Петгодишни на уроци по секс

Още в предучилищната група децата ще учат каква е разликата между половете и как са устроени човешките тела. Новият закон за детето натоварва здравния и просветния министър да подготвят подходящи учебни програми за сексуалното и репродуктивно здраве, както и за семейното планиране. От години българските гинеколози бомбардират с подобни искания образователното министерство, но до момента това не се случваше. Сега новият закон ще ги задължи да въведат такава дисциплина, като обучението ще продължи до края на гимназиалния курс и постепенно знанията ще стават все по-сложни.

Битката за въвеждането на сексуалното образование има 20 години история у нас, припомни Мариана Банчева от Националната мрежа за децата.

Няколко неправителствени организации обаче скочиха срещу новия закон, който въвежда часовете по секс. Причината е, че така можело “да бъдат наложени абортите и хомосексуализмът като приемливи морални категории”. Подобна политика излага невръстните ученици на хомосексуална пропаганда, възмути се юристът д-р Виктор Костов от „Свобода за всеки – адвокати”. Той смята още, че с репродуктивното здраве и семейното планиране у нас се занимават главно „радикални феминистки и хомосексуални организации”.

След Гренландия българските деца са вторите в ЕС, които започват ранен сексуален живот още към 14,5 г., показва проучване на Холандската асоциация за семейно планиране. В същото време по използвани предпазни средства и контрацептиви ние сме на последите места. Заради това ранното сексуално образование е изключително полезно, твърди доц. Милчо Сираков, шеф на трета гинекологична клиника „Репродуктивно здраве, стерилитет и детско-юношеска гинекология” в столичния Майчин дом.

Сегашните деца знаят много повече от нас на тяхната възраст, но, от друга страна, знанието им е изключително хаотично. Семейството и обществото в момента не могат да дадат необходимата здравна и сексуална култура на юношите и заради това тя се формира стихийно, смята Мариана Банчева от НМД. В Швеция сексуалното и здравното образование е въведено още през 1956 г., когато държавата се притеснила от много високия брой на ученическите аборти. Щом започнали да учат хлапетата как идват децата, каква е разликата между майките и татковците, те намалели дотолкова, че сега показателите са едни от най-ниските в целия ЕС.

Във Франция учебникът по биология за 13-годишните има 20 страници за противозачатъчните, твърди доц. Сираков. Според него е подходящо да се започне в предучилищната възраст, понеже тогава хлапетата започват да си играят на „Чичо доктор” и естественото детско любопитство ще помогне да възприемат по-лесно здравните знания. Когато собствените ми деца бяха малки, аз откровено им разказах как идват бебетата, без да използвам разни щъркели и зелки. Те бяха много горди пред връстниците си, че знаят „неща за големите”, припомня си доц. Сираков.

Според Рада Стаменкова, шеф на Българската асоциация за семейно планиране и сексуално възпитание, преди година заедно със социолози направили допитване до учениците в училища от София, Русе, Сливен и Завет. Почти 80% от децата обявили, че искат да учат за сексуалното здраве, но в отделна дисциплина. Останалите също смятали, че има нужда от подобен предмет, но не вярвали, че родното школо може да осигури качествено знание.

В момента се разработва специален стандарт за гражданско интеркултурно и здравно образование. Освен сексуална култура то ще трябва да научи младите българи на правилно хранене, на хигиена, на възможностите на безопасния секс и т.н.


Зам.-министър Валентина Симеонова:

Така си спестяваме много проблеми
Когато въвеждаме сексуалното възпитание още в предучилищния курс, ние правим инвестиции в ранното детско развитие. Така коментира новите текстове в Закона за детето зам.-министърът Валентина Симеонова. Тя не крие, че е останала много изненадана от възраженията на няколко неправителствени организации. Аз съм убедена, че с ранното обучение прилагаме ефективна превенция на много проблеми, които ще дойдат по късно, смята зам.-министърката. Тя напомни, че имаме изключително много аборти при малолетните. С ранните бракове също имаме сериозни проблеми, както и с различните заболявания, предавани по полов път. Не учим децата на репродуктивно здраве, а оттам и на семейно планиране, твърди Симеонова. Ако работим целенасочено по развитието на една програма за образование на детето още от 5 години, ако започнем да говорим с него открито, то със сигурност ще намери отговорите на неудобните въпроси, които задава понякога на своите родители, смята зам.-министърката.


Обясняват на хлапетата какво е гей
Мила Мишева

Още хлапетата в предучилищна възраст ще научават какво значи хомосексуализъм. Малките все по-рано използват думите ,,гей” и ,,лесбийка”, затова е нужно да имат ясна представа за тяхното значение, която да се основава на научното познание. Това твърди проф. Ирина Колева, експерт в просветното министерство. Според нея обаче уроците по сексуална култура няма да се провеждат като отделни часове, а ще бъдат интегрирани в други учебни програми. Хлапетата в предучилищните групи ще добиват престава що е хомосексуализъм в направленията „Социален свят” и „Природен свят”. Учениците в началния курс ще трупат тези познания в часовете по „Човек и природа” и „Човек и общество”. По-големите - от 5-и до 12-и клас, ще учат сексуално образование в часовете по биология, етика и „Свят и личност”. По-разширени знания за секса, за това как да се пазят от ХИВ и нежелана бременност тийнейджърите могат да получат и в часовете по здравно образование, които ще бъдат въведени с новия закон за просветата. Те обаче ще са като свободно избираеми предмети. С новия образователен закон директорите сами ще избират какви предмети да влизат в часовете по свободно избираема подготовка. В момента тези учебни планове се изготвят от министерството. В преподаването на уроците по секс ще бъдат включени учителите по биология, както и психолози и педагози. Децата трябва да имат научни познания за хората с различна сексуална ориентация, а не да си изграждат стереотипи от това, което чуват по улиците. Затова интегрираме сексуалното образование в обучението, коментира проф. Колева.

Близо 20 от всеки 1000 ученички у нас правят аборт. Това показва анализ на Националния център за обществено здраве. На 2,4 раждания у нас се пада по един аборт. Това пък отчетоха предварителните данни на доклад, поръчан от световната организация УНИЦЕФ за България. Броят на прекъснатите бременности у нас обаче е намалял значително, като сега те са паднали под нивото си през 1990 г. Тогава на всеки 1000 жени 67,2 са извършвали аборт. През 2010 г. този показател е намалял над три пъти. Към официалните цифри трябва да добавим и към 12 000 нелегални, твърдят доктори. Според доц. Сираков от Майчин дом сега на ден в болницата се правят 1,2 аборта докато само преди няколко години са били над 10 всеки ден. Само че броят на абортите при младите момичета не е намалял. Според данните най-високите нива на 1000 живородени деца са отчетени в Унгария, Латвия, България и Естония. В същото време Холандия, Германия и Финландия, където достъпът до аборт е много улеснен, отчитат значително по-нисък брой извършени процедури. Според Научното дружество по акушерство и гинекология обаче статистиката вероятно не е вярна, понеже повечето девойки предпочитат да правят абортите в частни кабинети и клиники, където нито се води задължителна регистрация, нито се иска подпис на родителя. Преди 15-ата си година 10% от децата вече са правили секс, а като навършат 16 г., половината го познават сравнително добре. В рамките на година всеки четвърти тийнейджър на тази възраст поддържа интимни връзки с повече от един партньор, показва още статистиката.

Според Мариана Банчева от Националната мрежа за децата новите случаи на ХИВ позитивни са открити сред 14-15-годишните. Което също показва, че те не знаят нищо за безопасния секс.


Сексуалната култура – просто част от възпитанието
Борис ВОЙНАРОВИЧ

Родители се бунтуват срещу ранното обучение на децата в сексуална култура от петгодишна възраст. Явно думичката „секс” напомня на някои нещо нечисто, а всъщност се отнася до изграждане на лична култура и възпитание на хлапетата в нещо, което е част от живота ни.

Родители, седнали на сянка под голям чадър, виждат малкия си син да се върти неуморно плътно около дръжката му. „Защо не спреш?” - пита майката. „Защото ми е хубаво на патето!”- чистосърдечно отвръща детето.

Малчуганите не са безполови същества, които схващат за какво става дума, след като за първи път погрешка попаднат на тв порноканал. Уви, много възрастни мислят, че сексуалната култура е нещо като преразказване на камасутра, но през образите на приказни герои. Всъщност става дума за нещо съвременно и крайно необходимо, за да бъдат децата адекватни и способни да разбират кога някой се опитва да злоупотреби с тях или е само арогантен и говори с лоши думи.

И тъй като повечето възрастни бягат от темата като дявол от чистилище, този път компетентни учители ще помогнат на малчуганите да разбират простите истини за своята сексуалност, без това да ги травмира.

Сексуалната култура е вече част от цялостното възпитание и ропотът срещу него само доказва колко наложително е да бъде въведено, за да спаси сексобоязливите родители.

Общопрактикуващата докторка Мария Писарева от ДКЦ „Изток” в Пловдив въвела незаконна такса, за да издава на пациентите си бележки за направените ваксини на децата им. Тя искала по 5 лева за всеки документ, който пък трябвал на бедните й пациенти за социалните служби, алармира Нурие Ангелова.

На 16 януари Нурие отишла при д-р Писарева, за да поиска три бележки за направените имунизации на трите си непълнолетни деца. Била сюрпризирана с общата сума от 15 лева. Жената нямала пари, но без бележки не можела да си подаде документите в „Социално подпомагане”, за да започне да получава месечните помощи. „Бележките за направени имунизации са извън здравната каса и се таксуват от всички семейни лекари. Това е услуга извън пакета на касата”, потвърди за скандала д-р Мария Писарева. Юристите на здравната каса в Пловдив обясниха, че в случая пациентът не дължи и потребителска такса.


Спасиха бебе 600 грама
Акушерите и гинеколозите в цялата страна отбелязаха вчера (21 януари) Деня на родилната помощ, или Бабинден. В столичната болница „Токуда" празникът бе по-специален, защото лекарите са спасили 600-грамово бебенце. То е най-малкото, раждано досега в лечебното заведение. Новороденото е момченце и вече диша самостоятелно. Шефката на отделението по неонатология д-р Радка Масларска и дежурният екип от сестри и лекари денонощно се грижат за мъниците.


Хванаха здравната ДАНС в нарушения

Инспектори ходатайстват за шефката си пред депутати
ДИАНА ТЕНЧЕВА

Инспекторатът на Министерството на здравеопазването хвана медицинската ДАНС в куп нарушения.

До проверката на агенция „Медицински одит" се стигна след сигнал на изпълнителния директор на болница„Св. Иван Рилски" д-р Дечо Дечев. На 17 ноември м.г. той алармира, че одиторът е манипулирал проверка в ръководеното от него заведение. Веднага здравният министър д-р Стефан Константинов назначи проверка на дейността на своя „контрольор".

Според констатациите на инспектората в протоколите на експертите са вписвани „неверни данни, обстоятелства и изявления". А по този начин било осъществявано „лъжливо документиране по смисъла на действащата нормативна уредба", пише в доклада на инспектората на МЗ, с който „Труд" разполага. Комисията, проверила

здравната ДАНС, е приложила списък с 31 протокола като пример за съдържащи не-

верни данни. От тях става ясно и че доста външни експерти, които са давали мнение по различни казуси, са подписвали декларации за липса на конфликт на интереси в нарушение на наредби.

Резултатите от проверката показват още, че одиторът не разполага с единна информационна система за деловодство. А така реално нямало как да се изпълняват задълженията, вписани в правилника на медицинската ДАНС. Оказва се още, че директорката й - доц. Златица Петрова е отпускала премии на заместника си и на главния секретар, макар те да са имали наложени дисциплинарни наказания - става дума за мярката „забележка". „А това противоречи на

императивните разпоредби от устройствения правилник и вътрешните правила", пише в доклада. Платеното на самата доц. Петрова допълнително материално стимулиране също било при „неспазване на вътрешните правила".

Служителите от медицинската ДАНС са пратили набор от документи по случая

до депутатите от здравната комисия. В тях е приложено и възражение от проверката от доц. Златица Петрова. В него тя дава обяснение за всяко установено отклонение. Според нея това била „цяла поредица от пропуски и несъответствия (...)", които се изразяват „в превратно интерпретиране на данните по преписките".

Сливенският лекар Стефан Панайотов е повел кръстоносен поход срещу туберкулозата в 11-хилядния ромския кв. „Надежда". Той се е обърнал за помощ към местните евангелски църкви, които всяка неделя канят доктора да изнася здравни беседи. Самият лекар също е от ромски произход. Всяка година в квартала има по няколко нови случая на туберкулоза. С помощта на пасторите лекарят се среща индивидуално с мъжете и жените, които са били в затвора, заради по-големия риск при тях. „Добрата новина е, че лечението е безплатно. Лошата е, че качеството на живот в най-бедните ромски квартали е изключително занижено", каза д-р Панайотов. Той добави, че имало и специфичен момент - ромите се срамуват да признаят, че са с туберкулоза. Признавали, че предпочитат да са с рак.

Как върви здравната реформа, зациклила ли е и трупа ли някой камъни на пътя й? Кой има изгода от статуквото и какво може да се промени в близко бъдеще? Отговори дават две от големите имена в българската медицина, заемали и поста министър на здравеопазването - доц. Божидар Финков, “бащата на инвазивната кардиология” у нас, и проф. Радослав Гайдарски, виртуозът на коремната хирургия.

- За Национална здравна карта (НЗК) се говори от 1999 г. Но и до днес тя императивно не посочва болниците, с които да работи здравната каса, за да отиват парите в най-добрите заведения. Защо по ваше време не се справихте с тази задача, доц. Финков?

- НЗК се изготвя от експерти на Министерството на здравеопазването (МЗ) и тя е негова функция. Докато разпределението на средствата на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е нейна функция. Ако касата, която не е към ведомството, а е самостоятелна институция, би желала да стъпи върху картата, за да прави своята политика, това си е нейна задача. Не на МЗ.

- Само на добра воля касата не се ръководи от картата.

- Според мен, ако задължителният текст се въведе в закона, това не би било правилно. Защото днес има една каса, но утре може да са 5, които ще изготвят собствена политика в това отношение. Така че НЗОК би трябвало да реши дали ще ползва картата с оглед на плащанията.

- По ваше време не прехвърчаха искри между МЗ и НЗОК. А през март м. г. те избухнаха с пълна сила заради диагностично свързаните групи. Наложи се намесата на премиера Борисов. Трябва ли да има екипност между здравните шефове или противопоставянията са “здравословни”?

- Искри между касата и МЗ видях само на приказки. От друга страна - това са две различни институции, макар тяхната сфера на действие да е сектор здравеопазване. Най-добре е да има съгласувани действия. Но всеки има конкретно място в системата и мисля, че не се нуждае от изясняването му. В законите и наредбите ясно е разписано кой какво прави. От друга страна, касата е замислена като публична институция, а министерството е политическа. Законодателят доста е мислил по темата, когато е определял правилата преди години. В този смисъл пък пълно съгласуване не е наложително.

- Болниците са близо 400 (69 са в София, а в 6 области са под нужния брой). Как може да се гарантира добро лечение и на българите от периферията?

- Въпросът е многостранен. Когато говорим за здравеопазване и кое е добро или лошо, винаги трябва да се сравняваме с по-развитите държави. В т. нар. цивилизован свят има легла за остро лечение и рехабилитационни. В България двата вида се отчитат по един и същи начин - наричат се болнични, макар между тях да няма нищо общо. И ако приемем, че 1/3 или дори половината от леглата изпълняват рехабилитационни функции, въпреки че не го правят, то тогава може да се окаже (и сигурно така ще стане), че в България няма повече болници на човек от населението, отколкото в други държави. Където има много рехабилитационни. Затова винаги има недоразумения, когато се прави сравнение между болничния фонд у нас и зад граница. Така или иначе по двата основни показателя в здравеопазването - достъп и качество, през годините България продължава да има много лесен и къс път до специалиста, който още повече се либерализира т. г. Но е ниско качеството на медицинските дейности. Първото се определя от нормативната база и от народопсихологията, защото българският лекар по правило не отказва да прегледа човек. Докато второто - ниското качество, е функция на недостатъчното финансиране на системата и ограниченото въвеждане на новите технологии. А когато липсват пари в системата, би трябвало да се търси частният сектор. Да се даде възможност и на хората да си плащат официално, ако имат желание за нещо повече в обслужването. В този смисъл не одобрявам задържането на частните здравноосигурителни фондове встрани. Може би те са глътката въздух, която биха дали на здравеопазването ни в следващите години и биха го подобрили.

- И по ваше време имаше възможност за демонополизация на касата, но това не се случи.

- Тогава дружествата бяха 6 или 7 и си спомням, че свалихме изискването за капитала им, за да се включат повече в “играта”. Но и в следващите години това не можа да стане.

- Защо?

- Има групи причини. Обикновено интерес от монопола има този, който управлява.

- Съгласен съм с тази връзка. Но ако има допълнително частно здравно осигуряване, това ще рефлектира върху увеличаване на заплатите на лекарите, които работят с тях. От друга страна, воля за по-мощно навлизане на частните фондове в системата не се вижда. По причини, които изтъкнахме.

- Пак от ваше време се говори за диагностично свързаните групи. И до ден-днешен обаче те са в сферата на намеренията?

- ДСГ са надстройка над клиничните пътеки. Когато аз бях министър, системата им трябваше да се доизгради. А всички пари за лечение в болниците минаха от министерството към касата по времето на проф. Радослав Гайдарски - 2006 г. Ето, тогава беше моментът, от който поетапно да започне навлизането на ДСГ. Защото въвеждането им така или иначе изисква много повече пари за болничния сектор. Ако натрупаният голям резерв на здравната каса (б. р. - от близо 1,4 млрд. лв.) не беше отишъл във фискалния резерв, то с него по-лесно би могла да се извърши промяната във финансирането, каквато бе идеята.

- На няколко от пътеките за инвазивна кардиология т. г. цената им скача от 2814 на 3318 лв. Силно лоби сте за разлика от лекарите УНГ, пулмолозите…

- Да, но пък стойностите на 2 пътеки се намаляват, при които понижението е с 20%. Аз съм направил сметката и тя е: с 24,4% средно бяха намалели цените м. г., а с 9% се увеличават тази година.

- Това обаче е средният процент, а при “най-оборотните” пътеки има увеличение с 500 лв.

- Например при коремната хирургия наистина няма увеличение. Но пък при урологията не е така. В условия на криза никой не смее да размества утвърдени процеси, затова се правят консервативни промени. А това, че една пътека е увеличена с 5 лв., а друга е намалена с толкова, това само дразни хората.

- Каква грешка виждате, че правят и наследниците ви?

- Никой министър не дефинира ясно основния пакет от дейности на касата. Защото това е тежък политически акт. Всички очевидно започваме с желанието да го сторим, но постепенно натискът и обстоятелствата ни огъват. Това е една от причините, която задържа оперирането на частните фондове, тъй като не е ясно върху какво могат да надграждат. В момента се води, че касата плаща всичко, но не е така. Както виждате, много се доплаща в ортопедията, при нас... А има ли доплащане, то парите не стигат. И някой трябва да го покрие.

- Като лекар никога не съм си позволявал да давам оценка на който и да било колега. Както бивш министър на настоящ - също.

- Какъв специалист може да излекува “болните органи” на системата? Вие сте инвазивен кардиолог, проф. Гайдарски и д-р Божидар Нанев - хирурзи, но никой не “отряза” проблемите.

- Не трябва да се реже, а да се трансплантира. Ние се нуждаем от още, а не от вадене. Въпреки че скулпторите и други хора на изкуството казват, че хубавите работи ставали с изваждане. За съжаление в България нямаме и професионални политици. Има единици, които се изградиха в движение. Но отработени екипи и компетентни хора в здравеопазването рядко са били създавани. А министърът е откровено политическа фигура, докато при нас по-често не беше. Може би следващият, който е специалист по мениджмънт, икономика и право - т.е. комплексна личност, и успее да събере екип, ще постигне повече. Или най-малкото ще му е по-леко.

- Просто не ни стигна времето. Тя претърпя доста корекции и така се забави влизането й в сила. А със смяната на правителството хората, които дойдоха след нас, решиха да правят нова. Макар да беше стартирал пилотен проект във Врачанска област. А тази, която пък те разработиха, се оказа съвсем негодна и доколкото е ясно на обществеността, на практика такъв работещ документ няма.

- Още докато бяхте министър, се говореше за окрупняване на болници, продажба на пустеещи имоти и т. н. В близко бъдеще виждате ли радикални промени в сектора?

- В България има една стара традиция - всеки, който дойде на власт, започва отначало. Докато в старите демократични държави се наблюдава надграждане. Т.е. това, което е започнала и съградила предишната власт, търпи развитие при следващата. Така бавно и постепенно изграждат системите си. За съжаление при нас всяко ново правителство смята, че с него започва светът и тръгва от изходна позиция. Това е една от големите ни грешки като нация.

- Едно от първите ви изказвания като министър бе, че Швейцария, която е колкото България, има 50 болници, а тогава у нас бяха над 300. Само че нищо не променихте…

- Точно това трябваше да покаже здравната карта - в коя област колко легла са необходими. Аз винаги съм говорил, че не трябва да се обсъжда броя на болниците, а леглата в регионите. Т.е. в една област може да има 5 болници с по 100 легла, а да са нужни 1000, и тогава да се търси достигането им. Или обратното - да има една болница със 1200 легла при нужни 1000 и да се налага оптимизация. Така бяхме задали и нашата карта. Тя първо се съобразяваше с географското положение, което е много важно - например на колко километра са малките болници от централните, какви са пътищата, времето, за което ще се придвижват хората от периферията към центъра, възрастта на населението… Бяхме подбрали критериите много добре, ползвайки не само нашите познания, но и от други страни. Не можехме да следваме изцяло примерно белгийския подход, защото тази страна е абсолютно равна и се знае като тръгне една линейка от точка “а”, кога точно ще е в “б”. При нас това е абсолютно невъзможно, защото пътищата ни са лоши, имаме “начупени” терени, а вижте и сега през зимата какво се случва. Има места, където и хеликоптер няма как да кацне. Съобразявахме се с много обстоятелства, затова НЗК не влезе в действие. Нямаше да има нищо лошо в това, ако сегашните управляващи ползваха опита ни. Ако нещо не им харесваше, можеха да направят частични промени в подготвените вече документи. Картата беше готова и можеха да я ползват, а ние нямаше да им се разсърдим.

- Разкрийте сега, когато един министър се захване с реформите, кой най-силно му връзва ръцете?

- Когато човек стане министър, трябва да знае, че парите, които са необходими за промените, не стигат. Затова категорично заявявам: Никога няма да се извърши добра здравна реформа у нас, ако не се влеят достатъчно средства. Подчертайте също, че България е на последно място по осигурен ресурс за здравеопазване на човек от населението. Няма други след нас. Ами че ние не можем да си плащаме само лекарствата и апаратурата, която се купува. Да не говорим, че в развитите западни страни и бившите социалистически една сложна хирургична интервенция например започва от 15 000 евро и стига 45 000 евро, а в България се дават по 3600 лв. Как да съществуват болниците? Ами те ще загиват. Затова се натрупват дълговете.

- Всеки финансов министър, а и вашият колега Пламен Орешарски, казваше: Без реформи никакви пари не давам!

- Аз пък казвам точно обратното и съм готов да споря с всеки. Финансистите разбират от финанси, но не разбират от реформа в здравеопазването. Няма система в света, която да се е реформирала без пари. Често давам за пример американците. Те осигуриха 970 млрд. долара, за да извършат промените в здравеопазването. И когато бяха почти на финала, пристигна Обама и каза: “А, тук са нужни още пари, за да стане наистина реформата.” Нашите хора обаче заявяват: Вие направете реформите, ние ще ви дадем пари после. Няма как да стане! Това е все едно да искате да се обличате добре, с качествени дрехи, ама да нямате парите.

- Защо не успяхте да въведете и диагностично свързаните групи?

- Никой няма да може да ги внедри, докато не се осигурят достатъчно пари.

При диагностично свързаните групи например всяка една хирургична интервенция трябва да се плаща (пак давам пример с хирургията, защото това е специалността ми). А какво се случва в момента с клиничната пътека? “Навлизам” например в корема на пациента, но се налага да отстраня метастази от черния дроб и още нещо. Т.е. извършвам 3 операции. В България обаче се плаща за една. Независимо че в следоперативния период са възможни и допълнителни усложнения, заради мащаба на проведената операция. Което изисква още повече средства за лечението на пациента. Ако сега разполагаме с 3 млрд. лв. изцяло за здравеопазването, при въвеждането на ДСГ само за тях ще са нужни 2 млрд. лв. Затова и страните, които са ги приели, са увеличили близо 2 пъти средствата си за здраве. Затова, ако някой се заблуждава, че ще прави реформа и ще минаваме към ДСГ без пари, нищо не разбира от организация на здравеопазването.

- Вашият бивш шеф - премиерът Сергей Станишев, казваше, че българинът е беден и не можем да си позволим частни каси. От позицията на времето съжалявате ли, че не разбихте монопола на касата?

- Не съжалявам. Още преди започването на плащане в системата чрез здравната каса аз бях противник на монопола й. Но години по-късно се оказа, че ако функцията на касата се поемеше от няколко по-малки каси, би станало още по-лошо. А знаете ли, че имаше 5 дружества, които бяха готови да заграбят парите. Казваха ни: “На нас дайте 400 млн. лв.”, другите молеха за 500 млн. лв. Т.е. искаха да си разделят паричките. И така от върл противник на монопола на каса станах неин защитник, защото, когато си в системата, разбираш какво точно се случва. Да, вярно е, че само една каса не дава възможност за конкурентност и гъвкавост. Обаче при минималните средства, с които разполага държавата, и при разбиването на монопола ситуацията би станала още по-тежка.

- Прави ли грешки настоящият здравен министър, които и вие волю-неволю сте допускали?

- Не, аз съчувствам на д-р Стефан Константинов. Той се оказа един от най-печените наследници, защото е работил в провинцията, има доста практически познания, бил е и в чужбина, и в лекарския съюз. Наистина му съчувствам, но той наистина не може да направи нищо, защото са му вързали ръцете. Или по-скоро нека приведа като пример един лаф на един директор. Той казваше, че дълго време е работил с вързани ръце. Накрая колегите му го контрирали: “Нали с това постановление ти ги отвързаха.” А той им отвърнал: “Сега съм като отвързано магаре, мога да ходя свободно, но само в рамките на кръга, защото в близост има заграждения.” И тук горе-долу нещата са същите. Д-р Константинов няма пари. Как със средствата, с които разполага, да въведе ДСГ, да изгради хубава НЗК, която да подобри здравеопазването? Ами не може. Бюджетът му е вързал ръцете и в същото време не може да излезе от кръга.

- Вие сте били на същия пангар. Какво ще му кажете?

- Да се разполага според това, което има. Да не се изсилва много, защото нищо не може да направи. Даже и да има желание. Аз съм сигурен, че иска да направи големи реформи, както и аз исках, но при дадената ситуация трябва да се съобразява с положението. Това е.

- Каква оценка ще дадете на работата му?

- Не сме на училищната скамейка. Министърът се бори, мъчи се да направи нещо, трудолюбив е. Но пак казвам, никой не може да му помогне, докато не се промени рамката.