Цел: Популяризиране Седмицата на толерантността; Развиване на поведения, маниери, подходи и отношения на подкрепа, разбиране и недискриминация към различните от нас



Дата23.10.2018
Размер44.5 Kb.
#94656
Дъга на толерантността
Цел:

  • Популяризиране Седмицата на толерантността;

  • Развиване на поведения, маниери, подходи и отношения на подкрепа, разбиране и недискриминация към различните от нас;

  • Изграждане и поддържане отношение на уважение, доверие, сътрудничество и коректност между родители и деца и педагогически екип.


Предварителна подготовка:

Децата умеят да драматизират приказката „Дружба в гората”; през изминалата седмица са проведени игрови и обучаващи ситуации, включващи беседи, обсъждане, решаване на казуси, ролеви игри, презентация „Приятелство”, видеофилми, запознаващи децата с живота на техни връстници в различни краища на света, среща с Турхан – дете с ДЦП; на родителите бе поднесена информация, свързана с необходимостта и механизмите на възпитаване на толерантност в семейството.


Задачи: 1. Да възпитаваме в детето и предизвикваме във възрастните отзивчивост и деликатност по отношение на другите хора, грижовност и съчувствие към връстниците и към възрастните.

2. Да се насърчават родители и деца и педагогически екип към все повече взаимни дейности и добри взаимоотношения един към друг.




Обстановка: Занималнята е украсена с висящи сърца и балони, всички деца са облечени с тениски с цветовете на дъгата.
Ход на ситуацията:
/Децата са подредени във формата на дъга към гостите. /
Учител: - Мили родители, събрахме се отново по повод празника Въведение Богородично, отреден в българският народен календар като ден на Християнското семейство. От векове наред дедите ни са вярвали, че домът е свещено място, в което децата научават най – ценните житейски уроци.

За един от тези най – ценни уроци ще си припомним днес – Урокът Толерантност и Доброта, който може да променя съдби, защото той е пътя към сърцата на всички хора!.


Учител: - Нека се усмихнем заедно на този светъл Християнски празник – Денят на Християнското семейство. Защото именно от тук, от семейството тръгва доброто, и води със себе си приемане на различието, разбирателството и обичта!
Никол /разказвач/: По пътечката извита Гарванчо замислен скита.

Тъжно, тъжно е в гората. Спят потоците, тревата.



Емо /разказвач: Баба Зима сняг преде. Ала сняг не се яде.

Изведнъж със клони голи махнаха му две тополи:


Николая /ела/: - Снежна буря люта, бяла срещу нас се е задала.

Виждаме я отдалече. Бягай, бягай вече.

Гарванче, при мен ела!
Ели /разказвач: – викна старата ела.
Николая: - Клоните ми са големи. В тях кацни, че няма време.
Влади /разказвач: И елицата добра в пазвата си го прибра.

Цял покрит със снежен прах, Зайо се яви пред тях:


Йоан /Зайо/: - Скрийте ме, другари мили! Скрийте ме, че нямам сили!

Вълчо с бурята ме гони.


Ники: - Зайо, влез под мойте клони!

Яка съм като скала –


Ели:- Каза смелата ела.

Към гората стройна, права страшна хала приближава.

А една сърна сама търси пътя към дома. Бързо тя под елата долетя.
Божи /разказвач: -И навреме, че след миг бурята пристигна с вик.

Ала силната гора нейните криле раздра.


/Танц, „Зима” на Вивалди/
Божи: -И със острите си клони я натупа и прогони.
Гого /Вълчо/: - Аууууууу..
Ели: внезапно чу се глас.
Гого: - Гладният Вълчан съм аз.

Зърнах Зайо отдалече, ала бурята попречи.

Тя затрупа за беда тъничката му следа.

Но какво ли е това! Виждам сърнешка глава

И носът ми сладко души: Тук е Зайо дългоуши.

Имал съм голям късмет, ще гуляя днес. Напред!


Ели: Ала Гарванчо изкряска и сърдит с криле изпляска:
Преслав /Гарванчо/: - Стой, Вълчане, нито крачка! Няма тук за тебе плячка.
Ели: Вълчо се засмя със глас:
Гого: - Много се изплаших аз!

Бягай, птицо побесняла, докато си още цяла.


Ели: И със тържествуващ вой към елата скочи той.

Но..
Гого: - Аууууу! Боли! Тук са сбрани сто игли.

Тук са сбрани сто карфици. Не ме бий така, елице.

Ох, ох, някой, пък, отзад с човка удря моят врат.

Кожата ми той пробива, сякаш гвоздей там набива.

Гарванчо, пусни ме ти. Вече свят ми се върти.


Тони /разказвач/: И разрошен, изкълван, хукна надалеч Вълчан.

А животните и трите се погледнаха честити

и целунаха елата по стеблото и листата.

Тя иглите си приглади и засмяна се обади:


Николая: - Вашето „Благодаря!” е за цялата гора

И Вълчан е победен и от вас, и от мен.

Дружбата ни го прогони. Стойте си под мойте клони.
Ивета /разказвач/: Нежно ги приспа елата. Спяха.. спеше злият вятър,

Само месецът сребрист беше буден. С поглед чист

милваше светът голям и си каза тихо сам:
Цвети /месецът/: - Няма, няма страшна зима, щом такава дружба има.

/Танц с чадърчета, децата са с маски на връстници от различни раси/


Гого: Искам да съм мъничък вълшебник, за да мога с пръчица в ръка

Да създам магически учебник, който се нарича Доброта!


Николая: Чудните си листи щом разтвори, да го чуят чак накрай света!

Да научи всеки да говори светлият език на обичта!


Ели: Вместо бомби да летят балони, хората да имат хляб, подслон…

На закуска да ядем бонбони, на вечеря – сладолед цял тон!


Иви: Да си имат малките дечица мама, татко, братчета, сестри,

Радостта да пее като птица, вместо сълзи да блестят сълзи.


/Песен „Дайте шанс”/
Никол: - Вежливите думи не са една и две:
Емо: - Слънчицето поздрави: „Добро утро!”му кажи!
Влади: - Усмихни се, „Добър ден!” кажи!
Йони: - Почакай ако възрастните разговарят!
Цвети: - Във всяка весела игра използвай ти „Благодаря!”
Пами: - „Приятен апетит!” да пожелаваш!
Алекс: - „Извини ме!”, „Моля те! , „Прости!” – три думички добри.
Преслав: - Играта свърши – запомни: „Довиждане!” кажи!
/Песен „Вълшебните думи”/
Тони: - Аз зная как да поздравя. / „Как да поздравя”, В. Стоянов/

Срещна ли познати хора, никога аз не забравям,

Весело ги поздравявам: при раздяла – зная аз-

Сещам се какво да кажа: „Довиждане, на добър час!”

Вечер при спане, пък, зная сладичко и със усмивка „Лека нощ!” да пожелая.

.

Божи: -Аз съм вежлив събеседник.

След обяда без да спорят, всички ще се разговорят

Спазва се добрият тон, те не повишават тон.

Щом говорим деликатно, става толкова приятно..
Йони: - Аз усмихнат съм, не споря, аз обичам всички хора!

Направете като мен, за да бъде весел

Всеки следващ ден!


Никол: - Аз съм вежлив слушател.

Да се слуша е изкуство! Спазвай го, следи го зорко!

Не прекъсвай с лошо чувство даже истински бърборко!

Влади: - Не отвръщай със задявка, нито с истинска прозявка!

Без да влизаш в препирни просто темата смени!


Родители
Желаем на всички родители и баби да откраднат всеки ден по малко време за тези, които обичат най-много - децата, да бъдете до тях и помнете, че децата подражават на възрастните и се учат от тях.


Давайте добрите маниери и обноски малко по малко!

Използвайте различни моменти от ежедневието за пример!

Хвалете децата си за техните успехи!

Бъдете толерантни към пропуските на децата си, но не ги пренебрегвайте!



За да отгледаме позитивни деца, ние трябва да бъдем позитивни родители и учители! Зиг Зилар


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница