Част ІІ: Системата срещу гражданите
Изтегляне 1.68 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Р. Узунова
- Пламен Даракчиев
- Р. Узунова: …
- А. Манолова
- А.Манолова
Р. Узунова: А предполагахте ли, все пак, Кояна Тренчева, че властите ще предприемат такива драстични мерки като задържането на д-р Тренчев и други дейци на неформални сдружения? К. Тренчева: И да, и не. И не за друго, а защото в последно време действията на властите в много сфери /и в частност действията им срещу Синдиката/ са непредсказуеми. И аз си го обяснявам това и с противоречиви мнения относно съществуването на самодейните сдружения и сред някои представители на властта. Р. Узунова: Какви са отношенията на „Подкрепа” с другите неформални сдружения? К. Тренчева: Първо бих казала, че между всички нас има определена симпатия. Що се отнася например до Независимото дружество, до Комитета за защита на религиозните права, Дружеството „Екогласност”, мога да кажа, че ние отчасти се познаваме помежду си. Бих искала да спомена и това, че ние сме синдикална, междупрофесионална организация и всеки е свободен да членува в други обществени движения. Така например двама наши членове са членове и на „Екогласност”, а няколко членуват и в Независимото дружество. Също така имаме и един член на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. Мое лично мнение е, че всяко самодейно сдружение на настоящия етап изяснява преди всичко своята платформа и форми на действие, търси своята специфика. С други думи заети сме повече със себе си и това е нормално, според мен. В някои аспекти обаче сигурно имаме и допирни точки, но работата по тях е въпрос на бъдещето. Но що се отнася до репресивни мерки на властите спрямо някои членове на самодейните сдружения, особено ако тези репресивни мерки са продиктувани не от правни, а от други съображения, позицията ни, мисля, трябва да бъде обща. Примери в това отношение мисля, че не липсват – и Петър Манолов, и д-р Тренчев, а сега вече и Тодор Гагалов и другите, които са задържани, бяха защитени и се защитават все още с граждански действия от широк кръг представители именно на тези самодейни сдружения у нас, защитават се и от свободни граждани. Р. Узунова: Мислите ли, Коята Тренчев, че е възможно „Подкрепа” да бъде регистриран като профсъюз един ден и да започне нормална дейност? К. Тренчева: Ако не мисля тези неща, нямаше да се запиша в този профсъюз и нямаше да бъда член. Аз свързвам този въпрос с проблема за регистрацията не само на нашия синдикат, но и с другите сдружения /ако последните вече са внесли необходимите документи за регистрация/. Лично мнение мое е, че въпросът за регистрацията на неформалните сдружения в момента не е само в ръцете на съдебните власти, както би трябвало да бъде. Тук бих искала да вмъкна едно уточнение по повод с интервюто с Юлий Бахнев, което в момента тече по радиостанция „Свободна Европа”. На въпрос, свързан с регистрацията на самодейните сдружения, той спомена, че в момента се изчаквали някакви нови законодателни актове. Аз нямам нищо против тях, макар да не съм прочела нищо за подготовката им, а доколкото знам и от обявените предварително сесии на Народното събрание за тази година разглеждането на подобен законопроект, свързан с неформалните сдружения, липсва. Принципът е обаче, че до влизането в сила на нов законодателен акт, действа стария, т.е. е в сила стария законодателен акт. А ние сме в правото си по силата на сега действащото законодателство да бъдем регистрирани, ако отговаряме на съответните условия, разбира се, и сме подали необходимите документи. Изчакването за мене е нарушение на нашето законодателство. Ето защо ме учудва, че сдруженията нямат отговор във връзка с подадените документи. А в крайна сметка, що се отнася до бъдещето, аз съм оптимистка… Р. Узунова: И последен въпрос, Кояна Тренчева, как виждате бъдещето на Независимия профсъюз “Подкрепа”? К. Тренчева: Отново ще свържа този въпрос изобщо с бъдещето на всички организирани форми на алтернативно мислене и алтернативни граждански действия у нас. Съгласна съм със социолога Петко Симеонов, който в интервю пред вас каза, че никакви репресии не могат да унищожат тези форми на сдружение, и че те ще се разрастват. Що се отнася конкретно да Профсъюза, в него има вече натрупан някакъв организационен опит. Има интересни виждания, има интересни предложения за работа, интересни хора с гражданско мислене. Стремим се да натрупаме и повече познания за независимото синдикално движение и на Запад, и на Изток. Стремим се да се запознаем и с традициите у нас - от преди доста години. Синдикалното съзнание,… как да ви кажа, то е особен вид съзнание и то не се придобива изведнъж. Но всичко това, надяваме се, че ще привлича повече хора към нас. Освен това надявам се, че у нас ще се появят и други независими синдикати. Този процес, според мен, е неизбежен. Не е задължително всички да се насочват към членство в нашия синдикат - ние не искаме да бъдем шапка на цялото независимо синдикално движение у нас. Доколкото можем, ние ще подкрепяме създаването и на други професионални и междупрофесионални обединения. Още повече, че това и наше уставно задължение. Какво повече да ви кажа за сега? В настоящия момент, както сами виждате, ние влагаме всичките си усилия не само да си защитим Сдружението, но и себе си като граждани от редицата противозаконни действия срещу нас. Р. Узунова: Благодаря, Кояна Тренчева. К. Тренчева: И аз ви благодаря. (Кояна Иванова/Тренчева, студент-медик, съучредител на „Подкрепа”, 26.06.1989 г., ролка № 222) Две съобщения на Пламен Даракчиев (…) Пламен Даракчиев: Другото: за регистрацията на „Подкрепа”. Огнян Велчев и Кояна отиват в Старозагорския съд. Там са им отговорили, че делото е гледано при закрити врати. Между впрочем научихме, че имат това право да го гледат и при закрити врати. Р. Узунова: Къде, в Кодекса? Пл. Даракчиев: Да. Имат го, тъй като става въпрос за фирма и имат това право. Гледали са го при закрити врати и са уведомили онзи, който трябва да уведомят, т.е… Р. Узунова: Константин Тренчев? Пл. Даракчиев: А така! Оттук се получава един невероятен казус. Р. Узунова: Да, да. Той ми каза, Огнян… Пл. Даракчиев: Така ли, да. Значи той ти е обяснил. Р. Узунова: … че само той има право да обжалва. Пл. Даракчиев: Обаче има и едно такова положение, че срокът на обжалване тече, седем дневният срок, само при положение, че Константин е подписал това... Р. Узунова: … че го е получил. Пл. Даракчиев: Че го е получил, да, това съобщение. А той няма да подпише нещо, сигурен съм, което не е видял. Ако те му го покажат пък, той съвсем няма да го подпише, тъй като ще съобрази. Така че от това положение, считам, че сме застопорени здраво. От другото, което е по-нормалното, според мен, е да изпратят това решение на домашния му адрес. Така би трябвало да бъде. Той си е указал домашния адрес, а не адреса на Главно следствено управление, в крайна сметка. Р. Узунова: Пратили ли са го? Пл. Даракчиев: Моля? Р. Узунова: Пратили ли са го? Пл. Даракчиев: Нищо на домашния няма. Логиката подсказва това - те е нормално да кореспондират с него на неговия домашен адрес, а вече домашните му да го препратят и да поискат контакт с Главно следствено управление. Ако те са го препратили до Главно следствено управление, това излиза извън техните компетенции, нали, според мен, това е просто шантаж от тяхна страна, ако са го направили. (…) (9.07.1989 г., По времето на разговора председателят на „Подкрепа” д-р К. Тренчев от месец и половина е задържан в Главно следствено управление, София. Ролка № 211) (…) Р.Узунова: И един последен въпрос, Пламен Даракчиев. Какво е състоянието на профсъюза “Подкрепа” в отсъствието на неговия председател д-р Тренчев и на заместник-председателя Тодор Гагалов? Чувства ли се липсата им? П.Даракчиев: Да, аз бих добавил и на Николай Колев. Определено се чувства липсата, общо взето Синдиката живее някакъв живот, доколкото му се позволява, срещаме се, обсъждаме ред неща. Трябва да ви кажа, че Константин Тренчев е човек, който притежава лидерски способности и ни липсва и с разум, и с мнение, и с много неща. Но тяхното отсъствие, трябва да ви кажа, че ни се отразява не само като отсъствие на съмишленици, но и като отсъствие на /…/, и на приятели, ако щете. Р. Узунова: По конкретно, в организационно отношение как се чувства тяхната липса? Пл. Даракчиев: Ние сякаш сме предвидили ситуациите, защото май месец, на 4 май, да, сега си спомням, на 4 май бяхме на дело в Пловдив. На дело по повод молбата на Профсъюза за регистрация и на това дело, така, като се поразговорихме, решихме, че е възможно да има някакви репресии спрямо нас, просто си го помислихме и избрахме едно дублиращо ръководство за всеки случай, както се казва. Единодушно, беше целия Профсъюз там, по-голямата част на Профсъюза. Националният съвет също беше. И това ръководство – дублиращото, след задържането на д-р Константин Тренчев и на Тодор Гагалов всъщност влезе в действие. Така че в организационно отношение, мисля, че оцеляхме. Р. Узунова: Благодаря ви, Пламен Даракчиев. Пл. Даракчиев: Да, и аз ви благодаря. (По това време Пл. Даракчиев е временен председател на „Подкрепа”, 11.07.1989 г., ролка № 212) Анна Манолова разговаря с Пламен Даракчиев за ролята, дейността и бъдещето на Независимия Профсъюз „Подкрепа” и за делото за регистрация с новите учредителни документи Ана Манолова: Пламен Даракчиев? Добър ден! Ана Манолова се обажда от “Свободна Европа”. Вие сте член на независимия профсъюз “Подкрепа”. Журналист сте. Би ме интересувало вашето мнение във връзка с последните събития у нас, във връзка с нападките срещу Независимия профсъюз, с арестите на негови членове, на председателя на Профсъюза проф. Тренчев, на Николай Колев – Босия, с конфискация и обиски, и конфискация на документи. Би ме интересувало да чуя вашето мнение, как вие виждате работата на Независимия профсъюз. Пламен Даракчиев: Преди всичко искам да кажа, че нашата основна цел в момента, но и до момента беше насочена към някои основни документи на Профсъюза: всеки от нас в някакъв аспект работи, свързва се със специалисти, чете литература, подготвя проекти (на тези документи). С една дума, готвим някаква платформа, която естествено, че не може да стане за един или за два дни. За съжаление, в момента акцентът на нашите усилия се измества по посока оцеляване на Профсъюза, тъй като в последно време, знаят и вашите слушатели и изобщо мнозина знаят у нас, че се предприеха някои крути мерки - имам предвид обиските, изземване на част от документацията на Профсъюза, както и ареста на д-р Тренчев и на Николай Колев. Но ние въпреки всичко няма да спрем да работим и в този аспект – изясняване на платформата на Профсъюза; за нас това е много важно, тъй като напълно осъзнаваме, че само една разумна, демократична и бих казал радикална платформа на Профсъюза би привлякла и повече хора към нас, а и би ни представила по-добре, и би съдействала изобщо за оздравяване на посятата у нас… социално-икономическата имам предвид ... А. Манолова: Един момент!... Можете да говорите… Пл. Даракчиев: Бих могъл да кажа как се очертават нашите виждания и планове за бъдещата работа на Профсъюза, поне до момента. Ние добре съзнаваме, че сме първият независим синдикат у нас и че ролята на пионери много ни задължава. Преди всичко се наложи да изясним някои въпроси, свързани с това докъде се простират функциите на Профсъюза. И стигнахме до едно заключение – че освен някои моменти, заложени в Устава, свързани със защитата на конкретни членове, на конкретни граждани, е необходимо да наблегнем и върху някои други моменти. Бих ви прочел един, така съществен член от Устава, от глава Общи положения. Чета Ви го: „т. Г – Да съдейства /става дума за Профсъюза/ за обществено-политически преобразования в НРБ в съответствие с принципите на демократизма, свободомислието и новото политическо мислене.” Наложи се да си изясним още един момент. Постигнахме общо становище, че сме и правозащитна организация, и че в основата на нашата работа трябва да бъде защитаването на гаранциите за социално-икономически и културни права изобщо у нас, имам предвид законодателни гаранции. (…) Ако трябва все пак да ги конкретизираме тези виждания, бих се спрял на две-три неща. Преди всичко бих искал да отбележа, че още в началото на Устава е заложено това, че ние сме за решаване на основните права и нужди на хората, произтичащи от човешката им същност и нормите на цивилизовано поведение, приети и провъзгласени от ООН във Всеобщата декларация за правата на човека и в Международния пакт за гражданските и политическите права, Международния пакт за икономическите, социалните и културните права и другите международни договори, по които НРБ е страна. Ние смятаме, че без този цялостен пакет от документи не е възможна и нашата работа. Същевременно съзнаваме нашата специфика и акцентираме повече върху Пакта за икономическите, социалните и културните права. Естествено е и в нашата платформа да е акцентирано върху тях. Но особено ни тревожи нас реформата в икономиката. Нашето мнение е, че тази реформа се провежда, ако мога така да се изразя, с вулгарно-икономически методи и стремежът на бюрокрацията днес е на всяка цена да запази за себе си собствеността и по-конкретно формите, по които се разпределя тя. И ето защо ние смятаме, че е необходима радикална социализация на самата икономическа реформа, а това означава, в тази реформа човекът най-сетне да стане страна; означава, че тази реформа трябва да бъде прицелена точно в него, в неговата мотивация за труд. Аз не бих искал да говоря общи неща и ще ви помоля да ме прекъсвате с по-конкретни въпроси. А. Манолова: Знаете ли какво, ние ... Пл. Даракчиев: По-принцип ние искаме да пледираме за социализация на тази реформа, за повече социални мерки. Необходимо е просто, защото ... А. Манолова: Какво стана всъщност с регистрацията на Профсъюза? Пл. Даракчиев: Регистрацията на Профсъюза за сега би трябвало в 30 дневен срок, доколкото знам, да бъде насрочено ново дело. А. Манолова: Тридесет дневен срок от кога? Пл. Даракчиев: Ами от…, мисля, че делото беше на 6 май - последното дело. На това дело ние изтеглихме всички предишни документи. Бих могъл да ви кажа с каква цел ги изтеглихме. Същевременно внесохме изцяло нови документи, вече в Старозагорския окръжен съд. И очакваме да бъде насрочено дело, може би тези дни. Нищо не се е променило във връзка с репресиите срещу Профсъюза. А. Манолова: Напротив. Пл. Даракчиев: А между другото, имаме и други искания, те са искания изобщо на българския народ – преди каквато и да е финансова и данъчна реформа, и въобще преди нещо да се прави, за да можем да говорим изобщо за прогресивен данък, би трябвало да се обявят най-сетне и заплатите на висшия ешелон; заложили сме го като искане, просто необходимо е, народът го иска вече. Ние считаме, че гаранции за подобни по-радикални социално-политически мерки на този етап и за контрол върху тях могат да бъдат единствено свободните профсъюзи. И ето защо едно от нашите искания е да бъде разработен и приет Закон за профсъюзите, както и в частност в този закон, а може и с отделен закон - вече това са неща, които просто предлагаме, а вероятно има хора, които ще решават – но да се регламентира и правото на стачка у нас с всичките права и задължения, които произтичат от него. А. Манолова: Така, вие бяхте почнал да изреждате предложенията на Профсъюза. Пл. Даракчиев: Ние особено държим на едно наше предложение, че е време да се излезе - правителството ни, най-сетне да си влезе в ролята на правителство и да постави въпроса, … всъщност ние да поставим въпроса за разработването и предлагането на обсъждане на антиинфлационна програма. Сега е момента. А. Манолова: Пламен Даракчиев, всички тези предложения, които споменахте, които цитирахте, като инициативи на профсъюза “Подкрепа”, всички те звучат много добре. Това, което бих искала да зная, бихте ли могли да ги направите достояние на обществеността, да могат хората да ги чуят, да помислят върху тях, да видят дали ще се съгласят или не, да бъдат обсъждани? Как мисли Профсъюзът да действа? Пл. Даракчиев: Вижте, преди всичко, за да бъдат обсъждани е необходимо да можем свободно да се събираме и да ги обсъждаме. Но, за съжаление - аз ви казах вече каква е обстановката - трудно би могло да има подобни събирания, макар че ние ще правим опити… Това, за което говорим сега, са само част от нещата, които мислим… Може би ще можем по-спокойно да ги обсъждаме също с ангажирани специалисти, които независимо, че не са членове на “Подкрепа”, биха могли да помагат. Още повече, че става дума за…, че интересите са ни общи. Но вече след учредяване на Профсъюза. Учредяването веднага би ни дало много, много възможности, страшно много възможности за работа в това отношение, разбирате ли? (Края на м. юни, преди ареста на Т. Гагалов; извадки от текста в ролка № 204) 4. Независим комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности Окръжно № 1 на КЗРП, чете о. Христофор Събев Отец Х. Събев: 2 април 1989 година - в ляво. В дясно - Комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности, Велико Търново. Окръжно № 1. До областните Комисии, до клириците и миряните - сътрудници и симпатизанти на Комитета. Братя и сестри, възстановяването на древните Апостолски традиции, изключителното възвръщане към духа на първичното, автентично Християнство, както и удовлетворяването на изискванията на съвременността и съобразяването с прогресивните възможности за комуникация, динамичност и организационно усъвършенстване трябва да залегнат в основите на една актуална религиозна Програма за всеобщо спасение на хората - в смисъл на възприемане изкупителните заслуги на Бого-човека Исус Христос. Ето защо се поставя на дневен ред създаването и учредяването на Комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности, призван да реализира органично съчетание на древното със съвременното при внедряването на високо-етичните принципи на Християнството в общественото съзнание и духовния живот на хората. Актуалността на такъв Комитет е наложена от многото нерешени въпроси на религиозната действителност, като: отношението между Църква и общество, религиозната информация и обучение, разширяване на благотворителната дейност на вярващите. Тук се включват и проблемите за усъвършенстване на законодателството и привеждането му в съответствие с подписаните от НРБ междудържавни споразумения; а също и необходимостта от корекция на някои положения на Устава на Българската православна църква с цел да се хармонизира с каноничната система на Светото православие, например чл. 16, гл. 2: „Избиране на Патриарх”, където е регламентирана антиканоничната намеса на светските власти при избор на висши духовници, което е в разрез с 30то правило на Светите апостоли, 3 правило на Седмия вселенски събор - 787а година и 5 правило на Лаодикийския събор. Разбира се, не всички положения в Устава на Българската православна църква са неправилни. Например: чл. 129, изискващ свикването на Църковно-народен събор на всеки 4 години - за отчет пред него на Синода и ръководството на Църквата. За съжаление, такъв Събор не се е свиквал вече приблизително 15 години. И тъй, целта е не да се нарушават принципни положения и справедливи закони, а да се внесат предложения пред органите със законодателна инициатива в НРБ, които да имат конструктивен и отговарящ както на съвременността характер, така и да бъдат съобразени с тези древни и вечни изисквания за човешки права и свободи. Идеята на този Комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности възникна в град Велико Търново - духовният център на България, от едно братство от вярващи християни, съставен от Исихасткото дружество „Синове на светлината” и Православното движение „Единство за християните”; след провеждане на четири литийни шествия през 1988а година - съответно на 14 август, 7 септември, 24 септември и 19 октомври по улиците на град Велико Търново, в които участваха няколко стотин представители на християни от градовете Шумен, Варна, Габрово, Трявна, Горна Оряховица и, естествено, от Търново; се положиха основите на Комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности - на историческия хълм "Трапезица", в чест на Св. Иван Рилски. Комитетът потърси юридическо признание и регистрация пред съдебните органи на НРБ след 9 март 1988а година, в чест на Светите 40 мъченици. Въпросът за регистрацията му обаче остава още открит… А.Манолова: Момент, момент, отец Христофор, на 9 март `88а казахте вие?! от. Христофор: Да, това е… за регистрацията! … `89а, прощавайте! А. Манолова: Именно. Трябва да се поправите. Тогава едно изречение преди това. И направо продължете текста – това ще го изрежем… от.Христофор: (започва, и отново повтаря 88 година) То, по психоанализата на Фройд стават тия работи… (Смеят се, той повтаря отново) За съжаление, намират се хора от официалната църковната йерархия, които се обявяват за радетели на делото на Христа и Светото православие, но проявяват неразбиране, недоброжелателство към Комитета за защита на религиозните права, оправдавайки се лицемерно със загриженост за добрия ни народ, а всъщност мислейки единствено за собственото си материално благополучие и високо обществено положение. Те обявяват търновския Комитет за самозвано самочинно сборище. И така, истинските поклонници на Бога в дух и истина са изправени пред дилемата: набедена самочинност или псевдо дисциплина. Комитетът за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности единодушно изразява своята увереност, че за тези честни християни няма да е трудно да направят верния в Господа избор за Светата църква между самочинната вярност към Христа и дисциплинираното следване по стъпките на Юда. Ръководството на Комитета за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности призовава Божието благословление над своите предани сътрудници и остава верен в Христа молествувател. Амин. Това е. А. Манолова: Много хубаво… (йеромонах Христофор Събев, от Велико Търново, свещенослужител „на разположение”, бивш атомен физик, председател на КЗРП. Началото на м. април 1989 г. Ролка № 341) о. Благой Топузлиев за създаването, целите, дейността и възможностите за регистрация на КЗРП Р. Узунова: Отец Благой Топузлиев? Румяна Узунова ви се обажда от радио "Свободна Европа". Бих искала да говоря с вас по един въпрос, с който запознахме вече нашите слушатели, а именно за новоучредения Комитет за защита на религиозните свободи и свободата на съвестта. Ние запознахме нашите слушатели с изборния Протокол, а също така и с целите, задачите и Устава на този нов Комитет, но тъй като вие сте, така да се каже, негов представител в чужбина, а от друга страна дето се казва до вчера сте били в България, до вчера сте живели с тези проблеми, бих искала да ви задам няколко въпроса. Първият от тях е, че това, което прави впечатление, е, че хората, които са основали този Комитет са много млади хора, родени между `46а и `67а година, как си обяснявате това? Отец Бл. Топузлиев: Това всъщност е един отраден факт. Известно, е че младите хора се отличават с една неподправеност, спонтанно откликват на всяка красива и благородна идея и се залавят с жар за работа. Особено когато това правят вярващи и го правят за доброто на Църквата, следователно за слава на Бога, а и за собственото си спасение, за спасение на душите си - както на своите, така и на своите ближни, което е мисия на Църквата. Това е много радостен факт наистина, и тая възраст - между 26 - 7 - 8 до 40 и малко над 40 години. Вие знаете, че още в Стария завет едно от изискванията за заемане на високо обществено служение е било възрастта да бъде около 30 години. Каталог: public -> arhiv -> rumyana uzunova rumyana uzunova -> Част пета: началото на края – след 10 ноември Глава Митингите Николай Колев – Босия rumyana uzunova -> Съкращения и означения rumyana uzunova -> Част І: Паралелни светове rumyana uzunova -> Част шеста: човекът срещу системата – политическите жестове на Марлена Ливиу rumyana uzunova -> Част ІІ: Системата срещу гражданите Глава ІІІ. Насилието Бюрокрацията като инструмент за насилие rumyana uzunova -> Част четвърта: насилието като отказ от диалог rumyana uzunova -> За архива на Румяна Узунова и за ‘89а година „Бъди този, който отваря врати за други!” rumyana uzunova -> Іv. Отпорът на гражданите Индивидуалните протестни актове rumyana uzunova -> Румяна Узунова (18 1936 – 16 1995) Биoграфична справка Изтегляне 1.68 Mb. Сподели с приятели:
|