15 август 2017, вторник

www.news.bg, 14.08.2017 г.www.news.bg

Месечната инфлация за юли е 0,3% спрямо предходния месец, сочат данни на Националния статистически институт. Повишението на цените от началото на годината пък е 1.0%, а годишната инфлация за юли 2017 г. спрямо юли 2016 г. е 1.3%.

Средногодишната инфлация за периода август 2016 - юли 2017 г. спрямо периода август 2015 - юли 2016 г. е 0.9%.

Промяната на цените през юли спрямо стойността на продуктите през юни е както следва:

хранителни продукти и безалкохолни напитки - намаление с 0.1%;

алкохолни напитки и тютюневи изделия - няма промяна;

облекло и обувки - намаление с 2.8%;

жилища, вода, електроенергия, газ и други горива - увеличение с 0.8%;

жилищно обзавеждане, домакински уреди - увеличение с 0.4%;

здравеопазване - няма промяна;

транспорт - намаление с 0.5%;

съобщения - цените няма промяна;

развлечения и култура - увеличение със 7.1%;

образование - увеличение с 0.1%;

ресторанти и хотели - увеличение с 1.0%;

разнообразни стоки и услуги - намаление с 0.6%.

В конкретност през юли са се увеличили цените на хранителни продукти брашно - с 0.4%, хляб - с 0.6%, месо от едър рогат добитък - с 0.2%, месо от домашни птици - с 0.5%, малотрайни и трайни колбаси - съответно с 0.7 и 1.3%, мляно месо (кайма) - с 0.7%, пресни млека - с 0.3%, кашкавал и сирене - съответно с 0.9 и 1.1%, яйца - с 0.2%, млечни масла - с 3.6%, маргарин - с 2.6%, ябълки - с 4.2%, цитрусови и южни плодове - с 1.3%, зрял боб - с 0.3%, оцет - с 1.0%, сол - с 0.2%, минерална вода - с 0.2%, ракии - с 0.4%, и други.

През юли 2017 г. са се намалили цените на следните хранителни продукти: ориз - с 0.8%, риба - с 0.7%, кисели млека - с 0.2%, извара - с 0.9%, праскови и кайсии - с 22.0%, зрял чесън - с 2.3%, кореноплодни зеленчуци (моркови и червено цвекло) - с 4.4%, маслини - с 0.8%, други пресни зеленчуци (- със 17.8%, картофи - с 14.8%, захар - с 0.3%, кафе - с 0.5%, газирани напитки - с 0.1%, вино - с 0.4%, бира - с 1.4%, и други.

Увеличени са и цените на цигарите - с 0.3%, водоснабдяване - с 0.4%, канализационни услуги - с 1.4%, услуги за пречистване на водата - с 2.2%, електроенергия - с 1.5%, централно газоснабдяване - с 1.1%, топлинна енергия за подгряване на вода - с 1.6%, перални - с 0.9%, продукти и препарати за почистване - с 1.3%, метан за ЛТС - с 0.2%, международни полети - с 19.6%, цветарство - с 1.3%, пакетни услуги за почивка и туристически пътувания - с 16.8%, услуги в ресторанти, кафенета и други - с 0.2%, услуги по краткосрочно настаняване - с 10.2%, и други.

През разглеждания месец в групите на нехранителните стоки и услугите е регистрирано намалeние на цените при: облекло и обувки - съответно с 3.1 и 2.3%, газообразни и течни горива за битови нужди - съответно с 3.4 и 2.1%, въглища - с 1.5%, готварски печки - с 0.9%, хладилници - с 0.5%, климатични инсталации - с 0.6%, кухненско обзавеждане - 0.3%, дизелово гориво - с 2.0%, автомобилен бензин А95Н - с 1.7%, автомобилен бензин А98Н - с 2.1%, газ пропан-бутан за ЛТС - с 4.1%, продукти за лична хигиена и козметични продукти - с 1.2%, и други.

През юли 2017 г. цените на лекарствените продукти са се намалили с 0.1%, а на лекарските услуги са се увеличили с 0.1%. Цените на стоматологичните услуги остават на равнището от предходния месец.

През юли 2017 г. цените на стоките и услугите от малката кошница за най-нискодоходните 20% от домакинствата са се променили спрямо предходния месец, както следва:

хранителни продукти - намаление с 0.3%;

нехранителни стоки - намаление с 0.3%;

услуги - увеличение с 1.1%.
www.zdrave.net, 14.08.2017 г.

http://www.zdrave.net/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%9E%D1%82-%D0%BF%D0%B5%D1%87%D0%B0%D1%82%D0%B0---%D0%94%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5,-%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE-%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8,-%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC-/n3620

В резултат болниците - търговски дружества, при увеличаване на дейността си вдигат приходите от здравната каса, но също и загубите си. Колкото са по-големи и многопрофилни, разширяват портфолиото си и осигуряват нова апаратура, толкова повече губят. ………………………………………….. Навлизат нови медицински устройства, методи, изделия, апаратура и обществото очаква модерно лечение. То обаче не е финансово осигурено чрез пътеките. ………………………………..

Между 50 000 и 100 000 лева глоба за търговец на едро, който незаконно изнася лекарства, пише по темата „Стандарт“. Ако търговец на едро не изпълни някое от задълженията, свързани с паралелния износ на медикаменти в ЕС, го заплашва санкция от 10 000 до 25 000 лв. За аптека с нарушения наказанието е до 20 000 лв.

Министерството на здравеопазването отново опитва да прокара възможност износът на лекарства от България да може да бъде ограничаван, ако е установено, че в страната има недостиг, посочва в материала си по темата „Капитал Daily” и обяснява защо това се налага - цените на лекарствата в европейските страни са различни и заради свободното движение на стоки от държавите с ниски цени се изнасят медикаменти към тези с по-високи цени. Европейската комисия насърчава паралелната търговия като механизъм за сваляне на цените. Има държави като Германия, в които има задължение аптеките да пазаруват поне 5% от медикаментите от паралелни търговци, за да облекчават плащанията на здравните каси. Всичко това не би било проблем, ако България заедно с Румъния, Испания, Гърция и други не беше заложила в законодателството си изискването за най-ниска цена в ЕС на ниво производител.

По темата за медикаментите, но този път с акцент за лекарствения туризъм пише в днешния си брой „Монитор“. До съседните Гърция, Турция и Сърбия отскачат жителите на пограничните райони заради недостига на част от медикаментите или пък защото там са по-евтини, отколкото у нас, информира вестникът. Здравният туризъм по принуда засяга освен нас и комшиите ни от Румъния, които търсят в БГ аптеките илачи, липсващи на техния пазар.

……………………………………………………………….. Според Световната банка основна част от личните разходи на пациентите се пада на лекарствата - у нас от джоба се плащат 81% от общите фармацевтични разход.
www.zdrave.net, 14.08.2017 г.

http://www.zdrave.net/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%92%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B8-%D1%88%D0%B5%D1%84%D0%BE%D0%B2%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%83%D0%BB%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B0%D1%82-%D0%B7%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D0%B2-%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0/n3619
Всички шефове на съсловни организации консултират здравната комисия в парламента
Ирина Пекарева

Десетима са нещатните сътрудници на Комисията по здравеопазване в Народното събрание, които консултират депутатите. Сред тях са всички председатели на съсловните организации в сектора, както и няколко специалисти в различни области.

Лекарският съюз е представен само от своя председател д-р Венцислав Грозев, фармацевтичният – също само от председателя си проф. Илко Гетов.

Българският зъболекарски съюз пък е с двама представители, които консултират народните представители – председателят на БЗС д-р Николай Шарков и зам.-председателят му д-р Борислав Миланов.

От Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи нещатните сътрудници на депутатите са шефката на асоциацията Милка Василева, както и парламентарният секретар Мария Балевска.

Нещатни сътрудници на здравната комисия са също така шефът на „Св. Екатерина“ проф. Генчо Начев, както и директорът на „Александровска“ болница доц. Костадин Ангелов.

Комисията консултират още кардиологът проф. Асен Гудев, както и Николай Анастасов.

Дванайсет от депутатите в парламента имат и „персонални консултанти“ по здравеопазване. Най-многобройни от тях са народните представители от ГЕРБ – петима.

Председателката на здравната комисия д-р Даниела Дариткова е съветвана в областта от колегата си председател на здравната комисия в Столична община д-р Веселин Милев. Бившият областен управител на Перник и бивш шеф на белодробната болница в района д-р Александър Александров, който също е член на здравната комисия в парламента, пък има двама нещатни сътрудници, които го консултират по здравеопазване и социална политика. Това са кметът на Перник д-р Вяра Церовска и главният експерт в областната администрация на града Росица Рангелова.

Останалите трима депутати от ГЕРБ, които са наели консултанти в здравната сфера, не са членове на комисията, а само един от тях е лекар. Става въпрос за Джема Грозданова, която пък членуваше в комисията по време на мандата си в предишното Народно събрание. Тя е взела за сътрудник д-р Виктория Жекова, която бе главен експертен сътрудник към здравната комисия още през 2008 г.

Икономистът Владислав Николов пък е наел като консултант по въпросите на здравеопазването председателя на Общинския съвет в Плевен Мартин Митев. Не е ясно по каква причина депутатът се нуждае от съвети в здравната сфера, тъй като той не членува в здравната комисия.

Същото можем да кажем и за Димитър Петров, който пък е консултиран от бившия депутат от ГЕРБ и инвеститор в здравния сектор Семир Абу Мелих.

Двама са депутатите от БСП, наели сътрудници, които да ги съветват по здравни въпроси. И двамата са членове на Комисията по здравеопазване. Това са д-р Иван Ибришимов, когото консултира доц. Асен Златев, и д-р Илиян Тимчев, консултиран на свой ред от бившия шеф на РЗИ - София д-р Огнян Иванов.

Депутатите от групата на Обединените патриоти, наели сътрудници за консултации в здравеопазването, също са двама. Единият от тях е юристът Явор Нотев, който не за първи път членува в здравната комисия на НС. Негов консултант е общопрактикуващият лекар д-р Гергана Николова-Ширкова.

Другият депутат от формацията – Борис Ячев, не участва нито в здравната, нито в социалната комисия в парламента, но е наел Иво Димитров за консултант по здравеопазване и социална дейност.

Двама са и депутатите с интереси в здравния сектор от ДПС. Става въпрос за д-р Хасан Адемов и Танер Али. Първият бе в здравната комисия в няколко поредни парламента, но сега не участва в нея. Негов сътрудник по въпросите на здравеопазването е общопрактикуващият лекар д-р Ердинч Хаджиев.

Нещатен сътрудник на Танер Али по въпросите на здравната политика пък е Емил Кючуков.

Последният депутат със сътрудник по здравни въпроси е Нина Миткова от „Воля“. Тя е народен избраник за първи път и също за първи път е член на Комисията по здравеопазване. Неин консултант е съдовият хирург д-р Алеко Кюркчиев.

Според правилника на Народното събрание всеки депутат има право на до трима сътрудници, на които се плаща от безотчетните две трети над основната депутатска заплата по перо „Допълнителни разходи“. Същото важи и за заплащането на сътрудниците на парламентарните комисии.
www.zdrave.net, 14.08.2017 г.

www.zdrave.net/-/n3626
Антон Вълев:
Към момента реекспортът на лекарства не може да бъде забранен, но може да бъде силно ограничен
Регулацията на паралелния износ на лекарствата, предложена в измененията на Закона за лекарствата е изключително нужна, заяви председателят нa Нaциoнaлнaтa aптeчнa кaмapa маг. фарм. Антон Вълев пред Zdrave.net. По думите му и в момента има лекарства за онкологичноболни пациенти, които са изчезнали от пазара, тъй като някой прави търговия с тях.

Според предложените промени се предвиждат по-високи санкции както за търговците на едро, така и за аптеките, извършващи нерегламентирана търговия с лекарства, включени в ограничителния списък. Така ако търговец на едро извърши износ в нарушение на разпоредбите, глобата му ще бъде в размер от 50 000 лв. до 100 000 лв. Ако пък не изпълни някое от задълженията, вменени му във връзка с паралелния износ, ще бъде наказан с имуществена санкция от 10 000 до 25 000 лв., а при повторно нарушение – от 25 000 до 50 000 лв. За аптеките пък санкцията при нарушаване на новите регламенти ще бъде глоба от 10 000 до 20 000 лв.

„Ако е необходимо, регулацията може да бъде засилена, но като цяло смятам, че освен промени в закона, трябва да се направи и опит на правителството, заедно с правителствата на другите държави от Източна Европа, да бъде променен елемента от договора с ЕС за свободно и неограничено придвижване на стоки. Да няма свободна търговия на лекарства, защото това води до облагодетелстване само на големите пазари, в които цените на лекарства са много високи“, каза още Вълев.

Той допълни, че към момента реекспортът не може да бъде забранен, но може да бъде ограничен. „И това е предложението в момента – когато има недостиг на определени лекарства за нашите пациенти и тъй като и те са граждани на ЕС и трябва да им бъде осигурена лекарствена терапия, то може да бъдат наложени ограничения върху абсолютно свободната търговия на стоки. Ако останат свръхколичества, тогава могат да бъдат реекспортирани“, каза Вълев.

Антон Вълев коментира и регламентирането на клиничните изпитвания в Закона за лекарствата. Според предложението те вече ще могат да се правят и в диализните центрове, както и в индивидуалните и групови практики за първична и специализирана медицинска помощ. Друга от промените пък е с противоположен знак: стеснява се кръгът лечебни заведения, които могат да извършват клинични изпитвания на лекарства, съдържащи наркотични вещества. Допустимо ще бъде извършването на такива клинични изпитвания само в лечебни заведения за болнична помощ, центрове за психично здраве, центрове за кожно-венерически заболявания и комплексни онкологични центрове, в структурата на които е разкрита аптека, притежаваща лицензия за дейности с наркотични вещества или сключили договор с друго лечебно заведение, което има такава аптека.

„Много ясно дефиниране на това кои могат и кои не могат да правят клинични проучвания, тъй като досега имаше определена неяснота и като че ли нездрав интерес на болници да спрат да се занимават с лечение, а само с клинични проучвания без да имат капацитет. Идеята на това беше проста – проучванията дават по-добър бюджет от лечението. С тези промени се прави опит да се регулират правилата кой и при какви условия би могъл да получи разрешително за да прави клинични проучвания, а не всеки трети медицински център да ги прави“, каза Вълев.

„В този смисъл промените са изцяло положителни. Този път няма нещо, което от бранша да смятаме, че е навредило. На първо място ни интересува да бъдат защитени интересите на здравноосигурителната система, на лекарствоснабдителната система и на пациентите в България. И въобще не ни интересува дали накърняват бизнес интересите“, допълни той, като подчерта, че това е позицията на Националната аптечна камера.

15.08.2017 г., с. 16
КЗК с поредно решение срещу Марешки
След като получи решение за глоба от половин милион лева за нелоялна конкуренция и няколко отказа по негови жалби в сектора на горивата, бизнесменът, а сега и политик и заместник-председател на парламента Веселин Марешки вече има поредно решение от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) пак по въпроса с нелоялната конкуренция във фармацията. Решението показва втори случай, в който фирми на бизнесмена и неговото семейство, които са собственици на един от най-големите складове за търговия на едро и най-голямата верига аптеки в България с 400 обекта, директно се жалват неоснователно от конкурентите си пред КЗК или пък пишат становища срещу тях, по които КЗК започва разследвания.

КЗК дълго време е работила по жалба на дистрибутора "Фармнет" - търговеца на едро на Марешки, и една от фирмите, които държат веригата аптеки "Варнафарма – М". Те са обвинили в забранени споразумения за доставката на осем вида лекарства българско представителство на американския концерн Pfizer, както и два от конкурентите си в сектора – търговците на едро с лекарства "Стинг" и "Софарма трейдинг". Решението на КЗК, което може да се обжалва във ВАС, е, че такова забранено споразумение не съществува.