Център за икономическо развитие
Изтегляне 1.2 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ПРИЛОЖЕНИЯ
ЗаключениеГлобализацията е технологично обусловено явление, интегриращо националните икономики по света. То води до повишаване ефективността от икономическата дейност, а оттам – до намаляване на разходите, нарастване на производителността и предлагане на много по-голям избор на потребителите. Изгодите идват от подобрения достъп до световните пазари и тяхното глобализиране, широкото проникване на капиталовите потоци, разрастването на специализацията и конкуренцията. В съвременните условия тези изгоди са съсредоточени в определен кръг страни, разполагащи с необходимия икономически и административен капацитет за тяхното усвояване, а останалите участници в глобализацията изпитват главно неизгодите от тях. Оттам идва и основната теза на антиглобалистите, че тя създава нарастващо неравенство между страните, води до намаляване възможностите за социална защита и предизвиква сериозни рискове за околната среда. Събитията от 11 септември 2001 г. показаха докъде може да стигне натрупаното напрежение вследствие на неравномерното разпределение на изгодите и неизгодите от глобализацията, на небалансираното развитие в света, на липсата на диалог и разбирателство относно общия път и общите цели в икономическата и социалната сфера. Развитието на глобализацията в полза на повече страни зависи от това, как ще бъдат овладени и управлявани в интерес на по-справедливото разпределение на изгодите и неизгодите. Както доброто управление на националната икономика е в основата на нейния ускорен растеж, така и развитието в международен мащаб има нужда от добро управление, а то – от международно приети и съгласувани правила, от сближаване на механизмите за вземане на решения и изработване на политики, от по-тясно сътрудничество между световните организации – търговски (СТО), финансови (Световна банка, МВФ), социално-политически (агенциите и организациите на ООН). Крайната цел на това взаимодействие е подобряване баланса в международната система и създаване на по-голяма сигурност в света. Един от начините за управление на тези процеси е развитието на регионалното сътрудничество във всичките му форми: търговско, икономическо, технологично, достигайки до най-сложната - икономическата интеграция. През последните 50 години беше натрупан значителен опит в регионалното сътрудничество. Най-ярък пример в това отношение е Европейският съюз, който служи като модел и коректив на възможните форми на управление на глобализацията и на границите, до които то може да се разпростира. Регионалната икономическа интеграция в Европа доведе до общо нарастване на доходите не на последно място и поради наличието на специфичен механизъм за преразпределяне на непрекъснато растящите доходи, от какъвто механизъм има нужда и управлението на глобализацията. От всички прояви на глобализацията (свободното движение на стоки, капитали, услуги; технологизирането на икономиката; задълбочаването на пропастта между бедни и богати; разрастването на тероризма и т.н.), носещи както положителен, така и отрицателен заряд, най-разбираеми и най-широко разпространени са търговските й аспекти. “Икономистите и политиците отдавна са установили, че свободната търговия и търговският дух подпомагат разбирателството и премахват враждебността и недоверието между нациите. Днешната глобална икономика потвърждава тази теза.”68 Промените в резултат на глобализацията предизвикват съответни трансформации и в световната търговска система, в това число – в самата същност на търговската политика, в обхвата и начина на провеждане на многостранните търговски преговори, във формулирането на търговската политика. Първата промяна се заключава в това, че с премахването на традиционните търговски бариери (мита, квоти и т.н.) се засилва ролята на регулаторните бариери (технически стандарти, защита на потребителите и околната среда, условия на труд и т.н.), разширява се обхватът на проблематиката, свързана с търговията. Втората промяна се състои в загуба на монопола върху търговската проблематика от страна на правителствата и допускане на гражданското общество при воденето на преговорите – за разлика от предишните, които се провеждаха изключително от правителствата и представляваха някакъв интерес за бизнеса, сега представители на различни кръгове от различни сфери на обществения, политическия и икономическия живот имат отношение и вземат участие в тях. Третата промяна идва от заявката на голям брой развиващи се страни за по-справедливо участие в многостранната търговска система, за по-ясно и определено съобразяване с техните интереси и за ново разбиране на принципа за реципрочност, когато исканията за правила от страна на развитите държави се обвързват със съответни отстъпки по отношение разширяване на пазарния достъп за развиващите се страни. Понастоящем външноикономическите отношения в света са до голяма степен систематизирани в рамките на различни многостранни споразумения, регионални договорености и двустранни спогодби. Строго установените правила за търговия, залегнали в тези споразумения, създават условия за предсказуемост и с това улесняват деловите среди. Освен това с тези договорености се постига по-добър достъп до пазарите на контрагентите и се осигуряват условия за нарастване на износа. И все пак - глобалните пазари имат нужда от глобални институции, които да ги регулират и поддържат. Подобни институции може да бъдат изградени както на многостранно, така и на регионално равнище, като между двата подхода няма противоречие и те взаимно се допълват. Регионалните търговски договорености се основават на многостранните правила и принципите на СТО, а предложенията за усъвършенстване на съществуващите и изработването на нови правила в СТО се основават на опита на регионалното сътрудничество. Регионалната търговска политика не предлага алтернатива на многостранната търговска система, а като прилага нейните правила и дисциплини, дава възможност да се проиграят различни сценарии и да се отработят адекватни модели на поведение. Световната търговска организация е призната за легитимен и ефективен форум за премахване на пречките в търговията. Тя осигурява необходимия комплекс от правила и подходящата среда за развитие на международната търговия. Бързо променящите се условия налагат по-натъшно усъвършенстване на правилата и пренастройване на системата за вземане на решения и договаряне на условия в интерес на всички страни, за да се постигне желаното от всички управление на глобализацията. “Планът за развитие от Доха насочва СТО към една нова ера, която би позволила на организацията да играе още по-голяма роля в осигуряването на икономически растеж, заетост и намаляване на бедността, в управлението на процесите на глобализацията и в подпомагане на устойчивото развитие.”69 Целите на новия кръг от многостранни търговски преговори в рамките на СТО може да бъдат обобщени в четири направления: подобряване и значително разширяване на пазарния достъп; изработване на общо приемливи и валидни за всички правила на търговия и инвестиране; по-пълно отчитане на интересите на развиващите се страни и подпомагане на тяхното интегриране в световната икономика; създаване на условия за устойчиво развитие в глобален мащаб. Приемането на общи правила не лишава страните от правото им да предприемат свои мерки на национално равнище в опазването на околната среда, здравето и безопастността на хората, каквито те смятат за необходими. Интегрирането на развиващите се страни в световната търговска система изисква възможно най-ефективно използване на търговията за целите на развитието и насочването й към съвместяване и координиране на усилията с тези на различните донорски програми. Една от основните цели на новия кърг от преговори ще бъде съобразяването на споразуменията в СТО с правилата, приети от многостранните споразумения в опазването на околната среда. Това ще бъде важна стъпка за сближаване между отделните области на управлението на глобализацията и отчитането на интересите на гражданското общество. Така управлението на глобализацията ще се превърне във фактор за осигуряване на устойчив растеж. България е от страните, които са силно засегнати от процесите на глобализацията, предвид на отворената си икономика и голямата зависимост на икономическия растеж и увеличаването на доходите от ускореното нарастване на износа. В същото време ограниченият икономически и политически капацитет на страната не й позволяват да влияе директно върху процесите в света. Това е причина във външноикономическата си политика България да поддържа активна позиция по отношение на участието си в глобалните процеси, да развива различни форми на регионално сътрудничество (на Балканите и в Европа), да следва неотклонно голямата цел за присъединяване към Европейската общност. Присъединявайки се към СТО преди пет години, страната пое редица ангажименти, които й бяха поставени като условия за членство. Стриктното придържане към тях позволи да се постигне висока степен на либерализация на търговията, да се повиши конкурентоспособността на експортната продукция, да се диверсифицира географската структура на търговията. Много по-важно е обаче, че с присъединяването си към СТО България получи легитимност на равнопоставен участник в световната търговия. Новите преговори ще бъдат първите, в които България ще участва като равноправен член на СТО, ще изработва свои предложения и ще отстоява национални позиции. Заявка за подобно поведение беше дадена още с предложението за разширяване обхвата на регистъра на защитаваните географски означения. Участието в преговорите ще подпомогне сближаването с позицията на ЕС и ще улесни бъдещето присъединяване към Общността. Без съмнение глобализацията ще продължи да набира скорост, да се развива и усложнява, а това ще наложи изработването на гъвкава и наистина иновативна система на управление. Като част от тази система на управление търговската политика също подлежи на непрекъснато изменение и усъвършенстване, но едновременно с това тя може да бъде използвана като инструмент за осъществяване и направляване на промените.
Приложение 1
Приложение 2 Програма за работата на СТО
Приложение 3 Списък на споразуменията и договореностите, приложени към Маракешкото споразумение за създаване на СТО Маракешко споразумение за създаване на Световната търговска организация Приложение 1 А. Многостранни споразумения по търговията със стоки Общо споразумение по митата и търговията 1994 (ГАТТ 1994) Договореност относно тълкуването на Член II: 1(б) на ГАТТ 1994 Договореност относно тълкуването на Член ХVII на ГАТТ 1994 Договореност относно разпоредбите на ГАТТ 1994 за платежния баланс Договореност относно тълкуването на Член ХXIV на ГАТТ 1994 Договореност относно освобождаването от задължения по ГАТТ 1994 Договореност относно тълкуването на Член ХXVIII на ГАТТ 1994 Маракешки Протокол към Общото споразумение по митата и търговията 1994 Cпоразумение по селското стопанство Споразумение за прилагането на санитарни и фитосанитарни мерки Споразумение за текстила и облеклото Споразумение за техническите пречки пред търговията Споразумение за свързаните с търговията инвестиционни мерки Споразумение за прилагане на Член VI от ГАТТ 1994 Споразумение за прилагане на Член VII от ГАТТ 1994 Споразумение за предекспедиционна проверка Споразумение за правилата за произход Споразумение за процедурите по лицензиране на вноса Споразумение за субсидиите и изравнителните мерки Споразумение по защитните мерки Б. Общо споразумение по търговията с услуги (ГАТС) В. Споразумение за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост Приложение 2 Договореност относно правилата и процедурите за уреждане на спорове Приложение 3 Механизъм за преглед на търговската политика Приложение 4 Многостранни незадължителни споразумения Споразумение за търговията с граждански въздухоплавателни средства Споразумение по държавните поръчки Международно споразумение за млечните продукти (прекратено) Международно споразумение за месо от животни от рода на едрия рогат добитък (прекратено) Каталог: uploads -> publication publication -> Курсови проекти publication -> Министерство на икономиката на Република България Германска агенция за техническо сътрудничество (gtz) Център за икономическо развитие publication -> Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева publication -> България не подобрява конкурентоспособността си publication -> Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева publication -> Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева publication -> Гъвкавите форми на заетост и конкурентоспособността на българските предприятия publication -> 2005 –2010 център за икономическо развитие софия, 2005 година Съдържание publication -> Макроикономическа среда за развитие на високите технологии в България publication -> В административното правораздаване целта на концепцията Изтегляне 1.2 Mb. Сподели с приятели:
|