Лора Симеонова, ВИЕНА - СОФИЯ

- Всяка година имаме между 70 и 100 новозаболели.

- С какво ги лекувате?

- От няколко години у нас се прилага най-модерното лечение. Въпреки че терапията с иматиниб изисква огромни средства, държавата прави всичко по силите си да го осигури. Огромна част от болните се лекуват с него. Надявам се, до 1-2 години да бъдат обхванати всички пациенти с ХМЛ.

- Има ли излекувани българи?

- Това е сложно понятие в онкологията. Говорим за дългосрочна ремисия. Но с успешното лечение на левкемията преживяемостта е много голяма. Всяка година броят на пациентите се удвоява - защото терапията е успешна. В началото на кариерата ми тези пациенти живееха най-много 4-5 години.

- Ще победите ли рака?

- Онкохематологията е лидер в съвременната онкология. Тя създава новите принципи на терапията, на проследяването на заболяването. При нас например за пръв път е въведено таргетното лечение на рака.

- Миелоидната левкемия е рядка болест. И за да я лекуваме успешно, трябва да включим в изследванията повече пациенти. Досега следим 4000 болни, за да оптимизираме терапията. Сега започваме и популационен регистър. До 6 месеца в него ще се включат почти всички страни в Европа.

- Лечима ли е левкемията?

- Днес около 10 на сто от пациентите са излекувани, а останалите 90% водят нормален живот. Вярваме, че до 10 г. тези проценти ще се обърнат. И тогава 90 на сто от болните с миелоидна левкемия ще бъдат излекувани.

Съвременният подход в лечението на ХМЛ е директно потискане на молекулния дефект, отговорен за болестта. Това се постига чрез използването на т.нар. ТК-инхибитори, молекули, директно потискащи bcr/abl тирозинкиназата, произвеждана от Ph(+) хромозоми при ХМЛ и отговорна за повишеното клетъчно делене. Иматиниб мезилат директно потиска размножаването и предизвиква клетъчна смърт чрез инхибиране на тирозинкиназната активност на BCR/ABL положителни клетки при ХМЛ.

До средата на ноември Министерството на здравеопазването ще подготви нова наредба, която ще промени обнародваните стандарти за качеството на медицинската помощ и изискванията ще бъдат занижени.

Това обяви днес здравният министър д-р Стефан Константинов. Неговата предшественичка проф. Анна-Мария Борисова ударно подготви няколко наредби за стандартите по всички медицински специалности.

В тях личат силен лобизъм и нереални изисквания и щяха да останат една-две клиники за цялата страна от трето ниво (най-качествените) и то на хора, които са писали стандартите, каза Константинов. Председателят на парламентарната здравна комисия Десислава Атанасова потвърди, че има противоречие между приетия в края на юли Закон за лечебните заведения и обнародваните стандарти.

Крайният срок за подаване на документи за пререгистрация на всички здравни заведения остава 31 октомври, като районните центрове по здравеопазване ще работят извънредно в събота и неделя, съобщиха вчера от здравното министерство.

При пререгистрацията всъщност ще бъдат определени нивата на различните болници - първо, второ или трето. Оценката ще се прави на базата на брой специалисти, апаратура и съответствието с медицинските стандарти. Заради очакваните промени в стандартите обаче болниците ще могат да подават и допълнително документи в следващите месеци.

Очаква се до края на годината те да бъдат проверени и от януари 2011 г. да е ясно коя болница на кое ниво е и по какви клинични пътеки има право да работи. От всичко това зависи колко пари ще получават здравните заведения и кои ще оцелеят.

Националната здравна карта обаче може и да не е готова до края на тази година, тъй като не можем да смогнем, призна министърът. Тя трябва да определи от колко болници, лекари и медицински центрове има нужда страната, а реформата по нея трябва да започне от 1 януари 2011 г.

Изкупуванията в Европа се удвояват тази година до 15 млрд. евро само за първите шест месеца на годината спрямо същия период година по-рано. Това показва последният доклад на Европейската асоциация на фондовете за рисков и дялов капитал - EVCA. С тези средства са финансирани 807 сделки, като повече от половината са отишли във вече развиващи се компании, а над 70% са били под формата на изкупувания.

Най-много средства са вложени за първи път след бума 2006-2008 г. не в бизнеса с различни индустриални продукти, а в този за потребителски продукти. Става дума за около 3.6 млрд. евро, а броят на подкрепените компании е 130, или 16% от всички.

Вторият най-атрактивен сектор са т.нар. life sciences, които включват както здравни услуги, така и биотехнологии. Там фондовете са направили изкупувания за 2.5 млрд. евро в 83 компании (10% от всички). От тях най-много средства са вложени в здравни услуги и след това в различни медицински консумативи и оборудване.

Подобна сделка, но вече през третото тримесечие беше обявена и в България - придобиването на 38% от "Хювефарма" от американската инвестиционна компания Citigroup Venture Capital International.

В здравния сектор в България потенциал за инвестиции виждат и редица български консултанти, но както много от тях подчертават, той тепърва трябва да се обособява като индустрия. За последните 20 години една от индустриите, която не е мръднала въобще, е здравеопазването, коментира наскоро Виктор Манев, управляващ съдружник в консултантската компания ММС, по повод предстоящата трета годишна конференция за сливания и придобивания в България, организирана от вестник "Капитал" на 2 ноември в хотел "Шератон".

Йордан Йорданов, директор корпоративно и публично финансиране на Financia Group, го подкрепи, като подчерта, че в здравеопазването дори не съществува концепцията, че това е индустрията. "Здравеопазването просто още не се е обособило като индустрия", каза той.

Като цяло сделките на фондовете за дялов капитал започват да се раздвижват през 2010 г., обобщават от EVCA. Докладът на асоциацията обаче все още подчертава, че болшинството от сделки са малки под или около 50 млн. евро при едва три мегасделки за полугодието. Делът на заемното финансиране за тях остава ниско - около 30 на сто, при 45 -60% през годините на бум.

Интересен обаче е фактът, че през първата половина на годината болшинството от изкупуванията са на по-високи оценки спрямо 2009 г., а някои дори и спрямо 2007 г. Изключение правят сделките под 10 млн. евро, където оценката е паднала почти два пъти от 7 на 3.9 пъти оперативната печалба на компанията.

Леко понижение има и при сделките до 25 млн. евро, докато останалите вече по-големи транзакции увеличават стойностите си, най-вероятно заради растящата конкуренция за изкупувания, поясняват от EVCA.

"Европейските фондове инвестират във възстановяването на европейската икономика с около 30 млрд. евро на година. Дори най-големите сделки са финансирани повече с капитал и вече ясно се вижда връщане на интереса към сектори като потребителските стоки и търговията на дребно, както и европейското здравеопазване", коментира Хавиер Екари, главен секретар на EVCA, в официалното съобщение на асоциацията.

"По-голяма част от фондовете за дялов капитал прекараха по-голяма част от 2009 г. в работа върху съществуващото си портфолио. Сега инвеститорите се фокусират върху нови инвестиционни възможности с акцент върху инвестиции в зрели бизнеси", допълва той.

Д-р Петър Генков издъхна от прободна рана във вторник, съобщиха от ОД на МВР-Ловеч.

Известният лекар и дългогодишен шеф на гинекологичното отделение в ловешката болница бил наръган с кухненски нож от съпругата си д-р Магдалена Генкова, която пък оглавяваше неонатологията.

Драмата се разиграла в дома на медиците на ул. "Д-р Съйко Съев" около 15 часа.

Съседи твърдят, че пръв свидетел на престъплението станал роднина на убития, който сигнализирал в Центъра за спешна помощ.

Изпратеният автопатрул на РУП - Ловеч, заварил 74-годишният мъж в безпомощно състояние с прободни рани.

След пристигане на лекарския екип пострадалият бил транспортиран в многопрофилната болница, където е констатирана смъртта му.

Само един удар е имало в гръдната кухина и той е бил фатален, заяви д-р Мери Газемба, извършила аутопсията.

Останалите пробождания били повърхностни и не засегнали важни органи. 69-годишната Магдалена Генкова от около две години имала психически проблеми, но отказвала да се лекува, разказа близка на семейството.

Мъжът й пък се борел с рак на ларинкса и почти не можел да говори. Интелигентни, мили един към друг и с околните, ги описват приятели.

През зимата живеели в София при дъщеря си, която е дистрибутор на лекарства, а летата изкарвали в Ловеч.

Говори се, че докторът имал навик следобед да поспива.

Според съседския фолклор вероятно съпругата му е решила, че някой друг е в леглото му, а нещо в къщата я е уплашило и тогава се е хванала за ножа.


Касата деляла парите за болниците на наши и ваши

Пловдив с 12 млн. лв. повече, а Плевен - с 3 млн. по-малко
ИЛИЯНА АНГЕЛОВА

Касата разпределя парите за болниците между различни градове на принципа „наши" и „ваши", усъмни се председателят на Българския лекарски съюз (БЛС) д-р Цветан Райчинов. След многократни настоявания той получил от НЗОК справка за месечните плащания. Някои градове получават по-големи суми въпреки това, а критериите са пълна мистерия.

Болниците в област Пловдив например ще получат с 12 млн. лв. повече от 2009 г., когато парите са били 133,9 млн., а тези в Ямбол - с 5,5 млн. лв. повече. 600 хил. лв. отгоре се дават на Кърджали. В Плевен обаче, където прииждат пациенти от цяла Северна България, ще трябва да се оправят с 3 млн. лв. по-малко. С милион по-малко отиват към Хасково. За София - град, където идват най-тежките случаи от цялата страна, са предвидени едва с около 1,5 млн. лв. повече. Увеличението е нищожно като процент от общия бюджет, който миналата година е бил 302,9 млн. лв. Не е ясно по каква методика са разпределяни парите, може би служители подвеждат директора на НЗОК д-р Нели Нешева, каза д-р Райчинов. Неадекватното финансиране се отразявало на пациентите, които не могат да се лекуват в болница по желание, а в тази, която още не е изчерпала бюджетния си лимит. Преди дни д-р Нешева разпореди проверка как се разпределят парите.

Остойностяването на клиничните пътеки във финансовото министерство се свеждало до орязване на заложените цени. Заболяване, което през 2010 г. е струвало 2035 лв., през 2011 г. ще е 1632 лв. в университетска болница и 1306 лв. в общинска. Оставали принципът на различните болници да се плаща различно. До дни болниците ще получат 45 млн. лв. за интензивни грижи и диализа, които здравното министерство им дължи.

Лекари и сестри излязоха на протест в Хасково вчера заради забавени заплати.

Напрежението съвпадна с изпълнение на част от исканията им - здравната каса преведе на МБАЛ 560 000 лв. за септември.

"Буди недоумение принципът на разпределението на средствата от НЗОК за отделните области на страната", каза зам.-шефът на стационара д-р Мариян Запрянов.

Медиците искат редовно да получават траншовете. Затова около 70 лекари и сестри от всички отделения излязоха от 13 до 14 часа вчера пред администрацията на болницата. Те настояват за редовно превеждане на парите от клинични пътеки и отваряне на делегираните бюджети от 1 октомври


Здравният министър бил против закриването на болници малко преди да поеме поста
Лекарският съюз разпространи доклад на Константинов, в който той определя наредбата за болниците като лобистка
Здравният министър д-р Стефан Константинов е съзрял „отявлен лобизъм за елиминиране на конкуренцията" в болничната помощ чрез въвеждането на изискванията за по-малък брой легла в лечебните заведения. Това свое виждане той е изложил в доклада си за сесията на Федерацията на европейските микробиологични общности в Истанбул. Докладът е качен на сайта на Българския лекарски съюз, чийто замест-ник-председател беше д-р Константинов, преди да стане министър. В него здравният министър пише дори, че административните ре-стрикции са продиктувани от лобизъм на „определени големи клиники".

Разбира се, докладът е бил подготвен няколко дни преди той да поеме поста.

Само преди два дни обаче д-р Константинов вече като здравен министър подписа Наредба 49, според която многопрофилните болници трябва да разполагат с минимум 60 легла, а специализираните - с 30. Това ще наложи затварянето на около 70 малки общински и частни болници. Така той на практика въведе тази административна бюрокрация, срещу която роптае в доклада си.

За и против

„Инвестицията в повече легла не си заслужава, тъй като тя води след себе си и назначаване на повече специалисти, а пациентите няма да се увеличат", казва директорът на „Св. Богородица" д-р Николай Болтаджиев. Неговата болница разполага с 13 легла и е една от застрашените от закриване.

Не е на същото мнение обаче председателят на асоциацията на частните болници у нас д-р Стайко Спиридонов. „Който иска да оцелее на пазара, ще направи тази инвестиция и ще намери начин да привлече повече пациенти", казва той. И допълва, че частните болници са много жилави и са най-ефективни за държавата, тъй като не дърпат средства от нея. Затова едва ли тя ще иска да се отърве от тях. „Друг е въпросът, че у нас пазарът има нужда да бъде освободен и административните рестрикции да бъдат по-малко. Тогава пациентът, а не държавата ще определят кои болници да останат и кои да бъдат закрити", смята д-р Спиридонов.

Малко цифри

Около 6% от цялата заболеваемост в страната минава през частните болници у нас, казва д-р Спиридонов. Около 10% пък е делът на леглата в тях. За сравнение във Франция над 50% от леглата са в частни болници, в Италия процентът е 70, а в Германия около 40. Около 15 млн. лв. е оборотът на частните лечебни заведения у нас по пътеките на здравната каса, казва д-р Болтаджиев. И двамата са на мнение, че истински качествено здравеопазване има само в частните клиники по цял свят.

Противоречие

Новата Наредба 49 обаче противоречи на два закона - за лечебните заведения и за административните ограничения върху стопанската дейност. Не е ясно кой от всички нормативни актове трябва да се спазва, защото те постановяват различни неща. Например според закона за лечебните заведения една специализирана болница трябва да има минимум 5 легла, според Наредба 49 те трябва да са минимум 30, а според здравната карта леглата трябва да намаляват. Кантата е пълна. Административната бюрокрация в болничната помощ непрекъснато спъва работата на клиниките и ограничава конкуренцията. Така опираме до вечния въпрос - докъде трябва да се простира свободата на пазара в здравеопазването у нас.

В Италия 70% от леглата са в частни болници, във Франция процентът е 50

- Леглата не правят качеството. То се постига чрез конкуренцията. Всеки, който има болница, определя броя на леглата в нея и строи сградата си според капацитета на лечебното заведение. Нашата сграда е построена за 13 легла. Това е нашият максимум. Ние дори и да ги увеличим на 30, те няма да са ефективни. Не можем да приемаме повече пациенти. Още в средата на месеца свършихме бюджета. Сега оперираме много малко пациенти, и то такива, които не са по здравна каса.

► Как е уреден Въпросът с броя на леглата 6 Европа?

- Качественото здравеопазване в целия свят се прави в частните болници. Дори има държави, в които няма държавно здравеопазване. Там, където го има, обаче то е на по-ниско ниво от частното. Затова не смятам, че окрупняването на болници ще доведе до по-добро качество, напротив. Специализирал съм управление на болница във Франция. Там има един постулат за оптимален брой 200 легла на болница.

►За многопрофилните лечебни заведения ли става дума?

- Даже и за специализираните. Те смятат, че болница над 200 легла е трудно управляема. Таванът е 500 легла. Над тази цифра лечебното заведение задължително ще бъде губещо и неуправляемо. По тази причина в Европа няма големи болници. Ще дам един пример с Швейцария. В ортопедичната клиника на проф. Вердан се оперират хора от цял свят. В нея работят четирима професори. Тази клиника разполага с 10 легла. Денем оперират в две зали. Нощем пък поемат спешността от кантон Во.

►Какви са изискванията за регистриране на болница в Европа?

- В цяла Европа те са много по-ниски, отколкото у нас. Там се стимулира конкуренцията, като се намаляват бюрократичните изисквания към лечебните заведения. Когато се ограничава конкуренцията като у нас, качеството ще пада. Веднага ще дам пример с Холандия. Там започнаха преструктурирането през 2003 г. Направиха 8 здравноосигурителни фонда. Всички лечебни заведения са независими, както и фондовете. Държавата се отдръпна от регулациите. Тази страна от 3 години насам е на първо място по здравеопазване. А ние сме на последно място. Вече се нареждаме дори след Албания. Но пък сме на първо място по смъртност в Европа.

►Как се развива чисто пазарно болничната помощ у нас?

- Много трудно. Преди 4-5 години беше истинска лудост да инвестираш в здравеопазване, защото се налагаше да ипотекирам цялото си имущество. И както сме поставени сега на бюджетно финансиране, нямаше да мога да обслужвам кредитите си и щях да загубя всичко. Познавам много колеги, които са заложили всичко, и ако затворят болниците им, те остават на улицата. Несигурността в здравеопазването не е отсега. С политиката, която се води в момента, се убиват всякакви инвестиции в здравеопазването. Вече дори не можем да говорим за пазар, защото в България системата е хиперрегулирана.