МЕТОД ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА ШИРОКОЛЕНТОВИ ЕЛЕКТРОМАГНИТНИ ИЗЛЪЧВАНИЯ ОТ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ/ЕЛЕКТРОННИ МОНТАЖНИ ВЪЗЛИ

1. Обща информация

1.1. Методът на изпитване, описан в настоящото приложение, може да се прилага към електрически/електронни монтажни възли, които могат впоследствие да се монтират на превозни средства, отговарящи на изискванията на приложение IV.

1.2. Метод на изпитване

Това изпитване се прави, за да се измерят широколентовите електромагнитни излъчвания, генерирани от електрически/електронни монтажни възли (например системи на запалване, електродвигатели и др.).

Ако в настоящото приложение не е изрично разпоредено друго, изпитването се осъществява в съответствие с CISPR 12 (2-ро издание, 2002 г.).

2. Състояние на ЕМВ по време на изпитванията

2.1. По време на изпитванията ЕМВ е в нормално оперативно състояние, за предпочитане при максимално натоварване.

3. Подготовка на изпитванията

ê 2005/83/EО член 1 и Приложение т. 3

3.1. Изпитването се осъществява в съответствие с CISPR 25 (Второ издание, 2002 г.) клауза 6.4 – ALSE метод.

ê 2004/104/EО член 1 и Приложение

3.2. Алтернативно място на измерванията

Като алтернатива на метода с използване на нереверберираща екранирана камера (ALSE), изпитването може да се проведе на открито място, което отговаря на изискванията на CISPR 16-1 (2-ро издание, 2002 г.) (виж допълнение 1 към настоящото приложение).

3.3. Околна среда

За да се осигури липсата на шум или сигнал от външни източници с достатъчно голяма амплитуда, които да повлияят съществено на измерването, се правят измервания преди или след основното изпитване. При тези измервания шумът или сигналът от външни източници следва да бъде най-малко с 6 dB по-нисък от еталонните допустими стойности на смущенията, дадени в точка 6.5.2.1 от приложение I, с изключение на целенасочени теснолентови външни излъчвания.

4. Изисквания при изпитванията

4.1. Еталонните допустими стойности се прилагат върху целия честотен диапазон от 30 до 1 000 MHz за измервания, осъществени в полунереверберираща камера или на открито.

4.2. Измерванията могат да бъдат осъществени както с квазипикови детектори, така и с пикови детектори. Еталонните допустими стойности, дадени в приложение I, точки 6.2 и 6.5, са за квазипикови детектори. Ако се използват пикови детектори, се прилага корекционен фактор от 20 dB, както е определено в CISPR 12 (5-о издание, 2001 г.).

4.3. Измервания

Техническата служба осъществява изпитването на интервали, специфицирани в CISPR 25 (2-ро издание, 2002 г.) за целия честотен диапазон от 30 до 1 000 MHz.

Алтернативно, ако производителят предостави данни от измервания за цялата честотна лента от изпитвателна лаборатория, акредитирана в съответствие с приложимите части на ISO 17025 (1-во издание, 1999 г.) и призната от одобряващия орган, техническата служба може да раздели честотния диапазон на 13 честотни ленти: 30-50, 50-75, 75-100, 100-130, 130-165, 165-200, 200-250, 250-320, 320-400, 400-520, 520-660, 660-820, 820-1000 MHz и да осъществи изпитванията на 13-те честоти, които имат най-високи нива на излъчване в рамките на всяка лента, за да потвърди, че ЕМВ отговаря на изискванията на настоящото приложение.

В случай че еталонната допустима стойност е превишена по време на изпитването, се правят изследвания, които да покажат, че това се дължи на ЕМВ, а не на фоновото излъчване.

4.4. Данни

Максималната стойност по отношение на еталонната допустима стойност (хоризонтална и вертикална поляризация) във всяка от 13-те честотни ленти се взима като характеристична стойност на честотата, на която са направени измерванията.

Допълнение 1

Фигура 1

Изпитване на открито: граници на участъка за изпитване на електрически/електронен монтажен възел

Хоризонтален участък, в който няма повърхности, отразяващи електромагнитни вълни

_____________

1. Обща информация

1.1. Методът на изпитване, описан в настоящото приложение, може да се прилага към електрически/електронни монтажни възли, които могат впоследствие да се монтират на превозни средства, отговарящи на изискванията на приложение IV.

1.2. Метод на изпитване

Това изпитване се прави, за да се измерят теснолентовите електромагнитни излъчвания, като например генерираните от микропроцесорни системи.

Ако в настоящото приложение не е изрично разпоредено друго, изпитването се осъществява в съответствие с CISPR 12 (2-ро издание, 2002 г.).

2. Състояние на ЕМВ по време на изпитванията

По време на изпитванията ЕМВ е в нормално оперативно състояние.

3. Подготовка на изпитванията

ê 2005/83/EО член 1 и Приложение т. 4

3.1. Изпитването се осъществява в съответствие с CISPR 25 (Второ издание, 2002 г.) клауза 6.4 – ALSE метод3.1.

ê 2004/104/EО член 1 и Приложение

3.2. Алтернативно място на провеждане на измерванията

Като алтернатива на метода с използване на нереверберираща екранирана камера (ALSE), изпитването може да се проведе на открито място, което отговаря на изискванията на CISPR 16-1 (2-ро издание, 2002 г.) (виж допълнение 1 към приложение VII).

3.3. Околна среда

За да се осигури липсата на шум или сигнал от външни източници с достатъчно голяма амплитуда, която да повлияе съществено на измерването, се правят измервания преди или след основното изпитване. При тези измервания шумът или сигналът от външни източници следва да бъде най-малко с 6 dB по-нисък от еталонните допустими стойности, дадени в точка 6.5.2.1 от приложение I, с изключение на целенасочени теснолентови външни излъчвания.

4. Изисквания при изпитванията

4.1. Еталонните допустими стойности се прилагат върху целия честотен диапазон от 30 до 1 000 MHz за измервания, осъществени в полунеревербериращи камери или на открито.

4.2. Измерванията се осъществяват с детектор на средна стойност.

4.3. Измервания

Техническата служба осъществява изпитването на интервали, специфицирани в стандарта CISPR 12 (5-о издание, 2001 г.) за целия честотен диапазон от 30 до 1 000 MHz.

Алтернативно, ако производителят предостави данни от измервания за цялата честотна лента от изпитвателна лаборатория, акредитирана в съответствие с приложимите части на ISO 17025 (1-во издание, 1999 г.) и призната от одобряващия орган, техническата служба може да раздели честотния диапазон на 13 честотни ленти: 30-50, 50-75, 75-100, 100-130, 130-165, 165-200, 200-250, 250-320, 320-400, 400-520, 520-660, 660-820, 820-1000 MHz и да осъществи изпитванията на 13-те честоти, които имат най-високи нива на излъчване в рамките на всяка лента, за да потвърди, че превозното средство отговаря на изискванията на настоящото приложение. В случай че еталонната допустима стойност е превишена по време на изпитването, се правят изследвания, които да покажат, че това се дължи на ЕМВ, а не на фоновото излъчване, включително широколентовото излъчване от ЕМВ.

4.4. Данни

Максималната стойност по отношение на еталонната допустима стойност (хоризонтална/вертикална поляризация) във всяка от 13-те честотни ленти се взима като характеристична стойност на честотата, на която са направени измерванията.

_____________

ПРИЛОЖЕНИЕ IX

МЕТОД/И НА ИЗПИТВАНЕ ЗА УСТОЙЧИВОСТ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ/ЕЛЕКТРОННИ МОНТАЖНИ ВЪЗЛИ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ЕЛЕКТРОМАГНИТНО ИЗЛЪЧВАНЕ

1. Обща информация

1.1. Методът/ите на изпитване, описан/и в настоящото приложение, може/могат да се прилага/т към електрически/електронни монтажни възли.

1.2. Методи на изпитване

ê 2005/83/EО член 1 и Приложение т. 5, буква a)

1.2.1. Електрическите/електронните монтажни възли могат да отговарят на изискванията на всяка комбинация от следните методи на изпитване по решение на производителя, при условие че в резултат е покрит целият честотен диапазон, зададен в точка 3.1.

• 
  изпитване в абсорбционна камера: съгласно ISO 11452-2: Второ издание, 2004 г.
  
• 
  изпитване в коаксиална ТЕМ камера: съгласно ISO 11452-3: Второ издание, 2001 г.
  
• 
  изпитване чрез директно индуциране на ток: съгласно ISO 11452-4: Трето издание, 2005 г.
  
• 
  изпитване в отворена електромагнитна камера: съгласно ISO 11452-5: Второ издание, 2002 г.
  
• 
  изпитване в 800-милиметрова отворена електромагнитна камера: съгласно точка 4.5.
  

ê 2004/104/EО член 1 и Приложение

2. Състояние на ЕМВ по време на изпитванията

ê 2005/83/EО член 1 и Приложение т. 5, буква б)

2.1. Условията на изпитването са съгласно ISO 11452-1: Трето издание, 2005 г.

ê 2004/104/EО член 1 и Приложение

2.2. По време на изпитването ЕМВ е включен и трябва да бъде стимулиран да бъде в нормални условия на действие. Той трябва да бъде разположен по начина, определен в настоящото приложение, освен ако отделните методи на изпитване не изискват друго разположение.

2.3. Цялото външно оборудване, необходимо за работата на ЕМВ по време на изпитването, не се намира на мястото на изпитването по време на фазата на калибриране. Не се разрешава наличието на външно оборудване на разстояние, по-близко от 1 m от референтната точка, по време на фазата на калибриране.

2.4. За да се осигури получаването на повторяеми резултати от измерването, оборудването за генериране на изпитвателен сигнал и негово разположение трябва да бъдат едни и същи с тези, използвани при всяка фаза на калибриране.

2.5. Ако изпитваният ЕМВ се състои от повече от един блок, свързващите кабели трябва в идеалния случай да повтарят предвиденото окабеляване в превозното средство. Ако това не е възможно, дължината на свързването между електронния управляващ блок и ЕС е, както е определено по стандарт. Всички кабели в окабеляването са свързани към съответните елементи по начин, максимално близък до реалните условия, като за предпочитане е да се използват реални консуматори и изпълнителни устройства.

3. Изисквания при изпитванията

ê 2005/83/EО член 1 и Приложение т. 5, буква в)

3.1. Честотен диапазон, продължителност на излъчването

Измерванията се правят в честотния диапазон от 20 до 2 000 MHz със стъпки на честотата съгласно ISO 11452-1: Трето издание, 2005 г.

Модулацията на тестовия сигнал е:

• 
  Амплитудна модулация, с 1 kHz модулация и 80 % дълбочина на модулацията в честотния диапазон 20-800 MHz,
  
• 
  Фазова модулация, с t равно на 577 µs, период 4 600 µs в честотния диапазон 800-2 000 MHz,
  

Размерът на стъпката на честотата и продължителността на излъчването се избират в съответствие с ISO 11452-1: Трето издание, 2005 г.

3.2. Техническата служба провежда изпитването на интервали, зададени в ISO 11452-1: Трето издание, 2005 г., по целия честотен диапазон от 20 до 2 000 MHz.

Алтернативно, ако производителят предостави данни от измервания за цялата честотна лента от изпитвателна лаборатория, акредитирана в съответствие с приложимите части на ISO 17025: Първо издание, 1999 г., и призната от одобряващата институция, техническата служба може да избере намален брой характерни честоти в диапазона, например 27, 45, 65, 90, 120, 150, 190, 230, 280, 380, 450, 600, 750, 900, 1300 и 1800 MHz, за да потвърди, че ЕМВ отговаря на изискванията на настоящото приложение.
ê 2004/104/EО член 1 и Приложение

3.3. Ако ЕМВ не изпълни изискванията при изпитванията, определени в настоящото приложение, трябва да бъде проверено, че изпитванията са проведени при релевантни условия и неуспехът не е в резултат на генерирането на неконтролирани полета.

4. Специфични изисквания при измерванията

4.1. Изпитване в нереверберираща камера

4.1.1. Метод на изпитване

Този метод на изпитване позволява да бъдат изпитвани електрическите/електронните системи на превозно средство чрез подлагане на ЕМВ на електромагнитни лъчения, генерирани от антена.

4.1.2. Методология на изпитването

Използва се „методът на заместване“, за да се създадат условия на изпитване съгласно ISO 11452-2: Второ издание, 2004 г.

Изпитването се осъществява при вертикална поляризация.

ê 2004/104/EО член 1 и Приложение

4.2. Изпитване в коаксиална ТЕМ камера

4.2.1. Метод на изпитване

В коаксиалната ТЕМ (напречни електромагнитни колебания) камера се генерират хомогенни полета между вътрешния проводник и корпуса (заземена повърхност).

ê 2005/83/EО член 1 и Приложение т. 5, буква е)

4.2.2. Методология на изпитване

Изпитването се извършва в съответствие с ISO 11452-3: Второ издание 2001 г.

В зависимост от изпитвания ЕМВ изпитващата служба избира метода на максимално поле, въздействащо върху ЕМВ или върху окабеляването вътре в ТЕМ камерата.

ê 2004/104/EО член 1 и Приложение

4.3. Изпитване чрез директно индуциране на ток

4.3.1. Метод на изпитване

Това е метод на провеждане на изпитвания за устойчивост чрез индуциране на токове директно в окабеляването с помощта на сонда за инжектиране на ток.

ê 2005/83/EО член 1 и Приложение т. 5, буква ж)

4.3.2. Методология на изпитването

Изпитването се извършва съгласно ISO 11452-4: Трето издание, 2005 г. на изпитвателен стенд.

Като алтернатива ЕМВ може да бъде изпитан монтиран в превозното средство съгласно ISO 11451-4: Първо издание, 1995 г.

• 
  Инжекционната сонда се позиционира на разстояние 150 mm от изпитвания ЕМВ.
  
• 
  За изчисляване на инжектираните токове като функция на подаваната мощност се използва референтният метод.
  
• 
  Честотният диапазон на метода се ограничава от спецификацията на инжекционната сонда.
  

è₁ 2005/83/EО член 1 и Приложение т. 6

4.4. Изпитване в отворена електромагнитна камера

4.4.1. Метод на изпитване

Този метод се състои в подлагане на окабеляването, свързващо компонентите на ЕМВ, на полета със зададена напрегнатост.

4.4.2. Методология на изпитването

Изпитването се осъществява в съответствие с ISO 11452-5 (2-ро издание, 2002 г.).

4.5. Изпитване в 800-милиметрова отворена електромагнитна камера

4.5.1. Метод на изпитване

Отворената електромагнитна камера се състои от две успоредни метални пластини, поставени на разстояние 800 mm една от друга. Изпитваното оборудване се поставя централно между пластините и се подлага на въздействието на електромагнитно поле (виж допълнение 1 към настоящото приложение).

По този метод могат да бъдат изпитвани завършени електронни системи, включително датчици и изпълнителни устройства, както и блоковете на управление и електропроводната система. Методът е подходящ за уреди, чийто най-голям размер е по-малък от една трета от разстоянието между пластините.

4.5.2. Методология на изпитване

4.5.2.1. Позициониране на отворената електромагнитна камера

Отворената електромагнитна камера се поставя в екранирано помещение (за да не се допуснат външни електромагнитни лъчения) на 2 m разстояние от стените и от всички метални стени, за да не се допуснат електромагнитни отражения. За да се избегнат тези отражения, може да се използва материал, който поглъща радиовълните. Отворената електромагнитна камера се поставя върху опори от изолационен материал на разстояние най-малко 0,4 m от пода.

4.5.2.2. Калибриране на отворената електромагнитна камера

Устройството за измерване на напрегнатостта на полето се разполага в рамките на средната една трета от надлъжното, вертикалното и напречното измерениe от пространството между пластините в отсъствието на изпитваната система.

Придружаващото измервателно оборудване се разполага извън границите на екранираното помещение. При всяка от избираните изпитвателни честоти към електромагнитната камера се подава мощност с определено ниво за генериране на необходимата напрегнатост на полето върху антената. Нивото на подаваната мощност или друг параметър, непосредствено свързан с подаваната мощност и необходим за целите на определянето на характеристиките на полето, се използва в хода на изпитването за типово одобрение на ЕО, освен ако промените в средствата или оборудването не наложат необходимост от повтаряне на тази процедура.

4.5.2.3. Разполагане на изпитвания ЕМВ

Основният блок за управление се разполага в рамките на средната една трета от надлъжното, вертикалното и напречното измерение от пространство между двете пластини на електромагнитната камера. Блокът се поставя върху опора, изработена от изолационен материал.

4.5.2.4. Основен сноп свързващи проводници за датчиците/изпълнителните устройства

Основният сноп на проводници и кабели за свързване с датчиците/изпълнителните устройства се издига вертикално от блока за управление до горната заземена пластина (това дава възможност за максимално увеличаване на степента на взаимодействие с електромагнитното поле). След това същите трябва да преминават върху долната част на тази пластина до единия от нейните свободни краища, където трябва да завият и преминат върху външната част на заземената повърхност възможно най-далеч от местата на захранване на отворената електромагнитна камера. По-нататък кабелите се насочват към измервателното оборудване, което се разполага в зоната извън влиянието на електромагнитното поле, например върху пода на екранираното помещение на разстояние не по-малко от 1 m от отворената електромагнитна камера.

Допълнение 1

Фигура 1

Изпитване в 800-милиметрова отворена електромагнитна камера

Размери на 800-милиметрова отворена електромагнитна камера

В следната таблица са посочени размерите на камерата в зависимост от специфицираните горни честотни граници:

1. Обща информация

Този метод на измерване осигурява устойчивостта на електрическите/електронните монтажни възли на въздействието на смущения под формата на преходни електромагнитни полета, получени по захранващите проводници на превозното средство, и да се ограничат преходните електромагнитни полета, генерирани от електрическите/електронните монтажни възли по захранващите кабели на превозното средство.

2. Устойчивост спрямо смущения, получени по захранващите кабели

Прилагат се тестовите импулси 1, 2а, 2б, 3а, 3б и 4 в съответствие с международния стандарт è₁ ISO 7637-2: 2004 г. ç както по захранващите кабели, така и по другите свързващи проводници на електрическите/електронните монтажни възли, които могат да бъдат свързани към захранващите кабели в оперативен режим.

3. Излъчване на смущения по захранващите кабели

Измерване съгласно международния стандарт è₁ ISO 7637-2: 2004 г. ç както по захранващите кабели, така и по другите свързващи проводници на електрическите/електронните монтажни възли, които могат да бъдат свързани към захранващите кабели в оперативен режим.

_____________

„1. Считано от 1 декември 1995 г., държавите-членки не могат на основания, свързани с електромагнитната съвместимост:

• 
  да отказват да издават типово одобрение на ЕИО или национално типово одобрение за тип превозно средство,
  
• 
  да отказват да издават типово одобрение на ЕИО за компонент или технически възел по отношение на тип компонент или отделен технически възел,
  
• 
  да забраняват регистрацията, продажбата или въвеждането в експлоатация на превозни средства,
  
• 
  да забраняват продажбата или употребата на компоненти или на отделни технически възли,
  

2. Считано от 1 януари 1996 г., държавите-членки:

• 
  не издават типово одобрение на ЕИО за превозно средство, типово одобрение на ЕИО за компонент или за отделен технически възел, и
  
• 
  могат да отказват да издават национално типово одобрение,
  

3. Параграф 2 не се прилага за типовете превозни средства, на които е издадено одобрение преди 1 януари 1996 г. по силата на Директива 72/306/ЕИО, нито, ако е необходимо, за последващите разширения на тези одобрения.

4. Считано от 1 октомври 2002 г., държавите-членки:

• 
  считат сертификатите за съответствие, които придружават новите превозни средства съгласно разпоредбите на Директива 70/156/ЕИО, за невалидни за целите на член 7, параграф 1, от същата директива,
  
• 
  могат да отказват регистрацията, продажбата или въвеждането в експлоатация на нови превозни средства, които не са при дружени от сертификат за съответствие съгласно Директива 70/156/ЕИО, и
  
• 
  могат да отказват продажбата и въвеждането в експлоатация на нови електрически или електронни монтажни възли като компоненти или отделни технически възли,
  

5. Считано от 1 октомври 2002 г., изискванията на Директива 72/245/ЕИО относно електрическите или електронните монтажни възли като компоненти или отделни технически възли, изменена с настоящата директива, се прилагат за целите на член 7, параграф 2, от Директива 70/156/ЕИО.

6. Без да се засягат разпоредбите на параграфи 2 и 5, по отношение на резервните части държавите-членки продължават да издават типово одобрение на ЕИО и да разрешават продажбата и въвеждането в експлоатация на компоненти или отделни технически възли, предназначени за монтаж на типове превозни средства, на които е издадено одобрение преди 1 януари 1996 г. по силата на Директива 72/245/ЕИО или на Директива 72/306/ЕИО, с последващо разширение на тези одобрения, ако е необходимо.“

^(**) В съответствие с член 2 от Директива 2004/104/EО:

„1. От 1 януари 2006 г. за превозни средства, компоненти или обособени технически възли, които отговарят на разпоредбите, предвидени в приложения от I до Х към Директива 72/245/ЕИО, изменена с настоящата директива, никоя държава-членка не може на основания, свързани с електромагнитната съвместимост:

а) да откаже да предостави сертификат за типово одобрение на ЕО или национален сертификат за типово одобрение; или

б) да забрани регистрацията, продажбата или пускането в употреба.

2. От 1 юли 2006 г. за типове превозни средства, компоненти или обособени технически възли, които не отговарят на изискванията, предвидени в приложения от I до Х към Директива 72/245/ЕИО, изменена с настоящата директива, държавите-членки, на основания, свързани с електромагнитната съвместимост:

а) престават да издават сертификат за типово одобрение на ЕО, и

б) могат да откажат да издадат национален сертификат за типово одобрение.

3. От 1 януари 2009 г., ако не са изпълнени разпоредбите, предвидени в приложения от I до Х към Директива 72/245/ЕИО, изменена с настоящата директива, държавите-членки, на основания, свързани с електромагнитната съвместимост:

а) разглеждат сертификатите за съответствие, които съпътстват новите превозни средства в съответствие с разпоредбите на Директива 70/156/ЕИО, като невалидни по смисъла на член 7, параграф 1 от посочената директива;

б) могат да откажат регистрацията, продажбата или пускането в употреба на нови превозни средства.

4. От 1 януари 2009 г. разпоредбите, предвидени в приложения от I до Х към Директива 72/245/ЕИО, изменена с настоящата директива, свързани с електромагнитната съвместимост, се прилагат към компоненти или обособени технически възли по смисъла на член 7, параграф 2 от Директива 70/156/ЕИО.“

^(***) В съответствие с член 3 от Директива 2005/49/EО:

„Преходни разпоредби

1. От 1 юли 2006 г. ако разпоредбите, посочени в Директива 72/245/ЕИО, изменена с настоящата директива, не са спазени, държавите-членки, на основания, свързани с електромагнитната съвместимост:

а) разглеждат сертификатите за съответствие, които придружават новите превозни средства, в съответствие с изискванията на Директива 70/156/ЕИО, като невалидни по смисъла на член 7, параграф 1 от посочената директива;

б) отказват регистрацията, продажбата или пускането в експлоатация на нови превозни средства.

Наличните одобрения за превозни средства, които не са оборудвани с радари с обхват от 24 GHz или 79 GHz за къси разстояния, остават непроменени.

2. От 1 юли 2013 г. държавите-членки отказват регистрацията, продажбата или пускането в експлоатация на превозните средства, оборудвани с радари за обхват от 24 GHz за къси разстояния.

3. Когато референтната дата, определена в член 2, параграф 5 от Решение 2005/50/ЕО, се промени в съответствие с член 5 от посоченото решение, държавите-членки забраняват след новата коригирана дата регистрацията, продажбата или пускането в експлоатация на нови превозни средства с радар за обхват от 24 GHz за къси разстояния.“