Част ІІ: Системата срещу гражданите
Изтегляне 1.68 Mb.
|
Р.Узунова: Д-р Константин Тренчев? Румяна Узунова на телефона. Вие сте председател на независимия профсъюз „Подкрепа” и един от Вашите проблеми беше да регистрирате профсъюза по официален път. Какви нови неща има в тази връзка, в тази посока? К. Тренчев: Срокът за отговор на официалните власти изтичаше на 14и, вчера, и днес сме официално призовани на последната дата от срока да се явим в Районния съд в гр. Пловдив - всички от Учредителния комитет, - и на състоялото се дело прокурорът пледира да не бъде уведомен профсъюза, позовавайки се на няколко опорни точки. Р.Узунова: Какви са те? К. Тренчев: Едната, и най-важната от тях е, че той отхвърли една точка от Устава – т.5. ал. 3, която гласи, че Профсъюза се освобождава от плащане на данъци, приносими към държавния бюджет и някои други неща. Друго нещо, на което, така, се основа, че в документите за регистрация липсва изборен протокол, т.е. как е протекло гласуването за съответните длъжности в Учредителния съвет - нещо което ние счетохме за несъществено и не приложихме, тъй като съвсем ясно е упоменато кой Председател, кой секретар и т.н. Третото нещо е, че се позова на чл. 136 от Закона за лицата и семействата. В момента,… всъщност делото не е приключило, в 7-дневен срок ще се произнесе съдията; ние в момента се консултираме с наши юридически съветници какъв да бъде нашия отговор при обжалването, което те ще ни посочат в какъв дневен срок и към каква инстанция да се обърнем. Р.Узунова: А какво беше отношението на съдебните инстанции към вас – членовете на Профсъюза? К.Тренчев: Отношението на съдебните инстанции, бих казал, че беше толерантно, сериозно, въпреки че по наше мнение нещата бяха отдавна решени, предрешени ако щете. Не е такова обаче отношението на другите правозащитни органи, така да се каже, имам предвид органите за сигурност, които тези дни, осуетиха няколко срещи не само на Профсъюза, но и на Дружеството, на което съм член… Р.Узунова: А Профсъюзът какви затруднения намира, среща? К.Тренчев: Засега явни затруднения не сме имали от страна на властите, но тъй като някои от членовете му са и членове на Дружеството за защита на човешките права, срещаме обструкции при наши срещи по други поводи... Р.Узунова: Оптимистичен ли сте относно регистрацията или не? К. Тренчев: Не бих казал, че съм оптимист. Ние ще обжалваме. Насрочили сме събрание на 18и, което ще състои в Ст. Загора, на моя адрес, където ще обсъдим отговора на властите и ще променим, след консултацията ни с юристи някои точки - тъй или иначе документите бяха изготвени след юридическа консултация, ще вземем пред вид отговора на властите, ще видим докъде той е правомерен и какво можем да направим по въпроса. Р.Узунова: Да, благодаря Ви много. Един момент… (15.03.1989 г., ролка № 138) Разказ на Диана Бояджиева (…) Р. Узунова: Да се върнем тогава към историята на независимия профсъюз " Подкрепа". Вие учредихте този профсъюз. Написахте неговия Устав, изпратихте документите за регистрация. От там нататък какви събития последваха? Диана Бояджиева: Направихме всичко необходимо. От там нататък, разбира се, ние не чакахме със скръстени ръце. До колкото ни се позволяваше. Опитахме се да се съберем няколко пъти, но всички тези наши срещи се осуетяваха от МВР и от ДС. Викаха ни, репресираха ни. Задържаха ни, с часове ни държаха. Опитваха се да ни карат да пишем показания и т. н. Не сме били само аз и Димитър така, а всички, които са членове на нашия профсъюз, особено пък учредителите. Ние сме седем - осем човека. Но въпреки всичко ние си намирахме начин да се срещнем, по телефон да разговаряме или, нали, намирахме си начини и започнахме да обмисляме по-нататъшната си работа. Докато, разбира се, изчаквахме едномесечния срок, в който трябваше да получим отговор от съда. На 14 получихме такъв отговор. Р.Узунова: Вие бяхте ли на делото? Д. Бояджиева: Да, разбира се. Р.Узунова: Бихте ли ми разказали повече за него? Д. Бояджиева: Да. Ще ви разкажа. Проведе се в Районния съд делото, в девета зала. Името на съдийката не мога да ви кажа. Мога да ви кажа името на районния прокурор, той се казва Дафчев. Той произнесе присъдата над нашия профсъюз. Аргументите му са следните: По чл. 136 от Закона за семейството, така е наречен този закон, той казва така: Не може в ръководството на профсъюза да бъдем аз и съпругът ми, защото сме били семейство. Това е първият аргумент. Вторият аргумент е, че нямаме решение за избор на ръководството. Тоест в подадените документи не сме писали как сме се събрали точно, как сме гласували и т. н. Но аз смятам, че това не е партийно събрание, на което ние можем да вдигаме ръка. Седем - осем човека сме се събрали и да вдигаме ръка, и да гласуваме „за”… Ние сме хора, които можем да го решим това, нали, не по установения от режима начин. Но те искаха такъв документ. Третата причина е, че чл. 3 от нашия Устав противоречи на чл. 54 от Гражданско-процесуалния кодекс, с който вероятно… Аз лично не съм го чела този чл. 54, защото нямах време да го прочета. Те на 14 ни връчиха паспортите за заминаване. Р.Узунова: До колкото научих от Константин Тренчев, е било направено всичко възможно да се попречи на събранието на профсъюз "Подкрепа" и че вашите документи, вашето отпътуване е някак си подозрително направено така, че да бъде няколко часа преди събранието. Бихте ли ми разказали малко по-подробно за вашето пътуване за чужбина? Защото не е толкова лесно в България човек да вземе паспорт за пътуване в чужбина? Защо точно на вас така охотно ви дадоха тези паспорти? Д. Бояджиева: Да. Ние също го приехме като безпрецедентен случай. Такова нещо! Не зная до сега толкова бързо да са давали документи на някого за заминаване. Р.Узунова: Те ли предложиха? Властите ли ви предложиха? Д. Бояджиева: Да, те ни предложиха. Властите ни предложиха. Ние им казахме, че ние не можем да заминем преди 18, защото държим да си проведем събранието, което е насрочено в нашия дом от 16 часа на 18, в събота. Но те ни казаха, че ако ние не си вземем паспортите и не заминем, те имат други начини, по които да ни накарат да заминем. Р.Узунова: Тоест аранжираха така вашето заминаване, че да не можете да присъствате на събранието? Така ли? Д. Бояджиева: Да, да, режисирано. Абсолютно режисьорско изпълнение. И актьорско, разбира се. Аз не зная някой друг да е заминавал в такива кратки срокове. Р.Узунова: За колко време ви издадоха паспорта? Д. Бояджиева: На 14 сутринта, на 14 март ни извикаха с… дойде в къщи един служител на МВР и ни каза, че на 14 сутринта трябва да се явим при началника за „Задгранични паспорти”, мисля, че Цурев се казва. И той ни връчи най-официално паспортите. Р.Узунова: А ако вие бяхте подали документи за тях? Д. Бояджиева: О, документи?! Много отдавна…, преди две години. Бяхме подавали преди две години документи. Р.Узунова: Документи за емиграция или за екскурзия? Д. Бояджиева: За екскурзия. Нашите документи бяха изровени от преди две години. Р.Узунова: Къде искахте да заминете? Д. Бояджиева: Имаше една много хубава екскурзия с кораб до Австрия. Р.Узунова: Подадохте документи, за да отидете, но не получихте никакъв отговор? Д. Бояджиева: Да. Точно преди две години, когато получихме отказ за това пътуване. Р.Узунова: А след това подавали ли сте документи? Д. Бояджиева: След това не сме подавали никакви документи. Р.Узунова: А питали ли са ви в милицията искате ли или не искате? Д. Бояджиева: Не. Ние не сме питали, нито те са ни питали. А само… понеже нас ни задържаха на 10и, за да не отидем на другото събрание, което трябваше да се състои… Р.Узунова: На 10и март? Д. Бояджиева: Да, за да не отидем на събранието в София. И тогава пак ни попитаха: "А вие какво смятате да правите на 18и?"- и ние казахме: „Ние сме твърдо решили да си проведем събранието.” Те се подсмихнаха, на 10и още, подсмихнаха се и казаха: "Ами ако ви разрешим." Разбирате ли? Без никакво предварително обяснение! Р.Узунова: Да обобщим с две думи: Преди две години вие сте подали документи за екскурзия до Виена по Дунава. Тогава са ви отказали. А при други разговори с милицията те предлагали ли са ви да се махнете от България, да емигрирате от България? Д. Бояджиева: Не, не бяха ни предлагали. Р.Узунова: И изведнъж ви викат сега на 14и? Д. Бояджиева: Изведнъж ни викат и ни връчват паспорти. Р.Узунова: И ви казват: „Ако искате, заминавайте!”? Д. Бояджиева: Не „ако искате, заминавайте!”. В срок от три дена вие трябва да напуснете страната! Р.Узунова: Трябва да напуснете страната? Д. Бояджиева: Да. Ултимативно. Казаха ни: на 17и вие трябва да напуснете страната. Р.Узунова: По силата на какви закони? По силата на какви разпоредби? Казаха ли ви? Д. Бояджиева: По силата на какви закони на нас не ни беше обяснено. Когато ние заявихме, че ние държим да останем най-малко до 18и, за да си проведем събранието и че ние държим да решим кога да заминем, те казаха: „Просто не ни карайте да използваме други методи и начини. Знаете, че имаме всякакви методи и начини, по които да ви изкараме от страната.” Р.Узунова: Непрекъснато задавам този въпрос на хора, които са участници в различни независими сдружения: Как може да има такова голямо противоречие между думи и дела? Говори се във всички партийни документи, че щели да никнат като гъби независимите сдружения, че трябвало да има плурализъм, а на дело се пречи всячески на работата им. Как си обяснявате това? Д. Бояджиева: На дело ти режат крилата…, на дело режат крилата, скубят ти перата. И се опитват да обезглавят и Дружеството, и Профсъюза. Опитват се да обезглавят и Клуба в София. Както и всяка друга независима формация, която би могла да възникне… Р.Узунова: Предлагайки им паспорти за чужбина? Д. Бояджиева: Не, не само това. Предполагам, че и други методи имат. Със заплашване, с непрекъснати арести, с изгонване от работа. С всякакви възможни репресии. Методите им са безкрайни. Те си въобразяват, че ако екстрадират, примерно, цялото ръководство на Профсъюза, че няма да има кой да остане да работи за тази кауза, за тези цели, които сме си поставили ние. Те много добре ги знаят, при тях са документите, могат да ги прочетат… Но аз на вас лично искам да кажа, Румяна, че има толкова силни българи, които остават, и които не биха могли до край да отстранят. Не биха могли. Защото непрекъснато, непрекъснато хора се излекуват от този вековечен страх, който са събирали в себе си. Имам предвид не само страха от преди 45 години, а имам предвид страха, който по принцип, от преди много години е натрупван в българина, от векове. Р.Узунова: Да. Благодаря ви, Диана Бояджиева. (недатирано, но вероятно края на м. март 1989 г., ролка № 87) Още един разказ на д-р Константин Тренчев Румяна Узунова: Ало, г-н Тренчев? Румяна Узунова на телефона, от радио „Свободна Европа”. Вие сте председател на независимия профсъюз „Подкрепа”, който беше подал документи да бъде регистриран. И миналата седмица беше проведено делото за регистрацията, но доколкото знам, профсъюзът не е бил регистриран. И вие трябваше да се съберете, да обсъдите какво липсва в документите, какво е необходимо да се направи. Успяхте ли да проведете това събрание? К. Тренчев: Искахме да проведем събрание, на което да се обсъди резултата от състоялата се /.../ въпреки че това още не е решено, за което уведомихме с писмо началника - отговорник, че трябва да проведем такова събрание. На 18 около дома ми приличаше на нещо като военно положение, тъй като имаше не по-малко от 10 коли със служители на МВР, цивилни, военни, в униформи и т.н. Този кордон едва четири човека успяха да го пробият и да дойдат. Но те дойдоха по-рано и затова може би успяха да преминат. Много от членовете намериха начин да ми се обадят по телефона и по други начини, че са били възпрепятствани под една или друга форма да присъстват. Мога да Ви издиктувам част от тях. Р. Узунова: Да. К. Тренчев: Тихомир Вълчев от Русе, Цветан Златанов от Мездра, Тодор Гагалов от Стара Загора, Христо Бунев (?) – Казанлък, Димитър Томов от Михайловград, Никола Стоянов – Стара Загора, Митко Владимиров – Казанлък, Николай Маджев - Карлово, Пламен Даракчиев и съпругата му - Кърджали, Огнян Велчев – Стара Загора, на него не позволиха, бил е блокиран от няколко автомобила и /.../, Петър Манолов от Пловдив, Божидар Цветков от Пловдив, Румен Цанков ..., Галя Орлинова от Нови Пазар и т.н. Списъкът е много дълъг. Искам да ви кажа нещо, че ситуацията е буквално като /.../ треска. Добре облечени безименни млади хора ви пречат да се срещате, без да казват имената си, без никакви обяснения да дават, пречат на пътуванията ви, подслушват телефоните и преглеждат кореспонденцията ви! Следващата обаче репресия се стовари върху един активен член на профсъюза, както и на Дружеството за правата на човека – Николай Колев, който предишния ден… Р. Узунова: Може ли по-високо, че не чувам! К. Тренчев: ...че предишния ден, на 17и получава призовка, че срещу него е заведено дело. В 8 часа. В 8 и половина вече делото се състои, като е осъден на година и половина принудително заселване в град Бобов дол с обвинението, че не полагал обществено полезен труд, тъй като литературата, според обвинителя - полковник от МВР литературата не е обществено полезен труд, тъй като той не притежава диплом за това. Това обяснение е дадено… Хората, с които съм разговарял от Профсъюза, сме решили да отправим един официален протест до наши върховни инстанции, както и до международни такива, като Международната конфедерация на труда, и т.н., тъй като те ни пречат във всяко нещо. Ние бихме прекратили веднага дейността си, при положение, че те ни уведомят писмено, че са променени законите – в смисъл, че Конституцията е суспендирана и законодателството не е в сила. В противен случай, след като няма юридически пречки за нашите събирания, ние ги считаме за законни и настояваме те да се проведат. Р. Узунова: Колко души успяха все пак да дойдат на събранието? К. Тренчев: 4 човека само. То стана така, че единият беше останал от вечерта, а другите дойдоха сутринта раното, когато още не беше направена блокадата. Р.Узунова: А пред вашата квартира имаше блокада от милиционерски коли? К.Тренчев: Да. И специално около 4 часа е имало вече и дори хора на самия вход, които са проверявали паспортите на всеки влизащ и са връщали другите. Ние видяхме от балкона някои такива моменти. Р.Узунова: След делото по регистрацията на Профсъюза всъщност вие бяхте доста по-оптимистични, защото ни казахте, че доста добре са се отнесли в съда към вас, въпреки че не са регистрирали профсъюза? К.Тренчев: Да, но това бяха органите на юриспруденцията. Докато органите за сигурност имат съвсем друго отношение. Р. Узунова: Мислите че действат под … различно ръководство? К.Тренчев: О, едва ли. Но просто така са си разпределили ролите. Р.Узунова: И успяхте ли все пак да обсъдите положението на Профсъюза, макар и в такъв ограничен състав? К.Тренчев: О, не. Тъй като няма кворум, не можем да вземем някакви решения за промяна в някои клаузи и т.н. Имаме намерение да свикаме още едно събрание и се надяваме, че властите ще ни разрешат поне необходимия кворум да се съберем. Р.Узунова: Благодаря Ви много… К.Тренчев: При мене е секретарят на НДЗПЧ… Разказ на Петър Манолов Р.Узунова: Ало, Петър Манолов? Вие искахте ли да присъствате на събранието на Независимия профсъюз „Подкрепа”? П.Манолов: Аз бях длъжен да присъствам на това събрание, защото съм член и един от неговите учредители. Опитаха се да ни измамят там – тези органи, които се опитаха да осуетят присъствието ни на събранието… Но на стълбището на пловдивските Хали, „нашите дежурни хора”, които трябваше да осуетят това ми присъствие, ме спряха и ме попитаха дали пак ще им разваля почивката. Р.Узунова: Кога стана това? В неделя, днес? П.Манолов: Не, стана в събота, около 10 часа, мисля, че беше 10 без 15 или 10 без 10. Р.Узунова: Събранието за събота или за неделя беше обявено? П.Манолов: За събота, 16 часа… За 3 часа имах кола… И така, разменихме няколко реплики, те ме уведомиха, че няма да мога да присъствам на това събрание, така както и на събранието на Столичната група на НДЗПЧ, и така че ще прекарам в някое Районно управление слънчевия ден… Те просто искаха да ме предупредят да не правя опити, защото ще има … и ще им наруша почивката. А предишния ден те пък са предупредили един активен член на Профсъюза по някакъв друг начин – по съвсем друг повод: искали са да видят колата му в гаража и са му казали да не прави опити въобще да ходи на събранието. Р.Узунова: Но все пак събранието на Софийската група успя да бъде проведено, така ли? П.Манолов: Да. Аз бях след това… Проведено е на другия ден, за разлика от събранието на „Подкрепа”… Р.Узунова: И бихте ли казали няколко думи за събранието на Софийската група? П.Манолов: Минало е добре. Събрали са се няколко човека. Може да се каже, че Софийската група вече е учредена и ще започне своята работа така, както другите групи по окръжни или областни градове… Да се надяваме, че в близко време тя ще даде за себе знак чрез дейност… Ние до сега правим само опити да се съберем и да се учредим, а трябваше отдавна да започнем правозащитна дейност. Това първо събиране на столичната група към Дружеството е началото на нещо… Р.Узунова: А профсъюз „Подкрепа” как възнамерява да действа, как възнамерява да се събере? При такива лоши условия? П.Манолов: Узунова, мисля, че трябва да се обърнем много тревожно към световната общественост, защото и аз, и всички хора, с които съм говорил, хората, които членуват в неформални групи, просто недоумяват какво възнамеряват властите да правят, как смятат, че може да се продължава така?!… Що се отнася до Николай Колев – Босия, това в никакъв случай не може да се нарече ненасилие! И заминаването на сем. Бояджиеви, и то часове преди събранието! Не знам – събираме се, правим опити да разговаряме, понякога не успяваме, но ние трябва да … или да променим своята тактика, или да поискаме /…/ Защото то тук вече не става въпрос за неформалните движения. Тук става въпрос за възпрепятстване на комуникацията между хората… Р. Узунова: И особено пък сега, когато във всички партийни документи се говори, че тези независими дружества, тези неформални групи да бъдат подпомагани… както каза Т. Живков „щели да никнат като гъби”… Изглежда някой върви с кошницата и събира гъбите… П.Манолов: Тук сега се прави опит да бъдат обрани гъбите когато са още в земята, преди да са се показали, преди да са поникнали. И то много сполучливо се правят тези опити. Но ние не сме изгубили кураж… Броят на неформалните групи расте… Май се преместваме по някакъв начин, появяват се хора, които преместват нас, изобщо – става добре. Защото това, което е започнато, е един многостранен процес… Въпреки пречките… Даже в едно свое поздравление към Комитета за религиозната свобода имах такава словесна конструкция: аз се надявам, че пресите ще бъдат достатъчно, щото да укрепят този Комитет, за да може той да /…/ излезе годен да върши работа… (…) (19.03.1989 г., ролка № 163) Б) Поредният опит за регистрация на „Подкрепа” и новите репресии Разказ на Стефан Комитов за отказа за регистрация Стефан Комитов: Добре, че ми напомнихте да Ви кажа. В съда е внесен нов Устав /на „Подкрепа”/. Вече е направен и е издържан по всички правни норми, и това, което се изисква от правните власти, нали, от законодателните власти и както трябва да бъде издържано всичко… Р. Узунова: И на коя дата беше внесен в съда? Ст. Комитов: На 3 май… Р. Узунова: И още няма отговор, така ли? Ст. Комитов: Още няма отговор… и онзи ден заместникът на Тренчев, Тодор Гагалов е ходил в съда. И те са му казали, че не може да се продължи делото и няма да се регистрира Профсъюза, защото председателят бил в Главно следствено управление. Но той им напомнил, че в Устава има точка, в която е предвидено, че ако, да кажем, председателят е зает, има заместник-секретар, така че съдът може да вземе решение за регистриране. Но те казали категорично, че няма да се регистрира Профсъюза… Р. Узунова: Срокът е един месец, нали?... Ст. Комитов: Срокът е един месец и той изтече. Това е. А и другото – той има също повиквателна за утре, понеделник,… Р. Узунова: Тодор Гагалов?!… Ст. Комитов: Той също има за утре призовка за Главно следствено. И също ми каза, че му напомнили, че някога той желаел да излиза на запад, на екскурзия, и дали и сега желае да излезе, като му били подготвили паспорт. Това означава, че има някои неща, които са предварително… Той им отказал категорично и паспорта, и излизането от страната. Нали, във връзка с тези неща, явно е, че който малко …, подлежи на тия неща …, търсят му начина да се освободят от него. Това е. (Ст. Комитов, скулптор от В. Търново, член на НДЗПЧ и на „Екогласност”. Недатирано интервю, но вероятно от края на юни, ролка № 268) Интервю с Кояна Тренчева Р.Узунова: С какво Вие, Кояна Тренчева, си обяснявате враждебността на официалната власт към „Подкрепа” в частност и към другите независими сдружения, и какви проблеми са възникнали за вас лично заради участието ви в „Подкрепа”? Кояна Тренчева: Аз вече споменах, че всеки опит за алтернативно мислене и то в организирана форма среща пълно неразбиране от страна на властите. При състоянието на пълна монополизация на формите на обществен живот от страна на бюрокрацията естествено е всяка проява на алтернативно мислене и на алтернативно действие да се посрещне на нож. При това положение до известна степен е неизбежна известна политизация на самодейните сдружения. На Запад например класическият път за политизация на профсъюзите е опосредствуван, ако мога така да се изразя, тъй като някои профсъюзи там имат тесни връзки с една или друга партия. Това обаче, поне на настоящия момент у нас е невъзможно. Нас не ни възприемат като евентуални партньори и всяко независимо сдружение - било то религиозно, екологично, синдикално и пр., и пр. се посреща като поставящо под съмнение монопола на властта. Тук властите, според мен, сякаш че са изпаднали в политически делириум, непрекъснато им се привиждат врагове. И най-учудващото е, че те виждат врагове в наше лице. Това не мога по никакъв начин да си го обясня, за сега. А що се отнася до проблемите ми като студентка във връзка с членството ми в Профсъюза, мисля че не е нужно да разказвам надълго и на широко познати неща – заплахи, дружески разговори във Вузовския комитет на ДКМС, разговори с ректора и партийния секретар на Института, заплахи от страна преподаватели, при които ми предстои изпит, да не говоря за заплахите от страна на органите на МВР, и пр., и пр. С други думи, или с една дума бих могла да кажа, прекъснах обучението си през тази година, просто така се налага, за да мога да продължа по-нататък. Една година, според мене, е много време и аз се надявам, че през това време ще се промени отношението към дейността на Синдиката, както и към останалите независими и неформални сдружения. Каталог: public -> arhiv -> rumyana uzunova rumyana uzunova -> Част пета: началото на края – след 10 ноември Глава Митингите Николай Колев – Босия rumyana uzunova -> Съкращения и означения rumyana uzunova -> Част І: Паралелни светове rumyana uzunova -> Част шеста: човекът срещу системата – политическите жестове на Марлена Ливиу rumyana uzunova -> Част ІІ: Системата срещу гражданите Глава ІІІ. Насилието Бюрокрацията като инструмент за насилие rumyana uzunova -> Част четвърта: насилието като отказ от диалог rumyana uzunova -> За архива на Румяна Узунова и за ‘89а година „Бъди този, който отваря врати за други!” rumyana uzunova -> Іv. Отпорът на гражданите Индивидуалните протестни актове rumyana uzunova -> Румяна Узунова (18 1936 – 16 1995) Биoграфична справка Изтегляне 1.68 Mb. Сподели с приятели:
|