Грешка било 6,91 лв. за литър гориво по здравна програма

„Вероятно става дума за техническа грешка." Така от Министерството на здравеопазването коментираха вчера обявлението за доставка за гориво по 6,91 лв. за литър за задоволяване на нуждите на Програма „Подобряване на туберкулозата в България". „Никой от колегите не е подавал документи в Агенцията за обществени поръчки. Както е в търговете за лекарства - там се казва поръчката е за сума до еди-колко си лева. Така е и в случая с горивото - за цена до 220 000 лв. Но не за всичките", отсякоха от здравното ведомство. Служителите му обясниха, че „никой не знае колко литра бензин ще се изразходят по програмата. Може да са само за 30 000 лв.".

Здравното ведомство увери, че по случая върви проверка. Резултатите от нея ще покажат как се е стигнало до залагането на такава висока цена на горивото в графата за цена на литър. Както „Труд" писа, пак от централния орган за обществени поръчки ставаше ясно, че за литър в МВР ще плащат по 4,56 лв.


Българин брои 4117 евро за 6 дни в сръбска болница
БЕЛГРАД, Методи МЕТОДИЕВ Специално за „Труд"

Женен за испанка нашенец, постоянно живеещ в сръбската столица, с инициали И. В. плати за „спешна медицинска помощ"... 4117, 17 евро!

Човекът усетил тежест в гърдите на 03 септември т. г. и отишъл да се прегледа. Първоначално му съобщили, че всичко му е наред, но след това го накарали да се поразходи по стълбите между два етажа в приемното отделение на белградската „Бърза помощ". След „тегелите" изведнъж нещата с неговото здравословно състояние се променили и неочаквано бил извикан санитар с количка, който откарал И. В. в интензивното отделение. Там нашенецът престоял 4 дни на аспирин с мерене на кръвното и телесната температура и ежедневни електрокардиограми. На четвъртия ден пациентът казал на лекарите, че възнамерява да си ходи. И тук вече дошла втората изненада! Отново по спешност го задържали, сложили му инжекция с оцветител и му поставили стенд през бедрената артерия . След още 12 часа с торба пясък върху слабините човекът трябвало още два дни да търка болничното легло в интензивното отделение.

След нови разправии едва на бележитата дата 9 септември И. В. успява да се отскубне от задушаващата хватка на сръбското здравеопазване и отива по живо, по здраво да си пие ракията вкъщи. Но следва друга изненада. Още на 10 септември му сервират новината, че за престоя си в болницата, изследванията, стенда, меренето на температурата и пр. дължи точно 4117,17 евро. Човекът си платил, щото ако не плати, сръбските закони не са като нашите - отива на съд.

И тук следва да си зададем въпроса какво става с междудържавната спогодба за социалното осигуряване и особено в частта здравеопазване? Къде се намира проектът й, ако въобще има такъв?


Кабинетът похарчи и резерва за извънредни нужди
Не е ясно откъде ще се осигурят обещаните 190 млн. за здравеопазване и за други изненадващи разходи до края на годината
ТАНЯ ПЕТРОВА

Безпрецедентният резерв от 1.149 млрд. лв., който даваше възможност за гъвкавост на правителството при възникване на извънредни разходи до края на годината, свърши. Сумата е изразходвана до края на септември и последните трансфери, които предстоят, са за разплащане на изкупените през Банката за развитие държавни дългове към фирми.

Това показва справка за отпусканите с постановления на кабинета суми от така наречения резерв за структурни реформи след актуализацията на бюджета през юли.

Резервът, с който кабинетът можеше да се разпорежда по свое усмотрение, бе драстично увеличен от първоначално заложените за 2010 г. 6.5 млн. на 1.149 млрд. лв. с аргумента, че страната е в криза и е необходима повече гъвкавост във финансите. След скандал в парламента част от предвидените в резерва средства бяха заделени за точно определени харчове - 116 млн. от него трябваше да отидат за субсидиите за тютюна, 142 млн. бяха предвидени като трансфер за покриване на социални плащания от министерство на труда. Депутатите решиха от резерва пари да получат и НКЖИ - 45 млн. лв., както и МРРБ за магистрала "Люлин" - 62.5 млн. лв. Така парламентът се произнесе за изразходването на общо 365 млн. лв. Депутатите решиха, че от резерва трябва да се покрият и изкупените от Банката за развитие дългове, без да посочват конкретна сума.

Подаването на документи през банката приключи до края на септември, а общата сума, която фирмите поискаха, е 210 млн. лв. Разплащането продължава, но след този трансфер резервът на премиера излиза на червено. Това вече пролича от две решения на кабинета след внасяне на искания за извънредни кредити. По настояване на МВР кабинетът отпусна на вътрешното министерство 13 млн. лв. извънреден бюджетен кредит за покриване на текущи разходи, но постанови изрично парите да бъдат взети от резерва за бедствия, който възлиза на 81 млн. лв. При друго решение за извънредна субсидия от 30 септември - за 7.6 млн. лв. за главна дирекция "Изпълнение на наказанията", министрите дори не посочиха конкретен източник и записаха в решението, че парите трябва да дойдат или от резерва, или от преструктуриране на разходи по централния бюджет.

Справката показва, че извън задължителните плащания, определени от парламента, най-големият пай от резерва са получили министерствата на отбраната и на регионалното развитие. Въпреки обещанието да преговаря за промяна на договорите за купуването на хеликоптери, кабинетът в крайна сметка отпусна на МО 257 млн. лв. по тези контракти. МРРБ получи извънредно 180 млн. лв. за инфраструктурни проекти, включително за реконструкцията на столичния бул. "Брюксел" (16.5 млн. лв.) и за магистрала "Люлин", както и 92.7 млн. лв. - за зимно поддържане на пътищата. 20 млн. от резерва взе Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС), земеделското министерство получи 7 млн. за продължаване на проекта за нова ортофотокарта, 4 млн. отидоха за изпълнение на иновационната стратегия.

Изразходването на резерва поставя под въпрос всякакви ангажименти за бъдещи плащания до края на годината. Не е ясно например откъде правителството възнамерява да вземе обещаните от премиера 190 млн. лв. за непокритите разходи на болниците. Другата възможност - за преструктуриране и намаляване на разходи по други пера, също е ограничена при силно орязани бюджети. Кабинетът вече взе поредица от решения, с които задължи финансовия министър да осигури милиони левове чрез корекции на разходите. Така например кабинетът отпусна 7 млн. за столичното метро, които трябва да бъдат осигурени по този начин. Дянков трябва да намери други 5 млн. за създаването на антидопингов център към спортното министерство. Отнякъде трябва да се намерят и 4.5 млн. лв. за стипендии в университетите, както и 3 млн. лв. за главна дирекция охрана.


Здравната каса е спестила близо 1.5 млн. направления за 2009 г.
Над 22 млн. лв. от бюджета на НЗОК за талони не са усвоени, парите били пренасочвани за други дейности
Десислава Колева

Близо 1.5 млн. по-малко направления от предвидените за 2009 г. е отпуснала и платила здравната каса. От заложените за м.г. близо 155 млн. лв. за специализирана помощ са усвоени малко над 133 млн. лв., съобщиха пред "Сега" от НЗОК. Оттам обаче отказаха коментар защо са усвоени с над 22 млн. лв. по-малко, а в същото време пациенти и лекари постоянно се оплакват, че талоните не достигат.

Тази година положението е още по-отчайващо - предвидените направления в бюджета на здравната каса са с 800 хил. лв. по-малко от миналогодишните. Освен това според Сдружението на общопрактикуващите лекари в България традицията на пестене продължава. Оттам обвиниха НЗОК, че пести средства от талоните за специалисти и ги пренасочва към други дейности - основно за болнична помощ. В същото време касата глобява джипитата за надвишени лимити за талони за консултации при специалисти и изследвания. "Не са верни твърденията, че санкциите се налагат, защото са похарчени повече пари, отколкото са предвидени. Всяка година от бюджета на специалистите и общопрактикуващите лекари остават милиони, които се употребяват от касата за други дейности, хората се лишават от консултации и изследвания, а лекарите се рекетират за пари." Това се казва в позиция на сдружението на джипитата в страната.

"За цялата страна не само, че нашият лимит на направления не е надвишен, но и сумите никога не се усвояват изцяло. Здравната каса пренасочва средства за други дейности, а в същото време ни глобява за надвишен лимит. Защо?", запита председателят на джипитата Любомир Киров. От НЗОК обясниха, че на всяко тримесечие районните подразделения преразпределят направленията в населените места, където има недостиг. Освен това личните лекари могат да получат до 25% повече направления от заявените. "Има териториален дисбаланс - в малките населени места не се усвояват сумите за направления, а в големите се надвишават. Касата обаче не ги преразпределя, а неусвоените остават в нейния бюджет и тя ги дава за други дейности. Това е нередно", са категорични джипитата.

От сдружението на общопрактикуващите лекари дадоха два примера с глобени джипита - в Пазарджик наложената глоба за IV тримесечие на 2009 г. и I тримесечие на 2010 г. е близо 9 хил. лв., а в Разград - около 2200 лв. "Няма друга дума, освен рекет, с която да определим действията и основанията за налаганите от РЗОК санкции на нашите колеги. Рекет, чрез който от РЗОК/НЗОК може би събират средства, за да осигурят обещания "по-голям бюджет" за 2011 г.", се казва в позицията на джипитата.

Най-бедната държава в ЕС предложи на света ноу-хау за борба с бедността. Премиерът Бойко Борисов заяви неотдавна от трибуната на ООН, че тъй като България е с "по-ограничени финансови възможности", ще даде на бедните страни "максималната подкрепа" чрез "подготвени кадри, експертна помощ и ноу-хау".

В качеството си на председател на ЕС Белгия организира днес и утре в Брюксел Девета европейска кръгла маса по въпросите на бедността и социалното изключване. Министрите по социалните въпроси от 27-те държави в ЕС ще умуват как да намалят броя на бедните. Вероятно от съображения за икономии България няма да хаби цял министър, а ще участва с половинка, като изпрати един от двамата заместници на Тотю Младенов.

По същото време Европейският парламент ще обсъжда и ще гласува резолюция за борба с бедността чрез повишаване на минималния доход. Според нея държавите в ЕС ще трябва да вдигнат гарантираните минимални доходи до 60% от средните. България ще мълчи най-засрамено, защото гарантира на бедните до 30% от средния доход в страната, т.е. половината от онова, което би й придало, макар и скромен, европейски образ.

Разбираемо и нашето ноу-хау за борба с бедността у дома и по света е скромно. През последните две десетилетия държавата внимаваше да не дружи с изостаналите

в Азия, Африка и Латинска Америка, за да пази европейското си реноме. Освен това в зората на демокрацията едно от първите дела срещу бившата комунистическа върхушка бе за раздаваните помощи в Третия свят. Промяната настъпи половин година след идването на Борисов на власт, когато България бе удостоена в Еврокомисията с ресора за борба с бедствия и кризи. Държавата се почувства изведнъж отговорна пред света, макар и все така бедна. Народът бе призован да показва солидарност с Хаити и Пакистан, да събира помощи, както правеше някога за Корея и Виетнам, да прилага нови методи на парични вноски чрез обаждания по мобилни телефони и пращане на есемеси.

За да дари на света свои оригинални познания в борбата с бедността, България трябва да ги е изпробвала на свой терен и да е сигурна, че вършат работа. Доказано е, че тя разполага с обширно експериментално поле

Според последно проучване на Евробарометър, огласено на 27 септември 2010 г., 92% от българите смятат, че бедността в страната е широко разпространена. Само дни след програмното слово на 23 септември в ООН на Борисов у нас имаше Седмица на борбата с бедността, организирана от Министерството на труда и социалната политика. Забележителното в нея бе, че докато по света седмиците продължават седем дни, в България приключи за четири дни - от 27 до 30 септември 2010 г. Тази подробност също бе знак за непознато другаде ноу-хау. Ускорената седмица протече във вид на семинар, с което дневният ред на борбата се изчерпа. Ползата от него се ограничи до статистика, която потвърди известни факти: България има 7,5 млн. жители, от тях 1,2 млн. живеят на прага на бедността, т.е. доходът им е 211 лв., а 21%, или 1,57 млн. души, изпадат под него. Останалите се утешават над този праг чрез спомени, че са живели и по-добре. Разбира се, тук не се брои олигархията, чийто дял от населението клони към пренебрежимо малко число, въпреки че с имотите си прави голямо впечатление. Тя се е преборила за своето и поне през Седмицата срещу бедността държавата нямаше грижа за нея.

Истинският фактор, от който зависи справянето с бедността, са онези 21% от населението, слезли под прага на оцеляването. Ако си отидат по естествен път, статистиката за жизнения стандарт ще дръпне нагоре. Само че точно тази категория е особено жилава, защото на мястото на отписаните непрекъснато се зачисляват други, които са били на по-горен етаж. Така е от 20 години и ако се направи сметка, ще се види, че общият брой на населението намалява, но делът на най-бедните не помръдва. Може би мъката ще приключи, когато последните българи отпрашат нанякъде или просто в небитието. Правителството полага видимо старание в това отношение.

"За да живеем в мир и сигурност, човечеството харчи над трилион и половина щатски долара годишно. А в помощта за развитие се инвестира единадесет пъти по-малка сума... Това е един "обърнат свят", който се нуждае от промяна", заяви в ООН премиерът Борисов. България пък е умалено копие на обърнатия свят,

защото подобно съотношение може да се намери и между нейния щедър бюджет за отбрана и полиция спрямо средствата, отпускани за развитие на най-изостаналите й райони. Трудно е да си представим как финансовият министър Симеон Дянков обръща финансовия поток от джобовете на силоваците към социално слабите жители на почти обезлюдените села и градчета.

Въпреки това Борисов увери света, че "си даваме ясна сметка за значението на солидарността като основен принцип в политиката", и добави, че "изкореняването на бедността във всичките й измерения и проявления е основна цел на българската политика за сътрудничество за развитие". За да покаже, че знае за какво говори, премиерът нахвърли пред ООН няколко щрихи: "Приоритетите ни са образование и подкрепа за социално-икономически реформи, за реформите в областта на здравеопазването, инфраструктурните проекти, опазването на околната среда и съхраняването на културното многообразие".

Хубаво е, че проектобюджетът на Дянков за 2011 г. се появи навреме, за да се съпоставят думите с делата

Стенограмата от правителственото заседание на 29 септември, когато е обсъждан проектобюджетът (точно през Седмицата на борбата с бедността), е повече от красноречива. Доколко образованието е приоритет личи от изказването на министъра на просветата Сергей Игнатов: "Бюджетът за образование и наука е 3,3%. Статистиката е следната - под 3,5% са само неразвитите страни, т.е. с бюджет 3,3% ние казваме, че образованието е основен неприоритет". Що се отнася до здравеопазването, дебатът през същата седмица на бедността опря до доплащане от пациентите на вече платените от вноските им здравни услуги. Оставката на здравния министър бе само за печелене на време, защото новият министър дойде с все така празни джобове. Никаква надежда не проблясва и за опазването на околната среда (заради която започнаха наказателни процедури от Еврокомисията), както и за културата, която е заплашена да бъде откачена от последните системи за изкуствено дишане. Единственият оптимизъм е за инфраструктурните проекти, но те пък са зависими от европейското финансиране, което остава проблематично поради високата корупция на богатите управници.

Така се натрапва първоначалният въпрос: Какво ноу-хау да предложи България на бедните по света? Борисов има уникален опит - макар че управлява най-бедната държава в ЕС, се радва на най-висока популярност сред всички премиери в съюза. Той би могъл, след като му свърши мандатът, лично да води в ООН или другаде курс за подготовка на ръководители от Азия, Африка и Латинска Америка как да радват бедните си народи. В този аспект премиерът е нашето най-ценно ноу-хау, а българите са богати със самия факт, че го имат.


Лекарските протести не са отменени, а само отложени
Здравната каса не може да поеме дейности на МЗ, защото плаща само за осигурени лица, твърди шефът на лекарския съюз д-р Цветан Райчинов
Д-р Цветан Райчинов е роден на 12 март 1958 г. в София. Завършил е Медицинската академия в столицата, има специалност по акушерство и гинекология, дипломи по здравен и социален мениджмънт. Бил е зам.-председател на Българския лекарски съюз до октомври 2007 г., когато подава оставка, и после от януари 2009 г. Управлява диагностично-консултативен център 1 в Русе от 1999 г. до август 2009 г., когато е избран за временен председател на съсловната организация на мястото на Божидар Нанев, който става здравен министър. От октомври 2009 г. поема официално БЛС.
Дина Христова

- Д-р Райчинов, големи полемики предизвика подписаното от вас споразумение с правителството, според което догодина здравната каса ще има повече пари за разходи, но кабинетът ще може да харчи резерва й от над 1.2 млрд. лв. не само за здраве, а за каквото реши. Успявате ли да убедите колегите си, че сте постъпили правилно?

- В момента обяснявам за какво е бил този резерв, тъй като както изглежда, колегите не са много наясно. Самото въвеждане на резерв още при старта на реформата през 2000 г. е, защото тогава започнаха като разплащане през НЗОК да минават само средства за доболнична помощ. През 2008 г. официално 2% от този голям резерв, който стои в БНБ, част е от фискалния резерв на държавата и касата не може да го използва, бяха заделени евентуално за навлизането на доброволни здравноосигурителни фондове. Тези пари започнаха да се натрупват от 2009 г. Освен това първоначалната идея беше вноската да се вдига поетапно и сега би трябвало да е около 12%. А тя си е 8% и дори успяхме да я запазим с това споразумение, защото имаше идея да падне на 6%.

Така че това беше предназначението на този резерв - да послужи тогава, когато касата поеме изцяло финансирането на болничната помощ. И евентуално за идеите на предното правителство да влезе в доброволни здравни фондове. Сега касата може да използва този резерв само ако мине през актуализация на държавния бюджет. Оттам всъщност идват тези 410 млн. лв. общо, които са добавени към тази година.

- А дали ще ги получи касата? След последните си разговори с директора на здравната каса Нели Нешева ваши колеги, директори на болници, твърдят, че според нея за август ще си останат 67 млн. лв. за разплащане за извършена дейност, за септември ще бъдат към 74-75 млн. лв. и евентуално през ноември ще има 82 млн. лв. А толкова би трябвало да са за всички месеци от август.

- Това, което сега трябва да се случи според споразумението, е касата през този месец да направи две плащания към болниците - едно за август и едно за септември, за да влезе в сроковете на националния рамков договор и от август до ноември да има средно по 80 млн. лв. за болнична помощ.

- Значи ще видим още този месец дали правителството смята да спазва споразумението. И ако не го направи, какво следва?

- Съгласно решението на Националния съвет протестите са отложени. Така че при първото неспазване на споразумението по която и да е точка, следват обявените протести.

- А няма ли опасност това правителство да изразходи резерва и следващото да няма с какво да реагира при подобна криза?

- Правителството догодина няма да може да спести 544 млн. лв., като ги вкара както досега в резерва, а ще трябва да ги преведе към касата и да изпълни цялото си задължение по трансфера към НЗОК. Този трансфер са всъщност здравни вноски за 4.5 млн. души, които държавата осигурява. Така че правителството на практика трябва да осигури допълнителни близо 600 млн. лв. И тези средства просто ще бъдат освободени. Не би трябвало със същата сума да намалее фискалният резерв. Освен това тези средства ще бъдат използвани тази и следващата година, докато трае кризата. Когато България излезе от кризата, няма пречка пак да бъде направен резерв. Той обаче не трябва да бъде за сметка на спестени вноски от страна на държавата. Няма логика да стоят едни средства там, да се водят на хартия, че са в полза на здравноосигурените, а въобще да не се ползват за това.

- Колегите ви казват, че има разлика между споразумението, гласувано на националния съвет на БЛС, и подписаното.

- Така е, има разлики там, където в проекто споразумението не беше предвидено, че влизаме в противоречие с отделни закони. Няма как със споразумение, подписано дори на такова високо ниво между правителство и лекарски съюз, да бъдат променяни действащи закони. Става въпрос за законите за здравното осигуряване, на лечебните заведения и, разбира се, за бюджета на НЗОК за 2010 г. Имаме ангажимента - и ние, и правителството, тези законодателни промени да бъдат внесени в най-кратък срок. Като например промяната във връзка с управлението на НЗОК - то да стане публично, на трипартидния принцип. Публичното управление на касата е една гаранция, че тези средства няма да бъдат разходвани скрито, неясно и без хората да знаят парите, които дават за здраве, къде и защо отиват.

- Как се съгласихте да поемете тази голяма отговорност и да подпишете еднолично това решение за използването на резерва?

- Първо нека да кажа, че Райчинов каквито и пари да подпише, това не може автоматично да бъде последвано от акции и решения. Това е въпрос на законови промени и дали парламентът ще ги одобри или не, това политиците ще кажат. Но т. 5 няма как да бъде тълкувана отделно от т. 4. Необходимостта 600 млн. лв. догодина да влязат в системата води до т. 5, която иска тези 600 млн. лв. да бъдат освободени от резерва.

- А дали касата наистина ще има такъв голям бюджет, защото финансовият министър Симеон Дянков вече няколко пъти повтаря, че за сметка на това тя ще поеме и плащанията по някои от дейностите, които сега са за сметка на здравното министерство? Говори се за лекарствата на онкоболните, на трансплантираните.

- Това не би трябвало да се случва по две причини. Първо голяма част от тези хора, които получават тези лекарства, са неосигурени. Касата може да плаща само за осигурени пациенти и рискът да останат без лечение онкоболни или диализноболни е прекалено голям. Втората причина е, че в касата като разходна част това не е предвидено. Средствата за лекарства догодина, поне планираните, са 347 млн. лв. Така че това подлежи на допълнително обсъждане. Би трябвало средствата за това да бъдат прехвърлени в отделен фонд на касата, ако тя ще ги разплаща, и парите в него да дойдат от МЗ в касата. Няма как да бъдат прехвърлени към касата спешните дейности, хемодиализа, психиатрия. Това са дейности, които във всяка европейска държава са задължения на държавата. Щом касата е само за здравноосигурени, ще трябва да има съответният гаранционен фонд за здравнонеосигурени. Това, което е възможно да се случи, е клинични дейности, които в момента не се покриват от касата, като примерно някои кожни болести, белодробни болести и т.н., да бъдат прехвърлени като пътеки на този етап за разплащане през НЗОК, тъй като това си е лечебна дейност.

- В споразумението се говори и за прогнозни бюджети, но дали това ще реши проблема с липсата на пари? До средата на тази година нямаше лимити и касата просто спря да плаща на 100% отчетените дейности.

- Това е изключително важна точка и аз не очаквах колегите да се занимават с т. 5 по простата причина, че най-после вместо 600 млн. лв. да отидат в резерва, идват при тях за изпълнение на дейности. Точка 6 обаче гарантира нещо много важно за лечебните заведения - че регулацията на медицинските дейности се изработва и приема от НЗОК и БЛС по съвместна методика, като водещ е принципът на медицинската целесъобразност. Досега водеща беше финансовата целесъобразност.

- Наскоро обаче излезе писмо от финансовото министерство, от което става ясно, че болниците ще се делят на 3 категории и ще получават различни пари за една и съща дейност.

- Това засега са намерения и предложения, доколкото разбирам, както на финансовото, така донякъде и на здравното министерство. Според закона за здравното осигуряване към финансовото министерство действат две комисии, но доколкото разбирам, сега стартират. Едната е по подготовка и предложения за остойностяване на медицинската дейност, а втората е по приемане на така предложените стойности. Това включва цените на отделните медицински дейности и методика за тяхното изработване. Смятам, че това ще стане ясно до договарянето на националния рамков договор. Дали ще има отделни категории болници и разлика в тяхното заплащане определено е работа на здравното, не на финансовото министерство. Смятам, че то ще работи заедно с нас и заедно ще преценим дали да има, или да няма такова нещо. Това, което сега трябва да се случи, е наистина да се отложи прелицензирането на болниците, тъй като те няма да се справят в посочения в закона срок. И основна причина за това са неадекватно приетите медицински стандарти, които трябва да бъдат променени.