Част ІІ: Системата срещу гражданите
Изтегляне 1.68 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Петко Симеонов
- Р. Узунова
- Р. Узунова: Да… П. Симеонов
- 3. Независим профсъюз „Подкрепа” Разговор с Пламен Даракчиев
- Румяна Узунова
- Кояна Тренчева. Кояна Тренчева
- Огнян Велчев
Б. Спасов: Ами може. Аз не мисля, че съм казал нещо кой знае какво. Аз такова интервю бих пожелал, такъв разговор бих искал да водим с нашите средства за масова информация, с Българското радио, с в. „Работническо дело”, с Българска телевизия. Ние това желаем. И ние ще считаме, че сме постигнали нашите цели и ще започнем наистина да подпомагаме преустройството и гласността в България, когато проведем дискусията по нашите средства за масова информация. Защото вие сега сте единствените, които давате гласност на нашата програма… Можете да излъчите интервюто. (Б. Спасов, полковник от запаса, член на ръководството на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. 24.02.1989 г., ролка № 282) Откъс от интервю с Петко Симеонов (…) Петко Симеонов: Освен това, ако ми позволите да кажа нещо,... Р. Узунова: Разбира се, разбира се. Петко Симеонов: ....което е свързано с...мястото и реакцията, която имаше във връзка с намесата на Вашата радиостанция…. Сега, аз съм член на Партията и мога да разговарям с Вас като член на Партията. Р. Узунова: Разбира се. П. Симеонов: Във...., аз смятам, че са минали онези времена, когато хората, с които не си съгласен, трябва да ги заглушаваш, трябва да вадиш пищов или да правиш бомби и танкове. Хората, с които не си съгласен и с които имаш някакви противоречия, са хора, с които имаш късмета, така да се каже, заедно да бъдеш на тази земя и с тях трябва да се разговаря, да се поддържа един нормален човешки диалог. Няма нищо, според мен, осъдително в това, че Вашата радиостанция пое защита на Клуба, който защитава официалната партийна линия, трябваше да го сторят нашите… да го стори Радио „София”, трябваше да го направи българската телевизия, а на мен, доколкото ми е известно, има една възбрана да се говори за Клуба и членовете на Клуба да се появяват в средствата за масова информация. Р. Узунова: Да… П. Симеонов: Изведнъж се оказа, че да защитя по начин, по който аз намирам за уместен, по начин, който аз намирам за важен, за съществен; да защитя официалната политика на Партията, към която принадлежа, аз трябва да се обръщам към една ..., в случая, аз не се обръщам, Вие ме включвате, аз да използвам една радиостанция, с чийто общо взето идейни позиции аз не съм съгласен. Р. Узунова: Да, Ваше право е. П. Симеонов: Нали, всеки от нас си има някакво мнение, някакъв възглед върху света, върху обществото и... Р. Узунова: Ако нямаше сблъскване на различни идеи, на различни възгледи, прогрес нямаше да има. П. Симеонов: Разбира се…Аз не очаквам да спорите… Ако имате някакви други въпроси... (П. Симеонов, социолог, член на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, 22.02.1989 г., ролка № 183) 3. Независим профсъюз „Подкрепа” Разговор с Пламен Даракчиев за учредяването на „Подкрепа” и за репресиите срещу Профсъюза до средата на 1989 г. Румяна Узунова: Пламен Даракчиев? Румяна Узунова се обажда от радио „Свободна Европа”. Пламен Даракчиев, напоследък - но и преди това, за съжаление, но напоследък още повече, до нас достигат сведения за различни репресирани действия, предприети срещу членове на различни независими сдружения и специално срещу членовете на профсъюз „Подкрепа”. Знаете ли нещо повече за това? Пл. Даракчиев: Смятам, че почти няма активист от профсъюза, който да не е опитал на гърба си някои от тези прийоми. Някъде чух това понятие „мека преса”, с което се характеризират действията на органите срещу нас. Освен това, срещу профсъюза… не са само слухове тези неща за репресиите, тъй като имаше някои координирани, според мен, и планирани акции срещу профсъюза като цяло, срещу синдиката, чиято цел беше разтуряне на събиранията. „Независимият профсъюз „Подкрепа” бе учреден на 8 март 1989 г., като на следващия ден учредителите му - група представители на интелигенцията от Хасковска, Пловдивска и Ловешка област внесоха неговия Устав и Учредителния протокол в Пловдивския районен съд, фирмено отделение. С този акт излезе на дневен ред у нас въпросът за свободното професионално и междупрофесионално сдружаване в страната – процес, чието естествено развитие беше спряно и задържано вече повече от четири десетилетия. В този случай властите бяха поставени в неудобно положение и бяха подложени на реална проверка високо прокламирания стремеж за правова държава, за гражданско общество, за свобода на гражданите да се сдружават. По стара традиция средствата за масова информация премълчаха учредяването на сдружението, макар че по същото време в печата шествуваха информации за учредени, но все още не регистрирани стопански образования, преди всичко кооперативи. Освен премълчаването, печатът отказа и публикации, свързани с писма на Профсъюза, документи и пр. Категоричен, макар и необяснен бе и отказът на пресата да публикува материали за профсъюза, по-конкретно във всекидневника “Народна младеж“ по повод интервю с тогавашната говорителка Диана Бояджиева, взето от щатния кореспондент на изданието в Хасковска област. Профсъюзът прокламира в своя Устав, че става дума за сдружение на научно-техническа, хуманитарна и художествено-творческа интелигенция – нещо, което се видя и от състава на Инициативния комитет: двама художници - Диана и Димитър Бояджиеви; лекар с трайни интереси в рационализаторското и изобретателското дело – д-р Константин Тренчев, студентката по медицина Кояна Иванова, преподавателят Огнян Велчев, археолога Николай Маджев, поетите Петър Манолов и Николай Колев. На по-късен етап към синдиката се присъединиха двама журналисти, един научен работник, двама икономисти, инженер-програмист, неколцина учители, трима художници, археоложка и други представители на интелигенцията. Понастоящем в синдиката членуват преди всичко млади хора, от различни краища на страната и по-конкретно от областите Пловдивска, Хасковска, Софийска, Ловешка, както и от София - град. Независимият синдикат бе учреден в разгара на кампанията на властите срещу Клуба за подкрепа на гласността и преустройството и най-вече срещу НДЗПЧ България. Ето защо не можеше да се очаква друго, освен масиран натиск срещу него. Освен „индивидуалния” подход срещу една част от членовете на синдиката с цел отказване от идеята, използвайки органите за сигурност, властите предприеха и масирани репресивни действия. Начало на тези действия бе поставено на 25 февруари в гр. Карлово, където органите осуетиха опит за събиране на Инициативния комитет на синдиката. Задържани бяха, макар и за кратко време, Диана и Димитър Бояджиеви, Николай Маджев - в чийто дом трябваше да се проведе събранието, Пламен Даракчиев. Под благовидни предлози органите ограничиха достъпа до жилището на Николай Маджев, блокираха гарата на Карлово, предупреждаваха пристигналите членове на синдиката, че трябва да отпътуват незабавно. Втората голяма акция на органите за сигурност бе осъществена на 18 март и предхождащите ги няколко дни. На указаната дата синдикатът възнамеряваше да проведе свое събрание, на което да бъдат разгледани и редица въпроси, включително и официалния отговор на Пловдивския съд по повод молбата на регистрацията. Две седмици преди датата на събранието органите на МВР бяха уведомени с писмо, че предстои събрание на посочената дата, като им бе съобщен и дневният ред. В дните преди 18 март много от членовете на синдиката беха викани по места от органите за сигурност и от съответните прокурорски органи в някои случаи, за да им бъде разяснено, че синдикатът е незаконна организация и че не е желателно отиването им в Стара Загора. Мнозина от тях бяха възпрепятствани по различни начини да се отзоват на поканата на синдиката. Особено драстичен бе случаят с един от членовете на Инициативния комитет - Николай Колев, който на 17 март бе призован на съд и спрямо него още същия ден бе предприета мярка за принудително заселване в гр. Бобов дол, отстоящ от Стара Загора на около 300 км. Междувременно всячески бяха затруднявани телефонните връзки с дома на д-р Димитър Тренчев, баща на председателя на синдиката д-р Константин Тренчев. На 18 март с цел да бъде предотвратено събирането на синдиката, в самата Стара Загора също бяха предприети задържания под формата на добре известното милиционерско „за справка”, както и дълги разговори в Управлението на МВР. Някои от пристигналите бяха изпратени на гарата и насила изпроводени от града. Последваха и други мерки по места срещу членове на синдиката. Спрямо един от тях - журналиста Пламен Даракчиев, живущ в гр. Кърджали, бе предприета административна мярка за неотклонение, изискваща подписи в Управлението на МВР за датите от 25 до 28 март. Членове на синдиката отново станаха обект на недружелюбни действия от страна на органите за сигурност около Християнския празник Великден, когато мнозина от членовете /активистите/ на самодейните сдружения имаха намерение да присъстват на празнична служба във Велико Търново. Краят на м. май бе белязан с нова репресивна вълна на властите спрямо самодейните сдружения у нас, включително и срещу „Подкрепа”. Извършени бяха обиски в домовете на някои негови членове, кратковременни задържания на някои членове като съпругата на председателя Кояна Тренчева и някои други членове като Николай Маджев, Стефан Комитов, Пеньо Цветков, Пламен Даракчиев. При последните четирима задържането бе съпроводено с противозаконно извеждане от града. При извършени обиски бе иззета почти цялата документация на синдиката, включваща работни предложения за програма, научен доклад, подготвен от д-р Константин Тренчев за Колоквиума „Свободата на духа и човешките измерения в Европа”, молби за членство в синдиката, лична кореспонденция, журналистически материали, предназначени за подготвяния бюлетин под наименование „Подкрепа”, чернови от материали, излъчени в западни радиостанции, устави, преводни материали, пишеща машина, материали на други самодейни сдружения като Клуба за гласност и преустройство и т. н. На 25 май започна и серия от арести, предприети от властите срещу ръководители и активисти на самодейните сдружения. За арестите не бяха известени близките на задържаните, те сами трябваше да се досещат какво е станало, как да ги издирват, къде се намират в момента техните синове и съпрузи - а именно д-р Константин Тренчев, председател на Независимия синдикат „Подкрепа”, Тодор Гагалов - негов заместник-председател, Николай Колев - негов член, йеромонах Христофор Събев - председател на Независимия комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности,… Р. Узунова: Пламе, отдалечаваш ли слушалката от себе си? Пл. Даракчиев: Възможно е да отдалечавам малко. Само за един момент… Р. Узунова: Знаеш ли, в началото… (прекъсват навярно и после Даракчиев повтаря отново имената) Пл. Даракчиев: … Антон Запрянов - член на Независимото дружество за защита правата на човека в България. По времето, когато д-р Тренчев, Антон Запрянов и Николай Колев се намираха в следствените помещения на Главно следствено управление в София, се състояха дирижираните от властите митинги за „единението на нацията”, по време на които срещу Клуба на подкрепа на гласността и преустройството, както и срещу „Подкрепа” бяха издигнати лозунги, в които техните членове бяха наричани „родоотстъпници, демагози”. Р. Узунова: „Бяха издигнати лозунги”…, и пак нещо…Пламене, какво правиш, бе човек?! Кажи! Пл. Даракчиев: (повтаря) По същото време на митинг в Стара Загора, по свидетелство на родителите на д-р Тренчев, е бил издигнат плакат с надпис: “Смърт на д-р Тренчев“. (Р. Узунова продължава да недоволства, че не чува добре) При липсата на гласност в дейността на самодейните сдружения, или по-точно пълното информационно затъмнение около тях става ясно, че контролирано от властите изтича информация от следствените органи, информация, които по неизвестни канали се предоставя на послушната „общественост” с цел да послужи на така желаното от властите заклеймяване на сдруженията. Спрямо задържаните властите предприеха най-строгата мярка, предвидена в Наказателно-процесуалния кодекс: задържане под стража, независимо от не особено доброто здравословно състояние на некои от тях, като д-р Константин Тренчев - прекарал инфаркт в края на миналата година, Николай Колев - в момента на задържането намиращ се в гладна стачка. Все още на задържаните не е разрешено свиждане с техни близки, като изключение бе направено тези дни за Тодор Гагалов, чийто брат напуска за дълго страната. Изключително пестелива е информацията, която се дава за задържаните - тя се свежда до лаконични твърдения, че те са в добро здравословно състояние и че разполагат с необходимите битови принадлежности. Със задържането на председателя на синдиката, както и на другите двама активисти властите се постараха да поставят сдружението в екстремумна ситуация, да затруднят до крайност неговата работа по подготовката на платформа, да поставят под съмнение исканията за регистрация, да всеят съмнения изобщо в обществеността относно мирните и конструктивни цели на профсъюза, да окажат натиск в крайна сметка и на самите членове на синдиката, използвайки неофициално отправени заплахи за екстрадиране от страната, съдебна разправа и пр., и пр. С тази акция властите се помъчиха да парализират и защитните сили на синдиката, да разбият неговата структура, да спрат наченките на контакти с международни профсъюзни и правозащитни организации, както и със средства за масово осведомяване в чужбина. Действително трудните условия, при които работи синдиката като цяло, натискът за отстраняване на определени негови членове, редицата противозаконни актове, предприети в това отношение показва, че страната ни няма намерение да се съобразява с международните си задължения, поети с подписването на двата Пакта - за Гражданските и политическите права и за Социалните, икономическите и културните права, както и с подписаната Конвенция на страните-членки на Международната организация на труда при ООН, по-конкретно за защита правото на свободно и неограничавано професионално сдружаване. Стремежът да се унищожи независимото синдикално движение у нас още в неговия зародиш е тежко нарушение на международните договорености и поставя под съмнение изобщо искреността на властите в не една или две декларации, отправени през последните няколко месеца - впрочем, предназначени да уверят Европа, че страната стриктно спазва международните документи… Р. Узунова: Пак, пак, пак слезе надолу! Че страната …? Пл. Даракчиев: (почти викайки, повтаря) … подписани от нея и че у нас в крайна сметка влияе духът на Виена-89.” Виж какво, аз… Р. Узунова: Да, да, чувам… Готово! Пл. Даракчиев: Изключително тежко бе репресиран един от новите членове на синдиката, поетът Георги Спасов – вече бивш главен редактор на беловския седмичен в. „Чапаевски зов“. Броени дни след като той с телеграма подкрепи синдиката и поиска да стане негов член, бе изключен от редовете на Партията /у нас има само една партия/ и бе уволнен съответно от длъжността „главен редактор”. Румяна Узунова: Това ли е? Пл. Даракчиев: Ами това е… (Пл. Даракчиев, журналист. Недатирано интервю, но вероятно в края на август. По това време Даракчиев е временен председател на „Подкрепа”. Ролка № 279) Формални и юридически основания за съществуването на “Подкрепа”. Чете Кояна Тренчева. Кояна Тренчева: Формални и юридически основания на НПС “Подкрепа” І. НПС “Подкрепа” е основан на 8 февруари 1989 г. в гр. Пловдив от Инициативен комитет на основание залегнали в Конституцията на НРБ, законодателството на НРБ и на международно-правови документи подписани и ратифицирани от НРБ. Те са следните: 1. чл. 52 от Конституцията на НРБ; 2. чл.33, ал.1 от Кодекса на труда, чл. 8 от Международния пакт за икономическите, социалните и културните права, чл. 22 от Международния пакт за гражданските и политическите права. Относно двата пакта НРБ е страна, като тя е една от една от държавите, които първи ги ратифицираха с Указ №1199 на Президиума на Народното събрание от 23 юни 1970 г. Те влязоха съответно в сила на 3 януари 1976 г. /първия/ и на 23 май 1976 г. /втория пакт/ и бяха обнародвани в Държавен вестник, бр.43, от 1976 г. Морално основание за дейността на Инициативния комитет дава и чл. 23 т. 4 от Всеобщата декларация за правата на човека, приета от Генералната асамблея на ООН на 10 декември `48 г. ІІ. Целите и формите, както и дейността на НПС “Подкрепа” имат и следните формално-юридически основания, залегнали в Конституцията на НРБ и законодателството на НРБ – чл.10 ал.1 и 2 от Конституцията на НРБ, чл. 26, ал. 2 от Конституцията на НРБ, чл.52 от Конституцията на НРБ, чл.5, чл. 34, чл.38, чл.40 ал.4, чл.44, чл.45 ал.1, чл.46 - всички тези от Кодекса на труда + чл.399 ал.1 и 2 от Наказателно - процесуалния кодекс. ІІІ. Относно използването на финансите за свои мероприятия, за помощи, както и за изпълнението на други задачи Независимият профсъюз “Подкрепа” се основава на чл.20 ал.1 и 2 от Конституцията на НРБ. ІV. Основанията за юридическия статут на НПС “Подкрепа” се дават от чл.49 ал.1 от Кодекса на труда (недатирано, ролка № 297) Анализ на реалността като причина за появата на „Подкрепа”(Огнян Велчев) Огнян Велчев: Искам да направя анализ на положението в Профсъюза, като го разделя на неговите две страни – алтернативи и идейна насоченост, а от друга страна реалността, създала се в социалната действителност и нейното отношение към Независимия профсъюз. Социалните закономерности, съществувайки като обективни, необходими, повтарящи се и съществени, независими от съзнанието на всеки човек устойчиви връзки и отношения, са в същото време и продукти, и резултати от съзнателната дейност на хората. Ето защо може да се каже, че ХХя век е столетието на истинско самосъзнание на човечеството, който неизбежно ни води към решаващия избор между абсурда и рационалността, между реалната историческа стойност и свръхсетивната идея за нея, между умосъзерцанието и активните пориви на безкрайния живот. При формулирането и осъществяването на политиката на преустройството уроците на историята и ретроспекцията на миналото имат несъмнено значение. Но реалният смисъл на процеса не е само до свеждането до тях. Високата цел, която се е превърнала във всеобща жизнена необходимост е не само да се преодолеят застойните моменти, негативните явления, сега обявени за престъпления срещу човечеството; редукционализмът и метафизиката на политическото мислене е да се предадат на обществения живот най-съвременни научно-технически, социални, политически и духовни форми. Самото обявяване на Независимия профсъюз “Подкрепа” като независимо сдружение на хуманитарната, научно-техническата и художествено-творческата интелигенция в България, беше опит на мислещи хората да си възвърнат правото не само за обяснение, но и за изменение на света, не само да докажат, че преустройството не е безличен процес, но и да опредметят своята мирогледна точка в демократични и хуманни, предметно-практически стойности. Често казионното съзнание, опиянено от благополучието в социума и с това доказващо невъзможността да мисли или прикриващо тази възможност, учудено не задава въпросите: От какво не сме доволни? Не сме доволни от равносметката, от глобалните последици, от проекцията й в бъдещето. А каква е тя? Ще говоря конкретно за интелектуалния труд в България, а това има непосредствена връзка със създаването на Независимия профсъюз. Интелектуалният труд в България се оказа превърната форма на съществуване на абстрактно-бюрократичната система, иманентно заложило в себе си стандартни мисловни конструкции и шаблони, филтрираща иновацията чрез догматико-схоластични норми, изисквания и постановки. Интересно е формирането на логиката, на логическите закони на авторитаризма, който, оперирайки с тях, вкарва политическото съзнание в ортодоксията на безапелационното гледище. Законите на администрацията не отразяват в себе си възможността за промяна на общественото статукво, не отразяват движението. Според закона от логиката за изключеното трето /че от две противоречиви съждения едно по необходимост е вярно/ стана така, че е изключена възможността за трето вярно съждение, когато едното е на бюрокрацията. Според логическия закон за достатъчното основание /че всяко понятие, съждение, извод трябва да имат достатъчно основание/, сега достатъчното основание се разбира като способността на административно-бюрократичния апарат да отрича или да утвърждава предикати.(…) Тяхното - на законите - прецизно прилагане доведе до непрекъснатото възпроизвеждане на релацията думи - дела - думи-прим, чрез която субективните грешки деликатно или неделикатно понякога се прикриват зад обективни причини. По този начин беше принизен, обезстойностен и обезличен интелектуалния труд в България. Какви бяха последствията от прилагането именно на едно такова формално-административно мислене в страната. Първо, създаде се противоречие между кариерата на твореца и съвременната структура на интелектуалната дейност. Какво имам тук в предвид? Мисля, че най-добре това може да се обясни чрез отчуждението като категория. Дълго тази категория присъстваше само в историко-философските справи, като се говореше за нея, че тя е категория в учението на Хегел и на Маркс. Но от 13.12.1988 г. в доклада на Тодор Живков на Пленума на ЦК на БКП „За по-нататъшното практическо претворяване на Юлската стратегия на преустройството и на нашето общество”, беше посочено, цитирам “как да се преодолее създалото се отчуждение на непосредствените производители от средствата за производство и собствеността, а оттук и от някои орани на властта”. Следователно за пръв път се призна, че отчуждение съществува. Следователно отчуждението е социален процес, присъщ на социалистическото общество и въпросът не е проблемът да бъде дискредитиран и отхвърлен от дискусионната маса, а как и по какви пътища да бъде решен и ролята на човека е най-малкото фундаментална. Защото, ако трябва да говорим за отчуждението в най-общ смисъл бихме казали, че отчуждението е социален процес, характеризиращ се с превръщането на действието на човека и неговия труд в резултати, в самостоятелна сила, господстваща и враждебна нему. Отчуждението изразява и се изразява в господството на овеществения труд над живия, с превръщането на личността в обект на експлоатация и манипулация от страна на господстващите класи, в отсъствието на контрол над условията на средствата и продуктите на труда. Ако трябва да конкретизираме отчуждението в интелектуалния труд, ние можем да набележим следните негови форми: отчуждение на твореца от нормалните жизнени условия за неговия труд, отчуждение между идеята и реализацията, между която застава административно-бюрократичната машина и по този начин започва съзнанието на твореца да се обвива в автоцензура. Отчуждение между идеята и крайния резултат - овеществената идея е чужда на самия творец и му противостои, доколкото тя прецизира неговата дейност като конформизъм, като кариеризъм. Отчуждение от социалните институции, и да не забравяме - езиковото отчуждение, че семантичното натоварване на думата не е равнозначно за всеки. Следващото противоречие, което /…/ прилагането на тези закони е отслабване на демократичните институции на науката, нарастване на коефициента на социалната ентропия в интелектуалната сфера. Тук искам да кажа, че Независимият профсъюз „Подкрепа” разработва една теория за социалната ентропия, по аналог с физиката. От една страна, ентропията е функция на състоянието на затворена система, която характеризира посоката на протичане на автоматичните процеси в нея към по-голяма вероятност към безредие. От друга страна, тя е количеството на безредието в една система. Ентропията винаги се дефинира в пряка противоположност с информацията - и липсата на информация доведе до частично, да не кажем напълно безредие в духовния живот на нашето общество. В този смисъл се оказаха прави авторките на статията “Предизвикан репортаж” във в. “Труд” от 24 февруари 1989 г. Евелина Георгиева и Мая Янкова, които твърдяха, че у членовете на „Подкрепа” се сблъскват много тщеславие и амбиции. Разбира се, че амбиции съществуват и ако трябва да бъдем по-точни - открити граждански позиции. Нека да не забравяме, че създаването на Профсъюз “Подкрепа” имаше две страни. Едната е формална, доколкото се свързва със защита на професионалните интереси, а другата е съдържателна страна и тя включва в себе си може би три компонента. Първият е да се превъзмогнат недостатъците или негативните остатъци на духовния живот в изискванията на новите обществено-исторически реалности и измерения. Второ, членовете му вътрешно и свободно да погледнат на професионалните си проблеми, за да могат не само да ги формулират правилно, но и да ги разрешат чрез собствени усилия. И трето, да се помогне на преустройствената идея чрез нова гледна точка, което е напълно съвместимо с нейния неотнимаем компонент: плурализмът на мненията. Какво получихме в реалност? Започна да се пише нова книга, нов том на съчинението на Презвитер Козма “Беседа против новопоявилата се ерес на богомилите”, защото от държавата и официалните власти нестандартното мислене беше обявено за ерес. Започнаха атаки във вестниците /като разделям статиите във в. “Труд” от тези на “Септември” и “Шипка”/, които всячески се стремяха да покажат, че дейността на Профсъюза не представлява нищо, че дейността на Профсъюза трябва да бъде компрометирана. По този начин вестниците и средствата за масова информация компрометираха самите себе си, като доказаха, че не са готови за преустройствената идея, че гласността, която съществува в средствата за масова информация в Съветския съюз е още далече от българското общество. Вторият проблем е свързан с регистрацията. Бяха подадени документи в Старозагорския окръжен съд за регистрирането на Независимия профсъюз “Подкрепа”. Изтече един срок от един месец, в който и до ден днешен не ни дават отговор за окончателното решение на съда. Явно, чака се да се получи Закон за неформалните сдружения и към това да бъде подведена именно и регистрацията на Независимия профсъюз “Подкрепа”. Но по закон профсъюз не би трябвало да се регистрира, тъй като в чл. 49, ал. 1 от Трудовия кодекс се казва, че всяко професионално сдружение е юридическо лице от деня на неговото основаване и не е необходимо то да бъде регистрирано. Желанието за демокрация и за диалог, като членовете на НПС “Подкрепа” бъдат разбирани като лоялни опоненти, беше насочено към регистрирането на Профсъюза, но засега то среща спънки от тази страна. И трето, отношението на официалните власти: използването на кризисните ситуации в обществения живот за инсинуации и удар върху неформалните сдружения и неформалните групи, отчасти и върху Профсъюз “Подкрепа”. Искам да изразя своя протест срещу задържането на д-р Константин Тренчев и неговите другари, което в момента всячески пречи на дейността на Профсъюза, точно в един такъв момент, в който той тепърва трябва да бъде регистриран и тепърва трябва да му се даде живот. Това е, което имам да кажа, общо взето, като анализ на сегашното положение, създало се в Профсъюза. Огнян Велчев, секретар на Независимия профсъюз “Подкрепа” от основаването му, 28 юни 1989 г. (О. Велчев, 26 годишен, преподавател по философия от Стара Загора, ролка № 224) А) Четири разказа за първия отказ за регистрацията на „Подкрепа” и последвалите събития Разказ на д-р Константин Тренчев Каталог: public -> arhiv -> rumyana uzunova rumyana uzunova -> Част пета: началото на края – след 10 ноември Глава Митингите Николай Колев – Босия rumyana uzunova -> Съкращения и означения rumyana uzunova -> Част І: Паралелни светове rumyana uzunova -> Част шеста: човекът срещу системата – политическите жестове на Марлена Ливиу rumyana uzunova -> Част ІІ: Системата срещу гражданите Глава ІІІ. Насилието Бюрокрацията като инструмент за насилие rumyana uzunova -> Част четвърта: насилието като отказ от диалог rumyana uzunova -> За архива на Румяна Узунова и за ‘89а година „Бъди този, който отваря врати за други!” rumyana uzunova -> Іv. Отпорът на гражданите Индивидуалните протестни актове rumyana uzunova -> Румяна Узунова (18 1936 – 16 1995) Биoграфична справка Изтегляне 1.68 Mb. Сподели с приятели:
|