15 април 2011 г. Тема: здравеопазване

Тройна медицинска експертиза ще докаже лекарска грешка ли е причинила смъртта на 21 -годишната родилка Дияна Огнянова от Алеко Константиново. Това съобщи говорителката на Окръжна прокуратура в Пазарджик Снежана Стоянова. По случая е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител, а резултатите от експертизата се очаква да бъдат готови в петък. Младата жена, която е от ромски произход, почина на 18 март т. г. в многопрофилната болница в Пазарджик. Приели я за планово секцио на 10-и и още следобед родила момченце. Състоянието й обаче се влошило и след консултация с кардиолог била настанена в реанимацията. Последвало подобрание, тя дишала с кислородна маска, но 10 дни по-късно починала. Близките на жената твърдят, че смъртта е резултат от докторска немарливост. Според директора на болницата д-р Пенко Кацарски обаче няма лекарска грешка и назначената експертиза ще го потвърди. В първия момент роднините искали да приберат тялото, без да се прави аутопсия, но по настояване на ръководството на болницата тя била направена. Първоначалните микроскопски данни показали, че диагнозата е околородова дилатативна кардиопатия. Причината била в самата бременност и разширението на сърдечния мускул, който не успял да се възстанови. Дядото на родилката Владимир Янков заяви, че хора от лекарския екип взели подкуп, за да извършат секциото. Според д-р Кацарски обаче истината е друга и нито един доктор не е взел рушвет. Всъщност жената не била осигурена и преди да бъде приета, роднините й внесли 515 лв. Лекари добавиха, че смъртта не е настъпила по време на раждането и няма връзка с него.

Болницата в Свищов е натрупала борч от 1,7 млн. лв. Задълженията към доставчиците са за над 1,3 млн. лв., а останалата част е от неразплатените данъци, осигуровки към персонала и др. Вземанията са за 291,432 лв., показва доклад за дейността на здравното заведение за м.г. Според данните болните са намалели с над 20 % заради по-малкия брой клинични пътеки. И приходите на лечебното заведение са се стопили с 363 хил. лева спрямо предходната 2009-а. Според кмета на Свищов Станислав Благов болницата е в тежко финансово състояние, а общината е изчерпала експертния си финансов ресурс да й помага. „Преведохме й 1,2 млн. лв. от общинския бюджет. Това не е правено от нито една община у нас. Но процесът на икономически упадък продължава", коментира Станислав Благов.

Аз знам, че премиерът спазва добра орална хигиена и познавам зъболекаря му, каза шефът на стоматолозите д-р Николай Шарков на откриване на световен дентален форум у нас. Стартът му официално бе даден от Бойко Борисов. Като го видяха, делегатите от 40 страни наизвадиха камери и телефони и започнаха да го снимат. А представилият го чужд лектор се обърна към него с титлата „доктор", защото Борисов има научен труд. Премиерът съобщи пред журналисти, че е дал задача на здравния министър д-р Стефан Константинов да му представи стратегията си за въвеждането на диагностично свързаните групи, които ще заменят клиничните пътеки. „Константинов ще ми подготви всичко до вторник-сряда, ще извикам депутатите от здравната комисия, ще дебатираме и след това ще кажем какво сме решили", каза Борисов.

„168 ЧАСА" проведе своя собствена анкета, как се оценяват министрите от кабинета Борисов. За целта бяха ползвани копия на анкетите, които попълваха депутатите.

Малцина са тези, които имат положително отношение към управляващите. Най-често срещаните оценки за управлението са: „И тези се подиграват с нас!" и „Всичките са един дол дренки!" Възрастовата група от 20 до 45 години изказва по-силно възмущение към министрите от тази над 45 години. Голяма част от анкетираните сред по-младите въобще не знаят имената на министрите и съответните им постове. В пълен противовес на групата на ГЕРБ, която е срещу земеделския министър, той е харесван от широката публика. Със среден успех добър (4) Мирослав Найденов е най-високо оценяваният министър в кабинета. Следват го Росен Плевнелиев и Николай Младенов. Близо до Мирослав Найденов, с оценки между 3,50 и 3,75 се нареждат премиерът Борисов и вътрешният министър Цветан Цветанов. Най-слаб резултат, под среден (3) получава министърът на правосъдието Маргарита Попова. Симеон Дянков, Александър Цветков и д-р Стефан Константинов също събират много негативен вот - около тройка. Средният успех на кабинета е 3,40. Съществени разлики се наблюдават при по-възрастното поколение. Като цяло те са по-информирани политически и заинтересовани от дейността на министрите. Най-висока оценка хората над 45 години дават на Росен Плевнелиев - много добър(4,80). Премиерът, Николай Младенов и Трайчо Трайков също се приемат сравнително положително и докарват за четворка. Най-нехаресван сред по-възрастните е Тотю Младенов, който получава твърда тройка. Резултатът е нормален, като се има предвид, че именно Младенов е човекът, който отговаря за пенсиите. Общ резултат за правителството от страна на хората между 40 и 85 години е 4,00. Общата нагласа е на недоволство спрямо сегашния кабинет, като най-често споменаваното разочарование е неспазването на предизборните обещания за борба с корупцията, наказване на виновните и повишаване на жизнения стандарт.


Българинът е изработил 1857 лв. за година, а е похарчил 3278 лв.

Домакинствата разчитат все повече на пенсии, помощи и обезщетения
Десислава Колева

Българинът е получил средно 1857 лв. от заплати миналата година, а е изхарчил 3278 лв. Това показват данните на националната статистика за доходи, разходи и потребление на домакинствата през 2010 г. Семейният бюджет се допълва от социалните плащания като пенсии, помощи, обезщетения за безработица, които придобиват все по-голяма тежест. С тях, заемите и спестяванията общият среден доход за годината на всеки в семейството достига 3812 лв.

Ако през 2009 г. заплатата формира 52.2 на сто от общия доход на домакинствата, през 2010 г. делът й пада до 50.9%. И този доход обаче намалява - през 2009 г. всеки в семейството е имал средно със 71 лв. повече от заплата, отколкото през м.г. Намалението на тежестта на заплатата в общия доход е за сметка на ръста на социалните трансфери - от 30.8 на сто до 34.2 на сто.

Изменения в структурата на дохода на всеки от семейството има и в другите пера. През 2010 г. например обезщетенията за безработни се повишават с 3 лв. и вече са 23 лв. средно на човек. Три пъти са се увеличили приходите от продажба на имущество - на 15 лв. средно на човек в домакинство. Пенсиите също увеличават тежестта си в общия доход - от 1020 лв. (през 2009 г.) на 1128 лв. през м.г. Тук причината е вероятно увеличението от юли 2009 г.

Застоят в кредитирането, което не отбеляза почти никакъв ръст миналата година, се отразява и в семейните бюджети - това перо рязко намалява като дял в доходите. На всеки се падат по 35 лв. от този източник, а година по-рано са били 57 лв. В същото време намаляват и върнатите суми по заеми - на 3 лв. средно на човек за годината. Статистиката отчита увеличение с 13 лв. на приходите от спестявания - до 125 лв. Намаляват като тежест и семейните добавки за деца, макар и само с 1 лв. - до 33 лв. Най-голяма е разликата при доходите от домашно стопанство. Това перо е намаляло с 40 лв. - до 75 лв. на човек.

Поредната кризисна година е принудила семействата да свиват и разходите си, които обикновено трайно растат. Всеки в семейството е харчил с 47 лв. по-малко през м.г. Така се падат по 3278 лв. средно на лице. Основните разходи - за храна и безалкохолни напитки - са се повишили с едва 3 лв. до 1219 лв., въпреки всеобщото поскъпване и инфлация около 4.5%. Това е най-малкият ръст на това перо от 1999 г. насам, сочат данните. За сравнение през 2009 г. спрямо 2008 г. всеки е похарчил с 22 лв. повече. Единствените ни други харчове, които растат през м.г. спрямо 2009 г., са за здравеопазване, съобщения и за данъци. Най-голямо е увеличението при данъците - с 16 лв. През 2010 г. всеки е платил средно по 124 лв. налози. Харчовете за съобщения растат с 3 лв. - до 153 лв., а за здравеопазване - с 4 лв. до 181 лв.

Интересно, че въпреки по-високите цени на цигарите, харчовете по това перо (заедно с тези за алкохол) са по-малко със 7 лв. до 157 лв. За година сме дали с 10 лв. по-малко за дрехи и обувки (93 лв.), 14 лв. по-малко за жилището, ток, вода и др. (470 лв.), 12 лв. по-малко за обзавеждане и поддържане на дома.

ХРАНА

Статистиката отчита промяна в структурата на потреблението на домакинства. Увеличава се консумацията на хляб и тестени изделия с 2.1 кг и през 2010 г. достига 108 кг средно на човек. Отчита се и тенденция за повишаване на консумацията на месо, риба и рибни продукти и зеленчуци. Българинът е потребявал средно по 32 кг месо, а година по-рано - по 30.7 кг. Зеленчуците стигат до 69.1 кг на човек. През 2010 г. са изпушени и значително по-малко цигари - 591 броя на човек при 778 броя година по-рано. Намаление има и при алкохола с близо 2 литра до 23.6 за м.г.


61% от личните лекари получават по 11 ст. за денонощни дежурства
Ана Атанасова

61% от личните лекари получават допълнително пари за това, че осигуряват денонощен достъп до медицинска помощ на пациентите си, обявиха от здравно министерство. За целта здравната каса плаща на тези джипита по 11 ст. месечно на пациент от листата им.

Според нормативната уредба за т.нар. неотложна медицинска помощ отговарят личните лекари и те са длъжни да я осигуряват на пациентите си 24 часа в денонощието. Това значи, че пациентите им трябва да имат достъп до тях или до друг лекар, на договор с джипито, поне по телефон. В градовете най-често лекарите сключват договори с медицински центрове, които поемат пациентите им през нощта и в празнични дни. Някои дават и дежурства в групови практики. В такива случаи се полагат допълнителните средства.

Медиците по селата обаче нямат възможност да дават дежурства, тъй като това значи да са на работа нонстоп. Затова и са в останалите 39%, които не получават по 11 ст. от касата за неотложна помощ. С промени в наредба на МЗ ще се позволи на личните лекари от 177 труднодостъпни и малки региони да дежурят срещу допълнителното заплащане от НЗОК при по-леки условия, похвалиха се от министерството. "За да лекуват след работно време и поне по 6 часа в почивните дни, джипитата от тези региони ще имат възможност да получават по 11 стотинки на пациент от НЗОК, без да регистрират групови практики. Те ще имат право на допълнителното финансиране и ако си направят график на дежурства с техни колеги от други индивидуални практики", обясниха от ведомството.

Сега хора със средно, но без медицинско образование изпълняват тази работа в кабинетите на денталните лекари, обясни д-р Николай Шарков – председател на Българския зъболекарски съюз. Стоматологични техници взимат мерки за ченета в кухни и мазета и дори си позволяват да лекуват, обясни той.

Междувременно американски стоматолози от хуманитарна организация си навлякоха гнева на българските зъболекари заради това, че помагат на хора от български села благотворително. Те обикалят с пътуващи клиники на труднодостъпни места като последната им спирка е девинското село Селча.

У нас един дентален лекар се пада на 900 души население за разлика от Европа, където това съотношение е 1:1200. Д-р Николай Шарков обясни, че 600 български зъболекари са напуснали страната от 2007 г. досега.

Когато на 10 март се върнала обратно в болницата, след консултация с кардиолог секциото е направено още следобед. Някъде към 16 ч родилката е била преместена в отделението по анестезиология, реанимация и интензивно лечение за 24-часово наблюдение. „Състоянието й се нормализира, после пак се влоши и за съжаление, колегите не са успели да овладеят ситуацията”, коментира вчера за „Монитор” директорът на местната държавна областна болница д-р Пенко Кацарски. Той твърди, че се е направило всичко възможно за стабилизиране състоянието на 21-годишната жена, но на 18 март тя е починала от околородова дилатативна кардиомиопатия. И шефът на болницата д-р Кацарски, и джипито д-р Ганев твърдят, че младата жена не е консултирана през цялата бременност и състоянието й не е следено, за да може да се каже дали е страдала от някакво кардиологично заболяване. Освен това семейството е отказало аутопсия. На 18 март подписаха молба, че са съгласни с проведеното лечение и си поискаха тялото, но добре, че отказах и то бе изпратено в Съдебна медицина за аутопсия, за да има документи „черно на бяло”, твърди д-р Кацарски. Той категорично отрече да са искани пари за лечението.

- Дефицит има и няма как да няма, след като нищо не се е променило от пет години насам. По щат в Центъра за спешна помощ работят 191 лекари, заедно с мен. Към момента ни липсват около 80 човека, толкова са и незаетите ни щатни бройки. Нашият труд е изключително непривлекателен и неблагодарен за работещите. Болните и техните близки вечно ни упрекват за неща, които не зависят от нас. Гражданите имат високи изисквания по отношение времето за достигане до адреса, ние, тъй като сме малко, не можем да отговорим на тях поради липсата на кадри. Пак заради липсата на кадри не успяваме да окомплектоваме екипите с хора от необходимите специалности. Проблем за дефицита на лекари и огромното текучество е и неадекватното за натоварването заплащане.

- Колко взема месечно един лекар в Центъра за спешна помощ?

- Начинаещ, току-що завършил лекар, взема 560-580 лева. Ако медикът е с две специалности и има поне десет години трудов стаж, заплатата му е 690 лева. Имаме и фелдшери, но те са малко и работят много. Те се явяват в помощ на лекарските екипи, когато адресът не представлява спешност, но е неотложен и задължително поради невъзможност болният да се придвижи, манипулацията трябва да се извърши у дома му. Иначе казано, сто процента в това отношение те дублират работата на джипитата, като сменят катетри, правят превръзки и други подобни неща на място.

- Една от причините, изтъквани в миналото за текучеството на кадри при вас, е невъзможността за специализация. Промени ле се това положение?

- Очакваме промени. Направих предложение до Министерството на здравеопазването в тази посока и то бе прието много добре и с разбиране от здравния министър д-р Стефан Константинов. Той е благосклонно настроен и беше много сговорчив, когато му представих идеите си. Има нагласа да въведе всичко, което е възможно и позволят финансите. От него, както и от МЗ, като цяло нямаме съпротива, както с други министри и в други кабинети се е случвало. Предложението се състои в това нашите хора да могат да специализират без конкурсен изпит в медицинските университети в страната. Това ще важи, ако запишат клинична специалност, по която могат да работят при нас. Предвижда се още времето, за което те се обучават, да бъде удължено. Ако например за другите специализанти то е пет години, за колегите от спешната помощ ще бъде шест или седем години. Удължаването се налага предвид това, че те работят на много динамични графици, дават извънреден труд и няма да могат да посещават редовно курсовете и упражненията, тъй като са на работа. Тази възможност е много добра, тъй като лекарят ще специализира това, което пожелае, което го влече, при това без да се явява на изпит за прием по специалност. Това е спасителна мярка в средносрочен план, която в следващите седем-осем години може да реши въпроса с дефицита на кадрите в спешната помощ. Имам и конкретно предложение за повишаване финансирането на спешната помощ, но решаването на този въпрос не зависи пряко от министъра на здравеопазването, а от кабинета.

- В какво се изразява вашето предложение, д-р Гелев?

- Предлагам центровете за спешна помощ да бъдат категоризирани, както бяха категоризирани преди години болниците. В зависимост от това какъв е центърът, колко е населението, на каква възраст и с каква заболеваемост, както и дали селищата в обсега му са близо или по-отдалечени от големите болници, да се формират и техните бюджети. Изчислил съм, че ако бъдат въведени такива категоризации, парите им ще бъдат увеличени между 30 и 100 процента.

- Преди месец БЧК откри училище за парамедици, направени са постъпки и за признаване на тази професия у нас. Според вас те ще решат ли част от проблема с кадрите?

- Всяка инициатива ще бъде в наша помощ. Обучението на парамедиците обаче не е като това по първа помощ. За такава работа в Европа и в САЩ се учи по 2-3 години, преминават се няколко нива. Хората се явяват на изпити. Ако БЧК изпълни замисъла си да обучи именно така парамедици и у нас, безспорно те ще ни бъдат от голяма полза. При тази криза за лекари при нас всеки, който може и е обучен, да идва и да помага. Парадоксът е, че в момента линейките ни са предостатъчно. Разполагаме с 68 реанимобила с апаратура, общо с останалите автомобили колите ни са 128. Проблем е, че нямаме достатъчно екипи. По щат би следвало да имаме хора за 36 екипа. Можем да съберем обаче само за 20-21, което е едва една трета от нужното. Ако се съизмерваме с европейските стандарти, за над едномилионна София би следвало да имаме не по-малко от 80 екипа от спешни лекари.

- За колко време според вас би трябвало да пристигне една линейка от момента на регистриране на повикването до адреса? За колко време средно, пристигат те сега?

- Преди да ни ругаят, хората да помислят, че понякога се бавим, защото нямаме достатъчно хора. За такси в столицата, където те са 3000, се чака между 4 и 7 минути. Ние имаме 20 екипа на работа. В Европа златният стандарт е от включването на двигателя на линейката до пристигането й на адреса да са минали 12-15 минути. Те дори си поставят изискването да стигат до болния максимум за 8 минути. Ние се вписване към горната граница на този диапазон, когато става дума за спешни състояния. За не спешни, но нуждаещи се от помощ състояния обаче и там се чака. Например спешната помощ в Лондон може да отиде на адрес и след 5-6 часа, но колегите там са преценили, че това не застрашава живота на човека. Хората знаят, че не са спешни, чакат, не мрънкат и не правят истерии като в България. У нас пациентите са разглезени. Искат да отиваме на минутата и плашат с медиите.

- След като бяха създадени лекарски практики от джипита за нощни дежурства и на празници, научи ли се българинът да търси личния си лекар и да се обажда на телефон 150 само по спешност?

- Все още не се е научил. По стара практика продължава да звъни на телефони 150 и 112. Българинът все още остава много глезен в това отношение. Смята, че всички на този свят са длъжни да се отзоват на секундата при повикване, без да се съобразява дали има възможност това да бъде направено, дали е правилно или е неправилно. Над тези въпроси той не се замисля. Разкарват ни за обидно банални случаи като температура, неврастении, неврози – все неща, които нямат нищо общо със спешната помощ, но тъй като сме повикани, отиваме.

- Има ли все още фалшиви обаждания на „шегаджии”? Има ли наказания за такова провинение сега у нас?

- Има, дори в момента бележат бум, но най-вече звънят на телефон 112. Хората там не са лекари, предават ни ги като спешни случаи, а се оказва, че или такива адреси не съществуват, или хората въобще не са викали линейка, когато отидем на място. Това за мен е откровена подигравка с лекарите. На мен не ми е известно да има наказания за такива „шегаджии”. При нас на телефон 150 се обаждат на операторките с неприлични предложения.

- Преди години поискахте за такива хора съд по бързата процедура като за футболното хулиганство. Поддържате ли това свое искане?

- Все още поддържам искането си. Преди години бях влязъл в контакт с един от началниците в СДВР, за да излезем с такова предложение. Действително е необходимо най-строго наказание и бързо съдопроизводство като за футболно хулиганство.