Съизвършителство /чл.93, т.12/, същност и видове; съизвършителство при престъпления с особен субект

245. 
     Съизвършителство е налице когато от обективна страна поне двама от участниците в престъплението участват в ИД. Всеки съизвършител има умисъл за съвместна дейност.
     
246. 
     Това е просто съучастие – без Ю разпределяне на ролите.
     
     
     

59. 
    Същност на подбудителството/чл.20, ал.3/, обективни и субективни елементи.
    

247. 
     Подбудителя и помагача са акцесорни съучастници /допълнителни и зависими/
     
248. 
     Подбудителство. Съгласно чл.20, ал.3 “Подбудител е този, който умишлено е клонил другиго да извърши престъпление.”
     
249. 
     От обективна страна - той въздейства в/у психиката на др. лице, като го кара да взема решение за участие в извършването на престъпление. Другото лице до момента не е взело решение да върши престъпление, но от този момент адресата на подбудата взема решение за участие в извършването на престъплението и в последствие участва в самото престъпление.
     
250. 
     От субективна страна – умисъл /пряк или евентуален/.
     
251. 
     Една хипотеза при която не се изкл. подбудителството и съизвършителството – самия подбуден извършител може и да не съзнава, че умишлено е бил склонен.
     

60. 
    Разграничение на подбудителството посредствено извършителство от подбуждане и от явно подбуждане към престъпление.
    

252. 
     Различието е в предмета на престъплението:
     
253. 
     При подбудителството посредствено извършителство – дееца склонява, въздейства психически чрез едно ненаказуемо или принудено чрез заплаха лице. Докато при подбуждането и явното подбуждане към престъпление дееца сам склонява, въздейства психически в/у склоняваното лице.
     

61. 
    Същност на помагачеството /чл.20, ал.4/, обективна и субективна страна, видове помагачество.
    

254. 
     Помагачество. Съгласно чл.20, ал.4 НК “Помагач е този, който умишлено е улеснил извършването на престъплението чрез съвети, разяснения, обещание да се даде помощ след деянието, отстраняване на спънки, набавяне на средства или по друг начин.”
     
255. 
     Помагача способства за осъществяване на вече взетото решение за извършване на престъплението. Той улеснява, създава условия за извършване на престъплението. По своето съдържание помагача на приготовлението стои извън сферата на ИД, но улеснява изпълнението на ИД.
     
256. 
     Помагача действа за другиго, и има място до довършване изпълняването на ИД. Той улеснява извършителя не само преди, но и по време на осъществяване на престъплението
     
257. 
     След приключване на осъществяването на ИД, няма място на помагачеството като форма на съучастие. Ако се оказва някаква помощ след извършване на престъплението може да бъде отделен вид вторично престъпление, но не и съучастие.
     
258. 
     По своето съдържание помагачеството може да е физическо и интелектуално. Физическото помагачество е отстраняването на спънки, набавяне на средства и др. Интелектуалното помагачество – даване на съвети, разяснения, обещаване на помощ след извършване на престъплението и др. Интелектуално помагачество имаме и тогава когато се склонява някой да извърши престъпление, когато той вече е взел решение за това.
     

62. 
    Разграничение на помагачеството от извършителството, от подбудителството, от укривателството и от допустителството.
    

От извършителството – помагача не взема участие в ИД, докато извършителя е един от основните изпълнители на ИД.

От подбудителството – подбудителя склонява към извършване на едно престъпление, докато помачгачеството е съучастие в престъпление за чието извършване неговия извършител вече е взел решение.

От укривателството и допустителството – докато подбудителството е едно акцесорно действие по отношение на основното престъпление, то при допустителството и укривателството няма такава връзка. Те дори и да се намират в причинна връзка с основното престъпление си остават една вторична престъпна дейност. Те с нищо не допринасят за неговото извършване.

258. 
     
     

63. 
    Принципът за наказуемост на съучастниците /чл.21, ал.1/.
    

260. 
     Въпроса е решен в чл.21 НК и общите принципи са 2:
     

1. 
   Водещия принцип е че съучастниците се наказват със същото наказание, с каквото се наказва и едноличния извършител на престъплението, т.е. с наказанието за престъплението в което дееца е взел участие;
   
2. 
   Съучастника отговаря съобразно своя личен принос в извършването на престъплението. Макар да действа в съдружие с други лица, той не отговаря за тяхната дейност, а само за своя принос в извършването на престъплението.
   

261. 
     Особености за подбудителя и помагача:
     
     1. Възможно е престъплението да бъде извършено без участието на фигурите на подбудителя и помагача, но не и само с тях;
     
     2. Възможна е едностранна информираност от страна на помагача и подбудителя, извършителят може и да не знае, че те съществуват;
     
     3. Подбудителя и помагача не са самостоятелни фигури, те ангажират отговорността на своите субекти, доколкото има извършителство. Ако не се е стигнало до престъпление няма да има подбудителство и помагачество. Има редки случаи на неуспяло подбудителство и помагачество.
     
     4. Подбудителската и помагаческата дейност се преценява в рамките на извършената извършителска дейност. Те могат да отговарят за нещо по-малко от извършеното, само в рамките на онова, което действително са извършили. Подб. и помагача отговарят само за своя умишлен принос;
     
     5. Те отговарят за своя умишлен принос дори и тогава, когато не могат да извършат престъпление – чл.23, ал.3 НК
     
262. 
     Разлика м/у явно и обикновено подбудителство:
     

• 
  Явно – пример /чл.320 НК/ - пред неограничен брой адресати, подбуждани да се извърши явно неконкретизирано престъпление;
  
• 
  Обикновено – пред конкретно определено лице, което се подбужда да извърши точно конкретно престъпление.
  

64. 
    характер и степен на съучастие.
    

Характерът на съучастието е качествения определител на съдружническия принос; той е видът на съучастническата дейност /извършителство, подбудителство или помагачество/.

Степента е количествения определител на съучастническия принос – относителния дял в задружната престъпна дейност.

Обикновено най-тежко се наказват извършителите, след това подбудителите , и най-леко помагачите.

65. 
    Особености във връзка с наказуемостта на подбудителя и помагача /чл.21, 24 и чл. 58, б.”б”/.
    

263. 
     Поначало всички извършители, подбудители и помагачи носят отговорност по нормата относно престъплението, в осъществяването на което те са участвали. Възможни са обаче известни отклонения и усложнения:
     
264. 
     1. Ако извършителят осъществи нещо повече от това, към което е бил подбуден или подпомаган, другите съучастници носят отговорност само за онова, което е включено в техният умисъл , но не и за екцеса;
     
265. 
     2. Ако пък извършителят осъществи някакво друго престъпление, а не това, към което е бил подбуждан или подпомаган, останалите съучастници въобще не носят отговорност за него.
     
266. 
     3. Съучастниците, относно, които са дадени лични, изключващи наказуемостта обстоятелства, не подлежат въобще на наказание, докато останалите отговарят на общо основание за престъплението в което са участвали;
     
267. 
     4. Когато личните обстоятелства обосновават намалена отговорност (чл.118, 120, 132 и др.), тогава участниците, относно които те са дадени, отговарят по-леко наказуемите състави, а останалите по основния или по квалифицираните съобразно онова, което се явява осъществено от тях;
     
268. 
     5. Същото е положението, когото з-нът квалифицира извършеното деяние като по-тежко престъпление- за това престъпление отговарят само съучастниците, по отношения на които тия обстоятелства са налице- чл.21(4).
     
     6. Специално трябва да се подчертае и чл.58 т. б "Съдът може да приложи разпоредбите на чл.55 -т. б при помагачество - когото степента на участие на дееца в престъплението е малка". Този характерен момент за съучастието определя възможността за заменяне на наказанието или слизане под неговият минимум по чл.55, без да е необходимо да се търсят в случая някакви други "изключващи или многобройни смекчаващи обстоятелства" , каквито иначе предполага въпросната норма.
     

66. 
    Самоволен отказ от съучастие /чл.22/.
    

269. 
     Става в-с само за доброволен отказ от помагачество и подбудителство. Що се отнася за извършителя той си има начин за самоволен отказ от опита.
     
270. 
     При подбудителството и помагачеството е по-сложно, те не само трябва да се откажат от извършване на престъплението, но трябва да попречат и на извършителя да довърши ИД, ако не го е завършил.
     
     
     

11. 
    Усложнена престъпна дейност. Видове усложнени престъпления – продължавано престъпление и др.
    

67. 
    Единство и множество на деянието и на престъплението.
    

271. 
     Най-често дееца извършва едно деяние и с него осъществява едно престъпление. Възможно е обаче с много /две или повече/ деяния да се осъществи само едно престъпление и обратното – с едно деяние да се осъществи повече от едно престъпления.
     
272. 
     Едно деяние е налице когато са налице кумулативно следните условия:
     

• 
  система от телодвижения подчинени на едно общо решение;
  
• 
  за постигането на една-единна цел;
  
• 
  при относителна неизменност на условията.
  

273. 
     Ако само едно от тези условия не е изпълнено говорим за повече от едно деяния /дейност/.
     

68. 
    Наказателноправно значение на засягането на множество ОБЕКТИ от един субект.
    

274. 
     Когато един субект засегне повече от един обект говорим за множество престъпления. Множествените престъпления могат да се поставят в две основни групи:
     

1. 
   Съвкупност - множеството престъпления не са разделени във времето с влезли в сила присъди;
   
2. 
   Рецидив – някои множеството престъпления разделени с влязла в сила присъда.
   

69. 
    Разграничение м/у множество престъпления и различните форми на усложнена престъпна дейност.
    

275. 
     За да се изясни дали става в-с за едно престъпление или множество от престъпление най-напред трябва да се изясни кога има усложнено престъпление, защото то може да създава впечатление за множество престъпления, но в действителност престъплението е само едно.
     
276. 
     Усложнено е онова престъпление което се осъществява чрез повече от 1 деяния. От своя страна усложнеността може да бъде също 2 вида:
     
     1. Фактическа усложненост – когато усложнеността не се намира в ПН /убийството посредством отрова давана многократно – малки дози арсен/. Това усложнение не е толкова важно и П не се занимава с него;
     
     2. Юридическа усложненост – усложнеността е залегнала в състава на престъплението, в изпълнителното деяние. Поводите за това усложняване могат да се отнасят до ИД или до ПР.

     Когото усложнението се дължи на ИД говорим за усложнена престъпна дейност и могат да се подразделят на:

     
     
     а) продължени /трайни/ престъпления – изпълнението не обхваща задължително два или повече акта /те може да са, но може и да не са отделни деяния/ - за определен период от време престъплението осъществява непрекъснато своя състав /неплащане на издръжка, противоправно лишаване някого от свобода, членуване в престъпно сдружение и др./ Престъплението завършва не с извършване на деянието, а в момента когато престъпното състояние бъде прекратено;
     
     б) изпълнението задължително обхваща два или повече акта, /които също могат да са, но могат и да не са отделни деяния/
     

• 
  Съставното – налице е съвкупност на две сами по себе си престъпни деяния, които обаче съединени в едно създават ново по качество престъпление /грабежа е съставен от принуда и кражба/;
  
• 
  Двуактното – двата акта сами по себе си не са престъпления. Тяхното обединяване обаче е обявено за наказуемо /подправката на частен документ се състои от неговото съставяне или преправяне и от употребата му/. Нетипичното двуактно престъпление е налице когато единият от актовете е престъпен.
  
• 
  Продължавано престъпление / чл.26 НК/ – престъплението е една серия от престъпни деяния от един същ вид /серия от кражби, серия от убийства и др./. Отделните деяния да са осъществени помежду си непродължителни периоди от време /периода е 1 година/;. В този случай е необходимо да има еднородност на вината – налице е само умисъл или само непредпазливост. Завършва, когато бъде довършено последното престъпно деяние;
  
• 
  Престъпления на системно извършване – 3 или повече еднородни деяния, които сами по себе си могат да бъдат престъпни или не. Системността изкл. прилагането на правилата на чл.26 НК за продължаваното престъпление. Продължавано е само ако престъпленията са 2, станат ли 3 са на системно извършване. Системното извършване поглъща продължаваното престъпление.
  
• 
  Престъпления по занаят – това е неразрешена престъпна дейност по занаят – неразрешена банкова, застрахователна и др. вид дейност
  

някои усложнения могат да се дължи на ПР. Става в-с само за резултатните престъпления.

Възможни са 2 вида усложнения:



1. Продължителни престъпления – ПР е един но трае относително по-дълго време /тежка телесна повреда/;

2. Престъпления съдържащи повече от един ПР – такива престъпления, чийто квалифициращ състав изисква допълнителен ПР /след запалване е настъпила и смърт на човек; изнасилена след това се самоубива.

NB: Всяко усложнено престъпление, независимо от кой вид е усложняването, остава едно единствено престъпление, за което се налага само едно единствено наказание.

12. 
    Съвкупност от престъпления; видове; наказуемост.
    

70. 
    Същност /чл.23, ал.1/.
    

Съвкупност от престъпления е налице, когато едно лице извърши няколко престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. Ако има такова прекъсване ще става в-с за рецидив.

71. 
    Идеална съвкупност, основни белези; привидна идеална съвкупност.
    

Първата от хипотезите на чл.23, ал.1 предвижда, когато съвкупността от престъпления е извършена само с едно деяние - Идеална съвкупност. Възможни са две хипотези:

1. Когато деянието предизвиква причинноследствени процеси в няколко насоки и води до два или повече ФР – различни по обект и наказателноправна х-ка /повреда на машина в следствие на кражба на детайл/.

2. Деянието причинява само един ФР, но с него осъществява едновременно с-ва на повече престъпления – различни по обект и наказателноправна х-ка /кражба на пистолет, с което се придобива огнестрелно оръжие без разрешително.

Във всички случаи на идеална съвкупност деянието не само съответства, но и осъществява 2 или повече с/ва на различни престъпления.

Има изключение от идеалната съвкупност и говорим за привидност, няма да има идеална съвкупност:

а) в случаи на поглъщане на едно престъпление от друго - телесна повреда и убийство. Те се поглъщат;

б) при престъпления на специалност. Специалният състав дерогира общия. Специалният състав го конкретизира като род към вид (чл.282, 287);

в) когато се касае за състави на едно престъпление - основен, квалифициран и привилегирован;

г) когато едното престъпление е главно, а другото - субсидиарно - отново има поглъщане;

д) когато са в положение на алтернативност - умишлено и непредпазливо убийство - за едно престъпление има едно наказание.

72. 
    Реална съвкупност, същност и видове, отграничаване от рецидив и от продължено престъпление.
    

1. От рецидива – дееца извършва ново престъпление след като е осъден с влязла в сила присъда за някое от тях, докато при реалната съвкупност отделните престъпления не следва да са прекъсвани от присъда.

73. 
    Наказуемост при съвкупност от престъпления, основен принцип /чл.23, ал.1/, корективи на основния принцип /чл.23, ал. 2 и 3; чл.24 и чл. 25/.
    

277. 
     1. Всички осъществени от дееца престъпления трябва да бъдат констатирани в присъдата поотделно и за всяко от тях се налага съответно отделно наказание.
     
278. 
     2. На дееца се налага за изтърпяване не механичния сбор от така определените престъпления, а едно общо наказание, което представлява поначало:
     
279. 
     а) най-тежкото от наказанията, определени поотделно за отделните престъпления (чл.23(1)).
     
280. 
     б) това най-тежко наказание може да бъде допълнено с евентуално определените за други престъпления наказания - обществено порицание, лишаване от права, които се присъединяват към него.
     
281. 
     в) при това в случаите както на реалната, така и на идеалната съвкупност е възможно по-нататък съобразно с конкретните обстоятелства:
     
282. 
     - най-тежкото наказание да бъде увеличено до 1/2 - когато наложените наказания са от един и същи вид (чл.24)
     
283. 
     - то да бъде допълнено с присъединяване към него изцяло или отчасти на определеното за друго престъпление имуществено наказание - глоба или конфискация - чл.23(3).
     
284. 
     Засилването на най-тежкото наказание е допустимо само при определени предпоставки и в строго определени граници:
     
285. 
     а) при няколко лишавания от еднородни права се изтърпява само това с най-дългия срок.
     
286. 
     б) увеличаването при наказания от един и същи вид е възможно:
     
287. 
     - само до 1/2 от определеното общо най-тежко наказание;
     
288. 
     - така определеното наказание не надминава сбора на отделните наказания;
     
289. 
     - нито максималния размер, предвиден за съответния вид.
     

13. 
    Рецидив; видове рецидив и критерии за тяхното отграничаване. Опасен рецидив – основни хипотези; случаи; режим на наказателна отговорност.
    

74. 
    Същност на рецидива, значение на миналата съдимост за наказателната отговорност.
    

290. 
     Рецидив е налице, когато дееца извърши множество престъпления, разделени по време с влязла в сила присъда за някое от тях. Престъпленията извършени след влизането на присъдата в сила за предходно престъпление /престъпления/ представлява рецидив.
     

75. 
    Видове рецидив; общ и специален, рецидив преди и след изпълнението на наказанието по предходно осъждане /чл.27/, реален и формален рецидив, пенитенциарен рецидив.
    

1. С оглед вида престъпление представляващо рецидив:

а) Специален рецидив – еднородно с деянието за което вече е бил осъден;

б) Общ рецидив – различно по вид от него.

2. С оглед времето на извършване на престъплението представляващо рецидив:

а) преди да е завършило изтърпяване на наказанието по предишното престъпление – от момента на извършване на новото престъпление /рецидива/. От остатъка от старото наказание и новото се образува едно общо наказание. Тук за разлика от съвкупността наказанието не е едно от наложените, а е сбор от две наказания – остатъка от старото и новото. Това групиране важи само ако и двете наказания са лишаване от свобода, за др. видове наказания групиране не се предвижда.

Преди да ги събере съда може по своя преценка да намали второто, но до определени граници. Сборното наказание не трябва да е по-малко от новото наложено;



Новото наказание не се намалява, а се присъединява към старото в следните 3 хипотези:

- Наложеното наказание е лишаване от свобода за повече от 5 години;

- ако престъплението е повторно;

- представлява опасен рецидив.

б) след като това наказание е било изцяло изтърпяно – новото наказание се изтърпява изцяло.

3. С оглед значението на рецидива за квалификацията на престъплението:

а) квалифициращо обстоятелство, което обосновава осъществяването на по-тежко наказуем състав;

б) такова обстоятелство, което остава да се отчита само индивидуализацията на наказанието.



Пенитенциарен рецидив – това е един от случаите на опасен рецидив. Дееца е осъждан два или повече пъти за умишлени престъпления от общ характер и поне едното наказание е изтърпял ефективно.

76. 
    Повторност /чл.28/.
    

291. 
     Повторността като структурен елемент представлява квалифициращ елемент, но само за съставите, за които изрично е предвидено - чл.126(3) - т.нар. криминален аборт, т.е. повторността е квалифициращо обстоятелство.
     
292. 
     Повторността е характерна за специалния рецидив, но само в случаите когато това е изрично предвидено в закона. Не е ли предвидена повторност престъплението е само специален рецидив.

     Липсва повторност по смисъла на текста, ако новото престъпление е извършено след като са изтекли 5 год. от изтърпяването на наказанието по предходната присъда (чл.30).

     
     

77. 
    опасен рецидив /чл.29/, отношение към повторността /чл.29, ал.3/.
    

293. 
     Предвиден е в чл.29 и 30. НК го определя като именно онази проява на рецидивна престъпност, която разкрива най-висока степен на обществена опасност и изисква съответно по-строг НП режим.
     
294. 
     Опасен рецидив може да има само при определен вид престъпления, изрично указани в особената част чрез установяване на съответно квалифицирани състави - чл.116,т.11, чл.131а, 152(3),т.4, 196, 256 и др.
     
295. 
     Чл.29(1) "Предвидените в особената част на този кодекс по-тежки наказания за престъпления, представляващи опасен рецидив се налагат, когато деецът:
     
296. 
     а) извърши престъпление, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на л.с. не по-малко от 1 год., изпълнението на което не е отложено условно
     
297. 
     б) извърши престъплението, след като е бил осъждан 2 или повече пъти на л.с. за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено условно".
     
298. 
     Чл.29 не се прилага ако са изтекли 5 год. от изтърпяване на наказанието по предходните присъди - чл.30. Това е вид давностен срок.
     
299. 
     Опасния рецидив и повторността си приличат по това, че и двете се явяват квалифициращ признак на посочените в закона престъпления – обосновават налагането на предвидено в закона по-тежко наказание.
     
300. 
     При конкуренция м/у опасния рецидив и повторността съгласно чл. 29, ал.3 се прилага опасния рецидив.
     
     
     Изтегляне 3.91 Mb.
     
     Сподели с приятели: