Британци искали да ни продадат стари ваксини Симеон Дянков се отказа да съди Нанев за тамифлуто василий дружинин



страница1/3
Дата10.02.2018
Размер439.44 Kb.
  1   2   3
24 март 2011 г.


ТЕМА: ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ



Британци искали да ни продадат стари ваксини

Симеон Дянков се отказа да съди Нанев за тамифлуто
ВАСИЛИЙ ДРУЖИНИН

Британци са искали да ни продадат стари ваксини "Тамифлу". Те били с годност едва два месеца. Това каза бившият здравен министър Божидар Нанев. Вчера в Софийския градски съд успешно стартира делото срещу него и бившата директорка на "Бюджет и счетоводство" в здравното министерство Димитринка Николова.

Според прокуратурата те са ощетили държавата, като са сключили две неизгодни сделки с "Рош България" ЕООД за закупуване на антивирусния препарат. Това било така, защото от здравната служба на Великобритания ни предложили оферта, която била с 2 454 000 лв. по-изгодна от офертата на "Рош".

Делото тръгна по процедурата на съкратеното съдебно следствие и така ще бъдат разпитани само трима от общо 12-те свидетели по делото.

Междувременно стана ясно, че Министерството на финансите няма да търси по съдебен път щетите, нанесени от Нанев на държавата. Ведомството е редовно призовано, но служителка, упълномощена от министър Симеон Дянков, е поискала единствено препис от обвинителния акт. Тя не е предявила претенции за претърпени щети. Така на практика министерството е отказало да се конституира като граждански ищец в процеса. "Точно с тези мои действия съм убеден, че са спасени стотици човешки животи и е помогнато на много хора - да бъде опазено здравето им", коментира обвиненията срещу него Нанев. Запитан дали се чувства жертва на рейтинга на премиера Борисов, Нанев отговори, че няма място за чувства.


Свалят осигуровките на сестрите от април
ЛИЛЯНА ФИЛИПОВА

От 1 април минималните осигурителни прагове на медицинските сестри, лаборантките и акушерките ще бъдат понижени. Това реши вчера социалната комисия в НС с поправки в осигурителния кодекс.

Заради промени в класификатора на професиите в началото на годината летвата им бе изравнена с тази на лекарите и болнични шефове се оказаха принудени да им внасят за пенсия върху 780 лв. За старшите пък базата бе 1100 лв., което е много над реалните им заплати. Болници заплашиха, че започват да преназначават сестри и лаборантки като санитарки. Сега се възстановяват праговете от 2010 г., които са между 500 и 580 лв. Предложението това да влезе в сила със задна дата от 1 януари бе отхвърлено, за да не се налага връщане на вече взети по-високи болнични и майчински.

И надомните работници вече ще сключват трудов договор. Те са към 230 000.




СВЕТОВЕН ДЕН ЗА БОРБА С ТУБЕРКУЛОЗАТА. Отбелязва се по решение на Световната здравна организация в деня, в който немският микробиолог д-р Роберт Кох обявява, че е изолирал бацила, причинител на болестта (1882 г). Туберкулозата е хронично инфекциозно заболяване, засягащо най-често белите дробове, но е възможно да порази и други органи. Причинява се от бактерии с изключителна устойчивост и повсеместно разпространение във външната среда.


Бившият здравен министър на ГЕРБ предпочете бърз съд
Лора Филева

Министерството на финансите проспа иск за 2.45 млн. лв. по делото срещу бившия здравен министър от ГЕРБ Божидар Нанев. Той е обвинен за неизгодна сделка за антивирусни препарати, с която е ощетил държавата с въпросната сума.

На първото заседание по делото вчера представителят на финансовото ведомство, който е бил редовно уведомен, не дойде. Това се случва за трети път по дела срещу бивши висши чиновници.

По искане на адвокатите на Нанев съдът одобри делото да се гледа по съкратената процедура. При този вариант подсъдимият не признава вина, а само облекчава процеса, като се съгласява с показанията на свидетелите по време на разследването и така те не се разпитват наново от съда. Затова той не получава намаляване на присъдата.

В залата ще бъдат призовани само свидетелите Радост Димитрова, Димитринка Цветкова и Мирела Атанасова. Показанията на останалите - националните консултанти Ангел Кунчев, Тенчо Тенев, Мира Кожухарова и още шестима свидетели, ще бъдат прочетени.

Заедно с Нанев пред съда ще се изправи и бившият шеф на дирекция "Бюджет и счетоводство" в здравното министерство Димитринка Николова. Тя вече работи в Корпоративна търговска банка.

Двамата ще отговарят за това, че през декември 2009 г. са сключили два договора за доставка на антивирусния препарат тамифлу с компанията "Рош България".

Договорите бяха подписани по време на епидемията от свински грип в Европа. В България нямаше ваксини и през декември министерството възложи на фирмата доставка за 6.5 млн. лв. Препаратите обаче бяха купени и пристигнаха след края на грипната епидемия и почти всичките 200 хил. дози останаха неизползвани тогава.

Освен това се оказа, че Националната здравна служба на Великобритания е предложила много по-изгодна оферта като цена и условия, отколкото "Рош". Разликата е в тези 2.45 млн. лв., с които според прокуратурата Нанев е ощетил бюджета, отхвърляйки английската доставка. Заради скандала лекарят остана министър в правителството "Борисов" само седем месеца.

"Винаги съм си изпълнявал съвестно задълженията като министър. Аз съм направил това, което позволява законът. Точно с тези мои действия съм убеден, че са спасени стотици човешки животи и е помогнато на много хора да бъде опазено здравето им", заяви Нанев преди делото.

"От медицинска гледна точка осигуряването на антивирусни препарати е единственият начин да се противостои на грипната пандемия", заяви Ангел Кунчев, шеф на "Надзор на заразните болести" в здравното министерство. Според него тази зима за борба с грипа са използвани ваксините, купени от Нанев миналата година.


Кой ще спечели пари от скриването на търговския регистър
270 млн. лв. е приходът на агенцията от 2007 г. досега

22 млн. лв. ще постъпят тази година само от финансовите отчети
500 000 лв. би получила Агенцията по вписванията за 10 дни, ако въведе минимална такса от 1 лв. за справка
В едно село имало кокошка, която снасяла златни яйца. Те не били само богатство, а и светели през нощта и гонели вълците и крадците. Така минали почти три години, докато няколко селяни се оплакали, че светлината им пречи да спят и да си броят парите на спокойствие. Те поискали яйцата да бъдат заровени. Кметът веднага видял изгода и отсякъл - яйцата ще бъдат скрити, но който иска да му светят, да му дава по една жълтица.
Павлина Желева

Какво ще стане, ще се реши днес, а златната кокошка са Агенцията по вписванията и воденият от нея търговски регистър. От 2007 г. досега агенцията е вкарала в държавния бюджет 270 млн. лв. и ще продължи да печели, а голяма част от прихода й идва от фирмения регистър. Само от подаването на годишните финансови отчети на 550 000 фирми тази година в държавния бюджет ще влязат 22 млн. лв. А търговският регистър събира доста по-големи суми от 50-те лв. за отчет - само таксата за вписване на нови обстоятелства за акционерно дружество например е 460 лв., а за ООД - 160 лв.

Две години и половина след като заработи новият регистър, който на практика вече съдържа пълната информация за всички действащи фирми и я предоставя на всеки безплатно по интернет, се заговори за скриване на част от данните и за ограничаване на достъпа. Първите, които поискаха не всеки гражданин да може да чете всичко за фирмите, бяха четирите най-големи работодателски организации. Идеята им бързо беше подета от Министерството на правосъдието и парламентарното мнозинство.

Родиха се проекти с различни варианти за ограничаване на достъпа до търговския регистър, а защитниците на тезата за запазване на пълната му публичност вадеха аргумент след аргумент срещу тях. И докато двете страни спорят с правни мотиви, председателят на правната комисия в парламента Искра Фидосова (ГЕРБ) реши да предприеме по-прагматичен подход. Тя възложи на Агенцията по вписванията да направи анализ на трите основни варианта за бъдещето на регистъра, в които водещи ще са разходите, процедурите за постигането им и практическите резултати.

Днес всички заинтересувани от съдбата на фирмения регистър ще се съберат в правната комисия, за да изслушат този анализ. "Дневник" реши да представи в аванс практичните подходи след консултация с юристи и ИТ специалисти.

Вариантите, които Фидосова поиска да бъдат анализирани, са три: първият е пълната информация за фирмите да остане достъпна за всички, като се засекретят само ограничен брой актове - копия от лични карти (които отдавна са премахнати), нотариални актове, брачни свидетелства и спесимени от подписите. Обсъжда се и възможност за скриване не на цели документи, а само на частта от тях, която съдържа ненужни лични данни.

Вторият е достъпът до търговския регистър да остане за всички, но за осъществяването му да е необходим електронен подпис или цифров сертификат, както предлага Министерството на правосъдието. Третият е фирмените дела да бъдат затворени и в тях да могат да ровят само избрани професии, както иска депутатът от ГЕРБ Емил Радев. В този случай общодостъпна ще остане ограничена информация, почти като тази в едно удостоверение за актуално състояние.

Дежа вю


Всички заинтересувани от бъдещето на търговския регистър признават, че в него има информация, която не просто е излишна, но и няма място там. В голямата си част тя съдържа лични данни. Типичен пример са брачните свидетелства, приложени по някои фирмени дела, както и нотариалните актове на имоти на дружеството.

Проблемът е като дежа вю, тъй като още през 2008 г. стана ясно, че във фирмените дела, водени от съдилищата, има копия от лични карти. Те бяха сканирани и влязоха в електронния търговски регистър. Там попаднаха и бележки като "На обяд съм" или "Да не забравя да си взема делото, дал съм го на ..."

"Тогава беше подписано споразумение между Комисията за защита на личните данни и Министерството на правосъдието да се спре сканирането на лични карти. В закона беше записано, че когато в заявлението или в документите към него има лични данни, които не се изискват по закон, се смята, че предоставилите ги лица са дали съгласието си за публичен достъп до тях", припомни членът на Комисията за защита на личните данни Красимир Димитров. Така всички вече сканирани фирмени дела бяха прегледани и от тях бяха скрити копията на личните карти, а качването на лични документи се прекрати.

През 2008 г. подобен преглед на всички фирмени дела беше възможен, тъй като те бяха много малко, а днес в регистъра има над 550 000. Няма и софтуер, който да разпознава личните данни и автоматично да ги скрива, обясниха ИТ специалистите, до които се допита "Дневник".

По заявка на клиента, но със строги правила

Затова една от системите, които експертите препоръчват, е да се даде възможност на фирмите сами да подават заявления какво искат да бъде премахнато от партидата им. Този вариант е най-евтин и няма да засегне прозрачността на търговския регистър. За да се осъществи, в Закона за търговския регистър трябва да се регламентира изрично и изчерпателно какво може да се засекрети по искане на дружеството. Така могат да се скрият изцяло например мениджърски договори, в които са записани заплати и бонуси или правото да се ползва фирмено жилище.

Този вариант обаче не е споменат в анализа на шефа на Агенцията по вписванията Виолета Николова, въз основа на който правната комисия днес трябва да реши дали и как да се ограничи публичният достъп до търговския регистър. "Не съм разглеждала варианта със заличаване на личните данни от вписани актове, тъй като той изисква внасяне наново на документите, от които се иска премахването им", обясни Николова пред "Дневник".

Експертите, до които се допитахме, обясниха, че заличаването на лични данни от определен документ може да стане по следния начин: фирмата подава заявление за вписване например на устава, като прилага новия вариант на договора между съдружниците, в който ги няма личните данни. Юристите в Агенцията по вписванията - длъжностните лица по регистрацията, проверяват новия устав, за да установят дали от него не е заличена друга информация.

Тази проверка е изключително важна, тъй като чрез нея трябва да се избегнат злоупотреби, например дали не са дописани една или две нули в стойността на активите, с които може да се разпорежда управителят, обясниха юристи. За да се избегне случването на горния пример, фирмата на общо събрание трябва да одобри изтриването на лични данни от устава.

Потребителите на регистъра вече няма да виждат стария документ, но ще остава номерът му, за да се знае, че е съществувал друг вариант, който е премахнат по искане на дружеството. Какво става обаче със стария устав? Той не може да изчезне от търговския регистър, още повече че запазването му е наложително точно, в случай че някой подаде жалба, че при замяната му с нов е извършена злоупотреба.

Старият документ няма да е необходим на всеки, а например на МВР, данъчните, банките. И сега Агенцията по вписванията дава на държавните институции по-специфичен служебен достъп до търговския регистър. Националната агенция за приходите например е направила така, че собствената й ИТ система черпи данни директно от търговския регистър.

Такава е и практиката с НОИ. Банките и фирмите, които поддържат правно-информационни системи, пък са сред частните клиенти, които плащат за цялата база данни на регистъра, свързват системите си всяка нощ с агенцията и "дърпат" актуалната информация. По силата на същото това служебно свързване тези "клиенти" на търговския регистър ще могат да виждат в оригиналния му вид всеки документ, от който по искане на фирмата са премахнати лични данни.

Не толкова лесно е решението със спесимените от подписите на еднолични търговци, прокуристи и управители. От една страна, представянето им в регистъра се изисква от закона, тъй като те трябва да могат да бъдат проверявани от контрагенти на дружеството и например банки при отпускане на финансиране. От друга страна, са чувствителна информация, която е сред тези, които най-много притесняват бизнеса.

Мненията са разделени и за това дали трябва всеки да може да вижда личния адрес на съдружник или управител на дружество. Застъпниците на тезата, че той не трябва да е тайна, твърдят, че тази информация е необходима за връчване на книжа, защото никой собственик на фирма не е длъжен да стои постоянно в офиса и трябва да може да бъде открит.

Аргумент е и че в много чужди търговски регистри личният адрес е публична информация. От друга страна, според бизнесмени това улеснява престъпниците в търсенето на заможни хора за обири и отвличания. "Адресът на съдружниците и управляващите може да е публичен, ако дружеството е персонално, но не и при АД или командитните дружества", твърди Красимир Димитров.

Проследяване и ограничения

Другите два варианта за бъдещето на търговския регистър са свързани с ограничаване на публичността в различна степен. Министерството на правосъдието и Агенцията по вписванията поддържат идеята, че потребителите трябва да се проследяват. Това според тях може да стане с регистрация. Всеки ще има право да се запознава с пълната информация за фирмите, но за да го направи, ще трябва да се идентифицира с електронен подпис или специален цифров сертификат. И двата варианта са свързани с плащане от потребителите.

Депутатът от ГЕРБ Емил Радев пък предлага общодостъпна да остане само минималната информация за фирмите, чието обявяване е задължително по Търговския закон. Останалото - пълното досие на дружеството, което съдържа важни актове като решения на общото събрание, ще е достъпно само за избрани. Радев предлага фирмените дела да могат да четат само адвокати, нотариуси, юрисконсулти, съдебни изпълнители, синдици, МВР и съдебната власт. Частните професии обаче няма да дават справки безплатно на клиентите си.

Цената за въвеждането на двата варианта е една и съща, твърдят ИТ специалистите. Причината е, че системата трябва да се преработи, така че да разграничава външните потребители. Тези варианти са значително по-бавни за осъществяване. След евентуалното приемане на промени в Закона за търговския регистър, с които се ограничава достъпът, ще трябва да се променят наредбите на агенцията, която след това да напише задание за обществена поръчка, да събере оферти и да избере една.

За много пари

Разликите между двата рестриктивни варианта са в това при кого ще отидат парите. При варианта "Радев" привилегированите професии ще приберат печалбата от ограничения достъп. Нотариусите вече вземат по 5 лв. за справка в търговския регистър. При средно 30 000 справки на ден в момента дори и да паднат наполовина, това са 75 000 лв. приход дневно.

Агенцията по вписванията обаче иска парите за себе си и предлага тя да издава цифрови сертификати на потребителите на търговския регистър, без които да е невъзможно да се правят справки. Дори ръководството й е изчислило, че цената им може да е 20 лв. Основният мотив е, че при справки с електронен подпис приходът ще отива във фирмите "Информационно обслужване, "БОРИКА - Банксервиз", "Инфонотари" и "СЕП България", които го издават, а не в агенцията. Има обаче един генерален проблем - всеки, който не иска да си извади цифров сертификат, ще трябва да ходи за справка на гише в агенцията, а резултатът ще е пълна лудница и безкрайни опашки.

Затова агенцията предлага и алтернативен и може би още по-доходоносен вариант - за всяка справка за фирма да се плаща по 1 лв. Груби изчисления показват, че само за десетина дни агенцията ще получи 500 000 лв., ако се запази сегашният брой на уникалните посещения.

За платен достъп до търговския регистър се обяви и финансовият министър Симеон Дянков, но с уговорката, че таксата трябва да е, колкото да покрие себестойността на услугата. В същото време годишните приходи на Агенцията по вписванията са 60 млн. лв., а разходите й - пет пъти по-малко.

Електронният подпис вече е измислен

Според ИТ специалисти обаче електронният подпис има големи предимства пред цифровия сертификат, който би издавала Агенцията по вписванията единствено за справки в търговския регистър. Е-подписът е регламентиран и признат от държавата в два закона. Той може да се използва и пред други институции - Националната агенция за приходите, Националния осигурителен институт, здравната каса, банки.

Това широко приложение е пречка притежателят му да го сподели с друг.

От друга страна, е-подписът изисква по-голяма инвестиция. В една от фирмите, които го предлагат, за физическо лице цената е 66 лв., а за фирма - 102 лв., а продължаването му с още година струва съответно 18 лв. или 44 лв. На всеки две години подписът се преиздава и гражданите плащат 24 лв., а компаниите - 60 лв.



По неофициална информация в България досега са издадени близо 500 000 е-подписа, но няма данни колко от тях са активни. Проблем на електронните подписи е, че са различни във всяка държава и не са съвместими, а българският търговски регистър трябва да е публичен за всички в ЕС.
Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на "Програма достъп до информация": Разумната промяна не ограничава достъпа, а дава право на избор на търговците

Разумната промяна би била да се въведе заличаване на лични данни по искане на дружеството при ясни правила. Не смятам, че това ще доведе до голям бум. Задължително е заличаването да става след преценка на длъжностните лица по регистрацията в Агенцията по вписванията, за да не се крият и публични данни. За целта в Закона за търговския регистър трябва да бъде изброена ясно и изчерпателно информацията, която има строго личен характер и няма необходимост да бъде публикувана. Например това са постоянният адрес или номерът на личната карта.

Трябва да се подчертае, че ако някой сам е избрал домашния си адрес за седалище на фирмата, това вече е адрес на фирмата. Неразумността и недалновидността на един човек не може да застрашава сигурността, която се гарантира чрез публичност. Не могат да се скриват имена и ЕГН, без които е невъзможна индивидуализация на лицата.

Важното е да се запази принципът, че публичността е правилото, а ограничаването й е изключение. Всичко друго би нарушило конституцията и директивите на ЕС. Една от големите опасности при обработката на личните данни е т.нар. профилиране. Търговският регистър в този си вид, с всички документи в pdf формат, не позволява това и не е опасен, а същевременно дава публичността, без която не може да има сигурност в търговския оборот.
Дефект с неочакван ефект

Закъснението при вписванията в търговският регистър вече е преодоляно, твърди директорът на Агенцията по вписванията Виолета Николова. Проверка на "Дневник" на случаен принцип установи, че заявленията, вписвани вчера, са подадени преди 7-8 дни. Доскоро се чакаше по 40-50 дни за обявяване на промяна в обстоятелствата. Освен че длъжностните лица по регистрацията в агенцията работят извънредно, за да наваксат забавянето, за ускоряването "помага" и претоварването на регистъра.

През последните месеци подаването на заявления по интернет на практика е невъзможно и така притокът на нови става само на гише. Закъснението се наваксва и заради изоставянето на работата по една колосална опашка от документи, която чака от лятото на 2010 г. Това са всички финансови отчети на фирмите за 2009 г. Обмисляме варианти как кризисно да се справим и с тях, заяви Николова. Това трябва да стане наистина спешно, защото след три месеца ще завалят новите отчети, т.е. над 500 000 заявления.

Всяка година в търговския регистър влиза все повече и повече информация. Отдавна в него са натрупани над 1.5 млн. заявления. За целта на агенцията й трябва място за складиране на данните - т.нар. сторидж. За целта беше обявена обществена поръчка за доставка на дискови масиви за 180 000 лв. След жалби на единия от кандидатите и специални указания от Комисията за защита на конкуренцията поръчката беше прекратена.

Мотивът ни беше, че съдържа дискриминационни критерии, обясни Виолета Николова. На въпрос на "Дневник" къде ще пази данните си търговският регистър, чиито масиви ще прелят до два месеца, тя отговори: "Получихме сторидж дарение и мястото ще ни стигне и през 2012 г." Кой е благодетелят, който ще съхранява данните за фирмите, засега е тайна, но "Дневник" ще продължи да търси името.


Продължава да расте пазарът на частното здравно осигуряване

1.2 млн. лв. е общата загуба на сектора за миналата година
Ръст на събраните премии отчитат дружествата за частно здравно осигуряване, сочат данни на Комисията за финансов надзор (КФН). По предварителни резултати за миналата година събраният от фондовете премиен приход е над 42 млн. лв., което е с 9.8% повече в сравнение с 2009 г. Компаниите обаче завършват с обща загуба от 1.2 млн. лв. Година по-рано резултатът им е бил печалба от 220 хил. лв.

В този резултат влизат всички дейности, които фондовете извършват – общите им приходи, намалени с общите им разходи. Само от основната си дейност по здравно осигуряване те са увеличили загубата си от 995 хил. лв. на над 3 млн. лв.

Увеличение има в броя на хората, които дават допълнително пари за здраве - според данните на КФН те са вече близо 200 хил. души при 178 хил. в края на 2009 г. Голяма част от частните здравни осигуровки на хората в България идват от корпоративни договори – компаниите осигуряват колективно служителите си, като ползата за тях е, че пестят от данъци по този начин.

Претенциите, изплатени миналата година от здравните дружества, са се увеличили с 13% до 24.2 млн. лв. Заедно с това те са повишили и резервите си – това са средствата, от които се изплащат претенции. Към 2010 г. техният размер е 14.4 млн. лв., със 17 на сто ръст за година. Обичайно една компания увеличава резервите си, когато има повече клиенти и повече предявени претенции за плащане.

На българския пазар работят общо 20 дружества, но само седем от тях имат по над 5% пазарен дял. Към края на ноември най-големи по събрани премии са "България Здраве" и "Дженерали Закрила", и двете с по около 14% дял от пазара.


НАШИ ЛЕКАРИ Й ПРИСАДИХА СТВОЛОВИ КЛЕТКИ




Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница