Част ІІ: Системата срещу гражданите
Р. Узунова: Ето, включих… Малко по-високо… Започнете отначало… о. Дим. Амбарев
Изтегляне 1.68 Mb.
|
Р. Узунова: Ето, включих… Малко по-високо… Започнете отначало… о. Дим. Амбарев: Декларация на НДЗПЧ в България: Въз основа от проведено Национално съвещание на 14 юли 1989 г. в гр. Пловдив на областните пълномощници на Дружеството, и въз основа на т. 2 и 3 от изготвения за случая Протокол № 1 се взе следното Решение, което декларираме пред средствата за масова информация в страната и извън нея. Общото мнение на Ръководството и съвещанието на областните и районните пълномощници реши свикването на Обща национална конференция. За случая е избран денят на християнския празник Преображение Господне, 6 август 1989 г. В стремежа си към преустройство и демократизация, този ден носи символичността на усилията ни с добра воля да подпомогнем и преодолеем пречките на извършващите се в страната социални и стопански промени. За място на Конференцията единодушно бе прието тя да се извърши в с. Устина, отстоящо от гр. Пловдив на 20 км между градовете Перущица и Кричим. Тя ще се извърши в храма на светите апостоли братята Кирил и Методий – покровители на славянството из цяла Европа, където е свещенослужител генералният пълномощник на Дружеството, о. Димитър Амбарев. Конференцията ще започне веднага след отслужване на светата Божествена литургия в 10.00 ч. местно време. Конференцията се свиква за да реши въпроси от общонационален и дружествен характер. Взе се решение за случая да бъдат уведомени органите на властта и силите за сигурност. Генералният пълномощник на Дружеството, о. Д.Амбарев е натоварен от същото да се отнесе с официално писмо до Министъра на вътрешните работи с молба той да разреши провеждането на насрочената Конференция. Подчертавайки своята добронамереност и лоялност към властта и нейните органи, областните ръководства ще помолят Министъра, при положителен отговор от негова страна, да изпрати свои наблюдатели за провеждане на Конференцията. Ако се получи отказ от тази най-висока инстанция, то Независимото дружество ... не губи нищо освен време. То е убедено, че времето през Утрешния ден ще е по-ведро и не губи надежда за бъдните дни, с които разполага единствено нашият Небесен Отец. На Дружеството генерален пълномощник, о. Д.Амбарев (18.07.1989 г., ролка № 147) 2. Русенски комитет и Клуб за подкрепа на гласността и преустройството А) Интервюта по повод реч на Т. Живков на среща с избрани представители на хуманитарната интелигенция – 20 - 21.02.1989 г. Добавки към публикувания текст на речта Мъжки глас: Понеже нямах възможност да правя записки и по памет съм ги правил, така че, може би ще трябва да ги сверите евентуално с други сведения. Р. Узунова: Вие, … какъв сте? Мъжки глас: Аз съм научен работник ... Р.Узунова: Името Ви? Ако искате... Мъжки глас: Предпочитам за момента да не го казвам. Но достоверността на сведенията Вие може да проверите. Става дума, аз днеска сверих във вестниците това, което го има и само неща, които ги няма… Р.Узунова: Които липсват във вестниците, а той ги е казал. Мъжки глас: Най-напред това, което съм записал: “Никога не е имало такава дирижирана кампания срещу България. Много по-голяма от Римската. Искам да кажа няколко думи и за тези, които говорят срещу народа си на Запад. Става дума за т. нар. “дисиденти”. Един от тях, който сега е в ръководството на Клуба, който в култовото време погроми интелигенцията – аз за това имам документи.” Доколкото разбирам, става дума за Христо Радевски. „Един разправял пред Митеран, “корупция в България, корупция” – може би става дума за Радой. „Я да го видим, казах аз, и какво да го видим – само преди месец е взел 17000 лв.” ... За националния въпрос: „Западът засега се опитва по два начина да действа. Първо: ни натиска чрез… за Възродителния процес и някои, особено от Дружеството, се опитват да ги защитават, тези хора. А тези от Дружеството за правата на човека – те са съдени, криминални” и т.н. Струва ми се, че за Едуард Генов става дума. „А другото, като събуждат сред разни недоволни, такива, недоволство и т.н. Когато Еврен дойде през 1982 г. в България, той каза “Хайде да ги спрем тези изселвания, още 600 души и край.” Върна се в Турция и прати списък на 3 500 души! Може ли едно да се говори, друго да се прави? Сега в Пакистан,…” - не разбрах точно това, мисля, че Пакистан беше, „казва, че ще ги вземе всичките милион и половина души! По този въпрос няма да отстъпим – те са си българи и това е.” По Македонския въпрос: „Тоя въпрос трябва да го махнем! Оня ден идва един югославски другар,…” - не знам, за Орландич ли ставаше дума, „и ми вика, “Друже, друже”. Ама първо трябва да го решим! Абе, писна ми! Нека дойдат, от които искате страни наблюдатели, ако ги признаят за македонци - харизваме ви ги.” За преустройството: “Ние преди години ги нямахме тези разбирания; опитвахме се туй-онуй да правим, но едно про/.../ в Съюза ни отвори очите за всичко. Трябва да си признаем, че социализмът е недоносче…” Р.Узунова: Тодор Живков казал това?! Мъжки глас: Да. „Трябва да си признаем, че социализмът е недоносче – появи се не където трябва и не както трябва. Ама от него трябва да израсне юнак – ние вярваме в него. И затова трябва да усвоим целия световен опит.” Това са, по-така... Р.Узунова: А това са редактираните неща, които после не излязоха в печата, така ли? Мъжки глас: Да. Освен това, що се отнася до Добрин Спасов – Добрин Спасов, Вие го четохте вероятно това, което излезе. Той официално не е считал, че ще го пуснат, че е било дирижирано, но след това, като са му дали думата и той, нали, се е изказал, Вие видяхте това, което беше там… „ Аз бях, за мене говореха, че съм бил ревизионист, но сега искам да се види, че съм с партията.” – това е… Добрин Спасов. А Веселин Йосифов, той за Вас е говорил… Р.Узунова: И какво? Мъжки глас: Ами, малко ми е неудобно, но ... Р.Узунова: Нищо, кажете ми го, аз съм свикнала. Мъжки глас: Да. „Един грях ще ви изповядам за тая отрепка, при която се изповядват ония от Клуба – нея я бяха съдили, ама аз и други се разтичахме, и я изкарахме от затвора…” Р. Узунова: Боже! Мъжки глас: „…и като излезе, дойде в кабинета ми със 101 карамфила, и неудобно ми е да кажа, целуна ме на такова място, че ми изцапа ризата с червило.” Р. Узунова: /…/ак!.. Както и да е… (казаното е в шепот и като през сълзи) Мъжки глас: …Просто… Любомир Левчев, нали, с много похвали по адрес на доклада, но важното е, че заключава, че трябва да се намери компромис между властта и Клуба. Това е по този въпрос. Моето впечатление от това, което чух, е, че специално за националния въпрос, това е нещо като селско мислене: дотука е нашият синур - това, което е вътре, ще го стискаме, това което е отвън – не ни интересува, даже и да са българи; но тези тука, зорлем ще ги държим… българите! Що се отнася до Клуба, смисълът беше: и да си мълчат, пак ще ги изкараме родоотстъпници, просто това е необходимост. Р.Узунова: За Клуба или за Дружеството? Мъжки глас: За Дружеството, за Дружеството – грешно се изразих. Просто режимът има нужда да са такива, и тактиката на Клуба…, нали, с добро, със замълчаване,… просто се получава така, че те това го правят с най-добри намерения, но задължително трябва да ги изкарат родоотстъпници, за да се оправдаят всички тези мерки… Това е специално по този въпрос. Аз, ако имам някакви подобни интересни сведения, ще Ви потърся по същия начин. Понеже този телефон не е мой... Р.Узунова: Да, да, да – хвърлям го в кошчето – телефонът повече не ме интересува... Мъжки глас: Но аз ще намеря начин. Дано, надявам се, че по някакъв начин съм допринесъл... Р.Узунова: О, голяма, голяма полза. Благодаря Ви много. (…) Мъжки глас: Що се отнася до първите сведения, грижливо - нали - може да ги сверите, предполагам, че и други ще ви... Р.Узунова: Това са цензурираните, да, неща от доклада ... Мъжки глас: Що се отнася…, по- е любопитен изразът „недоносчето” - той може да се вплете... Пожелавам Ви всичко най-хубаво. Р. Узунова: Да, благодаря ви много. (Говорещият се представя като специалист по националния въпрос. Част от интервю, направено по негова инициатива. 22.02.1989 г., ролка № 313) „Педагогическа поема”, фейлетон от (Волен Сидеров) Р. Леви: Другарят Т. Живков обича писателите, и с право – те са умни и симпатични. Да се разговаря с тях е удоволствие; имат горещи сърца и хладни ръце, но винаги си остават едни големи деца – нуждаят се от „татко”. Др. Т. Живков ги събира често около себе си – един ще погали, друг ще щипне по бузката, трети ще плесне – така е, не може иначе – възпитание е, тънка работа е. През шейсет и някоя година, др. Т. Живков, като оглеждаше доволен грейналите писателски лица, строени пред него, рече, „В България дисиденти няма”. Тежка топлина се разля в горещите писателски сърца, топлина и умиление. От цялото социалистическо семейство само у нас няма дисиденти. И братята германци, и братята поляци, и братята унгарци, и братята чехи вече бяха направили по някоя беля, та се наложи да си дърпаме ушите. Но братята българи се оказаха най-добри деца – 8 милиона братя, и нито едно дисидентче! Мило е, хубаво е! И на кого е заслугата да имаме такива послушни деца? На „татко”; „татко” знае на кого шамарче да удари, на кого бонбонче да даде... и децата обичат „татко”, винаги го канят в своя морски лагер през лятото и там един през друг му пеят песнички и му рецитират стихчета край лагерния огън; изповядват му своята любов и признателност. Но вярно е казал народът: „От деца и от куче благодарност не чакай.” Другарят Тодор Живков затова и обича народа, че от него все мъдра дума ще чуеш. И народът обича др.Т. Живков, защото често цитира неговите мъдрости. А защо наглежда „татко” така често своите деца – писателчета? Защото дисиденти сред циганите от Факултето няма. /Циганите от Факултето – тука един квартал има, дето живеят цигани, Факултето/ Те се въдят сред тия дечица, дето четат книжки, пък се интересуват от история, пък някои от тях дори мислят. Как да е!... Но доскоро слушаха децата – като един заклеймяваха всеки мръсник и клеветник, изплувал от нездрави води. Имаше един „мръсник и клеветник” от бивш съветски произход на име Солженицин, номер 6513. Като един го заклеймиха послушните, добри деца от писателското Съюзче, без да им трепне окото от продажната Нобелова награда, която му бяха дали враговете с вражеска цел. Как да не им се радваш на такива дечица! Идва ти да ги погалиш по очилатите, оплешивяващи главици! Но вярно е казал народът: „От деца и от бяла врана благодарност на чакай!” Тия, същите дечица, дето така хубаво заклеймяваха, взеха да пишат клевети и мръсотии. Изпращат ги на деца – клеветници в „лошата махала” и те ги четат по „вражески” микрофончета. Не че нещо ще направят, но грозно е, неприятно е. Преди 20 години казахме, че нямаме деца-дисидентчета, сега излиза, че те се криели, та да се заплюят на края на жмичката. На групички нещо се събират, петицийки подписват – „демократичен социализъм” искали. Не питат „татко” си да им обясни, че ”такова нещо нема!” Една махала или е „демо.”, или е „соц.”. Но какво да ги правиш, децата си остават деца, макар и непослушни. Нейсе, запуши го... и по-лоши неща сме виждали. Волен Сидеров.” Р. Узунова: Така… (В. Сидеров, журналист – фотограф, член на „Екогласност” и на Софийската група на НДЗПЧ. Текстът чете студентката Рут Леви, член на НДЗПЧ. 24.08.1989 г., ролка № 148) Интервю с Георги Мишев Р. Узунова: Георги Мишев? Румяна Узунова се обажда от радио „Свободна Европа”. Бих искала да разговарям с вас по един въпрос, доста сериозен въпрос. Току-що прочетох това, което беше предадено по радиото във връзка с доклада на Тодор Живков пред представители на художествено-творческата интелигенция. И там пише следното: “Едната страна на въпроса е, че в духа на Конституцията и законите на страната такива сдружения не могат да се създават, ако те не са регистрирани по съответния начин. Така е във всяка цивилизована страна.” А доколкото си спомням, този Комитет за защита на Русе, на русенското население…, бяха направени опити той да бъде регистриран? Георги Мишев: Да, разбира се. И още чакаме отговор. Р. Узунова: Кога подадохте и пред кои инстанции въпросните документи? И какви са тези документи за регистрация? Г. Мишев: Най-напред, както е редът, към Районния съд. Р. Узунова: Софийския? Г. Мишев: Един от районните - Четвърти районен съд. Там ни отговориха доста мъгляво - че не могат да го регистрират…, някакви формални съображения. Ние не ги уважихме и подадохме апелация, така да се каже, до Градския съд. Р. Узунова: До градския Софийски съд? Г. Мишев: Да. И от там не дойде никакъв отговор. Ние изчакахме почти година и преди по-малко от месец подадохме оплакване до Върховния съд. Аз получих скоро обратната разписка, с която… и след това и писмо от Върховния съд, с която ми съобщават, че оплакването е прехвърлено към Министерството на Правосъдието. Така че за сега е отворена вратата и чакаме отговор. Р. Узунова: Една година – и не получихте никакъв отговор?! Г. Мишев: Ами почти година. Р. Узунова: Почти година?! Г. Мишев: Те, нещата бяха през април, през април се развиха … Р. Узунова: И преди един месец? Г. Мишев: Да. И ние изчаквахме доста време решението на Градския съд. Такова решение не дойде. И направихме съответно обжалване до Върховния съд. Там вече, по реда на надзора…, не знам точно подробностите… - юристите ще кажат - се извършва проверка защо Градският съд не ни отговори изобщо. Това е положението. Р. Узунова: Личните ти надежди и впечатления оптимистични? Г. Мишев: Ами, да се надяваме. Р.Узунова: Благодаря, Георги Мишев. (Г.Мишев, писател, председател на Управителния съвет на Обществения комитет за екологична защита на Русе, 21.02.1989 г., ролка № 287) Интервю с д-р Желю Желев Румяна Узунова: Жельо Желев? Румяна Узунова на телефона. Бих искала да поговорим за съдбата на Дискусионния клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България в светлината на последните партийни решения по този повод, в светлината на доклада на Тодор Живков на срещата с български интелектуалци. Но аз бих искала да Ви върна към една статия от миналата година във в. “Народна култура”, в която се казва…, на старши научен сътрудник Велко Вълканов, кандидат на юридическите науки,… познавате статията, нали? Желю Желев: Да, познаваме я и даже сме я обсъждали тая статия. Р. Узунова: В Клуба? Ж. Желев: Така, в приятелски кръгове, хора от Клуба, тъй като тя директно засягаше съдбата на Клуба, на Русенския комитет... Р. Узунова: Е, искам само един цитат да Ви прочета, за да насочим разговора нататък. В тази статия, която започва с цитат от Тодор Живков във връзка със самодейните сдружения, че въпросът със самодейните сдружения придобива голямо значение, се казва: “Не е необходимо изписването, регистрирането на организацията при някакъв държавен орган. Само ако поиска да придобие качеството на юридическо лице, само тогава обществената организация трябва да бъде изписана в регистъра на съответния районен съд.” На тази тема, тъй като във вашия учредителен документ беше писано, че вие нямате намерение да се регистрирате, в тази светлина какво е вашето мнение и какъв е законът. Ж. Желев: Конституцията, чл.52 ни дава правото ние да основем организация, политически организации, буквално така е казано: “Гражданите на Народна република България имат правото да основават свои политически организации, стига да не проповядват война, фашизъм, човеконенавистничество…”, точно не си спомням ограниченията, следователно тоя 52 член на нас ни дава пълното право да създадем един клуб, който естествено е също политически, тъй като иска да се занимава, иска да дискутира политически проблеми, в тоя смисъл. Друго някакво ограничение в съществуващите закони, които са призвани да конкретизират отделните членове на Конституцията, няма. Единственото, което ни засяга, това е в Законът за лицата и семейството, чл.134, който гласи, че „ако даденото сдружение, този тип образование, иска да придобие статута на юридическо лице, трябва да се регистрира при съответния съд.” От което следва, че ако то не иска да стане юридическо лице, ако такъв юридически статут не му е необходим, то няма защо и да се регистрира. Точно на тая основа съществува и нашият Клуб. И когато ни викаха, така при първите сблъсквания с прокуратурата и ни внушаваха, че ние съществуваме незаконно, че няма юридическа основа нашият Клуб и прочие, ние им обръщахме внимание на Конституцията. Тогава те се позоваваха на тоя член. Ние проучихме добре този член и след туй ний го използвахме като доказахме, че този член не им дава никакво основание, тъй като той не изисква от Клуба да се регистрира, освен ако… ако членовете на Клуба един ден по едни или други съображения не решат, че трябва да придобият статута на юридическо лице. Р. Узунова: Вие нямате това намерение? Ж. Желев: Засега нямаме такова намерение. Просто не е необходимо. Не е необходимо, защото ние с финанси не боравим, нямаме такъв тип организация, която да си поставя някакви особени цели и задачи, които да се домогват до власт, до нещо от тоя род. Следователно и самата организация, която е нарочно много лабилна, много гъвкава, много пластична, защото тя си поставя за цел само да организира обсъждането на тия 6 основни групи от проблеми, които са фиксирани в нашата Декларация. Разбира се, за туй също е нужна някаква степен на организираност, но не такава строга, не с дисциплина, която задължава членовете на Клуба непременно да се подчиняват на ръководството, да изпълняват неговите предписания, да кажем през определен период да има събирания и прочие, няма такова нещо. Ние сме много по-свободна, демократична формация, която е точно организационно съобразена със задачите, които си поставя. Р. Узунова: Но дейността на Клуба всъщност е парализирана. Вие освен тази спонтанна акция на солидарност за съдбата на Петър Манолов, всъщност Вие не си водите дейността точка по точка така, както е писано в учредителната Декларация. Провели ли сте някакви дискусии, правили ли сте някакви доклади? Ж.Желев: Да, действително дискусии още не сме правили, тъй като все още се надяваме, че ще получим разрешение за зала. Не щем да правим нелегално или полулегално събиране, което бихме могли да направим, но не е въпроса в това. Ние искаме, както ни позволява Конституцията, на напълно законни начала с предварително обявяване на сбирката да кажем 10 дни, както го изисква законът, да разгласим къде, в колко часа, на каква тема, при какви докладчици ще се обсъждат дадени проблеми. Така че очакваме все пак, смятаме, че здравият разум в края на краищата ще надделее, защото тя е абсурдна история. Р. Узунова: Наистина, кафкиянска. Ж. Желев: Когато става дума за една зала, не за нещо друго, за една зала,… ние нищо друго не искаме от официалните власти. Р. Узунова: А как се обяснявате това странно враждебно отношение към един Клуб, който иска да подпомага един процес, който официално се прокламира. Ж. Желев: Те имат подозрението, че зад това, което е официално прокламирано в програмната декларация на Клуба, зад това се крие някаква друга дейност, някаква…, нещо нелегално, нещо антипартийно, нещо антидържавно, между впрочем това на събрания се е казвало много пъти в информации, които са пускани от общинските комитети и от Секретариата имаше един последен материал, който се разпространяваше по такива закрити събрания, че ние се домогваме до политическата власт и че Клубът всъщност е една прикрита форма на бъдеща политическа партия, която постепенно се домогва до все по-голямо разширяване и до завладяване на позиции. Което е и абсурдно също, тъй като един клуб, който се състои от интелектуалци, естествено не може да си поставя тоя род политически задачи, още повече пък политическата корист. Кой интелектуалец би тръгнал да си зареже интелектуалната дейност, своята професия, която му дава такава широка възможност за личностна реализация, за да тръгне да се занимава с..., да прави политическа кариера, която при всичките други предимства – привилегии, власт, пари не може никога да предложи такава широка възможност за личностна творческа реализация. Р. Узунова: Да, да. Ж.. Желев: Става въпрос за ценности. Хора, които са искали да търсят такава реализация, още в по-ранна възраст са се ориентирали към апарата, към тия коридори на властта, където може да се прави кариера. А хората, които си имат призвание да се занимават с интелектуална дейност, те просто са останали или в научно-изследователския институт, или в някой творчески съюз, или в някой театър и прочие. Р. Узунова: А мислите ли, че днешното събитие, днешната среща с интелектуалците ще помогне за по-бързото решаване на въпроса? Ж. Желев: Ами, дано, да се надяваме, че ще стане нещо подобно, макар че има някои текстове, които не дават голямо основание да бъдем оптимисти в това отношение. От друга страна, обаче, аз, все пак…, моят оптимизъм се опира на това, че цялата тази политика е абсолютно безперспективна, в България тия дружества ще растат, те ще никнат едно след друго, това е неизбежно. Р. Узунова: И все повече и повече сведения имаме за различни по характер дружества да се образуват в България. Ж. Желев: Различни дружества и професионални такива независими, и за различни родове интелектуална дейност и прочие. Тези неща не могат да се елиминират, не може да се занимава апаратът с репресии срещу тях, защото фактически ще се открие много широк фронт, ще стане открит фронт между интелигенцията и партийната бюрокрация, която е фактически на дъното на репресивните мерки. Р. Узунова: А в Съветския съюз те никнат като гъби тия неформални сдружения. Просто не могат вече да се преброят, да. Ж. Желев: По последни данни на “Правда”, мисля, че беше от 10.2. вече има над 60 хиляди, над 60 хиляди неформални образования, плюс 100 – 100 и няколко рок-групи и прочие… Така че цялата тази политика, която досега се води срещу неформалните образования у нас е дълбоко анахронична, тя просто не е вързана нито със събитията, които стават в Съветския съюз, нито в по-развитите страни в Източна Европа, нито с това, което става между Изтока и Запада, в смисъл на разведряване, на все по-голямо сближаване, на отваряне на границите за движение на хора, на информации, на идеи и прочие. Р. Узунова: И тъкмо този анахронизъм на политиката, Желю Желев, Ви кара да мислите, че ще се преодолее...? Ж. Желев: Аз все пак смятам, че ще се намерят хора, които така или иначе да разберат, че другото е наистина безперспективно, защото ако се продължава със… така демагогски да се говори едно, а да продължава репресивната политика срещу тези образования,… репресията е като тресавище: колкото повече навлизаш, повече затъваш и крайната перспектива е и ти да минеш под повърхността на нещата. Никой досега не е успявал, не се е прославял с репресивни мерки срещу интелигенцията по редица понятни причини. Р. Узунова: Да, да. Благодаря Ви много. Надявам се, че здравият разум ще надделее. Ж. Желев: Е, всички се надяваме на това. Ето, както в случая с Петър Манолов. Въпреки цялото затягане, в края на краищата намериха се хора, които решиха правилно въпроса, просто надделя здравият разум, за което ние си казахме, така, си отдъхнахме и казахме: Е, слава богу, все пак има надежда, че здравият разум може в критичния момент винаги да надделее и че в този случай, както и в други подобни случаи, ще направят адекватни изводи, просто една по-съответна, по-адекватна политика спрямо интелигенцията и спрямо нейните стремежи да участва самостоятелно, самодейно, със своята енергия, със своите виждания, не в установените от десетилетия канали, които са омръзнали на всички и които всички знаем, включително и хората от апарата, че са стерилни, че те не могат вече да раждат идеи, така...амбиция, енергия, търсения, стремежи. Каталог: public -> arhiv -> rumyana uzunova rumyana uzunova -> Част пета: началото на края – след 10 ноември Глава Митингите Николай Колев – Босия rumyana uzunova -> Съкращения и означения rumyana uzunova -> Част І: Паралелни светове rumyana uzunova -> Част шеста: човекът срещу системата – политическите жестове на Марлена Ливиу rumyana uzunova -> Част ІІ: Системата срещу гражданите Глава ІІІ. Насилието Бюрокрацията като инструмент за насилие rumyana uzunova -> Част четвърта: насилието като отказ от диалог rumyana uzunova -> За архива на Румяна Узунова и за ‘89а година „Бъди този, който отваря врати за други!” rumyana uzunova -> Іv. Отпорът на гражданите Индивидуалните протестни актове rumyana uzunova -> Румяна Узунова (18 1936 – 16 1995) Биoграфична справка Изтегляне 1.68 Mb. Сподели с приятели:
|