2. Код на курса



Дата16.10.2018
Размер149.81 Kb.
#89562

Учебна документация – Филологически факултет
ECTS формат на учебен курс; файлът е създаден на 14/2/2012


ECTS МАКЕТ НА УЧЕБЕН КУРС

Пишете или вмъквайте текст само в полетата, оцветени в сиво.

Озаглавете файла с името и наименованието на курса. Пример: Neli_Boneva_Morfologia BERE_ZLACHEVA.doc

ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

Не се попълва

Катедра

<катедра към съответния факултет/филиал, която 'отговаря' за провеждането на курса>


Катедра по руска филология

Професионално направление (на курса)

<в някои случаи не съвпада с професионалното направление, към което се отнася учебния план, в който се включва този учебен курс. Например, ако кур­сът е „Програмиране", професионалното направление е 4.6. Информатика и компютърни науки - без значение дали курсът е за учебен план по специалност в друго направление, например 1.3. Педагогика на обучението по...>.


2.1. Филология

Специалност(и)

<наименование>1


Български и руски език (редовно обучение и задочно обучение) .

ОПИСАНИЕ

1.Наименование на курса

<текст, който съвпада със назването на дисциплината по учебния план>


Съвременен руски език (Морфология).

2.Код на курса

<вътрешен номер - напр. FMI CS001 (курс № 1 към кат. Комп. информатика на ФМИ), или според европейска/международна класификация в областта>


Не се попълва от преподавателя

3.Тип на курса

<задължителен, избираем, факултативен>


Задължителен

4.Равнище на курса (ОКС)

<едно от: ОКС 'професионален бакалавър; ОКС 'бакалавър', ОКС 'магистър', ОНС 'доктор'>


ОКС бакалавър

5.Година на обучение

<1 - 5: зависи от план-програмата, в която се включва - дали е за проф. бакалавър, бакалавър, магистър, доктор)>


Втора и трета година.

6.Семестър

<номер на семестър, в който се провежда според плана>


Четвърти и пети семестър

7.Брой ECTS кредити

<естествено число>




6

8.Име на лектора

<акад. дл. н. зв. име фамилия>


Доц. д-р Спаска Злачева-Кондрашова

9.Учебни резултати за курса - усвоени знания, умения, компетенции (цели)

текст (общо описание), например: „... успешно завършилите обучение по тази учебна дисциплина

ще знаят ...


Ще познават морфологичната система на руския език; морфологичните категории във връзка със словообразуването и синтаксиса.

ще могат ...


Ще могат да правят морфологичен, морфемен и словообразователен анализ.

10.Начин на преподаване

текст (общо описание), напр. аудиторно


Лекционни теми със съпоставителен характер, семинарни занятия със зададени теми.

11.Предварителни изисквания (знания и умения от предходно обучение) и изисквания за други (едновременни) курсове

текст (общо описание) и/или указване на списъци от предходни и едновре­менни курсове)


Съвременен руски език – Лексикология, Теория на превода, Сравнителна граматика на славянските езици.

12.Препоръчани избираеми програмни компоненти

текст (общо описание)


Текстове за анализ , самостоятелна работа върху научни статии , задачи за образуване и функциониране на морфологичните форми.

13.Съдържание на курса

текст (общо описание)


Курсът по руска морфология за студентите от специалността "Русска филология" има практически и теоретични цели. Практическата му насоченост е подчинена на целта да подпомогне професионалното усвояване и осмисляне на морфологичната система на съвременния руски език от специалисти-чужденци, носители на славянски език (български), принципиално различен от руския; при това курсът недвусмислено показва, че споменатото принципиално различие се проявява най-ярко и най-последователно именно в морфологията. Теоретичните цели на курса са ориентирани към изграждането у студентите на системна представа за закономерностите, по които с помощта на специализирани морфеми се изграждат видоизмененията на думите. Тези видоизменения обхващат мащабните процеси, наричани склонение на имената и спрежение на глаголите; те обхващат също всички начини за изразяване на граматичните категории и за формиране на лексико-граматичните класове думи, наричани части на речта. Материалът от курса е подчинен на целта да покаже както относителната статика, така и неизбежната динамика на морфологичните процеси на определен синхронен срез на езика и да бъде доказателна илюстрация на факта, че както в процесите на дивергенцията, така и в процесите на морфологичната конвергенция един от най-съществените фактори е вътрешноезиковата аналогия. Курсът по морфология на руския език трябва да изгради у студентите убеждението, че един морфологичен факт е доказуем преди всичко с помощта на два основни филтъра: акцентните отношения и дериватологичните характеристики.

Четен на руски език и изграден в рамките на терминологичния код на Московската морфологична школа, свързана с името на акад. В.В. Виноградов, курсът по руска морфология запознава студентите с терминологичната омонимия в изучаваната зона и дава представа за основните теоретични различия на Московската школа с другите руски морфологични школи, а така също с някои чуждестранни морфологични направления.

Методи и форми на оценяване: Обучението по руска морфология завършва с изпит, който по решение на катедрата се провежда в един от следните варианти - писмен или устен. Писменият изпит има характер на тест и обхваща всички основни раздели на курса. В него въпросите предполагат по-кратък отговор, но тъй като са не по-малко от 30, дават реална представа за ориентацията на студентите в материала. Устният изпит се полага след теглене на билет с два основни теоретични и един практически въпрос и предполага задаването на допълнителни въпроси. Опитът показва, че писменият изпит отразява по-точно подготовката на студентите и затова е за предпочитане. Критерии за оценяване: степен на усвояване на езиковите теми и подтеми, включени в настоящата учебна програма, умения за прилагане на основните теоретични понятия и термини на практика. Структура на изпита: 20% от контролните работи, 20% от текущо оценяване, 20 % от самостоятелната работа върху научни статии, 40% от писмен изпит

Форма на оценка: контролна работа, текущ контрол, писмен изпит


14.Библиография (основни заглавия)

<списък библиографски източници>




І. Основни курсове:

В. В. Виноградов. Русский язык. Грамматическое учение о слове. М., 1972.

Русская грамматика. Том І. АН СССР. Инст. русского языка. М., "Наука", 1982.

Грамматика русского языка. Том І. АН СССР. Инст. русского языка. М., Изд-во АН СССР, 1960.

ІІ. Допълнителна литература:

В. В. Виноградов. История русских лингвистических учений. М., 1978.

Русский язык. Энциклопедия. М., 1979.

И. Г. Милославский. Морфологические категории современного русского языка. М., 1961.

П. С. Кузнецов. О принципах изучения грамматики. М., 1961.

Е. В. Клобуков. Теоретические проблемы русской морфологии. М. 1979.

ІІІ. Христоматии:

С. Димитрова. Хрестоматия по морфологии русского языка. П., Изд-во на ПУ, 1994.

Хрестоматия по истории русского языкознания. М., "Высшая школа", 1973.

ІV. Пособие за упражнения:

С. Димитрова, С. Злачева-Кондрашова. Пособие по морфологии современного русского языка. П., Пловд. университетско изд-во, 2001.

Забележка: В това пособие има разширена библиография по руска морфология.


15.Планирани учебни дейности и методи на преподаване

текст (общо описание)
<списък от планирани учебни дейности като лекции, семинари, практикуми (лабораторни), колоквиуми, хоспетиране, самоподготовка>
<списък от други учебни дейности ...>
текст - описание на методи за преподаване, свързани с учебни дейности от списъците


Лекции с индуктивен и дедуктивен метод на презентация на учебния материал ; методи на съответните анализи- морфемен , словообразователен , морфологичен; самоподготовка на морфологични въпроси.

16.Методи и критерии на оценяване

<завършва с изпит/текуща оценка/заверка> текст (общо описание)


Текуща оценка, контрол на работа, писмен изпит с езикови теми и тест.

17.Език на преподаване

<списък, вкл. 'български' и световни езици>


Руски език

18.Стажове/практика

текст (общо описание); в сл., когато в 15. са указани практикуми (лабораторни), описанието е задължително



19.Изготвил описанието

<акад. дл.> <н. ст.> <име, фамилия>


Доц. д-р Спаска Злачева-Кондрашова

13.Б. Тематично съдържание на учебната дисциплина2

а) лекции (списък от теми или текстов файл)


(Една тема се разработва в 2 часа лекции)

1. Предмет на морфологията в статичен и динамичен аспект. Кратка история на въпроса и мястото на руските концепции в нея.

2. Основни начини за образуване на думите и техните форми. Префиксация, суфиксация, префиксално-суфиксални формации, модел "композита", звукови редувания, аналитични формации. Строеж на думата. Основни понятия в руската морфемика.

3. Учение за частите на речта. Национална специфика на частите на речта. Начини и принципи за граматично групиране на думите. Лабилност на границите между отделните части на речта.

4. Съществително име. Основни граматични категории на съществителните. Граматична характеристика на рода и числото при съществителните. Pluralia u Singularia tantum.

5. Склонение на съществителните. Категорията падеж.Исторически поглед върху нейното тълкуване в руското езикознание. Основни значения на падежите. Приглаголни и присубстантивни позиции. Падежна форма и предлог - конкуренция на предложните и безпредложните форми в съвременния руски език.

6. Основни типове склонение на съществителните. Акцентология на основните типове склонение. Тенденция към фиксация на устойчиво ударение на основата. Процесите интердепенденция и детерминация в руското словоизменение.

7. Словообразуване на руските съществителни. Спецификация на суфиксите в дериватологичните процеси. Спецификация на префиксите. Суфикси на съществителните от общ род. Словообразуване на съществителните с абстрактна семантика - особено активен процес в съвременния руски книжовен език. Абревиация.

8. Прилагателно име - граматичен клас с по-висока степен на категориална абстракция. Групи прилагателни (според класификацията на В. В. Виноградов) и техните граматични особености. Лабилност на границите между отделните групи. Степени за сравнение и степени за качество.

9. Граматична специфика на притежателните прилагателни - хибридни варианти. Попълване на групата прилагателни от други части на речта. Преминаване на прилагателни в други части на речта - субстантивация на прилагателните.

10. Акцентология на прилагателните. Акцентни различия между пълните и кратките форми. Дериватологична характеристика на прилагателните.

11. Числително име. Граматична и семантична характеристика на числителните имена. Граматична близост със съществителните и прилагателните. Синтактични особености на количествените числителни. Употребата им в устната и писмената реч.

12. Определено-количествени и неопределено-количествени числителни. Събирателни числителни. Дробни числителни. Числителните полтора, полторы и полтораста. Числителното пол. Редни числителни и споровете около тяхната граматична принадлежност към числителните или прилагателните.

13. Местоимение. Местоименни съществителни и местоименни прилагателни. Очертаване на местоименните класове в зависимост от дериватологичната им система и от връзките им с другите части на речта. Преминаване на съществителни, прилагателни и числителни към групата на местоименията. Противоречивост и обратимост на процеса.

14. Глагол. Основни глаголни форми. Категории на глагола. Залог. Транзитивност и нетранзитивност и изразяване на залогови отношения. Възвратни глаголи, образувани от непреходни глаголи, и глаголи, които се употребяват само във възвратна форма. Спрежение на глаголите от страдателен залог.

15. Вид на глагола. Корелативни редове на глаголните видове. Двувидови глаголи. Едновидови глаголи. Нарушаване на паралелизма между видовете. Видово формо- и словообразуване. Фонетико-морфологични процеси при видовото словообразуване. Несъотносителни по вид глаголи. Кратен и некратен подвид на глаголите за движение.

16. Спрежение на глаголите. Основата на инфинитива и основата на презенса в глаголното формообразуване. Глаголни класове от продуктивен и непродуктивен тип.

17. Време и наклонение на глагола. Стандартна и нестандартна употреба на времената. Срастване на глаголните категории в рамките на спрежението.

18. Акцентология на глаголните форми в изявително наклонение - обща норма за едносричковите и двусричковите глаголи. Глаголи с подвижно ударение. Ударението на формите за минало време.

19. Наклонение. Повелително наклонение и т.н. драматичен императив. Формообразуване на повелителното наклонение. Руски конюнктив. Семата "условност" в изразяването на процесуално отношения със средствата на руската морфология.

20. Причастие. Видове причастия и тяхната граматична хибридност. Спорни въпроси на руската морфология, свързани с граматичната характеристика на причастията.

21. Акцентология и дериватология на причастията. Преминаването на причастия към прилагателните. Граматични условия и рестрикции за този процес.

22. Деепричастия. Граматична характеристика. Деепричастия и таксис. Архаични форми на деепричастията. Акцентология на деепричастията. Съпоставка на акцентните парадигми на деепричастията и глаголите.

23. Обобщена дериватологична характеристика на глагола и девербативите в съвременния руски език. Глаголната непродуктивност в исторически план. Непродуктивните формации в книжовния и разговорния език. Глаголни префикси.

24. Наречие. Морфологична характеристика. Синтактични връзки на наречията с други части на речта. Акцентология на наречията.

25. Преминаване на други части на речта към наречията - адвербиализация. Адвербиализация на многокомпонентни изрази. Предикативни наречия, категория на състоянието, дискурсивни думи и партикули.

26. Частици . Граматична класификация. Ролята на частиците в изграждането на дискурса - съвременни теории за т.н. малки думички. Частици-деиктори, определителни частици, ограничителни частици, усилителни частици.

27. Модални думи. модално-волеви думи, утвърдителни, отрицателни, въпросителни модални формации. Формообразуване и словообразуване на модалните думи.

28. Предлог. Исторически поглед върху развитието и употребата на предлозите в руския език. Предлогът - носител на аналитичните тенденции в руската морфология. Ролята на предлозите за разширяването на падежната омонимия в руския език. Синонимия и омонимия на предлозите.

29. Морфологична класификация на предлозите. Изконни предлози, предлози, произлезли от наречия, имена и глаголи. Употреба на предлозите с префиксални глаголи. Относителна корелация между префиксите и предлозите.

30. Употреба на предлозите със съществителни в падежна форма - падежна спецализация на предлозите. Корелативни групи предлози. Десемантизация на падежното окончание в резултат от нарастващата роля на предлозите. Конкуренция между предложни и безпредложни конструкции.

31. Съюз. Граматична и семантична характеристика . Класификация на съюзите по синтактичните им функции. Хипотактични и паратактични съюзи.

32. Съюзни думи и функционалната им близост със съюзите. Основни морфологични отлики от съюзите.

33. Междуметието -особена част на речта. История на теоретичното осмисляне на междуметието в руското езикознание. Класификация на междуметията : а) по дериватологични признаци; б) по семантични признаци. Преминаване на междуметията към други части на речта.

34. Руски морфологични школи и направления през ІХ, ХХ и ХХІ век.

35. Обобщаващ преглед на основните въпроси на съвременната руска морфология. Систематизация на спорните въпроси.

Забележка: Тема № 35 се разработва в 1 уч. час.

б) семинари (списък от теми или текстов файл)


1. Понятията "форма на думата" и "граматична категория" според трактовките на различните морфологични щколи. 2 ч.

2. Морфологични процеси в съвременния руски език. Аналогия и диференциация. 1 ч.

3. Морфологичен и етимологичен разбор. Принципи за съставяне на етимологични речници. Морфемни речници. 1 ч.

4. Съпоставка на различни класификации на частите на речта. 1 ч.

5. Съпоставка между частите на речта и частите на изречението. 1 ч.

6. Категорията род при различните части на речта. 2 ч.

7. Морфологична маркираност и семантична сила на рода в различните части на речта. 1 ч.

8. Категориите лице, одушевеност и неодушевеност в различните части на речта.1 ч.

9. Граматично съотношение между формите на единствено и множествено число при съществителните. 1 ч.

10. Pluralia tantum. Singularia tantum. 1 ч.

11. Аналитични и синтетични тенденции в руската морфология. 1 ч.

12. Омонимия на падежните окончания. 1 ч.

13. Акцентни парадигми при съществителните. 2 ч.

14. Акцентни парадигми при прилагателните. 2 ч.

15. Акцентни парадигми при глаголите. 2 ч.

16. Дериватология на съществителните. 1 ч.

17. Дериватология на прилагателните. 1 ч.

18. Дериватология на глаголната дума. 1 ч.

19. Адективация на различните части на речта.

20. Морфологични рестрикции при дериватологичните процеси в съвременния руски език. 1 ч.

21. Конкуренция на формите в руската морфология. Морфологична транспозиция. 2 ч.

22. Степени за сравнение и степени за качество в руската морфология. 2 ч.



23. Граматични особености на предметно-личните местоимения. Същност на явлението суплетиизъм 1 ч.

в) колоквиуми (списък от теми или текстов файл)



г) практикуми (списък от теми или текстов файл)



д) хоспитиране (списък от теми или текстов файл)



13.В. Техническо осигуряване на обучението

текст (общо описание)




1 Забележка: полета с обяснение в син цвят се определят при включване на курса в конкретен учебен план (напр. полета 'специалност', 3., 4., 5., 6., 16.) или за конкретна учебна година (полета 7., 8., 17.).

2 Забележка: 13.Б. и 13.В. са традиционни за университетската практика, но не са задължителни за ECTS формата.

Филологически факултет :: 16 октомври 2018 г. :: :: Стр. от .



Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница