Част ІІ: Системата срещу гражданите
Изтегляне 1.68 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Р.Узунова
- Р. Узунова
- И. Бонев
- Ив. Бонев
- Александър Каракачанов
- Петър Слабаков
- П. Слабаков
Р. Узунова: Но при нас се обаждат много слушатели да се интересуват за новия Комитет. В радиото, по телефоните на радиото се обаждат много наши слушатели, които изказват съчувствие, добри чувства към Комитета Хр.Събев: Да, благодаря Ви. Благодаря и на тях, на всички тези слушатели, които са изявили своето съчувствие към нас и аз знам, че наистина ни съчувстват много хора, които не са се обаждали, но ни съчувстват. Това, което правим ние, е в интерес на целия народ. Ние не го правим за себе си, нито за кариера, нито за нищо друго. Ако се наложи да говорим конкретно за всеки от нас - за членовете на Комитета, но това просто не ми е приятно, да говоря на такива теми. мога да посоча, че аз имах предложение за кариера. От мои приятели в светската власт,… и да стана епископ и т.н., да ми помогнат – както се става днеска епископ… Но аз не мога да приема да направя този компромис. И наистина, предпочитам да си остана един обикновен божи раб, свещеник, обаче да бъда верен на Господа и да не се отклонявам от Неговата правда. За мене е ясно едно, че Христос обича и най-малките, и най-нищожните, но и обича онези, които защитават правдата. Както казва: „Блажени ...” Р.Узунова: А представители на официалния Синод направили ли са опити да разговарят с вас? Хр. Събев:, Не, засега нямаме никакъв контакт с тях. Аз си стоя в къщи, не съм имал никакъв контакт с представители на официалния Синод… Р.Узунова: Не са се обаждали нито по телефона, не са искали среща? ... Хр. Събев: Не, и друго нещо, нали – аз бях изненадан не толкова от туй, че те реагират така; аз знаех, че те няма да реагират положително, защото ги познавам, вече 9 години и нещо съм клирик на БПЦ, а отделно пък съм бил, нали, обикновен мирянин и член на тая Църква. Но аз ги познавам... Но не очаквах, че те ще постъпят по този начин. Те уведомиха първо външната общественост чрез предавания на БТА на английски език, и от там вече аз научавам за туй решение на Синода и за тая молба. Докато при нас не е така. Ние първо подадохме до гражданските власти, тука знаеха хората за тоя Комитет и тогава вече стана известно чрез „радио-амвона”, чрез вас вече на по-широката общественост. (…) Р. Узунова: Какви перспективи виждате за регистрирането на Комитета – надявате ли се за регистрация, надявате ли се, че ще можете да развивате дейност? Хр.Събев: Аз се надявам - ако всичко мине както си му е реда и ни извикат на делото на Върховния съд, там някак си по-другояче да се развиват нещата и дори да бъде регистриран Комитета. Защото официалният Синод няма никакво юридическо право да се вмесва в раздаването на правосъдие в НРБ. Това е чисто едно морално въздействие, което опитват да упражнят, един натиск върху властите, а всъщност това е движено, според мене, от Комитета по изповеданията. Това е просто един затворен кръг, един омагьосан кръг е цялата работа. Но те по тоя начин се застраховат, че видите ли, ние сме винаги безрезервно с вас, с кого – с безбожните съдии?! Нали, това е едно дискредитиране, това е едно саморазобличаване. Р.Узунова: И в съобщението на радио София се казва, че Синодът изразявал пълно несъгласие с постановките и целите, залегнали в обявените материали? Хр.Събев: Много смешно… Това е много жалко. Значи те не искат да има религиозно обучение на младежта и учащите се. Ами това е в разрез със Светото писание? Ами безбожното обучение, атеистичното обучение, което се дава, не е ли съблазняване на тия хора, не е ли отклоняване от Христа? Един истински християнин не може да не остане възмутен от една такава позиция. Или пък, когато искаме да се предава неделното богослужение от някои високопоставени лица по радиото или телевизията, нали, да кажем от „св. Ал. Невски”, там да се сложат камерите и да се предаде богослужението, светата Литургия, целият народ да наблюдава това нещо, какво пречи това на Светия Синод, какво лошо вижда във това нещо, кое е в разрез със Светото писание? Кое е в разрез с Църквата? Или пък, когато искаме да има болници, които да ръководи и финансира Църквата, които да контролира Църквата - ами това си е древна, стара практика на Църквата, в целия свят е тая практика. (…) Фактически ние искаме нещо, което го има навсякъде като религиозна практика. И в Съветския съюз ... Р.Узунова: Един момент… (30.03.1989 г., ролка № 153) Интервю с о. Иван Бонев Р. Узунова: Отец Иван Бонев? Румяна Узунова се обажда от радио "Свободна Европа". До нас достигнаха сведения, че много членове на независими дружества са били викани в милицията, разпитвани. Знаете ли нещо по този въпрос? И. Бонев: Да, разбира се. След призива, който аз отправих лично в защита на отец Христофор Събев, получих по телефона различни заплахи за изселване. И на Петровден ме помолиха за „приятен” разговор тука, в МВР-то в град Кърджали. Зная, че почти всички членове на Комитета са привиквани на подобен такъв "приятен" разговор и наставлявани и уверявани, че не е сега времето за такова преустройство в Църквата. Говорихме надълго и нашироко за Комитета. И за липсата на Библии ме увериха - човек от София - че за Кърджали могат да издействат около хиляда бройки. Разбира се, това е локално третиране на въпроса. Тъй като складът на Светия Синод бил пълен, но ето, видите ли, вие от Комитета не пишете писма и не искате. А всеизвестно е на всеки български свещеник, че това ще бъде глас в пустинята. Ние говорихме спокойно и обстойно за този Комитет. На въпроса ми за възстановяването на Свещеническия съюз, където подчертах, че аз лично съм влязъл в този Комитет именно във връзка…, за възстановяването на този Свещенически съюз, Светият Синод е имал решение - така ме увериха - още от преди две години. Имал е решение и по изменение на Устава на БПЦ, и по Закона за вероизповеданията, и по много други щекотливи въпроси. „Но вие от Комитета - така ми отговориха - много бързате.” Относно факултативното обучение в училищата властите просто недоумяват, че може това да стане в България, а също и за сиропиталищата и благотворителните домове. Колкото за телепредаванията - вече те го правили на 24 май и сега, по повод на 250 годишнината от ... Софроний Врачански, ще го излъчат по телевизията. Аз не считам, че това е едно уверение: от две години да се разисква точка, без да има някакво решение до ден днешен! Изведнъж една неформална организация като нашия Комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности се появява на този Божий свят и те изведнъж казват, че има такива разисквания, има такива внесени нормативи, но… От две години са тези нормативи! Р. Узунова: А какво, отец Иван Бонев, говорихте за неформалните сдружения, за съдбата на неформалните сдружения, ако изобщо сте говорили по този въпрос? И. Бонев: Говорихме, и ясно беше подчертано, и категорично, че на настоящия етап на развитие на нашето общество неформални организации няма да съществуват и няма да бъдат регистрирани. Р. Узунова: Мислите ли, отец Иван Бонев, че това е начало на един диалог между властите и независимите сдружения? И ако това е начало на диалог, защо трябва да се води в милицията? И. Бонев: Да, но такъв е методът. Може би този диалог е въпрос на бъдещето и той вече просто чука на вратата ни. Р. Узунова: Мислите, че смяната на тона на милицията, на властта вече е нещо, така ли? Ив. Бонев: Да. (…) (о. Иван Бонев, свещенник от Кърджали, член на КЗРП, 14.06.1989 г., откъс от текста на интервю в ролка № 343) 5. Независимо сдружение „Екогласност” Програмна декларация на Движението „Екогласност”, чете Пламен Даракчиев Р. Узунова: Добре, включих… Пл. Даракчиев: „Програмна декларация на Движението “Екогласност”. Влошаването на жизнената среда все повече застрашава здравето и живота на хората. Но техните усилия да спасят себе си, своите деца и природата от екологически апокалипсис са парализирани от липса на пълна и навременна информация за опасностите, които се крият във всичко онова, без което не можем – въздуха, водата, хранителните продукти, почвата. В основата на нашия обществено-икономически живот стои фактът, че различните социални групи имат не еднакво участие в процеса на вземане на решенията, които определят насоките на цялостното обществено развитие. Онези, които вземат стратегическите решения, не са същите, които понасят главните последствия от тяхното изпълнение. Този базисен социален факт пронизва несъмнено и досегашната политика в екологическата сфера. Тук има привилегировани „главни готвачи” и непривилегировани „консуматори”. Има виновни, а има и потърпевши. Нещо повече: степента на отговорно участие във вземането на решения е за всеки индивид обратно пропорционално на степента, в която той понася зловредното действие на екологичните замърсители. Живеем в страна, притежаваща една в огромна степен антиекологична икономика, с нейните остарели технологии, с нейните ниско ефективни или изобщо липсващи пречиствателни съоръжения, с ниска технологична култура, недалновидно планиране и управление, с безотговорно разпиляване или пренасочване на и без това оскъдните средства, отделяни за опазване и възпроизводство на природната среда. Решаването на все по-задълбочаващите се екологични проблеми е в ръцете на тясно специализирани професионалисти и управници, чиято дейност практически не се познава и още по-малко подлежи на демократичен контрол от страна на обществеността. Без да принизяваме служебните старания на тези хора, трябва да си даваме сметка, че те най-често са хванати на тясно във всеоплитащата мрежа на заинтересовани ведомства, чийто апарат минава като валяк над природната среда и над общественото мнение, и над фактически символичните санкции от страна на официалните природозащитни органи. Това налага необходимостта от демократичен, публичен контрол над екологичната политика. Като изхождат от потребностите за екологична самозащита на населението, участниците в Движението “Екогласност” са решени да обединят своите усилия по посока на едно дълбоко социално екологично преустройство. Те виждат основното стратегическо средство на своята борба в пълната екологична гласност, която е предусловие за всенароден контрол върху дейността на съществуващите ведомства. Въз основа на своята радикално демократична социална позиция Движението “Екогласност” издига следните програмни искания: пълна гласност за замърсеността на въздуха, водите, почвата и хранителните продукти; информация за структурата на замърсяванията по съответните параметри и региони; разкриване източниците на замърсяване и осигуряване на възможност за независими експертизи; разсекретяване на всички секретни данни, засягащи пряко или косвено здравето на хората и състоянието на жизнената среда /причините за секретност, ако изобщо има такива, да бъдат ясно и недвусмислено обосновани пред обществеността/; пълна и незабавна информация за местата на радиоактивните отпадъци и своевременна информация за всяка международна стъпка, която се предприема в областта на атомната енергетика; публикуване на точни статистически данни за структурата на заболяванията, както и за малформациите у новородените и децата по териториален признак; ежеседмично актуализиране на екологичните карти на големите градове на публични места без никакво ограничаване на достъпа до тях; създаване на система за постоянно информиране на населението за текущото екологично състояние на съответния град, област и в страната като цяло; изработване и предлагане за всенародно обсъждане на програма за технологично обновление във всички отрасли на икономиката, с оглед осигуряване на безвредни технологични цикли; преход от природоразрушителна към природоопазваща икономическа система; незабавно изнасяне извън населените места на предприятия, чиито производства са в противоречие с действащите в страната нормативи; създаване на нови и разширяване на съществуващите резервати и национални паркове, с оглед на това защитените природни територии от различен тип да достигнат оптималните международни норми; ясно и демократично ориентирано екологично законодателство, което да се приеме след всенародно обсъждане в средствата за масова информация; Закон за печата, който да демократизира издателската дейност и да осигурява възможност неформални групи и сдружения да издават безпрепятствено свои печатни органи; разкриване на извършените до момента екологични престъпления, на лицата и интересите, стоящи зад тях; разобличаване и обществено осъждане на виновниците; осигуряване на достъп на представителите на “Екогласност” до всички международни екологически форуми у нас и в чужбина; широко застъпване на екологичната проблематика в образователната програма и създаването на университетска специалност “Екология”. “Екогласност” е широко обществено движение, обединяващо доброволно и неинституционно усилията на онези лица, които изразяват своята загриженост за екологичната обстановка и участват в инициативите на Движението. “Екогласност” няма претенции за единственост в качеството си на обществен гарант на екологичната безопасност на народа. Обвързаността с ценностите на Движението е единствено морална, не съществува списъчен състав на участниците и организационна структура. Но Движението може да излъчва от себе си сдружения, които да получават статут на юридическо лице. Участниците в Движението ще се стремят към формиране на демократична обществена атмосфера и съвременно екологично съзнание, което да противодейства на стагниращия монополизъм и деморализиращия команден централизъм във всички сфери на живота, имащи отношение към екологичните проблеми. Екологията не е отделна изолирана дейност. Проследено до своите логически следствия, изискването за екологично преустройство е същевременно призив за коренни социални преобразования. Понеже смятат, че правото на екологична безопасност и здравословен живот е едно от основните човешки права, участниците в Движението разглеждат своята дейност като аспект на по-широкото масово демократично движение за мир, човешки права, свобода и социална справедливост, което движение в момента в нашата страна е в стадия на неговото формиране. Като се ръководи от убеждението, че хуманизмът, социалната справедливост и мирът са неразривно свързани с екологическото оцеляване на човечеството, “Екогласност” ще защитава правото на всички български граждани да образуват демократични сдружения и движения по свой избор, и ще протестира при всички случаи на посегателство върху това право. Съзнавайки, че съвременният прогрес има не само технически, но и морални измерения, предполагащи будно чувство за отговорност, участниците в “Екогласност” ще се борят за преобръщане посоката и целите на научно-техническия прогрес. Самоунищожителната тенденция към безогледен растеж трябва да бъде заменена от такива и само такива икономически стъпки, при които човешкия живот нито за момент не се превръща в средство за напредъка на технологията. “Екогласност” ще поддържа дадено производствено-технологическо предприятие само доколкото то не е за сметка на живота и здравето на хората. Без да отстъпва от програмните си искания, “Екогласност” ще влиза в диалог с всички държавни и обществени институции, доколкото последните признават и подпомагат Движението, без това да означава, че ще им признават статут на членове на Движението или право на участие в вземането на решения относно негови инициативи. За участниците в “Екогласност” е важно да бъдат последователно независими от всички държавни институции, за да могат по-ефективно да отстояват своите плуралистични и демократични ценности, и за да си запазят възможността да предлагат своя собствена радикално-демократична алтернатива по всеки възникващ екологичен проблем. Фактът, че екологични движения от различни страни вече започнаха да интернационализират своята борба е основание за надежда. “Екогласност” ще се стреми към сътрудничество с онези екологични и общо демократични движения в чужбина, които имат сходни програми и ще разглежда като свои естествени съюзници тези измежду тях, които декларират своята независимост от официалните правителствени институции в техните страни. “Екогласност” ще изисква съдействие от средствата за масова информация, за да направи своята дейност достояние на обществеността. Участниците в Движението ще използват и всички други законни средства за разпространение на информация. Участниците в Движението “Екогласност” вярват, че тяхната дейност ще задълбочи процесите на гласност, преустройство и демократизация в нашето общество. От сдружение “Екогласност”. Р. Узунова: Дата? Пл. Даракчиев: Дата няма. Р. Узунова: А ти знаеш ли я горе-долу кога? Пл. Даракчиев: Март. Мисля, че Движението е учредено по-рано. Виждаш ли особеността: има Движение и след това се излъчва,… и сега вече има и Сдружение, макар и все още непризнато... Р. Узунова: Месец поне? Пл. Даракчиев: Мисля че, ако не се лъжа, месецът е март. “Екогласност” за пръв път е споменато на едно, аз не знам ти дали знаеш, на едно събрание... Р. Узунова: Дето имаше в Профсъюзния дом, новия, едно събрание? Пл. Даракчиев: Така, опитът за митинг, след което последва - е последвал, защото аз тогава още не бях в “Екогласност”… Р. Узунова: Дати, долу-горе, помниш ли? Пл. Даракчиев: Това беше март, ако не се лъжа, мотае ми се в главата 9 март датата, но Румяна, ще те излъжа, ако ти кажа, защото ...Бих могъл допълнително да ти кажа нещата по дати и всичко... Миналият път, аз мисля, че правих някакви записки, докато Сашо говореше и сега просто да ги видим сега, за ориентация, но някъде съм ги бутнал, но тази информация беше… общо за развитието на нещата, как е възникнала “Екогласност” - за новите членове. Р. Узунова: Е, ако имаш записки, ще ми кажеш. Пл. Даракчиев: Имам записки, но просто не знам къде съм ги бутнал… (Пл. Даракчиев, журналист, член на сдружение „Екогласност” и по времето на разговора временен председател на „Подкрепа”, 11.07.1989, ролка № 113) Интервю с Александър Каракачанов Румяна Узунова: Искам да ви попитам, Александър Каракачанов, за следното: Вашата организация - Движението Екогласност, неговите идеи, неговите принципи, неговата борба, като че ли се успоредяват доста точно с официалната линия по екологичната политика, официално изразената; с приказките на всичките тези хора, които работят в различни места, които наблюдават екологията, нали,… Всички хора дишат един и същи въздух , всички ядат една и съща храна, всички са застрашени от екологията. Грижата е обща. Защо тогава е това враждебно отношение към вас? Ал. Каракачанов: Разбирам Вашия въпрос…Наскоро беше зададен този въпрос и нашия говорител. Георги Аврамов много хубаво и точно отговори, съвсем кратко: „Дишаме един въздух, но интересите ни са различни.” Р. Узунова: Но въздухът е общ… Ал. Каракачанов: Въздухът е общ, но за съжаление, някои хора предпочитат да дишат малко по-лош въздух, но да имат някакви други облаги. Това е смисълът на „интересите ни са различни”. Всъщност проблемът, за съжаление, е много по-сложен… и по-тъжен. Какво имам предвид? В рамките на съществуващата ситуация в България ние все пак си признахме, че сме една страна, която има бюрократична и анархистична система на властта и съответно това води до тежки последствия. Т.е. ние сме една бюрократична държава все още - макар да казваме, че ще се преустроим. Това е хубаво, но процесите не стават за една - две години, с няколко съответни излизания на важни документи. То току-така не става! Какво имам предвид, като казвам всичко това, каква е връзката с екологията? Както преди малко ви споменах, ведомствените интереси просто надделяват над интересите на обществото. Всъщност, властта у нас, за съжаление, все още се намира в ръцете на „апарата”. „Апарат” - имам предвид във всички области - като започнете от чисто държавния апарат и стигнете до апарата на съответното ведомство. И когато едно ведомство получава едни големи доходи от някакво предприятие, то естествено ще направи всичко възможно това предприятие да остане да работи, независимо, че то може да е много опасно с това, което, да кажем се пуска във въздуха, или пуска във водите, или други начини има за замърсяване. И всъщност тук е възелът от проблеми: че ведомствените интереси застават над обществените. А защо ведомственият интерес надделява у нас? Защото тази бюрократична система е такава, че определящи са интересите на апарата, понеже той е този, който решава проблеми у нас. И тогава, естествено се стига до тази ситуация. Оттук нататък, ако искаме да бъдем по-точни, трябва да правим доста дълъг анализ на нашето общество, но може би ще се отдалечим от екологичните проблеми. Така че, за съжаление, екологията всъщност е и политика. И тука вече: много често по отношение към нас - става въпрос за „Екогласност” - се прокарва една много неприятна демагогия, когато на нас ни казват „Вие много се политизирате”. Но това е и така, и не е така. Защото ние, естествено, нямаме желание да се политизираме, но за съжаление, когато всъщност екологията вече се е превърнала в едно явление, което засяга интересите на огромна част от населението, естествено тя се превръща и в политика и засяга нечии интереси - щом стигнем до интересите, стигаме и до политиката. Това е съвсем ясно. Всъщност това е моят отговор по въпроса. Надявам се да съм бил достатъчно ясен. Р. Узунова: Да. Благодаря ви, Александър Каракачанов. (Ал. Каракачанов, философ, секретар на сдружение „Екогласност”, 30.08.1989 г., ролка № 54) Откъси от интервюта на Петър Слабаков (…) Румяна Узунова: Доколкото знам, движението “Екогласност” е участвало твърде активно в това събрание, което беше направено в София, мисля, в новия Профсъюзен дом с Управлението на екологията? Петър Слабаков: Да. Ами ние имахме среща… И Общественият комитет за защита и възпроизводство на природната среда ни предложи да се влейме с тях. Но ние не приехме, понеже те проявяват компромиси с учрежденията, междуведомствените учреждения, и второ, че те по една или друга причина скриват екологична информация от населението. Р. Узунова: И вие искате да бъдете независимо движение, така ли? П. Слабаков: Ами, разбира се, независимо. Народът просто трябва да знае какво е положението в страната. Каква е храната, колко е отровена земята, какъв е въздухът, какви са водите?! А пълна такава информация няма. А сдружението “Екогласност” просто иска и да осведоми населението, и да бъде стъпало, да бъде връзка между населението и най-висшите органи. Понеже някак информацията се губи в тоя промеждутък, т.е. ние да бъдем стъпало - направо да съобщаваме на най-висшите органи – министерства, институти и да се вземат незабавни мерки. Р. Узунова: Има ли широк отзвук сред населението, желание да се участва в Движението “Екогласност”? П. Слабаков: Населението, то по начало е разтревожено от това нещо. Обикновеният гражданин е разтревожен и търси някаква помощ… То се отзовава, когато своите болки то ги казва на нас, чрез нас ги прехвърляме през няколко стъпала нагоре, за да може да стигне…, да се вземат мерки по тия въпроси. Р. Узунова: Трудна, но благородна задача. Може би още не съм забелязала, но не съм видяла в средствата за масова информация – вестници, списания - някаква обстойна статия за Вашите цели, за вашите задачи. Дори ми се струва, че не съм срещала името “Екогласност” П. Слабаков: Няма още за него. Ние сме дали да бъде утвърдено. Дали сме в съда да бъде узаконено нашето… Р. Узунова: Да бъде регистрирано? П. Слабаков: Да бъде регистрирано. Дали сме го на 13ти (април) и срокът е 13 май. Р. Узунова: Да. Надявам се, че всичко ще мине както трябва, че ще бъде узаконено... П. Слабаков: Чакаме…Да можем по-спокойно да работим. Не, няма неспокойствие всъщност в нас. Ние дали ще бъдем регистрирани или не – тя, тревогата си остава. Но аз мисля, че няма причини, за да не бъдем регистрирани. Каталог: public -> arhiv -> rumyana uzunova rumyana uzunova -> Част пета: началото на края – след 10 ноември Глава Митингите Николай Колев – Босия rumyana uzunova -> Съкращения и означения rumyana uzunova -> Част І: Паралелни светове rumyana uzunova -> Част шеста: човекът срещу системата – политическите жестове на Марлена Ливиу rumyana uzunova -> Част ІІ: Системата срещу гражданите Глава ІІІ. Насилието Бюрокрацията като инструмент за насилие rumyana uzunova -> Част четвърта: насилието като отказ от диалог rumyana uzunova -> За архива на Румяна Узунова и за ‘89а година „Бъди този, който отваря врати за други!” rumyana uzunova -> Іv. Отпорът на гражданите Индивидуалните протестни актове rumyana uzunova -> Румяна Узунова (18 1936 – 16 1995) Биoграфична справка Изтегляне 1.68 Mb. Сподели с приятели:
|