3 септември 2008 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

„Що се отнася до социалните инвестиции, пробле­мът с бюджетния извор седи много сериозно. Ние нямаме адек­ватна система, с която да измерваме полезността и ефекта от държав­ните разходи", зая­ви още Хърсев. Над­явам се ентусиаз­мът за харчене на

излишъка да не е чак толкова еуфоричен и да не доведе до едно огромно разхищение, каквото се очертава, коментира ико­номистът. Според него за­ради плоския данък вече се наблюдава и данъчен тури­зъм от други европейски държави.


03.09.2008 г., с. 8
Снимка на две колони- Усилен ремонт тече по фасадата на Министерството на държавната администрация и административната реформа „Аксаков"1 в София.Голяма час от работниците по скелето обаче не носеха задължителните предпазни средства. „Момчета, сла­гайте каските” извика един от строителите, щом видя фоторе­портера на „Труд" да ги снима. Но предупреждението закъсня. Оттук е на ход Главната инспекция по труда.


03.09.2008 г., с. 8-9
С Тошко Добрев, бивш шеф на фирма „Софийски имоти”, разговаря Анета Петкова

Правят скандал с мен при всяка криза в държавата
-Много хора, г-н До­брев, като чуха че сте об­винен, казаха: Най-после го хванаха този крадец.

-Да, бандит № 1 излиза, че съм. От 5 години ми е отредена тази роля. Да за­почнем дори от издирване­то, което обяви прокурату­рата и заради което ме за­държаха. Заявявам катего­рично, че не съм призова­ван по нормалния ред и не съм уведомяван, че имам обвинение. Бях в чужбина, когато научих от ме­диите, че съм обявен за издирване. Свързах се с адвокат Ина к Лулчева, дадох й М пълномощно и тя изпрати писмо, че ще се явим в , прокуратурата след 10.09. Пишеше още, че ако обвинението смет­не, че тази дата е къс­на, да из­прати призовката за мен на адвокатката. Това стана на 29 юли. От деня на моето издирване - през ме­сец май до август, съм изли­зал 5-6 пъти от държавата. Нито веднъж не съм спи­ран. По-интересното е, че след като г-жа Лулчева подава първата молба, вед­нага има изявление, че ме издирват. Тя пише втора и пак нищо. Явно целта е би­ла не да ми се повдигне об­винение, а да бъда публич­но заловен.

- Прокуратурата съоб­щи, че многократно е опитвала да ви връчи призовка, но съпругата ви се е крила и т.н.

- Това са глупости, ако мен или жена ми не са ни намерили, нали имат теле­фона и адреса на адвокат­ката?! Не съм се крил. Кога­то обявиха, че са ме задър­жали за пореден път изли­зах по Дунав мост за Румъ­ния, където имам работа. Не съм бягал от държавата. Това е смешно в края на 21 -и век да бягам през гра­ница. Да не би да съм пре­плувал реката, или съм от­клонил кораб? Просто си подадох личните докумен­ти на гишето на границата. Служителите бяха много любезни. Знаете ли какво ми казаха: Изчакайте да се обадим в София, че са ви „поръчали".

- Г-н Добрев, от години „Софийски имоти" е в дъ­ното на скандали за сдел­ки с имуществото на гра­да - за занижени цени, за скандални апорти, за до­говори на ръба на закона. Сега прокуратурата ви обвинява за източването на 1,8 млн. лева...

- Обвинението не е за из­точване, а за продажби по цени по-ниски от пазарни­те, според експертите на прокуратурата. Кой и как определя пазарните цени. Цените на сделките са определени от лицензирани оценители, на база реални сделки към момента. „Со­фийски имоти", в която има имущество на града и пред­мет на обществения инте­рес, е идеална да се пре­върне в мишена за обиране на недоволството и за от­клоняване на вниманието от друг проблем. Щом ста­не нещо, и хоп след някой

ден се размахва картата със „Софийски имоти" и с моето име, защото съм я управлявал най-дълго. Знаете ли кога дойде нови­ната за моето издирване - в деня на доклада от ЕС. Или преди това, когато избухна първата криза с боклука -на другия ден кметът Бойко Борисов даде пресконфе­ренция за далавери във фирмата. Примерите са много. Още през 2003 г. за­почнах да питам: Защо? Обясниха ми, че когато има напрежение в обществото в една посока, се вади ня­коя фирма или личност и се отклонява вниманието.

- Звучи ми като някакъв всемирен заговор. Не е ли по-простичко обясне­нието, че „Софийски имо­ти" държи цялото имуще­ство на града и сделките не се отличават с чистота си?

- Трябват виновни, защо нещата не са се случили по един по-добър начин с пре­хода. Второ -„Софийски имоти" държи само 2 % от имуществото на града. Скандали в законовия сми­съл със сделките няма.

Сделките се правят с ре­шение на Столичния об­щински съвет (СОС), после ги одобрява бордът на ди­ректорите на фирмата, по­сле има оценители и накрая е изпълнителният дирек­тор. От 6 години ме проверя­ват непрекъснато и всички инстанции. Възможно ли е всички да сме в престъпен заговор.

- Е, то въпросът е в оцен­ката и в политическия

гръб на тогавашното мно­зинство в общината, част от което бяхте и вие.

- Оценителите, които са работили, не са наши слу­жители. Едните са на Аген­цията за оценители, а дру­гите са вещи лица на съда. Не ги познавам. Няма ни­какви мистерии. Няма нару­шения или заобикаляне на закона, защото през мина­лите години не беше нужно. Тогавашните разпоредби не забраняваха нищо и ня­маше нужда да се наруша­ва каквото и да е. Не го ка­звам като оправдание, обяснявам само как са се правели сделките. Основа­нието, че има нанесени ще­ти, идва от това, че днес са възложени оценки на ек­сперти за сделки, които са направени преди 5,10,12 г. Условията са различни и става въпрос за оценка сре­щу оценка от едни експерти на други. Давам пример. Се­гашен оценител е дал по 752 лв. на кв./м на помеще­ние в трафопост в жк. „Мла­дост" за сделка, сключена през 2003 г. И сега няма та­кава цена, да не говорим за преди това. Що се отнася до

първия скандал за имоти в Южния парк, прокуратура­та провери сделката и каза, че всичко е наред.

- Нещо не ме убедихте с тезата за виновния колек­тивния орган - СОС и „зли­те сили", които диктуват обществения ред.

- Не става въпрос за „зли сили", а за чисто прагматич­ни решения. Първо всички смятат, че щом някой е бил толкова дълго шеф, няма

начин да не е бръкнал в ка­цата. Смята се, че при тол­кова много сделки все е имало нещо нередно. Но ня­ма нищо такова и ще го до­кажем в съда. Просто на­стоящите управляващи се оправдавате предишните, и това е в цялата държавата.

- „Софийски имоти" би­ли ли са партийна касич­ка?

- Не, никога.

- Съпругата ви притежа­ва ли магазин, купен от фирмата?

- Това го обяснявам от ня­колко години. Не, не прите­жава. Тя е под наем в поме­щение, което е закупено от „Софийски имоти".

- Милионер ли сте?

- Не, имам апартамент от 130 кв. м, дворно място в Пернишко и карам „Пежо". Нямам сметки в чужди бан­ки.

-За всичките тези 10 г., в които сте били шеф, сключвали ли сте сделка, която е в ущърб на града?

-Не, но това всеки може да го каже. Аз мога и да го докажа. Схемата на обви­нението, пак казвам, е след­ната- оценки на експерти по

сегашните условия срещу такива на други експерти от предни години в други усло­вия. Аз съм обвинен, че съм приел оценките на специа­листите. А никой не казва защо не е трябвало да го правя? Още повече, че по закон съм длъжен.

- Като всички сделки са ви били наред, защото апортирахте в терени със фирми, собственост на СИК и ВИС навремето?

- През 1997/1998 г. не знам някой да не е смеел да работи срещу тях. Защо прокуратурата не ги раз­следваше тогава? Аз не съм бил толкова ербап. По-важ­ното е, че фирмите на двете групировки вече бяха на те­рените. Ние работехме с тях, защото тогава трябваха пари за града. Ситуацията беше различна.

- Г-н Добрев, кой ви „по­ръча"?

-Ситуацията е много тре­вожна, защото забелязвам една тенденция, която мо­же да се случи на всеки. Ако не си съгласен с нещо, ако не изпълняваш неща, ако не си удобен, ставаш нелицеприятен на хора, които имат власт. Те „поръчват" и прокурорът назначава проверка.

- А в този случай кои са „те" ?

-Нямам интерес да вли­зам в някакви схеми. Не ис­кам да казвам имена. За те­зи хора е важно да отклонят вниманието от това, което те са свършили или несвършили. Не забелязвате ли, че почти всички обществено значими въпроси се дават за решение на прокуратурата. Има един политик с висок рейтинг, който дава всеки на прокурор, прогнозира.че ще има дела, дори и как ще за­вършат. Може би ще даде на прокурор и появилата се бясна лисица в София? Моя­та работа е ясна. Ще си дока­звам правотата в съда. Ня­мам притеснения.

Търсенето на имоти в България намалява за пър­ви път от години. Затова говори най-новата статис­тика на Агенцията по вписванията. От януари до юни т.г. в цялата страна са сключени 134 891 сделки с недвижима собственост спрямо 136 457 за същия период на м.г. Спадът е ма­лък -1,1%, но е факт. От 2003 г. сделките с жи­лища, терени и бизнес пло­щи непрестанно растяха с по 15-20% на година, което се отразяваше и на цените.

Защото броят на покупко-продажбите е основен по­казател за търсенето на имоти. И сега намаляване­то на сделките може да се тълкува, че интересът към недвижимости започва да изтънява. „Данните доказват за­държането на пазара, за което говорим от април. Твърденията за скок на це­ните не са верни", коменти­ра Страхил Иванов, упра­вител на агенция „Явлена". Според него третото три­месечие още по-ясно ще очертае спада на пазара. Засега купувачите запазват активност в най-го­лемите градове - София, Варна, Бургас, Пловдив и Плевен, където сделките отбелязват ръст, макар и минимален. В много областни центрове обаче има спад на покупките -Шумен, Сливен, Смолян, Пазарджик, Велико Тър­ново, Видин, Враца, Габро­во.

В Русе и Разград спадът на сделките е сериозен - с 10%. Крайдунавският град бе шампион през м.г. с бли­зо 41% поскъпване на жи­лищата. Но високите цени сега възпират купувачите и логично търсенето на имоти намалява.

„В последната година и половина Русе направи из­ключително голям ръст и той е изконсумиран вече. Цените не могат да скачат продължително с високи темпове", смята Страхил Иванов.

По Черноморието се на­блюдава изместване на ак­тивността от района на Не­себър към Царево. Служба­та в Несебър, която обхва­ща Слънчев бряг, Св. Влас и Равда, отчита 12,5% спад на сделките за полугодие­то. А в Царево покупките се

увеличават с близо 50%.

Земеделската земя не престава да привлича купу­вачите. Това се доказва от ръста на сделките в Добрич, Лом и Монтана-райо­ни със силно развит пазар на обработваема земя.. Къде падат цените в София - на стр. 18

„Търговище парк" ще бъде от типа „Биг-бокс" (big- box), особено разпространен в САЩ. Той включва по-мал­ко на брой, но по-обширни специали­зирани магазини. Така в Търговище ще има мол на два етажа плюс ня­колко хипермаркета - за хранителни стоки, за техника, за строителни ма­териали, за мебели, обзавеждане и декорация с обща РЗП 40 000 кв. м. Площите в big- box магазините ще се отдават под наем за 8 евро/кв.м, а в мола - между 12 и 20 евро/кв. м. „Избрахме Търговище след проуч­ване на потенциала на града. Насе­лението в областта наброява 170 хил., а ежедневно по главния път Е70 минават 20 000 автомобила", каза Валери Василев, управляващ съ­дружник на „Грийнфилд България".

Имотът е бивша заводска почивна база. Впослед­ствие е бил на фирми, близки до местния бизнесмен и ли­дер на ВМРО Валери Ненов, сега президент на ПФК „Велбъжд". Последен соб­ственик е „Полимери-Пластик-Петролиум" ЕООД- Ко­стинброд. Бил е ипотекиран, продажбата става в полза на кредитора „Бент ойл" -София, уточни Александро­ва. Първоначално е обявен за 222198 лв. С едно надда­ване за 297 хил. лв. го взема столична фирма.

Днес, според предварител­ната полуофициална информа­ция, се очаква да бъде важен ден за българската енергетика. Три вестника, независимо един от друг, съобщиха още минала­та седмица, че на 3 септември щяла да бъде направена първа­та копка на АЕЦ „Белене". Реших да проверя доколко тази новина е достоверна. По­търсих сайта на самия проект „Белене". Учтива бележка ни съобщава, че „този хост е спрян поради изтичане на валидност­та на хостинга или постоянно надхвърляне на хостинг пара­метрите". На страницата на Ми­нистерството на икономиката и енергетиката подобна инфор­мация не открих. В електрон­ния сайт на НЕК обаче за мо­мент надеждите ми се събуди­ха. Видях, че съществува цял раздел, наречен „Проект АЕЦ Белене", с подраздел „Новини АЕЦ Белене". Щастлив кликнах върху този текст и... наистина намерих няколко новини, като последната е от 11 март 2008 година и гласи: „На 10 март 2008 г. Съветът на директорите на Национална електрическа компания ЕАД одобри компа­ниите Electrabel (Белгия) и RWE Power (Германия) като кандидати, представили най-добри условия и с които да про­дължат преговорите през фаза на процедурата „Покана за зая­вление на интерес за стратеги­чески инвеститор по проекта АЕЦ „Белене".

Доколкото съм чувал, от 10 март до сега май не е избран стратегически инвеститор из­между двамата кандидати, зая­вили интерес. Съвсем се обър­ках и не можах да разбера дали днешната дата - 3 септември 2008 година - ще бъде истори­ческа или не, след като страте­гическият инвеститор с лопата­та за първа копка още не е за­вършил преговорите.

Разказах ви подробно тази нелепа история, защото тя е съ­всем точно отражение на всич­ко, което е ставало,става и ве­роятно ще продължава да ста­ва с втората атомна централа на България. Ако трябва да определим ключовата дума, която най-точно отразява всич­ко, свързано с АЕЦ „Белене", то тя без съмнение е „неясно".

Неясно е защо на 20 март 1981 година Министерският съ­вет на НРБ взема решение за изграждане на „Втора атомна". През 1982 е пуснат в действие четвъртият блок на АЕЦ „Коз­лодуй", а през 1980 вече е за­почнало изграждането на пети и шести блок на „Първа атом­на", които са пуснати в експлоа­тация през 1987-а, съответно 1991 година.

Неясно е защо проектът за „Белене" от това време пред­вижда построяването на чети­ри нови реактора по 1000 мегавата всеки. Неясно е защо строителството на новата цен­трала се забавя цели седем го­дини и започва чак през 1988 година, като за двете години ак­тивно строителство след това са изградени само 40 на сто от площадката за първия блок, но е доставено 80 на сто от обо­рудването. Неясно е защо през май 1990 година правителството на Андрей Луканов взима решение за ограничаване строителството на АЕЦ „Белене". После, през 1991 и 1992 г. правителствата на Димитър Попов и Филип Дими­тров окончателно прекратяват изграждането на атомната цен­трала. Предвидени са проучва­ния за изграждане на парогазова централа на същата площад­ка. Неясно е какво е станало с тези проучвания.

Доста по-ясно е защо Симеон Сакскобургготски през 2002 го­дина обявява идеята за възста­новяване строителството на АЕЦ „Белене". Тъкмо през 2002 година се провеждат решител­ните преговори с Европейската комисия за съдбата на трети и четвърти блок в Козлодуй, а царското правителство вече е разбрало, че няма начин да удължи срока на функционира­нето на двата реактора след 2006 година. За да успокои на­селението и най-вече мощното ядрено лоби у нас, Симеон отва­ря темата за „Белене", и то на

конгрес на НДСВ, а не в Минис­терския съвет или Народното събрание. Затова и до края на мандата на това правителство работата се ограничава до проучвания, обсъждания, съби­ране на оферти, назначаване на консултанти и други подобни действия, от които остава неяс­но дали строителството на АЕЦ „Белене" някога ще започне.

Неясно е защо, когато прави­телството през април 2005 годи­на взема най-после официално решение за рестартирането на проекта за „Втора атомна", то извършва и преструктуриране на собствеността и отговорно­стите по нея и я вкарва в капита­ла на НЕК, като прехвърля и всички отговорности по изграж­дането на държавната електри­ческа компания. С това реше­ние де юре и де факто този най-мащабен за страната ни проект е свален на ниво мениджмънт на едно търговско дружество. Това означава, че обявяването на всички конкурси и търгове, въз­лагането на всички поръчки, на­емането на изпълнители и под­изпълнители вече не е отговор­ност на правителството, а на съ­вета на директорите на НЕК. Та­ка голяма част от евентуалните парични потоци около „Белене" остават неясни за широката публика и не подлежат на пар­ламентарен контрол, удобно скрити под претенцията за „тър­говска тайна".

Неясно остава и днес, повече от три години след официалното повторно решение за започва­не работа по проекта „Белене", на каква фаза всъщност се на­мира той. Единственото, което знаем, е, че реакторите ще бъ­дат руски, трето поколение ВВЕР-1000/в-466б, доставени от „Атомстройзкспорт", който ще бъде и главен изпълнител.

• Неясно е дали има готов проект на новата атомна цен­трала.

• Неясно е как ще бъде фи­нансиран той и от кого.

• Неясно е кой ще бъде дър­жателят на 49 на сто от акциите на дружеството.

• Неясно е защо трябваше българският парламент да одо­брява предоставянето на дър­жавна гаранция върху евен­туалните инвестиции в проекта.

• Неясно е какво ще се прави с отработеното ядрено гориво и къде и как ще се транспортира то.

• Неясно е дали са изработе­ни новите реактори и кога ще бъдат доставени у нас.

• Неясно е дали тези реакто­ри трето поколение са достатъч­но надеждни, защото досега има инсталирани само два таки­ва, по един в Китай и Иран, и не са работили достатъчно дълго, за да има сигурни данни за ек­сплоатацията им.

• Неясно е кога ще завърши строителството на централата.

• Неясно е колко ще струва построяването на АЕЦ „Белене" на българския данъкоплатец и колко реално ще струва един киловатчас електроенергия, произведен там.

• Неясно е къде и на кого ще се продава тази енергия и каква част от нея се очаква да бъде за износ.

Най-накрая, и вероятно най-важно, неясно е каква ще е по­лзата за българските граждани от построяването на „Втора атомна". Защото тази централа ще е собственост на НЕК (51%) и на все още неизвестния чужд инвеститор (49%). През първи­те десетина години от експлоа­тацията си централата ще тряб­ва да избие чрез цената на електроенергията, която про­дава, цялата себестойност на инвестицията в построяването. Значи, със сигурност цената на тока от „Втора атомна" няма да има нищо общо с така шумно рекламираната ниска цена на тока от АЕЦ „Козлодуй", която се получава на основание на отдавна приключилите аморти­зационни отчисления по нея. Освен това изграждането или модернизацията на многоброй­ни нови конвенционални и възобновяеми енергоизточници, което продължава и днес у нас, заедно със съществуващите производители на електрое­нергия (основно „Козлодуй" и „Марица-изток"), гарантира по­криване практически на цялото вътрешно потребление на страната за следващите десе­тилетия. Тогава? Най-вероятно е почти цялото производство на АЕЦ „Белене" да е за износ. То­ва е добре. Ще носи печалба. Неясно на кого. На НЕК, която до завършването на строител­ството на „Белене" вече сигур­но ще бъде в нечии (вероятно руски) частни ръце, и на инве­ститора, онзи с 49-те процента, който още не е избран. От това, обаче токът за българските по­требители няма да стане по-ев­тин. А и цялата история с бъде­щите големи печалби си остава неясна и съвсем хипотетична. Ако проектът не беше крайно рисков финансово, той нямаше да има нужда от държавна га­ранция, а щяха да се изпотрепат да се натискат да го постро­ят за своя сметка всички све­товни фирми и банки.

Та, в тази цялата мъгла никак не е чудно кой ще държи лопа­тата за първата копка на 3 сеп­тември 2008 година. Нека не забравяме, че вече е имало първа копка на „Втора атомна" и тя е била направена от друга­ря Тодор Живков преди повече от двадесет години. Сегашната ще бъде само кавърверсия. Не­ясно защо.

За първи път наши ар­хитекти ще се опитат да се впишат в карта­та на световните звезди в бранша. 9 от най-младите ни студиа се включват със собствена изложба на един от най-престижните форуми - Биеналето във Венеция. Всички участници са за­почнали своята работа ка­то архитекти в последните няколко години. Те не са обременени нито от социа­лизма, нито от кошмарни­те строителства по време на прехода. Тяхната из­ложба носи името „Бълга­рия: Младите архитекти." Сред участниците е единственият носител на 1 европейската награда ВИЗАР, студио I/О Architects, ръководено от Георги Кътов и Вяра Желязкова. Те ще покажат всичките си реализирани сгради - 4 къщи, 1 хотел, 3 кооперации. „В бъдеще можем да си по­зволим да се представим с фантасмагорични проек­ти, но сега е по-важно да демонстрираме, че и в на­шата страна има съвре­менна архитектура. Това е първа поява на България на световната карта" - каза Георги Кътов. Друг участник е архи­тект Таня Глебова, която се прочу със съвременни интериори на магазини. ZOOM studio пък са създа­тели на заведенията „Уго", „Боасои", както и на първата черна къща в София. Проектите на нашите ар­хитекти ще са отпечатани върху гигантски цилиндри, които ще се спускат от та­вана на излржбената за­ла. Идеята и концепцията са дело на архитект Георгий Станишев, брат на пре­миера Сергей Станишев. Най-старото биенале за съвременно изкуство в света се провежда във Ве­неция през лятото на всяка четна година, през нечет­ните пъктам се прави архи­тектурен форум.