26 поучения върху стария завет
ОПАСНОСТТА ОТ ЛИЦЕМЕРИЕТО И ОТ ТЪРСЕНЕТО НА ГРЕШКИ
Изтегляне 1.18 Mb.
|
ОПАСНОСТТА ОТ ЛИЦЕМЕРИЕТО И ОТ ТЪРСЕНЕТО НА ГРЕШКИ (Матей 7:1-2; 23:14; Числа 12:1; 2:1-2,5,9-12; Йов 8:13) Лицемерите и търсачите на грешки се сблъскват с опасността от осъждение, не задължително от човеците, но от Бога. “Не съдете, за да не бъдете съдени. Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери” (Матей 7:1-2) Божият съд над Мариам, която се съюзи с Аарон, за да намерят грешка в женитбата на Мойсей, служи за подходящ пример за надвисналата опасност (Числа 12:1-2,5,9-12). Исус произнесе проклятие и осъждение върху книжниците и фарисеите за тяхното лицемерие (Матей 25:14-16,27-33). Обвинителите на Даниил във Вавилон, които търсеха да намерят грешка в него, бяха хвърлени на лъвовете в ямата и бяха изядени, докато Даниил беше избавен от Бога (Даниил 6:4-9,22-24). Лицемерието на Анания и Сапфира ги доведе до преждевременна смърт (Деяния 5:1-10). Лицемерието и търсенето на грешки водят след себе си голяма опасност. Всеки християнин, който осъзнае, че се е забъркал в такова поведение, трябва да знае, че стъпва на опасна плоскост и трябва да се покае преди да е станало твърде късно. Вечното наказание в огненото езеро очаква всички грешници, включително лъжците, лицемерите и търсачите на грешки, които са пропуснали да се покаят навреме. Това, все пак, не означава, че ние не може да различаваме между добро и зло, между свято и несвято (Матей 7:6). Например, ние не можем да позволим грешници и отстъпници от вярата да служат на евангелието или да носят каквато и да е отговорност в Божия дом. Това е свещено задължение (Исая 52:11; 1 Коринтяни 6:15-17). Такива хора трябва да бъдат освободени от задълженията си. РЕШЕНИЕ СРЕЩУ ЛИЦЕМЕРИЕТО И ТЪРСЕНЕТО НА ГРЕШКИ (Матей 7:1,5; Йоан 7:24; 1 Йоан 1:9) “Не съдете...” Възможно ли е това? Да! Чрез новорождението нашата природа може да бъде променена и да ни направи да обичаме хората. Вместо да намираме грешки в тях, ние се отнасяме към тях с чистота и състрадание. Новото раждане в Христос също ще изкорени склонноста ни към лицемерие, “Лицемерецо, първо извади гредата от твоето око, и тогава ще видиш ясно за да извадиш съчицата от братовото си око” (Матей 7:5). Слепецът не може да води друг слепец. И двамата ще паднат в ямата. Това е добро основание за лицемера да се обърне към Спасителя за истинска промяна чрез покаяние. След това, той не бива никога да позволява този порок да се върне обратно. Твоята “греда” може да е гордост, злоба, присмехулство, клюкарство, гневливост, алчност или свадливост. Каквото и да е, трябва да бъде “извадено”. Покаянието е единствения изход. Когато Аарон и Мариам съгрешиха, покаянието беше това, което донесе Божията милост над Мариам (Числа 12:11-14). Изповядването на греха носи прошка и очистване. “Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда” (1 Йоан 1:9).
ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА
Текст: Откровение 21:1-27 Темата за Небето винаги е била орбитата, около която са кръжали всички надежди и очаквания на истинските вярващи от дните на ранната църква, дори до днес. Тя е била и продължава да бъде причината за всичката им ревност и устояване. Мисълта за Небето е опората, върху която сме утвърдили нашето посвещение към Божието царство. Когато последователите на Исус бяха разтревожени и наскърбени, Неговите най-чудесни и утешителни послания към тях бяха относно реалността на Небето, Неговото завръщане и Неговото лично присъствие с тях във вечните им жилища. Той, който ни спаси, ще ни приготви също и място, наречено Небе. Каква загриженост! В покварения свят, противен на Бога, където няма нито сигурно място за живеене, нито място за безопасна почивка, все пак има надежда! Има сигурен дом горе, където ни е осигурено вечно общение със светиите и нашия Изкупител. Това място се нарича Небе. Това е окончателната съдба на всички светии. ОПИСАНИЕ НА НЕБЕТО С думата Небе най-просто описваме бъдещото благословено състояние на светиите. Все пак Небе не е просто състояние, а място. Небето надвишава всяко описание. То ще се окаже много повече и от най-красивите ни мечти; повече от всичко, което сме могли да си представим. Всеки друг опит за описание извън това, което ни дава Писанието, е обречен да бъде суетен. Небето е място на красота и слава. В нашия текст апостол Йоан, който видя откровение от Бога, описва Новия Ерусалим. Описанието на небесния град е извънредно величествено и славно. Казва се, че в него обитава “Божията слава”. Светлината му е като на най-скъпоценен камък, “като яспис, прозрачен като кристал”. И има дванадесет порти, които носят имената на дванадесетте израилеви племена. Новият Ерусалим сияе в красотата си. Основите на стените на града са украсени с всякакви скъпоценни камъни – яспис, сапфир, халкидон, смарагд, сардоникс, сард, хрисолит, вирил, топаз, хрисопрас, яцинт, аметист. Всяка една от дванадесетте порти на града представлява гигантски бисер. Улиците на града са направени от чисто злато. Няма храм, защото Божият трон се разкрива в цялата си слава. Няма и светило, защото ненадминатата светлина на Божията слава осветява града. Тук раят е възстановен и реката на живота тече свободно. Картината на небесния град разкрива ненадмината красота на вечната съдба на вярващите. В Евреи четем: “Защото оня, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си. Затова нека се постараем да влезем в тая почивка, за да не падне някой в това, да дава същия пример на неверие” (Евреи 4:10-11). Небето е място на почивка. В Небето ще си починем от всичките ни дела, трудове и грижи. Макар и в небето да няма безработица, все пак нашите действия няма да ни носят умора, изтощение и оттегчение. “Няма да огладнеят вече, нито да ожаднеят вече, нито ще ги удари слънцето, нито някой пек” (Откровение 7:16). Какво красиво, вдъхновяващо и поучително описание на небесния град ни е дадено в нашия текст. Славата, която е положена пред вярващите, не може да бъде проумяна. “Възлюбени, сега сме Божии чада, и още не е станало явно какво ще бъдем; но знаем, че когато стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както е” (1 Йоан 3:2).
Грешникът трябва да жадува за праведност и спасение. “И който е жаден нека дойде. Който иска, нека вземе даром водата на живота” (Откровение 22:17). Ще бъде фатално, ако някой пропусне това славно пристанище. Скъпоструващ пропуск с вечни последствия! Небето не е запазено само за 144 000, както някои секти погрешно поучават (Откровение 7:9). Изгубените в греха невярващи ще отидат в ада, а всички онези, които са спасени, ще отидат в Небето (Матей 25:46). В сърцето на всеки вярващ пребъдва блажената надежда за вечен живот в Небето. Това очакване държи вярващите бдителни в един живот на победа, усърдно работене и самопожертвувателно служение. Мисълта за влизането в Небето дава на вярващия сияйна надежда. Блажената радост от предвкусването на небесната слава също пази ума на вярващия съсредоточен върху горното, а не върху земното. Надеждата за Небето не е илюзия, нито начин да избегнем действителността. Това е надежда, за нещо сигурно и истинско. Забележете увереността, с която Исус ни говори за нея: “ако не беше така, Аз щях да ви кажа” (Йоан 14:2). Това е надежда, основана върху неизменното обещание на Господ, Който Сам дойде от Небето. Всеки вярващ трябва да е напълно убеден в съвършената сигурност на нашата надежда за вечността. Тя ще ни води по дългия път на благоразумния християнски живот, изпълнен с енергия и победи. Небето е не само награда за вярващия. То е завършека на изкупителното Божие дело. Мисълта, че ще живеем в Божието присъствие, е къде-къде по-привлекателна от факта, че ще живеем на великолепно място. Целта на нашето изкупление е да имаме с Бога общението, което човекът имаше преди падението. Само в Небето ние можем да се насладим съвършено на такова пълно общение с Бог. Колкото по-дълго оставаме тук, на земята, толкова по жадни ставаме за това пълно духовно преживяване, което е наша откупена привилегия. Всичките ни трудове, изпитания и наранявания ще приключат в Небето. Ще дойде времето, когато изкуплението ни ще бъде доведено до край и ще получим награди за нашето вярно, самопожертвувателно и себеотрицателно служение. Колко много хора глупаво са отхвърлили Божието предложение за спасение само заради светска печалба. Каква загуба само – да пропуснеш красотата, изобилието и славата на Небето, заради грохота, шлаката и боклука на тоя свят. Не бихме казали, че някой прави добър избор, ако предпочете плявата пред житото. “Понеже какво се ползува човек като спечели целия свят, а изгуби живота си? Защото какво би дал човек в замяна на живота си?” (Марк 8:36-37). Светът, с всичката си ослепителна, но мимолетна слава, не е нашето пристанище. Нашата цел не е дори гроба: прицелната ни точка е Небето. Това, което очакваме е вечния ни дом, където ще живеем завинаги в присъствието на Бог-Отец и Господ Исус Христос. “Но на дело желаят едно по-добро отечество, сиреч, небесното; затова Бог не се срамува от тях да се нарече техен Бог, защото им е приготвил град” (Евреи 11:16). РЕШЕНИЕ ЗА НЕБЕТО И все пак, да поучаваш невярващите за красотата и славата на Небето е като да обясняваш на сляп човек красотата на цветовете. За да влезем в Небето първо трябва да живеем свят живот тук на земята. Достъпът до Святия Град се основава единствено на чист и свят живот тук, на земята, защото Библията казва: “И в него никак няма да влезе нещо нечисто, нито оня, който върши мерзост и който лъже, а само записаните в книгата на живота на Агнето” (Откровение 21:27). “Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който според голямата Си милост ни възроди за жива надежда чрез възкресението на Исуса Христа от мъртвите, за наследство нетленно, неоскверняемо, и което не повяхва, запазено на небесата за вас” (1 Петрово 1:3-4). Наследствотъо на вярващите се пази на Небето. И твой дълг е да не допуснеш нищо в живота си, което да ограби наследството ти. Не чакаме ли времето, когато ще се присъединим към небесното хваление с думите: “И четирите живи същества, имащи по шест крила, бяха пълни с очи изоколо и извътре; и те не престават денем и нощем да казват: Свет, свет, свет е Господ Бог Всемогъщий, Който бе и Който е, и Който ще бъде... Достоен си, Господи наш и Боже наш, да приемеш, слава, почит и сила; защото Ти си създал всичко, и поради Твоята воля всичко е съществувало и е било създадено” (Откровение 4:8,11).
ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА
Текст: 1 Солунци 4:13-18; 5:1-11 В цялото Писание за нищо не е се говори с такава радост, с каквато се говори за Грабването и Второто Пришествие на Христос - нашата тема тази седмица. Грабването на светиите, възвестено от зова на тръбата при появяването на Христос във въздуха, е първата фаза на Второто Пришествие на Христос. Макар Грабването често да е споменавано като Второто Идване на Христос, всъщност то е една първоначална фаза, когато Христос просто ще се появи във въздуха и ще грабне само готовите светии. Грабването, както и неизбежното Второ Идване на Христос, със сигурност предстоят. Грабването ще се случи преди Второто Пришествие на Христос. При Грабването Христос ще се появи във въздуха. При Второто Пришествие Той ще стъпи с нозете си на Елеонския хълм. Грабването е настоящото очакване на светиите. Това е следващото събитие в Божия календар за диспенсацията на Църквата. Всъщност, всички събития, водещи към появяването на Исус Хрисос във въздуха, за да грабне светиите Си, са вече минали. Това може да се случи всеки момент и светиите трябва да бъдат подготвени. ПОДГОТОВКА НА СВЕТИИТЕ ЗА ГРАБВАНЕТО (1 Солунци 5:4-8; Матей 24:44; Марк 13:35; Лука 19:13; 1 Тимотей 6:14) Вярваме, че нищо не е от по-голямо значение за един вярващ, от това да знае какъв вид, характер, поведение и живот трябва да води, за да се подготви и да бъде винаги готов за Грабването. Почти винаги, когато Библията споменава Грабването, заедно с това предупреждава и дава инструкции за необходимата подготовка. Всъщност, в цялото пророческо Писание се вижда спешната нужда от бдителност и опасността от това да задремеш и да се провалиш в посвещението си към Христос. Върху бдителността винаги е било поставяно силно ударение като важна част от подготовката на светиите за Грабването. Щом светиите се приготвят за идването на Господа, те трябва да бъдат трезви. Не можем да отделим бдителността от здравомислието. Ние няма да можем да запазим здравомислието си, освен ако не бъдем бдителни, и ако не бъдем здравомислещи, не бихме могли да бдим дълго. Да бъдем трезви и будни е не само уместна черта на християнския характер, но и привилегия, тъй като сме “синове на деня”, защото “които спят, нощем спят, и които се опиват, нощем се опиват” (1 Солунци 5:5,7). Апостолите също припомниха заповедта на Господа относно бдителността. Петър увещаваше християните: “живейте разумно и трезвено, за да се предавате на молитва” (1 Петрово 4:7); Йоан писа: “Блажен оня, който бди” (Откровение 16:15); и Павел съветва: “Бдете, стойте твърдо във вярата… укрепявайте се” (1 Коринтяни 16:13). Бдителността е висш дълг на християнина, “нощта премина, а денят наближи” (Римляни 13:12). Християните не трябва да дремят или да се задоволяват с мъгляви видения за земна слава; те винаги трябва да бдят. Това предупреждение е отправено към всички хора от всички времена: “А каквото казвам на вас, на всички го казвам: Бдете” (Марк 13:37). Усърдното работене е също част от подготовката на светиите за идването на Христос. Неговата заповед е: “Търгувайте с това докле дойда” (Лука 19:13). Работата и бдението вървят ръка за ръка; ние трябва да сме подобни на юдеите от дните на Неемия, които градиха стените на Ерусалим въоръжени, за да се пазят от враговете си. Нашият Господар ни поставя в центъра на опасностите, не за да ни обезкуражи, а за да изостри нашата бдителност. Всички трябва да работим и да бдим, за да стане явно при пришествието Му, че сме упазили Неговото поръчение. Здравомислието се отразява сериозно върху облика на християнския живот. Християните трябва да бъдат сериозни и щастливи, здравомислещи и радостни. Петър писа: “А краят на всичко е наближил; и тъй, живейте разумно и трезвено, за да се предавате на молитва” (1 Петрово 4:7). Целта на нашата подготовка е да се окажем достойни, когато Той дойде за Неговите светии (1 Солунци 4:16-17).Има стил на живот, присъщ на светиите, които ще бъдат грабнати при идването на Христос. Онези, които Го чакат, са посветени, служещи и искрени светии. Господ няма да вземе при грабването фалшивите християни. Само истинските светии ще бъдат грабнати! Господ няма да вземе шумни, посветени наполовина, хладни, порочни или страхливи църковни посетители. Само истинските светии ще бъдат грабнати! Помнете, че Господ идва скоро. “И всеки, който има тая надежда на Него, очиства себе си, както е Той чист” (1 Йоан 3:3). Бъдещото идване на Христос естествено ни води обратно в разсъждения за Неговото първо идване. Светът чака дълго за Първото идване на Христос. Патриарсите го чакаха с нетърпение, но само чрез вяра; пророците го видяха, но само във видение; светиите въздишаха за Неговото тържествено идване, но имаше още много време, преди това да стане, и те умираха без да видят изпълнението на обещанието. И както тогава Божии хора чакаха с нетърпение, така и ние днес силно копнеем за Второто идване на Христос; чакаме и бленуваме за него като ден на окончателно изкупление. Ние го очакваме като деня, в който най-накрая ще се съберат у дома всички братя и сестри в Христа, защото “и други овце имам, които не са от тая кошара, и тях трябва да доведа” (Йоан 10:16). В очакване на блаженото ни съединение с нашия Господ и Спасител, ние казваме: “Дойди, Господи Исусе!” (Откровение 22:20). Второто идване на Христос е блажената надежда на всички умити с кръвта християни, които съставляват Църквата, Тялото Христово. И всеки ден очакването ни за благословената поява на Господа се подновява. Има някои деноминации, които не са склонни да вярват в буквалното идване на Христос. Но те трябва, все пак, да си спомнят, че и на юдеите им беше трудно да повярват в Първото идване на Христос. Великите учени и теолози в дните на Исус не приеха Исус като обещания Спасител, въпреки че свещените книги разкриваха, че Исус е обещаният Изкупител, предречен от пророците, и че в Него буквално се изпълняваха пророчествата. Със сигурност при Господното идване някои модерни теолози ще разберат, че грешат, подмамени от техните фалшиви “основания”. Както и да е, нас няма да ни изненада фактът, че Христос ще дойде отново съвсем буквално и видимо. Прорчествата за Неговото първо идване бяха буквално изпълнени. Тогава защо Старозаветните и Новозаветните пророчества за Неговото второ идване да останат неизпълнени? Един проповедник в заключение по темата за Второто идване на Христос писа: “Исус ще дойде отново по същия буквален начин, по който дойде първия път. Всяко друго тълкувание на Второто идване противоречи на Писанието”. Второто идване на Христос е неизбежно. То може да се случи по всяко време. Христос може да дойде във всеки момент. Приближаването на този неизбежен факт е славната надежда на Църквата. В Новият Завет един от всеки двадесет и пет стиха има връзка с Второто идване на Христос. И темата за Второто идване е спомената на повече места, отколкото темата за личното спасение чрез вяра. Каталог: files files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|
