Четиридесет и първо народно събрание дванадесето извънредно заседание
Изтегляне 1.98 Mb.
|
| ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ _____________________________________________________ ДВАНАДЕСЕТО ИЗВЪНРЕДНО ЗАСЕДАНИЕ София, вторник, 14 декември 2010 г. Открито в 9,22 ч. Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов и Екатерина Михайлова Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова (Председателят господин Анастас Анастасов обявява регистрация, но поради липса на необходимия кворум отлага началото на заседанието за 9,20 ч.) ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Налице е кворум – откривам заседанието. (Звъни.) Госпожо Фидосова, заповядайте. ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По чл. 24 – предложение на народните представители Ципов, Колева и Тошев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителите за чл. 24 със заглавие „Възнаграждение”. ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителите за чл. 24, заедно със заглавието, както е по доклада, който комисията подкрепя. Гласували 142 народни представители: за 104, против 24, въздържали се 14. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По чл. 25 е постъпило предложение от народните представители Ципов, Колева и Тошев. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Тошев, Караянчева, Стаменов и Дедев. Комисията подкрепя предложението. Предложение на Сидеров и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Георги Анастасов: В чл. 25, ал. 1 т. 4 се изменя така: „4. при трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от 30 дни”. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция за чл. 25: „Предсрочно прекратяване на пълномощията Чл. 25. (1) Пълномощията на член на Централната избирателна комисия се прекратяват предсрочно: 1. по собствено желание; 2. при влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода; 3. при поставяне под запрещение; 4. при трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от 6 месеца; 5. при несъвместимост; 6. по искане на предложилата го партия или коалиция от партии; 7. ако не участва по неуважителни причини в три поредни или в общо пет заседания през годината; 8. при смърт. (2) Централната избирателна комисия с решение прекратява предсрочно пълномощията след запознаване и обсъждане на документите и другите доказателства, установяващи настъпването на обстоятелство по ал. 1. Решението по ал. 1, т. 4, 5, 6 и 7 може да се обжалва пред Върховния административен съд в срок до три дни от съобщаването му. (3) Върховният административен съд се произнася в срок до три дни от постъпване на жалбата с решение, което не подлежи на обжалване. (4) Председателят на Централната избирателна комисия в срок до три дни от влизането в сила на решението по ал. 2 уведомява президента на републиката и предложилата го партия или коалиция от партии. (5) Член на комисията, който не участва в заседанията повече от 30 дни, за периода, в който той не изпълнява правомощията си, може да бъде заместен временно от член, предложен от съответната партия или коалиция от партии. (6) В случаите по ал. 4 и 5 президентът на републиката в срок до три дни назначава член на Централната избирателна комисия по предложение на съответната партия или коалиция от партии.” ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Заповядайте, госпожо Манолова. МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, в члена, който е озаглавен „Предсрочно прекратяване на пълномощията”, са включени нови хипотези за прекратяване пълномощията на член на Централната избирателна комисия в хипотезата, в която същият по неуважителни причини не е участвал в три поредни или в общо пет заседания на ЦИК през годината. Това са малко спорни хипотези, още повече свързани с начина, по който това ще бъде доказвано, по начина, по който това ще бъде обжалвано. В крайна сметка в окончателния текст на комисията е залегнало едно нереализируемо практически положение, а именно обжалването и произнасянето на Върховния административен съд да протекат в рамките на по три дни. За всички колеги юристи е ясно, че тези срокове практически са невъзможни. Когато се сложи един такъв срок, в най-добрия случай това води до липса на съблюдаването му от страна на съответния съд. Тъй като става дума за състояние, в което член на ЦИК, който е представен от дадена политическа сила, няма да има правомощия, тъй като обжалването не спира изпълнението на това решение на ЦИК, мисля, че тук е необходимо да се сложат по-ясни срокове, които да могат да бъдат изпълнени. В крайна сметка периодът, в който една партия ще бъде без представителство в Централната избирателна комисия, да бъде ясно определен и по-кратък. ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма. Изказвания? Господин Анастасов, заповядайте. ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Господин председател, дами и господа народни представители! Предложението, което съм направил, е да се намали срокът за трайната невъзможност, когато отсъства един от членовете на Централната избирателна комисия. И той е резонен, защото периодът, за който реално те ще работят по време на изборите, е някъде около три до четири месеца. Записано е, че ще отсъства шест месеца, тоест тогава се оставя самата Централна избирателна комисия без един член или Х членове, които не могат да присъстват повече от един месец. Това е реален технически проблем, който може да спъне реалната дейност на Централната избирателна комисия. Това е предложението, което се надявам, че, ако наистина помислите, ще го възприемете и ще го одобрите. Това е въпрос вече не на инат, а на политически и технически разум. (Реплики между докладчика Искра Фидосова и народния представител Георги Анастасов.) ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря. Реплики? Няма. Господин Миков, заповядайте за изказване. МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Моето изказване е свързано с две и редакционни предложения. Става въпрос за ал. 6, където се приема хипотезата за заместващ член по силата на ал. 5. След израза „в срок до три дни назначава” да се вкара „заместващ член на Централната избирателна комисия по предложение на съответната партия или коалиция от партии” и накрая да се добави „за определен период”. Защо предлагам това? Защото при хипотезата, предвидена в чл. 5, Президентът с указ ще назначи заместващ член при по-дългосрочно отсъствие. В един момент се връща другият член - първо, че комисията ще има по-голям състав от законно предвидения, но може да възникне спор между заместващия и трайно назначения кой да участва в заседанието. Ако духът на този текст е такъв, какъвто е в ал. 5, тоест „при трайна невъзможност се назначава друг” –да е ясно, първо, че е заместващ, и второ, че е за определен период, в който неговите пълномощия дерогират пълномощията на другия постоянно назначен. Представете си какъв спор може да възникне, което да доведе до блокиране на дейността на комисията! Ако трябва да повторя, господин председател, двете си редакционни предложения, които може би ще подобрят този текст и няма да създават евентуално такъв проблем. ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Аз ги записах. МИХАИЛ МИКОВ: Записахте ги? Мерси. ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря. Реплики? Няма. Други изказвания? Няма. Подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Анастасов, което комисията не подкрепя. Гласували 130 народни представители: за 28, против 88, въздържали се 14. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване редакционното предложение на народния представител Михаил Миков – в ал. 6 на чл. 25 да се направят допълнения: в текста на ал. 6 след израза „в срок до три дни назначава” да се сложи думата „заместващ”, за да стане изразът „заместващ член на Централната избирателна комисия”, и накрая изречението да свърши с израза „за определен период”. Подлагам на гласуване така направеното редакционно предложение. Гласували 131 народни представители: за 35, против 73, въздържали се 23. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 25, заедно с наименованието на текста, така както е по доклад. Гласували 130 народни представители: за 101, против 17, въздържали се 12. Текстът е приет. ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По чл. 26 е постъпило предложение от народните представители Ципов, Колева и Тошев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народните представители Тошев, Караянчева, Стаменов и Дедев. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Михаил Михайлов: „В чл. 26, ал. 7 се правят следните промени: Думите „съобщаването им” се заменят с „обявяването им на интернет страницата на Централната избирателна комисия”.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Ремзи Осман, Янко Янков и Четин Казак: „В чл. 26, ал. 1 след думата „комисия” се добавя текстът „е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София, която”.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Сергей Станишев, Мая Манолова, Ангел Найденов и Димчо Михалевски: „В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 т. 12 се заличава. 2. В ал. 1, в т. 16 изразът „утвърждава образец на кочан с бюлетините при изборите за президент и вицепрезидент на републиката и за общински съветници и кметове” се заличава. … 6. В ал. 7 след числото „25” се вписва „26”, след числото „26” се записва числото „27”.” Комисията подкрепя по принцип предложението по точки 3, 4 и 5 и не го подкрепя по точки 1, 2 и 6. Предложение на народния представител Георги Анастасов: „В чл. 26, ал. 1 се създава нова т. 43 със следния текст „Издава на участниците в избори за президент и вицепрезидент, представители в Европейския парламент и народни представители чрез техните представители и застъпници специално оторизирани пред Централната избирателна комисия и на наблюдателите, извлечение от протокола с резултатите”.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 26:
Чл. 26. (1) Централната избирателна комисия: 1. следи за прилагането на този кодекс на територията на страната и в избирателните секции извън страната; 2. осъществява методическо ръководство и упражнява контрол върху дейността на избирателните комисии; 3. издава методически указания за работата на избирателните комисии по прилагане на този кодекс и провежда обучение на членовете на районните и общинските избирателни комисии и на секционните избирателни комисии извън страната; 4. при произвеждане на избори за народни представители, за президент и вицепрезидент на републиката и за членове на Европейския парламент от Република България определя условията, реда и организацията за гласуване на българските граждани извън страната не по-късно от 70 дни преди изборния ден; решението се изпраща на Министерството на външните работи не по-късно от 69 дни преди изборния ден; 5. назначава районните избирателни комисии, общинските избирателни комисии и секционните избирателни комисии извън страната и утвърждава списъци на резервните членове; назначава и секционните избирателни комисии в страната в случаите, когато районната или общинската избирателна комисия не ги е назначила в определения срок; 6. освобождава членове на районните и общинските избирателни комисии и на секционните избирателни комисии извън страната в случаите на нарушения на този кодекс и на решенията на Централната избирателна комисия, както и при наличие на обстоятелство по чл. 25, ал. 1; 7. определя възнагражденията на членовете на избирателните комисии; 8. разглежда жалби срещу решения и действия на районните избирателни комисии, общинските избирателни комисии и секционните избирателни комисии извън страната, произнася се по тях в срок до 24 часа от постъпването им, а в изборния ден незабавно, с решение, което не подлежи на обжалване; решението се обявява незабавно; 9. води регистри на партиите и коалициите от партии за всички видове избори, регистри на инициативните комитети при избори за президент и вицепрезидент на републиката и за членове на Европейския парламент от Република България, както и регистри на кандидатите за президент и вицепрезидент на републиката и за членове на Европейския парламент от Република България; 10. регистрира и обявява партии и коалиции от партии за участие във всички видове избори, както и регистрира инициативни комитети за участие в изборите за президент и вицепрезидент на републиката и за членове на Европейския парламент от Република България и им издава удостоверения; 11. заличава регистрацията на партии, които не отговарят на изискванията на чл. 82, ал. 3, т. 7; 12. отказва регистрацията на партия, когато установи, че не е провеждала предвидените в устава заседания на върховния й орган повече от два последователни пъти, но не по-малко от веднъж на 5 години, и не е представила в съда за вписване състава на новото ръководство; 13. регистрира и обявява кандидатските листи на партиите, коалициите от партии и инициативните комитети при избори за президент и вицепрезидент на републиката и за членове на Европейския парламент от Република България; 14. определя структурата и съдържанието на единната номерация на избирателните секции; 15. формира и утвърждава единните номера на избирателните секции извън страната; 16. утвърждава техническия образец и защитата на бюлетините, определя съвместно с Министерския съвет условията и реда за отпечатването им не по-късно от 33 дни преди изборния ден; утвърждава образец на кочан с бюлетините при избори за президент и вицепрезидент на републиката и за общински съветници и кметове; осъществява контрол за изпълнението на утвърдените изисквания; 17. определя чрез жребий номерата на бюлетините на партиите и коалициите от партии при избори за народни представители и ги обявява не по-късно от 31 дни преди изборния ден; 18. определя чрез жребий номерата на бюлетините при избори за членове на Европейския парламент от Република България и поредността на вписване на кандидатските листи в бюлетината при избори за президент и вицепрезидент на републиката и ги обявява не по-късно от 31 дни преди изборния ден; 19. определя условията и реда за провеждане на предизборната кампания в съответствие с този кодекс; 20. контролира провеждането на предизборната кампания от доставчиците на медийни услуги с национален обхват; 21. определя условията и реда за извършване на социологически проучвания в изборния ден не по-късно от 20 дни преди изборния ден; 22. поддържа интернет страница, в която публикува решенията си, методическите указания, предварителните и окончателните резултати от изборите и други документи и данни; 23. определя реда за проверка за гласуване в нарушение на правилата на кодекса и възлага извършването й на Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството; 24. предоставя резултатите от проверката по т. 23 на заинтересованите лица и при установяване на гласуване в нарушение на правилата на кодекса сезира прокуратурата; 25. организира и провежда чрез средствата за масова информация разяснителна кампания относно правата и задълженията на гражданите в подготовката и произвеждането на изборите; 26. определя условията и реда за участие на наблюдатели не по-късно от 50 дни преди изборния ден и им издава удостоверения; 27. приема и обнародва в "Държавен вестник" методиката за определяне на резултатите от гласуването не по-късно от 65 дни преди изборния ден при избори за народни представители, за президент и вицепрезидент на републиката и за членове на Европейския парламент от Република България и не по-късно от 80 дни преди изборния ден при избори за общински съветници и кметове; 28. определя условията и сроковете за възлагане чрез конкурс на компютърната обработка на данните от гласуването не по-късно от 54 дни преди изборния ден; 29. възлага чрез конкурс компютърната обработка на данните от гласуването и издаването на бюлетин с резултатите от изборите; 30. определя реда за проверка на подписките за участие на независими кандидати и възлага изпълнението на Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството; 31. определя реда за проверка на списъците с имената, единните граждански номера и подписите на избирателите, подкрепящи регистрацията на партиите, както и реда за проверка на кандидатските листи, и възлага изпълнението на Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството; 32. определя единната номерация и начина на защита на удостоверенията за гласуване на друго място преди всеки избор; 33. публикува на интернет страницата си резултатите от гласуването по избирателни секции и при поискване предоставя на технически носител тези резултати на партии, коалиции от партии и инициативни комитети; 34. публикува резултатите от изборите по избирателни секции в бюлетина по т. 29, съдържащ и технически носител не по-късно от 40 дни след изборния ден; 35. утвърждава образец на печат на районните и общинските избирателни комисии, както и на секционните избирателни комисии и на подвижните секционни избирателни комисии – при избори за президент и вицепрезидент на републиката и за общински съветници и кметове; 36. обявява края на изборния ден след приключване на гласуването на територията на страната не по-късно от 20,00 часа; 37. предава в Националния архивен фонд екземпляра от протоколите на секционните, районните и общинските избирателни комисии; 38. утвърждава образците на указателните табели и табла, както и образците на отличителните знаци на застъпниците не по-късно 55 дни преди изборния ден; 39. взема решение за премахване или изземване на агитационни материали, поставени или разпространени в нарушение на този кодекс на територията на повече от един изборен район или които се отнасят за повече от един изборен район; 40. определя населените места, в които ще се образуват избирателни секции извън страната; 41. възлага на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството да извърши проверка по избирателния списък и списъка за допълнително вписване на придружителите дали едно лице е било придружител на повече от двама избиратели в една и съща или в различни избирателни секции и определя реда и срока за извършване на проверката; 42. утвърждава образците на декларации по този кодекс. (2) Централната избирателна комисия при произвеждане на избори за народни представители: 1. определя броя на мандатите в многомандатните изборни райони въз основа на единна норма на представителство за цялата страна в зависимост от броя на населението по актуализирани прогнозни данни, предоставени от Националния статистически институт на база резултатите от последното преброяване на населението; 2. обявява резултатите от изборите и издава удостоверения на избраните народни представители; 3. обнародва в „Държавен вестник” резултатите от изборите незабавно след обявяването им; 4. при предсрочно прекратяване на пълномощията на народен представител обявява за народен представител следващия в съответната листа кандидат; 5. констатира и обявява за недействителна регистрацията на кандидатите, които не отговарят на изискванията на чл. 107, ал. 1 и 4; 6. заличава регистрацията, когато се установи, че кандидатът не отговаря на условията по чл. 4, ал. 1, както и когато подписката в подкрепа на независимия кандидат не отговаря на изискванията на чл. 109, ал. 1. (3) Централната избирателна комисия при произвеждане на избори за президент и вицепрезидент на републиката: 1. обявява резултатите от изборите и датата за произвеждане на нов избор, ако няма избран кандидат съгласно чл. 93, ал. 3 от Конституцията на Република България; 2. обявява имената на кандидатите, между които ще се произведе новият избор, в срок не по-късно от 48 часа от обявяване на изборния ден за приключен; 3. обявява резултатите от изборите и имената на избраните президент и вицепрезидент на републиката, обнародва ги в „Държавен вестник” незабавно след обявяването им и издава удостоверения на избраните президент и вицепрезидент на републиката; 4. заличава регистрацията, когато се установи, че кандидатът не отговаря на условията по чл. 4, ал. 2, както и когато подписката в подкрепа на независимите кандидати не отговаря на изискванията на чл. 112, ал. 2, т. 2; 5. констатира и обявява за недействителна регистрацията на кандидатите, които не отговарят на изискванията на чл. 112, ал. 1. (4) Централната избирателна комисия при произвеждане на избори за членове на Европейския парламент от Република България: 1. изпраща до компетентните органи на държавите – членки на Европейския съюз, списък на гражданите на тези държави, които са вписани в част ІІ на избирателния списък, както и извлечение от регистъра по чл. 118, ал. 3 за гражданите, които са регистрирани като кандидати; 2. организира и провежда чрез средствата за масова информация или по друг подходящ начин разяснителна кампания относно условията, при които гражданите на друга държава – членка на Европейския съюз, могат да избират и да бъдат избирани за членове на Европейския парламент от Република България; 3. обявява резултатите от изборите и издава удостоверения на избраните членове на Европейския парламент от Република България; 4. обнародва в „Държавен вестник” резултатите от изборите незабавно след обявяването им; 5. предоставя информация за резултатите от изборите на президента на републиката, на председателя на Народното събрание и на министър-председателя; 6. заличава регистрацията, когато се установи, че кандидатът не отговаря на условията по чл. 4, ал. 3 или 4, както и когато подписката в подкрепа на независимия кандидат не отговаря на изискванията на чл. 119, ал. 1; 7. констатира и обявява за недействителна регистрацията на кандидатите, които не отговарят на изискванията на чл. 116, ал. 1 и 117, ал. 1. (5) Централната избирателна комисия при произвеждане на избори за общински съветници и кметове: 1. упражнява контрол върху регистрацията на партиите, коалициите от партии, инициативните комитети и кандидатите в общинската избирателна комисия; 2. констатира и обявява за недействителна регистрацията на кандидатите, които не отговарят на изискванията на чл. 122, ал. 1-4; 3. организира и провежда чрез средствата за масова информация или по друг подходящ начин разяснителна кампания относно условията, при които гражданите на друга държава – членка на Европейския съюз, могат да избират общински съветници и кметове и да бъдат избирани за общински съветници; 4. предлага на президента на републиката да насрочи в 14-дневен срок от получаване на предложението избори за общински съветници или кметове: а) в случаите по чл. 281, т. 1, 2, 4, 5 и 6; б) при предсрочно прекратяване пълномощията на кмет. (6) Решенията на Централната избирателна комисия се обявяват чрез публикуване на интернет страницата на комисията и в бюлетина на Българската телеграфна агенция. (7) Решенията по ал. 1, т. 5, 6, 21, 26 и 29 могат да се обжалват пред Върховния административен съд чрез Централната избирателна комисия в срок до три дни от съобщаването им. Централната избирателна комисия изпраща жалбата на съда незабавно. Върховният административен съд разглежда жалбата и се произнася с решение в срок до три дни от получаването й в открито заседание с призоваване на жалбоподателя, Централната избирателна комисия и заинтересованите лица. Решението на съда се обявява незабавно и не подлежи на обжалване. (8) Решенията по ал. 1 точки 10, 11, 12 и 13, ал. 2 точки 5 и 6, ал. 3 т. 4 и 5, ал. 4 т. 6 и 7, ал. 5 т. 2 включително отказите за регистрация могат да се обжалват пред Върховния административен съд чрез Централната избирателна комисия в срок до 24 часа от съобщаването им. Централната избирателна комисия изпраща жалбата на съда незабавно. Върховният административен съд разглежда жалбата и се произнася с решение в срок до 24 часа от получаването й в открито заседание с призоваване на жалбоподателя, Централната избирателна комисия и заинтересованите лица. Решението на съда се обявява незабавно и не подлежи на обжалване. (9) При обжалване на решенията на Централната избирателна комисия сроковете по Административно процесуалния кодекс не се прилагат. (10) В жалбата се посочва решението което се обжалва, основанието, имената и адреса на жалбоподателя и телефон, факс или електронен адрес за призоваване. ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Госпожо Манолова, заповядайте. МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги! Текстът е изключително важен, доколкото визира правомощията на Централната избирателна комисия. Предвид визията на Политическа партия ГЕРБ неща, които могат да бъдат разписани в кодекса, а не да бъдат предоставени като правомощия на Централната избирателна комисия, би следвало всеки един от нас много внимателно да се вгледа в това какво ще може да прави Централната избирателна комисия оттук и занапред. Това не съвпадаше с нашата визия, защото, след като щe се прави кодекс, редно е ред от основните положения, които касаят произвеждането на изборите, да бъдат разписани в кодекса, а не да се оставят за дописване на ЦИК, но така или иначе това е подходът, който Политическа партия ГЕРБ е избрала. По същество. Ние сме против едно от правомощията, от новите правомощия на Централната избирателна комисия, а именно да отказва регистрация на политически партии под претекста, че същите не са провели заседания на своите върховни органи по начина, по който това е предвидено в техния устав или поне веднъж през последните пет години. Смятаме, че тази преценка няма как да бъде извършвана от Централната избирателна комисия, защото би била достатъчно субективна, особено в хипотезите – нередовно заседание на върховен орган или проведено, но нерегистрано по съответния ред. Така че тази преценка да се прави от Централната избирателна комисия – дали една партия е провела надлежно заседание на своя върховен орган и това да служи за основание за отказ на ЦИК да регистрира тази партия – това вече е прекалено. Това се вписва между другото и в цялостната схема, която предлагат ГЕРБ за тези избори – един репресивен подход по отношение на регистрацията на политическите субекти за участие в изборите. Ще го видите разписано след това и в двустепенната регистрация, когато секирата ще може тежко да падне върху главите на някои от политическите субекти, особено по-малките, на ред различни основания. Ето това е един конкретен пример, в който едно мнозинство от ГЕРБ и „Атака”, което ще има Централната избирателна комисия, с едно ръководство, избрано от ГЕРБ и от „Атака”, ще прави преценка дали да откаже на една политическа партия да я регистрира за участие в изборите, защото според мнозинството на ГЕРБ и „Атака” в ЦИК, тази партия не си е провела надлежно заседанието на върховния орган. Това според мен е прекалено и е едно от основанията, поради които може да бъде атакуван този кодекс. По нататък. Забележете кои от правомощията на Централната избирателна комисия не подлежат на обжалване. Не са приети нашите предложения, които са в обратен смисъл. Това е методиката за определяне на резултатите от гласуването. Методиката, за която господин Миков вчера пледираше, че трябва да е разписана в кодекса, и ако имаме претенции да правим едно трайно и стабилно законодателство, не трябва да оставяме тези въпроси на преценката на Централната избирателна комисия. Не само, че ЦИК ще определя тази методика, но и начинът, по който тя ще определи методиката, ще бъде окончателен, тоест ГЕРБ и „Атака” ще определят по какъв начин ще се изчисляват изборните резултати. Както вчера някой се шегуваше, остава и компютърът, с който ще се изчисляват тези резултати, да стои на бюрото на председателя на Политическа партия ГЕРБ, за да е ясна каква ще бъде картинката с изборите. Второто правомощие на ЦИК, което не подлежи на обжалване – определянето на условията и сроковете за възлагане чрез конкурс на компютърна обработка на данните от гласуването. Разбира се, много удобно е този, който ще обработва и ще брои резултатите, отново да бъде определен с едни правила от мнозинството на ГЕРБ и на „Атака” и това, разбира се, да не подлежи на контрол. Давате си сметка, че при едни рестрикции за допускане на политически субекти, при едни съмнения за контролиране на вота, едни съмнения за отчитането на резултатите, нещата стават вече прекалени. Аз лично нямам обяснение защо ви е необходимо това, освен ако наистина не сте решили да изманипулирате резултатите от вота на тяхната окончателна фаза, което е мнението, натрапващо се от това, което виждаме. Едно предложение, което ще си позволя да направя в залата, направих го устно и беше дискутирано в Правната комисия, което не беше подкрепено от нея, затова не е залегнало като предложение на комисията, е: предложението да бъде обжалвано, и правомощието на ЦИК по чл. 26, ал. 1, т. 3 , а именно: „Методическите указания за работата на районните избирателни комисии, на общинските и секционните избирателни комисии”. Тези методически указания – всички, които са правили избори, знаят – имат практически силата на подзаконов нормативен акт. Това са едни правила, които се спазват и тези правила могат изобщо да изкривят (председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) волята на народните представители, вложена в този кодекс. Последно, обръщам ви внимание, много е дълъг текстът – затова си позволих да просроча времето – на някои смешни термини, абсурдни термини, които присъстват в този кодекс, едно от което се намира и в правомощията на ЦИК: че ЦИК утвърждава образец на кочан с бюлетините при изборите за президент и вицепрезидент. РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Няма да те слушаме повече! За какви кочани става дума? МАЯ МАНОЛОВА: Ами кочанът с бюлетините! Да не става дума за билети за баня, които да бъдат раздавани с определен печат?! ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Шест страници текст. Направил съм забележка – госпожа Манолова да се ориентира към приключване! МАЯ МАНОЛОВА: Така че, уважаеми колеги, прочетете този текст! В Правната комисия аз заподозрях ДПС, че са участвали в измислянето на този термин. Те не са тук, за да го защитят, така, че поне вие го ревизирайте. Такива смешни термини като кочани с бюлетини да не присъстват в Изборния кодекс. ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Имате ли предложение някъде да се замени този текст в чл.26, ал.2, т 3? МАЯ МАНОЛОВА: Ами да – образци на бюлетините. Думата кочан – не е ясно какво е неговото практическо значение. ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря. Реплики? Няма. Други изказвания? Господин Миков, заповядайте. МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Моля да се има предвид и от Вас, и от залата, че става въпрос за 50 разпоредби, всяка с отделно значение. ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля Ви, по същество! МИХАИЛ МИКОВ: Ще мина по същество, може и въобще да не се изказвам. Ще се опитам да тръгна от главните въпроси и дано да има някаква чуваемост. На първо място, има текстове, които са противоконституционни и това е ал. 3, т. 1: „Централната избирателна комисия при произвеждане на избори за президент и вицепрезидент обявява резултатите от изборите и датата за произвеждане на нов избор, ако няма избран кандидат. Категорично правомощие на Народното събрание е да определя датите за изборите на президент.” Това досега е решавано чрез закона, в който се казваше, че, ако няма избран, се избира 14 дни след това. Не може да се делегира конституционно правомощие на Народното събрание на Централната избирателна комисия. Текстът в Конституцията – чл. 84, т. 4 казва, че Народното събрание насрочва избори за Президент на Републиката. И не може ЦИК, независимо, че не се е получил първият избор, да изземва правомощия на Народното събрание. На второ място, по този текст трябва да ви кажа, че препратката към чл. 93, ал. 3 от Конституцията е некоректна. В чл. 93, ал. 3 единствено е казано, че е избран кандидатът, получил повече от половината действителни гласове, ако в гласуването са участвали повече от половината избиратели. Може би вносителите или комисията имат предвид ал. 4, в която се казва, че ако никой от кандидатите не е избран, в 7-дневен срок се провежда нов избор и т.н., така че минимум препратката към ал. 3 е некоректна. В този смисъл предлагам ал. 3 да се замени с ал. 4, но като цяло да отпадне правомощието на Централната избирателна комисия – при непроведен избор тя да насрочва избор на основание ал. 4 от чл. 93. Не може на Централната избирателна комисия да й се възлагат конституционни правомощия на Народното събрание. ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Тоест т. 1 да отпадне от ал. 3, така да го разбирам. МИХАИЛ МИКОВ: Ами да отпадне – Народното събрание е по Конституция! В същата ал. 3 – обявява кандидатите, обявява имената на кандидатите, но хайде, това е редакционно. Предлагам да отпадне т. 3. В комисията също го предлагах: да се обнародват в „Държавен вестник” резултатите от изборите незабавно след обявяването им. Резултатите от изборите са едно. Досега се обявяваха в „Държавен вестник” избраните кандидати, след разпределението, а резултатите от изборите ще представляват някакво безумно обявяване в „Държавен вестник”, след като то отдавна е обявено на страницата на Централната избирателна комисия. Не е необходимо! Нека в „Държавен вестник” да се обявяват имената на избраните, а резултатите от изборите се обявяват в един том, който се издаваше досега, повечето от вас са го виждали. Предлагам на основание т. 33 да отпадне „поискване” – в т. 33 от ал. 1, тоест партиите, участвали в изборите, служебно да получават: предоставя на технически носител на тези партии и коалиции, които са участвали в изборите. И накрая да се добави „участващи в изборите” – участвали сте в изборите, ето ви един носител с тази информация. В т. 23 на ал. 1: определя реда за проверка за гласуване в нарушение на правилата на кодекса. Да заменим кодекса със закона, тоест „на закона”. Това се опитах да обясня и в комисията. Не може кодексът, въпреки амбицията на вносителите, да изчерпи всичкото законодателство, съотносимо към изборите. Минимум тук влиза – Законът за радиото и телевизията, влизат редица други административни закони. Така че общото – законът, включва и кодекса, но по-широк е кръгът от разпоредби на действащото законодателство, които се отнасят към провеждането на изборите. В т. 24: предоставя резултатите от проверката по т. 23 на заинтересованите лица и при установяване на гласуване в нарушение на правилата на кодекса сезира прокуратурата. Уважаеми дами и господа, има два типа нарушения – едните са престъпления, за които има смисъл да се сезира прокуратурата, и те са нарушения, ако щете и на Конституцията с прякото й действие и на Наказателния кодекс. Второ, за които няма за какво да се занимава прокуратурата, които са административни. Навсякъде в текста предлагам да отпадне: Главна дирекция „Гражданска регистрация” и да остане „Министерството на регионалното развитие и благоустройството”. И в комисията казах, че не е добре в закон, а да не говорим за кодекс, да се слагат дирекции или някакви други административни звена, които утре могат да бъдат агенции, могат да бъдат обикновени дирекции и са въпрос на една по-голяма динамика на уредба с оглед предвиждането на съответната изпълнителна власт. Така че Министерството на регионалното развитие и благоустройството, знаем, че ГРАО е към него, нему се възлага тази функция и край. А иначе цитирането на дирекцията в кодекс е абсурдно. Не че е абсурдно, може всичко! ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Времето Ви изтече, господин Миков. МИХАИЛ МИКОВ: Изтече ли? И други неща имам да ви казвам, но ще си ги спестя поради липса на време. ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма. Други изказвания? Заповядайте, господин Анастасов. ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Предложението, което съм направил, е да се издават извлечения на представителите и застъпниците, на участниците в изборите от Централната избирателна комисия. Вие сте го възприели по-нататък за районните избирателни комисии и за общинските избирателни комисии, което е нещо ново. Защо за Централната избирателна комисия не важи да се издава на застъпниците? След като сте казали „а”, след като е казано „б” в кодекса, нека да се каже и „в”. Не е толкова сложно и няма нищо нелогично представителите на съответните партии, които нямат представители в Централната избирателна комисия, да получават тези извлечения, да имат съответния контрол и наблюдение върху изборния процес в тази Централна избирателна комисия, на която отговорността е изключително голяма за обективността на изборите. Иначе се поставят под съмнение фактическите резултати за тези, които нямат представители вътре. Това е реалното, което трябва да се направи. Аз се чудя защо това не е включено вътре и очаквам да го подкрепите. Да го считаме като технически ваш пропуск. ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря. Реплики? Няма. Други изказвания? Заповядайте, господин Найденов. АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Искам да фокусирам вниманието ви върху предложението за отпадането на т. 12 в ал. 1, а именно правомощия на Централната избирателна комисия да откаже регистрация на партия, която не е провела и т. н. – виждате какъв е текстът на закона. Всъщност тук имаме една своеобразна интерпретация на текст, който фигурира в Закона за политическите партии, където може да бъде заличена партия по искане на прокуратурата в условията, които са преписани тук, в Избирателния кодекс. Само че основната разлика е, че там започва процедурата по искане на прокуратурата, прави се в съдебно производство, съответно участват представители на самата партия, които биха могли да изложат аргументи, да представят обяснения и доказателства, и в крайна сметка преценката е на съда. Оттам нататък, разбира се, това е решение, което може да бъде обжалвано. Тук в случая имаме правомощие на ЦИК да откаже регистрацията на съответната партия. Изниква въпросът: защо? Аз се надявам, че представителите на работната група или в случая на мнозинството ще ни представят допълнителни аргументи в днешното заседание, защото е ясно, че това е едно от важните политически решения, които предстои да вземе Народното събрание. Защото какво по-тежко извън, разбира се, заличаването на регистрацията, може да има за една партия, когато й се отказва участието в изборите? Трябва да има достатъчно убедителни доказателства защо трябва да го прави Централната избирателна комисия и на какво основание ще направи преценката извън, разбира се, формалните изисквания за провеждане на две заседания на ръководството, или в рамките на пет години? Първо, тук давате допълнителни аргументи по отношение на съмненията и на опасенията, на резервите, в случая на партии и политически субекти извън мнозинството, че това е един текст, който е натоварен с много политическо двусмислие, доколкото преценката в случая на Централната избирателна комисия е преценка на един орган, в който доминира едно политическо мнозинство. В този случай, разбира се, няма как да опровергаете съмненията или да разсеете опасенията, които ние като опозиция представяме в изказванията си и съответно сме направили с това предложение. Затова ми се иска да чуя много повече аргументи извън, разбира се, желанието да гласувате и по този начин да отхвърлите предложението. Второ, предлагам в т. 4 – отново на ал. 1, по отношение на правомощията на Централната избирателна комисия, където е казано, че определя условията, реда и организацията за провеждане на изборите извън страната, да отпадне изразът „условията”. Условията са всъщност един фактор, който следва да бъде определен в самия кодекс, в текстовете, които засягат гласуването по различните видове избори в секциите извън страната. Впрочем на много места в Избирателния кодекс тогава, когато става дума за гласуване извън страната, са уредени тези условия. Затова е необходимо да отпадне „условията” и да остане само „реда и организацията” и това да бъде предмет на едно техническо решение, уредено в указание на Централната избирателна комисия, а условията, които са много по-тежки като изискване, по отношение на начина, по който ще се проведат изборите, да останат само и единствено предмет на решение в Избирателния кодекс или в съответните текстове, засягащи изборите извън страната. ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря. Реплики?
Заповядайте, господин Лазаров. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По отношение на чл. 12. В крайна сметка, съдът е този, който се произнася по отказа. Съдът е този, който се произнася, но там има и други текстове, за да не губим време, където има заличаване на регистрация – те са обжалваеми. Съдът е този, който се произнася, включая и за чл. 12. По отношение на това, което каза господин Миков. В Конституцията е казано до 7-дневен срок, че се провежда този избор, когато на първия тур няма избран кандидат. Централната избирателна комисия не определя срока, а просто обявява датата. Има много голяма разлика. Срокът е определен в Конституцията, нали така? Както са насрочени от Народното събрание тези избори, там е казано при какви условия. Конституцията вече казва, че се провежда в 7-дневен срок и се обявява дата. Тя трябва да бъде обявена, в крайна сметка, в този срок, който е посочен. По отношение на чл. 26, ал. 1, т. 12, съдът се произнася – Административният съд, защото тези актове на Централната избирателна комисия – за отказ от регистрация на едно или друго основание, за заличаване на кандидати или за регистриране, когато не отговарят на определени условия, впоследствие се установят, те се обжалват от съда. Господин Найденов, съдът се произнася, не се произнася Централната избирателна комисия и това решение не е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря. Втора реплика? Няма. Заповядайте за дуплика, господин Найденов. АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаеми господин Лазаров, аз не оспорвам факта, че има възможност да бъде обжалван отказът за регистрация в съда. Само че Вие си представете хипотезата, в която една партия се готви за избори, очевидно е, че тя има други ангажименти и други отговорности, свързани с подготовката за участието си в тези избори, включително и по отношение на кандидати, платформи, кампания. Представете си и другата хипотеза, в която й е отказана регистрация и тя трябва да се занимава с обжалване на този отказ, същевременно да участва в съдебно производство, да събира доказателства до колко и в каква степен са проведени заседанията на нейните ръководни органи, да води споровете кои са легитимните представители на едното или на другото ръководство – има такива случаи на регистрация на различни ръководства на една и съща политическа формация. Сам разбирате, че Вие вкарвате тази партия на практика в една нескончаема процедура на спорове и на обжалване, която я отклонява очевидно от основното й ангажиране и съответно фокусиране на вниманието върху изборите – затова става дума. В случая, когато имате доминиращо мнозинство в един орган – какъвто е Централната избирателна комисия, давате правомощия и същевременно едно доста силно оръжие по отношение на политическите опоненти. Впрочем, сам разбирате, а и колегите от мнозинството сами разбират, че тогава, когато имаме пред себе си един проект, който не е подкрепен с висока степен на съгласие, съвсем основателни са съмненията и резервите, които изпитват другите политически формации. Затова се опитайте да изчистите всякакво двусмислие и всякакви текстове, които могат да събудят възражение от политическо естество, а впрочем този Избирателен кодекс е пълен, за да не използвам друг израз, с точно такива двусмислени текстове от политическа гледна точка. ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря. Други изказвания? Няма. Закривам дебатите. Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Михайлов, което комисията не подкрепя. Гласували 105 народни представители: за 22, против 71, въздържали се 12. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване предложението на народните представители Ремзи Осман, Янко Янков и Четин Казак, което комисията не подкрепя. Гласували 106 народни представители: за 12, против 80, въздържали се 14. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване предложението на народните представители Сергей Станишев, Мая Манолова, Ангел Найденов и Димчо Михалевски, което комисията не подкрепя в частта т. 1, 2 и 6, както е по доклада. Гласували 112 народни представители: за 20, против 79, въздържали се 13. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване предложението на Георги Анастасов, което комисията не подкрепя. Гласували 112 народни представители: за 19, против 82, въздържали се 11. Предложението не е прието. Заповядайте за предложение за процедура, госпожо Манолова. МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Правя искане за прегласуване и искам да обърна вниманието на народните представители, че това наше предложение касае отпадането на правомощието на ЦИК да отказва регистрация на политически партии под предлог, че не са провели заседания на висшите си ръководни органи. ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Госпожо Манолова, прощавайте, но преди малко ние гласувахме предложението на господин Анастасов. Но, така и така сте тук, да ми кажете имате ли конкретно предложение по чл. 26, ал. 1, т. 3? МАЯ МАНОЛОВА: В такъв случай ще помоля господин Анастасов да подложи на гласуване предложението ми по чл. 26, ал. 1, т. 3. Същото беше обсъждано в Комисията по правни въпроси – да бъде добавено сред предложенията, които подлежат на обжалване. Защото това предложение касае методическите указания, които издава Централната избирателна комисия и те са задължителни за районните, общинските и секционните избирателни комисии. Тоест имат задължителна сила и тогава, когато ЦИК си позволи да допише закона по начин, който противоречи на духа, на разпоредбите на кодекса, може да се стигне наистина до превратно тълкуване на някои от текстовете. Практически това си е един подзаконов нормативен акт, който е правило, който се прилага по време на провеждането на различните видове избори. Така че най-нормалното нещо е тези методически указания да се обжалват. Обратното би било възможно, ако кодексът изчерпателно беше уредил всички хипотези; ако, след като правим кодекс, ние бяхме разписали правилата за отделните ЗИД-ове за избори по начин, който не допуска дописването на тези правила от ЦИК. Но след като ЦИК ще дописва, ще тълкува, ще доразяснява и това ще има задължителност за прилагане от общинските, районните и секционните избирателни комисии, най-малкото това правомощие следва да бъде обжалвано. ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Само един въпрос. В текста на чл. 26 има две възможности – по ал. 7 и по ал. 8, за обжалване решение на Централната избирателна комисия пред Върховния административен съд. МАЯ МАНОЛОВА: Да се добави по чл. 26, ал. 1, т. 3. ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Но към кое от основанията? Има определени решения, които се обжалват по ал. 7 пред Върховния административен съд. МАЯ МАНОЛОВА: Преценете! Единият случай визира обща хипотеза, а другият случай визира конкретни избори. (Шум и реплики.) Пред Вас е текстът. ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря. МАЯ МАНОЛОВА: Ето, тук виждам, че има един вариант на кодекса. ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Да предположим – ал. 7 МАЯ МАНОЛОВА: Предложението ми е обжалването по чл. 26, ал. 1, т. 3 да бъде включено в ал. 7 от същия текст. ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря. Подлагам на гласуване предложението на народния представител Мая Манолова – чл. 26, ал. 1, т. 3, тоест издаването на методически указания за работа на избирателните комисии, както е формулирано в редакцията на комисията, да бъде включено в ал. 7 на същия текст, където е възможността за обжалване на тези методически указания пред Върховния административен съд. Гласували 111 народни представители: за 20, против 81, въздържали се 10. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков – в ал. 1, в т. 23 на чл. 26 думата „кодекса” да бъде заменена с думата „закона ”. Гласували 114 народни представители: за 26, против 72, въздържали се 16. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков за допълнителна промяна в т. 33 на ал. 1 на чл. 26, а именно от текста да отпадне изразът „при поискване”, а към края на изречението и на самия текст да бъде добавен изразът „участващи в изборите”. Гласували 119 народни представители: за 20, против 87, въздържали се 12. Предложението не е прието. Господин Миков, имате предложение от ал. 3 да отпадне т. 1. МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Да отпадне изразът от „датата за произвеждане на нов избор”. ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков от ал. 3, т. 1 на чл. 26 да отпадне изразът „датата за произвеждане на нов избор”. Гласували 119 народни представители: за 20, против 83, въздържали се 16. Предложението не е прието. Господин Миков, заповядайте за процедурно предложение за прегласуване. МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаема госпожо Фидосова! Още веднъж искам да ви прочета чл. 84, т. 4 от Конституцията, където е казано: „Народното събрание насрочва избори за президент на републиката”. Конституцията не прави разлика дали става въпрос за първоначално насрочване или насрочване при условията на чл. 93, ал. 4. Ако искате, го поправяйте. Аз продължавам да смятам, че позоваването на ал. 3 е некоректно – тя урежда съвсем друга материя, но гласувайте с ясното съзнание, че става въпрос за противоконституционно отнемане на права от Народното събрание и делегирането им към един орган, какъвто е Централната избирателна комисия. Не може конституционни права на Народното събрание да се прехвърлят на административни органи, каквато е ЦИК. Няма такъв филм! По смисъла на Конституция „насрочване” не е нищо друго от определяне на дата. Какво друго е „насрочване”, ако не определяне на дата? Да се знае, да се пише в протокола. Благодаря Ви. ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Така е и сега в Закона за избиране на президент. Четете Закона за избиране на президент! ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря. Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков от ал. 3, т. 1 на чл. 26 да отпадне изразът „датата за произвеждане на нов избор”. Гласували 118 народни представители: за 21, против 89, въздържали се 8. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков навсякъде в текста на чл. 26 изразът „Главна дирекция „Гражданска администрация” да бъде заменен с изразът „Министерството на регионалното развитие и благоустройството”. Гласували 116 народни представители: за 21, против 88, въздържали се 7. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване предложението на народния представител Ангел Найденов - в чл. 26, ал. 1, т. 4 да отпадне изразът „условията”. Гласували 115 народни представители: за 18, против 89, въздържали се 8. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 26 заедно с наименованието, както е по доклад. Гласували 118 народни представители: за 96, против 19, въздържали се 3. Предложението е прието. Госпожо Фидосова, заповядайте. ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По чл. 27 е постъпило предложение от народните представители Ципов, Колева и Тошев. Комисията подкрепя предложението. Постъпило е предложение от народните представители Тагарински, Чукарски и Върбанов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 27:
Чл. 27. (1) Централната избирателна комисия назначава районни избирателни комисии не по-късно от 60 дни преди изборния ден, както следва: 1. при избори за народни представители - за всеки многомандатен изборен район; 2. при избори за членове на Европейския парламент от Република България, за президент и вицепрезидент на републиката – за всеки район според районирането на територията на страната при последните избори за народни представители. (2) При областния управител се провеждат консултации, като парламентарно представените партии и коалиции от партии и партиите и коалициите от партии, които имат членове на Европейския парламент, но не са парламентарно представени, представят: 1. писмено предложение за състав на районната избирателна комисия, което съдържа имената на предложените лица, единен граждански номер, длъжност в комисията, образование, специалност и партията или коалицията от партии, която ги предлага; 2. удостоверение за актуално правно състояние на партията към датата на насрочване на изборите или решение за образуване на коалицията от партии, с което се удостоверяват пълномощията на представляващия съответната партия или на представляващите коалицията от партии лица; 3. пълномощно от представляващия съответната партия или от представляващите съответната коалиция от партии лица в случаите, когато в консултациите участват упълномощени лица. (3) Към предложението си по ал. 2 партиите и коалициите от партии представят списък на резервните членове, които ще заместят предложените от тях лица, в случаите по чл. 25, ал. 1 или 5. Заместването се извършва с решение на Централната избирателна комисия. (4) За резултатите от проведените консултации се съставя протокол, който се подписва от участниците в тях. При отказ да се подпише протоколът, както и когато протоколът е подписан с особено мнение, се прилагат мотивите на участниците. Прилагат се и писмените възражения на партиите и коалициите от партии, ако има такива. (5) В случаите, когато не е постигнато съгласие между представителите на парламентарно представените партии и коалиции от партии и на партиите и коалициите от партии, които имат членове на Европейския парламент, но не са парламентарно представени, областният управител не по-късно от 65 дни преди изборния ден изпраща на Централната избирателна комисия предложенията, направени от парламентарно представените партии и коалиции от партии и от партиите и коалициите от партии, които имат членове на Европейския парламент, но не са парламентарно представени. (6) В случаите, когато е постигнато съгласие, областният управител представя в Централната избирателна комисия: 1. писмено предложение за състав на районната избирателна комисия заедно със списък на резервните членове, което съдържа имената на предложените лица, единен граждански номер, длъжност в комисията, образование, специалност и партията или коалицията от партии, която ги предлага; 2. документите по ал. 2 и 3, представени от партиите и коалициите от партии; 3. протоколите от проведените консултации с представителите на партиите и коалициите от партии, включително и писмените им възражения; 4. копие от съобщението за провеждане на консултациите и начина на оповестяването му. (7) Предложението на областния управител по ал. 6 се прави не по-късно от 65 дни преди изборния ден. (8) Когато областният управител не е направил предложение в срока по ал. 7, той изпраща незабавно документите по ал. 2, 3 и 4 в Централната избирателна комисия. (9) В случаите, когато е постигнато съгласие, Централната избирателна комисия назначава районната избирателна комисия по предложението на областния управител, направено по реда на ал. 6. (10) В случаите, когато не е постигнато съгласие или областният управител не е направил предложение в срока по ал. 7, Централната избирателна комисия назначава районната избирателна комисия по направените предложения на парламентарно представените партии и коалиции от партии и на партиите и коалициите от партии, които имат членове на Европейския парламент, но не са парламентарно представени." ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Фидосова, моля Ви да докладвате наименованието на Раздел ІІІ – „Районни избирателни комисии” и подкрепата на комисията за текста на вносителя за наименованието. ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Извинявам се. „Раздел ІІІ – „Районни избирателни комисии”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Госпожа Манолова. Едновременно вървят изказванията по докладвания Раздел ІІІ и по чл. 27. МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги! Не мога да не ви обърна внимание на следващата изява на групата, както я нарекохме вчера – народни артисти – господин Марио Тагарински, Димитър Чукарски и Венцислав Върбанов. (Шум и реплики от независимите народни представители.) Те правят за втори път предложение, което в първия случай беше насочено към състава на Централната избирателна комисия. Там по тяхно предложение, подкрепено от политическа партия ГЕРБ, в крайна сметка за първи път се правят промени в начина, по който се структурира ЦИК. Най-голямата парламентарно представена политическа сила предлага председател, заместник-председател и за първи път Централната избирателна комисия избира от своя състав секретаря, тоест властовите позиции в Централната избирателна комисия се определят от управляващото мнозинство – ГЕРБ и „Атака”. Любопитното е, че за първи път, давайки властта на едно мнозинство в ЦИК, предложението не идва от редиците на самата политическа партия ГЕРБ, а идва от трима независими народни представители. Те очевидно представляват партии, които не са най-голямата политическа сила, и се очаква по-скоро да се загрижат за представителството на по-малките партии както в Централната избирателна комисия, така и в районните, и в общинските избирателни комисии. Тук същите народни представители правят едно друго предложение. По-нататък ще проследите как те правят и следващо – трето предложение, което също е прелюбопитно. Второто предложение практически лишава областния управител – лицето, при което се провеждат преговорите и консултациите между политическите сили за състава на районните избирателни комисии – от възможност в крайна сметка да направи предложение пред ЦИК за назначаване състава на районните избирателни комисии. Следователно в ЦИК вече се концентрира прекомерна власт. Първо, ЦИК е орган, чието ръководство 100% се определя от най-голямата парламентарна партия; второ, ЦИК започва вече да изземва функции от други органи. Както видяхте, тя отказва регистрация на политически субекти на основания, които се въвеждат за първи път. Всъщност тук ЦИК утвърждава състав на районни избирателни комисии без предложение на областния управител – такова е предложението на тримата народни представители. Още по-любопитно, което ще развия при следващото тяхно предложение, е, че изключват правото на кметовете да предложат пред общинските избирателни комисии създаването на секционните избирателни комисии, тоест те изземват права от органи, които досега са ги имали, и ги предоставят на изцяло политически органи, каквито са в единия случай Централната избирателна комисия, в другия случай – районната и общинските избирателни комисии. Защо?! Защото, ако към настоящия момент всички областни управители са от политическа партия ГЕРБ, част от кметовете са от ГЕРБ, други са от други политически сили. Е, защо кметовете, при които се провеждат консултациите между политическите сили за съставите на СИК-овете, да могат да правят предложения, а един политически орган, какъвто е районната или общинската избирателна комисия, да не си вземе това решение за съставите на секционните избирателни комисии? Ето за това става дума. Казвам го именно затова, че няма никаква логика да се правят такива предложения и те да се подкрепят от мнозинството, освен едно – да се концентрира цялата власт, включително и на изборите, в една политическа сила, която да преценява кой да участва в изборите, какъв да е начинът, по който ще се провеждат изборите, какъв да е съставът на РИК-овете, ОИК-овете и СИК-овете, как да се определя методиката за резултатите и накрая – как да се отчитат резултатите. Е, ако това е заявка за честни избори, регламентирани в този кодекс, не знам изобщо за какво става дума! Това са хипотезите, които урежда този кодекс в различните фази на изборния процес. В случая обръщам внимание, понеже явно на мнозинството му е станало неудобно самò да прави такива предложения в собствен интерес, се стига до тези фигури – да се дава на независими народни представители да правят услуга на мнозинството и уж така, съвсем независимо, да предлагат текстове, които да бетонират ГЕРБ в изборните комисии и в правомощията, които имат, и да изземват права от кметовете и областните управители, за да ги дадат на избирателните комисии. Ето за това става дума в този текст. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Господин Божинов. ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Манолова! Слушах поредното Ви изказване, сериозните Ви аргументи и нескритата Ви тревога от тази откровена арогантност на мнозинството. Но искам да Ви кажа, че Вашите усилия няма да променят онова, което е замислено, Вашата почтена опозиционност няма да доведе до никакъв конструктивизъм. На такова поведение има един майстор и майсторът е гласоподавателят. Само той може да бъде явяващ се и е опозиция на такова поведение, каквото демонстрира госпожа Фидосова, когато Вие говорите – самодоволно, излъчващо, че има власт. ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Не говори от мое име, ако обичаш. ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Ами, дайте лично обяснение тогава. Повтарям – само избирателят ще отговори на това поведение на парламентарното мнозинство. То си мисли, че е вечно мнозинство в политическото пространство и това е най-голямата му заблуда. Затова не се ядосвайте, когато ги убеждавате. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Лазаров. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Почтено щеше да бъде, ако тук беше заявено, че досега действащата практика беше председателите на различните избирателни комисии – централна, районна, общинска, бяха от опозицията. Секретарите на досега действащите избирателни комисии – централна, районна, общинска, бяха от опозицията; заместник-председателите бяха от опозицията. Почтено щеше да бъде, уважаеми колеги, ако беше заявено, че в момента на все още действащата ЦИК председателят е от опозицията, секретарят е от опозицията, заместник-председателят е от опозицията. Почтено щеше да бъде казано, че в момента действащата ЦИК и районните избирателни комисии председателят е от коалиционното мнозинство на предишното управляващо правителство, секретарят е от партията на мандатоносителя, а заместник-председателят от една друга политическа сила, която в момента не е в парламента. Това щеше да бъде почтено да бъде казано, а не да се правят манипулации, защото тези манипулации в крайна сметка трябва да бъдат ясни. Благодаря. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожа Фидосова – реплика. ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Манолова! След тирадата от глупости и лъжи, които чухме преди малко от тази трибуна, забравихте да споменете само Сметната палата. Може би ще я кажете в дупликата. (Реплики от КБ.) Уважаеми колеги, за какво става въпрос в разпоредбата на този член? Досега консултациите се провеждаха при областните управители за назначаване на районни избирателни комисии и ще продължат да се провеждат при областните управители. Когато се постигне споразумение между участващите партии и коалиции в тези консултации, областният управител изпраща предложението, подписано от всички участващи в консултациите, и Централната избирателна комисия назначава районната избирателна комисия. И досега беше така, и ще продължи да бъде така. Когато няма постигнато споразумение, областният управител изпраща протокола на Централната избирателна комисия и ЦИК, по предложенията на партиите и коалициите, които са заявени, назначава районната избирателна комисия. Няма случай, в който и досега да не се съобразяват с предложенията на партиите и коалициите, които са парламентарно представени. Тук става въпрос за несъгласие не за членовете, а за несъгласие за председател, заместник-председател и секретар на районната избирателна комисия. Същото ще важи, когато стигнем до текста и за общинската избирателна комисия. Това е текст, госпожо Манолова, учудвам се на Вашето лицемерие, който Вие самата в Правната комисия, след десетки обяснения какво означава, приехте редакцията на този текст. Така е било досега. Ние нищо друго не сме направили, освен да сме разписали по-ясни, по-подробни и по-точни правила, за да няма спорове по прилагането на този текст, какъвто очаквате да има явно след това, за да блокирате изборните процеси. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За дуплика – госпожа Манолова. МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Още древните мъдреци са казали, че квалификациите, които прави изказващият, касаят и засягат не този, за когото се отнасят, а него самия. (Реплики от ГЕРБ.) Аз мисля, че народните представители могат да четат и да видят какво е конкретното предложение на групата народни представители, а именно то изключва предложението на областния управител до Централната избирателна комисия за окончателното споразумение между политическите сили. Същото е и по отношение на назначаването на СИК-овете – изключва предложение на кмета до общинската избирателна комисия или районната избирателна комисия за постигнато споразумение между политическите сили. Това беше предложението. След разправии в рамките на два-три-четири часа в Правната комисия, където също с подобна „ала-бала” какво е написано и кой кого лъже, представителите на ГЕРБ бяха принудени да се съгласят и да коригират текста, защото тук е на принципа: ако мине. Прави се от независими народни представители, подкрепя се от ГЕРБ, ако мине. С една неточност, която е именно в правото на кмета да оформи окончателно споразумението между политическите сили и да го предложи в РИК или ОИК. Правото на областния управител да оформи предложението, всъщност съгласието между политическите сили и да го представи в ЦИК. Защо ви е промяна в правилата, питам аз? Задавах този въпрос и в Правната комисия, защото по отношение на областния управител, на пръв поглед изглеждаше нелогична тази промяна. Но, когато стигнахме до кметовете, всичко си дойде по местата. Има кметове, които не са от ГЕРБ. Не е редно, според управляващите, те да правят предложения за съставите на секционните избирателни комисии. И всичко това е на принципа: ако мине. И понеже господин Лазаров тук се опита да ми говори за почтеност, аз ще ви кажа простичко и ясно – не е почтено тогава, когато една политическа сила концентрира цялата власт по провеждане на изборите, когато прави политическа цедка за това кои да участват, когато определя чрез своите политически органи изборните комисии, правилата и условията за гласуване в състава на секционните комисии, методиката за определяне на резултатите и техническата обработка от гласуването. При това без то да подлежи на съдебен контрол. Ето това е непочтено. А почтено беше, когато в предния парламент, без да имате право, ние ви дадохме възможност на участници във всички изборни комисии – от ЦИК до СИК-овете. Ето това беше почтено. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Манолова. Има ли други народни представители, които желаят думата? Господин Миков. МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми дами и господа, това е един от текстовете, който очертава линията, че изборите в България няма да бъдат честни, и създаването на предпоставки... (Реплика от народния представител Цвета Караянчева.) Караянчева, изкажи се бе, душко! Изкажи се, бе! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Много моля, много моля, въздържайте се от определения, квалификации... МИХАИЛ МИКОВ: И най вече относно изказвания, нали? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Съзнавам това, че дебатът е интересен, текстовете са интересни, но моля да има адекватно парламентарно поведение в залата. МИХАИЛ МИКОВ: Защо няма да бъдат честни изборите? Отменя се правото на областния управител да предложи. Постигнато съгласие – предлага; непостигнато съгласие – той пак предлага и изпраща предложението на партиите. Какво отпада тук? Предложението на областния управител. Защо? За да може същото да стане и като предложение на кметовете. Това никога за 20 години не се е случвало. Защо? Защото ще има мнозинства във висшестоящата комисия и по този начин всеки от представителите на мнозинството чрез непостигане на съгласие, чрез шиканьозно поведение долу – представителите на ГЕРБ и „Атака”, те могат директно да решават проблема горе. Това е! И го кажете ясно, че така го правите! Недейте да шикалкавите едни препращащи норми, които смятате, че никой няма да ги прочете! И госпожа Фидосова – честни сини очи. (Оживление в ГЕРБ.) Така било. Не е било така! И недейте да заблуждавате залата и хората. Областният управител, кметът респективно – постигнато, непостигнато съгласие, имат правомощия да предложат, имайки предвид съотношението на политическите сили в региона, отчитайки особеностите. Областните управители са ваши, но и да носят отговорност за своето предложение. Ясна отговорност. Сега какво става? Ако има съгласие, те предлагат. Е, какво има да предлагат, като има съгласие? Централната избирателна комисия гледа, че хората са постигнали съгласие, подписва протокола за съгласието и ги назначава, както са се съгласили. Сега, когато няма съгласие, областният управител няма да предлага! Всяка партия може да блокира съгласието и решението да се вземе горе. И областният управител казва: „Ами аз изпратих предложението на партиите, но отгоре решиха така”. Тези юридически трикове, госпожо Фидосова, ги разказвайте във вашата група. Хората ще са наясно, че ГЕРБ включително ще блокира съгласието, за да може горе – в органите, където има мнозинство, да постига решения, каквито иска. И то ще се види при формирането на комисиите. Така че, пак казвам – залагането на нечестни правила не може да доведе до честни избори. Благодаря ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Госпожа Фидосова. ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, госпожо председател. Господин Миков, за последен път по тези текстове, тъй като ще дойдем до следващите, ще правя реплика, ще отговоря и ще прочета решение на Централната избирателна комисия досега, по действащите четири закона. Повече на лъжи и глупости няма да отговарям в днешното заседание. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.) „Решение на Централната избирателна комисия”, ще Ви го дам после за справка – да си го прочетете, „по отношение на общинските избори”: „5. Централната избирателна комисия за местни избори назначава състава на ОИК, съобразявайки се с направените предложения на парламентарно представените партии и коалиции при спазване на основното съотношение между партиите и коалициите,” – тук е било за предишните избори, „представени в Четиридесетото Народно събрание, съобразно броя на народните представители от всяка парламентарна група, към 3 август 2007 г.” Друго едно решение - № 8 на Централната избирателна комисия; същият състав, който е сега, при секретар Мустафа Карадайъ: в случай, че не е постигнато съгласие, областният управител предлага на ЦИК и в съответствие с изискванията изпраща документите и предложенията за състав на РИК. Към предложенията се прилагат протоколът от проведените консултации, както и постъпилите писмени предложения и възражения от партиите и коалициите и ЦИК по направените предложения взема решение и назначава районните избирателни комисии. Още веднъж повтарям, че нищо различно не правим от това, което до този момент се правеше. Имаше спорове по отношение на две думи, които в различните четири закона са употребени по различен начин, а в два от тях ги няма – какво прави областният управител, съответно кметът, когато няма постигнато съгласие по отношение на ръководството на районната или общинската избирателна комисия. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Нека да изчерпим процедурата по изказване – реплики и дуплики. Има ли желаещ за втора реплика? Няма. Дуплика – господин Миков. МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател. Госпожо Фидосова, освен квалификациите, другото, което прочетохте, просто потвърждава моята теза – досега не е било така. Иначе там – лъжи, клишета, добре. Но това, което прочетохте, беше само в подкрепа на това, което ви казах. Какво да ви кажа повече? ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Това пише в закона в момента! Прочетете си го! МИХАИЛ МИКОВ: Ние четем закона и знаем какво е ставало в тези години. Добре, че дойдохте Вие – да ни разкажете. Ако можете да заблуждавате аудиторията, недейте по отношение на нас. Освен нас, има и граждани, има хора от други партии, които сега са извън парламента, правили са избори. Има хора, участвали в Централна избирателна комисия, има юристи, има преподаватели, има неправителствени организации, има външни наблюдатели. Те знаят, могат да четат, могат да сравняват. Вие подготвяте юридикообразен усложнен закон и проблеми, които да възникнат, за да можете да манипулирате изборите. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители? Лично обяснение – госпожа Манолова. (Шум и реплики. Реплики между докладчика госпожа Искра Фидосова и народния представител госпожа Мая Манолова.) Моля за тишина в залата! Докато има квалификации, ще слушаме и лични обяснения! МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Госпожо Фидосова, всички юристи в залата, след като чуха това, което прочетохте, си направиха извода за това кой говори глупости! (Реплики и възгласи: „Е-е-е!” от ГЕРБ.) С решенията, които прочетохте, само потвърждавате нашето възражение и опасение от това, че правилата се променят. Досега, независимо постигнато или не съгласие, предложението се правеше от областния управител! Аз също ще Ви дам за справка стенограмата от заседанието на Правната комисия, когато в продължение на три часа ние се обяснявахме за нещо очевидно, а именно изключва ли предложението на тримата народни представители правенето на предложението от страна на областния управител, респективно на кметовете, или не. Тогава Вие си послужихте със същите квалификации. Тогава госпожа Колева търсеше къде точно тримата народни представители включват предложение от областния управител и от кметовете и не можа да го намери в рамките на три часа, през които аз търпеливо я чаках. И цялата тази разправия, която звучеше по същия начин: от Ваша страна – „глупости”, а от моя страна – настояване да ми кажете къде фигурира предложението на областния управител и на кметовете, приключи с това, че се наложи да се коригира текстът на тримата народни представители. Идеята им, по-точно Вашата идея, защото Вие стоите зад това предложение, беше именно такава – да се изключи възможността на кметовете да правят предложения след консултациите между политическите сили за съставите на секционните избирателни комисии. Това е истината! И тази истина я има и в стенограмите от заседанията на Правната комисия. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители желаят ли да вземат отношение? Господин Тагарински – лично обяснение. МАРИО ТАГАРИНСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Манолова, Вие си позволихте вече за втори път квалификация по отношение на Ваши колеги народни представители. Явно не познавате добре българската Конституция... (Шум и реплики от КБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Миков, моля, не се обаждайте от място. МАРИО ТАГАРИНСКИ: ...и нейния чл. 67. Но аз разбирам Вашите „Радини вълнения”, тъй като Вие сте сравнително млад депутат и знаете само да бъдете на власт. Знам, че Ви е изключително трудно, когато не Вие определяте правилата, но това е волята на Конституцията и на българския избирател: мнозинството определя правилата. И искам да Ви кажа, че Вие нямате право да отнемате правото на законодателна инициатива на всеки народен представител в тази зала – всичките 240 народни представители са избрани от българските избиратели. Аз разбирам, че Вие имате тревоги по отношение на определени кметове и определени общини, но, така или иначе, това са правилата. Те са били такива и ако правим някакво предложение, то е в интерес на прецизирането на практиката. Не знам Вие откога правите избори, аз правя избори от 1994 г. и имам малко повече опит от Вас по отношение на ЦИК и районните избирателни комисии, и секционните избирателни комисии. И Вие много добре знаете какво правехте в миналия парламент. Пак Ви казвам, че тогава бяхте на власт. Свиквайте да сте опозиция. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители? Няма. Минаваме в режим на гласуване. Подлагам ан блок на гласуване предложението на комисията за наименованието на Раздел ІІІ „Районни избирателни комисии” по вносител и редакцията на чл. 27 „Назначаване” по доклада на комисията. Гласуваме! Гласували 109 народни представители: за 86, против 17, въздържали се 6. Предложението е прието. Тридесет минути почивка. (След почивката.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заседанието продължава. ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Предложение на народния представител Волен Сидеров и група народни представители: „Предлагаме създаването на нов член 27а, който да стане чл. 28: „Чл. 27а. (1) Пълномощията на член на районна избирателна комисия се прекратяват с решение на Централната избирателна комисия при условията на чл.25, ал. 1, т. 1, 2, 3, 5, 6 и 8. (2) Решенията на Централната избирателна комисия по предходната алинея могат да се обжалват по реда на чл.26, ал.7. (3) В срок от три дни от влизане на решението в сила парламентарната група, партията или коалицията, от чиято квота са прекратени пълномощията на член на районна избирателна комисия, предлага на Централната избирателна комисия да назначи нов неин представител. Централната избирателна комисия попълва освободеното място на първото си заседание след постъпване на предложението. В случаите по чл. 25, ал. Каталог: Oporni-R4.mbox -> att-0700 Oporni-R4.mbox -> Информационен бюлетин на пресцентъра на нс на бсп акценти от агенциите до 20. 00 часа 29. 07. 2013 г. Нов ад за депутатите? Oporni-R4.mbox -> Заседание на Народното събрание. София. В 10. 00 часа започва първото заседание на Министерски съвет с премиер Пламен Орешарски Oporni-R4.mbox -> Акценти от агенциите до 16. 00 часа 07. 10. 2013 г. Бсп обмисля нова такса за елцентралите Oporni-R4.mbox -> Информационен бюлетин на пресцентъра на нс на бсп акценти от агенциите до 15. 00 часа 14. 07. 2013 г Oporni-R4.mbox -> Заседание на Народното събрание Oporni-R4.mbox -> Програма за рехабилитация на зависими постижения и предизвикателства Oporni-R4.mbox -> Акценти от агенциите до 20. 00 часа 22. 07. 2013 г. Кабинетът „Орешарски одобри актуализацията на Бюджет 2013 att-0700 -> Четиридесет и първо народно събрание четиринадесето извънредно заседание att-0700 -> Заседание софия, понеделник,13 декември 2010 г. Открито в 12,05 ч att-0700 -> Заседание софия, петък, 17 декември 2010 г. Открито в 9,03 ч Изтегляне 1.98 Mb. Сподели с приятели:
|