Божественото Учение или философия на живота на Учителя Петър Дънов Доц. Д-р Илиян Стратев

"Животът не може да се прояви са­мо в една форма, а се проявява в ред безбройни форми".

/39-1919/

"Дълбока тайна е все пак еволюци­ята на живота на земята."

/169/

Биосферата на земята е сферата, в която си взаимодействат инертните елементи на материята с жизнените, творческите сили и енергии на вселе­ната. Това е повърхността на земната кора, където под въздействието на светлината, топлината и влагата се съз­дава и поддържа органичният живот на нашата планета. Това е сферата, в която неорганичната материя се под­тиква към органичен живот.

Интерес представлява картината, която ни дава Учителя П. Дънов за сблъсъка между мъртвото и живото, между инертната материя и живата та­кава. "Съвременните учени се стре­мят да обяснят какво нещо е материя­та, но и досега не са успели да опре­делят нейната същност. Материята сама по себе си е инертна реалност. Тя съдържа всичко в себе си, но не мо­же да се разширява. Учените твър­дят, че материята се разширява. От официално гледище, когато материя­та се разширява, това подсказва, че в нея се внасят нови качества. Не се ли внасят нови качества в нея, тя не се разширява. Отличителните белези между материята и духа са следните: материята не се разширява, а духът не се дели. Щом духът се облече с материя, в последната се появява же­лание да го обсеби, да го раздели. Вследствие на това желание на мате­рията да обсеби духа между тях се явява борба. Тази е причината за бор­бата между двата гиганта в света -материята и духа. Преди всичко вие трябва да знаете, че материята е обх­ванала всичкото пространство, тъй що­то няма място за никого. За да се ос­вободи от обятията на материята, ду­хът си служи с хитрост - създава си друга форма, в която отново се об­лича. Добрата страна на тази борба е, че материята заставя духа постоян­но да създава нови форми, все по-усъвършенствувани едни от други. Следователно съвременната човешка форма е създадена от духа, а инди­видуалността на духа е създадена от материята. Духът, като се е индиви­дуализирал, той изпада в заблужде­ние да мисли, че е разширил матери­ята, и затова казва: Аз владея живо­та. Когато духът влезе в материята, той внася живот. Материята без духа е мъртва." /88-1927/

Ето как Учителя П. Дънов охарактеризирва биосферата на земята като поприще за създаване на нови форми вследствие взаимодействието на два­та гиганта - духа и материята. В тази поляризационна борба се изразява всъщност самият живот. Материята

поглъща творческите енергии и се мъ­чи да ги обсеби, а последните влагат нови качества в същата и тя става но­сителка на живота. Така се изгражда многообразието на земята. Така се изявява всъщност духът в сферата на физическия живот. Като внася живот в материята, духът предизвиква де­лението на материята, т. е. движение, като ново качество в нея. Но духът запазва свободата си, като сменя фор­мите, в които се вселява.

"Физическият живот постоянно се променя и изменя, а духовният се про­меня, без да се изменя." /39-1919/ -заключава П. Дънов.

"Животът не е нищо друго освен подтик, любов, стремеж на висшето съзнание да се прояви навън. Има ед­на основна идея във всички живи съ­щества, която им дава тласък да жи­веят, да се проявяват, да се развиват. Тази основна идея е център на живота, който се проявява като център на една спирала." /24-1927-28/ Следователно една основна идея, един основен под­тик, една основна сила движи живота, като се изразява в любов, привличане, стремеж към развитие и т. н. Развити­ето в живота се движи около този цен­тър на спиралата, т. е. възкачващо -от низшето към висшето, тъй като та­къв е принципът на еволюцията. Това единство, което прозира навсякъде в живота, учените все още не могат да изяснят. "Първата крачка за изяснява­не на нещата, казва Херман Вайл, тряб­ва да се направи, като се обясни как така една и съща частица, с определе­на маса и заряд в света, се среща в голям брой екземпляри. Стабилността на тази частица, която изгражда мате­рията, трябва да се обясни не с някак­во постоянство, а повече с някакъв по­рядък." /169/ "Ред и организация са белезите на живота. В самия кристал, докато расте, веществото, което се натрупва, изживява реда. Когато во­дата кристализира в сняг или лед, то тя отдава топлина в околността. Явно, че законът на ентропията остава незасег­нат. Подобно намираме и в организ­мите, които израстват от оплоденото яйце, да творят ред - разбира се, за сметка на околната среда чиято ентропия съответно нараства. Фотосинтеза­та в зелените листа се съпътствува от абсорбция на падащата светлина. Ами­нокиселините и пуриновите основи в кръвта се синтезират в клетките под форма на комплексни протеини и нуклеопротеини, и при деленето на клет­ките настъпва самораздвояване на ге­ните и на хромозомите - докато в това време се отделя топлина към околната среда, и се отделят веществата с по-нисък строеж (вода, въглеокис, пикочни вещества и т. н." ). /169/

И все пак границата между неорга­ничната материя и органичната, между двата гиганта - материята и духа,не е така рязка и непреодолима. Говори се за преходна фаза на материята, която прелива от едната форма към друга­та. Това са най-елементарните живи форми, или т. нар. жив белтък - виру­сите. "Връзката между неорганичната и органичната материя като че ли нап­равиха вирусите - казва Херман Вайл. -Тяхното поведение, когато се нами­рат в една клетка, е като жива мате­рия с възможностите за самораздвоя­ване и мутиране. В противен случай те се изявяват като инертна материя и кристализирват. В този си вид те лежат между комплексните белтъчни моле­кули и малките бактерии. Химично ви­русите са изградени от нуклеопротеини като гените. Един вирус очевидно е подобен на един гол ген. Най-добре проученият вирус, този на тютюново-мозаичната болест, е един нуклеопротеин от високо молекулярно тегло и се състои от 95% белтък и 5% нуклеинова киселина; неговите кристали об­разуват дълги тънки иглички." /169/

"Съвременните учени говорят за молекули, атоми, електрони, йони, протони, но малцина от тях имат ясна представа за това, което говорят. От гледище на науката се казва, че тези частици са във вечно движение. Сле­дователно те са съзнателни частици. Дето има движение, там има съзна­ние. Всяко физическо тяло, което се движи, има съзнание. Съзнанието мо­же да бъде вън от предмета и вътре в него." /127-1931/

Учителя П. Дънов започна обясне­нието си за изявата на живота като бор­ба между два "гиганта", между духа и материята. Така той маркира поляризационния принцип, който лежи в ос­новата на изявата на физическия свят. В обясненията си Учителя продължава:

"В света работят два разумни прин­ципа. В окултизма тия принципи се на­ричат първи и втори, а в науката "по­ложителен" и "отрицателен". Положи­телният принцип е всякога по-силен, а отрицателният - по-слаб. Творческата сила всякога се проявява предимно в слабия принцип. Първият принцип е създал космоса, материалния свят, всички видими светове с вашите тела и техните енергии и сили, които са не­обходими за съграждане. В първия принцип съществува смъртта,и то са­мо затова, защото силният със силата си, която има в себе си, сам разру­шава. Тоя принцип е индивидуален, той разединява всички същества, за­щото не е майстор да обединява, а да разединява. Вторият принцип е мек и пластичен, но с това не е ограничен и е безсмъртен - в този принцип, вто­рия, не съществува смъртта. Когато дойде вторият принцип в света, който хората наричат любов, майка, силата на нещата, той смекчава веднага пър­вия принцип; съединени така, двата раждат най-великото, най-възвишено­то в света." /39-1917/

Явно, че първият принцип - индиви­дуалният, е материята, а при органич­ния свят - мъжът; вторият принцип -мекият, пластичният, е духът, любов­та, майката, който обединява и ражда нещата на физическия свят. Материя­та е по-силна на физическия свят, в замяна на това духът е по-мек и съг­раждащ. Обединени, те са най-мощ­ното творческо начало на света. Това и учените заключават, като имат пред­вид неизясненото състояние на живо­та: "Научните натрупвания ни показ­ват, че еволюцията е далеч от това да бъде основният принцип за разбиране на света; тя е повече краят, отколко­то началото на едно проучване на при­родата." /169/ "Даже днес прекрас­ните нови открития на генетиката да­леч не са достатъчни за нашето зна­ние от факти и закони, да си обясним онтогенетичното развитие или филогенетичната еволюция." /169/

Трудно е на учените да разяснят проблемите на живота, като изключват вмешателството на един от "гигантите" на Учителя - на духа. Духът е творчес­кият елемент в живота, той оживотворява, подтиква към растеж и развитие. Той обединява и хармонизира.

Но нека се върнем пак към същ­ността на биосферата на нашата плане­та, да разгледаме условията, които тя предоставя на живота, за да се изяви той. Учителя П. Дънов започва така: "На втория ден Бог разлъчи водата от вода, т. е. раздели висшия живот от нисшия, понеже водата, както казах, е ембле­ма на живота." /38-1919/ Явно, че хи­мическото вещество, което най-рано е заляло земята, за да я подготви към органичен живот, е водата. Тя и до днес е среда, в която се извършват най-съ­ществените жизнени процеси. Тя е сре­да, в която живите форми най-добре изявяват функциите си. Тя е вещество­то, което заема най-голяма част от тег­лото на живите форми. Без водата жи­вотът на земята е немислим.

И Учителя продължава: "Когато е слязъл на земята, човекът е вървял по инволюционен път. Сега минава по обратния път, пътя на еволюцията. Та­зи е причината, поради която това, ко­ето някога е било среда за човека, днес е станало условие. Човек е из­лязъл от твърдата материя, но не е останал да живее в нея. Днес той из­ползва твърдата материя като усло­вие. Някога водата е била среда за човека, но днес е условие. Когато во­дата престане да бъде условие за чо­века, той ще придобие вечният жи­вот. При това положение водата ще бъде реалност за човека. Тя ще изви­ра от него." /93-1928/ "Да живееш във водата като среда, да я използ­ваш като условие за живота и да я приемеш в себе си, за да изтича вън от тебе във вид на извор, това са три различни състояния, през които човек минава." /93-1928/

Това оригинално тълкуване за зна­чението на водата ни разкрива и същ­ността на живота на земята. В начало­то водата е била среда за живота, т. е. той се е зародил в нея и се е раз­вивал дълго време само в нея. Това е периодът на водораслите и рибите. След това, когато живите форми из­лизат от морето и стават земноводни, водата пребивава вече само като ус­ловие за физиологичните процеси в тялото, т. е. тя е условие за живота. Затова днес човекът се намира във фазата на осъзнаване на живота. Но има и трета фаза, когато водата ще изтича от нас, т. е. водата или живо­тът ще се твори, ще изтича от чове­ка. Това ще бъде кулминационната фа­за на еволюцията на човека, животът на съзнателното осъществяване на изя­вите, при което ще бъдем самите ние извор на живот, или още че вече сме придобили вечния живот - както казва Учителя П. Дънов.

Нека анализираме водата като хи­мическо съединение от гледна точка на химиците. "Съвременните химици казват, че водата се състои от два елемента - водород и кислород. Те не знаят, че водата съдържа още един елемент. Досега учените не са могли да открият третия елемент на водата, защото е от материя, която не се под­дава на материално изследване." /151-1939/ "Водата, която иде от далечни места на пространството, минава през светлината, през топлината, през елек­тричеството, като същевременно се озонира и намагнетизира; след това тя минава през ред земни пластове, където се филтрира, и така пречисте­на дохожда до човека." /80-1927/ Тук П. Дънов явно че говори за двойстве­ната същност на водата. Този трети елемент на водата трябва да е от по­виеш произход, за да минава през тол­кова много етапи на развитие. Така тя притежава вече качества, необходи­ми за поддържане живота на земята.

"Не, водата е носителка на живота -продължава П. Дънов. - Тя означава оно­ва възвишено състояние на Нирвана, оно­ва будическо, онова мистическо състо­яние, в което е вложен животът, в кое­то е вложено безсмъртието. Значи во­дата изразява будическото състояние, будическото тяло на човека" /72-1925/ - заключава Учителя П. Дънов.

Да разгледаме водата от гледна точ­ка на учените. "Чистата вода е удиви­телно химическо вещество с редица изключителни свойства, които я отли­чават от всички други течности." /198 - П. Бийл/ "Като твърдо вещество (лед) водата може да приема всяка от де­ветте различни кристални форми. В твърдо състояние нейният обем е по-голям, отколкото в течно (затова и ле­дът плава). За съединение с такова нис­ко молекулярно тегло тя притежава не­обичайно висока точка на топене, на кипене и критична температура. Тя е много проводима, което й позволява да действува едновременно като реа­гент и като разтворител. Водата е ед­но от твърде малкото неорганични съ­единения, което съществува в течно състояние при температура на жизне­ните процеси." /198/ "Макар че са събрани огромно количество данни за биологичната вода, все още тълкува­нето им зависи от теорията, от която се изхожда." /198/ Видно е колко мал­ко се знае всъщност за едно вещест­во, което е в ежедневието и е основа на всички физиологични процеси в тя­лото ни." "Водата, която е необходима за живота, представлява 9/10 части от обема на човешкото тяло и 2/3 от не­говото тегло. От повърхността на зе­мята водата покрива 3/4 от нея, като 97,4% от това количество са морска вода и 1,8% е замръзнала вода в по­лярните райони." /198/

Водата се намагнетизирва лесно и придобива нови полезни качества. Во­дата, взета от морето, т. е. солената вода, като се прекара през силно маг­нитно поле, става годна за поливане на зеленчукови градини. Последните повишават добива си значително. Маг­нитната вода подобрява даже якост­та на бетона в строителството с 8-' 10%. Намагнетената вода снижава съ­държанието на холестерина в кръвта и черния дроб, повишава диурезата и благоприятствува за разтваряне камъните в бъбреците и пикочния ме­хур. /221/ Преварената вода подоб­рява също качествата си. Поглъща се по-добре от растенията, а при чове­ка, приемана на гладно сутрин, на­малява честотата на пулса; при мие­не с нея кожата става по-мека и елас­тична, укрепва венците и предпазва гърлото от инфекции." /221/

От по-широк мащаб, понеже во­дата в твърдо състояние е по-лека, то ледът, който плава по повърхност­та на водните резервоари(езера, ре­ки, океани и др.), като лош провод­ник на топлината запазва водните глъ­бини от изстудяване, а с това и всич­ки живи твари в нея.

"Наистина учените казват, че во­дата е съставена от два обема водо­род и един обем кислород, но те не знаят цялата истина. Тази вода е третична субстанция. Учените не позна­ват още вторичната и първичната суб­станция на водата. От гледище на ис­тинската наука водата не е съставена от водород и кислород, но те са със­тавени от нея." /53-1920/

Още от древността водата е обект на проучване от учени и философи. Водата се идентифицира с един от све­товете на света. Водата се идентифи­цира с живота - като емблема на жи­вота. Водата е символ, импулс за жи­вота, представителка на нещо извън­земно, което се материализирва чрез водата, затова се казва, че водородът и кислородът са съставени от водата, а не тя от тях. И всичко това говори за това колко малко знаем за най-еле­ментарното вещество в живота ни.

"Водата, която съвременните хими­ци изучават, не прилича по нищо на водорода и кислорода, от които се получава. Следователно в това отно­шение водородът и кислородът не са родили водата, но те се явяват само условие за проявяване на водата. Зна­чи във водата има особен елемент, който химиците не познават." /86-1927/ "Вярно е, че водата е съставе­на от водород и кислород, но тя съ­ществува независимо от тия два еле­мента. Съвременните естественици пък казват, че животът се проявява от съединяването на две клетки. Това е толкова вярно, колкото твърдението, че водата е образувана изключително от съединяването на водорода и кис­лорода. Животът е абсолютно неза­висим, той не произтича от съединя­ването на тези клетки." /87-1927/ "Во­дородът и кислородът са газове, от които първият гори, но не поддържа горенето; вторият поддържа горене­то, но сам не гори. Получената от тях вода нито гори, нито поддържа горе­нето. Коя е причината за това? - Тре­тият елемент, който се съдържа в нея. Този елемент е животът. Затова се казва, че водата е символ на живота. В този смисъл животът е съставен от вода и огън. Казано е в Писанието: "Ако не се родите от вода и дух." "В дадения случай духът символизира огъня." /22-1926-27/

Водата можем да приемем като ве­щество, което е преходна фаза меж­ду неорганичната и органичната мате­рия. Тя може да се разглежда като IV измерение на неорганичната материя, т. е. профаза на органичната мате­рия. Течните вещества са характерни за биосферата на земята. В това от­ношение е показателно следното: "През 1888 година австрийският био­лог Райницер откри едно непознато дотогава състояние на веществото. То се нарича течен кристал и неговите синоними - мезоморфно състояние, мезофаза... Повечето течни кристали са термотропни, т. е. образуват се при стапяне на твърдите кристали. Течните кристали са характерни с това, че в даден температурен интервал при­тежават както свойствата на течност, така и свойствата на кристал." /195 -Хр. Христов/. Много вещества с би­ологичен произход също имат течнокристална структура: миозин, колаген, ферменти, липиди, естери и холестерол, които играят важна роля при об­мяната на веществата. Известни са досега над 2000 вещества в мезофаза, но тяхната природа и характерът на междумолекулярните взаимодейс­твия досега не са изучени напълно. Тези мезофазни вещества ни дават възможност да проследим еволюция­та на материята от неорганична към органична. Днес се счита, че даже най-стабилните неорганични вещества (зла­то, платина и др.) променят своите свойства, когато с в състава на орга­нични вещества. Учителя казва: "В съв­ременната химия се твърди, че ато­мите на елементите, например злато­то, остават във всички случаи с едни и същи свойства. В действителност не е така. Атомът на златото в минерал­ното царство се различава от атома на златото в растителното; последни­ят се различава от атома на златото в животните; най-после атомът на зла­тото от животните се различава от то­зи в кръвта на хората." /3-1922-23/

В органичния свят елементите вли­зат в съвършено нови, и то много сложни форми, за да изградят живата органична материя. Колко сложна е тази комбинация, ще дадем със след­ния пример. Една година време е нуж­но, за да се сглоби само сегмент от органичната дезоксинуклеинова кисе­лина, състояща се от 5000 нуклеида, а няколко столетия ще са необходи­ми, за да се синтезира целият човеш­ки "геном". Това е дългата молекула на същата киселина, която съдържа цялото генетично наследство на един вид. Човешкият вид от своя страна се състои от около 30 000 гена. От друга страна трябва твърдо да се знае, че не може едно чисто механично под­реждане елементите на един геном да даде съединение, което да е осно­ва на живата материя. Елементите в органичната материя трябва да прите­жават качества, подходящи за тази форма материя, за която са предназ­начени. Затова днес се знае, че даже в едно тяло всяка клетка има свои свойствени органични вещества - за­хари, мазнини и белтъчини. А да не говорим за непоносимостта на вещес­твата, когато се прехвърлят от едно тяло в друго. Ето защо П. Дънов твър­ди, че "За да дойде до по-високо раз­витие, атомът трябва да мине през че­тири царства: минералното, растител­ното, животинското и царството на чо­века."/20-1925-26/

Явно, че в биосферата се извърш­ва специфициране на качествата на еле­ментите съобразно видовете и родо­вете на организмите. Материята, ма­кар и една и съща външно, придобива качества, характерни за биологията на индивида. Така цялото, т. е. даден вид жива единица, придава нова характе­ристика на частите, макар че те се сре­щат и в други видове на биосферата. Тази картина на взаимовръзка на час­тите в цялото Учителя онагледява така: "Представете си, че вие живеете във време, когато няма бащи и майки, ни­то общества, както е било първона­чално (н. б. - при създаването на чове­ка), и живеете сам и като индивид, и като майка, и като баща, и като об­щество. Така живее клетката, тя сама се размножава, сама се дели. Но частта не може да се извади от цялото. Ця­лото се проектира в своите части. Тук цялото съдържа частите в себе си. Това, което действува във вас, е самата идея, т. е. цялото." /12-1924-25/

Биологията на живите форми ни де­монстрират горните мисли и процеси при запазване на единството и расте­жа към Първоначалното. "Организмът променя чрез обмяна на веществата, растеж и разпад своята форма, но в този процес на промени трайното и постоянното си остава видът. Той е трайното и вечното з процеса на смя­ната на формата, едно единство във времето - един порядък." /161/

Следователно видовете на органич­ното царство са единици във времето както неорганичните форми в прост­ранството. Но какви вътрешни биоло­гични процеси осъществяват растежа и запазват едновременно вида? Казах­ме, че съществува мнението, че бактериофагите и вирусите представляват текущ преход между това, що нари­чаме оживотворено, и това, що е неоживотворено. От друга страна живият организъм може да изгражда оживотворената материя от неоживотворената, и то по непознат за човека начин. Знаем, че за изграждането и разграж­дането на съединения в организма е нужно присъствието на ферменти. Пос­ледните наподобяват катализаторите при химическите реакции. Но химичес­ката структура на ферментите не е поз­ната. /191/ Счита се, че не може да се прави някаква основна разлика меж­ду витамините и ферментите. Днес хи­мията произвежда синтетично витами­ни, но биологически те не са равнос­тойни със своите подобни, произведе­ни от живия организъм на растението.

Интересна е картината на еволю­цията, която ни представя Учителя П. Дънов. Тя се препокрива по физичес­ката страна на живота с теорията на Дарвин, но по духовната страна е ко­ренно различна. "Растението или дър­вото се превръща в животинска клет­ка, която постоянно расте и се размножава, докато от нея излезе малко животно, което се движи свободно във водата. В далечно бъдеще животното се превръща в човек, който казва: ед­но време главата ми беше заровена в земята. Сега е обърната нагоре, към центъра на слънцето." /62-1923/ "Би­ло е време, когато рибата е живяла извън водата. Тогава тя е станала пти­ца. Тя се е учила на закона на хвърча-нето. Млекопитаещите, след като са научили законите на растителния жи­вот, се превърнали в хора, почнали да мислят и да ходят изправени. Сле­дователно, така и ние един ден ще излезем от сегашния живот и ще вле­зем в закона на ангелите." /57-1924/

Всяко образувание, всяка форма, била тя органична или неорганична, за да съществува трябва да има цел, стремеж, задължение към нещо по­виеше от нея, да се насочва към раз­витие, което ще й осигури постига­нето на целта. Това Учителя изразява така: "Значи в минералите, в солите, има стремеж към кристализиране; те се стремят към организиране. Расте­нията и животните пък се стремят да запазят рода си. Дойдем ли до чове­ка, виждаме, че и той има основна ми­съл - да научи нещо, да придобие из­вестно знание. За човека не е нужно, както в кристалите да има един цен­тър, около който да съсредоточи всички свои мисли и чувства; за него не е достатъчно да има само едно чувство - да запази рода си, както при расте­нията и животните. Той трябва да има основна мисъл, около която да се със­редоточават всички останали мисли, чувства и желания." /25-1928-29/

Макар и в стъпаловидно развитие описаните жизнени форми - кристали, растения, животни и хората, се нами­рат в неразривна връзка помежду си. Те са фази, през които са минали и от които имат останали влияния и качест­ва. Всяка предхождаща фаза е осно­ва за развитие на следващата, по-висшата такава. Така че макар и разно­видни, в сферата на биологическото поприще на земята тези фази и фор­ми на развитието не могат все пак ед­на без друга. "Животните и растения­та представляват резервоар на жиз­нени сили за развитието на човека. С изтреблението на млекопитаещите жизнените им енергии се пръскат в пространството. Понеже хората не мо­гат да се свързват пряко със силите на природата, не се лишават именно от ония жизнени сили, които възприе­мат от животните." /23-1926-27/

- "Каквото и да правите, вие сте по­топени в свят, от чието влияние не мо­жете да се освободите." /23-1926-27/

"Растителното и животинското цар­ства не са нищо друго освен човека, разложен на своите съставни части. Съзнанието на човека е пръснато из цялата природа - във въздуха, във во­дата, в камъните, в растенията, в жи­вотните. Следователно да изучавате природата, това значи да изучавате се­бе си, да изучавате състоянието на вашето съзнание." /23-1926-27/

Човекът според П. Дънов е синтенция на целия еволюционен опит на при­родата. Съзнанието на човека се рее във всички форми на природата и съдържа всичко най-ценно и добро в се­бе си. Човешката форма по този начин крие в себе си информация за целия еволюционен цикъл на земния живот. Човекът е синтезирал всичко в себе си. Научно изразено, това значи, че у човека е колапсирала (свила) цялата природа, като с това е изградила не­говото физическо тяло. Ето защо чо­века наричат още микрокосмос. Всяка сила, всяка форма, била тя неорганич­на или органична, има свой представи­тел у човека. С това човекът има ор­гани или системи, чрез които поддър­жа връзка с всички природни сили, енергии, закони и принципи на приро­дата и вселената. Затова именно се каз­ва, че като изучаваме себе си, мо­жем да изучим и природата. "Всички форми и сили в природата са само сим­воли, а и стимули за други по-нисши от тях. Тримерният свят на земята е само носител на физическия живот на земята. Физическият живот крие в се­бе си принципа на триличието, който срещаме във всички форми. В това обитавано от нас поле, в което се изя­вява животът, ние срещаме три агре­гатни състояния: твърдо, течно и га­зообразно... Това триличие срещаме във всички форми. Клетката например крие три вида центъра на сили и ве­щества: тези на протоплазмата, на яд­рото и на центрозомата. Зародишна-та клетка след оплождането й се ди­ференцира в три вида клетки: тези на външния пласт (ектодермата), на сред­ния пласт (мезодермата) и на вътреш­ния пласт (ендодермата). Всеки пласт отговаря на дадени природни закони и сили, с които поддържа резонаторна връзка. (220 - Ил. Стр.) Поради тази неразривна физическа връзка на био­логическите форми с природните си­ли климатът на околната биосфера е оказвал огромно влияние върху раз­витието на всяка жива форма.

Заченки на органичния живот върху земята днес учените изучават върху по­върхността на шестия континент - Ан­тарктида. Открити са при най-необичай­ни за живота условия първите образци на растителното царство. На дъното на езерото Хор в Антарктида е открита древна форма на живота - синьо-зелената водорасла, която продължава да расте така, както е расла през докамбрийския период, т. е. както преди 600 милиона години. "Синьо-зелените водо­расли, които всъщност приемат всякак­ви цветове, са на средата на еволюци­онната стълбица между бактериите и "по-висшите" водорасли. Клетъчният им строеж е като на бактериите, но по­добно на зелените растения могат да осъществяват фотосинтезата. Тези ор­ганични същества съществуват от цели 3,5 милиарда години и са се изменили съвсем малко. Почти 3 милиарда годи­ни те са господствували във водите на планетата като гъсти килими, подобно на килима, който покрива от бряг до бряг дъното на езерото Хор. Появата на по-висшите организми преди около 600 милиона години сложила край на гос­подството на водораслите, тъй като раз­вилите се червеи, мекотели, раци и ска­риди разкъсали гъсто преплетените ниш­ки на килимите и станали господари на водната среда." /223 - П. Йънг/

"Значи физическият свят, в който живеем, представлява оформени, въп­лътени духовни, разумни причини. С други думи казано: физическият свят е сбор, съвкупност от последствия, а духовният - сбор от причини. Ние на­ричаме живота на земята физически, ограничен живот." /82-1927/

"Макар и толкова разновидни да са силите и елементите, които съз­дават образа на нашата природа, ние намираме навсякъде и във всяко вре­ме хармония между нея и формите, които тя създава. "Противоположнос­тите се допълват в хармонията" - бе казал Хераклит. И действително, във видимата хармония и вечен образ на природата витаят само противополож­ности. Самата наша физика е копие на онова разнообразие, което е съ­четано в цялостния вид на природата. Противоположностите или поляриза­цията в природните закони създават стимула за живот, но съчетани и урав­новесени, те създават жизнената хар­мония, която наричаме физиология на организма." /181 - Стр./

"Хармонията в природата има своя на пръв поглед скрит в количествено отношение математически израз." / 213 - Латишев/ Хармоничните взаи­моотношения в природата математи­ката изразява чрез т. нар. числа на Фибоначи. /213/ Тези числа са: 1, 2, З, 5, 8, 13, 21, 34 и т. н., като всяко едно от тях се получава от сбора на двете предидущи. Тези числа нами­раме не само в ботаниката и живот­новъдството, но и в изчислителната техника и архитектурата, също така и в живописта. Тези числа са отразени чрез последователностите от дроби, с които се описва спираловидното раз­положение на семената в слънчогле­довата пита и пластинките на шишар­ките в иглолистните дървета. Златно­то сечение в живописта има числата на Фибоначи: 1, 2, 3, 5, 8 (единицата мярка е главата на човека). Профи­лът на повечето яйца при птиците съ­ответствува на златното сечение. Ло­гаритмичната спирала се използува в техниката: режещите инструменти, ка­налите,подаващи водата до турбини­те, къщичката на охлюва, листата на стръковете на виещите растения. Зна­менитите паметници на архитектурата са с технически основни размери, близки до числата на Фибоначи. Магически числа физиците наричат съот­ношението на протоните и неутроните в ядрата, от което зависи и устойчи­востта им. При протоните тези числа са: 20, 28, 50, 82, а при неутроните: 20, 28, 50, 82, 126, 214. Ако тези чис­ла разделим на 10, се получава съот­ношение близо до числата на Фибоначи. Закономерностите, описани от чис­лата на Фибоначи и от геометричната прогресия, не са случайни. Твърде ве­роятно е те да характеризират мярка­та, с която се изменят някакви прояви на материалния свят, като при това чис­лата на Фибоначи отразяват сумира­нето на свойствата, а геометричната прогресия и логаритмичните спирали -тяхното експоненциално нарастване и намаляване. /213 - Латишев/

Явно, че биоформите са изцяло за­висими от някакви закони, които ле­жат в основата на физическия свят. Учителя подсказва някои от тези за­кони. "Първото доказателство за то­ва, че в природата съществува разумност, е движението. Разумността за­почва с движението." /57-1923/ "Ка­то се посее житното зърно, то ведна­га се поляризирва и почва да се организирва: да пуща корени надолу в поч­вата и други клонища нагоре във въз­духа. Също и ние всички едновремен­но сме на два свята - материален и духовен: черпим сокове от материал­ния свят - обществото. Нашите коре­ни са в него, а пък клоните ни са в духовния свят." /35-1920/ "Като раз­глеждате растенията, вие ще научите от тях закона на трето измерение, за­щото те растат в трето измерение. Едва сега съвременните хора започ­ват да живеят в трето измерение и затова се учат да хвърчат с аероплани из въздуха." /125-1930/ - "Учени­те говорят за първо, за второ, за тре­то, за четвърто измерение. Какво е първо измерение? - Животът на пър­вичната клетка. Тя се движи по права линия. Следователно първото измере­ние се образува от движението на точ­ката... Лесно се говори по-нататък и за останалите измерения, но те имат смисъл, когато се представят в орга­ническия свят като живи светове, ка­то живи величини." /82-1927/ "В ес­тествените науки се говори за клет­ки, органи и системи, за отношение­то, което съществува между тях. Клетките образуват органите, а орга­ните - системите. Човек сам предс­тавлява клетка. Няколко души заедно съставляват семейството - органите. Няколко семейства заедно образуват племето, народът - системата. Всички системи заедно образуват човечест­вото - вселената. По-нататък можем да пренесем отношенията между клет­ките, органите и системите и към ця­лата слънчева система. Слънцето е клетката от Божествения организъм; слънчевата система е орган от този организъм; цялата слънчева система пък се стреми към друго слънце, ко­ето представлява система от Божест­вения организъм." /85-1926/

Така по пътя на аналогията и ком­бинирането на близките по естество форми преминаваме от едно измере­ние към друго, като виждаме, че све­тът е един жив, хармонично построен организъм. При тази аналогия съотно­шенията се запазват, тъй като универ­салността на законите важи за цялата природа, за всички възможни изме­рения и светове.

"И тъй, като дойдем до растенията, ясно виждаме двата живота: материалистичен и духовен. Първият е изра­зен в корените, а вторият - в клоните. Геометрически тези два вида живот мо­гат да се изразят във вид на триъгъл­ници /н. б. - два триъгълника съединени с двата си върха/. Триъгълникът АВС представлява материалистически­ят живот - живот на корените.

Триъгълникът А₁ В₁ С - духовният жи­вот - този на клоните. При правилно развитие на растението енергиите, со­ковете на корените вървят към клони­те, а енергиите и соковете на клоните слизат към корените. Такава обмяна става и у човека: енергиите на физи­ческия му живот отиват в духовния, а енергиите от духовния слизат във фи­зическия човек." /21-1925-26/

С тази аналогия Учителя П. Дънов ни напомня, че нашите физически въз­можности, прояви и опит се пренасят към духовната ни същност, както и капиталът на последната се отразява във физическата ни същност и живот.

"Ако попитате растенията какво да правите, то те ще ви кажат: има две посоки на работа - нагоре и надолу. Друго растенията не могат да пра­вят, те се движат в две измерения." /22-1926-27/ "В пътя на развитието си растенията се стремят към висо­чина, да приемат слънчевите лъчи безпрепятствено. Тъй щото те са внесли в света идеята за височината. Животните са се стремели да разви­ят силата си, защото в животинския свят правото е на страната на силния.

Птиците са се стремили към красо­та. Следователно растенията са внесли в света идеята за височина, животни­те - идеята за сила, птиците - идеята за външна красота, главно за красо­та на дрехите си, а човек - идеята за красота на лицето." /22-1926-27/

"Растенията се движат перпендику­лярно надолу, животните се движат хоризонтално, а човекът се движи пер­пендикулярно нагоре. Растенията са съ­щества, които се намират в своето слизане; техните идеи, мисли посто­янно се ограничават. Човекът посто­янно се разширява в своите мисли и в движенията си, а животните заемат средно положение между човека и растенията." /13-1924-25/

"Растенията се отличават с едно цен­но качество, а именно нямат омраза; те изкупуват греховете си, като се саможертвуват - те дават плодовете си." /13-1924-25/ "Между растения­та и хората има известно подобие. И едните, и другите се движат по един път, но в две различни посоки. Жи­вотните пък представляват преходна фаза, която действува за повдигане на човешкото съзнание." /3-1922-23/

"У растенията тежестта е долу, в корените, вследствие на което те са принудени да бъдат заровени в земя­та, с главата надолу, и по този начин да пазят равновесие. У животните те­жестта на мозъка, т. е. най-силната гъс­тота на мозъка, е зад ушите, вследст­вие на което те са принудени да ходят на четири крака. У човека тежестта на мозъка е отпред, пред ушите, вследс­твие на което е принуден да се изпра­ви на два крака." /2-1922/ "Понеже съзнанието на растенията и хората се движи в диаметрално противоположни посоки, те имат съвършено различни разбирания: растенията не познават как­во нещо е грях, престъпление, срам.

Те вършат всичко открито. Хората поз­нават греха, престъплението. Те вър­шат нещата тайно. Човекът е придо­бил тези неща от времето, когато е минавал през центъра на земята. Едва сега съзнанието му се отправя към центъра на слънцето. Една сега чове­кът започва да изучава великите мис­терии на живота. Съзнанието на рас­тенията пък едва сега минава през цен­търа на земята, затова е свободно от онези качества, които човекът е при­добил от миналото." /3-1922-23/

С горните мисли П. Дънов ни обри­сува еволюционния път на живота. Та­ка или иначе еволюцията на трите ор­ганични свята е свързана с влиянието на земята и слънцето. При това физиологията на трите органични свята по­казва три вида течения. При растения­та - от корените към клоните (перпен­дикулярно на земята), при животните -хоризонтално на земята, а при човека - от посока на слънцето (от главата) към земята. С това можем да си изяс­ним висотата на съзнанието у трите ор­ганични царства. "Затова най-първо ще изучавате закона на растенията, това са обществените чувства. Законът на животните - това са личните чувства, а самият човек - това са моралните чув­ства."/11-1924-25/

По кой начин се създават интимни­те взаимовръзки между отделните ор­ганични царства на биосферата, както и между последната и земните и слън­чевите, или космически енергии? Днес се знае, че живата клетка у растени­ето, животното и човека не е нищо друго освен един епектромагнетичен резонатор. Той е способен да изпра­ща и приема трептения от твърде ви­сока честота /179 - Лаковски/.

Проф. Д. Арсонвал счита, че резонаторните феномени са познати на физиолозите отдавна. Кой не познава от времето на прочутите работи на Хелмхолц акустичните резонатори на кортиковия орган и оптичните възприемателни органи на ретината? Или то­ва, което днес ни е по-близо, биоло­гичните резонатори на Чарлз Хенри? Лапискве и Лазарев, и т. н. и аз (каз­ва Д. Арсонвал) самият пък, приема­ме резонаторните процеси в помощ на клетката, за да обясним дейността и начина на действие на нервните аген­ти или на други физикални агенти при живите същества. /179 - Лаковски/ Проф. Абдерхалден счита, че при всички хемобиологични процеси в тъ­каните се констатирва електрически то­кове. Стабилитетът на кръвта относно пропорционалното равновесие на ней­ните съставни елементи се дължи на електрическите пълнежи на същите. Така червените кръвни телца имат от­рицателен пълнеж. /181 - Д-р Ил. Стр./ Р. Келер намира, че обмяната на минералните соли между кръвта и паренхимната тъкан на органите се дължи на потенциалната разлика на електромагнетичните пълнежи на съ­щите органи. Защото кръвта съдър­жа биологическите катийони: натрий, хлор, калций и магнезий (последните два дисоцирани), а паренхимът - био­логическите анийони: калий, фосфа­ти, сулфати, пикочни вещества и пи­кочна киселина. Така че кръвта е пре­димно с отрицателен пълнеж, а тъка­ните - с положителен. /181/

Така е във вътрешността на ор­ганизмите, но те имат взаимоотно­шение и с околната среда - метео­рологичните фактори на биосфера­та. Но действието на атмосферни­те промени не трябва да разглеж­даме като преки причинители на бо­лезнените състояния на организми­те, а като отключващ фактор при вече податлив на заболяване орга­низъм. /180 - Д-р Де Рудер/

Малко знаем за взаимовръзката между лъчистите енергии на вселен-ните тела и организмите на биосферата. Познат ни е фотосинтезът у расте­нията, при който хлорофилното вещес­тво изгражда редица вещества под въздействието на слънчевата светлина. Но всичко ли е това, което става в при­родата? Та ние споменахме, че на чо­века са познати днес над 50 октави лъ­чисти енергии. Какво е влиянието на тези лъчисти енергии, малко е проу­чено. Бляк и Арександър /182/ счи­тат, че йонизиращите лъчения, които идват от вселенното пространство, ув­реждат или повлияват на живата клет­ка чрез въздействие върху всяка мо­лекула в нея. Така може да се взаи­модейства с ферментите, генетичните материали - дезоксирибонуклеиновата киселина, или пък под тяхно въздейст­вие да се изградят нови вещества, ко­ито са токсични на самата клетка. С това влияние на йонизиращите лъчения някои обясняват създаване на нови му­тации в биосферата на земята.

Какво е духовното отражение на биологичните фактори на биосфера­та, ни обяснява Учителя П. Дънов. -"Носител на живота е водата, възду­хът е носител на мисълта, а светлина­та - на любовта. Търсите ли живота като среда, обърнете се към водата; търсите ли мисълта като среда, обър­нете се към въздуха; търсите ли лю­бовта - обърнете си към светлината." /142-1936/ "Въздухът е носител на електричество и магнетизъм. Тази енергия минава през носа на човека и обновява нервната система." /152-1940/ "Да се качва човек по високи върхове, това значи да се обменя със силите на природата. Освен физичес­ки човек се обменя с енергиите на планината духовно. Колкото по-духо­вен е той, колкото по-будно е съзна­нието му, толкова и обмяната между него и природата е по-правилна." / 152-1940/ "Магнетизмът дава топли­на, а електричеството - светлина. В духовно отношение магнетизмът е влага."/155-1943/

Целите живи форми на биосферата на земята от своя страна са източници и резонатори на лъчисти енергии. По­настоящем може със сигурност да се счита за установено, че в пространст­вото около живите организми има фи­зическо поле, чието естество още не е изучено напълно от науката... физи­ческата реалност на съществуването на биополе се потвърждава от редица косвени физически експерименти, а съ­що и от субективни усещания на мно­го експериментатори, които независи­мо един от друг фиксират наличието на биополе около живите организми. /204 - Спиркин/ Понятието биополе е въведено в науката от известния био­лог А. Г. Гурвич, който публикува през 1944 година монографията "Теория на биологичното поле". Дълго време би­ологичното поле се фиксираше субек­тивно. Наблюдават го екстрасенси - хо­ра, притежаващи особена чувствител­ност и способности. /204/ Очевидно е, че всяка клетка, орган, група от ор­гани и организмът като цяло генерират биополе, образуващо специфична за всяко равнище структура. /204/ Ус­тановено е засега, че съществуват три различни вида биополета на здравия чо­век и всеки от тези видове се променя по определен начин, при едно или друго заболяване. /204/

Оказа се, че даже и минералите притежават различна аура както гео­метрично, така и в цветово отноше­ние." /204/ Затова П. Дънов казва: "Кристалите са големи егоисти, в тях има голямо тщеславие и гордост. В това отношение кристалите показват първичната причина за човешкото па­дение."/11-1924-25/

Биополетата на целите живи орга­низми влияят в някое отношение поло­жително върху живота и растежа на по-нисшите живи форми. Например, семена от фасул, облъчени с човеш­ка биоенергия, дават по-бързо поникване и растенията, израснали от тези семена, са близо три пъти по-силни от контролните необлъчени такива. /204/ При изследване на биополето на екс­трасенси е регистрирано много слабо ултравиолетово излъчване от ръцете им. /204/ Явлението предаване на би­оенергия от един човек на друг се потвърждава чрез метода на Кирлия-новата фотография. /204/ Счита се, че биополето като цяло не се свежда до нито едно от известните на физи­ката полета, това е нещо качествено ново. /204/ Биолокализациойните ме­тоди чрез "вълшебна пръчица" се пол­зват доста широко в издирването на местонаходища на полезни изкопае­ми. "В мирогледен план - казва Спиркин /204/ - тук се очертават по-бога­ти представи за материята и формата на нейните прояви, за създаването на мироглед по природните компоненти на човека като индивидуалност. В общотеоретичен план се натъкваме на някакво свързващо звено между пси­хическата, биологическата и физичес­ката същност на човека. Създават се нови насоки в науката като психобиофизика. Например отдавна е забеля­зано, че вода, облъчена с биоенер­гия, променя свойствата си. Амери­канският учен Р. Милър доказва, че при въздействие върху водата и вод­ните разтвори се променя техният ко­ефициент на поглъщане на инфрачер­вения диапазон и повърхностното нап­режение. /204/

Биополето на живите организми и човека могат да предизвикат и цвето­во възприятие от някои екстрасенси.

Това е известният ореол, с който се рисуват светиите от църковните инс­титуции. Биополето може да предиз­вика и усещане на препятствие, боцкания, топлина при екстрасенсите, ко­гато те се приближат с ръка към да­ден жив обект. Формата и размерите на фиксираните по такъв начин биополета се изменят от здравословното състояние на човека. /204/

Горните данни потвърждават изказ­ването на П. Дънов преди години, че минералите, химическите съединения и водата, когато станат съставка от ор­ганизма на живите форми, добиват ка­чества и свойства, които учените и до днес не познават. А същевременно се вижда колко малко учените знаят за състоянието и същността на живите ор­ганизми. Характерността на биополето за всяка жива форма, за всеки орган в нея, даже за всяка клетка дава въз­можност на екстрасенсите, на ясновид­ците да познават индивидите от разс­тояние, да дават характеристика за със­тоянието на живите форми, да поста­вят диагностика на трудно разпознава­ни вътрешни заболявания или за психи­ческата страна на човека.

Всичко казано досега върху същ­ността и значението на биополето в зоната на биосферата на земята ни да­ва възможност да си обясним лечеб­ното въздействие на водата от някой обикновен воден извор, да си обяс­ним защо Учителя П. Дънов казва, че питейната вода, преминала през же­лязната канализационна система или турбините на електроцентралите, не е същата спрямо тази, получена от естествения извор. Също така можем да си обясним твърдението и наблю­денията на Ааковски върху това, че биополето може да се нормализира или възстанови чрез осцилаторни кръ­гове. Тук му е мястото да споменем и за способността на насекомите да намират своите партньори дори тога­ва, когато те са затворени херметич­но в стъкленици. Или пък за възмож­ността на полски плъхове в Норвегия да намират от стотици километри раз­стояние фиордите, в които херингата си хвърля хайвера. Да не забравяме и за прелетните птици, които безпогрешка намират местата, където да зимуват или където ще свият гнезда за про­дължаване на рода си.

Екологичната взаимовръзка в зона­та на биосферата на земята се осъ­ществява и по друг по-нагледен на­чин. Това са изхвърлените от живите форми химически вещества. В биоло­гията са познати фитонцидите, които растителното царство изхвърля под форма на изпарения. Тези вещества служат или за връзка между близки­те форми, или за самоотбрана, или за примамване на насекомите, които да извършват опрашването на цветове­те. Но въздухът, наситен с тези фотонциди, е от голямо значение за здравето на редица млекопитаещи и човека. Те най-често пречистват въз­духа, като унищожават вредни мик­роорганизми (бактерии) или пък под­тикват и нормализират функциите на някои органи в животните и човека. Знае се, че почти всички етерични масла на растителното царство дейст­ват бактерицидно и се използват в ме­дицината. Ето пример: Листа от бреза убиват за 3 - 4 минути едноклетъчни в капка вода. Кромид или чесън, стрит на каша и поставен в бактериална кул­тура, убиват стафилококи, стрептоко­ки и ТБЦ-бацили. Кромидът убива съ­що квасните гъбички, а водни настойки от елха, смърч, борови игли причи­няват смърт на едноклетъчни, и то чес­то за няколко секунди.

При чесъна не се касае за арома­тичното вещество, а за съединение, наречено алицин. Това съединение при разтвор от 1:85 000 препятствува ве­че размножаването на бактериите. Алицинът всъщност не се намира в са­мия чесън, а се получава от ензими, от едно друго съединение на чесъна, а именно елиин.

Мъчно зарастващи гнойни рани, из­лагани в продължение на 8 - 10 минути на изпаренията на кромид или чесън, се лекуват успешно. Богат на фитонциди е и горският въздух. Особено при смърчови и кедрови гори. Конопът дезинфектирва почвата и ако след него се сеят картофи, те не страдат от фитофтората /гъбички/. Тютюневите сортове отделят по повърхността на лис­тата си фитонцида склареол, който се използва против "ръжда" при пшени­цата. Канеленото масло съдържа фитонцид, който унищожава плесента, развиваща се върху хляба, саламите и други хранителни вещества, които об­разуват токсини. /214/

Явно, че всички живи форми в би­осферата на земята имат своя харак­теристика, свързана с еволюционното стъпало, на което се намират. Това еволюционно стъпало изгражда всъщ­ност жизненото пространство и вре­мето за развитие. Пространството на формите, това е континуумът на би­тието им, а времето - ритъмът за раз­витието. Затова Учителя П. Дънов каз­ва: "Времето и пространството са ре­алности, но времето може да се сгъс­тява или съкращава, а може и да се разширява; и пространството може да се сгъстява и разширява. Времето на растенията в тяхната крайна цел на раз­витие е по-дълго, отколкото нашето време. Времето на растенията е по-дълго от времето на микробите. Вре­мето на микробите е по-дълго от времето на млекопитаещите. Времето на млекопитаещите е по-дълго от наше­то време. Нашето време е по-дълго от времето на ангелите. Ние нямаме едно време за разрешаване на една и съща задача. Пространството на рас­тенията има един вид, за млекопитае­щите - друг вид, за нас - трети вид, за ангелите - четвърти вид и т. н. Всички противоречия в света произтичат от то­ва, че времето на всички ни не е ед­накво."/72-1924-25/

За да схванем по-лесно мисълта на Учителя, ще си послужим с представа­та за еволюционната стълбица. В осно­вата на тази стълбица, т. е. най-долу, ще стоят растенията като форми, най-близки до неорганичната материя. Тях­ното време за еволюиране, т. е. за дос­тигане на пълно съвършенство и слива­не с Първопричината на света, ще е, разбира се, много по-дълго от това на по-развитите или по-добре и напредна­ли живи форми (като животните, хора­та или ангелите). Качвайки се по ево­люционната стълбица, явно, че всяка предидуща жива форма ще има по-дъл­го време за развитие и усъвършенст­вуване от следващата, т. е. от по-раз­витата. Затова и най-дълго е времето за развитие на растенията, следвани от микробите, тогава това на животните е по-късо в сравнение с предидущите форми, но по-дълго от това на хората. А времето на хората естествено ще бъ­де по-дълго от това на ангелите, които са най-близо до пълното си развитие и постигане на съвършенство.

"Значи, растението расте, живот­ното се движи, а човекът мисли. Пре­ди да дойде до фазата на мисълта, човек е расъл, движил се е и най-после започнал да мисли. След ми­сълта човек трябва да дойде до фаза­та на светлината, да стане син на свет­лината. Фазата на светлината е най-високото състояние на света. Значи, като започнем от низходящата степен на съзнанието и вървим към възходя­щата, т. е. областта, в която живеят растенията, и постепенно минаваме към животните, между които влиза и човекът, и най-после ще влезем в об­ластта на Божествения свят, дето жи­веят синовете на светлината. Тази фа­за срещаме и в природата, и в много нейни явления." /119-1930/

"Животните се отличават, че имат настроения - крайна променливост има у тях. У животните няма устой­чив морал. В настроенията винаги влизат и страстите, а страстите са една неустойчива среда. И тъй, ние сме свързани с животните - има връзка между животните и нас. Ние сме подобни на тях по настроения­та, по страстите." /72-1925/

"И тъй, първият основен морал на живота е храненето, вторият - диша­нето, третият - чувствуването, четвър­тият - мисленето, петият - служенето на Бога." /107-1930/ "В целия органи­чен свят, между растения и животни, съществува вечна борба за запазване на рода, за първенство. Това говори за слаба интелигентност, за отсъствие на разумност между тях, която примирява противоречията." /92-1928/

"Седмият и най-важен закон в при­родата е за рода. Съзнателното - то­ва е мъжката страна, подсъзнателно­то - женската страна. Никакъв про­цес, никакво развитие, никакво обла­городяване не би имало, ако не съ­ществуваше този закон. Единствено­то нещо, което познавате в природа­та, е само женският пол. Мъжкият пол е невидим. Слънцето, което виждате е женско слънце, мъжкото слънце не се вижда; това слънце черпи енергия от мъжкото слънце. И съвременната наука потвърждава това, като казва, че всяка енергия се проявява в отри­цателния полюс на електрическите то­кове."/31-1917/

Сравнението на женския пол с от­рицателното електричество, с отрица­телния полюс (катода) е израз на то­ва, че този полюс е активният във фи­зическия свят. От негативния полюс се излъчват например електроните. Ано­дът (положителният полюс) като че ли не съществува, макар че той въздейс­твува върху катода, т. е. противодейс­твува му и го активира. Творчеството на женския принцип във физическия свят е явно навсякъде. Може да се каже, че този свят принадлежи на же­ната - на женския принцип. Тя го съз­дава, тя го възпитава, тя го пресъзда­ва, тя го подхранва. Затова женският пол се сравнява със слънцето, което твори цялата биосфера на земята.

Благодарение на поляризационния принцип, както казва Учителя П. Дънов, в света съществуват движение, развитие, растеж, усъвършенстване и т. н. Този принцип владее навсякъде във физическия свят, даже в инертна­та неорганична материя той е основен принцип за строежа й; при органичния той се изявява още в най-елементар­ния свят - едноклетъчните форми, ко­ито се размножават чрез делене на родовата клетка. У по-висшите фор­ми - растенията, виждаме разделение на пола (плодник и тичинки), но все още в един и същ цвят. Затова в рас­тенията липсват чувствените изживя­вания и конфликти. У тях цари равно­весие, примирение между двата по­люса - между двата пола. Тук актът на оплодяването не зависи само от са­мото растение, но и от околната сре­да - от други природни фактори (на­секомите, вятъра и т. н.).

У насекомите и най-вече при жи­вотните поляризацията е създала вече отделни индивиди - мъжки и женски.

Тук вече чувствата, влечението един към друг, желанието да се завладее противоположния пол са силно изра­зени. Половият нагон е толкова силен, че понякога се стига до саможертва. Мъжкият пол е търсещият, а женски­ят - примамващият, ангажирващият и завладяващият.

При хората се намесва мисълта и разумът, като има тенденция полови­ят нагон да започне да бъде контро­лиран от тези нови духовни качества у човека. При хората поляризационният принцип се отразява върху пси­хиката, климата между мъжа и жена­та, върху интелектуалните стремежи на двата пола, върху техните изразни форми и чувства. Но най-главното при човека е намесата на духовната същ­ност на индивида. Това влияние е тол­кова по-силно, колкото по-високо е ду­ховното развитие на човека. Стига се до възможността страстите, нисшите желания и влечения да бъдат контро­лирани и даже потиснати от разума, мисълта и волята. Като че ли при хо-рата има тенденция към изравняване на проявите у мъжа и жената. Това е стремеж към единство, хармония и уеднаквяване. Обединяването на си­лите от двата полюса е израз на ду­ховната еволюция на човека. Понача­ло всеки индивид при хората носи в себе си заложен мъжкия и женския принцип, физиологично това се изра­зява в това, че както у мъжа, така и у жената са налице двата хормона - естрогенът и андрогенът, т. е. женският и мъжкият полов хормон. В зависи­мост от това кой от двата хормона преобладава, индивидът се развива ка­то мъж или като жена. Следователно в своя първоначален вид, в своя заро­диш, в своето първоначално естество човекът е единен в себе си, но по-късно се е раздвоил - диференцирал, като мъж и жена.

Но днес човекът има възможност съзнателно да уравновесява силите на двата полюса, като чрез духовно раз­витие изгради в себе си както инте­лектуална, така и физическа хармо­ния. А това вътрешно и външно хар­монизиране на човека е предпоставка за постигането на толкова желаното съвършенство.