от тяхната невидима, почти универсална взаимносвързаност. Така вие ги опростявате. От прекалено сложни те стават конкретни и използваеми. Тогава ще бъде възможно да извличате полза и да живеете с тях, без да агонизирате от тяхната сложност и от свързаните с това несигурност и тревожност. Ако възприятията ви за тях останат замъглени, ще бъде невъзможно да определите какво представлява едно нещо и кое го различава от нещо друго. Така всички особености преливат помежду си и се размиват. А това прави света прекалено сложен за живеене. Старайте се съзнателно да определяте темата по време на разговор, особено ако е труден. В противен случай той ще обхване всичко – а всичко е прекалено много за един разговор. Това е една от често срещаните причини, поради които двойките спират да разговарят. Споровете помежду им се израждат и вадят на показ всеки проблем, възникнал в миналото, всяко недоразумение от настоящето и всички ужасни неща, които биха могли да се случат в бъдеще. Никой не може да води разговор за „всичко“. Предлагам ви да започнете така: „Точно това конкретно нещо ме кара да се чувствам 292 нещастен. В замяна бих желал ето това конкретно нещо (разбира се, отворен съм за предложения, стига да са конкретни). А това е конкретното нещо, което искам от теб, за да спра да вгорчавам и твоя, и собствения си живот“. Но за да направите това, вие трябва да помислите: Какво точно не е наред? Какво точно искам да получа? Най-важното е да разговаряте откровено и да създадете обитаем ред от хаоса. За тази цел е необходимо да се изразявате честно и точно. Ако се криете и бягате от истината, това, от което се криете, се превръща в ужасното чудовище, спотайващо се под леглото, в тъмната страшна гора и в най-мрачните кътчета на съзнанието – чудовище, което накрая ще ви погълне. За да разберете къде се намирате сега, първо трябва да определите откъде сте тръгнали и какъв път сте изминали. Ако не знаете къде точно се намирате, значи може да сте навсякъде. Това „навсякъде“ е широко понятие и обхваща твърде много места, някои от които наистина опасни. Ако не определите къде се намирате сега, как очаквате да стигнете до мястото, към което сте се запътили? Най-важното условие, за да се придвижите от точка А до точка Б, е да се намирате в точка А. Но ако сте „навсякъде“, тогава вероятността да се намирате в точка А е пренебрежимо малка. След това трябва да определите накъде отивате. За да стигнете на това място, трябва да се движите в определена посока. Когато се лутате безцелно, вие не се придвижвате напред. В резултат на това се чувствате разочаровани, объркани и нещастни, ставате тревожни и сприхави (после идва негодуванието, след това – желанието за отмъщение, а накрая – нещо още по-страшно). Казвайте това, което мислите, за да си изясните какво точно имате предвид. Привеждайте думите си в действия, за да си изясните какво се случва. Наблюдавайте. Обърнете внимание какви грешки допускате. Постарайте се да ги формулирате, а след това да ги поправите. Така вие откривате смисъла на живота си. А това е най-добрата защита срещу житейските трагедии. И как би могло да бъде иначе! Застанете открито пред хаоса на Битието. Посрещайте смело морето от проблеми. Определете посоката и начертайте пътя. Признайте какво точно искате. Покажете на всички истинското си лице. Присвийте очи, огледайте внимателно хоризонта и поемете курс право напред. Изразявайте се точно и ясно. 293 |