ИД – да е извършено съвкупление с лице от женски пол против нейната воля.
ПР – осъществяване на полов акт.
ФВВ – пряк умисъл.
Ако се осъществи, която и да е от тези хипотези е налице изнасилване.
Това е най тежката форма на престъпно посегателство с/у половата неприкосновеност на жената, състава на това престъпление ще се осъществи дори и мъжът и жената да са встъпили в брак.
2. Принудително съвкупление чрез използване на служ. положение или материална зависимост.
“Чл. 153. Който се съвъкупи с лице от женски пол, като го принуди към това чрез използуване материалната му или служебна зависимост от него, се наказва с ...”
Конструкцията е същата с тази разлика, че субект на това престъпление е не всеки мъж, а само този който има материална или служебна власт над пострадалата.
Другата разлика от типичното изнасилване, е че мъжа използва тази своя власт за да принуди жената да осъществят полов акт.
3. Съвкупление с малолетен или невменяемо лице.
а)Малолетно лице. чл. 151(1) “Който се съвкупли с лице, ненавършило 14-годишна възраст, доколкото извършеното не съставлява престъпление по Чл. 152, се наказва с...”
Субект – всяко НОЛ / от мъжки или женски пол/
ИД – съвкупление с малолетно лице от различен пол.
ПР – осъществяването на половия акт.
ФВВ – пряк умисъл.
б) Невменяемо лице
Конструкцията е същата с тази разлика, че става в-с не за непълнолетен, а за невменяемо лице.
NB: В случаите на съвкупление с малолетен, невменяем и при използване на служебна или материална зависимост, съгласно чл. 158 ако последва брак дееца се оневинява.
4. Престъпно кръвосмешение – типичен пример за необходимо съучастие.
“Чл. 154. Съвкупление между възходящи и низходящи, между братя и сестри и между осиновители и осиновени се наказва с...”
5. Създаване на условия за развратни действия.
Включени са три състава:
а) Склоняване на лице от женски пол към проституция.
Чл. 155(1) “Който склонява друго лице към проституция, блудствени действия или съвкупление, се наказва с ...”
Субект – всеки.
ИД – склоняване, принуждаване на лице от женски пол към проституция.
На просто извършване.
ФВВ – пряк умисъл.
б) Сводничество – предоставяне на помещения за полови сношения или блудствени действия. Това е престъпление на системно извършване, няма ли система няма и престъпление.
чл. 155(2) “Който предоставя систематически помещение на различни лица за полови сношения или за блудствени действия, се наказва с ...”
Субект – всеки.
ИД – системно предоставяне на помещения /поне 3 последователни/ не на една и съща двойка с трайни отношения, а на различни за осъществяване на блудствени действия или съвкупления.
Не е нужно развратните действия да се осъществят, а ако се осъществят не трябва да съставляват престъпления по досега разгледаните.
ПР – държането на помещението от поне 3 различни двойки.
ФВВ – пряк умисъл
в) отвличане с цел разврат.
Чл. 156 “Който отвлече лице от женски пол с цел да бъде предоставено за развратни действия, се наказва с ...”
Субект – всеки.
ИД – отвличане на лице от женски пол.
ПР – поставяне на жената на място, на което тя не желае и поне първоначално не е известно на другите.
ФВВ – пряк умисъл и специална цел – пострадалата да бъде предоставена за развратни действия.
-
Престъпни хомосексуални действия /чл.157 НК/.
Характерното при този вид престъпление, е че това е винаги и само разврат м/у лица от един и същи пол.
Чл. 157(1) Който извърши полово сношение или действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, като употреби за това сила или заплашване или използува положение на зависимост или надзор, както и с лице, лишено от възможност за самоотбрана, се наказва с...”
Тук винаги се цели съвкуплението, като когато то е м/у:
а) мъже – педерастия;
б) жени – лесбийство.
Не всяко такова съвкупление е престъпно, а само при наличието на хипотезите изброени в чл. 156:
а) с употреба на сила или заплашване;
б) извършено е от пълнолетен спрямо лице ненавършило 16 год.;
в) вършат се по скандален начин – на открито;
г) когато хомосексуалните действия се вършат с користна цел;
д) при склоняване към хомосексуализъм с обещание на имотна или др. облага.
ФВВ – пряк умисъл.
-
Трафик на хора.
Чл. 159а(1) Който набира, транспортира, укрива или приема отделни лица или групи от хора с цел да бъдат използвани за развратни действия, за принудителен труд, за отнемане на телесни органи или за да бъдат държани в принудително подчинение независимо от съгласието им, се наказва с ...”
Каналджийство.
Чл. 159б(1) Който набира, транспортира, укрива или приема отделни лица или групи от хора и ги преведе през границата на страната с целта по чл. 159а, ал. 1, се наказва с ...”
Квалифициращ състав.
Чл. 159в Когато деянието по чл. 159а и 159б представлява опасен рецидив или е извършено по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, наказанието е ...”
-
Кражби на чуждо имущество – същност, отграничаване от другите престъпления против собствеността.
-
Основен състав.
Кражбата е най-често срещаното престъпление. Основният му състав е предвиден в чл. 194(1) “Който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, се наказва за кражба с ...”
Субект – всеки.
Предмет – на кражбата може да бъде само движима вещ./ с изкл. на предвидените в закона/. Към движимите вещи закона приравнява и енергията /но нищо друго не е приравнено към тях/.
Вещ - е материална обособеност имаща маса.
Недвижима вещ не може да се открадне.
ИД – Отнемане на чужда движима вещ от владението на другиму без неговото съгласие. Няма значение на какво основание владелеца държи вещта – дори може да е неправомерно.
Другото условие е движимата вещ да бъде чужда. Допуска се чужда да бъде и само част от вещта, а част от нея дори може да принадлежи на крадеца.
Съгласно чл. 218б кражбата на вещ на стойност до 150 лв. е адм. нарушение, а не престъпление.
За да се осъществи състава на кражбата чуждата движима вещ, на стойност над 150 лв. трябва да е в чуждо владение.
Няма значение кой е владелеца, дали е собственик на вещта или не, дали я владее самостоятелно или чрез държател.
Вещта не трябва да е в свободно състояние. Завладяването на такава вещ може да е друго престъпление, но не е кражба.
ПР – установяването на фактическа власт в./у чуждата вещ.
Необходимо и достатъчно условие за да се осъществи състава на кражбата е чуждата вещ да се отнеме без съгласието на владелеца. Дори да е станало със знанието на владелеца това е кражба.
ФВВ – пряк умисъл и специална субективна цел – намерение за присвояване. Намерението може и да не е конкретизирано /какво точно ще се прави с откраднатата вещ.
Смята се, че противозаконното присвояване може да се обективизира с изявлението ”вещта е моя”.
Ако намерението е само за ползване няма престъпление, с изкл. ако вещта е чуждо МПС.
-
Квалифицирани случаи на кражба.
Предвидени са в чл. 195(1) и(2), 196(1) и 196а.
По чл. 195(1) “За кражба наказанието е ...
1. ако е извършена във време на пожар, наводнение, корабокрушение, катастрофа, война или друго обществено бедствие;
2. ако откраднатата вещ не е под постоянен надзор;
3. ако е извършена чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на прегради, здраво направени за защита на лица или имот;
4. ако за извършването на кражбата е използувано моторно превозно средство, техническо средство или специален начин;
5. ако е извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното осъществяване, когато не представлява маловажен случай;
6. ако кражбата е извършена от длъжностно лице, което се е възползувало от служебното си положение;
7. в немаловажни случаи, ако е извършена повторно;
8. ако кражбата е извършена от гроб на покойник;
9. ако кражбата е извършена от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8.
(2) За кражба в големи размери наказанието е ...
Чл. 196. (1) (За кражба, която представлява опасен рецидив, наказанието е...
Чл. 196а. За кражба в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, наказанието е ...
Могат да се класифицират по няколко признака:
1. С оглед обстановката в която е извършена - ако е извършена във време на пожар, наводнение, корабокрушение, катастрофа, война или друго обществено бедствие;
2. С оглед на предмета:
а) вещта не е под постоянен надзор – контрола може да е занижен като по волята така и не по волята на владелеца.
б) извършена от гроб на покойник;
в) в големи размери – над 70 МРЗ;
- в особено големи размери и представляваща особено тежък случай – над 140 МРЗ и разкриваща висока степен на общ. опасност;
3. С оглед субекта:
а) от 2 или повече лица сговорили се предварително за нейното осъществяване, когато не е маловажен случай – да са се уговорили преди да отидат на мястото на кражбата какво точно ще правят;
б) от дл. лице, което се е възползвало от сл. си положение – субект може да е само сл. лице, което има по лек достъп до мястото;
в) извършено повторно в немаловажни случаи – прилагат се правилата за повторност /чл. 28 и 30/ и двата случая не трябва да са маловажни.
г) представляваща опасен рецидив;
4. С оглед метода на извършване:
а) ако е извършена чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на прегради, здраво направени за защита на лица или имот – взломна кражба. Тя е съставно престъпление и вкл.: унищожаване или повреждане на чужда вещ; и самата кражба.
Тук имаме 2 различни вещи, които са предмет на това съставно престъпление. Предмет на улесняващото престъпление е пазещата вещ, чието унищожаване или повреждане улеснява извършването на 2-то престъпление – самата кражба.
Пазещата и пазената вещ трябва да са различни.
б) когато е използвано МПС – докарано е до мястото на кражбата и се използва за улесняване на нейното извършване;
в) когато са използвани технически средства – техническото средство /ножица з рязане на тел, шперц, специален ключ и др./ трябва да е използвано по предназначение;
г) ако е извършена по специален начин – когато се използва специално умение /джебчийство/ или особена ловкост /алпинистки прийоми за кражба в апартамент/.
-
леконаказуеми случаи на кражба.
1. Чл. 194(3) – маловажен случай “В маловажни случаи наказанието е ...” Когато стойността на откраднатата вещ е до 2 МРЗ /150 – 240 лв. на този етап/.
2. Чл. 197 – с репариране /връщане/ или заместване “Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатата вещ бъде върната или заместена, наказанието е ...”
Този състав не е приложим, когато става дума за опасен рецидив /тогава е само смекчаващо вината обстоятелство.
Връщането става в натура. Репарирането трябва да е в пълен размер. Може да стане от момента на кражбата до приключване на съдебното дирене в пъвоинстанциония съд. Това е положително поведение като самоволния отказ, но с няколко особености:
а) правното действие не се заключава в отпадане на нак. отг., а в намаляване на наказанието, което ще се наложи;
б) тук за разлика от самоволния отказ субект може да бъде не само дееца, но и всяко 3-то лице.
Това намаляване не е стимул за дееца, а е защита интересите на пострадалия.
Замяната е стойностно възстановяване в пари.
-
Грабеж на чужди вещи. Изнудване и престъплението по чл.213 А. Отграничаване от другите престъпления против собствеността.
-
Основни състави /чл.198, ал.1, 3 и 4 НК/.
Грабежа има 3 основни състава: 1 типичен и 2 нетипични:
1. Типичния по чл. 198(1) “Който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго с намерение противозаконно да я присвои, като употреби за това сила или заплашване, се наказва за грабеж с ...”
Субект – всеки.
ИД – съставно престъпление, което вкл. 2 функционално свързани акта:
а) улесняващата съставка е принудата, употреба на сила или заплашване - принудата предхожда и улеснява извършването на кражбата, като заставя владелеца на предмета да прояви физическа пасивност. Принудата може да е както обикновена така и т.н. физическа принуда;
б) кражбата – втората съставка.
2. Първи нетипичен с-в по чл. 198(3) “Грабеж е и всяка кражба, при която завареният на мястото на престъплението употреби сила или заплашване, за да запази владението върху откраднатата вещ.”
Това е т.нар. грабежоподобна кражба. И тук има принуда, но тя е последваща след извършването на кражбата. Целта на принудата е не улесняването на кражбата, а да се запази резултата от нея /владението в/у откраднатото/.
В този случай особеното, е че принудата е последваща, но не всяка последваща принуда, а само тази оказана на мястото на извършването на кражбата.
3. Втория нетипичен грабеж е по чл. 198(4) “Грабеж има и когато за отнемане на вещта лицето е било приведено в безсъзнание или поставено в беззащитно състояние.”
В този случай принуда въобще няма, а пострадалия е доведен до безпомощно състояние или е приведен в безсъзнание чрез приспивателно или опиат /често го правят проститутките/.
Леко наказуеми случаи – няма.
-
Отношение към кражбата, принудата и изнудването.
Грабежа много прилича на взломната кражба, също като нея е съставно престъпление. Има особеност като съставно престъпление, заключава се в това, че е обособен като самостоятелен вид престъпление отделно от неговите съставки.
Това личи и при взломната кражба, улесненото престъпление /престъплението цел/ е определящо за вида на цялото съставно престъпление. Т.е. съставното престъпление се явява квалифициращ случай на улесненото престъпление.
Грабежа за разлика от взломната кражба не е квалифициращ случай на кражбата и това значи, че м/у кражбата и грабежа не може да има продължавано престъпление.
Грабежа е често срещано и особено опасно престъпление, което налага диференциацията му.
-
Квалифицирани случаи на грабеж.
Квалифицирани случаи предвидени са в чл. 199:
1. по ал. 1 “За грабеж на вещи:
1. в големи размери;
2. извършен от две или повече лица, сговорили се предварително да вършат кражби или грабежи;
3. придружен с тежка или със средна телесна повреда;
4. представляващ опасен рецидив;
5. извършен от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група ...”
Очертани са 5 случая:
а) в големи размери – над 70 МРЗ;
б) от две или повече лица, сговорили се предварително да вършат кражби или грабежи.
Има разлика от груповата кражба – разликата е в предмета на сговора – в този случай предмет на сговора е престъпно сдружение, създадено с цел вършенето на кражби и грабежи.
При кражбата трябва да са се уговорили за конкретно престъпление, а при грабежа да са създали престъпна организация или група.
в) грабежа е придружен с тежка или средна телесна повреда. Съставно престъпление с 3 съставки;
г) престъплението представлява опасен рецидив по смисъла на чл. 29;
д) извършен от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група – тук за разлика от т.2 става в-с за поръчков грабеж. Дееца не е задължително да е член на престъпната група.
2. По ал. 2 “За грабеж на движима вещ:
1. придружен с тежка или със средна телесна повреда, от които е последвала смърт;
2. придружен с убийство или с опит за убийство;
3. в особено големи размери, ако деецът е бил въоръжен, наказанието е ...”
Предвидени са 3 случая:
а) Грабеж придружен с телесна повреда в следствие на която на пострадалия е причинена смърт по непредпазливост. Кражбата е придружена с престъпление по чл. 124;
б) Ако обаче дееца има умисъл при извършване на убийството деянието се квалифицира по т.2;
в) Когато грабежа е бил в особено големи размери и дееца е бил въоръжен. Има 2 признака:
- особено големи размери – над 140 МРЗ;
- дееца е бил въоръжен – с огнестрелно или хладно оръжие, не е необходимо да го е използвал, достатъчно е да е в него.
-
Изнудване, основни състави и квалифицирани случаи; разграничение от грабежа.
Предвидено е в чл. 214 “Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага принуди някого чрез сила или заплашване да извърши, да пропусне или да претърпи нещо противно на волята му и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва за изнудване ...”
Изнудването е същото както и активната измама, използва се друг човек /не е съучастник/ за да се достигне до имотна облага. Участието на такъв човек е задължително.
1. Различия м/у изнудването и активната измама - адресата на измамата се заблуждава, докато адресата на изнудването се принуждава да извърши вредоносния акт на имуществена вреда;
2. Изнудването прилича и на грабежа и то с 2 свои х-ки:
а) използва се принуда с което се засяга личността на пострадалия;
б) засяга се чуждо имущество.
Чрез престъпление против личността се стига до престъпление с/у имуществото.
Разликата м/у тях е в предназначението на принудата:
а) при грабежа принудата е насочена към една физическа пасивност, докато при изнудването се стига до едно Ю значимо поведение, състоящо се в прехвърляне на определени имуществени права, опрощаване на дълг и т.н.
ПР - причиняването на имотна вреда на изнудения или 3-то лице.
Чл. 213а “Който с цел да принуди другиго да се разпореди с вещ или със свое право или да поеме имуществено задължение го заплаши с насилие, разгласяване на позорящи обстоятелства, увреждане на имущество или друго противозаконно действие с тежки последици за него или негови ближни, се наказва...”
С принудата, от обективна страна, приключва осъществяването на престъплението. За довършеност на престъплението е достатъчно изнудвания да е изпитал тормоза на дееца.
-
Длъжностно присвояване и обсебване – обща характеристика и състави.
Длъжностно присвояване.
-
Обща характеристика и основен състав.
Основния състав е предвиден в чл. 201 “Длъжностно лице, което присвои чужди пари, вещи или други ценности, връчени в това му качество или поверени му да ги пази или управлява, се наказва за длъжностно присвояване с ...”
ИД – присвояването на предмета:
фактическата дейност – вземането на вещта в собствена полза за консумация или производствена дейност.
Юридическата дейност – някакъв акт на разпореждане на веща в полза на трето лице.
ПР – безвъзмездното и невъзстановимо лишаване на собственика от вещта и облагодетелстването на дееца или трето лице.
ФВВ – пряк умисъл.
-
Отношение към обсебването.
Длъжностното присвояване може да се представи като обсебване с две особености:
1. Отнася се до Субекта – не всеки е субект на това престъпление, а само длъжностно лице /чл. 93, т.1 - "Длъжностно лице" е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно:
а) служба в държавно учреждение, с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение;
б) ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец, както и на частен нотариус и помощник-нотариус.”
2. До предмета – пак е чужда движима вещ, но тя се намира у дееца във връзка със службата му.
-
Квалифицирани и леконаказуеми случаи.
Квалифицирани случаи:
1. По чл. 202(1) “За длъжностно присвояване наказанието е ...:
1. ако за улесняването му е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание;
2. ако е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително.
а) Ако за улесняването на длъжностното присвояване е извършено др. престъпление, за което закона не предвижда по-тежко наказание. Наказанието за улесняващото престъпление не трябва да е по-тежко от дл. присвояване.
б) Съизвършителство и предварителен сговор:
Ако е по основния с/в съизвършителите трябва да са длъжностни лица.
За квалифициращия състав, за улесняващото престъпление може да не се изисква качеството длъжностно лице.
2. По чл. 202(2) “За длъжностно присвояване наказанието ...:
1. ако е в големи размери,
2. ако представлява опасен рецидив или
3. ако присвоените средства са от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава.”
Налице са 3 хипотези:
а) в големи размери;
б) опасен рецидив;
в) ако се отнася до средства предоставени от ЕС или негова собственост.
3. По чл. 203 “За длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е ...”
В особено големи размери над 140 МРЗ.
Леконаказуеми случаи:
Предвидени са 2 хипотези по чл. 204 и 205
1. По чл. 204 – в маловажни случаи.
2. По чл. 205 - репарирането на вещта до приключване на съдебното следствие в първоинстанциония съд.
-
Отношение към кражбата и общите престъпления по служба.
Длъжностното присвояване прилича на кражбата – предмета е същия /чужда движима вещ на стойност над 150 лв./.
Разлика – при кражбата вещта е във владението на друго лице, а при присвояванията тя се намира у самия деец. Дееца не е получил чуждата вещ чрез престъпление, а правомерно по повод на службата му.
От общите престъпления по служба – тук качеството на дееца длъжностно лице винаги е задължително, докато при несъщинските общи престъпления по служба това качество на дееца не е задължително /престъпленията извършени не от длъжностни лица, но по отношение на службата – убийство на длъжностно лице/.
Обсебване.
-
Сподели с приятели: |