19 ноември 2009 г. Тема: здравеопазване

"В момента болниците имат 290 млн. лв. текущи и 59 млн. лв. просрочени задължения, което за много от тях означава, че дълговете им надхвърлят уставния капитал и е налице фалит." Това съобщи министърът на здравеопазването Божидар Нанев по време на дебатите в парламента за бюджета на здравната каса за 2010 г. Така той отговори на обвиненията на опозицията, че това е бюджет на "фалиралите болници".

Според Нанев лошото финансово състояние е резултат от управлението на предишното правителство. Министърът защити бюджета с мотива, че в него се предвиждат възможности за осигуряване на допълнителни средства. В плана е записано, че от юли 2010 г. може да се увеличат парите за клиничните пътеки, на които разчитат болниците. Само преди ден ГЕРБ и "Синята коалиция" подписаха меморандум, според който догодина за болниците ще бъдат осигурени още 350 млн. лв. Толкова е сумата на дълговете им, обявена вчера.

За разлика от бюджета на държавата, който беше приет без никакви дебати, този на касата предизвика остри спорове в парламента. Опозицията протестира основно срещу отделянето на 830 млн. лв. излишък, който отива в резерва на здравната каса в БНБ, но не се използва за здравеопазване.

Парламентът прие на първо четене и бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2010 г. Парите за обезщетения за безработица може да не стигнат и догодина, предупреди депутатът от ДПС Хасан Адемов. През тази година средствата свършиха още през юли, защото безработните се оказаха много повече от предвиденото. В проекта се планира през 2010 г. право на помощи да имат по 127 хил. души средно на месец. В момента броят им е около 100 хил., но прогнозите са безработицата да расте.

Според проектобюджета на Националния осигурителен институт догодина осигурените ще са около 2.8 млн., които с вноските си ще финансират пенсиите на 2.1 млн. души. Въпреки че според всички прогнози 2010 г. ще е най-тежката за икономиката, в проекта се предвижда средният осигурителен доход да нарасне до 572.96 лв. месечно, което е с около 15 лв. повече спрямо сегашния.

В бюджета на здравната каса се запазва нивото на плащанията за джипитата, за стоматолозите и за диагностичните изследвания. В същото време с 10 млн. лв. се намаляват парите за лекарства за домашно лечение. При очертаващия се и тази година недостиг от 30-40 млн. лв. заради влезлия в сила през юли нов позитивен лекарствен списък според изчисления на Българския фармацевтичен съюз през 2010 г. недостигът ще е двойно по-голям и българите ще трябва да

платят около 100 млн. лв. повече от джоба си за лекарства.

С 800 хил. лв. по-малко са и средствата за специалистите от извънболничната помощ, което ще намали с 50 хил. бройки и без това недостатъчните талони за прегледи.

Най-драстично са орязани парите за болниците - с 31.3% до 708 млн. лв. По изчисления на Българския лекарски съюз (БЛС) това означава догодина хоспитализациите да са с 660 хил. по-малко. Освен това по-слабото финансиране на лечебните заведения ще увеличи дълговете им, които и без това са близо 300 млн. лв. В същото време се предвижда в резерва на НЗОК в БНБ да влязат още 829.77 млн. лв. и той да достигне 1.3 млрд. лв. Тези пари трябваше да се използват за включване на частните здравни фондове в задължителното здравно осигуряване, но се оказа, че те са част от резерва на държавния бюджет и не е възможно да се извадят от там.

Намаленият бюджет за болниците предизвика недоволството на всички участници в здравния сектор и те се заканиха да протестират. Дори здравният министър Божидар Нанев обяви, че не го харесва, но го приема, защото е "бюджет на оцеляването" по време на тежка икономическа криза.

След срещата на медиците с премиера Бойко Борисов в началото на седмицата обаче те бяха успокоени с обещания за още средства. На практика управляващите се ангажираха да намерят още 350 млн. лв. за болниците в средата на 2010 г., допълнителни 30 млн. лв. за спешната помощ и 60 млн. лв. за хемодиализа и лекарства на онкоболните. Обещанията бяха записани в меморандум, сключен между ГЕРБ, "Синята коалиция" и министрите на здравеопазването и на финансите.

Допълнителните пари обаче няма да се включват в бюджета за здравеопазване за 2010 г. Те трябва да дойдат от подобряване на събираемостта на здравните вноски, преструктуриране на болници в заведения за долекуване и хосписи, от икономии в други сфери. Засега финансовият министър е твърдо решен да види първите действия по реформиране на сектора, преди да отделя допълнителни средства.

Образованието е един от малкото сектори, средствата за който почти не се пипат в сравнение с реално изразходваното за тази година. През 2010 парите ще се насочат основно за издръжка на училища, обясни главният секретар на министерството Красимир Вълчев пред парламентарната комисия по образование. По-конкретни коментари от министерството отказаха, преди парламентът окончателно да приеме бюджета.

Според Вълчев като цяло "средствата, с които ще бъде правена политика в сектора "образование", се запазват и като абсолютна стойност за 2010 г. спрямо 2009 г. въпреки намалението на брутния вътрешен продукт, при който е разработен бюджетът". Средствата са над 380 млн. лв.

Запазват се средствата по единните разходни стандарти, с близо 20 млн. лв. се увеличава субсидията за висшите училища. Увеличават се и средствата за персонала в средното образование заради системата за кариерно развитие, която започна да действа от септември тази година.

Освен намалението на капиталовите разходи и капиталовите програми, което е повсеместно за всички сектори, по-малко средства са отделени за национални програми за развитие на средното образование. Сред тях са тези за опимизация на училищната мрежа, за по-пълно обхващане на учениците в задължителна училищна възраст, както и програмата за оптимизация на вътрешната структура на училища. Според Красимир Вълчев една от причините за орязването на средства по тези програми е, че следващата година за първи път училищата ще получат добавка за подобряване на материално-техническата база в размер на 23 лв. на ученик. Така средствата, които досега са били управлявани от министерството, ще бъдат сведени до ниво училище.

Чрез прекалената им употреба лечебните заве­дения мислели, че ще ре­шат проблема с хигиената си, каза проф. Тодор Кантарджиев, национален

консултант по микробио­логия.

В много от отделенията имало вътреболнични ин­фекции, които лечебници­те криели. "Те са нещо нормално за рискови кли­ники и могат да се ограни­чат с елементарна хигиена", обясни той.

Изписването на много антибиотици от болници­те правели вирусите ре­зистентни към тях и те спи­рали да лекуват. Медика­ментите се изписвали в умерени количества най-вече от личните лекари.


Болницата в Самоков се грижи за пациентите на две общини

Всяка година лекарите повишават своята квалификация, казва управителят на лечебното заведение
- Д-Р Ковачка, каква е ролята и мястото на ръководената от вас болница за региона?

- „МБАЛ-Самоков" ЕООД е единственото лечеб­но заведение За болнична помощ на територията на Община Самоков и Община Долна баня. Раз­полага с 208 легла, разпределени в 10 отделения, и 4 параклинични звена. Болницата обслужва Освен общините 2 курортни комплекса и 16 вилни зони с население от 43 000 жители. През 2002 г. болницата е акредитирана и е получила оценка "много добра" с 4 Звезди за три години. През маи 2006 г. е извършена повторна акредитация на лечебното заведение, при която болни­цата получи оценка "много добър" за 4 г. "МБАЛ-Самоков" ЕООД има вече изградена система за управление на качеството спрямо ISO 9001 ;2000, която бе завършена през април 2007 година.

- Колко пациенти годишно преминават през лечебното заведение?

- За 2008 г. преминалите болни през лечебното Заведение са 8335. От началото на 2009 г. до този момент преминалите болни през „МБАЛ-Самоков" ЕООД са 6960.

- С каква апаратура разполага болницата?

- Инвестиционната програма на „МБАЛ-Само­ков" ЕООД е осъществена по програма, предложена на Общинския съвет и кмета на Община / Самоков. За 2009 г. със средства, отпуснати от общината, е закупена медицинска апаратура, включваща компютърен томограф, направено е преустройство на помещението за него, отго­варящо на всички стандарти; медицинска апара­тура и обзавеждане за разкриване на микробио­логична лаборатория; мобилен рентгенографски апарат, подвижно хирургическо С-рамо. Подмене­ни са и два от асансьорите на болницата, един в поликлиниката и един в стационара. През 2009 г. с решение на Общинския съвет са закупени анестезиологичен апарат, ехограф 4D за АГО и предстои закупуване на апарат за ЦХД.

- Колко лекари и медицински специалисти ра­ботят в лечебното заведение?

- За здравето на пациентите се грижат 59 лекари, 123 медицински специалисти и 132 друг персонал или общо 314 души. В отделенията на болницата работят квалифицирани специалисти. Ежегодно лекарите и медицинските специалисти посещават курсове за отделни методики и по­вишават своята квалификация според изисквани­ята на алгоритмите на клиничните пътеки.

- Какви са бъдещите планове зa развитие на болницата?

- В бъдеще смятаме, че болницата трябва да продължи своята дейност като болница за активно лечение, като допълнително може да бъде разкрит медицински център на територията на к.к. Боровец както и хоспис на територията на Самоков за заболяване потребностите на на­селението в района на Община Самоков, Община Долна баня и к.к. Боровец.

най-вече с тяхното здра­ве, призова бившият ми­нистър на здравеопаз­ването д-р Евгений Же­лев. За бога братя, не боледувайте или ако го правите, боледувайте до 31 декември 2009 г, ко­гато има средства за болнична помощ, комен­тира депутатът от Коа­лиция за България Мая Манолова. По думите й здравеопазването все повече започва да при­лича на пазар. Ще се лекуват тези, които имат пари, заяви Манолова. ДПС определи проек­тобюджета като небалансиран и „бюджет на фалиралите болници". Депутатът от ДПС Хасан Адемов каза, че той е с рекорден излишък от 830 милиона лева. Той отбе­ляза, че това са пари на гражданите от здравно-осигурителни вноски, ко­ито трябва да бъдат из­ползвани за здраве в рамките на настоящата година. Адемов посочи, че от 940 млн. лева тран­сфер, 830 млн. отиват в големия резерв и на практика за обслужване на деца, пенсионери, со­циално слаби, държавни

служители, армия, поли­ция се пада по два лева на човек или 110 млн.лв. Според него приходите в проектобюджета са за­нижени, както и заложе­ният брой на български­те граждани.

РЗС ще подкрепи бю­джет 2010 на НЗОК, ка­за пък Бисерка Петро­ва. Тя обърна внимание обаче, че жизнено ва­жен отрасъл като здравеопзването е засегнат от рестриктивните мер­ки в бюджета за дого­дина. 941 млн. лв. дъл­жи държавата на каса­та за осигуровки на пенсионери, деца и воен­нослужещи, посочи тя. От РЗС предлагат отно­во да бъдат проведени консултации със съсловните и пациентски ор­ганизации и министъра на финансите за лими­тите в лечебните заве­дения и парите за онкоболни и хора с тежки заболявания, средства­та за лечението на кои­то били намалени за следващата година.

Председателят на УС на НЗОК Евгений Душков каза, че бюджетът, който ръководството на касата е предложил, бил балансиран, а този, кой­то в момента се гледа в залата е с корекции. Ед­ната от тях са отделе­ните 9 млн. лв. за зъбо­техническа помощ от средствата за дентално лечение. Душков призо­ва за повече пари за болнична помощ и за прекратяване на прак­тиките за изтичане на средства от нея. Ако то­ва стане, ще можем да се справим със заложе­ните в бюджета пари, каза председателят на УС на касата. По думи­те на Душков нови 16 болници чакат за под-

писване на договори, а 64 да се разширят.

Проектобюджетът на НЗОК за 2010 г. бе при­ет със 127 гласа „за", 38 - „против" и без „въздър­жал се". Веднага след гласуването председате­лят на парламента Цец-ка Цачева съобщи, че в залата присъстват 25 де­путати от Коалиция за България, а гласували­те са 27. Тя обяви, че от левицата са упражнили вот с картите на своите колеги Румен Овчаров и Димитър Дъбов, които не са в Народното събрание.


Присадиха черен дроб от донор с друга кръвна група във ВМА
Поредната чернодробна трансплантация е извършил екипът на доц. Никола Владов от ВМА, съ­общиха от лечебното заведение вчера. За първи път у нас е трансплантиран орган на реципиент с кръвна група Б от донор с кръвна група 0, посочиха от болницата. В света около 10 на сто от чернод­робните транснлантации се извър­шват при подобен род несъвмес­тимост на кръвните групи. Това е един модерен подход особено при спешни случаи с тежки цирози и остра чернодробна недостатъчност, допълниха от ВМА. Шестнайсетата чернодробна трансплантация във ВМА, която е сед­ма за тази година, е извършена на 28-годишен пациент в много тежко състояние. Операцията е протекла нормално с умерена кръвозагуба, но реципиентът все още е в тежко състояние и на изкуст­вена белодробна вентилация, уточ­ниха от болницата.


Болни от рак за спрян телевизор

Здравното министерство започва проверка
Болни от рак са принудени да плащат за телевизор в националната ракова болни­ца дори когато е спрян, оплакаха се па­циенти в редакцията. Проверката ни установи, че това е по договор с външна фир­ма, сключен през 2003 г. В замяна 60 теле­визора през 2011 г. щели да останат за здравното заведение. Подобна практика има в още десетки болници в страната. Само във ВМА пациентите гледали филми без пари.

Хората на Божидар Нанев обещаха проверка.

Хората на Божидар Нанев обещаха проверка.

Всички лъжат благородно В. П., която е болна от рак - семейството, лекарите. Но че телевизорът ще я измами, жената не бе очаквала.

Тя е пациентка в националната ракова болница. Освен да пие болкоуспокояващи, единственото, което прави живота й по-лек, е да гледа "Перла". Дъщеря й оставя всеки ден дребни, за да пуска в малкото апаратче монети, с които телевизорът работи. В. П. е изумена, че парите свършват още преди Мехмет и Инджи да са се прегърнали за последно. Тя не може да става от леглото и недоумява защо толкова пари гълта апаратът в болничната стая. Виж ценоразписа на 3-а стр.

Нейна прияттелка случайно прочита съвсем дребните букви, изписани в червено:

Плаща се и за изключен телевизор

"Това е възмутително, често хората са зле и не могат да стават от леглото, а пуснатите от тях пари свършват, докато дойде ред на новините или на филма, който чакат", оплакват се пациенти.

Бизнесът с дребните пари и телевизорите е на фирма Оvаras Vending ООД, чийто 37-годишен собственик твърди, че е инвестирал милиони евро.Виж пак на 3-а стр.

И.д. директорът на националната онкология д-р Михаил Шиндов не бе наясно с проблема, но лично провери и се увери, че е сигналът е верен.

Той провери договора с фирмата, който е бил подписан на 1 октомври 2003 г. за 7 години напред. Болницата не взема нито стотинка от приходите на Ovaras, а в края на 2010 г. 60-те телевизора остават в онкологията.

"Ще извикам представител на фирмата и ще обсъдим дали е възможно да се плаща само за гледаното време", обеща и.д. директорът.

Д-р Шиндов ще се консултира и с юристи, но не иска да разваля контракта, за да не загуби телевизорите. Дава си обаче сметка за конфуза, когато става дума за онкоболни. Той е убеден, че и в останалите български болници се прилага същата схема при услугата гледане на телевизия. Негови близки споделили, че така е и в Първа и Втора градска болница.

За сметка на платените телевизори обаче националната ракова болница все още предлагала безплатен паркинг за 100 души. Компромисно пускала и колите на пациентите от страната вътре в двора.

Проверка на "24 часа" установи, че единственото изключение е Военномедицинска академия Началникът й ген. Стоян Тонев обясни, че това е принципно положение, в 90% от стаите имало телевизор, хладилник и климатик. Касичка за телевизора имало само в санаториумите към академията.

"Такова чудо с монети при нас няма, каза шефът на "Св. Екатерина" проф. Генчо Начев. Там телевизори имало само в новата част и денонощната такса била 5 лв.

Стаите били за двама и всъщност излизало по 2,50. Плащало се предварително и срещу това се давало дистанционното. Има и слушалки, така че ако единият не иска да гледа, другият да не му пречи, обясни Начев.

В старата част на болницата нямало телевизори. Там настанявали обикновено оперираните, на които и без това не им било до сериали.

Приемниците в "Св. Екатерина" са на болницата, няма договор с външна фирма. Подобна е практиката и в "Токуда". Таксата за телевизор там е 3 лв. на денонощие. Покривала и сателита, и безжичния интернет в стаята. Плащала се при изписване заедно с всичкоостанало.

В "Пирогов" пък след конкурс за обществена поръчка преди 2 г. сключили договор с "Центрум груп". Пациентите си купували карти от будката на двора срещу 4 лв. на денонощие. Имало и по-скъпи - за 3, за 5 дни.

Фирмата плащала около 3000 лв. наем на болницата, осигурила е 120-130 телевизора, прокарала е и кабелите, обясни административният директор д-р Людмил Джунов. След 5 г. телевизорите щели да станат собственост на "Пирогов".

В болница "Лозенец" също са приключили с допотопните касички. В момента монтираме модерна система с чипкарти, с които ще се предплаща и телевизора, и телефона, и интернета, каза шефът на болницата д-р Любомир Спасов.


2 лв. за 12 часа искат в Бургас
2 лв. за 12 часа излиза на пациентите от бургаската многопрофилна болница кабелната телевизия, установи проверка на "24 часа".

64 са каналите, които кабелният оператор СКАТ предоставя. Ако искат и дистанционно, болните трябва да доплащат за него по 50 ст. на ден.

"Оставя се и депозит от 30 лв., като върнете дистанционното, връщаме парите", обясни касиерка на кабелната телевизия във фоайето на болницата.

За едно денонощие цената скача на 3 лв. Има възможност да се плати и за по-малко време.

6 часа струват 1,50 лв., 2 часа - 80 ст., а за 60 минути се плащат 50 ст. Гишето работи всеки ден от 8 до 20 часа.

Така 10-дневен престой в болницата с денонощна кабелна и дистанционно излиза 35 лв. плюс още 30 лв. депозит.

"Доста по-скъпо излиза наистина, иначе кабелната за месец при нас струва 14 лв., но хората си плащат, за да гледат поне телевизия, докато са в болницата", казва касиерката на гишето на кабелния оператор.

Тя обясни, че пациентът или негов близък отива на касата и плаща за стаята, в която иска да си пусне телевизия.

Плащането се вписва в системата и кабелната вече е стартирана.

В телевизора не се вкарват жетони или монети.

"За колкото време се плати, толкова време има сигнал, веднага щом изтече абонаментът, кабелната спира", коментираха пациенти в болницата.

Телевизорите са собственост на кабелния оператор, който има 8-годишен договор с болницата от 2003-а. Според този договор СКАТ предлага услугата си на пациентите и не плаща наем за будката си във фоайето, казаха от пресцентъра на болницата. Лекарите в отделенията пък получават безплатна кабелна.