Правен режим и процедури на придобиване и използване на облигациите по ЗУНК в приватизацията

Приложението на закона за уреждане на необслужваните кредити беше съпроводено от приемането на множество поднормативни актове, регулиращи вторичния пазар на облигациите. С тях бяха въведени някои огреничения при търговията с тях. Тези нормативни актове бяха променяни няколко пъти, с което се либерализираше техния правен режим и се стимулираше развитието на вторичния им пазар. Основното ограничение, минималните цени , обаче остана.

То се състои в това, че банките с над 50 % държавно участие не могат да продават облигациите по цени под минималните. В противен случай те се санкционират от БНБ. Като се има предвид, че това се банките първични държатели на книжата, огриничението фактически се разпростираше върху целия пазар. Минималните цени се определят всеки три месеца по специална методика.

Сделките с облигации на вторичния пазар се извършват съгласно Наредбата за реда и условията за придобиване, обслужване и изплащане на държавните дългосрочни облигации, емитирани по ЗУНК, прието през февруари 1994 г.

Облигациите могат да се използват в множество сделки на банки, фирми и физически лица. Те могад да бъдат залагани и да служат като обезпечение във всички предвидени от закона случаи.

Търговските банки могат да ги използват като обезпечение при рефинансирането си от БНБ.

През януари 1995 г. беше разрешено използването на тези облигации за погасяване на задълженията на предприятията към бюджета, възникнали по същия закон. Според приетите със специална наредба правила, при погасяването на задълженията деноминераните в долари облигации се приемат по номинална стойност, а тези деноминирани в левове – 80 % от номиналната им стойност.

Банките с над 50 % държвно участиe нямат право да продават облигациите по цена по-ниска от минималната цена, установявана от БНБ всяко тримесечие по специална методология. Тя представлявя дисконтирана стойност плюс премия, отразяваща възможността облигациите да бъдат използвани в процеса на приватизация. Минималната цена е променяна неколкократно. Минималната цена засяга всички продажби на банката, независимо дали след това облигациите ще бъдат използвани в приватизацията или не.

С покупката на облигацията новият собственик получава от банката сертификат, който представлява ценна книга, издадена в съответствие със ЗУНК и удостоверяваща притежанието на облигациите. Договорената цена също се отразява на сертификата.

Облигациите могат да се използват в приватизацията на държавни предприятия по силата на ПМС № 30 от февруари 1994 г.

И двата типа облигации се признават като платежно средство в процеса на приватизация по номинал, независимо от покупната цена. Стойността на доларово-деноминираните облигации се изчислява в лева по централния фиксинг на БНБ към датата на подписване на сделката. Приватизационните органи изискват от физическите и юридическите лица, желаеща да участват в приватизацията, горепосочния сертификат, както и писмо от банката, удостоваряващо общата стойност на облигациите по нейните регистри. Агенцията по приватизация изисква и банкова гаранция за стойността на купуваните акции от приватизираното предприятие. Ако чуждестранно юридическо лице или юридическо лице, в което чуждестранна компания има мажоритарен дял, реши да закупи и използва в приватизацията облигации по ЗУНК, то трябва да получи разрешение от Министерски съвет и да го представи на приватизиращия орган в случаите, когато приватизираното предприятие принадлежи към определени бнраншове или региони. Приватизиращият орган трансферира горните документи и потвърждава плащането. Министерство на финансите регистрира сертификатите и уведомява БНБ за канцелиране на облигациите. Цялата процедура продължава около месец.

Независимо от промените в правителствените екипи през периода 1991 –1994 г., практиката на преоформяне на необслужваните кредити в държавен дълг се запазва. Тази практика затруднява приспособяването на фирмите длъжници към новите пазарни условия и формира очаквания за последващо опрощаване на ползвани кредити. Налага се изводът, че опрощаването на “лошите” кредити има смисъл само ако е извършено еднократно. Така жизнеспособните предприятия биха укрепили финансовото си състояние, което, от своя страна, би довело до повишаване на бюджетните приходи. От друга страна, предприятията, генериращи нови загуби, би следвало да фалират.

Обслужването на вътрешния държавен дълг изисква активно включване на държавата в търсенето на заемни средства. Интензивното участие на държавата като потребител на кредитния пазар, от своя страна, води до ограничаване на възможностите за ползване на заемни средства от другите стопански субекти. Осигурявайки конкурентни лихви и сигурност, държавата се превръща в предпочитан кредитоискател. Следователно финансирането на вътрешния дълг чрез емитиране на ДЦК преразпределя кредитните ресурси между държавата и производствените структури в полза на първата. Прегрупирането на наличните спестявания в полза на държавния бюджет води до равностойно ограничаване на частните инвестиции и е предпоставка за задържане или спадане темпа на икономическия растеж.

Високият лихвен процент е друг фактор, водещ до “изтласкване” на частния сектор като потребител на кредитния пазар. Вътрешният държавен дълг влияе върху лихвения процент чрез механизмите за неговото финансиране. Прекомерното нарастване на предлагането на ДЦК за покриване на дълга води до спадане на тяхната привлекателност и цена. По силата на обратната връзка между лихвите по отпусканите кредити и дохода от ценни книжа лихвеното равнище нараства. Повишените лихвени проценти, от своя страна, оскъпяват кредитите за другите потенциални кредитоискатели – предприятията и населението.

Покачването на лихвените проценти в резултат от засиленото търсене на кредитни ресурси за финансирането на вътрешния държавен дълг има негативен ефект и върху държавния бюджет. Проблемите намират израз в увеличаване на разходите по обслужването на дълга през следващите бюджетни години.

От тези позиции тенденцията към намаляване на основния лихвен процент в страната през последните месеци носи позитивен знак. Това снижение наред с повишенто търсене на облигации по ЗУНК за участие в касовата приватизация и фиксирането на валутния курс е предпоставка за намаляване на абсолютната сума на вътрешния държавен дълг. Едновременно с това изследваната тенденция ограничава проявлението на “ефекта на изтласкване” на частните инвестиции в икономиката.

Поскъпването на американската валута се отразява пряко върху левовата равностойност на държавните облигации, деноминирани в щатски долари. Като следствие от това в края на месец юли 1997 г. вътрешният държавен дълг нарасна с около 179 млрд.лв. спрямо края на месец юни 1997 г. и достигна 3968 трилиона лева. Следователно изследването на елементите на вътрешния дълг и факторите, влияещи върху тях трябва да се осъществява едновременно, всеобхватно и задълбочено.

Анализът на облигациите, емитирани по ЗУНК в структурата на вътрешния държавен дълг, позволява да се направят следните изводи:

Първо: Емитирането на дългосрочните държавни облигации по ЗУНК натоварва значително разходната част на държавния бюджет. Като следствие от това в структурата на вътрешния държавен дълг същите заемат най-голям относителен дял. С въвеждането на валутния борд и ускоряване процеса на касова приватизация абсолютната сума на изследваните ДЦК намалява. Закономерно е да се очаква спад и в относителното им значение.

Второ: Повишеното търсене на заемни средства от страна на държавата изтласква частните и държавните фирми като потребители на кредитния пазар. Това води до задържане на икономическата активност на разглежданите производствени структури и до спад на брутния вътрешен продукт. Ниските лихвени проценти през последните месеци ограничават проявлението на “ефекта на изтласкване”.