26 септември 2008 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Според информация от фонда в някои области про­центът на обявените в повече площи достига 23-25 на сто и съществува реална опасност за страната процентът да достигне средно 6 на сто от обработваемата земя, в ре­зултат на което ЕК ще нака­же страната с орязване и на директните плащания.

В същото време земеделски производители се оплакват, че проверяващите са недостатъчно компетентни и често действат избирателно.

„Имаме многобройни оп­лаквания от наши членове по отношение на проверките от Земеделския фонд", разказва Ивайло Тодоров, председател на Асоциацията на земеделските производители. „Голяма част от сигналите са свързани с

Некомпетентност на лицата, оторизирани да проверяват на място", сподели още той. Според Ивайло Тодоров проверяващите най-често ходе­ли по един човек и не разбирали изобщо от земеделие. „Хората, които изпратиха, не разпозна културите и не могат да различат стърнище от паси­ще", оплакват се производите­лите. Имало и случаи, в които нарушители са предупреждава­ни предварително, че ще им се прави проверка, съобщиха още от асоциацията. При така създа­лата се ситуация и с така избра­ния начин за определяне на суб­сидиите - на площ, нищо чудно да се окаже, че територията на България е станала двойно по-голяма, шегуват се земеделските стопани.

От ДФ „Земеделие" също признават, че през 2008 г. има увеличение на измамите с над­писани земи за директните пла­щания. След направени 7500 до­пълнителни проверки на място констатирахме значителни на­рушения, информираха от Раз­плащателната агенция. В много случаи причините са обективни и се дължат на все още неприключилото

уеднаквяване на системите - обясниха от земеделския фонд. Според експертите на Разплаща­телната агенция в много случаи на подадени сигнали за декла­риране на площи, които не се обработват, се касаело за дейст­вително каменисти участъци, попадащи в центъра на обработ­ваеми площи. Значителен брой от надписаните терени са и по причина разминаване на данни между документите за собстве­ност или договорите за аренда на земеделците и вкараната в Идентификационната система за. администрация и контрол (ИСАК) информация от ортофото снимките.

Установени са сериозни разминавалия с реалността и при картите на общин­ските поземлени комисии.

Докато миналата година 78 000 стопани декларира­ха над 33 млн. дка обработ­ваеми площи, тази година броят на фермерите, кан­дидатстващи за евросубсидия, вече надхвърли 82 хиляди с над 35 млн. дка обработваема земя - сочат данните на фонд „Земеделие".

През миналата годи­на над 5000 фермери бя­ха уличени в грешки при декларирането на обра­ботваната от тях земя, но впоследствие се разбра, че част от тях са резултат от нормативни противоречия между заснетите земедел­ски парцели от Иденти­фикационната система за администрация и контрол

(ИСАК) и картите на об­щинските поземлени коми­сии, съставени след рести­туцията на земята. Освен припокриване на парцели инспекторите установиха, че част от земите попадали в Код 6 „Друга земеделска площ", към които спадат

пустеещи и необработвани

земеделски имоти. Нови­ната е, че през тази годи­на Код 6 изобщо отпада от подпомагане.

Субсидиите на площ се отпускат след подаване на заявления от съответния стопанин до областната Разплащателна агенция. За тях могат да кандидат­стват както физически, така и юридически лица, включително еднолични търговци. Средно за декар фермерите трябва да полу­чат по 21 лв. европейски и национални плащания.

Най – често използваните начини за измама според одиторите са използването на едни и същи фирмени бланки, съвпадащи текстове на оферти, необичайни наименования на фирми, еднакъв адрес и седалище, прикрито лошо или влошаващо се финасово състояние на фирмите. Друга констатирана практика е двама кандидати да се контролират от едно и също лице.

За трудности с определението на понятието „свързани лица” информираха от Разплащателната агенция. Проблемът бил в различната му дефиниция в различните законодателства.

Въпреки това вече били готови с предложения за промени, които ще изпратят до съответните органи, съобщиха още оттам.

При епично на наддекларирани площи Разплащателната агенция начислява санкции върху площта, с която стопанинът е кан­дидатствал за субсидия. Според разпоредбите на регламентите че­тири вида са санкциите, които се налагат за наддеклариране.

• При първата, ако разликата при наддеклариране е до 3% -субсидията се изплаща на база на годната за изчисления площ и допълнителни санкции няма.

• Втората се прилага, ако раз­ликата е между 3% и 30%. Санк­цията се изчислява, като от установената площ се изважда наддекларираната в двоен размер.

• Третият вид се прилага, кога­то разликата при наддеклариране е в размер от 30% до 50%. В този случай не се изплаща субсидия за схемата за цялата годишна кампания.

• Най-тежките наказания се прилагат в случаите, когато над-декларираните площи надхвърлят 50% от тези, които се обработват. В този случай стопанинът бива лишен от подпомагане както за настоящата кампания, така и за още три години напред.

Заявявани са пасища и мери във високопланински райони, които реално не се използват. Районите, в които в най-голяма степен са констатирани неиз­ползваеми пасища, са: Монтана, Бургас - община Руен, Кърджа­ли, Ямбол и Благоевград. В тези случаи заявителите на площите като правило отказват да при­състват на проверките на място, защото не са в състояние да посочат на експертите местопо­ложението на заявените от тях парцели, твърдят от Разплаща­телната агенция.

При проверките на място се констатират и случаи, в които кандидатите са заявили за подпомагане площи като мери, пасища и ливади, без да има декларирани животни, който отглеждат. В повечето случаи констатациите са, че тези площи са неподдържани и съответно са недопустими за подпомагане. Друго нарушение е кандидат­стване с угари, които се оказват запустели земи. Има и случаи на представяне на земи като за­садени с многогодишни фуражни култури, които са допустими за национални доплащания, а на място се констатират пасища и ливади, които са недопустими за национални доплащания. Срещат се и измами с обявява­не на площите по скици, а не по реално обработваемите граници на парцелите. Проверките ус­тановяват и множество случаи на двойно декларирани площи - обявени за субсидии за пла­щане на площ от повече от един земеделски стопанин.




26.09 – 02.10.2008 г., с. 13 - 14
Тежки глоби за Джевдет Чакъров
Умолителни писма за отсрочка пишат до ЕК в екоминистерството
ТЕЖКА глоба от страна на Евросъюза грози ведомството на Джевдет Чакъ­ров, заяви за „168 часа" източник от Министерството на околната среда и водите, пожелал анонимност.

Министерството ня­ма да може да изпълни в срок поетите ангажи­менти по европейската директива за изграждане на пречиствател­ни станции във всички населени места с над 10 000 жители.

Практиката на Европей­ския съд е глобите да се оп­ределят на ден закъснение. Например Гърция- е била осъдена да плаща ежеднев­но по 22 000 евро за неиз­пълнение на ангажименти в областта на пречистване­то на водите и управление­то на битовите отпадъци и това е продължило докато ги изпълни. Поради тази

причина родните държавни чиновници усилено се тру­дели над умолителни пис­ма, с които да се иска

отсрочка

от ЕК, за да избегнат тежки­те глоби, твърдят отлично запознати.

Едно от неизпълнените изисквания е по Директива 91/271/ЕИО на Съвета от 21

май 1991 г. за канализаци­онните мрежи и за пречист­ването на отпадъчни води. Поетият от правителството, ангажимент е до 31.12.2010 година да се постигне съот­ветствие за населените мес­та с над 10 000 жители. От Министерството на окол­ната среда и водите вече имало молба за удължаване на срока за строежа на депа за отпадъци, а причината за изоставане според запознати се крие в дългото отлагане на финансирането от националния бюджет.

„Няма да успеем да из­пълним и това

изискване"

категорична е Евдокия Ма­нева, бивш министър на околната среда и водите. „Още по времето на ми­нистър Арсенова поставих въпрос защо не се изразход­ват средствата от наци­оналния фонд в тази насо­ка", сподели депутатът.

Общо 71 са населените места от тази категория. Строителството на пречис­твателни станции е завър­шено в едва 26 от тях, в други 20 общини строител­ните работи вече са започ­нали, а в 25 все още няма нищо, информира Манева.

В същото време според ексминистъра е

разпилян ресурс

от 130 млн. лв. за малки се­ла, основно в турските райо­ни - почти 70% от сумата.

„Пречиствателните станции са тясно обвър­зани с проблема за изграж­дането на канализации и За съжаление няма шанс да успеем да изпълним ев­ропейските условия в срок - както в големите, така и в по-малките общини", смята и Евгени Чачев, би­вш регионален министър и настоящ депутат от ДСБ. „Въпреки това допускам, че по морето и в общини­те покрай Дунава, където има крупни частни ин­тереси, може и да бъдат изградени, допълни той. Според депутата единстве­ният изход от ситуацията е в публично-частното партньорство.

Типичен пример се оказа откритата по време на

предизборната кампания

на президента Георги Пър­ванов градска пречиствателна станция за отпадни води в Горна Оряховица. Тя беше изградена от турския „Тексер-Мапа-Масс-Гюнал" за над 14 млн. евро. Но тъй като станцията е преоразмерена, тя все още не работи. В резултат на което за пречистването на водите жителите на Горна Оряховица, Лясковец и До­лна Оряховица ще плащат още години наред скъпо и прескъпо.

Под знака на скандалите минаха също търговете за пречиствателните станции в Севлиево, в бургаския

квартал „Меден рудник", а малко по-рано - в Стара За­гора и Димитровград. Обек­тите се печелят от

турски фирми

и се анулират от Европей­ската комисия поради яв­ни нередности в докумен­тацията на номинираните компании.

От Министерството на околната среда и водите официално отричат да има забавяне по отношение на подготовката на проекти и усвояването на средствата. Изготвянето на проекти по оперативна програма

г." е ангажимент на общи­ните и получателите на парите, поясниха в тази връзка от МОСВ.

Според информацията от ведомството на Джевдет Чакъров за трите про­цедури от оперативната програма „Околна среда", които са открити през та­зи година, 193 общини са подали общо 363 проектни

предложения

за изграждане на пречис­твателни станции. На прак­тика 73% от всички общи­ни в България са подали

оперативната програма, съ­общиха от министерството. Оценителните комисии работят по ускорен график, като е създадена организа­ция и координация между членовете на комисията, наблюдателите и помощник-оценителите. В сектор „Води" общата сума на пре­доставените за договорира­не средства е в размер на 1,6 млрд. лв. Това са средства­та, предвидени във финан­совия план на програмата до 2012 г.

Страните от Европейския съюз са много чувствителни към темите за опазването на околната среда и внимателно следят изпълнението на поетите ангажименти в тази област и при неизпълнение на страната ни могат да бъдат наложени сериозни парични санкции. Делата за налагане на санкции в областта на окол­ната среда са много. Специално за неизградени пречиствателни стан­ции за отпадни води съдебни дела е имало срещу Испания, Португалия и Гърция.

Към момента по информация от МОСВ в страната има 72 градски пречиствателни станции за отпада води, от които 14 броя са с меха­нично пречистване, а 58 броя са с биологично стъпало за пречистване на водите. Те обслужат 76 агломерации, в т. ч. 61 населени места, в които живеят 3 427 858 жители, а общи брой еквивалентни жители, които се обслужват от тези пречис­твателни станции, е 5 807 834.


26.09 – 02.10.2008 г., с. 15
Заплашва ни дълбока рецесия
Рекорден дефицит по текущата сметка и срив на чуждите инвестиции

плаши
ФАЛИТИ на държавни монополи, срив на фондовата борса и пазара на имоти, траен от­лив на чуждестранни ин­вестиции и в резултат на това чувствително забавя­не растежа на Брутния въ­трешен продукт (БВП).

При внимателен прочит на всички предупреждения от стра­на на чуждестранни анализатори и организации се вижда, че този сценарий е напълно възможен за българската икономика в следва­щите 2 години.

По подобен начин могат да се раз­тълкуват и пълните с недомлъвки изказвания на премиер и финансов министър, особено след като Пламен Орешарски заяви, че финансовата система е стабилна, НО!!! се очаква забавяне на растежа на БВП и но­во поскъпване на кредитите. Всич­ко това е поради забавения ефект, който световната финансова криза има върху страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ).

Проблемите

са взаимосвързани и произ­тичат от все още изключи­телно слабата -консуматорска икономика на България. В свой доклад от началото на септември анализатори на Конференцията на ООН за търговия и развитие заяви­ха, че държавите от региона на ЦИЕ, които поддържат големи дефицити по текуща­та сметка, са изправени пред „неизбежно коригиране", ко­ето ще дойде под формата на „дълбока рецесия" или „го­ляма девалвация". Второто е невъзможно за България, защото все още сме във валу­тен борд, но първият изход е повече от реален, като се има предвид, че по данни на Българската народна банка от края на юли дефицитът по текущата ни сметка е 4,34 млрд. евро, или 13,2 процен­та от БВП (много повече над критичните 10%). За срав­нение за седемте месеца на миналата година

дефицитът

е бил 10,4%, или малко над 3 милиарда евро.

Основната "причина за без­божно високия дефицит е все по-тежката ситуация с вън­шнотърговското ни салдо.

През юли то покори нови отрицателни рекорди, като стигна 5,19 млрд. евро, или 15,8% от БВП срещу 3,78 млрд. евро за същия период на 2007 година, когато салдото е възлизало на 13,1% от брутния продукт на страната.

Тежката ситуация в търговското ни салдо е пряко последствие от чувстви­телно намалелия приток на чуждес­транни инвестиции. Спекулативният и инвестиционен капитал на родната ни фондова борса го няма още от на­чалото на 2008 година, като единстве­ните

свежи пари

отвън влизат основно за производ­ство. Самият шеф на Българската агенция за инвестиции (БАИ) вече говори за умерен оптимизъм, но зад тези му думи стоят сухите цифри на БНБ, които показват, че през 2007 г. ръстът на чуждите ни инвестиции е символичен в процентно отноше­ние, а за тази ясно се вижда, че ще бъдем доста под резултатите на пре­дходната. До края на август чуждите инвестиции у нас са едва 2,84 млрд. евро, докато за цялата 2007 година те възлизат на 6,5 милиарда евро.

Косвена причина за силния спад на чуждите инвестиции у нас е и спряното финансиране от ЕС по предприсъединителните фондове.

Шефът на БАИ Стоян Сталев твър­ди, че страната ни има интерес да използва структурните и

кохезионния фонд

за да се повиши нашата конкурентоспособност като цяло, което е из­ключително важно, защото влияе и на търговското ни салдо. От друга страна, не трябва да забравяме, че добрата инфраструктура е основна предпоставка за привличане на чуж­ди инвеститори и там не можем да си позволим забавяне. Като се има предвид, че част от спрените сред­ства от еврофондовете - тези, чийто бенифициент е Национална агенция „Пътна инфраструктура", са за път­на инфраструктура, косвено това мо­же да повлияе на размера на чуждите инвестиции, ако възобновяването на финансирането се забави. Такова е и становището на Агенцията за чуж­дестранни инвестиции.

Липсата

на свежи капитали отвън и поддър­жането на значителни дефицити не­минуемо ще се отрази на ръста на Брутния вътрешен продукт. Сцена­рият е изпробван най-прясно в Ес­тония. В продължение на няколко години тя поддържаше значителен дефицит по текущата сметка. До тре­тото тримесечие на миналата година, когато започна изострянето

За България прогнози­те не са толкова черни, но родните икономисти вече обявиха, че още през 2009 г. растежът ще се забави до 5,5%, а отчетените през тре­тото тримесечие 7,1 процен­та от БВП няма да бъдат запазени до края на годината.

Очаква се и да намалеят още провлече­ните прозрачни чуждестран­ни инвестиции, а да се качат непрозрачните. Поради та­зи причина от Центъра за икономическо развитие вече предупредиха да се засили още повече контролът вър­ху произхода на средствата, влизащи в страната.

Така се оказва, че посте­пенно влизаме в омагьосания кръг на рецесията, от която ще излезем доста трудно и болезнено, особено ако у нас навлязат мръсни капитали, които по правило не носят ни­каква принадена стойност.

Само дългът на софий­ската „Топлофикация" вече надхвърля 200 милиона ле­ва, а събираемостта е доста под 50 процента. Сходно е и финансовото дередже на топлофикациите във Враца, Плевен и Бургас. В същото време „Булгаргаз"

непрестанно заплашва, че ще дръпне кранчето, и вече го направи един път. Своеобразният шантаж на газовия монопол даде своя резултат, като пра­вителството в лицето на министъра на икономиката Петър Димитров кандиса да вдигне цената на природния газ с 36,51 процента. Така фалитът на топлофикациите се отлага, но за сметка на тлъстите фактури, които ще получават абонатите от но­вия отоплителен сезон.
Снимка на една колона – Христо Ковачки – собственик на топлофикационни дружества
Снимка на една колона – Димитър Гогов – изпълнителен директор на „Булгаргаз”


26.09 – 02.10.2008 г., с. 15
Лихвите по кредити скачат
ПРЯКОТО отражение на финансовата криза у нас са поскъпването на кредитите и спадът в търсенето и цените на недвижимите имоти.

От началото на кризата досега лихвите по кредитите са скочили средно с 1 процент, което се от­рази доста сериозно на вноските на гражданите. Те се увеличиха с 10 процента, като една вноска от 420 лева преди сега се е уве­личила на 460 лева. Очакванията на финансовия министър са, че кредитите ще поскъпнат още с около 0,5 процента, а независи­мите експерти смятат, че скокът може да е с още 1 процент. Ако това се случи, то може да очак­ваме, че пазарът на недвижими имоти у нас ще навлезе в още по-тежка стагнация от сегашната. „Сделките се проточват над 6 месеца, а търсенето се е свило тотално", обяснява водещ брокер на имоти. Цените на непрестижните имоти вече паднаха с над 10 процента, а общият годишен спад може да надхвърли 15 про­цента. В тези условия е повече от обяснимо оттеглянето на някои от най-големите инвеститори в имоти като фонда „Екуест", който обяви, че разпродава всичко.

Част от предвижда­ните условия са бро­керите да имат специ­ално образование или сертификат, който да дава право да се практикува професията.

Досега почти всеки жела­ещ можеше да практикува занаята, достатъчно беше да има завършено средно образование. По всяка ве­роятност ще има специал­ни изисквания и към сгра­дите, където се помещават агенциите. Според брокери повече от половината ра­ботещи в тази сфера ще трябва да се квалифицират допълнително или да за­творят агенциите си.

Въпреки обмисляните промени търсенето на ка­дри в тази сфера продъл­жава. Справка в послед­ните обяви, публикувани в интернет, показва, че работодателите вече са разширили списъка си от изисквания към кандида­тите. Те набират хора със завършено висше образо­вание - икономика.

Икономика на коопера­циите е новата специал­ност, която се изучава в

университетите и има за цел да подготви квалифи­цирани кадри за сектора. Отговорности и задълже­ния на посредниците са да изготвят оферти за своите клиенти и да следят пазара на недвижими имоти. Те провеждат и огледи й кон­султират клиенти и инвес­титори в избора на имот.

Желаещите за подоб­на длъжност трябва да отговарят на още изис­квания:

♦ добра компютърна грамотност;

♦ комуникативни и организационни уме­ния;

♦ добри познания по английски език.

Агенциите търсят кан­дидати, владеещи и други чужди езици. В зависимост от клиентите на фирмите се набират хора с немски или руски език. Някои ра­ботодатели назначават ка­дри, които имат шофьорска книжка, а други по­криват транспортните раз­ходи с такси или градски транспорт на брокерите до поверените им обекти. Повечето агенции пред­лагат фиксирана месечна заплата плюс процент от оборота на'реализирани­те сделки на консултанта. Най-често твърдото въз­награждение е 350 лева, а с процента достига до 800 лева. Някои консултанти с дългогодишен опит и познания в областта из­карват от проценти около 2000 лева. Не са малко и случаите, в които посре­дниците започват работа без осигурена заплата и

разчитат само на процен­та. Много от брокерите до този момент нямат и сключен трудов договор с фирмите, а са на граж­дански. С въвеждането на новите изисквания от ЕС тази практика по всяка ве­роятност ще се прекрати, прогнозират експерти.

Необходими докумен­ти за кандидатстване за работа са:

1. Автобиография

2. Мотивационно писмо

3. Актуална снимка

С първоначално одобре­ните кандидати се провеж­да интервю директно с ра­ботодателя.