2.3. Светлината
- "Светлината е свещеният огън на природата."
- "Силата на човека седи в знанието, което той има за свещенния огън. Човешките мисли, чувства и постъпки са форми, чрез които свещеният огън се изявява."
/151-1939/
Човекът знае много малко за същността на светлината. Знаем, че без светлина животът на земята е немислим, т. е. той не би се изявил. Казва се, че светлината е енергия, сила, силово поле, кванти от енергии, фотони и т. н., които за земните обитатели идват от слънцето. Но и тези понятия, които обозначават за нас дадени явления, са непонятни по същество. Затова Айнщайн казва: "Нищо във вселената не е така независимо, така чаровно забулено с изключителен небесен чар - величествената мантия на независимостта, както светлината." / 177/ А Учителя П. Дънов твърди: "Хората мислят, че разбират какво нещо е светлината. Наистина те познават светлината на слънцето, която се трансформира при преминаването си през земята. Какво нещо е светлината, която излиза направо от слънцето, те не знаят. Светлината, която достига до очите ни, е сянка на онази светлина, която излиза от слънцето, преди да дойде до нас." /110-1931/
"Без слънчевата енергия земята нищо не струва. И слънчевата енергия не може да се прояви без земята. Каквото представляват слънчевите лъчи за земята, такова нещо представлява Божествената енергия за човека." /77-1926/
"Когато човек казва, че вижда нещата, това не е нищо друго освен възприемането на отражението на светлината. В този смисъл човек вижда много малко. Той възприема само няколко слънчеви лъчи, които влизат направо в очите му, получава няколко външни впечатления и казва, че вижда света... Това още не е истинското виждане." /88-1927/ Твърдението на Учителя, че виждаме само отразената или трансформирана светлина, днес се доказва на практика от космонавтите, както и от научните изследвания. Най-простият пример в това отношение е тъмното, непрозрачно небе при ясни и безоблачни нощи. Цялата вселена нашето небе над нас, е пронизана от светлината на милиардите звезди, галактики и други светлинни източници и въпреки това небето е тъмно и непрозрачно за нашите очи. Защо? Защото очите ни виждат само падащата в тях светлина, отразената такава или разсеяната от атмосферата на земята. Следователно преминаващите край нас или край земята светлини не виждаме. На Луната, където няма атмосферен слой, сенките на скалните образувания са непрозрачно тъмни. Когато човек застане в зоната на такава сянка, той става невидим за другите хора. Това доказаха адлериканските астронавти. Освен това ние не виждаме редица още други лъчисти енергии, които пронизват вселенното пространство. Ние долавяме с очите си само една октава лъчисти енергии. Това е видимата светлина със своите седем разцветки, а другите, познати до сега на човека над 50 октави лъчисти енергии не виждаме, /виж таблицата/
Таблица
вид на излъчването
|
дължина на вълната
|
трептения - период в секундата
|
Радиоелектрически вълни (известни са 22 октави от тях)
|
30000 метра до няколко милиарда
|
10000 до 50 милиарда;
50 милиарда до 1 трилион
|
ултрачервени или топлинни лъчи (8 октави)
|
314 микрона до 0.8 микрона
|
1 трилион до 375 трилиона
|
видими светлинни лъчи (1 октава)
|
От 0.8 до 0.4 микрона
|
От 375 трилиона до 750 трилиона
|
ултравиолетови лъчи (5 октави)
|
От 0.4 до 0.005 микрона
|
От 750 трилиона до 20 квадралиона
|
рентгенови лъчи (12 октави)
|
От 0.05 до 0.000057 микрона
|
От 20 квадралиона до 60 квадралиона
|
радиоактивни лъчи (6 октави, от които 4 се покриват с рентгеновите лъчи)
|
От 0.001 микрона до 0.000002 микрона
|
От 3 квадралиона до 150 квадралиона
|
космическо лъчение
|
0.0002 ангстрьома
|
Мерки по Миликан
|
Забележка: един микрон е равен на 1/1000 от милиметъра, а един Ангстрьом е равен на 0,0001 микрона.
Нека си зададем тогава въпроса, само това ли е светът, който виждаме чрез 7-те лъча на видимата светлина? Но в природата има и други, невключени в таблицата лъчисти енергии. Това са излъчванията на всяка жива биологическа единица /клетки, органи, организми, растения и животни, хората и т. н./
Но нека се върнем на въпроса - каква е същността на светлината, която виждаме?
Представата, че светлината е съставена от частици /корпускули/ се доби чрез фотоелектрическия ефект. При облъчване на метал с ултравиолет или рентгенови лъчи, от нея излитат електрони. И обратното, когато облъчваме метал с ускорени електрони, от него излитат рентгенови лъчи. /169/ С това се стига до схващането, че светлината се поглъща под форма на отделни порции /кванти/ енергия. Тези порции /кванти/ енергия на лъчите, Айнщайн нарече фотони. Но редица наблюдения и явления ни заставят да гледаме на електроните, фотоните, квантите и т. н. не като на отделни частици, но като на вълново състояние на едно силово поле.
В понятието за същността на светлината, че е електрони или други частици, има нещо парадоксално. Щом като ускорените електрони произвеждат в рентгеновата тръба рентгенови и ултравиолетови лъчи, когато попаднат върху метал, то летящите светлинни "електрони" със скорост 300 000 км/сек няма ли да произвеждат рентгенови лъчи, като попаднат върху метални руди, метали и други елементи от земната съставка? Такива наблюдения няма, тъй като това значи да бъде унищожена цялата биосфера на земната повърхност. Явно, че тук има много незнание и неяснота.
"Проблемът за уеднаквяване на понятията светлинна вълна и фотони може би най-добре ще се изясни чрез явлението на поляризацията. Поляризираният чрез призмата на Никол светлинен лъч се разделя на две части, като всяка от тях има своя посока. При повторно прекарване на поляризирания лъч през същата призма се получава същият ефект, т. е. повторно раздвояване на лъча. Явно, че призмата играе ролята на класификатор на състояния, които заема дадена физическа система. Следва, че квантите на светлината са в различно ориентировъчно състояние, чиито признаци ние не можем да опишем още" - казва Херман Вайл. /169/ Затова авторът заключава, че от сега нататък трябва да се говори за различни състояния на квантите. Монохроматичният поляризиран лъч, който е минал през призмата на Никол, е отсортиран от естествения лъч, и то с непонятни качества, твърди пак Вайл.
Ето, говори се за състояния на енергиите, в случая на светлината. Тези състояния се изменят съобразно условията и средата, в която попадат. В предишните глави на книгата говорихме, че Учителя П. Дънов твърди, че формите и силите в света не се изменят, не се губят, те само сменят състоянията си в зависимост в кое измерение се намират и изявяват. Виждаме, че при светлината имаме същия принцип, и то експериментално доказан. Тогава можем ли да имаме представа в какво състояние се намира светлината, която се излъчи от слънцето, след като тя е преминала през вселенното пространство? Последното има различни плътности, различни силови пояси, различно съдържание на космическо лъчение и съдържание на материални зони, които играят ролята на вселенни призми. Затова именно П. Дънов твърди, че видимата от нас светлина не е същата, която излиза от слънцето. Тя е трансформирана в други състояния, които ние още не познаваме." "Енергията, която излиза от слънцето, докато дойде до земята, претърпява ред трансформации и най-после се проявява като светлина, която ние възприемаме чрез очите си." /24-1927/
Но електроните и фотоните могат да се зародят в самата атмосфера на земята."При преминаването на частиците на първичното лъчение през атмосферата косвено се генерира елек-тронно-фотонна компонента на космическото лъчение, което в крайна сметка има двояк произход, фотоните възникват от разпадането на П°-мезони, раждащи се в ядренокаскадни процеси; от друга страна, електроните и фотоните се създават от мюони в резултат на В-процес, спирачно излъчване и при разпадане." /195/ "Широките атмосферни порои възникват при стълкновение на първични частици, имащи енергия 5.103 gev с атомни ядра на въздуха. /195/
Явно, че много малка е възможността ние да възприемаме чрез очите си първични слънчеви лъчисти енергии. Затова Учителя обяснява: "Светлината, която ние възприемаме чрез очите си, не иде от физическото слънце, което виждаме. Вярно е, че от слънцето се отделя някаква енергия, която, докато се възприеме като светлина, претърпява няколко превръщания. Зад физическото слънце се крие друго слънце, източник на вечна, неизменна светлина." /46-1931/
Загадъчността на светлината се подсилва и от това, което казва П. Дънов относно съществуването на "друго слънце" като източник на вечна, неизменна светлина. Съвременната наука твърди, че поляризационният принцип е универсален и засяга всички физически форми на вселената и света. Следва, че и нашето слънце трябва да има двойник. Този двойник на слънцето днес учените търсят, тъй като долавят ритмични промени в интензитета на лъчевото излъчване на същото. Двойниците обменят по принцип енергии помежду си и явно, че Учителя П. Дънов е прав със своето твърдение за друго слънце зад видимото физическо такова.
Следователно ние не можем да идентифицираме истинския Първоизточник на светлината, тъй като една система в космоса никога не е изолирана. Тя е подложена на постоянни смущения. /169/ От друга страна, квантовата физика подкрепя доктрината, че цялото (като същност) представлява нещо повече, отколкото комбинацията от неговите части. /169/
Това ще рече, че светлината, която ние разлагаме чрез призми и която е трансформирана предварително от космическите призми (вселенното пространство, галактики, небесни тела и т. н.), не е нещо повече от тази, която се излъчва от самия Първоизточник, Затова и П. Дънов казва допълнително: "От слънцето например не идват никакви частици. Всяка частица само трепти на мястото си и това наричат движение." /91-1926/ "Сегашната наука казва, че светлината на звездите се подчинява на общия закон на трептенията, че имало отклонение в лъчите на светлината и това се върши под влияние на трептенията. Така е. Светлината се подчинява на един вътрешен закон, а щом се подчинява, тя си има известни ограничения. Щом има известни ограничения, тя се движи в известен кръг, по известна спирала." /71-1923/
Учителя потвърждава предположението, че светлината не се движи по права линия, а по спирала. Това трябва да е така, тъй като големите небесни тела имат мощни електромаг-нетични пояси, които отклоняват посоката на светлината. Пълна представа за същността на светлината ни дава следната мисъл на Учителя: "От хиляди години хората виждат, научили са много неща, но едва сега дохождат до разбирането на светлината като трептения, а трептенията - като съвкупност от възможности за проява на самата светлина. В светлината има трептения, но те не са светлина; светлината има движение, но движението не е светлина. В пространството няма никаква светлина, обаче светлината се образува на земята. Светлината, за която говорим, е физическа. Тя се възприема само от човешките очи. Говорим за електрическа светлина, тя се произвежда по друг начин. В сравнение със слънчевата светлина тя е по-груба, отразява се зле върху очите." /137-1933/
Учителя П. Дънов твърдо настоява на обстоятелството, че светлината не е самото трептение, нито самото движение, тя се изявява едва на земята, затова я нарича "физическа". Наличието на трептения в изявата на светлината е подобно на вълните, получени от падащ камък върху повърхността на водата. Вълните са израз на притегателната сила на земята (гравитацията), но самите те не са гравитация. Следва, че светлината, която виждаме, има качества, свойства и форма на изява в зависимост от средата, в която се проявява. Това становище е логическа последица от принципите, които лежат в основата на съвременната квантова физика.
Квантовата физика ни довежда до ръба на философията, тъй като явленията, които тя изгражда, не могат да се анализират или доказват с познатите физически закони. Например пълната взаимозависимост между явленията в природата не отговаря на старите представи за обект и субект. Така също не може да комбинираме безогледно белезите от единичните части на дадено цяло, за да си възстановим същото. Това е така, понеже не се касае до белези на едно стационарно в същността си цяло или форма. Антисиметрията не позволява преповторението на състоянието на два видимо еднакви обекта. Лайбниц-Пауловият принцип показва, че нищо в природата не може да преповтори състоянието на друг обект. Това е принципът на изключването. Този принцип изгражда невъобразимото разнообразие във формите на физическия свят. /169/
Херман Вайл си задава и следния въпрос: Това, което искаме да разберем, е защо светлината се емитира /излъчва/ само към бъдещето?" Физиката познава спонтанни и принудителни емисии на светлината, но всъщност съществуват само спонтанни емисии, но не и спонтанни абсорбции. Тази асиметрия се обяснява с аргументите на вероятността от същия тип, която доведе до закона на увеличаващата се ентропия. /169/ Принудителните процеси, свързани със синтез, не са естествени и ако съществуват, трябва да са предизвикани от допълнителна сила или енергия. Това е така, защото в природата съществуват бариери, които възпрепятствуват материята да се разлага или изгражда безпричинно. Интересно е още това, че докато на самото слънце (според учените) и звездите като източник на енергия е градивният процес, т. е. изграждане на по-тежки химически елементи от по-леките такива, то на земята източникът на енергия е разрушителният процес - разграждане на елементите по една или друга причина. Тогава излъчването на светлина от нашето физическо слънце е процес, свързан с разглеждане на материята или отражение от друг източник. В този смисъл Учителя твърди: "Светлината се проявява на земята, но не иде от земята. Светлината, която виждаме, е отражение на слънцето. Слънчевата светлина пък е отражение на друго слънце. Между нашето слънце и истинското слънце има едно тъмно слънце, което поглъща всичката светлина. Нашето слънце черпи силата си от тъмното слънце, а тъмното слънце черпи сила от истинското слънце. Значи, докато дойде на земята, светлината претърпява няколко превръщения: светлината на истинското слънце се поглъща от тъмното; светлината на тъмното слънце се поглъща от нашето и от нашето се предава на земята." /147-1937/
"Свърже ли се човек със слънцето на физическия свят, едновременно с това се свързва с още две слънца: със слънцето на духовния свят и със слънцето на Божествения свят. Значи три слънца съществуват: физическото слънце (червено) - изгрява от изток; духовното (аметист-виолет) - от запад, а Божественото (бяло) - от зенита, т. е. от горе - от север. Физическото слънце се движи в границите от изток към север. Духовното слънце се движи в границите от запад към юг, а зенитът е област на Божественото слънце. Физическото слънце има четири точки, духовното - шест, а Божественото - една. /134-1932/
Сведенборг /184/ твърди също, че "В духовния свят съществува друго слънце, което нито изгрява, нито залязва, а стои високо между зенита и хоризонта, поради това ангелите имат вечна светлина и пролет." По-нататък Сведенборг твърди още, че всяко първично въздействие или влияние се извършва от едно-единствено (Божествено) слънце, духовното влияние - чрез духовното слънце, а природообразното - от природното (физическото) слънце. Същевременно духовният свят дава подтик на всички изяви на физическия свят. Но духовното влияние е тясно свързано от състоянието на Любовта и Мъдростта у човека.
За своеобразността и тайнствеността на светлината говори и фактът, че тя не отслабва в зависимост от разстоянието, което е преминала. Всички известни досега други енергии са зависими от разстоянието, което минават. Това качество на светлината говори за вероятността, че светлината е силово поле във вселенното пространство и действащо във всички посоки и разстояния с неизменна сила, влияние и ефект. С това класическото правило за сумиране на скоростите не важи за светлината. Ако светлината се излъчи в посока на въртенето на земята, то тя си запазва скоростта от 300 000 км в секунда въпреки скоростта на земното въртене от 30 км в секунда. Айнщайн показа, че никое тяло не може да превиши скоростта на светлината. Допълнителни импулси, отдавани на дадено тяло, ще дават толкова по-малко нарастване на скоростта, колкото повече скоростта на тялото се приближава до скоростта на светлината.
Свойствата и потайнствеността на светлината подтикна учените да считат, че вълновите и корпускулярните свойства на същата не са характерни само за нея, но и за всички микрообекти на материята. Луи дьо Броил е този, който прокара тази мисъл, че веществото е израз на вълни. А. Е. Шрьодингер и В. Хайзенберг създават в 1926 година вълновата теория за движението на частиците. Всички събития, казват тези автори, които се разиграват в микросвета, са вълнови процеси и само такива. /192/
Горните твърдения не може ли да ни насочат на мисълта, че всичко в света, във вселената и природата е израз на вълнови силови процеси, които произхождат от една-единствена сила, от един-единствен източник? Също така, че тази разнообразност на вълновите процеси в света не е ли създадена от обстоятелството, че първичният източник трябва да се изявява в различни среди, в различни измерения, като инволюира от висшето към елементарното?... Тъй като Н. Бор казва: "В образа на вълната има неограниченост в пространството. В образа на частицата има концентрираност в една точка" /216 - Данин/. Тези два образа са присъщи на светлината, колкото и абсолютно несъвместими да са те. Но Н. Бор намира, че тези два образа на светлината се допълват взаимно, за да се даде възможност светлината да има универсалност в проявите си.
По данни на Учителя П. Дънов, както и на Евангелията, светлината има две лица: едното е самата видима светлина, а другото е тъмнината. Последната от научна гледна точка трябва да приемем като светлината в покой. В подкрепа на горното П. Дънов казва: "Онази светлина, която не може да реагира върху нашите очи, тя се представя като тъмнина, а онази светлина, която реагира върху нашите очи, се представя като светлина. Следователно нашата светлина за другите същества е тъмнина, а нашата тъмнина, която настава вечер, е светлина за по-напредналите същества. Тъй щото в света всичко е светлина. Казва се в Писанието: "Светлината свети в тъмнината и тъмнината не я обзе." /72-1924/
Учителя дава допълнителни характеристики за двояката изява на светлината, както следва:
"В природата тъмнината съществува като сила. Тази сила се проявява във вид на лъчи, които за разлика от светлинните лъчи произвеждат в човека свиване, сгъстяване на материята, вследствие на което в него се пораждат отрицателни чувства като омраза, завист, злоба, лукавост, лицемерие и т. н." /4-1922/ "Белите лъчи имат свои специфични белези. Така и черните лъчи имат свои специфични белези. Едните и другите лъчи взаимно се преплитат, като образуват два триъгълника - единият с върха нагоре, а другият - с върха надолу." /4-1922/
Тук принципът на допълнителността във физиката се подсказва и от П. Дънов в лицето на двата вида лъчи -черни и бели, които се преплитат и допълват в изявите си. Макар и несъвместими на пръв поглед, тези две лица на светлината - видимото и това в покой, са явно израз на една и съща сила, енергия или източник.
Двата триъгълника, за които говори Учителя П. Дънов, е всъщност звездата на Соломон, т. е. свещената шестолъчна звезда на евреите. "Светлината и тъмнината на физическия свят са две състояния, чрез които душата се проявява... Тъмнината е процес на ограничаване, а светлината - процес на познаване на Бога, познаване на Любовта."/2-1922/
"Адът, това е най-гъстата материя, до която хората могат да слязат. Той представлява най-ограничените условия, дето човек може да се развива. Светлината там е черна като катран -нищо повече. Поправо там няма светлина."/13-1924-25/
"За физическия свят светлината е едно нещо, а в духовния - друго. Колкото се качвате по-високо, понятието ви за светлината се разширява." /44-1930/
Че лъчистите енергии във вселената трябва да произхождат от един-единствен източник, се приема все повече от болшинството учени. Първоначалната енергия може би е все пак гравитационната сила, която ние познаваме само чрез изявите си, но по същество е напълно непонятна. В подкрепа на това становище е и това на Ефремов / 199/, който казва: "Съгласно теорията, в разработването на която е взел участие и самият Хойл, големите маси, съсредоточени в малки обекти, се свиват неудържимо, т. е. колапсират до свръхплътно състояние /сингуларност/, като отделящата се при това гравитационна енергия по някакъв начин се превръща в лъчение."
След като се запознахме с това какво знае човечеството за същността на светлината и за нейните първоизточници, нека се спрем по-обстойно на значението на светлината и нейните съставки върху живота на земята.
"Съвременната наука е дошла до положение да разлага светлината на седем различни краски, но светлината съдържа в себе си още 12 течения от 12 различни извора. Значи светлината е съставена от 12 вида материя, необходима за създаването на човешките добродетели." /90-1927/
Разгледахме проблема, че първичната светлина се видоизменя или трансформира в много видове съставки или краски, като преминава отделните сфери на вселенното пространство и силовите пояси на земята. "Земята е обвита от 12 обръча или сфери, които Представляват особен род трансформатори на слънчевата светлина. Всеки обръч пречупва светлината по свой специфичен начин. Това показва, че тия 12 обръча не са в едно и също положение. Същевременно всеки обръч е направен от особена материя, много тънка, през която проникват съответни за нея сили." /90-1927/
Това твърдение на П. Дънов се покрива напълно със съвременното твърдение на учените, че около земята има многопластово разположени силови пояси. Те произхождат или от "слънчевия вятър", който облива повърхността на земята, или от силовите (електромагнитните) залежи на самата земя. Взаимодействието на тези силови зони се изучава понастоящем, за да се установи влиянието им върху трансформирането на светлината. Например лъчевият максимум на слънцето лежи в жълто-зеления диапазон, а ние виждаме слънцето жълто, тъй като дълговълновото жълто лъчение се пропуска от атмосферата по-добре. А небето се вижда синьо, тъй като атмосферата разсейва най-силно късовълновото синьо лъчение. /162/ Озонът и кислородът, от друга страна, задържат значителна част от вредната за живите форми късовълнова виолетова съставка на светлината. Водните пари от своя страна задържат дълговълновите ултрачервени топлинни лъчи, като с това предпазват от прегряване на земната повърхност. Значителна част от йонизиращите корпускулярни лъчения на вселената се трансформират от атмосферата в по-малко вредни съставки. Така земята с нейната атмосфера се самозапазва от вредните за биосферата лъчения.
"Светлината е материална сила -казва П. Дънов - подобно на извор. Тя полива всички живи същества, хора, растения, животни, както водата, и ги заставя да растат и да се развиват. В това отношение светлината и водата представляват една и съща материя, но в две различни състояния. Ако сгъстите материята на светлината, последната ще се превърне във вода. Ако пък разредите материята на водата, т. е. ако я разложите на нейните основни елементи, които поставяте в крайно разредяване, ще получите материята на светлината." /118-1929/
Това твърдение на П. Дънов се доказва и днес, като знаем, че самите атомни съставки на химическите елементи, в случая водорода и кислорода на водата, могат да бъдат източник на светлина, когато настъпи обмен на електрони в техния електронен слой.
Малко ни са знанията и за строежа на самото слънце като източник на светлина. Интересно е твърдението на Учителя П. Дънов. "Според най-новите теории вътрешността на слънцето е твърда и там живеят разумни същества, а повърхността му е нагорещена с висока температура. Това именно го предпазва от нападение." /153-1941/
Говорихме вече, че слънцето има двойник, от когото то получава първичната енергия, за да може да излъчва светлина.
"Учените говорят за слънца във вселената, за които ние нямаме представа. Те са милиони пъти по-големи от нашето слънце. Ако на тия слънца живеят същества, които изучават земята, каква представа ще имат те за нея? Някога ще я виждат като надут мехур, а някога - като празен мехур. И техните заключения за земята ще бъдат относителни." /47-1932/
Не трябва да забравяме, че между всички небесни тела, между всички вселенни образувания има взаимовръзка и взаимно влияние. За пример ще вземем връзката между нашето слънце и планетите около него. "Значи от слънцето излизат кръгове, които минават през всички центрове на планетите. Това са все електрически течения, които правят тези кръгове. Значи има различни течения от слънцето, които отиват към различните планети, но има и други течения от различните планети към земята. Може да се нарисува картина, да видите как слънцето съставлява част от друго слънце, около което също има течение, но те са по-интензивни в своите трептения." /12-1924-25/
"Светлината и топлината на физическото слънце не са Божествени, но светлината и топлината на духовното слънце са Божествени." /86-1927/
"В бъдеще слънцето няма да задоволява човечеството, и то ще изчезне. Тогава пък сам Бог ще бъде слънце на живота." /80-1927/
Какво са краските на бялата светлина? Имат ли те някакво значение за живота на земята? И защо въобще светлината трябва да се представя от цяла октава различни краски?
"Всъщност дъгата не се състои от седем, а от десет краски: първите три са основни, четири са производни, а останалите три - принципиални." /24-1927-28/ "Седемте лъчи на дъгата са сигнали, които се изпращат за връзка със земята. В тях има цяла азбука и ако вие виждате добре, ще забележите за пример, че полето на червения цвят не е едно и също, каквото е полето на другите лъчи. Аз не искам да зная какви трептения имат тия лъчи на дъгата, но какво носят те. Тези краски на дъгата са най-голямото благословение, което се съдържа в нея. Дъгата, цветовете, това е Божествено благословение, Божествено изобилие, врата, през която идват всички блага от невидимия свят." /72-1925/
"Според средата, през която цветовете минават, се дава и тяхното тълкуване. За пример, когато средата е гъста, червеният цвят подразбира живот, изключително егоистичен. За портокаловия цвят казват: човек трябва да се индивидуализира. За зеления цвят казват: човек трябва да бъде материалист. Щом дойдат до жълтия цвят те казват: човекът има интелект, но трябва да го използва за себе си. За виолетовия цвят казват: като човек има сила, ще трябва да я държи само за себе си. Всички цветове са седем, но се различават по тоновете си, както се различават и музикалните гами." /77-1926/
"По-напредналите същества пък дават друго тълкуване на цветовете. Според тях червеният цвят символизира живота, даден от Бога. Портокаловият цвят означава индивидуалността у човека, която трябва да се посвети на служене на Бога. Зеленият цвят означава растенето и развитието. Човек трябва да работи за своето усъвършенствуване. Жълтият цвят означава човешката интелигентност, която да се предложи в услуга на човечеството. Синият цвят - служене на истината. Виолетовият цвят определя силата на човека, употребена за благото на хората." /77-1926/
Основните три цвята на светлината са червен, жълт и син. Комбинацията от тези три цвята дава производните: оранж, зелен, светлосин, тъмносин и виолет. Всичките заедно смесени зрително дават белия цвят. Въпросът е дали тези комбинации на цветовете отговаря на добродетелите, на които те отговарят?
Ако вземем основните три цвята и отговарящите на тях добродетели: любов, мъдрост и истина (червен, жълт и син), то червен + жълт цвят + оранж, т. е. индивидуализъм, тъй като липсва мъдростта - синият цвят. Жълт + син = зелен, т. е. мъдрост и истина заедно без любовта води към материализъм. Син + червен = виолет, т. е. истината и любовта заедно без мъдростта води до себизъм, егоизъм. Но трите основни добродетели (или цвята - червен, жълт и син) заедно дават пурпурния цвят, т. е. цвета на съвършенството. А всички краски, смесени, казахме вече, дават белия цвят (краска), т. е. краската на Първоизточника - Бога.
Знаменателно е това съвпадение на комбинациите на краските със съответните добродетели у човека. Това обяснява например защо човек, който притежава добродетелите на любовта и истината, без да познава мъдростта, става предимно себичен и егоистичен. Той е изцяло под влиянието на виолетовия цвят в материалната среда. Той мисли само за себе си и подценява другите. А човек с любов и притежание на мъдростта, без да му е позната истината, е под влияние на оранжевата краска, т. е. индивидуалността, и мисълта, че стои далеч над другите. Друг пък, който има мъдрост и се е насочил правилно към истината, изпада под влияние на зелената краска, т. е. на физическия растеж и материалния свят. Липсата на любов го лишава от любвеобилност, щедрост и духовност. Единствено притежаването на Любовта, Мъдростта и Истината (червената, жълтата и синята краска) осигурява правилно и пълно духовно развитие на човека, сигурно ориентиране по пътя на съвършенството (пурпурния цвят).
Учителя П. Дънов казва в това отношение следното: "Какво показва например червеният, синият, жълтият или белият цвят на светлината, която се отделя от разните планети? Ако светлината, която отделя някоя планета, е червена, това показва, че съществата, които живеят на нея, са крайно егоисти; когато светлината на някоя планета е зеленикава, това показва, че съществата, които живеят там, са материалисти, но материализмът в тях е взел повече умствен характер. Жълтият цвят на някоя планета показва, че там живеят същества повече мислещи, философи. Когато всичките цветове се съединят заедно, те образуват белия цвят - цвета на хармонията." /85-1926/
"Мъдростта поддържа жълтия цвят, Любовта - червения, а Истината - синия. Когато тези три основни цвята се съединят в едно, образуват четвъртия производен цвят - пурпурния." /147-1937/
"Всички цветове, това са космически сили, които проникват целия космос. В Писанието се казва, че Бог е светлина. Той е онзи възвишен светъл цвят, който включва всички други цветове. Всички други цветове са видоизменение на Божествения цвят." /71-1923/
"Седемте цвята, казва П. Дънов, представляват седем разумни свята, които изпращат на земята по един цветен лъч. Седемте цвята представляват слънчевият спектър. Колкото по-силен е цветът, толкова по-близо е до нас светът, който изпраща този цвят. Колкото повече се отдалечаваме от един свят, толкова повече и цветът на този свят отслабва. Всички същества на земята са потопени в зеления цвят."/21-1925-26/
"Съществата, които изпращат живот на земята, изпращат червения цвят, именно като символ на живота. И червеният цвят от своя страна е съставен от седем цвята с различна интензивност на вибрациите и с различен брой на вибриране. Човек с добре развито око може да различава седем краски на червения цвят и разумно да ги използва."/21-1925-26/
"Червеният цвят е проявление на един висш свят. Той е емблема на Любовта. Той е толкова чист и деликатен, че ако се докоснеш до него, ще внесе във вас висши вибрации, висш живот, но колкото повече слиза надолу от една гама в друга, той става все по-гъст и по-гъст, докато във физическия свят този цвят действува възбудително на хората." /6-1923-24/
"Енергиите, които излизат от слънцето, крият в себе си запас от жизнени сили, от лечебни енергии. Иска ли човек разумно да използува енергиите на слънцето, той трябва да излага гърба си на ранните слънчеви лъчи още преди изгряване на слънцето. Зората дава на човека такива енергии, каквито никоя друга сила не е в състояние да му даде. Светлината, която няма образ, е по-силна от тази, която има образ." /22-1926-27/
"Най-лековити са слънчевите лъчи сутрин от 8 до 9 часа. Към обяд лъчите са много силни и не действуват добре върху човешкия организъм. Равните слънчеви лъчи действуват особено добре върху анемични хора. Хората не познават още какво нещо е слънцето. Те познават донякъде само физическата страна на слънцето. За да не се влюбват в слънцето, Мойсей е забранил на еврейския народ да се кланят на слънцето." /21-1925-26/
"Червеният цвят действува на аурата на човека, прави го активен. Портокаловият цвят действува върху личния живот на човека, прави го индивидуалист. Жълтият цвят дава простор и успокоява. Колкото повече навлизате в тъмните цветове, например - тъмносиния, вие усещате тъга, скръб в душата си. Светлите цветове - ясносиният, ясножълтият, действуват успокоително върху нервната система. Синият цвят е среда за духовния живот на човека. Зеленият цвят регулира магнитните и електрически течения в човешкия организъм. Той е свързан с растенето. Виолетовият цвят има отношение към волята на човека." /21-1925-26/
"Мнозина говорят за нас (от Бялото Братство), че сме посрещали слънцето, наблюдавали сме изгряването му. Питам: кой не мисли и не говори за слънцето? Всеки търси слънцето. Много естествено, енергията на нашия физически, умствен, даже и морален живот иде от слънцето. То носи живот. Всяка култура се дължи на слънцето. Аз не говоря за физическото слънце, за този диск, който всички виждаме. Аз говоря за друго слънце, което не е видимо. То е зад физическото слънце, то произвежда всички невидими резултати." /62-1923/
"В развитието си човечеството е минало първо през червения цвят, после - през портокаловия, сега е в зеления, а след него ще влезе в ясно синия цвят. И най-после човечеството ще завърши своето развитие на земята в жълтия цвят." /86-1927/
И все пак за нас остава тайна същността на светлината. Тя съгражда живота, но е и незаменим помощник на човека в неговия стремеж към знание. Чрез спектралния анализ се изследва съставът на материята на звездите. Чрез движението на слънчевия лъч в пространството се изследва гравитационното поле на звездните образувания на вселената, тъй като тя се огъва под влияние на това поле. Чрез промяната на дължината на вълната на светлинните съставки се изследва големината на масата на вселенните тела. Чрез скоростта на светлината се доказват парадоксите на забавянето на времето и промяната в метричните свойства на формите. Значи не само че без светлината няма да има живот на земята, но без нея няма да има знание и наука.
Сподели с приятели: |