22 март 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

са настояли парламентарната група на Коалиция за България да продължи да работи за завършването на централата и да представи пред Народното събра­ние подробна информация за истинско­то състояние на обекта и направеното досега. Работници от централата окачес­твяват поведението на премиера като провокативно и целящо недопускане на интерес към централата от страна на стратегически инвеститори, се казва още в прессъобщението. Според Румен Пет­ков АЕЦ „Белене" е гарант страната ни да бъде енергиен фактор на Балканите, но с действията си сегашното правител­ство ще изведе страната ни от енергий­ната карта на Европа.

Професия "безработен" трябва да бъде премахната, каза още Борисов. Според него помощи трябва да се плащат максимум между 3 и 5 месеца, както е в повечето европейски държави. Сега не били малко тези, които получават по 200-300 лева като хора без препитание, а в същото време заработват на черно.

Изобщо живот приказка. Както са казали древните източни мъдреци - внимавай какво си пожелаваш, защото може да ти се сбъдне.

Сега посланикът на Червения кръст се е кротнал може би за първи път в живота си. Вече няколко месеца е в България, което не му се е случвало 20 години. Намира се в дни за размисъл. Взел си е всичката полагаща му се отпуска за 20-те години работа в Червения кръст - цели 400 дни, повечето от които вече са изтекли. Толкова са, защото в тази велика, както той я нарича, неправителствена организация, се работи 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. И невероятно, но факт - по швейцарското законодателство заради ненормираната си работа хер Господинов може да се пенсионира на 60 години, които навърши вчера! Може обаче и да работи до 65. Какво ще си избере? Енчо Господинов вдига рамене. Има оферти, никак не са лоши. Не бърза, прави това, което не е правил цял живот. Почива си. Но сигурно не задълго: намеква, че скоро ще отпраши нанякъде.
Снимка на две колони-Енчо Господинов говори от трибуната на ООН в Ню Йорк. Май 2004
Снимка на две колони- На официална среща с генералния секретар на ООН Кофи Анан
Снимка на две колони-В Босна по време на хуманитарна акция
/България

21.03.2010 г., с. 9,12-13
Спасяването на варненските заложници
Връзката на Енчо Господинов с Червения кръст става съвсем случайно. През 70-те и 80-те години той е репортер в международния отдел на "Поглед" - вестника, който по онова време няма конкуренция в България. Стига до уникалния тираж от 500 хиляди. Благодарение на статута си и смелостта на ръководството си позволява да пише по теми и начин, немислим за печата в комунизма.

В началото на 80-те години трима българи са взети за заложници в Южна Ангола. В ония години зa това, разбира се, не се пише. Темата е табу за вестниците, но не и за "Поглед". "Любен Генов, главният редактор, ме пришпори да намеря информация - къде са тези хора, кой ги е отвлякъл, защо", спомня си Енчо Господинов. В ерата преди гугъл и интернет обаче това е твърде сложно. След няколко дни безполезни лутания репортерът се насочва към точния източник на информация - Международния Червен кръст. В случаи като този там е единственото място, където имат информация - по силата на Женевскитe конвенции Международният Червен кръст има достъп даже до воюващите страни при военен конфликт.

"Там получих информация и започнах да душа по следата. По-късно Международният комитет на Червения кръст успя да ги освободи и да ги докара в Женева. Тогава взех първия самолет и право при тях!", казва Господинов. В Швейцария репортерът от комунистическа България успява да вземе от заложниците това, което днес се нарича ексклузивно интервю. Само че не става много лесно. На българския консул в Берн външно министерство му нарежда да забрани достъпа на журналиста до заложниците. Такива били интересите на държавата. Отделно човек от външно на двойна служба също е изпратен с мисия да го следи. Както и пресаташето на посолството. Мила родна картинка! Трима българи душат за един българин, който иска само да получи информация за отвлечени и спасени българи! Тримата мисионери опитват да го спрат. Енчо разбира само, че двама от заложниците са от Варна. Неговата задача е на път да се провали, въпреки че в самолета за София пътуват той, заложниците и специалните "придружители". "Спаси ме тогава швейцарецът Тиери Жермон - човекът от Червения кръст, който водеше заложниците. Той направи хитър трик. Тиери и заложниците пътуваха в първа класа, а аз и моите съгледвачи - във втора. В един момент той ме извика и докато съгледвачите се усетят, ме "заключи" в първа класа, между него и заложниците. Стана неудобно "съгледвачите" да ме издърпат пред очите на всички. Даде ми шанс два часа, докато траеше полетът, да ги интервюирам. Всичко ми казаха хората."

Тримата придружители навярно настръхнали от ужас, че са се провалили. Кацат в София, където ги посрещат хора от външно министерство. И от вътрешно. Още от летището подхващат непослушния репортер, но за негова радост там го чака и главният редактор Любен Генов. "Опитаха се и нa него да сe скарат, но той им скръцна със зъби и само каза: "Съгласувал съм го, където трябва"... Главният редактор вероятно блъфира. И докато те звънят по телефоните за допълнителни разпореждания, го качва на колата и право в редакцията на "Поглед" на улица "11 август", където сега е посолството на папския нунций. "Заключи ме в една стая, даде ми пишеща машина и два часа срок да напиша всичко." На другия ден материалът излиза. Истинска вестникарска бомба за времето си. Хонорарът за автора е 80 лева. В женевски вестник би бил 10 000 франка! О, времена, о нрави.

- Едно от нещата, което създава тягостно впечатление, е липсата на уют. Все едно че влизаш в мръсна, непочистена къща. Кал, прахоляк, киша. Изнервени шофьори ругаят още по-изнервени пешеходци. Няма усмивки. Посърнал народ, тъга в лицата на хората, безверие. Когато работех в европейския отдел на МЧК със седалище в Будапеща, ми се налагаше да оставам дълго в Белград. И в най-тежките дни на войните, на бомбардировките, въпреки руините, жертвите, в Белград по лицата на хората имаше повече кураж и оптимизъм. Понякога ми се струва, че България някак си остана самотна, много самотна. Уж непрекъснато работим с комшиите, но все нещо има между нас: я от историята, я от географията... Като че ли нашият най-добър съсед е Черно море.

- Кой според теб е виновен?

- Има едно голямо объркване в многострадалната българска душа. Вътре в нея бушува буря, лутане в коя посока да се тръгне, как да изучи децата си, как да купи жилище, как да го изплаща, какво да работи. Тези 20 години не бяха лесни в цяла Източна Европа, но там поне в битово отношение обикновените хора нямат проблеми. А тук главната тема в държавата продължава да е за дупките по улиците и липсата на канализация в села като Бояна и Драгалевци, уж "eлитните предградия" на София.

- Оптимист ли си за следващите 20 години?

- Преди години все спорехме с покойния проф. Кольо Генчев. Аз казвах, че веднъж да дойде демокрацията и ще дръпнем! Той все ме контрираше с думите: "Кажи ми за 1300 години история през колко от тях имаме доказан национален просперитет - когато народът е живял добре?" И ме заливаше с тъжни примери на неуспели национални начинания. Но аз пак се надявам да прескочим трапа. Все още съм оптимист. Чувам често от чужди дипломати, че сега имаме премиер, който може да действа със сила и решимост. Дано да е така. Ако и той не успее, чакат ни тежки дни.

- Видя ли морето?

- За голямо съжаление крайбрежната ивица е съсипана. Синът ми беше на Лозенец миналото лято - отидохме да го видим и бях потресен. Като гледаш автомобилния парк, имаш чувството, че си в Женева или Лозана. Ако гледаш улиците и прахоляка, строежите - прилича на Бейрут през 1982-ра по време на войната. Много тъжна картина. Шокиращо грозно е по морето. Вероятно и у нас ще стане като в Испания - ще започнат да събарят. Господ ни е дал с пълни шепи, но имаме някакъв невероятен талант да разсипваме.

- Какво е дал Господ на швейцарците?

- Швейцария е два пъти по-малка от България по територия. Навремето беше и два пъти по-малка по население. Сега вече е 7 милиона. От най-бедната страна преди стотина години Швейцария сега е от най-богатите. Тя има само сняг, скали и алпийски пасища. Но има в изобилие интелекта на един изключително трудолюбив народ. Народ, който е терасирал непристъпните скали и е направил уникални лозя, които дават невероятно вино. Едни от най-хубавите бели вина в Европа се правят в Швейцария! За 20 години съм опознал швейцарците, обиколил съм света и мога да кажа, че това е най-трудолюбивият народ.

- Ти си гражданин на света, децата ти какви се чувстват, къде живеят?

- Децата са пръснати по целия свят. Големият син Виктор е в София. Стефан е в Сан Франциско, през лятото ще учи магистратура в Единбург. Антония завърши нейната магистратура в Париж и сега е зам.-мениджър на "Луи Вюитон" в Лондон. Жена ми Оли в момента е в Бостън.

- Кога си пътувал повече - като журналист или като посланик на Червения кръст?

- Много пътувах и като журналист. Дълги години бях военен кореспондент на "Поглед". Бях все по горещите точки нa Близкия изток: 5 години из Ливан, окупираните палестински територии, Сирия, Йордания... После се прехвърлих към Виетнам, Кампучия, Афганистан, Латинска Америка, Салвадор по време на гражданската война, Никарагуа след земетресението. Все "уютни и тихи" места... Но държа да кажа, че аз бях и много късметлия откъм началници и колеги тогава: хора като Любен Генов и Евгени Станчев са ме подкрепяли в много трудни моменти. Насърчаваха ме да пътувам там, където се вдигаше пушилка и се правеше история пред очите ми.

- Тогава ли стана връзката с Червения кръст?

- Навсякъде, където съм ходил тогава, един от основнитe източници на информация винаги е бил Червеният кръст. Независимо дали става дума за военен конфликт или природно бедствие. МЧК е уникален в юридически аспект. По силата на женевските конвенции той има право да извършва дейности, които са невъзможни, недопустими за други организации. Включително и ООН. МЧК е единственият, който може да действа на територията на воюващите страни, пазейки, разбира се, стриктен, абсолютен неутралитет.

- Кога е създаден МЧК с тези си функции и възможности?

- През 1863 г. от женевския банкер Анри Дюнан. През 1859 г. той пресича бойното поле след прочутата битка при Солферино в Италия, където се бият три армии: на Франция, Сардиния и Австрия. Вижда как 40 хиляди войници лежат ранени и умират като мухи - няма кой да им помогне. Потресен, Дюнан прекратява пътуването си към Париж, връща се в Женева, събира най-влиятелните си приятели и създава Комитет в защита на ранените войници. Това е предшественикът на сегашния Международен комитет на ЧК, който е швейцарска неправителствена организация, но с дейност по целия свят.

Другата "половина" от МЧК е Международна федерация на ЧК и Червеният полумесец, която е като ООН - организацията на всички правителства по света. МФЧК и ЧП обединява силите на всички организации на ЧК и ЧП на планетата. Федерацията има десетки хиляди професионалисти в цял свят и десетки милиони доброволци, които годишно изпълняват социални програми за над 20 милиарда долара и помагат на 12 милиона души, пострадали от войни, природни бедствия или епидемии. На Анри Дюнан e присъдена първата Нобелова награда за мир през 1901-ва. После МЧК (кoмитетът и федерацията) получават още 3 Нобелови награди за мир. Всяка цивилизована държава има Червен кръст или Червен полумесец. Аз бях в Ню Йорк 8 години представител, или посланик, на МФЧК и ЧП в ООН - два мандата. След това се върнах в Женева като зам. генерален секретар на МЧК.

Хубаво е да се знае, че БЧК e много известен извън България с високопрофесионалната си Планинска спасителна служба, а също и с всеотдайните си доброволци.

- Kakво ти даде този скитнически начин на живот?

- Mилионер не станах, но забогатях с онова, което видях и преживях. Блазня се от мисълта, че съм помогнал на много хора в беда.

- Какви са приликите и разликите между българската и американската журналистика?

- Като приликите и разликите между българския и американския град... Или всичко останало... Страшно удоволствие ми доставя да чета Томас Фридман, Пол Kругман, Moрийн Дод и Франк Рич в "Ню Йорк Таймс" или да се наслаждавам на пъстроцветието на езика в "Икономист".

Клинтън внесе елемент на реализъм в работата. Предполагам, че Кристалина Георгиева също ще открие за себе си, че много често след първата вълна на ентусиазъм човекът, който ръководи спасителни операции, се сблъсква с конкретни предизвикателства. С непреодолими бариери понякога. С културни и религиозни особености, които могат да доведат до провал. Клинтън със своята политическа тежест беше способен с пет телефонни разговора да реши проблеми, които обикновени посланици не могат да решат с месеци.

Този човек има зашеметяваща памет. Сядаме на масата за дискусия, дневният ред е 4-5 точки. Материалите са раздадени предварително ден или два преди това. Всяка папка по даден въпрос е 40-50 страници. Всичко трябва да се смели, да се анализира. Когато ти дойде редът, всеки от нас има не повече от три минути да си каже мнението. И след 45-минутно обсъждане на проблема трябва да се вземе решение. Клинтън седи, сякаш не слуша. Очите му са леко притворени, изглежда сякаш не го интересува темата. Когато обаче реши да се изкаже, a също и от въпросите, които задава, виждаш, че е попил всяка казана дума, че е прочел и осмислил всеки ред от материалите, че знае всичко до детайли. Невероятна памет, невероятен ум и уникално чувство за хумор. Неслучайно сега наследникът на Кофи Анан Бан Ки Мун му възложи същата работа за Хаити."
Снимка на една колона- без текст
/България

21.03.2010 г., с. 9-14
Борис Христов и стопанинът на храма
Самоук резбар е посветил ръцете и душата си на църквата "Преображение Господне" на Боровец
Дъщерята на Симеон Сакскобургготски - Калина - също се венча в "Преображение Господне". Сватбата й на 26 октомври 2002 г. с Китин Муньос събра дипломати, кралски особи, принцове и принцеси... На венчавката и на купона в Царска Бистрица били президентът, министрите от кабинета, представители на политическия елит. Дошли и си заминали, никой не се сетил да дари нещо за този уникален храм.
Сгушен между многоетажните нови хотели, пренаселили най-стария ни планински курорт Боровец, храмът "Преображение Господне" вече 75 години привлича богомолци от България, Европа, света. А повече от две десетилетия неизменно ги посреща един човек. Той е среден на ръст, с проницателен поглед, силно духовно излъчване, няма навършени 60 години и се казва Йордан Христов. Денят на самоковеца минава в малка скромна стая в преддверието на църквата. Продава свещи, осветени иконки и календарчета. Свещеник в църквата няма, затова заедно с всеки, който иска да запали свещица и да се помоли, влиза и Йордан. Натиска копчето на касетофона и храмът се изпълва с божествения глас на великия Борис Христов.

После тихо излиза. Не иска да пречи на миряните да останат насаме с Господ и звуците на "Многая лета..."
Светла Цветкова

Когато съкровените минути на общуване с Твореца свършат, погледът е привлечен от множеството дърворезби, населили пространството до входната врата. Свещници, икони, дарохранителници, разпятия, дървени пана с евангелски сюжети - красиви, изящни, изумителни като изработка. "Тайната вечеря", "Богородица с Младенеца", "Молитвата на Спасителя", "Свети Димитър", "Свети Георги"... Всички те са излезли изпод ръцете на Йордан Христов.

Майсторът дошъл тук през 1988. Случайно, като работник, изпратен за някакъв ремонт. И остава. Преди това 20 години работил във военния завод в Самоков. Идването в храма обаче станало повратен момент в битието му. Потопил се в духовен мир, който няма нищо общо със светската суета. "Започнах да чета Библията, житията на светиите. Така можех да отговарям на хората, които идват и питат за какво ли не. Вече 22 години, всеки ден благодаря на Бога, че ме откъсна от шумния градски живот и ми даде сегашното спокойствие и удовлетворение от това, което върша" - казва резбарят.

Йордан Христов е самоук, макар и от град, който се слави с прочута резбарска школа. Учил в техникум по радио и телевизия. Но, както се казва, талантът няма нищо общо с науката. Започнал да чопли върху дървото от 23-годишен. Откакто е в храма, дълбае религиозни сюжети и персонажи. "Тайната вечеря" поразява с дълбочината и пластичността на изпълнението, с релефа на фигурите. - Направих я за 13 месеца. Първообразът е световноизвестната картина на Леонардо да Винчи, казва майсторът. Използвано е масивно орехово дърво, дебело десет сантиметра. В последните години резбарят работи само икони. "Казанската Богородица Достойно ест" е последната. Смята, че тя е най-нежният образ. Не крие, че преди да пристъпи към поредната икона, се моли: искрено, с цялата си душа и с пълното съзнание, че Господ и Богородица му помагат. Знам, че аз мога само донякъде, другото е от Господа, казва Йордан. Той никога не е правил изложба. Не иска да се самоизтъква. Мисли, че ако напуснат храма, творбите му няма да имат такова въздействие върху душата. Въпреки това мнозина ги искат - посланици, дипломати., но Йордан Христов трудно се разделя с работите си. Преди време отказал за продава икона на висш гръцки духовник. Не търгувам душата си, казал майсторът. Защото във всяко парче дърво влага част от нея. Иска да остави наследство на четирите си внучета. Един ден, когато си отидем от този грешен свят, само сътвореното от нас ще остане нетленно, казва Йордан Христов.

И днес няма миг, в който Йордан Христов да даде покой на ума и ръцете си. Работи и слуша Борис Христов, чиито песнопения звучат вместо литургия. Докато говорим за великия бас, влизат мъж и жена. Докторът на техническите науки, проф. Захари Захариев подарява книгата на майка си Ваня Правчанска и вуйчо си Николай "Срещи с Борис Христов". Наследниците преценили, че могат да направят на Йордан този скромен подарък.

Резбарят се трогва от такива срещи. Пали поредната цигара и отново хваща длетото. Самородната дарба и силната вяра са белязали дните му. Намерил е пътя към Бога. За мен е погубен всеки ден, в който не съм направил нещо добро, формулира накратко житейската си философия самоукият самоковски резбар.