Част ІІ: Системата срещу гражданите
Р.Узунова: Заедно с Биньо Иванов ли бяхте? П.Манолов
Изтегляне 1.68 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Р. Узунова
- П. Манолов
- Р.Узунова
- Мариана Златева
- Румен Воденичаров
- Петър Манолов
- Димитър Томов
Р.Узунова: Заедно с Биньо Иванов ли бяхте? П.Манолов: Не, аз го оставих в Пловдив, защото той щеше да пътува при майка си, за Брацигово… Р.Узунова: А с него обсъждахте въпроса, така ли? П.Манолов: Обсъждахме, да, до късно, почти до разсъмване не можахме да заспим, защото положението на И.Минев е не тревожно – той е, как да Ви кажа, нямам друга дума за след тревожно ... А от Софийската група щях да искам да взема подписи под едно Възвание, което да занеса с д-р Тренчев на Минев и да го помолим да започне захранването; всъщност възнамерявахме да минем в неделя следобед или вечерта през Септември. За съжаление, в 7.05 ч. сутринта бях задържан на гара Пловдив от двама цивилни войници на Държавна сигурност и от двама милиционери и отведен в Първо районно управление на МВР и заключен там до 20 ч и 15 – 20 мин. Като ме освободиха научих, че и на д-р Тренчев му е бил взет паспорта на гарата и бил предупреден да иде да си го получи на другия ден и му е било забранено да пътува. В Стара Загора става това. Р. Узунова: И какво правихте толкова дълго време в милиционерския участък? П. Манолов: Ами размишлявах си… Р. Узунова: Те какво искаха? П. Манолов: … прибавих още един ден гладна стачка към…, в смисъл - без хляб и вода, това е, което правих... Р.Узунова: Не Ви дадоха поне един сандвич? П.Манолов: Не съм искал. В 10.45 Биньо Иванов е бил задържан пред пловдивския театър и откаран във Второ районно у-ние на МВР, и държан час и половина, и откаран с кола за брациговския влак. Предишните дни..., всъщност искам да спомена, че това са серии от репресии… В предишните дни на излизане от дома ми е бил задържан Никола Антонов от бургаската група на Дружеството. Нямам вести от координатора на Дружеството Григор Симов, с когото Вие говорихте от къщи и от тогава до ден днешен нямам вести – нито е пристигнал за там, където го бях пратил, нито пък се е обадил отнякъде... Р.Узунова: Телефон в къщи той има ли? П.Манолов: Не, няма телефон, няма, но тези, при които трябваше да отиде, имат телефон, и имат начини – говорих с някои от тях: не се е мяркал... Ограничения за пътуване из страната имат Димитър Томов, Цветан Златанов. Под домашен арест от средата на миналия месец е Торгудов, а Емин Хамдиев от 25и е бил хванат покрай къщи и интерниран в град Асеновец, Разградско, за две години. На 12и в 12.00 ч на обяд е била откарана в Окръжно у-ние на МВР съпругата ми, Вера Манолова, с призовка за свидетел. Издирен е бил за броени минути и прибран от хлебарницата и малолетния ми син Манол, също отведен в Окръжно управление на МВР и задържан до 17 ч. на същия ден. Аз, като секретар на Независимото дружество за защита на правата, и най-вече като човек и гражданин, имам ли право да запитам: на кого и защо е било нужно на 12 март 1989 г. в дома ми да няма никого? Защо е трябвало да има отцепление около къщата – не са допускали никого да се доближи. С какво може да бъде опасна една къща, на която собствениците са арестувани? Р.Узунова: Въпреки, че Вие бяхте в милиционерския участък, около къщата е имало милиционерски коли, така ли? П. Манолов: Просто не се допускало доближаването до къщата. Аз видях там - имам някакво дворче, беше валяло – беше пълно със стъпки, а ние въобще не сме ходили там, но както и да е, това са вече други неща ... Научих по-късно, че са били репресирани Иван Петров от Плевен, Диана и Димитър Бояджиеви от Пловдив, активисти на Дружеството от Варна, Шумен, Силистра; вземани са им отпечатъци от пръстите, задържани са пътуванията им, съпровождани са тайно и открито десетки, а може би и стотици активисти и членове на Дружеството … На този ден като че ли Дружеството е имало черен ден, защото всеки, който членува в правозащитното Дружество като че ли е бил или под наблюдение, или се е гледало на него като на престъпник. Репресивната вълна, която заля цяла България, говори, че властите не са имали и нямат намерение да регистрират Независимото дружество, за да може то да отпочне правозащитна дейност Р. Узунова: Но в последните партийни документи се казваше, нали, че единствената пречка за свободното действие на независими дружества е, ако не са регистрирани. При регистриране всичко е „леге артист”, всичко по мед и масло ще протече?! П. Манолов: И сега усилията на властите се преместват по-напред: те просто не трябва да допуснат да се стигне до регистриране. Това е тактиката. (15.03.1989 г., ролка № 138) Разказ на Мариана Златева Румяна Узунова: Мариана Златева? Мариана Златева: На телефона. Р. Узунова: Търся Ви толкова време на Вашия личен телефон? М. Златева: Не можете да ме намерите на моя личен телефон. Той работи по странна схема: мога да избирам само градски телефон и нищо друго, а когато ме търсят отвън, той не звъни. Това е специално изобретение, което влезе в сила в събота вечерта, 18 часа и 15 минути. Р. Узунова: Какво стана със събранието, което възнамерявахте да проведете? Събранието на софийския клон на НДЗПЧ? М. Златева: Да, събранието, точно така. Събранието на групата на Софийска област, което трябваше да се състои на 12 март в 13 часа в дома ми… Но бе провалено, защото всеки от поканените участници беше или под домашен арест, или по някакъв друг начин предупреден да не присъства. На улицата пред дома ми стояха пет коли. В неделя от 10 часа сутринта! Р. Узунова: 5 милиционерски коли ли? М. Златева: Две, на които пишеше „Народна милиция” и три, на които не пишеше. Във всички тях имаше по трима или четирима души. И всички те развиваха такава дейност,… тичаха напред-назад, сновяха напред-назад, даваха си съобщения, навеждаха се един до друг… Знаете ли, всичко приличаше на истинско! Предполагам, че тези хора, които не са били по някакъв начин предупредени…, защото аз видях от прозореца си как става това…, те биваха вкарвани в една кола и закарвани нанякаде… Аз искам пред всички да заявя, че ние сме една мирна група, която иска с думи и с добро да помогне, за да върви нашата страна към по-нататъшна демократизация. Ние сме категорично против насилието. Нямаме никакво желание за власт. Още един път мога да заявя, че целите ни са съвсем мирни, тихи и кротки. Вместо да бъдеме покровителствувани от властта по силата на международните споразумения, то ни е пречено. Защо!? (недатирано, ролка № 17) Разказ на Румен Воденичаров Румяна Узунова: Румен Воденичаров? Румен Воденичаров: Да, на телефона. Радвам се да Ви чуя. Бих искал, в качеството на единствения присъствал на обявеното заседание на НДЗПЧ, да ви дам моя коментар по случая. Р. Узунова: Да, слушам Ви. Р. Воденичаров: Два месеца молбите на членове на НДЗПЧ не бяха чути от властите в лицето на органите на властта: МВР и Главна прокуратура. Два месеца те използваха твърдостта на непреклонния борец за демокрация и човешки права Илия Минев, за да постигнат неговото физическо унищожаване с гладната стачка, която той провежда. Но когато в съответствие с чл. 54 на Конституцията на НРБ и чл. 20 на Заключителния акт на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа във Виена бе обявено мирното събрание на датата 12 март, цялата гиганска репресивна машина бе приведена в действие само за няколко часа. Разтичаха се призовкари, дежурни коли започнаха да обикалят домовете на членовете на Дружеството, блокираха се телефони, включиха се многопистовите магнетофони, активизираха се районните прокурори. Аз лично бях призован в петък при прокурора Александров в стая 16 на третия етаж на Софийския градски съд. На въпроса ми: за какво ме призовава, след като нито съм свидетел, нито съм обвиняем прокурорът отговори, че като вестител на закона е длъжен да ме предупреди, че съм на път да наруша два члена - доколкото си спомням: 312 и 331 от Наказателния кодекс, според които за действия, целящи отслабване на властта, мога да бъда наказан с лишаване от свобода от три до дванадесет години. “Може ли да разгледам образуваната преписка по мой адрес, № 250 от `89а година?” - попитах го аз. “Не може!” - гласеше краткият отговор. Той написа предупредителен протокол и ми го подаде за подпис. Разделихме се с взаимна неприязън. В действията на прокурора се чувстваше известна гузност. Той много добре съзнаваше, че аз нито съм народен враг, и, даже когато му намекнах, че до една година - според самия Тодор Живков - ще изникнат като гъби след дъжд десетки подобни дружества, които ще търсят правото си на мирни събрания, той ми каза, усмихвайки се: "Нека не бъдем прекалени оптимисти". За мене, а и за другите двама призовани: Ева Калчева и Мариана Златева беше ясно, че тази процедура е част от системното насаждане на тотален страх сред българските граждани. От този момент – петък, до неделя ние или трябваше да се откажем от събранието, или трябваше да живеем с чувството за виновност, че вършим нещо противозаконно. Аз „обещах” на съдията, че няма да променя мнението си, защото не виждам нищо осъдително 10 - 15 граждани да се съберат в един апартамент, та ако ще да си говорят и за човешки права. В събота стана ясно, че членове на Дружеството от окръга: Димитър Томов, Григор Симов, Цветан Златанов и други бяха заставени да не напускат местожителствата си. В неделя сутрин същото се случи и с керамичката Ева Калчева. Събранието се осуетяваше планомерно. Когато в неделя по обяд влязох в уличката (на която е жилището на М. Златева), която е толкова малка, че се простелва с един поглед, на нея цареше делово оживление. 4ма цивилни стояха на ъгала от едната страна, а две коли на Народна милиция, с по четири милиционери - от другата. Аз отидох направо до една от колите и попитах през прозорчето: "Извинете, мене ли чакате?" Те, изглежда, не очакваха толкова откровен въпрос и отвърнаха спонтанно: “Не.” Тогава прекосих улицата и попитах униформените в другата кола: "Извинете, Вие мене ли чакате?" “Не!”- беше и техният отговор. Тогава аз влязох в кооперацията и за голямо учудване на домакинята Мариана Златева, позвъних необезпокояван на вратата й. Наближаваше обявения час 13 часа. Няколко желаещи да попаднат на събранието бяха веднага прихванати още на улицата. Проверката, както се казва, е висша форма на доверие. Колите заминаваха към Следствения отдел, но други веднага заемаха техните места. По едно време отвънка наблюдаваха три коли с надпис „Народна Милиция” и две коли с цивилни полицаи. Висш полицай с черен шлифер и бомбе обхождаше колите и раздаваше заповеди. Казах на Мариана Златева: "Избери си: или ти да откриеш събранието и после да ми дадеш думата, или да направим обратното." Измина цял час. На улицата поутихна. Държавна сигурност и милицията запълниха почивния ден на около 30 здрави и прави свои служители, но не позволиха на 10 члена на Независимото дружество за правата на човека в България да проведат поредното си събрание, при това с такова преиграване и сериозност, като че ли от апартамента на улица (адрес на М. Златева) можеше да се даде сигнал за въоръжено въстание. Напуснах мястото на събранието в 14,30 часа. Навън героите бяха уморени. Половината спяха в различни пози по седалките, проклинайки насън началниците си за безсмисленото висене. Минах край три коли - никаква реакция. Последната беше чак пред Парка на свободата /Борисовата градина/. Сигурен съм, че слушателите в България на това място започват да се подсмихват. Да, наистина смешно е и жалко е да се поддържа и изгражда такъв полицейски апарат, за да се справя със сериозни проблеми от такъв род. (14.03. 1989 г, ролка № 15) Комюнике на НДЗПЧ, чете о. Благой Топузлиев Р. Узунова: О. Благой Топузлиев, какво е сегашното състояние на НДЗПЧ в България? Бл. Топузлиев: Ами, аз съм, т.е. не аз лично, но имайки предвид положението на нещата в България и това, че аз излизам със семейството си на Запад, бях оторизиран, упълномощен от ръководството на Дружеството… и в тоя смисъл мога да ви прочета едно комюнике. Р. Узунова: За състоянието на Дружеството? Бл. Топузлиев: Комюнике на Дружеството, да. То е следното. „През последните няколко седмици Дружеството беше подложено на систематични, незаконни репресии от страна на властите. Тези репресии се изразяват в постоянно следене, покани за “приятелски” разговори, визити в домовете, арестувания, обиски, заплахи с уволнения, изселвания и съдебни процеси, натиск да се приеме паспорт и напусне страната, ограничаване свободата на движението, понякога свързана с полицейски домашен арест. Тази ненормална обстановка, създадена от органите на МВР, пречи на Дружеството да реши някои въпроси: като позицията, която Дружеството трябва да заеме по отношение на властите поради липсата на положителен отговор на няколкократните искания за регистриране. И второ: по-обстойно обсъждане и внасяне на евентуални изменения в проекто-програмата на Дружеството, обявена от неговия секретар Петър Манолов. Давайки си сметка за така сложилото се положение, софийската група на Дружеството реши да свика свое събрание на 12 март 1989 г. в 13.30 ч. в дома на г-жа Мариана Златева в София (адрес). За това събрание групата официално беше поканила секретаря на Дружеството Петър Манолов, говорителя Димитър Томов, както и членове от други групи в страната. Изразявайки надеждите за разбиране и законно отношение от страна на властта, домакинята бе изпратила съответно писмо до кварталния отговорник, в чийто район е нейният дом. Но властите предпочетоха да подчертаят своето неуважение към закона и към себе си. Те използваха прокурорите в столицата и в провинцията, които вместо да защитят конституционните права на гражданите, решиха да заплашат десетки членове на Дружеството с незаконна съдебна разправа, позовавайки се на факта, че то не е регистрирано. Между виканите и заплашваните са секретарят Петър Манолов, говорителят Димитър Томов, Диана и Димитър Бояджиеви от Пловдив, Румен Воденичаров, Ева Калчева, Мариана Златева, Владимир Кръстев, Костадин Георгиев, Пламен Николов от София, Георги Кулев от Варна, Цветан Златанов от Мездра, д-р Тренчев и Николай Колев от Стара Загора и др. Освен това, властите поставиха под полицейска охрана домовете на секретаря Петър Манолов и говорителя Димитър Томов. Поради трудностите за комуникация и съобщаване, създадени от властите, неизвестна остава съдбата на много активисти и членове на Дружеството. Във връзка с така сложилото се положение съм упълномощен от управителното тяло на Дружеството, като негов член, да поискам съдействие от всички сродни дружества в Европа, САЩ и Канада. Упълномощен съм също така да предам подробен доклад за състоянието и до съответните комисии към Министерствата на външните работи на страните, подписали Хелзинкските споразумения, както и до съответните парламентарни комисии. До днес Дружеството се е стремяло към чисто вътрешно решение за преодоляване на ненормалната обстановка, позовавайки се естествено на международните конвенции, подписани от българското правителство. Тези наши усилия, за съжаление, не доведоха до положителен резултат. Това стана причина да ми бъдат дадени широки пълномощия, които ще използвам през идните месеци, за да подпомогна българския народ по отношение зачитането на човешките права в страната.” Това е текста. (средата на март 1989 г., ролка № 116) Съобщение на Петър Манолов Р.Узунова: Но все пак събранието на Софийската група успя да бъде проведено, така ли? П.Манолов: Да. Аз бях след това… Проведено е на другия ден, за разлика от събранието на „Подкрепа”… Р.Узунова: И бихте ли казали няколко думи за събранието на Софийската група? П.Манолов: Минало е добре. Събрали са се няколко човека. Може да се каже, че Софийската група вече е учредена и ще започне своята работа така, както другите групи по окръжни или областни градове… Да се надяваме че в близко време тя ще даде за себе знак чрез дейност… Ние до сега правим само опити да се съберем и да се учредим, а трябваше отдавна да започнем правозащитна дейност. Това първо събиране на столичната група към Дружеството е началото на нещо… (19.03.1989 г., ролка № 163) Б) Състояние на НДЗПЧ Интервю с Димитър Томов за състоянието и перспективите пред НДЗПЧ и лично пред него Румяна Узунова: И така, какво е днешното състояние на Независимото дружество за защита на човешките права? Какви са перспективите пред него? Димитър Томов: Относно състоянието на Дружеството ще си позволя да бъда по- обстоятелствен. В момента списъчният състав е 282 члена. Само преди няколко дни възникна нова група в град Плевен с пълномощник Иван Петров, с тел. (…) Клонове на Дружеството има и в много други градове в страната, като Пловдив, град Септември, Стара Загора, Варна, Бургас, Асеновград, Враца, Лом, Кърджали, Шумен, Търново, Казанлък, Ямбол, Хасково, Перник, Бяла Слатина, Михайловград, София, Радомир, Айтос, Ботевград - не съм в състояние да ги изреждам всичките. Има много членове, които живеят и в съседните на тези градове села, но те все още са единици и не представляват групи, с изключение на Ангел Грънчаров, с. Гурково, Ботевградско, тел. (…), и Гочо Халачев, с. Пясъчево, Хасковска област. Р. Узунова: Един момент, тези хора съгласни ли са тяхните имена да бъдат съобщени? Д. Томов: Да, всичко е уточнено. Р. Узунова: В какво в момента се състои дейността на Дружеството? Д. Томов: Аз исках да обясня, че това са данни по най-груба статистика. Разполагам и с други данни, според които членовете на Дружеството надхвърлят 800, но те са ми съобщени по телефона и не мога да ги обявя като официални, без да бъдат проверени. Ще поразкажа малко повече. Много е трудно да се води тази статистика. Някои от хората са принудени да се отказват. Други - да напускат страната. Трети желаят да останат в тайна поради страх от насилие. За новите хора, които непрекъснато идват, ни трябва време, за да ги разберем и опознаем. Дружеството е обхванало цялата страна. Комуникацията помежду ни се затруднява, умишлено се ограничава свободата на движение. Наблюдават се домовете ни и се контролира кореспонденцията ни. За да бъда по-убедителен, ще разкажа какво се случи с един разговор между мен и Ангел Соколарски, адвокат от Бяла Слатина. Удобно ли е да разкажа? … Разговаряхме за предстоящата му гладна стачка, по линията се чу пукане и се включи трети глас, който каза, цитирам дословно: "Соколарски, казаха ми да ви прекъсна. Хайде, свършвай!". Соколарски попита тайнствения глас: "Кой ти каза?". А гласът отговори, че не трябва да му казва и добави с уплаха: „От горе”. След тези думи линията прекъсна и ние не можахме да се свържем отново… Стигах до извода, че да се прекъснат в подходящ момент разговорите, това означава, че те се подслушват. Разбирате ли, това никой няма да го признае, а ние не можем да го докажем. Освен ако някой от тези невидими контрольори не му издържи съвестта и не реши да проговори. Аз говоря за контрол над личността. Тъй като имам още един прясен случай, ако е удобно да го разкажа и него? На 29. 04. в 16.40 часа бях повикан от някакъв, така наречен районен инспектор от МВР, униформен милиционер и в неизбежното присъствие на цивилен инспектор от Държавна сигурност ми връчиха така наречен Предупредителен протокол, в който ме предупреждават да не посещавам гр. Търново. Протоколът беше повод, за да ме разпитват и за други неща. Поради което в графата за забележки написах, че не съм съгласен и се подписах, че съм го прочел, а не че ще го спазвам. По този начин, чрез подписа си им отнех възможността да проведат разговор от какъвто и да е характер. Препис от този така наречен официален документ за мен нямаше. Той не е изведен под номер и няма печат. Тази формалност е акт, останал от времето на Сталин, което пък ме навежда на мисълта, че не навсякъде Сталин е мъртъв. Ние тук го усещаме доста често, макар и под различни форми. Много хора от Дружеството бяха предупредени да не ходят в Търново. А тези, които пропуснаха, ги върнаха оттам. Хубавото в случая е, че успяхме да заснемем с две любителски кинокамери почти всичко, което се случи там. Надявам се, че тези филми рано или късно ще намерят своята публика. Искам да разкажа още, че докато събирането в Търново бе осуетено, в два други града от страната се проведоха съвсем спокойно две учредителни събрания, на които присъствах лично. Разгледахме писмо от учителите на град Перник до Държавния съвет, в което те молят лично за увеличение на заплатите. За момента аз умишлено ще проявя въздържаност по обстоятелствата, защото все още няма отговор от официални инстанции. Тук искам да отбележа, че ние даваме гласност на проблемите, … но не даваме гласност на проблемите до като преди това не сме получили официален отговор от властта. С тези наши действия ние за кой ли път опровергаваме официалните твърдения … на тази власт, че имаме намерение да я сваляме. Нашите действия по-скоро говорят за уважение и почит, отколкото за омраза и презрение. Мисля, че с този отговор се изчерпва вашия въпрос. Р. Узунова: А виждате ли все пак някакви надежди, че ще се стигне до споразумение с официалните власти? Д. Томов: Съмнявам се, че ще се стигне до някакво споразумение. Самия факт, че ние не получаваме кореспонденцията си… Ето този акт, този стремеж да бъда отдалечен умишлено от града... Това са неща, които не говорят хубаво. Дори заплахите по телефона започнаха и при мен. Аз предполагам, че през това време ще бъда убит, най-малкото, което може да се случи. Вие разбирате колко е лесно в създадената умишлена обстановка убийството да бъде приписано на случайността. Докато бъда в затвора тук и се върна в Михайловград, ще плъзнат невероятни слухове, които ще имат за цел да посеят семената на подозрението и напълно да унищожат човешката душа. Целта ще бъде хората да се почувстват изолирани, безпомощни, уплашени дори. Несъмнено тихия терор и прикритото насилие ще имат своето психологическо отражение. Мисля, че само умните хора ще проверят истината, но това няма да е достатъчно, защото те ще се страхуват да я кажат. Съмнявам се на този етап дали ще може да се стигне до някакво реално споразумение. Всъщност ние няма за какво да се споразумяваме. Това са елементарни човешки права, които трябва да се спазват от всеки. Ние не можем да правим търговия с тези неща. Привърших, да ти кажа. Р. Узунова: Благодаря ви, Димитър Томов… Не затваряй… (Д. Томов от 8.04.1989 г. е зам.председател на НДЗПЧ, 8.05.1989 г., ролка № 20) Описание на един метод – съобщение на от. Ив. Бонев Р. Узунова: Ето, включих, говори… Ив. Бонев: Ще пробваме ли или не?! Добре… Коста Стоянов Петров от Варна. Той не познава истинските си родители, той е интернист. 1968 г. отбива редовната си военна служба в специално поделение, което е към Варшавския договор, с което поделение взема участие в окупацията на Чехословакия, август `68а година. Костов с още един войник от 6то поделение при нахлуването в Чехословакия правят фото снимки, като замислят след това да заминат на Запад и да ги предадат(?) там. Но са арестувани. Костов е осъден на 12 години от военен съд. Присъдата изтърпява в Старозагорския затвор. През 1974 г. Костов е прокурорски свидетел по делото на поета и журналист Георги Заркин, който през 1975 г. беше осъден на 9 години, като последовател на Горуня. И така Заркин получи вътрешна присъда 8 години и по-късно беше убит в Пазарджишкия затвор, а Костов беше освободен от затвора есента на 1974 г., като беше излежал шест години от 12 годишната си присъда. По-късно емигрира във Франция. Работил с Ценко Барев в редакцията на списание „Бъдеще”. За разбиване на каса в парижкото метро Костов е осъден. След излизането си от затвора се установява във Виена, където престоява малко и се завръща в България през лятото на 1981 г. По сведения от вътрешността сега се готви да оглави ДЗПЧ във Варненска област. Това е, но пък сме си го разказали. (от. Ив. Бонев, свещеник в Кърджали, член на КЗРП, края на м. юли 1989 г., ролка № 108) Декларация на НДЗПЧ (чете о. Димитър Амбарев) Каталог: public -> arhiv -> rumyana uzunova rumyana uzunova -> Част пета: началото на края – след 10 ноември Глава Митингите Николай Колев – Босия rumyana uzunova -> Съкращения и означения rumyana uzunova -> Част І: Паралелни светове rumyana uzunova -> Част шеста: човекът срещу системата – политическите жестове на Марлена Ливиу rumyana uzunova -> Част ІІ: Системата срещу гражданите Глава ІІІ. Насилието Бюрокрацията като инструмент за насилие rumyana uzunova -> Част четвърта: насилието като отказ от диалог rumyana uzunova -> За архива на Румяна Узунова и за ‘89а година „Бъди този, който отваря врати за други!” rumyana uzunova -> Іv. Отпорът на гражданите Индивидуалните протестни актове rumyana uzunova -> Румяна Узунова (18 1936 – 16 1995) Биoграфична справка Изтегляне 1.68 Mb. Сподели с приятели:
|