Част ІІ: Системата срещу гражданите
Изтегляне 1.68 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Р. Узунова
- К. Каменов
К. Каменов: Да, примерът е добър. Ние виждаме как хора, излишно е да напомням името на Сахаров, които до вчера буквално бяха мачкани, днес се оказа, че те са хора за пример. Почти същото, съобразно нашите условия, разбира се, по някакъв друг начин ще бъде, но членовете на тези дружества: от поета Манолов през актъора Слабаков до Босия – този, Николай Колев, поета, това ще бъдат хора, на които ще бъде дадена трибуна. Те няма да бъдат оплювани по най-примитивен начин в най-официалните ни вестници. На тези хора ще бъде дадена трибуна. Те ще защитят идеите си, убежденията си. Ако не са прави, ще бъдат критикувани, ще бъдат отхвърлени или ще бъдат приемани, но тези хора ще бъдат на равни начала с в момента властващата партийна бюрокрация. Това е развитието на дружествата в бъдеще, според мен. Р. Узунова: Амин! Дай боже! К. Каменов: Дай боже! Но ние нямаме друга възможност, защото казано беше някъде: “В началото беше словото”, нали?! И всичките диктатори в началото са се плашили от интелигенцията. Някои са я убивали, някои са си правили придворни … поети са си фабрикували. Ето, при нас словото започна вече. Словото го има. Е, ритано, мачкано, но го има. Значи, ние нямаме друга възможност. И не ние, а властващите нямат друга възможност - те трябва да го приемат. Или да си отидат. С това “да си отидат” /понеже ние, българите, много обичаме да се хващаме за думите на дребно/, не казвам, че тази власт, просто казано, трябва да бъде свалена. Не. Просто на нас ни трябват грамотни хора като Горбачов, Рижков и т. н., да не увеличавам количеството примери. Р. Узунова: Завършихме ли? К. Каменов: Да. Р. Узунова: Един момент, да направя сега края… Благодаря Ви, Камен Каменов. Съгласен сте това интервю да бъде излъчено по радио “Свободна Европа”? К. Каменов: Да, разбира се. Нямам нищо против. (15.05.1989 г., ролка № 5) Откъс от интервю с Веселин Донков (…) Р. Узунова: Да се върнем към вашата гладна стачка. В. Донков: По-същественото може би, че тази гладна стачка всъщност е едно съдбоносно за мен решение, защото аз дори и да изразявам протест, то е протест чисто човешки срещу несправедливото ми отстраняване от работа и бездушното отношение към съдбата ми, но аз, на практика, се присъединявам към тези наши правозащиници, които в момента се намират, са незаконно задържани, намират се под следствие и в скоро време се очаква самия обвинителен акт, да не изброявам имената е излишно, просто се знае кои са. Но, по-важното е, че аз вече за себе си твърдо реших да се присъединя и наистина дори със самия разговор сега, се присъединявам към Независимият Профсъюз „Подкрепа” с пълното съзнание, че тук е бъдещето на България. Р. Узунова: В независимите сдружения или специално в Независимия профсъюз „Подкрепа”? В. Донков: Аз считам, че е щастие наличието… Но то е обективна реалност и потребност - просто не можеше да ги няма тези независими, неформални сдружения, но аз залагам своята чест, своята съвест, своето чувство за бъдеще на независимия профсъюз „Подкрепа”. Р. Узунова: Вярвате в целите, в задачите му? В. Донков: Да, там е цялата работа, че в началото, когато се запознах с целите и задачите му, доколкото той се беше обявил само за едва ли не интелигентски, такъв … независим… профсъюз, малко насмешливо погледнах на тях, защото считам, че без онази масова подкрепа на работниците няма да се получи някакъв реален социален протест, от който да се получат и добри резултати.. Р. Узунова: Имайки предвид може би на “Солидарност” примера? В. Донков: Точно това ми е... Ние си имаме това щастие, че вече имаме пред нас примера на “Солидарност”. И българската дума “подкрепа” не е нищо друго, това е солидарност. Точно в този смисъл аз си мисля, че около „Подкрепа” в бъдеще трябва и да се прави онова единение на неформалните движения. Може би не трябва, не съм упълномощен да го правя в разговор, колкото откровен да съм, но считам, че това единение предстои и то ще бъде малко или много под егидата на този независим профсъюз „Подкрепа”. Тука искам да си позволя един… малко проява на черен хумор, като зная как са настроени някои хора, днешни властници към независимия профсъюз „Подкрепа” конкретно и ми се струва, че им се иска да натикат „Подкрепа” под крепа. Разбирате ли, креп. Но не, не, аз съм убеден, че „Подкрепа” ще получи подкрепа в цялата страна. Р. Узунова: А с какво си обяснявате, Веселин Донков, това толкова негативно отношение на властите - и репресивните, и всички други - към независимите сдружения? С какво им бодат очите? В. Донков: Ние имаме, като свободна независима държава едно стотина - сто и десет години…, става въпрос за освобождението от Турско робство. До 9 септември `44 г. има периоди, през които страната изживява много демократичен парламентарен живот, има години, това знаете и вие, когато този парламентарен живот е замирал. След `44 г. у нас фактически няма парламентарен живот. Имаме Народно събрание, но аз когато чуя Народно събрание, Народен съд, знаете ли, припомням си една руска такава „блатная” песничка, в която се казва “при чем же тут народний суд, в суда я был - народа там не видел”. Та в този смисъл цялото ни общество не е научено на елементарен плурализъм, т.е на елементарна толерантност между отделните политически сили и то на абсолютно всички нива. Р. Узунова: Загубена е традиция... В. Донков: Да, то се е превърнало…, дори не е традиция, то се е превърнало в един механизъм, който така се върти, така се върти, че не позволява почти нищо около него. И аз не бих считал, че в тия 45 години, които изминават от победата на 9 септември, нека да го приемем наистина за победа, наистина победа, че нови политически сили са дошли на обществения живот – да го приемем, че е така. Но през тези 4 десетилетия главното е било утвърждаване на тоталитарно-репресивната форма на управление, на сталински, брежневски, хайде да не намесваме Хрушчов тука, брежневски методи на управление, които у нас в момента нямат никакво намерение да си отиват, поне от определената част, от утвърдилата се партийно-държавна бюрокрация. Въпреки че отдолу вече кипи…, а когато отдолу закипи, става неудържимо. Но аз искам тука нещо много съществено да споделя пред вас, на практика пред всички и пред онези, които са ми съмишленици, - тъй като аз се оказах основател, съосновател - извинявайте, съосновател на Комитета за спасение на Русе. След това, сега от тази година съм активист от сдружението „Екогласност”, съвсем от…, аз от 23и съм си подал заявление за членство в „Подкрепа”…, - искам да кажа няколко думи към тези, с които съм работил и тези, с които в бъдеще ще работя. На нас ни трябва освен масовизация на тези неформални движения, но истинска масовизация, стигане до обикновения човек, а не затваряне в определени такива кръгчета. Клуб за преустройство и гласност, чудесно си го имаме, „Екогласност” – чудесно, че го имаме, но „Подкрепа”, Клуб за правата на човека, всичко това са просто няколко такива шепи будни български интелектуалци, но те не могат да решат проблема. И затова аз искам да си изразя веруюто – нашето бъдеще се състои, от една страна, в единението и второ, в колкото се може по-скорошната масовизация на нашите организации. Без това нещо ние сме обречени, ако не на гибел, то поне на едно декоративно съществуване. Р. Узунова: Но това е един исторически процес, винаги има апостоли, има и тези, които ги следват... В. Донков: Да, има такова нещо. Имам един великолепен пример. Отново се връщаме към Левски. Той ни е показал нещо, което днес може би трябва да направят апостолите на неформалните организации. Да, може би, точно по този начин трябва да тръгнеме, ако искаме да постигнем реален авторитет в нашето общество. И още нещо, ... Р. Узунова: Веселин Донков, и заптиетата са много, освен апостолите... В. Донков: Да, много са, много са, но представете си и това нещо, че сред самите заптиета, сред самите политически сили, които днес не желаят, не желаят да ни признаят, че ние съществуваме и ако ни признават ни репресират, но сред тях също има честни хора. Ние в никакъв случай не можем да си позволим да си присвоим правото, само за себе си правото да бъдем честни - честни хора има на всяка крачка. Ето още един пример. Днес, 26 август, пред Народното събрание трябваше да се съберем активистите на профсъюз „Подкрепа” и под формата на една сказка за 200 годишнината на Френската революция и правата на човека в тази връзка, ние искахме да покажем, че съществуваме, да покажем нашата концепция, нашата платформа, нашата програма, не да се конфронтираме. Обратното. Да покажем, че и ние съществуваме и предлагаме търсенето на обществен консенсус, на споразумение с днешните политически сили. Но на нас ни беше отказано това. И въпреки всичко, важното е, че искахме да го направим под егидата на Казионния комитет за защита правата на човека /на Константин Теллалов/. Като казвам за него, аз имам предвид следното нещо: не познавам всичките, но познавам лично Велко Вълканов, на този човек аз мога да му вярвам всякак. Той е честен човек. Той работи за един казионен Комитет, но ние нямаме никакво право да не търсим честните хора навсякъде. А тях ги има. Просто трябва наистина да се научим на малко по-голяма търпимост, както от страна на днешните власти, така и от наша страна. И още, да ви дам един пример. На последното заседание на „Екогласност” се прие да не се търсят никакви контакти с т.нар обществено-политически комитети в страната. Да, вярно, те са изкуствена форма, но сред тях също има честни хора, също има хора, които са склонни, но които още кураж ни им стига, дали още опит не им стига, но рано или късно трябва да бъдат привличани, ако не за буквално наши активисти, то поне като хора, които да разбират, че ние точно като тях желаем доброто на тази страна. Желаем консенсус, споразумение с тях. Без това отиваме към една трагедия в родината. Ако трябва в малко по-голяма подробност, как аз виждам, казвам лично мнение, че профсъюз „Подкрепа” може и трябва да се превърне в една реална сила в страната, то е като под егидата на профсъюз „Подкрепа” се създават на принципа на федеративността независим съюз на журналистите, независим съюз на електротехниците, независим съюз на артистите, независим съюз на научните работници, на учителите, а от независими, наред със съществуващите днес, и именно във взаимодействието между официалните - да ги наречем казионни - и нашите ще се научим и ние на демокрация, и те на демокрация, на взаимно уважение. Така виждам демократическия и профсъюзен плурализъм. И в тоя смисъл „Подкрепа” би могла да бъда тази… Р. Узунова: Наистина подкрепа. В. Донков: По човешки съм влюбен вече в идеите на това движение при положение, че тя наистина тръгне да създава такива институции, които да търсят общественото споразумение с всички останали. И именно в това, бих го нарекъл не конфронтиране, а обратното - стремежа да покажеш по-доброто разбиране на ситуацията, правилния път за развитие на обществото, в това можем взаимно да се учим с тези сили, които съществуват у нас. Поне аз съм привърженик на такава форма на обществен живот. Р. Узунова: Благодаря Ви, Веселин Донков. В. Донков: Ами и аз Ви благодаря. Дано да е за хубаво. (В. Донков, философ, бивш журналист във в.” Учителско дело”, член на „Екогласност”, 26.08.1989 г., ролка № 115) Каталог: public -> arhiv -> rumyana uzunova rumyana uzunova -> Част пета: началото на края – след 10 ноември Глава Митингите Николай Колев – Босия rumyana uzunova -> Съкращения и означения rumyana uzunova -> Част І: Паралелни светове rumyana uzunova -> Част шеста: човекът срещу системата – политическите жестове на Марлена Ливиу rumyana uzunova -> Част ІІ: Системата срещу гражданите Глава ІІІ. Насилието Бюрокрацията като инструмент за насилие rumyana uzunova -> Част четвърта: насилието като отказ от диалог rumyana uzunova -> За архива на Румяна Узунова и за ‘89а година „Бъди този, който отваря врати за други!” rumyana uzunova -> Іv. Отпорът на гражданите Индивидуалните протестни актове rumyana uzunova -> Румяна Узунова (18 1936 – 16 1995) Биoграфична справка Изтегляне 1.68 Mb. Сподели с приятели:
|